Лъчезарна

"Едно трябва да научите: Някога добрите и праведни хора трябва да страдат за грешните. Как ще разберете това? Казвате: Грешният трябва да страда за греховете си, но защо трябва да страда праведният? Вярно е, че грешният трябва да страда за греховете си, но праведният трябва да страда, за да се спаси. Праведният, добрият човек е хляб, който грешният яде, за да оздравее и да живее. Грешният трябва да яде пресен хляб, а не мухлясал. Яде ли мухлясал хляб, той ще умре." "Сега, не е въпрос за страданията и радостите. Важно е, как може да ги използува човек, за да се повдигне. Ако човек е сам, без никакви задължения в света, и желае да се подвизава, щеше ли да има страдания? Щом се е родил и живее на земята, страданието непременно ще дойде. И обратно: Като умре, човек се освобождава от страданието. Който се ражда, осъден е на страдания; който умира, той се освобождава от страданията. Следователно, човек страда, защото се е родил; той умира, за да се освободи от страданията. Защо сме дошли на земята? – Това е първата задача, която трябва да решите. Вие не сте дошли на земята да живеете охолно; не сте дошли на земята да вършите търговия; не сте дошли на земята да ставате учени хора, философи, певци или музиканти. Вие сте пратени на земята като слуги, да изпълнявате волята на Бога. Това е най-лесната задача, която трябва да решите и след това да се върнете назад. Ако е въпрос за музика, на небето вашата музика ще бъде кряскане; ако е за философия, на небето вашата философия е, както някои я наричат, „дървена философия"; ако е за поезия, на небето вашата поезия е детска играчка. Единственото нещо, с което можете да се похвалите на оня свят, това са вашите страдания. Като говорите за вашите страдания, жителите на оня свят ще кажат: Ето нещо ново, което ние не познаваме. Трябва да слезем на земята, да опитаме това, за което хората обикновено говорят. И на вас казвам: Единственото нещо, което можете да научите на земята, това са страданията. За тях сте дошли тук. Някога сте били на небето, говорили са ви за страданията и, като сте слушали за тях, казвали сте: Да слезем на земята да опитаме това ново нещо, да видим, какво представят страданията. Сега, като познаваш отчасти страданията, казваш: Не искам повече да дохождам на земята! – От тебе зависи. Страданието не се налага насила. То е свободен избор. Привилегия е за човека да страда. Напредналите души слизат доброволно на земята да опитат страданията. И за тях страданието е привилегия. Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието. Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може да се обясни. Никаква философия не може да обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него. Всеки сам трябва да го опита. И Христос дойде на земята да опита страданието, че, като се върне на небето, да разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители. В Христовите страдания се крие спасението на човечеството. Който живее на земята и бяга от страданията, той не може да се спаси. Каква ценност ще занесеш в другия свят? С какво ще се похвалиш там? Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят. Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат. Вратата на Царството Божие ще се отвори пред тебе и ще ти кажат: Добре дошъл! Тръгнеш ли за оня свят с торби, пълни със знание, философия, музика, пеене, поезия, веднага ще те спрат и, ще ти кажат: Назад! Ние имаме от тия неща повече, отколкото трябва. Нека остане това на земята. Друг е въпросът, ако носиш торба със страдания. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си." " Новото (25. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 май, 1937 г. София. – Изгрев)

За Viki3 и нейния космополитен поглед!!! http://www.youtube.c...feature=related

Божественото право (28 НБ, 7 май 1939 год. София – Изгрев)

"Кога се лъжат хората? Когато изгубят основното в живота, когато изгубят разумното начало. При лъжата човек първо се опитва да излъже себе си, но това е невъзможно. Защо? Защото всеки опит, който човек би направил да излъже себе си, носи нескончаеми страдания след това. Запример, мнозина се страхуват от законите, страхуват се да предприемат нещо. Страхът се е родил от безлюбието. Страхът и гордостта са две чувства в човека, които са се родили от безлюбието. Добро чувство е и страха, и гордостта. Чрез гордостта човек пази своето достойнство. Достойнството на човека се изявява в стремеж да запази своята чест, своята разумност. Чрез гордостта той се стреми да запази своето сърце, своята сила. Човек не може да запази силата си, ако няма достойнство. Сега, като изучавам човешкия език, много пъти аз се спирам да мисля, какво да кажа и какво да не кажа. Това правя не от страх, а защото искам да чистя езика. В сегашния език хората са създали много лъжливи думи, много лъжливи изречения. Запример, някой казва на друг: „Не те обичам, нямам доверие в теб, ти си говорил лоши работи за мен.“ Това са все отрицателни думи, отрицателни изрази, от които езикът трябва да се очисти. Запример, казвате, че Бог е създал земята, създал е човека, както и всички живи същества по земята. Това е вярно, но има нещо в човека, което Бог не го е създал. Има нещо в човека, създадено от Бога, но има нещо, което не е създадено от Него. Това, именно, трябва да се пречисти, или възпита, или отстрани от Божественото естество на човека. Божественото начало в човека има три качества: разумност, чувствителност и сила. Следователно, кажеш ли на един разумен човек, че не го обичаш, ти си оскърбил Бога в него. Бог, който те е създал, направил е целия свят заради теб, дал ти е възможност свободно да дишаш въздуха, да възприемаш светлината и звуковете, след всичко това, ти се обръщаш към един човек и му казваш, че не го обичаш, че нямаш добро мнение за него и т.н. Защо нямаш добро мнение за него? С какво ние, съвременните хора, сме се отплатили за всичко онова, което сме получили? С какво сме се отплатили за онова щастие, за което има хиляди храмове построени? С нищо не сме се отплатили." "Всеки народ е призван в света за една велика мисия. Не само всеки народ, но всеки човек, бил той мъж, жена, дете, е призван в света да извърши една велика работа, не както вие си я представяте, но една Божествена работа. В това седи достойнството на човека. Благото не цялото човечество зависи от един човек и благото на един човек, зависи от цялото човечество. Такъв е Божественият закон." "Ако човек е силен, той няма какво да търси правото. Силният човек никога не търси своето право. Който търси своето право, той е слаб човек. Само слабият търси своето право. Ако днес се чувстваш силен, утре ще се намери някой, по-силен от теб. И тогава ти ставаш слаб и започваш да търсиш своето право. Следователно правото само по себе си не може да съществува. Право без сила не съществува и силата без право не може да съществува. Значи, силата без разумното право не съществува и не може да се прояви. И правото без разумната сила не може да съществува. Приложете този закон и в себе си. " Божественото право (28 НБ 7 май 1939 год. София – Изгрев)

"Възгледите на съвременните учени и религиозно хора са крайно ограничени. Някое учени си представят материалния свят крайно грандиозен, но това, което считат грандиозно, представя само някакво външно проявление на света. Грандиозността на един велик човек не седи в неговото тяло, нито в къщата, в която той живее, нито в средствата, с които разполага, нито пък в неговата сила. Щастието на човека се заключава в неговия ум, в главата, която той носи. Щастието на човека зависи от неговото сърце, от чувствителността му, от сърцето, което изпраща кръвта по всички части на тялото му. И най-после щастието на човека зависи от неговата воля. Аз взимам думата „воля“ в смисъл на онова разумно проявление, защото силата, която хората търсят, която никога не се губи, ние наричаме Божественото, т. е. разумното. То си остава при всички случаи едно и също." Божественото право (28 НБ 7 май 1939 год. София – Изгрев)

http://www.youtube.c...feature=related http://www.youtube.c...feature=related

http://www.youtube.c...h?v=kf4zHggaB3o http://www.youtube.c...feature=related

http://www.youtube.c...feature=related

Тази словесна еквилибристика, би трябвало да ни замисли. Всеки си е достатъчно “шантав”, сам по себе си. Безумие е да искаме другите да реагират като нас. Но е и безумие, ако ние не се съобразяваме с другите. Много от пишещите в сайта са големи хора и би трябвало да осъзнават къде нарушават границата на добрия тон. Вярно е, че тази граница е разтегливо понятие. Както е вярно, че ние сме хора с проблеми, които се опитваме да решим. И доколко споделянето от първо, второ или трето лице, е причина някой да бъде укоряван. Нужно е да се вслушаме в думите на другия. Добротата в нас го изисква. И знаем за “...който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камъка ...”(Ев.Йоан, гл.8, ст.7). Колкото звезди по небето, толкова хора по земята. Не е нужно да светим по един и същи начин. Важното е, че светим. Ако ти си неискрен, отговорите няма да бъдат за теб (защото не биха стигнали до сърцето и разума ти). Ако ти се опитваш да поучаваш и налагаш мнение, отговорите също няма да бъдат за теб (защото ти не би ги чул). Фалшът е твой избор. Както и ние избираме дали да ти повярваме или не. Някъде четох, че този, който пръв проумее и осъзнае безсмислието на една верига от събития, е и първият, който прави крачка към разкъсването й.

Злинчо, с удоволствие, за теб! http://www.youtube.c...h?v=__LxHAo18DU

http://www.youtube.c...feature=related

http://www.youtube.c...h?v=LNaNVuWes_U

borislavil

http://www.youtube.c...feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=l0acd0mbPCs&feature=related

Вяра или вярвания. Аз вярвам в себе си, аз вярвам в теб. Аз вярвам, че нещо добро ще се случи ... Думи! Вярата е вътрешно състояние. Тя не се обяснява. Тя се изживява. Как да ти обясня, как аз живея. Докато я обяснявам, ти никога няма да ми повярваш. Но когато я изживявам, има шанс да съпреживееш... Ако искаш... Вярата. Тя е отвъд хоризонта. И тя ме движи към него. Тя ме оживотворява. Ето – думи. Това доказва ли, че имам вяра и обяснява ли, каква е тя... Вярата не ми пречи. Тя е съкровеност.

" И всички християни, които вярват в частната собственост, имат църкви, секти и прочие. В религиозно отношение те считат, че трябва да се делят на будисти, брамини и други, което показва, че вярват в частната собственост. Аз вярвам само в един велик Божествен принцип, но в никакви форми не вярвам. Господ е създал принципите, а формите ние създаваме. Сам си правя моето гърне, но не вярвам в никакви гърнета. Днес хората се молят на гърнетата си." Гредата, Беседа, държана на 18 май 1919 г. В огромния свят от безвремие, лежим на ръба на светлиннна прашинка. Шокирани от безбрежните светове, си поставяме гриници - тук и сега, до отвъдното и преди. После, лекомислено разпиляваме времето и го измерваме в мигове с лекота. Ала вместо време, ние мерим страх от безвремие.

Предлагам ви едно особено видео. Насладете се на музиката и наблюдавайте. Хармонията е невероятна. http://www.youtube.c...i_o&feature=fvw

http://www.youtube.c...h?v=0vgwk8tUT5k

"Главното е опитът, който човек може да направи със своето съзнание. Законът е: не ползува онова, което е в хамбара, но онова, което е в стомаха. Не свещените книги, които са на гърба ти, но Словото, което е в ума ти. Свещените книги, които носиш на гърба си дълго време, ще ти дотегнат и ще се откажеш да ги носиш. Божиите желания и нашите желания трябва да се съвпаднат ведно. Онова, което майката и детето желаят, то става, а онова, което майката не желае, а детето желае, то не става. Този закон е верен и в други области: слънцето грее, вали, има добри условия, но ако човек не оре, не сее и казва: „Няма защо да работи човек, тази година ще си почивам“, тогаз нищо не става. А някой път имаш желание, но няма валежи, няма хубаво време. Когато във вас има желание, но условия няма, също не може да стане. Когато желания няма, а условия има, пак нищо не става. Така че всичко става, когато има и желание, и условия. Аз изразявам така това: Онова, което Бог желае и ние желаем, то става. Всичката погрешка е, че не спазвате това правило. Когато Бог желае, вие не го желаете, а когато Бог не желае, вие желаете, но нито глас, ни слушание. Това е истинската философия на живота. По този закон са написани свещените книги, Писанията. По този закон животът е ясен; когато вървим по Божия закон, тогаз е ясно, слънцето изгрява, а щом вървим в разрез с Божия закон, настава тъмнота и само частично се реализират нещата. Българската поговорка казва: „Празна Мара тъпан била“ и в края на краищата няма никакъв резултат." Вътрешно единство (Извънредни Беседи, 29.08.1930 Петък, София, Изгрев)

http://www.youtube.c...feature=related http://www.youtube.c...h?v=ofTXIfuusyw

Исказвам огромнта си Благодарност към AL414 за невероятната работа в сайта! Твоите линкове ми откриха възможност да се докосна до неща, от които имах нужда! СПОСИБО! http://www.youtube.c...h?v=uiH4BFTELME

"...В света на любовта там най помага умът. То е външно, умът. Умът помага само за външните неща. Любовта помага за вътрешните неща. Не че другото не е потребно. Вътрешната страна на живота зависи от любовта. Без любов не можем да разберем отношението, което съществува между нашия ум, нашето сърце и нашето тяло. Любовта е единствената, която образува тази връзка, съединителната брънка е тя на нещата. Докато не намерим любовта, не можем да намерим мъдростта. Докато не намерим любовта, не можем да намерим истината. Който не е намерил любовта, не може да намери мъдростта и истината. Знанието без любов е неприложимо. Свободата без любов е неприложима. Противоречието в съвременния свят произтича: ние искаме свобода, знание, култура без любов. То е невъзможно. И следователно новият свят, който иде, новият порядък, започват от любовта. Туй е казано в Евангелието: „Ако Ме обичате, ако Ме любите, ще опазите онова, което ви казвам. Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя.“ Туй е изводът: това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа. Бог е любов. Като познаете любовта, тогава животът се осмисля. Без любов животът е цял ад. Много същества разумни има, които се мъчат в ада, които искат да намерят друг път в небето. Милиони години има да се мъчат и като познаят любовта, ще излязат из ада. ..." Единствената врата Последното добро. Утринни слова (1941–1942). Том I

Мария Нейкова и Михаил Белчев - "Закъснели срещи" http://www.youtube.c...from=PL&index=8 Георги Минчев и Щурците - "Бяла тишина"

Лили Иванова - Боянският майстор