Не съм очаквал, че това ще се случи с мен и ще се наложи да търся помощ и то по такъв начин - във форум /за първи път участвам/, но се престраших и реших да се обърна към форума и да попитам: Кажете какво става с мен?
От много години живея с идеите на Учителя и се стремя да подобря живота си, но вместо това се оказах в задънена улица!?
Още с влизането в школата при мен започнаха и здравословните проблеми, освен съпътстващите ни други – най-вече неразбирането ни от близките! От 1992г. до сега преминах през различни етапи, през много трудности и през цялото време имах силна вътрешна вяра и разбиране за това, което се случваше и усещах помощта на Учителя постоянно! Имах силно вдъхновение и пристъпвах със свещен трепет към словото! Но минаха няколко години и здравосл. проблеми се задълбочиха. Вече трябваше /по неволя/ да вземам лекарства и то постепенно достигнах до по една шепа успокоителни, болкоуспокояващи и антидепресанти на ден!!! Повярвайте ми преди това пробвах много др. начини и методи, но с временен резултат и в крайна сметка стигнах до лекарствата, защото започнах да получавам такива силни кризи със сърцебиене, изтръпване, отпадане, треперене, задушаване, силно и постоянно главоболие и още мн. др.„екстри”! Естествено след дългата употреба се появи и зависимост към някои лекарства и теглилата станаха още по-големи! Въпреки това още не бях рухнал вътрешно, имах обяснение за нещата / главно от беседите и от по-старите братя/ и продължавах да се опитвам да живея, но постепенно се появи и депресията! Даже давах и мъдри съвети на другите!?
От няколко месеца, обаче /въпреки че с неистови мъки успях да намаля лекарствата/, се случи нещо с мен! Сякаш прогледнах и видях нещата по друг начин, видях много мои генерални грешки, които не могат вече да се поправят, дадох си сметка в какво точно състояние се намирам и депресията се задълбочи! В това здравословно състояние и без конкретна професия/занаят/ и вече не в първа младост/още очаквам втората!/, и т.н., и т.н. Абе, вместо да се подобря изпаднах в по-голяма тъмнина и вече не виждам ясно пътя, пък нямам и сили вече, нито опора от близки, а и приятели не ми останаха, защото в това състояние естествено, че не съм добра компания! Пък и като все не съм добре , когато другите ходеха по екскурзии аз все се ограничавах и оставах в къщи и така се самоизолирах! Опитвам се на сила да правя някои неща, както преди, но вече не се получава! Вътрешната музика и вдъхновението ми изчезнаха...! Да,а! Някой ще каже - мрак преди зазоряване! Сигурно е така, но е трудно вече да се ориентирам и още по-трудно да правя нещо! Разбрах, че обезсърдчението е много страшно нещо в живота на човека, особено на този, който има духовни цели! Аз вече се стремя само към това да мога да продължа да живея, да имам най-простите ежедневни радости, щото отдавна вече не мога истински да се зарадвам!? Иначе имам много идеи, но като почнат болките и другите „екстри”, вземам таблетките и забравям за всичко, което съм мислил, когато съм бил по-добре!
Не искам да обидя никой във форума, тук има много добри и мили хора, но знам, че малко са тези, които наистина ще ме разберат! И аз се обръщам към тях: Според вас какво да правя, как да продължа напред!