sonja

Такава прекрасна тема, с толкова много разнообразни, понякога мъдри мнения!!!Благодаря на всички за това, че се учим да погледнем с погледа на другия.... Мисля си обаче, май не сме дозряли до възраст, в която да погледнем назад и разберем кое си е струвало и кое не. Никой от вас не показа че е преживял , изстрадал и отстоял една любов. Че е преминал с нея през мътните води и е излувал. Всички напипваме, очакваме или дори очакваме? голямата истина за любовта. Мен не ме е страх да кажа обичам, обожавам те, копнея...защото ако го има, ако гори някъде вътре, защо да го крия? Не очаквам същият отговор, но споделям моята искряща емоция на момента. Защо да се лишаваме от усещането й? Дали любовта е себична? Дали е обсебваща? А Каква да е друга? Любовта е себеотдаване, нека не се лъжем че отдавайки себе си, не желаем същото в ответ.Не само бихме искали да е единствена, неповторима, вечна, а безкрайно жареща и страстна, истинска...Да кажем друго би било лъжа пред нас самите. Да притежаваме, това е в природата ни. Заради това е по-правилно да си го кажем. Да, така е...И какво? Можем ли да задържим мъжа до нас завинаги? В този информационен век, пълен с толкова красиви, нови, вълнуващи възможности? Не знам...За себе си-НЕ ЗНАМ!!!! Съгласна съм с с мисълта на Никола, мисля бе, че онова, което си е отишло, е заминало. Не бива да се върщаме. В hadithi по Корана се казва, че ние се раждаме като бял лист и всеки ден, с всяка нова среща ние вписваме нещо в него, после обръщаме и започваме на нов....Мъдро, нали? Мен специално ме развълнува това, че много от нас, говорят за интелектуално общубане, за емоционално единение...Но отново ми се струва една илюзия. Ние работим, живеем, ежедневието ни поглъща и колко ни остава от него за онези светли неща? А ни се иска, нали момичета????

Привет, не смятам, че става въпрос за проявено желание за учене или не, а за елементарна липса на правилно сруктурирана образователна система.Училището е виновно като институция, защото в момента се намира на светлинни години от международното такова. Имам наблюдения и от теова в България и от другите. Мога да кажа че не бих желала децата ми да учат в България. Защо? Защото езиците са профанирани до безкрайност, няма нормални лаборатории или създадена инфраструктура за нормално изучаване на химия, физика, биология за по-горните класове, а изучаването на компютър е оставено на самообразование-т.е. сам сърфирай. Дали това дава насока на децата да се развиват естествено в правилната насока. Моля погледнете AB или AGS системата и сравнете за какво говорим. Ами нашето училище създава деца непригодни за естествено продължение на абучението им навън.