Здравейте, това ми е първия пост и очевидно имам проблем...за това се спрях на тази тема, без да пускам друга.
Незнам психологичен ли е или нещо друго?
Ето накратко за какво става въпрос.
Преди малко повече от година завършвах университет като инженер. Нямах много голяма представа къде ще работя защото учих за авио инженер.
В последствие започнах да се замислям за това да ходя в Германия за евентуална магистратура и след това да си намеря работа там.
Е не се получи, но една известна немска компания занимаваща се с този бизнес се настани в България и по-точно в София.
Казах си "Това е моят шанс за реализация". Започнах да мисля само за това и как да ме вземат на работа.
...измествам историята малко напред във времето... Взеха ме на работа в тази фирма, само че на като авио инженер, а като механик... защото нямах опит. А аз съм амбициозен и си казах че ще израстна в тази фирма доста
Какво се случи обаче? Обвързах се с договор за 5 години с бая голяма неустойка (5 цифрена сума) поради голямото ми желание да се занимавам със самолети.
И сега започнах да си задавам въпроса, дали всичко това си заслужава....5 години...да работя това в СОФИЯ...да плащам високи наеми сметки...и да ми остават пари колкото.... Не мога без това да се връщам в Пловдив всяка седмица....просто така се получава, емоционално съм обвързан с този град ли, приятелите ми ли, роднините...
И на база на всичко това започнах да мисля всеки ден за тези неща и дали не съм сгрешил? Започнах да се притеснявам от това че нямам свободата си да кажа напускам заради последствията....
Дори и като инженер да работех там...пак предполагам щях да се чувствам не на място, а за сметка на това съм добър в работата и напредвам бързо...
За това реших да си взема кола, за да си ходя колкото може по-често Търсих, търсих...уж нещо по-евтино...и накрая взех нещо по-скъпо надявайки се на това да е по-здраво.
Е оказа се че от много избиране и амбиции за нещо хубаво се престарах и сега нямам пари да карам колата... а и незнам дали ще мога за напред да се оправям със разходите по мен, наемите и колата...
Резултат? Еми пак се притесних и не мога да намеря изход от ситуацията при все че съм се набутал вече.
Изводи: Преди бях по писимистично настроен към нещата, но в последствие се промених много и станах голям оптимист за всичко.
Обаче този ми оптимизъм мисля че ми изигра сериозна шега...очакванията ми се вдигнаха и явно не правя трезви преценки за нещата. И така не получавам това което искам, не съм удоволетворен от това което правя, и стигам до мисълта че наистина незнам дали вървя в правилна посокоа поради избора който съм направил до момента.
Въпроса ми е, кое не е наред точно и как да го коригирам....наистина очакванията ми за живота ми са по-високи...заради нещата които четох за представите и това какъв искаме да е живота ни, но съпоставен с това което ми се случва реално...няма нищо общо, мисля че затъвам вместо да израствам.
Искам просто да не се притеснявам, не да не ме е грижа, но не мога да го постигна. Постоянния дискомфорт не е полезен.
Знам че изглежда като оплакване, но имам чувството че вървя против себе си.