Лъчезарна
-
Общо Съдържание
1617 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
149
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Лъчезарна
-
-
И едни от любимите ми беседи:
Органична и неорганична материя
Погледни и тук.
Топло, светло и лъчезарно да ти е!
-
- Това е популярно мнение.
- Това е популярно мнение.
Мисъл за деня - 17.06.2013 г.
Къде е Бог? – Навсякъде! Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в храната. Следователно, когато ядете, дишате, възприемате светлина и мислите, ще облечете празничните си дрехи. В това стои новото в света. Това са велики процеси и за извършването им се изисква будност и велико съзнание. Под „празнични дрехи“ се разбира свято отношение към тези процеси.
ДишанеМолитвен наряд за всеки ден:
Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула
Молитвен наряд за понеделник:
Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Молитва на царството
Псалом 143 -
...в какво и къде седи злото? – Злото седи в това, ако човек отдели злото от доброто. При сегашните условия доброто, отделено от злото, няма никакво приложение. Ако злото е вън от вас, то има своето велико предназначение.
Вземете злото в неговата научна страна. За пример знаем, че вътрешно Земята има висока температура, голяма топлина, вследствие на което се намира в разтопено състояние. Въпреки това, ние живеем на повърхността ѝ. Защо? Благодарение на външната атмосфера. Тя, именно, изстудява, смразява Земята и дава възможност ние да живеем върху нея като върху твърда повърхност.
Злото смразява, а доброто разтопява. Злото и доброто, съединени в едно, чрез тях може да се работи, както златарят топи и обработва златото, дето трябва – повече топлина, дето трябва – повече студ. Дето трябва – доброто, дето трябва – злото, ще ги съединиш в едно. Ти трябва да работиш чрез тях, но не те чрез тебе.
Ако ги оставиш те да работят чрез тебе, животът ти ще се обърне с главата надолу.~
...да се върнем към разумния човек, към същественото. Сега ще ви кажа нещо, което трябва да опитате. Приложете го само когато загазите в нещо. Когато напълно загазите, когато четете всички философи и никой не може да ви помогне, тогава приложете това, което сега ще ви кажа. Толкова глупави работи сте слушали, послушайте сега и мене.Дълбоко в душата си признайте, че всичко онова, което ви се е случило в живота ви, е добро. Благодарете на Господа и кажете: „Господи, повече от това добро, което си ми дал, не искам.“ Благодари Му за всичко и остани в душата си с идеята, че Онзи, Който е създал вселената, не може да направи никаква погрешка. В Него няма никаква несправедливост. Той е абсолютно справедлив – нищо повече. Признай това нещо в душата си и почакай най-много една година и половина, да видиш какво ще стане с тебе.Не казвам повече от една и половина година, за да не се обезсърчавате, но трябва да признаете това дълбоко в душата си и ще видите, че положението ви ще се измени. Но вие трябва да бъдете чистосърдечни. Няма да играете на въже, но в душата си ще съзнаете това. В душата си ще съзнаете, че Онзи, Който ви е дал светлина, Който ви е дал живот, и вие сте Му длъжни. Всички вие сте длъжни на Господа.Разумният човек, Неделни Беседи, 07.02.1937 г.
-
Мисъл за деня - 16.06.2013 г.
Новият живот, който сега иде, е живот на нови форми, на нови възгледи. Това не значи, че сегашният живот трябва да мине. Не, той само ще се измени. Ние трябва да оценим сегашните възможности, да ги използуваме в бъдещето, а не само да очакваме на бъдещето. В този живот са вложени много скъпоценности, които трябва да извадите, та като отидете в новия живот, да ги занесете със себе си. Като възкръсна Христос, какво взе със себе си? – Това, което имаше на земята. Той пак запази своето разположение към учениците си.Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула
Молитвен наряд за неделя:
В начало бе Словото – песен
Добрата Молитва
Псалом 61 -
Молитвен наряд за начало: Добрата молитва
Беседа: Позвах сина си
Молитвен наряд за край:Молитва: Господи, аз вече живея в Тебе. Ти Си ми дал този ум, който имам. Ти Си ми дал тази сила, която имам. Ти Си ми дал живота. В името на всичко, което Си ми дал, искам да Ти служа.
Господи, какво искаш от мене? Аз ще изпълня всичко, което е Твоя Воля!
Амин.
Молитва: Господи, научи ме да Те любя така, както Ти ме любиш.
Амин.
Природата е обоснована на закони. Законите разбират разумни същества, т.е. разумните същества стоят зад законите. Природата е пълна с методи за познаване, за знания. Следователно, всеки човек трябва да изучава тия методи.
...из Египет позвах Сина си. Египет, това е мощното, това е красивото, това е израз на светлината, на великия човешки дух. Египет, това е символ и най-великите хора е трябвало да минат през Египет. Мойсей, един от най-видните законодатели и водители на човечеството трябваше да се учи в Египет. Каквото и да се казва за Христа и той трябваше да отиде в Египет, там да се учи. Ангелът казва на Йосифа: вземи детето и бягай в Египет! Той не му казва да отиде в Асирия, във Вавилония или някъде другаде, но в Египет.
Под Египет се разбира силното, крепкото, където човешкия дух може да се кали. Някой казва: ще отида в Египет, при това плодородие, да се наям поне на плодове. Та нима това е Египет? Че и в България има плодове! Египет е място на знание. Египет е място на мъдрост. Египет е място на работа и труд. Евреите са учили там цели 400 години и затова са станали днес най-умния народ. Те служиха 400 години на египтяните, кирпичи правеха и то без слама. Като четете тяхната история, ще кажете: горкият народ! Не, не са горки те. С това служене те придобиха големи знания. Този дух, този ум, който имат евреите, се дължи на Египет. Египет, това са условията, където човешкия дух може да укрепне, да уякне и да стане мощен.
Вземете примера с Йосифа. Като четете неговата история, какво обяснение си давате за него? Защо трябва да отиде той в Египет? Той трябваше да отиде в Египет, за да стане силен, крепък, да стане виден човек. Ако беше останал в Палестина при баща си, какво щеше да спечели? Казвате: братята му го мразеха, затова го продадоха. Какво зло му направиха с това? Те без да знаят му направиха едно добро. Йосиф беше много гален. Баща му го обичаше много и го обличаше с пъстра дрешчица, за отличие от другите, но един ден братята му казаха: хайде долу тази дрешчица, ще отидеш в Египет, човек да станеш. Като отиде в Египет, как го посрещнаха там? Трябва да повикате Йосифа, той сам да ви разправи своята история. Той мина там през известната дисциплина.
Сега, ако вземете думите ми буквално, няма смисъл в тях, но знаете ли, че целият свят, в който живеем, това е Египет? Земята, в която сега живеем, това е Египет, нищо повече. Следователно, всеки дух, всяка душа, която иска да укрепне, трябва да отиде в Египет. Като отиде в Египет, там ще намери и затвора. Две години седя Йосиф в затвора. После като Мойсея, царската дъщеря ще ви намери в кошницата и най-после у вас ще се яви желание да спасите народа си. Първо ще бъдете герой, но после страх ще ви нападне и ще бягате в пустинята. Много противоречия ще срещнете в живота си.
Из Египет позвах Сина си. За да изясня мисълта си казвам: всеки човек има своя добра и лоша страна. Лошата страна аз наричам слабост. Най-първо в човека се явява съмнението. Кога се явява съмнението? Съмнението се явява като контраст при различни психически състояния. Човек като разбогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото съмнението обича богатите хора. Човек като стане учен, съмнението ще го посети. Някой човек като стане много религиозен, много набожен, съмнението непременно ще го посети. Човек като стане красив, съмнението ще му дойде на гости. И тъй, всеки ще знае, че ако е богат, съмнението ще похлопа на вратата му. Най-първо то ще дойде много учтиво, ще похлопа на вратата и ако не го приемете ще влезе през някоя дупка като някой неканен гост. След съмнението какво иде в света? Ревността. След ревността в човека иде малодушието. То е състояние на слизане, то представлява една долина. След малодушието идва ожесточението. След ожесточението идва отмъщението. След отмъщението идва разкаянието за сторените постъпки. Това са ред състояния, които човек изживява.
Съвременните хора не се спират да направят един анализ на своя живот, да видят защо идва съмнението в тях. Майката има дъщеря, която много обича и дъщерята също обича майка си, обаче една вечер дъщерята закъснее някъде. У майката веднага се явява съмнение. Защо съмнението е проникнало в майката? То е една възможност. Съмнението обикновено се явява в слабите хора.
По някой път ние се съмняваме и в Бога. Защо? Какво показва това? Това показва, че ние сме преписали на Бога един характер като нашия и мислим, че и той като нас обещае нещо и после не може да го изпълни. Казвате: е, и Бог е като нас. Туй показва, че имаме едно слабо верую, а не едно принципно верую.
...Какво трябва да придобием ние на Земята? Трябва да придобием онази вътрешна връзка, която сме изгубили. Ние сме изгубили вътрешната връзка със самите нас. Човек не познава себе си. Колцина хора има в България, па и из целия свят, които познават себе си. Аз не казвам, че няма, но са малцина. И вие трябва да дойдете до това изкуство да познавате себе си. И когато у вас се роди това познание, да работите за развиването на вашите вътрешни органи, вашите вътрешни мощни сили, тогава и вашите желания напълно ще се постигнат.
... Позвах Сина си от Египет. Този син, който е отишъл да се учи в Египет, трябва да слезе в материята, да мине през страданията, за да се научи. Страданията представляват една велика божествена наука. Без страдания човек не може да се научи. Туй трябва да имате като правило. Всякога знанието е свързано със страдания. Страданието носи знание, а знанието само по себе си представлява условия за живота. Животът носи условия за придобиване великото благо, а благото създава условия за проявяване на божията любов, а любовта ни въвежда в условия да влезем във връзка с ония разумни същества, които са минали по този път, за да се радваме.
Кога човек се радва? Нали като намери една разумна душа, с която може да се разбира? Кога една майка се радва? Когато има една разумна дъщеря, с която може да се разбира. Кога един учител се радва? Когато има един ученик, който може дълбоко да разбира. Кое е онова, което може да причини радост на нашите братя? Когато един наш брат е жив, а не умрял. Има умиране, но има и оживяване.
Онзи, който се учил в Египет знае какво нещо е смъртта, знае какво нещо е животът. Учителите от египетската школа са пращали своите ученици да учат методи, по които да напущат своите тела за един месец най-малко. След това като се върнат отново в телата си, по такъв начин да оживеят, да възкръснат телата им. Египтяните са имали смелостта да балсамират телата на своите покойници, като са вярвали,че един ден ще се върнат в същите тела и ще възкръснат с тях. Но европейците развалиха техния план. Те като дойдоха, развалиха гробниците им, започнаха да режат телата на мумиите им, искаха да проникнат в тайните , които са криели. И после се чудят, защо тия мумии имат такова злобно изражение. Те си казват, развалиха ни плана! Европейците нямат търпение да дочакат да възкръснат тия тела, та да видят божията слава. Па и за съвременните учени няма никаква тайна. Те започнаха да режат и живия организъм и казват: няма нищо в него, той е само материя, в каквото се превръща и след смъртта. Със смъртта всичко се свършва, казват те. Така разсъждават онези учени хора, които не са запознати със законите на природата, на които липсва нещо. Липсват им методи. Казвам: ако някой ангел дойде сега при вас и ви каже да отидете в Египет, ще отидете ли?
...Едно време ангел господен слезе от небето и каза на Йосифа: вземи детето си и бягай в Египет! И днес ангелът слиза и казва на всички майки и бащи: вземете детето и се върнете в Израел, в Ханаанската земя, защото настанаха вече онези благоприятни условия”. И сега този ангел ви казва да се върнете в света, за да работите. И всеки от вас трябва да дигне знамето на любовта, не червеното знаме, нито бялото знаме, а знамето на любовта, което трябва да бъде светлина. Та като се дигне това знаме, всички трябва да четат на него. Неговата светлина е толкова приятна, защото само по себе си, то носи свобода.
И аз казвах: за да се образува това знаме, трябва да се съединят в него всички човешки умове и всички човешки сърца. Това божествено знаме ще бъде направено от нишките на всички човешки умове и всички човешки сърца. То ще бъде най-красивото знаме, под което трябва да се събере цялото човечество и да каже: ние ще воюваме в този свят за онази велика истина, която носи човешката свобода. И туй ще се изпълни!
Само тогава имат смисъл думите: от Египет позовах Сина си. Защо го позовал? Защото се изучил. Думата Син в този случай, това е любовта. Та казвам, настана вече моментът всеки от вас да се запита, защо е дошъл на Земята? Защо си дошъл? Да проявиш божията любов. Защо си дошъл? Да проявиш божията мъдрост. Защо си дошъл? Да проявиш божията истина. Защо си дошъл? Да проявиш божията правда, да се застъпиш за страната на правото. Защо си дошъл? Да проявиш божията добродетел. Дошъл си да проявиш качествата на всички добродетели, да проявиш всички таланти и всичко онова най-хубаво, което имаш вложено в твоята душа от хиляди години.
Всичко това трябва да го изнесеш, не да го раздадеш, но то трябва да бъде като заложба за благото на твоите братя. Само тогава ще се образуват следните няколко връзки.
Първата връзка е от Бога към хората.
Втората връзка е от нас към Бога т.е. от създаденото към Бога.
Третата връзка е от човека към човека и
четвъртата връзка е най-възвишената, от Бога към Бога.
Направим ли тия връзки, това значи да се съединим с този мощен божествен Дух, та като ви срещна, в ума си да ви държа тъй, както държа себе си. Да ви почитам тъй, както почитам себе си. Да ви обичам тъй, както обичам себе си. Във вашето лице да виждам Бога тъй, както го виждам в своето лице. Тогава всички ще носим божието благо. И само тогава светът ще се оправи. Не че сегашните условия ще се изменят, но ние можем да поправим, да подобрим тия условия. Засега обаче, тия условия са необходими за вашето развитие...
-
"...дойдете ли до въпроса за красотата, гледайте на нея като на нещо възвишено, Божествено. За да станете красиви, стремете се към красивите, здрави и живи форми. Не се спирайте върху изсъхналите цветя и дървета, върху умрелите животни и хора.
Красиво е онова, което расте, цъфти и зрее. Стремете се към чистите извори, вслушвайте се в тяхното клокочене, в духането на вятъра. Наблюдавайте изгряването на слънцето, пеенето на птичките. Цялата природа е пълна с красота и хармония, с песен и живот. Влезте в съгласие с природата, за да се ползвате от нейната красота. И майката дава, и бащата дава, но природата дава изобилно. Тя изправя неправилните и изопачени форми. Достатъчно е да влезете във връзка с нея, за да може само с една линия, с една сянка да изправи това, което човек е изкривил в себе си. Ако грозният човек се предаде съзнателно в ръцете на разумната природа, само в няколко години тя ще го преобрази, ще го направи красив.
~
Красотата е израз на Истината.
Казано е в Писанието: „Възлюбил Си Истината в човека“. Значи Истината е вложена в човека, но всеки не я проявява. Само красивият човек проявява Истината. Стремете се към красотата, за да проявявате Истината, вложена в душата ви. Като знаете това, работете върху себе си, да се освободите от лошите наследствени черти. Както са създадени те, така можете да се освободите от тях. Сегашното поколение е в състояние да се справи с лошите черти, наследени от деди и прадеди. Ако се натъкнете на някой лош навик в себе си, правете усилия да не го проявявате. Вие сте го придобили чрез често повтаряне. Като избягвате да го проявявате, ще се отвикнете от него.
Три неща са необходими за придобиване на красотата: любов към Любовта, т.е. свързване с природата, за да се оформи човешката уста. Любов към Мъдростта; тя ще оформи човешкия нос. Най-после, любов към Истината; тя ще оформи челото, погледа и очите. Очите, с веждите и клепачите, изразяват Истината. Самите очи, без вежди и клепачи, като пособия, не са красиви.
Днес истинската красота е изгубена. За да придобиете красота, правете красиви движения. И тогава всеки ще каже: „Ето човек с красиво сърце и с красив ум“. Може ли умът да бъде красив? Щом носът е красив, и умът ще бъде красив; щом устата е красива, и сърцето ще бъде красиво. В какво се заключава новото учение? В преустройване на сегашната човешка форма и в нейните удове: лице, чело, нос, устни, ръце и др.
Красотата е колективно благо на цял народ, на цялото човечество. При това, за придобиване на красотата трябва да се работи едновременно в трите свята: във физическия, духовния и умствения. Във физическия свят човек има възможности да прави опити и да работи; в ангелския, т.е. в духовния свят, той придобива красотата, а в умствения свят тя се превръща в нещо величествено.
Гледайте красивите неща, мислете за красотата и създавайте красиви форми."
Качества и линии на красотата, МОК, 18.09.1927 г.
-
...новото възпитание е свързано с правилното слушане. Само онзи слуша правилно, който е в състояние да прилага това, което е чул. Може ли човек да прилага, може и да се възпитава. Ако не може да прилага, не може и да се възпитава, следователно, методът не е дал добри резултати. Щом методът на възпитанието не дава добри резултати, той не е нов. Изобщо, новото подразбира прилагане на нещата.
Ето защо, когато някой казва, че слуша Словото Божие и го харесва, за мене е важно, дали го прилага. Ако слуша добре и правилно, той може да прилага; ако слуша и не прилага, това показва, че не разбира. Правилното слушане е свързано с разбиране.
...истинското, новото възпитание си служи с положителни методи, а не с отрицателни. Защо да не гледа човек красиви моми? Турците казват: За човека е благословение да гледа красивото в света. Не само, че е благословение, но даже е здравословно. Бог създаде красотата за човека, не да я пожелава и обсебва, но да се учи и да разбере, какво представлява разумният свят и как работи той. Следователно, гледайте красивите неща, без да ги пожелавате. Те допринасят нещо към възпитанието на човека. Не разделяйте хората на млади и на стари, не поставяйте прегради между тях. Млад и стар, това са две състояния, през които човек минава всеки ден.
Добър и лош, това са също две състояния. Като млад, човек е весел и безгрижен, за нищо не мисли. Като стар, той е замислен, грижи се за утрешния ден. Като добър и лош, човек е един и същ, но някога проявява едното си естество, а друг път - другото. Въпреки различните състояния, през които минава, човек казва за себе си, че е създаден по образ и подобие Божие. Лошавината в човека показва, че трябва да се чисти. Водата е създадена, именно, за това, да се чистим. Щом се окаля, човек трябва да знае, че носи доброто в себе си, което е в състояние да го измие. Щом отстрани злото от себе си, той проявява доброто си естество, т.е. своето здравословно състояние. Като знаете това, не мислете, че ще станете по-добри, отколкото сте всъщност.
Доброто не се увеличава, но се проявява. Проявете доброто и ще видите, че сте добър човек, създаден по образ и подобие Божие...
-
-
Дойде ли въпрос до Истината, тя не може да се разглежда двусмислено. Не може да кажете, че еди-кой си е по-истинолюбив от друг. Истината е една, в нея не може да има степени.
Да обичате Истината, това значи цялото ви същество да е ангажирано с нея. Който обича Истината, той лесно се справя с мъчнотиите в живота. Слабата страна на хората се дължи не толкова на отсъствието на Любовта в тях, колкото на това, че нямат любов към Истината.
Любовта е снизходителна към грешките, към слабостите, към нечистотата на човека. Истината обаче е строга, неумолима. Истината не търпи невежество, безсилие, хилавост, нечистота и в това, именно, се състои нейната красота. Следователно слабият да отиде при Любовта; невежият – при Мъдростта; който търси справедливостта – при Правдата; който иска да бъде съвършен – при Истината. По този начин човек ще познае себе си, ще познае и силата на нещата.
...от всички се изисква любов към Истината. Не е въпросът да се критикувате, да се самоосъждате, но трябва да прилагате, за да се освободите от утайките, от наслояванията на миналото.
Принципи на нещата, ООК, 4 май 1927 г.
-
"Всяка една мисъл без Любов е престъпление.
Всяко едно чувство, което се ражда без Любов, е престъпление, всяка една постъпка, която се ражда без Любов, е престъпление. В моя ум тъй седи въпросът. Аз или вие, който и да е, не е право.
Трябва да бъдем наясно. Мисълта трябва да я родиш с Любов. Умът и сърцето ти трябва да вземат участие, че тази мисъл се познава, тази мисъл е жива, тя не умира. Мисъл, която е родена от Любовта, не умира. Които не са родени от Любовта, умират."
Мъдростта съгради, Неделни Беседи, 28 февруари 1943 г.
-
"Да кажем, една майка роди едно дете, питате къде е то? – Умря. Че как тъй позволи ти на смъртта да ти вземе детето? Ние за бъдеще искаме майките да не позволяват на смъртта да взема децата им. За бъдеще искаме майки, които да не позволяват невежество да влиза в умовете. За бъдеще искаме майки, които да не позволяват на постъпките на злото да влизат. Майката може да предпази всичко туй.
Майката е един творец. Когато се зачене едно дете, тя влага всичко в него. Какъвто живот тя прекара през деветте месеца, такова става детето. Всеки може да направи опит. Ако тя в девет месеца се въодушевява с най-хубавите възвишени идеи, такова ще бъде и детето. Ако се тревожи с дребнави мисли, и детето ще стане дребнаво. Като се роди това дребнаво дете, започваме да се молим на Господа, Господ да му даде ум. За ум майката трябваше да се моли през деветте месеца.
И след като се роди, трябва да се молим, но от зачеването до края на деветия месец, тя трябва да се моли на Бога и тогава от туй дете може да излезе нещо."
Мъдростта съгради, Неделни Беседи, 28 февруари 1943 г.
-
"Сега има много школи, които препоръчват. И в религията препоръчват един метод, той е добър за насърчение. Казват, че Христос дошъл да спаси света – никак не са дали Христовото учение така, както трябва. Че Христос дошъл в света, но учението Христово спасява света, само ако се приложи Любовта към Бога. Като започнат хората да любят Бога, спасяват света."
Мъдростта съгради, Неделни Беседи, 28 февруари 1943 г.
-
"Щастие извън Бога не съществува. Щастие извън нашите ближни не съществува и щастие извън самите нас не съществува. Туй е отрицателно казано. Щастието съществува в любовта, която е в Бога, щастието съществува, която е в любовта към ближните. Щастието съществува в любовта, която е в нас. Коя е тази любов? Онова Божествено Начало, което е вътре, което се крие в нашата душа и на което ние трябва да вярваме.
...Всеки един от вас, в Божественият свят мяза на едно дърво и като живее добре, той се окичва с плодове и по това познават, че живее добър живот. Щом не ражда нищо, щом изсъхнат листата, показва, че той на земята не живее добре. Всеки един от вас е представен като дърво. Ако вашето дърво е зелено, постоянно трябва цъфти, постоянно трябва да връзва, както лимоните. Казвате: „Какво ме интересува?“ Ако ти не живееш добре, ще изсъхнеш горе, в Божественият свят. Щом изсъхнеш в Божествения свят, ти не може да бъдеш щастлив. Щастието на човека зависи от това. Щастлив може да бъдеш, като те посадят в Божествения свят. Христос казва: „Не може да влезете в Царството Божие, ако не станете като малките деца, ако не приложите вашата вяра.“ То е онази детинска, онази разумна, детинска вяра. Не онзи критичен ум. С критика нищо не се постига.
... Всички ония хора, ония души, които Бог е определил, в които е вложил своята любов, изпратил Духът си върху тях, ние сме длъжни, задължени сме да ги обичаме. Ако ние сме от тях и нас трябва да ни обичат. Законът е еднакъв, еднакво действа. Тъй, щото да бъде идеята ясна: Ти не можеш да обичаш един човек, когото Бог не обича. Ние говорим за човек, когото Бог обича. Ако ти обичаш онези, които Бог обича, ти си на правия път. Бъдещето е твое и щастието е твое.
Казва Христос в прочетената глава: „Затова аз ви завещавам Царството, както Отец ми завеща на мене.“ Само чрез закона на любовта ние може да придобием щастието в света. Само чрез любовта ние може да придобием здравето, интелигентността, богатството, каквото и да е, всичките блага в света. Който и да ви говори, знайте, онези, които сте определени да влезете в Царството Божие, чрез любовта, приложете. Вие не се колебайте.
По някой път се колебаете, казвате,какво може аз да направя? Какво може да направите, какво може да направи онази малката искрица, която е турена в едно взривно вещество, тя е микроскопична, но целият барут се подава на искрата.
Вие сте малки искри. Ако приложите, ще дадете цял един подтик на едно движение. Че вие като не вярвате, спъвате себе си."
Вам завещавам царството, Неделни Беседи, 2 юли 1939 г.
-
"Като наблюдавате явленията в живота и природата, вие казвате, че малките рекички образуват големите реки. Малките морета образуват големите. Това отчасти само е вярно. В действителност, обаче, не е така. Малкото не може да създаде голямото. Голямата река и голямото море се разпръсват в малки реки и в малки морета. Малките мисли, чувства и постъпки са получени от големите. Когато голямото не може да се обхване изцяло, то се раздробява на малки части и по този начин става достъпно за обикновения човек. Дойде ли една малка мисъл в ума ви, едно малко чувство в сърцето ви и една малка постъпка във волята ви, вие трябва да ги приемете, да им дадете възможност да се проявят. Те представляват процес, който се е започнал вече и трябва да се завърши. – Защо човек трябва да вярва в Бога? – За да се стреми към нещо. Вярата е стремеж. Който не се стреми към Бога, той е осъден на смърт.
Често хората говорят за вяра и за безверие. Някои от тях казват, че са вярващи, а други – безверници. Последните казват, че не вярват в Бога, не вярват в друг свят, освен във физическия. В този смисъл те не са абсолютно безверници, но не вярват в това, в което другите хора вярват. Обаче те вярват в парите, в насилието и др. Те не са безверници, но фанатици. В какви ли не кумири вярват хората! Аз бих желал да срещна човека, който да е абсолютно свободен от заблуждения и който абсолютно да не вярва. Каква вяра е тази, ако човек днес вярва в доброто, а на другия ден вече се съмнява в него?
Хората на новото учение трябва да имат характера на детето, да вярват без съмнение, без никакво колебание. Само при такава вяра те могат да имат добри резултати. Когато дадете на малкото дете чаша с вода и захар и му кажете да сложи захарта във водата, да се разтвори, то не философства, не се колебае, но пристъпва направо към опита. Щом захарта се изгуби, детето веднага вдига чашата с вода и пие. След това то казва: „Понеже захарта е сладка, и водата е станала сладка“. Дайте чаша с вода и няколко бучки захар на възрастния човек и му кажете да сложи захарта във водата, той веднага ще започне да философства: ще стане ли водата сладка, какви са свойствата на захарта и т.н. – Как трябва човек да вярва? – Като детето. Вземи захарта, сложи я във водата и опитай вкуса на получения разтвор.
...за да бъде здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение, човек трябва да знае как да регулира енергиите на своята мозъчна и симпатична нервна система. Ще кажете, че Господ пази и спасява човека. – Веднъж Господ е спасил човека, втори път няма да го спасява. Той му е дал всички условия да пази своето спасение. Кой каквото е заробил в себе си, сам трябва да го освободи. Спасението е външно и вътрешно. Външно хората спасяват, а вътрешно – Бог. Ако някой не е спасен вътрешно, външно трябва да се спаси.
Като влезе в морето, човек сам трябва да се пази, да не се удави. Щом има ръце и крака, той ще ги движи според вълните, ще държи главата си над водата и така ще плава. Който не знае да плава, той е осъден на удавяне. Светът е море, в което всеки човек трябва да знае да плава, да не очаква на хората да го спасяват. Който не знае да плава, той трябва да стои на брега или да има спасителен пояс. Знанието на човека да плава представлява неговата вяра. Вярващият може да плава без пояс и без поддръжката на чужди хора. Добрият плувец и в бурното море е в безопасност. Той прави различни движения, гмурка се във водата, излиза на повърхността, прави различни маневри и в края на краищата излиза неповреден. Някои плувци не смятат да се гмурнат във водата. Те се страхуват да изменят положението на главата си. Щом е влязъл в морето, човек ще влиза под водата, ще излиза над водата, но винаги ще пази главата си.
Като е дошъл на земята, човек все ще влезе да живее в някаква система, но той трябва разумно да използва силите на тази система. Той ще се движи по прави и криви линии в тази система.
... Слънцето всеки ден изпраща живот на земята. Значи земята живее благодарение на живота, който слънцето ѝ изпраща. Слънцето свети благодарение на Любовта, която земята има към него. Ако земята не го обичаше, слънцето щеше да потъмнее. С други думи казано: Който вярва в Бога и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане да Го люби, той веднага потъмнява.
Един е Господ, в Когото трябва да вярваме и на Когото трябва да служим. На Него се подчиняват и доброто, и злото."
Разумни наредби, ООК, 19 септември 1928 г.
-
"Ето какъв е вътрешният смисъл на растенето – човек да разпознае сенките от самите неща, да освободи своята душа, като понесе всички страдания.
И когато крушата и ябълката растат, те растат само по една причина – да дадат място на един плод, който ще завърже ново същество. И вие също сте дошли тук на земята да дадете живот другиму. Някои искат да се женят и народят деца. Защо? Ще ви кажа защо. Искат да се оженят, защото са вече уморени, не могат да вършат друга работа; като се оженят, ще им се роди син или дъщеря, които ще довършат тяхната работа. Някой казва: „Аз не искам да се женя“. Ще рече, ти си силен. Но не можеш ли да свършиш сам работата си, трябва да се ожениш.
Да не мислите, че това е алегория, това е една истина. „Развитие“ подразбирам работа, която Бог ни е предал и която или трябва да свършим, или да дадем мястото си на други да я свършат. Ето защо хората на земята се раждат и превъплътяват – слизат и възлизат. Един ден, като кажеш, че си се уморил, ще те пита Господ: „Искаш ли да отстъпиш твоето място на брата си – той да свърши твоята работа?“ Това е. Тези познания са елементарни; в бъдеще вие ще научите нещо повече. Бог е вече започнал преустройството на света. В тази епоха на растене ние се намираме при най-благоприятни условия, при действието на Божествения огън, и в този Божествен огън по-твърдите вещества ще се стопят, материята ще се префини, и Господ ще образува с нея свят с други порядки.
Онези, които не ще завършат своето развитие, Господ ще изпрати на друго място. Погинване в света няма, има само лишаване от длъжност, от работата, която не вършим. В нашите училища, в известен клас ще те задържат 2–3 години, докато го минеш; същото е и за самия живот. Желателно е тази мисъл да стане централна във вашия ум.
Не е важно каква работа вършиш: математик ли си, химик ли си, доктор ли си, това са сенки, форми в живота; същественото е: осветяваш ли името Божие, влагаш ли волята Божия в душата си? Човек, който иска да бъде силен, трябва да държи тези неща отпред: името Божие, което е най-висшето благо, царството Божие – по отношение на човешката душа, и волята Божия – по отношение на земния живот.
Духовният свят има връзка с физическия: човек едновременно е същество духовно и физическо. Тези два елемента съществуват едновременно, има една връзка между единия и другия, която ги съединява и управлява, а тя е душата, която е полудуховна и полуматериална. Това състояние вие никога не може да измените.
Под думите „физическа материя“ разбирам света на формите, необходима за проявата и битието на нещата; под „духовен свят“ подразбирам онези сили, които работят за създаване на тези форми; а под „душа“ разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми. Следователно без форми животът не може да се прояви. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, единица. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ.
Без къща може ли да повикате гости? Когато човек иска да се ожени, най-напред трябва да си направи къща, тъй както птиците, преди да снесат, си приготвят гнезда. „Втасахме я!“, ще си рекат ония, които нямат къщи. Да не схванете думите ми буквално. Аз разбирам да си имате къща в духовния свят. В Небето без такава къща няма да ви приемат; трябва да имате такава. „Растене“ – подразбирам да имате в тази къща: градина, плодни дървета и цветя, които да я красят. За да растете, трябва да забравите вашите сенки, вашите недоразумения."
Растете в благодат!, Неделни Беседи, 7 януари 1917 г.
-
За да бъдат хората разумни едни към други, единият трябва да бъде положителен, а пък другия отрицателен. Някой път даже и вие сте в борба със себе си. Когато и двете части в тялото станат положителни, знаете ли каква борба започва в човека? Когато в дясната и в лявата половина на тялото електричеството стане положително, когато и магнетизма в лявата и дясната страна стане положителен, тогава имаме двойна борба. Тогава имате безпокойствие в ума и в сърдцето. Тогава какво трябва да правите? Там е сега законът: Щом сърдцето стане безпокойно, ще внесеш Любовта! Любовта е, която ще внесе нещо ново, положителна сила.
Хармонията може да се внесе по три начина: Чрез закона на Любовта, в Божествения свят; чрез закона на Мъдростта и чрез закона на Истината. Любовта е закон, който регулира противоречията в сърдцето; Мъдростта – регулира противоречията на ума, а Истината – противоречията на човешката воля. Ти не можеш да изправиш своята воля, твоите постъпки, ако закона на Истината не действува в тебе.
Често хората търсят правото в света. Правото е нещо външно. Чувствата и постъпките са важни. Правото ще го намериш всякога. Правото е право само в тебе. Отвън, в света, никакво право няма. Погледнете в природата. Казват: „Красива природа!“ В нея има вечна борба вътре. Аз съм забелязал: мравките се борят, растенията се борят, всичко се бори. Като погледна тревата, цветята, които цъвтят, някой паяк ходи и една мухичка се хванала в паяжината. Някои цветя има, мухоловки, те затварят малкото животно, повечето случаи насекомо и го изяждат.
Правото, което търсим, не се намира вън. Всичкото противоречие в света е вън, а пък хармонията е вътре. Бог е, Който хармонизира външния свят, понеже знае законите. Ние трябва да оставим външния свят Бог да го подобри. Само Той може да го подобри.
Бог иска това, ООК, 30 август 1939 г.
-
"...изобщо всички хора, искат да имат приятни настроения, но разумната природа, която е предвидила всичко, тя е поставила чувствата в зависимост от известни закони. За пример, човек не може да бъде милосърден, ако не разбира закона на милосърдието; той не може да бъде търпелив, нито добродетелен, ако не разбира законите на търпението и на добродетелта. Следователно специфични закони определят разните добродетели. Тези закони не са механически, но живи закони.
~
Човек може да води духовен живот, когато прилага законите на добродетелите. За да дойде до това положение, той трябва да изучава тези закони. Знаеш ли закона на милосърдието, например, ти лесно ще се справяш с мъчнотиите в живота. Знаеш ли закона на търпението, пак лесно ще се справяш с мъчнотиите в живота. Обаче това не подразбира, че ти ще бъдеш свободен от страдания. Не, при сегашния живот абсолютно невъзможно е да се избегнат страданията. Днес те са необходимост за човека. За да се освободи човек от някакво страдание, той трябва дълго време да се моли на Бога, да изпрати Духа си, да смекчи малко страданието му. След това страданието пак ще дойде. После той повторно ще се моли да го посети Духът, да облекчи страданието му. Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човек най-после научи урока си. Ето защо молитвата е необходимост за него.
~
...готови ли сте за работа върху търпението? То не може да се постигне изведнъж, но постепенно. Да бъде човек търпелив, това е цяла наука, цяла философия. Човек трябва да работи върху търпението съзнателно, без да чака хората да му напомнят, че трябва да бъде търпелив. Който му напомня, той го съди. Всеки трябва сам да съзнава, че работи върху търпението. Ако съдим някого, че не е милосърден, и това не е Божествена постъпка. Ако някой не може изведнъж да бъде търпелив и милосърден, това не значи, че той не работи. Напротив, неговото съзнание може да е много будно върху работата му, но той търси методи, начини как да постигне тези добродетели. Щом е така, бъдете внимателни към своите братя и сестри, да не накърните с нещо душата им. В това се състои благородството на човека."
Живите закони, ООК, 10 март 1926 г.
-
-
"По какво се отличава умът на човека? Умът на човека може да хвърли отлична светлина в съзнанието. Трябва да знаете, че съзнанието е една област, в която, каквато мисъл имате, тя ще се проектира в него. И човек според закона на съзнанието трябва да знае как да чисти своя ум. И колкото умът ти е по-светъл, толкова и изображенията са по-ясни. И колкото светлината е по-слаба, толкова и изображенията са по-слаби и неясни.
Някой път ние казваме, че не можем да мислим – значи и образите са неясни. Съзнанието на човека е, в което се проектират неговите мисли и човешките чувства. Човешките чувства, това е платното, с което се поддържа човешкият живот. Една мисъл не може да се поддържа без едно чувствание. Ако пък човешкият ум в даден случай не функционира и човешкото сърце не функционира – и човешката воля не може да се прояви. Тогава и в човека силата му не може да дойде.
Та много пъти вие се намирате в едно затруднително положение. Казвате: Толкова години като се учихме, какво сме спечелили? – Чудна работа. Че създаденият свят е за вас. Вие трябва да спечелите целия свят. Направете едно сравнение. Писанието казва: Какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а ощети душата си?
Следователно, ние се стремим да спечелим, но какво? Светът е външната страна, а душата е вътрешната страна на човека. Та турете един контраст. Казвате: Какво сме спечелили? – Най-първо ще спечелите душата си, а после ще спечелите света. Това е правият път. Майката най-първо трябва да роди детето си, здраво да е то. Ако го роди мъртво туй дете, тя нищо няма да спечели. Щом роди детето си тъй, както трябва, тя вече е спечелила много.
Обръщайте внимание върху ценността на вашата душа. Осветлявайте добре душата си и я отоплявайте добре. Пък и служете на тази душа. Научете се да служите на душата си.
Някой път някой казва: Как да служа? – Според мен три вида служение има: Да знаеш как да служиш на ума си, да знаеш как да служиш на сърцето си и да знаеш как да служиш на душата си. Ако вие не знаете как да служите на ума си, на сърцето си и на душата си, как ще служите на другите хора? Това е невъзможно. Трябва да се научите да служите, и то добре да служите.
А пък след като знаем да служим на сърцето, на ума си и на душата си, тогава ще се държи един изпит и тогава може да се служи на Господа. Защото умът е едно благо, което Бог е дал на човека. И сърцето е едно благо, и душата е най-голямото богатство, което Бог е дал на човека. И вдъхна, казва, Бог дихание на човека и той стана жива душа."
Ценността на вашата душа, Утринни Слова, 14 май 1935 г.
-
"Дяволът иска да стане господар на човека, но това е невъзможно. Той се е объркал в една от най-трудните задачи на света. Понеже е участвал в създаването на света, той си помислил, че има право да разрешава всички въпроси. Не е така. Той няма право да се меси в работите на човека. Някои богословски школи проповядват, че дяволът е създал човека. – Това твърдение не е вярно. Бог е създал човека.
Следователно слабост е на тази школа да мисли, че дяволът е създал човека и от там има право на нещо. Низшият свят е дело на дявола. Като си въобразява повече, отколкото са неговите възможности, той казва на Бога: „Ти създаде небето и земята, но и аз могат да ги създам“. Питам: Може ли дяволът да вдъхне дихание на живот в човека? – Не може. От пръст може да го направи, но живот не може да му вдъхне.
В едно предание се казва, че някога дяволът направил човека от пръст, но живот не му вдъхнал, т.е. душа не му дал. Тръгнал човекът след дявола и му казал: „Слушай, като си ме създал, дай ми душа“. Дяволът се видял в чудо, не знаел какво да прави. Това го принудило да се подчини на Господа и казал: „Господи, каквото ми кажеш, ще изпълня, само дай душа на този човек“. Затова някои твърдят, че човек е разделен между Бога и дявола. Тази е причината, където човек върши и добро, и зло. До кръста човек принадлежи на Господа, а от кръста надолу – на дявола. Така са мислели и някои от старите богомили.
Окултистите дават друго обяснение. Каквито обяснения да съществуват, злото си остава зло. Дяволът се заел с невъзможни за него неща. Той иска да издигне лъжата на такава висока, че да мине за истина, а истината да постави на мястото на лъжата. Той иска още да повдигне злото на мястото на доброто, а да смъкне доброто на мястото на злото. Това е абсолютно невъзможно. Значи дяволът се е заел с абсолютно невъзможни задачи. От хиляди години той прави изчисления, опити, но не успява. Иска да превърне лъжата в истина и злото в добро, но опитите му остават безрезултатни. Това е perpetum mobile. Ако може да направи това, той ще бъде единственото божество в света. Обаче то е непостижимо. Той прави големи усилия, но в резултат носи последствията на своите несполуки. Ако истината може да се превърне на лъжа, тя не е истина. И ако доброто може да се превърне на зло, то не е добро. Ако лъжата стане истина, тя късно се явила в света.
Казано е, обаче: „Глава на Словото е Истината“, а Словото е без начало и без край. И тъй, не правете грешките на дявола, да превръщате лъжата в истина и злото в добро. Това е неразрешим въпрос. Оставете тези неща настрана, те ще останат завинаги неразрешени. И лъжата има право да съществува, но като контраст на истината. Тя съществува само като равновесие в света. Щом се яви човекът на истината, ще се яви и човекът на лъжата. Христос дойде на земята, но дойде и антихрист.
Ако слезе един ангел от небето, ще излезе и един ангел от ада. Когато двамата ангели се борят, човек е свободен да върши волята на Бога. – Защо се борят ангелите? – За да вършат волята Божия. – Защо се борят ангелите помежду си? – За да разберем истината, да разберем и доброто. Когато те се борят, а ние не разбираме тази борба, нищо не можем да използваме. Те водят войната заради нас, понеже и едните, и другите искат да ни вземат на своя страна.
Адът иска да ни убеди в това, че лъжата може да стане истина, а злото – добро. Ангелите на доброто искат да ни убедят, че истината си остава всякога истина и доброто всякога си остава добро. Който носи истината в себе си, има сила; който носи доброто в себе си, всякога има живот. Който е лишен от силата, всякога е слаб. Следователно, ако се усещаш слаб, дръж се за истината. Някой ме пита как да уякне физически. Казвам: Дръж се за истината и за доброто. Така ще придобиеш живот и ще станеш силен. Не позволявай на злото и на лъжата да те уморят преждевременно.
И тъй, силата на човека се крие в истината и доброто. Силата на човека се крие още в Любовта и Мъдростта. – Какво отношение имат Любовта, Мъдростта и Истината към нас? – За да ги разберете, трябва да се издигнете в по-висок свят. Ако живеете изключително на земята, никога няма да ги разберете.
От 20 години ви говоря за Любовта, но и досега още не съм срещнал нито един човек, който да живее в Любовта, както трябва. Дали вие ще срещнете такъв човек, не зная. Ако се намери човек, който живее в Любовта, той не е от този свят. Любовта изключва всички противоречия. Невъзможно е да обичаш или да те обичат, и да живееш в противоречия. Когато двама души се обичат, те мислят еднакво; отношенията им почиват на Истината. Те не говорят за любовта си, понеже живеят в нея. Отначало докрай те са в Любовта. Те знаят, че Бог е Любов. Неговата Любов съществува във вечността, но се предава чрез живите съзнателни същества. Хората са проводници на Любовта."
Истина и добро, Утринни Слова, 05.03.1933 г.
-
-
"Една богата милионерка се влюбила в един добър, виден американски проповедник, който се отличавал с голяма бързина в говоренето си. Красноречив бил, но толкова бързо говорел, че никой стенограф не могъл да схваща речта му. Милионерката му писала писмо със следното съдържание: „Готова съм да ви дам цялото си богатство, да разполагате с него, както намерите за добре; давам ви и сърцето си“. Той отговорил на писмото със следните думи: „Вашето богатство принадлежи на сиромасите. Вие сте назначени за секретар на това богатство и срещу чекове, подписани от Онзи, Който е дал парите във ваши ръце, ще отпускате на приносителите. Сърцето ви пък принадлежи на Бога. Следователно дайте парите си на сиромасите, а сърцето си – на Бога. Аз не съм достоен да притежавам нито едното, нито другото“.
Това е закон, който трябва да имате предвид. С него не критикувам, но казвам как трябва да се разрешават въпросите. Ако виждате някаква грешка в хората по отношение на този закон, поучавайте се без да критикувате. Лошото не е в погрешките на хората, но в неразумната критика. Каквото виждате в света, добро или лошо, поучавайте се. Човек трябва да бъде търпелив, да се научи да слуша, да гледа без да дава мнението си. Всичко, което става в света, е за изпитание, както на отделния човек, така и на цялото човечество.
Казано е в Писанието, че Бог изпитва хората. – Къде е Бог? – На три места: или в духа, или в душата, или в сърцето на човека. В грешните Бог се проявява чрез духа им; в онези, които са се окаляли – чрез душата им, а в тези, които са посветили живота си в служене на Бога – чрез сърцата им. Може да ви се вижда чудно как така в грешните Бог да се проявява чрез духа им. Това, именно, е естественото проявяване на Бога. – Защо? – Защото духът стои най-далеч от човека. Най-близо до човека е неговото сърце. Следователно, който се е посветил в служене на Великия, той е дал сърцето си в жертва чиста и свята, а това става на физическия свят.
Сърцето е най-близо до живота. Когато Бог се проявява чрез духа на човека, последният има едно разположение; когато се проявява чрез душата, човек има друго разположение; най-после, когато се проявява чрез сърцето му, той има специфично разположение. Обаче няма по-голямо благо за човека от това, да се проявява Бог едновременно чрез духа, душата и сърцето му."
Времето на доброто, МОК, 27 януари 1933 г.
- Донка, Рассвет, Орлин Баев и 1 other
-
4
-
"Настроенията на човека се дължат на физическите условия, т.е. на промените, които стават в самата Природа. Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили. Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи. Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава. Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя. Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа. След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи. За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си. Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони.
Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си. Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо?“ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх. Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се казва. Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес!“ – Изгубил си, защото си се борил с голямата мечка. Голямата мечка е опасна, тя е като отровните змии. Мнозина са се борили с нея, но само светиите са Ă надвивали. Като я хване, светията я подържи малко в ръката си, стисне я веднъж-дваж за врата и после пак я пусне на земята.
И тъй, вслушвайте се в своя вътрешен глас, в онова дълбоко вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо. Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират. Понякога в ума ви блесва мека, приятна светлина и вие виждате всичко, което предстои да стане. Това вътрешно ръководство у човека, което се проявява като тих глас, като светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър! Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. Иначе докато мислите, че външните знания само ще ви помогнат, вие сте на крив път. Знание, което не се прилага, изтощава човека."Влияние на светлината и топлината, МОК, 06.12.1925 г.
-
Благодаря на Надеждна!
Ето една статия - "Сърцето притежава свой Разум и Съзнание", която провокира много мисли за размисъл и ... "чувстване"
.... .- До какви изводи водят тези открития?
- Мозъчните пътища на сърцето са първите, които обработват информацията, която след това преминава през мозъка в главата. Не е ли това нова стъпка в човешката еволюция?
Има два вида на вариации на сърдечната честота:
Първата е гладка и хармонична, с широки и равномерни вълни. Това се получава, когато човекът има положителни и възвишени мисли и емоции.
Втората е объркана с несъгласувани вълни. Получава се от негативните емоции. Страх, гняв или недоверие. Мозъчните вълни се синхронизират винаги с промените в сърдечния ритъм,, т.е. сърцето повлича главата.
Изводът е, че любовта от сърцето не е емоция, това е състояние на интелигентното съзнание.
Виждате ли, разума на сърцето активира разума в мозъка и висшите центрове на възприятията в главата, които интерпретират реалността, без да разчитат на минал опит. Тази нова схема заобикаля старите спомени, разбирането, което носи е незабавно, моментално, и поради това има много точно възприемане на реалността.
- Звучи като научна фантастика.
- Доказано е, че когато човекът използва разума на сърцето, създава състояние на биологична съгласуваност, хармония и всичко в неговото тяло работи правилно. Това е една по-висока интелигентност, която се активира от положителните емоции.
- Изглежда, че никой не ги използва ...
Мисъл за деня 17.06 - 23.06.2013 г.
в Мисъл за деня от Учителя
Добавено
"Щом започнем да мислим, че в света съществува някакво благо извън Бога, ние вече правим едно престъпление.
Престъплението на първата жена седеше в това, че онова, което Бог вля в нея, не е всичко. Има нещо, което Бог не е вложил в нея. Като гледа плода, тя мислеше, че Бог е вложил повече, отколкото е вложил в него. Там е нейната погрешка. Ева не погледна на плода с любов. Единственият плод, който изяде без любовь, то беше този плод. Единствената храна, която Адам изяде без любовь, то беше този плод. Те не мислеха за Бога, понеже мислеха да станат като Бога. Казва: Ще станеш като Бога. – Бог направил света, дал всичко на хората, искаш ти без да си дал нещо, искаш да станеш като Бога. Какво искаш от тия хора? Искаш тия хора да ти се покланят. Искаш тия хора да имат високо мнение. Че какво си им дал? Каква светлина си им дал? Нищо не си им дал, пък искаш всичко. По-глупаво от това в света има ли? Те са сега разсъждения, които са съществували преди нашата епоха хиляди години. Не мислете, че в миналото хората не са мислили. Мислили са, но тогава са имали криви съждения, както и сега имат. Може би векове ще минат, докато хората се научат да имат прави съждения.
Сега онези от вас, които искат да оправят живота си, знайте едно нещо: Без Любовь вие нищо не можете да направите. Това може да го подпиша с двете ръце. Без любов нищо не може да се постигне. Не само да казват: „По дух“. Ще го помислиш, ще го почувствуваш и ще го направиш.
Ако аз искам да лекувам един човек с една храна, най-първо ще опитам тази храна върху себе си. Какво влияние ще окаже тази храна върху мене, какво влияние ще окаже и върху другите. Никога не давай храна на друг човек, която не си опитал. От благото, което ти опитваш, дай и на другите. Казвате: Да се обичаме. Да се обичаме, както сега. Нима кокошките не ги обичаме? Нима ябълките не ги обичаме? Всичко обичаме, но има друга страна. Ако обичаш една ябълка и тя да те обича, тогава да я изядеш. Вълкът обича овцата и я изяда. Но къде е престъплението? Овцата не го обича. Той яде овцата без любов и затова си създава едно лошо бъдеще. Казва: В реда на нещата е, по любов всичко се яде. Но то е половината истина. Онзи, когото ти изядаш, и той трябва да има любов. Христос казва: Който ме яде, ще има живот. Но Той е Онзи, Който иде в света, Който има Любовь и иска да Го изядат. Казва: Който ме яде, има живот в себе си.
Да не би сега да се оплетете. Съществено е онова, което ти храниш в ума за един човек. То е реално. Реално е само онова, което в даден случай храниш в ума си, в мислите си. Един човек, когото обичаш, ти му желаеш доброто. Каквото той направи, ти се радваш. Онзи, който те обича, пак е същият закон. По отношение на ума, това е Божествено. По отношение на чувствата то е вярно. Ти трябва да се радваш, че ти обичаш другиго. Щом усетиш, че ти обичаш другиго, то е печалба. Щом обичаш другите, любовта се увеличава. Ако обичаш само един, любовта ти е слаба. Ако обичаш двама, любовта ти е на раздор. Ако обичаш трима, то е равновесие. Ако обичаш четирима, петима, колкото любовта ти се увеличава, ставаш човек, докато дойде до онова положение да обичаш всички – ти вече замязваш на Бога.
~
Силен човек е онзи, който в ума си не се съблазнява. Видиш парите – да се радваш, че някой друг има тия пари. Ако ти си един верен син на Бога, всичкото богатство на земята е твое. Всичко, каквото има на земята, то е твое, ти можеш да разчиташ на него. Ако ние обичаме Бога, всичко е на наше разположение. Като не го обичаме, законът е друг. Понеже не Го обичаме, като живеем в един свят на безлюбие, Божиите блага не са еднакво разпределени.
Когато дойде Любовта, когато Бог се всели в хората, или когато хората възприемат Бога вътре в себе си – както е казано в Отче наш – „да се свети Името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти“; ако се освети името Божие в нашите умове, ако дойде Царството в нашите сърца и ако стане волята в нашите тела – тогава всички блага, от които ние имаме нужда, те ще дойдат. За бъдеще Царството Божие е това. Когато един ден се подигне човешкото съзнание, не само да дойде самосъзнанието, но да дойде свръхсъзнанието вътре във всички хора, да живеят по любов и големи и малки, и учени и прости – всички да се радват. Тогава ще имаме една култура съвсем друга от сегашната.
Сега не се съдете, но всеки един от вас да разбира въпроса, да извърши волята Божия както е угодно на Бога. Внесъл ли си в себе си Царството Божие, турил ли си закона на Царството Божие, Той сам да е господар. Най-после да се освети Името Божие. Няма по-лошо нещо да се съдим. Светът е пълен само със съдии. Кого как срещне, се те критикува и те съди. Съдите повече, отколкото трябва. Христос казва: Не съдете, за да не бъдете съдени."
Любов и безлюбие