mochito

Едно филмче на Майкъл Палин за Братството.

http://vbox7.com/play:ea4e8223

Изгрев от Молитвения връх на 20.08.2012, ако си спомням правилно датата!

Изгрев от Молитвения връх на 20.08.2012, ако си спомням правилно датата!

Изгрев от Молитвения връх на 20.08.2012, ако си спомням правилно датата!

Изгрев от Молитвения връх на 20.08.2012, ако си спомням правилно датата!

На мен също Шопен ми е един от любимите композитори! Поздрав за всички любители на класическата музика!

http://www.youtube.c...feature=related

http://vbox7.com/play:9701dfc6

Крадец ограбва къща. В тъмнината се чува глас:
- Исус те гледа!
Паникьосва се, светва лампата и виджда папагал в клетка.
- Ти кой си? – пита крадецът.
- Матейчо – отвръща папагалът.
- Ха! Това име за папагал ли е? – пита окопитилият се крадец.
- Е, и Исус не е име за доберман…

Или може би Учителя винаги до нас, но ние започваме да го забелязваме, когато очите ни се отварят за него.

Виж, Макс, църквата загуби позиции и влияние отдавна. Сега като зло куче се опитва да хапе всичко наред. Липсата на морал, духовност, борбата за власт изгониха младите, мислещи хора.
Сега е по-добре да оплюе всичко, което събужда вярата и духовността, за да може да прикрие собствения си разпад....
Жалко е, но какво да се прави

Откровеност и споделяне са много тънки понятия, гранични с изповедта, която е пред всичко интимен процес, не е публичен.
Прави ми впечатление, как различни хора "споделят" проблемите си и се жалват до припадък, натоварват останалите с бърборенето си. Изобщо, така е в България. Защото хората не споделят, те се оплакват и екстраполират проблема си, търсейки решение извън себе си.

Какво се случва, когато близки хора се срещат - оплакване, оплакване, оплакване ... Това изповед ли е, осъзнаване ли - едва ли, това е начин на живот - да мрънкаш. Мрънкането като национален спорт, жалко е, че няма медали още за него, а трябва. Ще бъдем първенци!

И още нещо, ако работата на психотерапевта беше публична, нямаше да има отделени часове за този или за онзи пациент, а щяха да бъдат събирани всички наведнъж в една обща зала, както правят някои християнски секти, които спасяват, видиш ли, изгубените души (овци) на Пастира.

Мисля, че е нормално човек да сподели проблем и да потърси съвет във форум, но когато го прави с безкрайно много думи е инквицзиция за четящите.
Ако постът е много дълъг и подробен, не го чета, независимо дали човек споделя личен проблем, свои мисли по конкретен въпрос или дава съвет на някого.

Първият ми плах допир с учението на Дънов беше през 1992г. Бях 10 клас и книгата "Философия на здравето" ми направи дълбоко впечатление. Майка ми има 7-8 негови книги, започнах да чета някои от тях, но тогава стила на писане ми се стори малко разпокъсан и непоследователен. но няколко години по-късно отново се върнах към тези книги с голямо настървение и се чудех как не съм ги харесвала по- рано/ но всяко нещо с времето си/ . Една от любимите ми негови книги е "Разговори при седемте рилски езера"

В детско-юношеските си години бях чувала името на Петър Дънов в разни иронични коментари на баба ми, на което не обръщах кой знае какво внимание. Интересът ми се събуди сериозно през първата година на моето странство в чужбина преди 17 години. Един ден влязох в градската библиотека в големия чужд град и библиотекарката, узнавайки че съм българка, ме попита дали знам кой е Петър Дънов. О, срам и пепел, не знаех какво да отговоря! След няколко години майка ми започна да ми споменава, че се познава с хора от братството и контакта с тях е приятен и интересен. В този момент реших да се запозная по-отблизо с неговото дело, намерих книжки, първо Паневритмия, после Изворът на доброто, и тази втора книжка с беседи истински ме грабна. За Петър Дънов мога да кажа че е втория важен крайпътен указател в моя път на търсеща, първия беше Шърли Маклейн, после имаше и други ...

Моето запознанство със словото на Учителя беше доста интересно. Та....аз произхождам от семейство на хора "здраво" стъпили на земята и доста слабо религиозни хора, а мнението ми за Бялото братство беше че е някакъв род секта. Та един есен ден на 2008г както обикновенно си "ловувах" книжки в Ориджа на Скай сити и гледам една червено-синя книжка "Българската душа". Аз съм запален националист и като такъв книжката веднага ми грабна окото! Въпреки някой свой резерви я купих и си я отнесох в къщи. Късния следобед същия ден отворих да видя какво пише вътре и се зачетох....В края на първата страница имах доста особенно усещане - изпитах силно изразеното чувството че току-що съм се събудил! Това беше странно защото часът бе около 16 и от сутринта не бях лягал нито задрямвал- напълно буден си бях! Това беше първия ми досег с словото на Учителя - сега вече имам доста негови книги Най-интересното от цялата история е че покрай мен със Словото се запозна и моята приятелка! Но черешката на тортата беше майка ми - закоравелия материалист взе да се интересува от молитви и прочее. А що касае мен преди да открия Словото в храната си бях направо вълк -без месо не сядах на масата! Сега съм вегетарянец 90 до 100 процента според случая-колко ме насилват или изкушават с меса, на какво да се прави като месото е във почти всяка храна около нас....

Беше още по комунистическо време, когато ми попадна книжка на Учителя. Тогава мозъците ни бяха доста промити , аз прегледах написаното и си казах: "Мир и любов, мир и любов..." - това всеки го иска и проповядва, не е лошо, но не е нещо особено, всеки човек иска да е добър и да го обичат. Да, ама не. Докато не проумее човек с целия си разум и не почувства с цялото си сърце какво велико нещо са любовта и мъдростта, за които говори Учителя - нищо не е разбрал и нищо не е живял. Но за това велико порастване ми беше нужен почти целия последен живот. Казвам последен, защото съм увурена, че има прераждане, макар и не точно в същия смисъл, както досега го разбираме. Има проявление на физическо ниво на душата, като по - висшата част от нея остава извън тялото. Но нямам никакви претенции за правилно тълкуване - просто аз си мисля така. Но какво беше учудването ми, когато преди две години ми попадна един случайно неизхвърлен дневник от моята дъщеря, когато е била около първи - втори клас, Там, на едно поле, с разкривени букви бяха написани основните сентенции от учението на Учителя - и най - вече за любовта." Любовта - тя е същността, тя дава смисъл на живота, ценете живота, защото той е шанс за по- добра душа" - беше написано с детски почерк. По това време, когато е било написано, аз нямах нито една книга на Учителя. Откъде това дете знеше за смисъла на живота и то - есенцията от учението на Учителя?! Вероятно, от минало проявление, не мога да зная със сигурност.
В този смисъл - много пъти са ме питали в разговор за Учителя - добре, кой е Учителя, кой е Петър Дънов?
Ясно е, че не е обикновен човек като нас. Но - какво да отговоря? Чудила съм се много пъти. Бях прочела в един от спомените за него, че веднъж е казал за себе си, че той е Духът на Истината. Но...какво означава това, не знаех.
Даже, ако кажех някъде горното, ми се усмихваха и повдигаха вежди - как може да вярваш в това?
Докато... преди седмица четях евангелието на Йоан Богослов и ето какво прочетох:
Глава 16:
13 " А когато дойде Той, Духът на истината,ще ви упътва във всяка истина: защото няма да говори от Себе Си,но каквото чуе, това ще говори: и ще ви извести за идните неща."
Има още няколко пасажа в глава 16, но който желае - може да ги провери в самото евангелие на Йоан Богослов.
Не зная какво да коментирам, но бях разтърсена из основи и сега настръхвам като го чета , проявлението на Учителя е било споменато и предвидено от самия Христос. Той го нарича още Утешителят.

Закона на Любовта може да се прилага по много различни начини! Понякога майките наказват децата си за непослушанието именно водени от закона на Любовта! Аз лично не смятам, че като правим още "подаръци" на циганите ще им помогнем по някакъв начин - дори напротив! Те трябва да се научат да бъдат пълноправни граждани като всички нас - имайки правата и задълженията, които имаме всички останали българи! Без двоен стандарт - това според мен е едно добро начало към истинската им интеграция!
Последните събития са просто последната капка на проблем, които не е от днес или вчера! И нека стане ясно, че по никакъв начин не подкрепям насилствени действия или подклаждане на расова омраза - на каквото всъщност сме свидетели в последните дни!

Странно племе са това циганите От край време, никой не ги обича. Все ги гонят, все ги хулят, все са "неоправдани". В този случай, съм склонен да се съглася с Ницше, и неговата теория за Състраданието. Очевидно то не помага, а вреди. Вреди, защото прави тези хора инертни към всичко което се случва около тях. Проблема с циганите, е мисля въпрос на политика. Просто има хора, за които поддържането на тази маса хора в пълен аутсайд, е рентабилно.

Закона на Любовта може да се прилага по много различни начини! Понякога майките наказват децата си за непослушанието именно водени от закона на Любовта! Аз лично не смятам, че като правим още "подаръци" на циганите ще им помогнем по някакъв начин - дори напротив! Те трябва да се научат да бъдат пълноправни граждани като всички нас - имайки правата и задълженията, които имаме всички останали българи! Без двоен стандарт - това според мен е едно добро начало към истинската им интеграция!
Последните събития са просто последната капка на проблем, които не е от днес или вчера! И нека стане ясно, че по никакъв начин не подкрепям насилствени действия или подклаждане на расова омраза - на каквото всъщност сме свидетели в последните дни!

Обръщайте внимание на храната, сдъвквайте я добре. После, гледайте да не преядате и да не препивате. На преходящите неща много не се радвайте. Вниквайте във всяко нещо. Наградата е само за онзи, който устои и докрай изтърпи. Господните пътища са съвършени. Те изискват пълнота. Гледайте да се не окаляте, понеже знаете, че чистенето трудно става. В живота съвършенството е целта. Ходете в Духа, гдето има свобода. Не се придържайте за человешките ограничения. А неизправимите неща оставете на Бога, Който е силен да изправя всичко. Личният опит е по-добър от хорското предположение. По-добре да имаш живо куче, отколкото мъртъв лъв. Да работи Духът във Вашето сърце е по-добре, отколкото да слушате шума на другите.
Из писмо до Мария Казакова - София 19 Май 1908 г.
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - част 1, стр.81

Закона на Любовта може да се прилага по много различни начини! Понякога майките наказват децата си за непослушанието именно водени от закона на Любовта! Аз лично не смятам, че като правим още "подаръци" на циганите ще им помогнем по някакъв начин - дори напротив! Те трябва да се научат да бъдат пълноправни граждани като всички нас - имайки правата и задълженията, които имаме всички останали българи! Без двоен стандарт - това според мен е едно добро начало към истинската им интеграция!
Последните събития са просто последната капка на проблем, които не е от днес или вчера! И нека стане ясно, че по никакъв начин не подкрепям насилствени действия или подклаждане на расова омраза - на каквото всъщност сме свидетели в последните дни!

Закона на Любовта може да се прилага по много различни начини! Понякога майките наказват децата си за непослушанието именно водени от закона на Любовта! Аз лично не смятам, че като правим още "подаръци" на циганите ще им помогнем по някакъв начин - дори напротив! Те трябва да се научат да бъдат пълноправни граждани като всички нас - имайки правата и задълженията, които имаме всички останали българи! Без двоен стандарт - това според мен е едно добро начало към истинската им интеграция!
Последните събития са просто последната капка на проблем, които не е от днес или вчера! И нека стане ясно, че по никакъв начин не подкрепям насилствени действия или подклаждане на расова омраза - на каквото всъщност сме свидетели в последните дни!

Мило момиче,

Била съм в подобно състояние на депресия. Нека ти разкажа как излязох аз, а ти ще прецениш дали можеш да почерпиш нещо от моя опит.
Ти явно си стигнала края на някакъв етап от живота си, т.е. разделила си се с някакви илюзии...Но това не значи, че животът ти е свършил. Напротив, той е пълен с възможности...Ти си млада, учила си това, което искаш, имаш роднини, които те обичат...
Знам как депресията отнема всичките ти сили, цялата ти енергия, перспективата ти...Но започни да променяш нещата с "мънички стъпки"...Преди всичко се замисли кои неща в живота ти носят радост...Започни със съвсем малки - да поиграеш с племенницата си, да се разходиш в парка, да прочетеш хубава книга...Прави нещо което те радва всеки ден, направи усилие, колкото и да ти изглежда трудно. В края на деня ще усетиш, че тези малки стъпки са ти дали положителна енергия, повече сили, малко оптимизъм...Повярвай ми, минала съм по този път, ще усетиш повече светлина в живота си...
Освен това направи списък на положителните си качества и човешки и като знания и умения. Ще се убедиш, че съвсем не са малко...След това потърси нови възможности в живота си...Казваш че не си си намерила подходяща работа - ами, продължавай да търсиш - нима си изчерпала всички възможности...Същото важи и за приятеля ...Често нещата в живота не се променят изведнъж, не стават точно както искаме, но нима това е причина да спрем да търсим. Всеки ден се опитвай да измислиш нещо ново, за да промениш положението си и го осъществи - дори това да е една съвсем малка крачка, но не спирай да се движиш...
Желая ти кураж и те прегръщам.