Това го взех от друг форум където писах за Страха,
но смятам че ще е интересно да се запознаете с мислите които ми доидоха изведнъж.
Не приемаите това което пиша за истина,а за по-интересна переспектива.
Наскоро даваха един азиатски филм където едно прекрасно момиче беше робиня,жена
на лош и могъщ владетел.
Добрите я освободиха,тя се влюби в един от героите,спа с него и на сутринта
беше в странно настроение.
Трепереше,плачеше.Когато любимият и я попита защо се чувства така тя отговори.
Защото едва сега изпитах истински страх,изпитах чувството да се страхуваш.
До сега аз бях робиня,нямах нищо,и не ме беше страх от нищо.
Сега аз се страхувам,страхувам се да не те загубя,страхувам се ужасно много
защото се чувствам щастлива.
И именно чувството на щастие,чувството на това че притежаваме нещо уникално,божествено,нещо добро в себе си което можем да загубим ни кара да се страхуваме.
Обикновенно хората с висока интелигентност,добрите, дори красивите се страхуват да не загубят част от същността си.
Докато лошите хора,адаптивните те не се страхуват толкова много.
Защо ли?
Защото според новата теория всичко зависи от щастието и
удволетвореноста от живота.
Ако ние изгубим страха си,ние изгубваме голяма част от
удволетвореноста от живота,защото страха е пряко свързан с чувството за притежание което изпитваме.
И искаме още и още,чувстваме че колкото и да имаме пак не ни стига.
Защото смятаме че не притежаваме достатъчно,
достатъчно за да изпитаме страх,страх че ще загубим нещо ценно.
Това е новата теория за страха.
Страх-Притежание-Щастие-Нужда за изява и деиствие.
Тези механизми са тясно свързани.
Любов,страх,болка те оформят човешкият характер и човешките мечти.
Ако унищожиш или пренебрегнеш някое от тях попадаш в капан.