venito_94

Благодаря ще се си го казвам дано да има резултат .смисъл поне малко в такива моменти да ми се подобри настроението.

Тъгата ме съпътства през церият ми живот и непомня и ден без да е имало нещо,което да не ме разстрои поне малко...

На това,че имам 6 по изобразително изкуство,защото правихме Валентинки и аз направих една със Сърце и крила и стана горе долу хубава.

Учителите според мене си имат изградени норми и поведение и го следват стриктно.Все пак няма спор,че умеят да влизат в положението на учениците,но когато има основание.В повечето случеи учениците си мислят,че са прави и късно осъзнават колко ценни съвети можем да извлечем от един учител.Аз съм на мнение,че учителя не трябва да бъде и прекалено млад,защото той няма практика и все пак трябва да има някаква дисциплина,която младият учител е трудно да създаде.Казвам го от опит,защото имаме нова учителка по английски език,която е млада и знае някои неща,но просто понеже илепсва практика трудно се справя..Но нали все пак и възрастните от някъде са започнали и се учят от грешките си...

Аз съм посещавала психолог и психиатър.Мисля,че има голяма разлика и според мене психолога е много по-подходящ като терапия за мене.. Хората в България наистина си мислят(повечето),че когато отиваш при специалист нещо не си добре,а това далеч може да не е така -зависи индивидуално от случея.Спомням си наскоро казах на една моя съученичка,че съм ходила при психолог и тя каза да и аз съм ходила и после си обърна мнението и каза те лудите ходят там.И на мене ми сната просто смешно,защото тя дефакто е незапозната ,а изразява грешно мнение.Така не се прави.

Аз сънувах снощи нещо много странно поне за мене... Със моята най-долра приятелка бяхме в хола и правехме секс,незнам по какъв начин,но някой свърши и се появи образа на приятелят ми.оплашихме се,че съм бременна и хукнахме към аптеката,но не стигнахме до нея.После нещо лошо се случи и аз се разболях и се разделих на две-като близнак беше моето тяло.Все едно имах две ръце,изобщо две тела разделени.Това беше някакво накаазание,но не ми казаха какво..Бихте ли ми казали поне малко за съня и тълкуването му? Благодаря предварително!

Нищо не казваш за мама и татко! Може би някой от тях е доста властен, изискващ, доминиращ и тревожен? Разкажи за тях повече, за това как те въпитаваха, как се държаха и какво ти говореха, как се отнасяха един към друг! -Ами татко е повече властен,но е имало случеи когато мама му е викала и тя е взимала "топката в свои ръце".Истината е,че и двамата се опитват да се налагат един на друг.Забравят мене.Мислят какво съм яла,дали съм си научила и други обикновенни неща. На мене ми се иска да си говорим за повече неща,за живота.аз имам много мечти,много надежди и имам нужда да ги споделя със някого.Мама я чувствам много близка и много далечна..Като малка все след нея ходех.касвото тя правеше само я гледах и след нейните стъпки.Така и свикнах.Събирахме се у дядо със комшийка и като започнеха да си говорят и на мене ми беше много интересно и се включвах в разговора.Лошото беше,че не ми обръщаха много внимание. Не ме приемаха насериозно,което много ме ядосваше,защото се имах за умна и разумна и можеща да мисля и разсъждавам по всички теми. обичах повечко да съм около мама и нейната компания отколкото със някое дете... След време това отмина и се запознах със най-добрата си приятелка и със нея много се събирахме и си играехме... Карахме се понякога и като кажех на мама тя вика стига сте секарали нали утре пак ще сте заедно много се дразнех тя все едно харесваше повече нея и защитаваше повече нея отколкото мене...Мама са ме учили да не крада,да не лъжа да се държа добре със съучениците си,да не се бия и такива неща..,но аз като малка съм взимала пари от мама незнам защо исках да си правя маникьор и да имам дрехи.И после изпитвах огромна вина.Понякога ги връщах понякога не.И от татко и от дядо. Завиждах като малка и на Димето (най-зобрата ми приятелка) за хубавите теща,които има и и взех очилата като малка и фиби.Просто не ме кефеха толкова те колкото как тя ги пипаше,носеше..Сега нещата не са така не и завиждам в много добри отношения сме обичкаме се много ,но гадните спомени и вината си остават.Чувствам се по-пречистена сякаш не съм ги правила и някой ми е простил,но нещо ме човърка. Това,което казваш за мислите е точнто така дори няма смисъл да го коментирам.Просто ти имам сляпо доверие и ще направя това,което казваш не само,защото си го написал ами ,защото и аз мисля,че така е по-правилно.Незнам дали мама ще иска да идем при психолог,защото наскоро си писах със един от един сайт,но той се оказа измамник и сега малко ни е страх да отидем.Знам,че наживо е друго ,но и парите са много за терапия.Все пак мисля,че мама ще се съгласи.На първо време това ще пробвам да ги оставя..

- Опиши малко по-подробно различните натрапливи мисли (както си дала пример с името) и действията, чрез които се защитаваш, ритуалите, като развързването, за което споменаваш. Опиши и другите такива мисли и ритуали, моля те! Ами нямам точно определени ритуали при мене по-скоро е повтаряне на определени фрази ,които аз наричам утвърждения ,за да мога да бъда спокойна със самата себе си.Незнам поради каква причина се явяват дори ме е страх да говоря за тях... Спомням си като малка все си оглеждах тялото,за да видя ,да се уверя,че всичко е наред.един път като погледна ми се струва,че съм дебела за панталона,който съм облякала и затова гледам още и след това се виждам слабичка,хубавка и по този начин се успокоявам.Друга такава натрапливост поне за мене е това,че края на лятото случайно докато се ровех в интернет в хороскопите открих,че тате понеже е роден на 11 ноември и разбрах,че е зодия Скорпион,а преди това сме мислили мама по-точно,че е на 11 септември и го мислехме за Везни,но той се оказа Скорпион.И аз казах на мама и тя ми отговори:"Така ли?" и аз и казах :"Ами да..." и вече му четем хороскопа за Скорпион.Нямаше пробелми известно време ,докато наскоро не си внуших,че нещо тя не ме е разбрала и започнах да си припомням ситуацията отново и отново също както със оглеждането и това ме влудяваше,защото неможех да си докажа,че тя ме е разбрала ,защото дефакто ме разбра много добре..ужас.. Мина ден поуспокоих се.. - разкажи за периода преди 5-6 месеца и преди това, около септември, когато казваш, че са се появили тези "внушения"(както ги наричаш). Имаше ли някакви по-тежки преживявания тогава? Някой или нещо (ситуация) да те е ранила, да си се почуствала силно излъгана, измамена, извън контрол, да се е случило нещо, което да не си можала да приемеш лесно или въобще? -Ами тогава много харесвах един футболист и много исках да бъдем заедно,но той си имаше приятелка и това много ме нарани.аз просто неможех да го приема и не исках.Той казваше да си останем приятели,но за мене нещата стояха така Или всичко или нищо и един ден се уговорихме и се видяхме и правихме секс във Плд. беше ми за 1 път.А лятото когато ходехме на стадьона аз пушех цигари,но странното беше,че не желаех да излезна без да съм си запалила една или 2 цигари.Някаква утеха намирах в тях.Моите приятелки незнаеха и аз се обличах хубаво гримирвах се и си мислих ,че цигарите ме правят хубава.Те ми дават по-добри емоции,които без тях немога да си осъществя... - На колко си години? За пръв път ли се появиха подобни проблеми или и преди това си имала някакви? -аз съм на 15 години сега,за първи път в живота ми се случват такива неща и направо ме разкъсват...само,че преди внушенията дори преди лятото,когато още ходех на училище си представях някакви картини или ситуации,за да бъда интересна на околните.Видях,че никой не ме забелязва и започнах да си представям моменти от миналото,които ми харесат и си слагах един вид маска на лицето и другинте не го забелязваха.Хем ми бееше добре,когато се задържаше за по-зълго време хем гадно,защото виждах колко е гадно и странно защото никой друг не го прави. - Разкажи за себе си повечко - преди всичко за характера си, но и нещата около теб! По-подредена ли си? Колко често чистиш у дома? Дразнят ли те нещата, които не са на мястото си? А хората, които се държат по-различно от според теб приемливото дразнят ли те по-силничко? -Ами какво да кажа за себе си...По принцип много се влиая от чуждото мнение,тънкообидлива и много ранима.Понякога страдам за неща,които въобще нямат смисъл...Предпочитам да имам една най-добра приятелка,но истинска.Мразя лицемерите и въобще фукльовците..Хората около мене гледат повече за себе си правят се на интересни само най-много един двама да са истински...Това много ме дразни.Хората ме подценяват,моите възможности и качества.Само пеенето не подценяват. Последно време много често си меня настроенията което е много лошо защото като имам и приятел това ме притеснява да не проваля нещо... Подредена съм когато мама ме подреди честно казано съм малко мързелива,което не е хуваво никак...Почти не чистя,но и когато съм имала желание някой все е казвал "остави ти неможеш остави на мене и т.н." Не ме дразнят нещата,които не са си на мястото,но адски много ме дразнят хората,които се държат по-различно от мене или непристойно.

Здравейте,от много време насам имам едни натрапливости,които аз кръстих внушения.те ме притесняват още от септември месец и до днес не ми минават ,а само пополеква ми и след това идват оново даже и по страшни..Всеки един ден е ад... ходих при невролог и той ми изписа едни хапчета,но това не ми помага.Налага се да отвържзавам някои неща по двадесет пъти докато не съм сигорна,че няма да ме приттесняват.Преди ставаше,но сега когато се опитам да ги отвърдя става по-зле..получава се нещо нереално и още по натрапващо...един пример гледам личвата си карта и виждам на гърба най-отдолу нали посредата пише Имета,отдясно презимето и отляво фамилията.аз си мисля защо не са ги подредили така както трябва да бъде..разказах това на една приятелка и тя и каза,че така е написано,защото Фамилията била най-важна след това ивето и накря презимето,което не е важно тлкова..успокоих се малко...и много други неща... Сега преди малко вкъще си казах и трите имена Ваня Кръстева Генчева и чух Фамилията много добре ,но в съзнанието ми остана само презивето и си помислих,оплашех това да не е Фамилията,а това НЕ Е така.Моята Фамилия си е Генчева и аз си я чух.. толкова съм отчаяна...понякога тези мисли сами ми се казват в главата ей така и това ме убива.... Моля ви дайте ми някакъв съвет ще ви бъда много благодарна....