Jump to content
Порталът към съзнателен живот

gelert

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Репутация Активност

  1. Like
    gelert got a reaction from Креми (късметче) in В миг на вдъхновение написах...   
    Жажда…



    Летища и писти.

    Раздели и срещи.

    Прегръдки ,сълзи.

    Тъжна раздяла…

    Самолета бързо излита.

    Сбогом родино …!

    Сбогом моя земя…!

    Само ти ми остана.

    Единствено ти мен ще дочакаш…



    Докога ще отлитам?

    Накъде заминавам… ?

    Защо те продавам ?

    Защо те предавам?

    На кого те оставам ?

    Тебе моя родна земя.



    Затварям очи…

    Спомена връщаме,

    там надалече -

    в детството мое…

    С чешмата на двора.

    И дувара със хмела,

    в старият Плевен.

    С полета на волните птици,

    над старите брястове…

    И тихия шум на реката.

    Спомням си дори и за

    най- дребните камъни.



    Красива дама на мен

    нещо мило говори…

    - Какво ще обичате моля ?

    Чаша шампанско?

    Или мартини със лед?

    Да, душицо мила.

    Да, синьорина…



    Дай ми да пия…

    Не,не ми гледай очите .

    Не ми гледай сълзите .

    Жаден съм…

    Сипвай да пия…

    Но не - френско шампанско

    или шотландска ракия.

    А само една глътка вода ,

    със живителна сила -

    от сълзите на нашите майк

    Жаден съм, дай ми да пия….

    http://www.vbox7.com/play:11336c98




  2. Like
    gelert got a reaction from Креми (късметче) in В миг на вдъхновение написах...   
    Жерави



    В море от синя синева,

    ято жерави летяха.

    С гордост те

    размахваха крила.

    Завръщаха се у дома

    при тяхната река.



    Защо не можем

    и ние като тях?

    Да забравим сега -

    за зрелостта,

    мъдростта,

    правила…!

    И останали без

    сетни сили.

    Разкъсвани от мъка.

    С пречупени криле

    пак да се завърнем

    у дома при старата асма.



    С шепа земя,

    сълзите в очите,

    да попием.

    От извора на

    на младостта,

    с пресъхнали уста,

    глътчица надежда,

    жадно да изпием .

    Стари рани със обич

    да превържем.

    А скъсаните нишки

    на мечтите ,

    здраво да завържем,

    за последният ни полет

    през идващата есен….












×
×
  • Добави...