Лъчезарна

Това си е направо неопределеността на Хайзенберг. (виж тук) Преди години, когато следвах, го проумявах на ръба на възможностите си. С времето, обаче, нещата малко повече се изясниха - когато определиш еднозначно едната част от две взаимнодопълващи се неща, то другата става неопределима, за да се запази динамичното равновесие, т.е. запазва се пораждащото движение. Познаваемостта на дуалния свят ще се случи, ако има движение.

Защо да е тъжно... От нашата си, човешка гледна точка, гледайки егоистично на нещата, да тъжно е. Има един лозунг "Свобода, братство, равенство". За свободата, Станимир тук казва: Братството - зависи от нашето сърце, от разумността, която можем да вложим при общуването с другите. Но равенство... Ако в нещо сме равни, то е, че всички получаваме една неизменна Божествена Любов. И ако се вгледаш в подчертаните думи от цитата, ние сами определяме вътрешното неравенство, а от там следва и външното неравенство. Така че, нещата не са тъжни, а са закономерни. И, както каза Xameleona Radita, случващото се е красиво, дори когато нямаме очи да го видим. Но истинските ни, вътрешни очи - могат и знаят какво виждат. Ако не успеем да им се доверим... Има един, който винаги помага!

"И тъй, под Любов трябва да разбирате служене на Бога. Мислете върху Любовта. Вие сте я опитвали, но за малко време, няколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човек губи Любовта? Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на кесаря. Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си." Като чуха, Неделни Беседи, 17.11.1918 г., София

"Често съвременните хора сами си създават лоши мисли. Виждаме някой човек, който се стреми към Бога, но се съмняваме в чистотата на неговите подбуди и казваме: "Причините, които го карат да се стреми към Бога, не са религиозни, не са благородни подбуди, а някой дявол е влязъл в него." Ние постъпваме като някой евреин. Днес всички обвиняват евреите, но думата евреин не е лоша, тя съдържа дълбок смисъл. Всеки, който носи кръст, който страда, той е евреин. Защо страда? - Защото не е научил дълбокия смисъл на тази дума. Тогава някои ще ме попитат: "Ами какво означава думата българин?" Някои филолози изкарват, че тази дума е произлязла от думата "булгур", но произхождението и не е от там. Тогава аз ще попитам: "Ами булгур, откъде е произлязла?" В първоначалния език всяка дума е имала точно определено значение. Всички съвременни езици са преводи от един стар Божествен език, който е и първоначалният. От него имаме три езици, които са първите преводи: китайски, еврейски и санскритски. Китайците пишат отгоре надолу, той е първият превод. Евреите пишат от дясно към ляво, а на санскритски език се пише от ляво към дясно, т.е. от изток към запад. Така и ние пишем. Китайският език е положителен, а другите два и са пасивни; и от тях се образували останалите езици. Турската дума "иш" означава първоначалното същество, което работи. Евреите имат „йод“-ът, а другите, както французите, „двойно ю“. Турците казват: "иш - бу", то значи, че трябва да слушаме онова същество, което работи вътре в нас. Ние знаем този корен и казваме: "шия", т.е. работя нещо. Това значи: Този, Който ме е изпратил първоначално на земята, научи ме да работя." Разделено царство, Неделни Беседи, 08.12.1918 г., София

Отново ви предлагам Токата и фуга в D-минор. В изпълнение на стъклена арфа. Стъклото е част от моя живот. Музиката на Бах - наслада. Искрящите звуци от това изпълнение проникват дълбоко в сърцето... Изумително... http://www.youtube.c...feature=related

За Viki3, Веселин и Елф http://www.youtube.c...04E88A5E2EFB31C

Вълшебна музика за Вълшебници!!! http://www.vbox7.com/play:925cea11

Честит Рожден Ден! И на anhira и kris!

"Велико нещо е вярата. Според някои вярата е резултат на добро разположение. Не е така. И животните имат добро разположение, играят си весело, скачат, но не може да се говори за вяра в тях. Колкото по-добър и разумен живот води човек, толкова повече се усилва вярата му. Лошият и неразумен живот става причина за отслабване на вярата. Понеже вярата има отношение към ума, за това силата на вярата зависи от светлината и чистотата на човешкия ум. Няма ли тези качества, умът става причина за заблужденията на сърцето." Голямата вяра, Неделни Беседи, 19.01.1919 г., София

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! На един Вълшбник! Продължавай с вълшебствата. Другите имат нужда от тях. И както си му е реда, на Вълшебник му се полага букет от вълшебни цветя.

Животът ни е една синусоида. При разбиране и приложение, от наша страна, на законите на качване и слизане, ние творим и се развиваме чрез Любовта, волжена в нас. Веднъж сме подчинени, друг път сме водещи. Проявявайки разумността си, ние се движим в правия път. А той винаги води до едно единствено място... Колко от нас имат силат и волята да осъзнаят и творят собствената си синусоида... Вярвам, че сме започнали...

И изисква приложени на разумността като проява на Любовта!

"Докато у нас подозрителността взима връх на всичко, никой не може да оправи света. Преди да заминем, ние трябва да изпълним волята Божия. Българите имат бъдеще като народ, затова трябва да станат търпеливи и да премахнат подозрението. Българите не са толкова добри, но в тях има условия за добър живот, а дето има условие за живот, Бог е там. От българите ще излезе нещо, а не от България, защото тя е ретортата, в която стават опитите, и като такава, ще изпълни ролята си. Съдържанието, което е в ретортата – българският народ, – е и творческа сила. Когато българите отиват да живеят между американци и други народи, те са учтиви, любезни, но щом се върнат в България, стават груби, недоволни от всичко. Това недоволство се дължи на малкото земя, с която разполагат. Българинът има творчески дух и затова му е тясно. Дайте работа, широк замах на българина, той ще работи. Разхождам се един ден покрай семинарията и срещам един полковник на кон. Гледам, по едно време конят му се спрял и не иска да върви. Слиза полковникът от коня и той тръгва. Конят иска с това да каже: „Без полковник ще вървя, но с него ще спирам“. Тази черта има и у всеки българин. Христос казва: „Аз дойдох да науча хората да дават широк простор на всяка душа и да поощряват всяко добро начало във всичко“. Ако всеки даде свобода на близките си, както и той се нуждае от такава, ще има широк простор на действия и мисли. Ако бихте приложили тези закони, които се крият в моите думи, много нещо бихте разбрали." Учител и Господ, Неделни Беседи, 15 юни 1919 г.

"Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за добродетел, например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна, реална истина, или истина, която се изявява в живота. В света има и неизявени истини." "Човек не трябва да бъде само любезен към хората, но всяка негова дума трябва да бъде пълна със съдържание. Никога не казвайте празни думи." Учител и Господ, Неделни Беседи, 15 юни 1919 г.

Дарът на споделянето... Разсъждавайки, си мисля, че всичко е споделяне. С-по-деля, може да се приеме като отрязване (със сърп) на нещо (делене на нещо), но може да се приеме и като чаша, която споделяме. Споделянето може да предизвика в душата тегота, може да предизвика и радост. Аз мога да споделя чернотата на тъгата си/гнева си/ яда си... – който е готов, ще разбере, приеме и изживее споделеното. Аз мога да споделя красотата и радостта си... – който е готов, ще разбере, приеме и изживее споделеното. Но, дали аз споделям с желание да се отърва от негативизма и да натоваря другите (да ги манипулирам), или търся развързване на болката, в първия случай. Но, дали аз споделям като желание да се изтъкна, или споделям, за да бъда щастлив (безкористно) от даването, във втория случай. Споделянето е обмен на енергии. Дарът на манипулативното те товари. Тогава откровеност и искреност липсват. Дарът на безкористното, те вдъхновява. Споделено е с откровеност и искреност. ... Бог споделя с нас Любовта Си.

"Цитираш стиха, дето Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът." Пътят, това е знанието, необятната Божия мъдрост, която трябва да изучавате. Пътят подразбира Божествения език, който води към Божественото знание. Истината има отношение към свободата. Животът произтича от любовта. Той е крайният резултат, до който трябва да достигнем. Значи, като вървим по Христовия път, със силата на Божествената светлина и истина, ние ще дойдем до живота. Само така ще се свържем с живота, защото е казано, че любовта ражда живота. Чрез живота ще познаем величието на Бога. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си." Казвам: Само оня може да яде тоя хляб, който има живот в себе си." Уповаване на Божественото, Утринни Слова, 30 май 1937 г. София

"Мислете за Бога, Мислете и за Христа, като образец на търпение. От своето величие Той слезе на земята, облече се в рабски образ и се смири. Той знаеше, каква работа Му предстоеше на земята. Бъдете и вие като Христа, да понасяте страданията с търпение. Ще кажете, че било определено, Христос да мине през тия страдания. И за вас е същото. Щом е определено, и вие ще си носите страданията. Някой ви заплашва и казва: Имам власт. Ще отговориш: Имаш власт, но тя е дадена отгоре. Мнозина се страхуват от злото, което наричат дявол. Не се страхувайте от него. Дяволът е резултат на човешката мисъл. Той няма власт над човека. Следователно, човек греши, защото е свободен. Той иска да греши, вината е в самия него. Не съжалявай, че си сгрешил, но кажи: Господи, благодаря за свободата, която Си ми дал. Както съм свободен да греша, така съм свободен и да изправя грешката си. Това значи характер! Не се оправдавай с дявола. Уповавай на Господа! За да уповаваш на Господа и да Му угодиш, нужно е вяра. Тя е въже, за което се хващаш и в тоя, и в оня свят. И в рая да отидеш, ще се натъкнеш на неизвестни неща, за които е нужно вяра. Тя има Божествен произход, а вярването – човешки. Без вяра нищо не се постига. Вярвайте, че сте свободни, силни и може да изправите погрешките си. Не казвайте, че хората ви изкушават. Признайте грешката си и я изправете. И учен да си, признай грешката си. Така ще научиш нещо ново." Уповаване на божественото, Утринни Слова, 30 май 1937 г. София

"Аз считам един човек, който няма търпение, нему му липсва едно качество, устойчивост, твърдост в характера. Човек без търпение, характерът му няма основа, няма на какво да се обосновава. Твърдостта на човека представя едно от моралните качества. Твърдостта е задна стража на Божествения свят. За Бога казваме, че Той е дълготърпелив. Бог, Който вижда всичките недостатъци на хората, Той взема само в съображение от тия недостатъци да изкара някаква добродетел. Ти си нетърпелив. В какво седи нетърпението ти? Само в една малка частица – „не“. И в английски е „no“. Във френски с колко букви се различава? /Две./ Нетърпението има два елемента. Едното нетърпение от жените, другото нетърпение иде от мъжете. От „Н“ е на жените, от „Е“ на български е на мъжете. Жената прави мостове, „Н“ на български. Където и да е жената, прави мостове да мине. „Е“, това е мъжът, който обича да заповядва. „Е“ е закон на разширение. Но мъжът, като се ожени, иска жена му да се подчинява. Жената, за да направи едно примирие, трябва да направи един мост. Кой е този мост? То е човешкото благоразумие. Там, дето има благоразумие, противоречията в живота се уреждат лесно, дето няма благоразумие, противоречия има. Следователно, жената се явила в света, за да направи един мост, да внесе благоразумието в човека, да го научи как да бъде търпелив. Жената създала най-голямото главоболие на мъжа, „не“ на мъжа. Мъжът и жената сега са разделени. Под думата „мъж“, тя е една санскритска дума, ние разбираме едно същество, което трябва да мисли. Но има един мъж на нетърпението, има и една жена на нетърпението. Тия мъж и жена се карат целия ден и се разправят. Единият иска да гради мостове, няма материал, не може да прави мостове. Другият иска да се разшири, но няма място, няма кому да заповядва. Жената няма материал да направи мостове. Един мост да направиш в себе си, да се примириш. Колко е мъчно хората да се примирят. Казвам: Примири се. – Не може. Той е нетърпелив. Казвам: Примирете се. Трябва да примириш два бряга на реката. Тия брегове няма какво да примириш, искаш да се примириш, ще направиш един мост от единия бряг до другия. Понеже водата ги разделя, искат да се приближат. Казват: „Те се скарали.“ Как се скарали? Те никога не са се виждали, водата ги разделя. Двама братя се карат, понеже вода минала между тях." Търпение , МОК, 4 август 1939 г., Молитвения връх

Да намериш загубеното... Да загубиш намереното... Искам да благодаря на един човек... Знам, че ще ме чуе! Където и да е! http://www.youtube.c...feature=related

ЕЛФ Късно, но все още имам време... ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Нека музиката в душите на хората, бъде в съзвучие с музиката на твоята Душа!

Klaudia, моето усещане за цялата лекция също бе за ВОЛЯ! Воля и будност. Воля, будност и разбиране. Воля, будност, разбиране и приложение. Мислих си за тези числа. Човек, по принцип е числото 5. Но когато сме слизали в полярния свят, то сме се раздвоили. (Слизали сме по двойки.) За да се възвърне цялостта, то 5 и 5 трябва да се съединят. Или - човек е цялостен, когато мъжът и жената, т.е. разума и сърцето, действат в едно - 5+5=10. Виж цитатите, дадени от Станимир тук , в темата "Мисли за числата". Можем да поразсъждаваме и да си дадем още обяснения. Xameleona, "Жената е и нашето сърце" ... То, някак-си няма как да се тълкува по друг начин. В прав текст е нереалност. Христос е инфлексната точка от инволюция към еволюция. Той ни дава пътя на Любовта. И когато "полага ръце върху гърбавата жена", всъщност, осветява пътя, облагородява го и ни подкрепя в този път. Това "полагане" е благословение и освобождение от натрупаните "тъмни" чувства. И е нужна Вяра и Воля, за да го следваме. Всъщност, ангелът е съгрешил от неправилно чувство...