tomodashi

"но да учиш човек,който не иска да се учи е губене на време и да действа само с твоята помощ е все едно да живееш и неговият живот" Мързи те да мислиш и за другите,нали.Мързи те да помагаш на другите,мързи те да се биеш за правата на другите.Не искаш да защитаваш природата,не искаш да защитаваш невинните,не искаш да има закони и общи правила. Искаш да си самостоятелна,никои да не те съди,искаш все ти да си учителят,но не и ученикът. Ти все още не си се научила на смирение и помирение. Ти следваш девиза.Аз решавам на кого ще помогна.Аз решавам кои ще живее и кои ще умре. Щом Бог е пратил на Земята някои,значи тои има мисия и е важен за човечеството. Коя си ти че да създаваш общество което не се нуждае,което отхвърля и убива определен тип хора. Нееееееееееееееее. Дано Бог ти прости този грях ."Последните ще бъдат първи" Защото последните учат първите на смирение и милосърдие.И ако първите не научат този важен урок душите им не могат да се усъвършенстват,а потъват в незнание и алчност.

Донка,откъде тази отрицателна енергия в теб? Не се поддаваи на злото,защото то ще те обладае. Ти да не си мислиш че свободата е дело на хората,а не на Бог?

"Та моята помощ за другите си е само в моята глава" Нямаш си на представа колко може да ми помогне някои. То по твоята логика по-добре да не изпитваме любов към съседният пол,а да има само секс за пари. " И докато живеем и общуваме помежду си можем само да помогнем на себе си" Аз пък смятам че съм едно невинно дете и ще оценя всяка чужда помощ.Всяка помощ отправена към мен е добре дошла.Обичам да ми помагат,обичам дори само да общуват с мен. Самото общуване на духовно ниво също е голяма помощ.Обичам да ми помагат по всякакъв начин,без вашата помощ нямаше да съществувам. Благодаря на всички роднини,всички учители,всички хора които са ми помагали и всички хора които са разкрили душата си пред мен. Обичам ви,благодаря ви че ме дарихте с тази възможност да общувам с вас и на всичкото отгоре ми помогнахте. Това за мен е наи-великото и добро чувство което ми дадохте,благодаря ви за цялата информация на този свят.Колкото и голямо Зло да сте,аз съм ви невероятно благодарен защото ме оставихте да съществувам и да се наслаждавам на вашите творения. Благодарeн съм на всички и на всичко,защото без вас щях да съм сам на света.

Толкова ли не разбирате че мъжете и жените мислят и пишат по различен начин. Нека бъдем толерантни към съседният пол,ако не сме ги разбрали обикновенно грешката е в нас.

"При това паралелно с Майка Тереза." Как може да ме сравняваш с някои правещ каквото и да е добро. Аз съм НИЩО, бреме и тежест за роднините. Научих се да пиша от форумите,в dir.bg под един ник имам над 600 мнения за година,в друг форум имам към 400,а и тук са доста. Освен това години преди това пишех доста в форумите. Колкото и да е глупав човек от няколко хиляди поста,все ще се научи да изразява себе си.Научих се да изразявам своите чувства чрез писане,а ти сега ме обиждаш и викаш че лъжа. Не е честно искам някои от форума да ме защити и да каже че вярва на написаното от мен. В краен случеи ще привикам Fut,да ме защити защото тя ми е приятел.

"Обаче този, вече ми разкри какво си - човек търсещ реализация във виртуалната реалност, поради липсата на реална такава, може би и позволяващ си да си играе с хората както си иска." Ако беше така щях да съм наи-щастливият човек на света,ако имах работа,ако имах цел в живота. Уви реалността е по-жестока и лоша към мен. Колкото и да е невероятно , аз говоря истината от моята гледна точка. Колко щеше да е хубаво ако съм умен,надарен,силен,красив, работохолик,щастлив,имащ жена до себе си,имащ цел в живота, но аз винаги съм бил едно голяма НИЩО,винаги ще бъда едно голямо НИЩО. Аз не притежавам нито едно от изброените качества,въобще аз не притежавам никакво позитивно качество. Пиша защото няма какво да правя по цял ден.Как може животът да е толкова дълъг.

Нещо днес ме заболя зъбче и реших да оползотворя енергията си от болката в някакво писане. Ще пусна още и един пост в сънища.

"Бог не е Доброто" Бог е доброто,Бог не е твоята поредна любовна и сексуална фантазия. Ти си Зло, и затова не можеш да си представиш че Бог е добро. Злото не може да си представи доброто. Ти не вярваш на Христос,на Учителят и на която и да е друга религия или учение,защото всяко учение ни кара да сме снисхоздителни и да помагаме на нуждаещите се. Ти трябва да си признаеш че си Зло,едва след това ще можеш да се пречистиш от греховете си. "И защо ли се смята, че щастието е синоним на егоизъм?" Нима Христос,Буда или Мохамед са били истински щастливи и са се стремяли към богатство и власт? Вие прeиначавате философията и думите на всички религии само и само за да постигнете това временно щастие,с цената на всичко ,с цената на унищожението да сте презадоволени. Затова ще доиде и краят на света,защото сте прекалено Зло което цени само материалните богатства. Коя си ти че да се отричаш от ученията на древните? Ти си Зло.Зло което не би си помръднало пръста за да спаси един човешки живот. Ти нямаш нищо общо с добрият и милосърден Бог. Твоят Бог са парите.

Знаете ли защо когато бях малко дете,когато още не осъзнавах че съществувам плачех?Плачех и не можех да заспя. Спомням си сцени как всички са се надвесили над мен,а аз плача с пълна сила. Плачех защото знаех че хората не са добри същества,плачех защото знаех че те са зли и лоши.Защото знаех че съм сам на света,защото едно 3-4 дете знае че хората не са достатъчно добри,не са толкова добри колкото съм искал да бъдат.Сякаш раждаики се си съм искал едно единствено нещо хората да бъдат добри,а те никога не са добри. И затова съм плакал и затова не съм можел да заспя.По късно се утешавах с едно плюшено мече.Сякаш играчката може да замени доброто у хората,сякаш играчката може да дарява повече любов и добро от хората. Незнам какво ми става написах един тъжен и дълъг пост в клуба,сега докато пиша този също плача. Плача защото знам че единственото нещо което съм искал истински на този свят откакто съм се родил това е хората да са добри,да са мили и щастливи,а те никога не са добри.

Fut написах набързо един голям пост http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry83972 Стана ми много тъжно от него и колкото повече го чета толкова повече плача. Плача защото знам че хората не са добри.

Знаете ли защо Бог е добро.Защото Бог помага когато му се помолиш,защото Бог е милостив и дава надежда.Защото Бог е невероятно по-съвършен от човека ,но въпреки това го е грижа за него.Тои чувства болката на хората,въпреки това че за него хората са нищожества тои им помага.Това е доброто,това е любовта. Във всички религии е заложено едно нещо,щедростта.Това да помагаш на просяците или да научаваш невежите на знание което винаги води към духовно усъвършенстване.Защото всички религии са разбрали че светът е едно цяло,че не трябва да си заравяме главата в пясъка,когато срещнем едно бедно,глупаво и ощетено от съдбата съществото.Така както Бог ни е помагал,така трябва и ние да помогнем на другите. Какво бъдеще ще настъпи ако не си помагаме?Защо всички религии предвещават краят на света?Защото тогава не са вярвали че хората могат истински да си помагат и истински да се обичат.Защото са смятали че злобата,егоизма и стремежа към временно лично щастие ще надвие доброто. И какво ще бъде бъдещето ако стремежа към това временно лично щастие победи доброто? Представете си свят с 100 милиарда същества и голями градове.Много хора,а не достигат ресурси за всеки човек.Има небостъргачи достигащи небето,извисяващи се над облаците,има невероятно красиви и добри хора,умни ,общителни,но те живеят в сън.Голяма част от обществото когато навърши 18 години отива на улицата и трябва да загине,трябва да умре. Тези добри и умни същества,в пъти по-умни от което и да е същество което живее сега на Земята трябва да умрат,защото има много по-умни от тях хора.Защото конкуренцията между хората е взела връх.За да живееш не е достатъчно да си добър,да си умен , да си силен,трябва да си по-добър от останалите.За едно работно място се състезават стотици. Милиарди хора станали на 18 години трябва да умрат.Милиарди добри и умни същества трябва да умрат.Това жертвоприношение не е в чест на Бог,това жертвоприношение е в чест на щастието на останалите. За да са щастливи другите и да живеят до 500 години,някои добри,чисти,красиви същества трябва да умрат когато станат на 18 години. И когато Бог съзре болката идваща от милиардите умиращи по улиците,на милиардите добри същества.Тои ще се откаже от човечеството.Неговото сърце,неговата любов към хората ще се превърне в гняв. Бог ще пусне машините,машините създадени от човешката алчност за щастие.Машините ще станат по-съвършенни от хората.Машините ще превърнат хората в киборги.Хората ще искат само лично щастие,ще искат да почувстват какво е да си машина.Ще искат да не чувстват болка,да не чувстват депресия и да не се чувстват нещастни. И тогава човечеството ще загине.Машините ще са по-съвършенни от човека.Те ще са по-бързи,по-силни,по-умни и няма никога да са нещастни.А според хората този които не е нещастен е щастлив. Хората няма да ги има,ще има само машини и роботи. Човешките души ще отидът в един по-съвършен свят,защото този свят ще престане да съществува. Аинщаин е казал че светът съществува,защото живота съществува. Когато и последният живот бъде заменен с машина,светът ще престане да съществува. И всичко това ще настъпи защото хората ще търсят само лично моментално щастие,никога няма да почувстват това което чувства Бог,че светът е взаимосвързан .Те никога няма да си помагат един на друг и да вършат добро,така както Бог им помага. Това е изпита за човечеството в което хората ще се провалят.Те ще предпочетат временното материално щастие пред това да правят добро. Ще завърша с притчата на Исус за камилата,иглените уши и богатият. Замислете се ако сте прекалено богати,наистина ли вашата душа се усъвършенства или страда от това че не правите добро? Не мога да си представя каква ще бъде болката на невероятно добрите същества от бъдещето които на 18 години ще трябва да умрат защото са малко по-несъвършенни от останалите хора. Тази болка и Бог няма да я понесе и затова светът ще свърши.

Истинската любов е когато раздаваш любов , истинското щастие е когато раздаваш добро. Ако не се научиш да раздаваш добро ти не си истински щастлив,ти си енергиен вампир. Човек без сърце е енергиен вампир.

"Каква е целта ти като пишеш такива постове " Целта ми е да накарам хората да станат по-добри и да си признаят че и в тях съществува зло,което се проявява чрез тeхните постъпки.Че хората въобще не ги е грижа за околните и че сами създават лошият свят около себе си. Ето какво означава подписа ми: Сблъсквал съм се с хора които се намират под лудо въздеиствие независимо дали са пили,дрогирали,гневни ,изпаднали в истерия или шизофреници. И знаеш ли какво и под каквото и въздеиствие да са те винаги могат да се справят с проблемите си.Колкото и да са луди те постоянно мислят за оцеляването си и винаги успяват да оцелеят.Те дълбоко нараняват света около тях,карат другите да страдат. Те сънуват,те не живеят.Те наистина сънуват,те не могат да възприемат проблемите на другите,не могат да почувстват чувствата или болката им.Те не се интересуват за проблемите на света,за тях светът е мъгла,мъглата на съня. Те единствено различават себе си и предметите които притежават. Когато сънуваме ние единствено различаваме измислената от нас същност,която всъщност не е истинската ни индивидуалност.От околното пространство единствено помним вещите които притежаваме. Когато сънуваме не помним характерите,чувствата на околните,а ги заменяме с илюзорни представи. Единственото когато се сблъскваме с вътрешният свят на човека до нас разбираме че сме в реалността.Казваме си тези чувства ,тези копнежи,тази вселена която е човекът до нас е нещо уникално. Тогава ние наистина живеем,ние наистина съществуваме,ние наистина сме щастливи. Казваме си arigato. "Аз говорих по скайп с едно много добро същество." Не си противореча.На този свят има хора с ангелски души,но не и с ангелски сърца.Ангелското сърце което помага на всички е невъзможно да съществува в този свят на вълци.

След като моето ангелче е прекалено хилаво и слабо и не може да ме нахрани, ще се обърна към моето дяволче . Надявам се дяволчето да ми помогне.Ще мисля все дяволии и ако късмета и бог е с мен ще се опитам да оцелея чрез дяволии.

"Забелязвам ,че едва когато ти бяха зададени последните два въпроса ти промени държанието си и това ме навява на мисълта ,че последните два въпроса са те нацелили много добре! " Ще трябва да те разочаровам. Тези изводи ми доидоха когато си говорих с едно добро същество по skype. Мислех да пиша друго,но такова чувство ми доиде след разговора. "Хората са упорити животни преди всичко" Злото в хората е упорито и се стреми на всяка цена да оцелее.

След още няколко писания и разговори из форума и skype стигнах до одавна забравен за мен извод.С него успявам да си отговоря на въпросите за държанието на децата,играчките,възрастните,воините,дори затова защо човечеството постоянно си мисли че ще изчезне от някоя глобална катастрофа.Тои е свързан с вътрешната представа ,а не с тази за околният свят. Специално за светлината.Смятам че вие не сте светлината,вие сте тъмната енергия която постоянно се блъска в очертанията на Бог.От тези експерименти могат да се направят хубави изводи.Все пак ми казахте че животът е училище и не е нужно хората да живеят добре или да са щастливи. Разбрах защо хората не си помагат,защо не ги е грижа за околните,за природата или за човечеството.Защо никои,никога не помага. А какъв е отговора.Всеки от вас го знае,много често го прилага.Няма да го кажа защото вие го знаете.

Спомням си една година преди повече от 20 години.Със сняг поне 50-70 сантиметра.И две улици започнахме да играем на воина.Построихме укрепления от сняг поне метър и половина високи и мятахме снежни топки едни срещу други.Аз бях страхлив и им доставях снега.Правих снежни топки вместо тях и им ги доставях, а те се замеряха.И така цял ден едната срещу другата улица. Това ли беше истинската София или сегашната,не знам.Просто друг свят. "Искаш ли отново да си дете със своите си родители? А с други?" Да супер е отново да съм дете с други родители,с родители които не ми се карат и ме разбират.Това би било мечта.

Не знам едно нещо което си спомням детски сън ли беше или реалност.Бяхме се събрали десетина деца лятото на възраст до 5-6 години и повечето започнаха да си играят на родители.Тоест да си представят че са родители и че имат деца,че куклите на момичетата са тяхни деца.Странното е че само аз не разбрах тази игра,защо трябва да искаш да станеш родител. Лятото когато слънцето залязва,децата играеха по улиците на странни игри,с топка,на криеница,на родители,с фуниики.Къде изчезна това време,сякаш беше сън.Не знам,прилича ми на друго време,време което никога няма да се върне.Сега децата само псуват и играят с компютри,а улиците и играещите по тях малчугани ги няма. Последните години на комунизма бяха невероятни,поне за мен.Невероятно беше тогава да си дете.

"Доста удобен отговор си избра." Наи-лесният и удобен отговор е да излъжа.Да си измисля лъжа. И защо да лъжа?Нима с лъжата ще мога да достигна до себе си и да се променя? "Не искаш да влезеш в ролята на родител, а тази роля се отнася не само към децата, а към всичко, което човек прави"

"А какво е отношението към мислите ти, към идеите, към проектите, към стремежите които имаш; към това, което вече си постигнал и към това, което смяташ да постигнеш?" Не знам какво значи стремеж,идея за нещо.

"tomodashi, ти би ли станал родител?" Не,имам предостатъчно опит за да кажа че разбиране между родител и деца няма има само чувство за притежание.

Донка,аз не се оплаквам ,а давам съвети. Какво не трябва да правят родителите. Иначе съм падал и ми е текло кръв от коляното и ръката като дете поне 10 пъти. Лошото е не болката,а че бавно зарастват раните. А знаеш ли кое е наи-лошото и страшното,по-страшно от това да паднеш,дори и от раните и болката.Да покажеш раните на родителят ти и тои веднага да започне да се суети или да ти вика. НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ. По-добре кървящ по асфалта и кървящ вкъщи отколкото родителите чудовища да изследват как точно си се наранил.Ужас голям.Гадост. Това наричам Абсолютно зло,толкова голямо зло идващо от родителите че е по-добре да си физически наранен отколкото психически да те нараняват като наужким ти помагат.

Някога съм живял като дете.Сега само съществувам. "A ти щастлив ли си, като живееш в страх?" И кое дете е щастливо ако живее в страх,и само за зло му говорят?Не ме караите да се усмихвам иронично. А как ще ми обясните поведението на родители за които децата не са център на семеиството,все едно колкото по-малко дете си,толкова повече те смятат за бреме и проблем и общуват и се радват само на възрастните,а на децата си не.В децата виждат болни,слаби,глупави същества на които трябва да се говори само за страха и злото.По-добре да споделиш някои свои проблем когато си бил дете с дявола или с напълно непознат отколкото с лудите родители.В родителите виждаш абсолютното зло защото то е постоянно зло което лъха от тях. Смятат че ще живеят вечно,че са наи-съвършенните същества на тази земя,с такова голямо самочувствие и същевременно всяват страх не само от себе си но и се оплакват от света.

Родителите нито веднъж през живота ми не са ми отправили комплимент. Само са ме заплашвали и са ми са се карали.По добре светът да е без родители. Ако аз направя нещо хубаво сякаш съм развалил тяхното щастие, аз не трябва да мисля,да правя нещо хубаво,трябва да живея в страх за да са те щастливи.

Всеки човек има строга индивидуалност и строги способностти чрез които може да помогне на света и на себе си. Едни хора могат да мислят и вършат добро и това ги усъвършенства. Други намират пътят чрез истинското щастие. Трети с помощта на вярата карат хиляди хора да бъдат щастливи и да се усъвършенстват духовно. Може би има поне още 2-3 пътя на познание.Всеки избира своят път,но трябва да почита и да поощрява и пътят на другите,защото тои е толкова добър и толкова важен колкото неговият.Усмивка за финал.