Лъчезарна

Две ябълкови дръвчета - раснаха година, две, три... Една зимна вечер, дядо каза, че ако не родят плод ще ги отсече. Нали се сещата, че през лятото те се отрупаха ... Студенството ми се напълни с тези дъхави ябълки. Изминаха още няколко години, и изведнъж осъзнах, че тези дръвчета притихват и линеят. Цъфтяха, завързваха плод, но нещо не беше наред. Когато прегръщах стволовете им, те все едно се готвеха да заспиват. Фино и леко притваряха очи. Не се мина време и дядо си замина от този свят. С него си замина едното дръвче. Баба го последва след около две години. Тя си замина от този свят с другото дръвче. На мястото им сега има два пъна, около които всяка година цъфтят много гергини. Това бяха любимите цветя на баба ми. По-силните, по-едрите и по-отрупаните с цвят, са до мястото на второто дръвче.

Аквариум http://www.youtube.c...feature=related

http://www.youtube.c...feature=channel

По себе си знам, колко лесно човек може да тръгне по наклонената плоскост, когато казва, че нещо пречи, че нещо не е както трябва, че не му е времето сега... Толкова много оправдания, заради инерцията на материалната ни част. И колко трудно се обръща посоката, когато години (може би и животи) вървим в утъпкания и много лесен път – без да се замисляме. Но когато проумеем ставащото (най-често поради дълбоки душевни наранявания) и направим мравешка крачица за промяна, тогава ни се дава преизобилно. Дай Боже всекиму, още днес, в този живот, да бъде докоснат от милостта на Духа и да приеме плодовете му с благодарност. "Голям залък лапни, голяма дума не казвай!" Едно от най-трудните неща в моя живот, е да не съдя онези, които обещаят, но не изпълняват. Много ми е трудно. Като че-ли от самото си раждане знам, че когато поема ангажимент, той трябва да се изпълни. И когато нещата се подреждат и вървят точно, а някой механично обещае и забрави (това по-лесно се прощава), или по-лошото – съзнателно излъже, трудно го преглъщам. Но всеки има своите уроци за научаване. И още – човек се променя и расте, но дойде ли до убеждения – нека не се премята като фурнаджийска лопата. Виж, ако се измени и "порасне", за себе си, това вече е друго. Това е една от фразите, които много често срещам в думите на Учителя. Когато тръгна да разсъждавам върху нея, стигам до кръга на кокошката и яйцето. Дори предположенията ми, изглеждат несъстоятелни... Може да бъде отделена и в нова тема. Тя е орех – за опитване.

Молитвен наряд за начало: Утринна молитва Молитва към Великото съзнание Вехади - песен Беседа: Гърбавата жена Молитвен наряд за край: Молитва "И положи на нея ръце и тоз час се изправи жената и славеше Бога." (Лука 13:13) Почукай - и ще ти отворят. Поискай – и ще ти се даде. Но когато чукаш на вратата и искаш, трябва да си готов да изпразниш пълната си чаша, за да се влее в нея новото съдържание. Трябва да си готов да промениш начина си на мислене и възприемане в живота – да бъдеш буден и съзнателен за случващото се, а не да се оставиш на механичното. Нужно е да бъдеш отговорен за себе си и пред себе си, заради благодатта, която се излива върху теб. Нужно е смирение, за да се центрираш в сърцето си и да усетиш Божествената искра, породила теб и всико останало... Тогава, в съзерцанието, ще се осъзнаеш като "...част от Битието".

Каланхое (от семейство Crassulaceae) Преди години се сблъсках с това растение - има малки красиви цветчета. Като се почне от бяло, през кремово-розово-люляково, до червено, жълто и оранжево. (То май само синият цвят остана). Подариха ми. Но не успях да го запазя. Въпреки неговата непретенциозност. Какво бе очудването ми, когато разбрах, че един от видовете каланхое е лечебно (Каланхое Дегремона). Дори го наричат "стаен жен-шен". На работата ми имаше от него и все се майтапехме, че ръси "дечица" навсякъде. По ръба на всяко листо се появяват миниатюрни копия на растението. Дори си имат и коренчета. При малко бутване и те падат. Ето го и него: За лечебните му свойства можете да прочетете ТУК и ТУК. Аз, лично, се замислям да си го взема за отглеждане в къщи.

Ани! И трите - мушкатото, индришето и здравецът са от един разред - този на здравеца (Geraniales). Даже ако се загледаме, ще видим общата им прилика. И ако обобщим въздействието им - всичките имат изключително защити и "омиротворителни" свойства. Аз лично обожавам здравеца. В къщи го има на няколко места. И нещо интересно. Преди много години, след една медитация, поглеждайки към здравеца до мен, "видях" едно ефирно бяло създание. То светеше с мека бяла светлина и докосваше с много нежност всяко листенце. Бе голямо колкото дланта на ръката ми. Обикаляше около него и му нашепваше нещичко... ...И една опитност. Няколко години, единият здравец не цъфтеше. Беше ми подарък. Човекът, който ми го подари имаше много проблеми. В момента, в който нещата при него потръгнаха - той цъфна разкошно. Сега отново е без пъпчици. Човекът, отново, има семейни неприятности. Още нещо - когато се чуя с този човек и той ми говори за нов етап в живота си, се оказва, че здравецът е пресаждан от мен - било то за да му сменя пръстта или за да го разчистя и освободя от ненужни издънки. Все едно, здравецът реагира на промяната у човека и ме "предизвиква" за промяна и при него.

Вики е заразителна... Покрай мушкатото се сетих и за бабиното Индрише – сладката, компотите... Но и невероятното му ухание. Ето нещо за него: От рода на мушкатото е. Не се среща диворастящо, защото е хибрид. Профилактичните му свойства са познати още от антични времена. Засаждали индришето около жилищата против уроки и нечисти сили. Във Франция закичвали гърдите на младите момичета с цветове от индрише, като пожелание за щастлива женска съдба. В тибетската медицина го прилагат за лечение на очни болести, в това число и катаракта. Още: Оказва благоприятно въздействие върху нервната система – освежава, ободрява, снема умората и напрежението; повишава умствената и физическа активност, възстановява психоемоционалната хармония при преумора и нервно изтощение., отстранява чувствотто на страх. Осъществяващи естествена дезинфекция на помещението – отделя фитонциди и в сравнително кратки срокове унищожава микробите и вирусите във въздуха. Ароматът му успокоява децата, прави ги по-малко капризни и агресивни. Маслото от индрише е прекрасен антидепресант, подобрява настроението, активизира умствения и физически потнециал при възрастните хора. Отстранява комплекса на непълноценност и зависимостта от чуждото мнение, обективизира самооценката. Помага за възстановяването на енергийните загуби при пострадалите от любовно съперничество. При нарушения на хормоналната регулация привежда в баланс хормоните, което влияе положително по време на климакса, ПМС. Действа благоприятно и при разнообразни гинекологични заболявания. Препятства задържането на течности, полезно е при мигрени, болезнена менструация, хипертонични кризи, отоци и наднормено тегло. Благодарение на способността му да стимулира лимфната обмяна и да извежда токсините, маслото от индрише помага и при целулит. Помага при инфекции, особено на органите на дишането. http://www.youtube.c...h?v=axelO0qt3BY

"Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра. Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле. Щом яйцето се пукне, от него излиза животът. Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: Ж — означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия живот. Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри. Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира." Първата буква ООК 06.03.1929 г., София

Ето нещо по темата: Езикът на тялото от Алън Пийз и Алън Гарнър

А аз не мога да си го представя. В мен има усещане, което поради ограниченост, мога да нарека усещане за Бог... Звучи абсурдно... По-скоро усещане за неговата проява... Не мога да си го представя. ТОЙ (или ТЯ, или ТО) Е! Е ВСИЧКО!

"Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на Живота. И ако вземем българската буква ж, с която начева думата, тя напълно съответства на житното зърно: долу – две крачета, корени; горе – две клончета. Когато го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя.“ И затуй казва Христос на друго място: „Аз съм жив хляб, който съм слязъл от Небето.“ И хлябът от какво става? – От житното зърно." Житното зърно, Неделни Беседи 23.03.1914 г., София

"Думата “истина” в български език е съставена от шест букви. Първата буква “И” означава начало на нещата, начало на някаква работа. За да започне човек една работа, това показва, че в ума му се е родила някаква мисъл. Буквата “С”, знак на луната, означава промени. Буквата “Т” означава препятствия, мъчнотии в живота. След буквата “Т” иде пак буквата “И”, която отваря път за ново начало, за нова работа. Човек не може да излезе от мъчнотиите и препятствията в живота си, докато не постави Божественото начало – второто начало в живота си – над човешкото. Сричката “ти” в думата “истина” означава второто лице на човека. Следователно, щом второто лице дойде във вашия живот, работите ви веднага се нареждат. Най-силната сричка в думата “истина” е сричката “ти”. Ние казваме често: Ти работиш за някого. За кого работи човек? За своя жив идеал. Без този идеал животът му няма смисъл. Сега, като говоря за буквите, имам пред вид тяхното съдържание и смисъл. Ако ги изучавате, вие ще се домогнете до специална наука, която заслужава внимание. Знаковете на буквите са взети от египетските йероглифи. Някои от тях са така необходими, както сенките, с които художникът си служи. Въпреки това, всеки народ иска да се освободи от някои букви на своята азбука, като излишни. Българите, за пример, са правели ред опити да се освободят от ъ, ь, [е-двойно], но и до днес още не са ги изхвърлили. Не е лесно да се реши, кои букви трябва да останат и кои да се изхвърлят. Обаче, в решаването на този въпрос, човек прави ред умствени упражнения, които допринасят за развитието на неговия ум. Следователно, една картина е добра, когато сенките, които художникът е поставил, отговарят на тия, които съществуват в природата. Същото се отнася и до буквите в азбуката на различните езици. Освен външен израз, всяка буква има и вътрешен израз, т.е. вътрешен смисъл. И слънцето, което виждаме отвън, е отражение на друго едно, вътрешно слънце, което същества и в човека. Ако не може да възприеме топлината на вътрешното слънце, човек се оплаква от вътрешен студ. Той чувства, че е изгубил нещо съществено – изгубил е вътрешната топлина на живота. Лиши ли се от вътрешната топлина на живота, човек се чувства самотен, изолиран от света. Той се движи между хората, но не ги познава. Натъква се на доброто в живота, но никъде не го вижда. Като се почувства изолиран от всички, човек започва да мисли за себе си, че е някакво божество, от никого неразбран. Той очаква хората да му се кланят и се чуди, защо никой не му обръща внимание. Благоприятният час, МОК 19.12.1926 г., София

"Значи, граматиката сама по себе си не е съществувала преди човешкия дух, който е създал речта. Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това? (Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им. Забележете друго: в английската граматика има един навик, стремеж да съкратяват думите, когато германците разширяват думите. Питам: англичаните и германците, които са от една и съща раса, защо това различие? Това с все въпроси, които можем да си зададем, ние няма да ги решим сега. Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой, който да е чел нещо? (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите. И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си. Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. (Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си." Възпитателната сила на страданието, МОК 02.11.1924 г., София

Живи и засмени, обични и окрилени, с бели и червени мартенички закичени. Честита Баба Марта!

“Всеки ден носи в себе си условия за щастието, а не самото щастие; всеки ден носи в себе си условия за нещастието, а не самото нещастие. Всеки човек носи в себе си условия за разумността, а не самата разумност; всеки човек носи в себе си условия за доброто, а не самото добро. Като не знае тези неща, човек се намира в противоречие и казва: Чудно нещо, толкова години уча, и нищо не съм научил! – Как да не си научил нищо? Буквата "А" не си ли научил? Животът се отваря с буквата "А." Ако човек не знае буквата "А," вратата на къщата никога не би се отворила за него. Всеки човек, който е бременен с една светла идея, с едно благородно чувство и с една добра постъпка, представлява буквата "А." Буквата "А" се открива само на такъв човек. Тя не се открива на онзи, който не познава бременността. Ако човек не познава буквата "А", за познаване на другите букви въпрос не може да става. Буквите са свързани помежду си с голяма любов. Ако пренебрегнеш само една буква, всички други се застъпват за нея. Всички букви търсят своето право чрез учителите. Нека се опита ученикът или студентът да изпусне само една буква, да види, какво ще кажат учителите за него. Какво мнение ще имате за някого, завършил университет, ако вместо "любов" напише "юбов"? Всички ще кажат, че той не е културен.” “Ще кажете, че това е блян. Ако е блян, няма да се постигне. Ако не е блян, ще се постигне. Вие живеете и ще бъдете свидетели на новите времена. Буквата "Б" в думата "блян" показва, че семето трябва да се посади в земята, да има светлина, топлина и влага, за да израсте. Щом има тези условия, блянът не е блян, той може да се реализира. Ако носиш в себе си един блян, без да го посадиш, без да го поставиш при условия да израсте, сам по себе си той е илюзорен. Ако една мисъл се посади в земята, при топлина, светлина и влага, непременно ще израсте, ще цъфне, ще върже и плод ще даде. Ето, българите постоянно мислеха за Добруджа, песни й пееха, и Добруджа дойде. С българите се случи нещо, което никога досега не беше се случвало. За пръв път те взеха своя земя без война. Статистиката показва, че в продължение на хиляда години българите са имали 150 войни. Те са войнствен народ. Българите никога не са очаквали да получат нещо без война. Ние поддържаме, че и без война може да се получи нещо, но малцина вярват в това. Българинът мисли, че за да получи нещо, трябва да се въоръжи от главата до краката и да се бие мъжки.” “Нека буквата "А" бъде правило за вас, да знаете, как да говорите на вашия ум. Нека буквата "О" бъде правило за вас, да знаете, как да говорите на вашето сърце. Нека буквата "И" бъде правило за вас, да знаете, как да говорите на вашата воля. И така, с буквата "А" ще знаете, как да товарите и разтоварвате ума си. С буквата "О" ще знаете, как да създавате благоприятни условия за сърцето си. С буквата "И" ще знаете, как да постигнете целта, към която волята ви се стреми.” В Божественото училище, Съборни Беседи 22.09.1940 г., София

"Когато противоположните енергии на любовта и мъдростта се съединят, ражда се истината, т. е. светлината. Истината носи светлината в света, затова е казано, че само при истината човек може да бъде свободен. Любовта дава живот, Мъдростта дава знание, а Истината – свобода. Не можеш да бъдеш свободен, ако нямаш светлина. Човек трябва да знае, как да прави контакт между ума и сърцето си, за да произведе светлина. Ако си неразположен, това показва, че между ума и сърцето ти няма контакт. Може ли след това ти да обвиняваш Господа или хората за своето неразположение? Човек не е разположен, когато умът му не мисли, сърцето му не обича и волята му не работи. За да бъдеш разположен, тури ума, сърцето и волята си на работа. Волята е светлината, получена от контакта между ума и сърцето. Тя е Божественото начало в човека, което трябва да се упражнява." Доброто и светлината, Утринни Слова,02.01.1938 г., София

"Съвременните хора живеят според Мойсеевото учение – старата култура. Сам Мойсей казва: „Господ ще издигне друг пророк, по-висок от мене. Който не служи на този пророк, сам подписва смъртната си присъда“. Мойсей говорел за Христа и сам признавал учението си за несъвършено. След всичко това, хората се запитват, защо, като са излезли от Бога, не живеят добре. Много естествено, хора, които не живеят добре, не са излезли от Бога. Някоя майка се заканва на своите неприятели с думите: Нека родя аз, тогава ще видите! Тя очаква да роди син, който да отмъсти за нея. Може ли този син да се роди от Бога? По наследство той ще върви по майчина или по бащина линия, тях ще следва. Законът за наследствеността не е разбран от всички. Египтяните са вярвали в преселването на душите; индусите вярват в прераждането, а съвременните учени – в наследствеността. Това са три учения с противоположни значения. Наследствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душата, а преселването на душата – закон за духа. С други думи казано: египтяните учели за слизането на Духа, индусите – за еволюцията на душата, а съвременните учени – за наследствеността. Те говорят за ниви, къщи, за лозя, за имоти, за наследяване на дарби и способности." "Хермес, в своята философия, обяснявал всички противоречия в живота чрез седем принципа. Съвременната наука приема само два от тези принципи: принципът на ментализма, според теософите – принцип на манас, според окултистите – поле на умствения свят, т.е. принцип, който определя формите на нещата. Вторият принцип е полето на сърдечния свят, т.е. светът на чувствата, на трептенията, чрез които се обяснява понятието светлина. Останалите пет принципа стоят вън от съвременната наука. Тя не се занимава с тях, но въпреки това, им дава нужните имена. Например, тя нарича третия принцип „принцип на сходство между нещата“. Четвъртият принцип се разглежда като принцип за раздвояване на силите в природата. Той е причина за съществуването на положителни и отрицателни сили. Петият принцип е на приливите и отливите. Той поддържа, че всичко, което става в природата е точно определено, както приливите и отливите и навсякъде съществува ритъм. И в музиката съществува точно определен ритъм, такт. Без него музика и хармония не съществуват. Шестият принцип е на причинност и последствие на нещата. Седмият принцип е на родовете, т.е. на мъжкия и женския пол. С явяването на този принцип се яви и злото в света. Следователно, зло съществува по причина на мъжете и жените. Като се говори за мъже и жени, не разбираме техните форми, но принципите мъж и жена като противоположни сили в природата. Под „жена“ се разбира творческия принцип. За да съградиш нещо, трябва да събереш градивен материал: тухли, вар, пясък, греди, керемиди и т.н. Когато се гради къща, едни се радват, други страдат. Човек се радва на новата си къща, а дърветата, камъните, растенията скърбят. И работниците не се радват много. Случва се някой от работниците да падне от къщата и да се осакати. Същото става и със създаването на човешкия живот. Родителите се радват, че се е родило дете на света, но много същества около тях скърбят. Значи, благото на едного не е благо за всички. Тази е причината за омразата между хората. Недоразуменията между братя и сестри, между религиозни и светски хора се дължат на същата причина." Противоречие в съзвучието, Неделни Беседи, 06.02.1919 г., София

Споделям собствен опит. В началното училище на сина ми се изучаваше Паневритмия. Преподаваше му неговата класна. Първоначално ходеше с голямо желание, може би и моите думи за нея му бяха повлияли. Присъствах на един техен урок – хареса ми. Както споменава и Viki3, имаше и други забавни игри. На децата (около петнадесет) им беше приятно и весело. С времето обаче, той разреди посещенията и после съвсем се отказа. Последното, което ще направя, е да го насиля. На върпосът ми - защо не желае вече да изучава Паневритмия, отговорът му бе – стана ми безинтересно, а и вече не ми харесва. Кое – Паневритмията или другите игри? И двете. Не съм педагог. Но за мен е много отговорно да се преподава Паневритмия в училищата. Този, който преподава, трябва да я усеща в себе си, да познава методите, които е дал Учителя за възпитанието на детето, да е приел Учението на Учителя като смисъл... И да има любов към децат. Друг начи не виждам. През май месец, при нас се провежда празник на Паневритмията. Тя се изучава в няколко детски градини и, мисля, няколко училища. Има и състезателни забавни игри. Рисуване на асфалт. И естествено – играе се Паневритмия. Първите 10 упражнения. Знаете ли кога се разплаках... Когато видях малчуганите от детска градина за изоставени деца да я играят. Те бяха най-щастливите, най-усмихнатите, най-старателните и най-слънчевите деца...

http://www.youtube.c...feature=related http://www.youtube.c...rom=PL&index=12

borislavil, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Топлина в сърцето,светлина в ума, благодат и мир в душата!

"Следователно, има една истина в света, която не заема никакво пространство и не се проявява в никакво време. Тя е извън времето и пространството. Тази истина, именно, регулира живота. Всеки може да направи опита, да види, как истината регулира живота. Например, достатъчно е при най-голямата си тъга човек да помисли, че някой го обича, за да стане радостен. Обичта и любовта в света имат отношение към истината. Прояви ли се любовта, проявява се и истината. Могат ли скръбта и страданието да устоят на любовта и на истината? И обратното е вярно: достатъчно е човек да помисли, че никой не го обича, за да изгуби радостта си. Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието. Страданието е признак на обезверяването на човека. Той мисли, че никой не го обича. Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого да обича. Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти си намерил вътрешния смисъл на живота. Единственото същество, което може да прояви любовта си чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог. Казано е, че Бог е Любов следователно, ако някой ви обича, или ако вие обичате, това е Бог, Който се проявява чрез вас. Сам Бог никога не може да се прояви в своята целокупност. Как може Великото да се прояви в малкото? Обаче, частично проявление на Бога е възможно. Проявяването на Бога в цялото човечество пак не изявява Неговата целокупност. Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога. Както и да се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога. Ако се сравнят с ангелите, тогава само може да се види грамадната разлика между човека и ангела. Ангелите са същества, които са завършили своето развитие на земята. Мъчението и страданието на човека са радост и щастие за ангела. Това, което измъчва човека, радва ангела. Това, в което човек вижда някакъв смисъл, ангелът не намира нищо смислено." Господар на съботата, Неделни Беседи,13.04.1930 г., София

"Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. – Защо не успяват?– Защото са влезли в разрез със сърцето си и искат да го подчинят на волята си. Ако човек проявява своята разумна воля, защо трябва да подчини сърцето си? В разумната воля действува любовта, а в любовта е Бог. Щом е така, трябва ли да подчините или да победите сърцето си? Какво печели човек, ако победи себе си? Да победиш себе си, това значи, да победиш Бога. – Ама трябва да се възпитаваме. – По естество човек е добър, следователно, няма защо да се възпитава. Как можете да възпитате доброто? Човек трябва да запази доброто в себе си, т. е. своето естествено възпитание. Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества. За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила. Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота. Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни. В повечето случаи, при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор. Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите. И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека. Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно, да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си. Щом прояви доброто, детето се намира в безопасност; то се намира на прав път. В природата, т. е. в естеството на всеки човек е вложено нещо добро и разумно." Господар на съботата, Неделни Беседи, 13.04.1930 г., София