Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • Za_muzika_kponeia 2.jpg

Елена123

Участници
  • Общо Съдържание

    20
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    София
  1. Не, не, в никакъв случай не ти казвам, че грешиш. Ако грешиш в някои, в също толкова неща сигурно успяваш чудесно. Лично на мен много ми допадат мненията на Максим. Макар че той застъпва различно от твоето мнение смятам, че е много полезно да се замислиш и над неговите съвсем добронамерени постове (а може би и точно заради това, че мисли различно, в смисъла на препоръчаното от Станимир ако искаш); т.е. опитай да извлечеш полезното, не е нужно да променяш мнението си. Ето например кратко разговаряхме, но забелязвам, че ти чудесно го отстояваш и това е много ценно и полезно качество. От последния пост Максим всъщност ти дава идея как да се почустваш по-добре в собствената си кожа в настоящия момент и да ти е по-леко, поне аз така го схванах и много ми хареса. Всъщност и аз затова се включих в дискусията, защото не искам да се самоизмъчваш. Няма да пиша повече, че ме е страх че ставам назидателна пък нямам това намерение. Е това е от мен, много позитивно мислене и успехи в постигането на целите ти!
  2. Кристияне, ти казваш в един от предните си постове: "Явно имам да науча някакъв урок, но все още не знам какъв." Мисля, че това е основният ти въпрос. "Цял живот се чувствам виновен за нещо, за което не разбирам защо е така, цял живот се ограничавам от всичко, сам си налагам забрани за много неща, само и само да изкупя греховете си, които вероятно съм направил в предишните си животи." Чувството на вина е много енергоемко, също като страха. Човек губи сили, които би могъл да вложи в хубаво замислени промени. Опитай да оставиш Животът ти да ти наложи забраните, не се плаши, може да се окаже по-леко, отколкото когато си ги налагаш сам. Твоето поведение ми е близко, а съветът ми е директно опитът, който получих, кагато опитах да го спазвам. Станимир написа:” Важното е да отстраниш проблема и в никакъв случай да не го потискаш. Това означава, да не го отричаш, да не бягаш от него, а да го държиш на повърхността, да го наблюдаваш, да го изучаваш.” Мисля, че това е основен и изключително ценен съвет, защото подтискането е опасно за здравето, а лошото здравословно състояние е по-голям проблем за духовно развитие, отколкото сексуалната ориентация.
  3. Мисля, че човек в себе си трябва да търси отговор на въпроса каква е неговата карма, защото ако разчита на чужди мнения, може да се заблуди. Всички ние сме хора Кой човек има право да ти каже какъв си, какво си сгрешил и т.н. Не бих се осмелила да търся подобен отговор за теб. Не те съветвам да се предоверяваш на евентуални такива мнения. В един форум, пък било то и за духовно развитие, можеш евентуално да получиш храна за размисъл, но винаги трябва да се пазиш. Каквото и да бъде твоето мнение е ценно. Следвай вътрешния си глас. Когато човек искрено търси, той непременно ще намери разумни съвети в себе си Това, което ти пиша е продиктувано от моя личен опит, за теб може и сигурно е различно. Ценно е да се споделя, защото така можем да разширим изходната точка за нашите разсъждения. Нашите най-съкровени размисли, каквито и да са, можем да споделяме само с този който най-много ни обича и това е Господ. С него и да споделим винаги е безопасно и винаги е полезно. Той е винаги добронамерен. По въпроса за кармата, според това което съм чела, а аз не съм никакъв специалист само бих казала, че грешки правим разбира се, но може би важното е, че си искал да добиеш една нова опитност. Нали сме изследователи в този свят. Струва ми се, че понякога грешим, за да научим повече по даден въпрос. Може би и за това някои забранени неща привличат човек, понякога сякаш против волята му и са като че ли неустоими. Неустоимото може би е желанието да имаме нова опитност. От всичко, което пиша основната ми мисъл е, да сме настроени в по-голяма степен към това какво можем добро да направим, отколкото в това какво сме сгрешили. Това ни дава сили да вървим напред, да понасяме наказанията си, или уроците - въпрос на израз и усещане (това и на себе си го казвам). Горе главата, успехи при намирането на отговорите и хубав ден!
  4. Здравей! Поздравявам те за избора ти да се стремиш към духовност и да надмогваш нещата в себе си, които смяташ за нередни. Абсолютно съм несъгласна с изречението, което цитирах - не забравяй, че светът е достатъчно широк и в него има място за всичко, което се сетиш а и за неща, за които не се сещаш и не вярваш, че съществуват. Естествено е всеки да се стреми към обич, независимо дали е с повече животинска природа или много издигнат духовно. Проявите на любовта са различни. Разбира се всеки осъзнат донякъде човек иска да напредва духовно. Не е разумно да осъждаш тези ( или себе си), които са в момента на по-ниско според теб равнище. Първо това не е сигурно. После, всеки има право да извърви пътя си, според възможностите си и той е дълъг и минава през много битки и заблуждения и падения и издигания... И при хомосексуална ориентация може да има голяма и много силна обич. И въобще не е задължително да има интимна връзка. Причините за тази насоченост към собстения пол може да са много дълбоки. А може би понякога има някаква кармична обвързаност към конкретен човек, в който изпадаме в странни взаимоотношения. По-добре да се стремим към разбиране, отколкото да осъждаме себе си и другите. Не искам да те обърквам, или да ти противореча, напротив допада ми начина ти на мислене, но доколкото ние хората сме едно цяло, само искам да ти кажа - не воювай със себе си, бъди по-гъвкав при решението на такива деликатни проблеми и проявявай повече благост и разбиране към себе си - така можеш да постигнеш повече.Успехи!
  5. Елена123

    Съзерцанието

    Звучи вълнуващо, но повече опасно, отколкото полезно. Понякога и големи неприятности идват на крака. Представете си, че някои хора решат да последват примера му и се преселят на оня свят.
  6. Елена123

    Съзерцанието

    Усещам жълтите листенца като по-близки, а за да вляза в пъпчиците изисква повече вътрешна тишина. Листенцата ми се усмихват. Плоско е и играе на вятъра, жилесто е и има гъдел. Волно е, скоро ще полети. Не мисли за това, че ще падне на земята. Може би докато се носи от клонката до пръстта ще мисли за това? Чистота и енергия, която е концентрирана във върха на покълващите кокиченца. Толкова енергия, колкото е необходима, няма пресилване, напрягане, целесъобразност и вяра.
  7. Елена123

    Съзерцанието

    Да осъзнаваш, че имаш проблем (да не си загубил връзка с реалността), едновременно да искаш и да не искаш да се бориш с него, това вид раздвоение на личността ли е? Или е само забелязването на проблем, с който е трудно да се справиш сам? Имам пред вид състояние, при което мислиш сякаш по два начина едновременно, имаш две гледни точки за нещата; едната оценяваш като болестна, но пак изхожда от теб, или поне си срастнат с болестта, другата е тази, с която знаеш как е редно да възприемаш нещата. Как би стоял въпроса при личност, която страда едновременно от тежка дапресия и от налудности? Може би това не е рядко срещан случай. Звучи много полезно да се учиш да не се бориш със себе си, или с всички мисли, които могат да те "нападат". И при здрав човек изглежда би имало много позитивни резултати. Нали и Учителя казва, че в борбата със себе си всъщност се разрушаваш. Не винаги човек е така буден, че да осъзнава кое му принадлежи и кое е чуждо в съзнанието му. Може би борбата с болестното започва с това разграничаване? Но мисля това важи напълно и за здравия човек. Всъщност нима не съществува безкрайно разнообразие от състояния, които хората изкуствено и за облекчение сортират в две групи - здрав и болен? От друга страна къде е границата, отстрани на която стоят нещата, които да приемаш и нещата, с които да се бориш? Изглежда тя е подвижна граница, защото се мени непрекъснато във времето. На един етап трябва да приемеш болестните симптоми, за да намалиш вътрешните си противоречия, а когато укрепнеш и спечелиш енергия посредством това приемане, ще имаш и силата да ги отдалечаваш постепенно. Благодаря за тази толкова интересна и полезна тема!
  8. На човек като този, който ти е казал това, че щом нямаш доверие на себе си, не може да ти се довери, няма и ти защо да му се доверяваш. Да имаш доверие в хората е прекрасно качество. Доверието се отдава безвъзмездно. Важно е също и да умееш да се пазиш от хората, или ако искаш, от лошите им и нередни прояви. Понякога дори човек, който ти мисли доброто, може да ти навреди, може дори да не разбере, че те е съсипал. Какво да правиш? Конкретно ти сам ще усетиш, но бих искала като пожелания да отправя към теб следните мисли: да се стараеш да се пазиш от лошото и негативното, да знаеш, че доброто в тебе е много ценно и да се радваш, че има и хора като теб, които са силни да запазят доброто в душата си, въпреки тежките изпитания. Да знаеш, че светът има нужда от теб. Да потърсиш доброто в живота, защото светът е шарен, нито черен, нито бял. Да не се насилваш за нищо. В никакъв случай не те подтиквам да го съжаляваш, но баща ти, както го описваш, изглежда е човек с големи проблеми. Лошо е, че като общуваш отблизо с него и така продължително, неговите проблеми навреждат и на теб. Не се отваряй за лошото, което се излъчва от него. Никога и не си мисли, че си длъжен от синовен дълг, или друго, да попиваш лошите чувства и черни излъчвания към теб. Най-боли не от думите, макар че те могат да довършат човека, а от чувството, с което са изречени. Искам да ти споделя една от моите моята любими книги от Учителя. Това е "Учителят говори". Ето оттук можеш да си я изтеглиш: http://www.beinsadouno.com/downloads.php?id=1 От това, което пишеш словото на Учителя навярно много ще ти допадне. Много правилна мисъл. Точно силно развитата чувствителност, която прави човек лесно раним, е и качеството, с което той може да се излекува от негативното. Само трябва да имаш хора, с които да можеш приятелски да се разговаряш. Тук в "Съзнателния живот" мисля, че можеш да намериш много такива. Това, че изживяваш болката в света е Божия благословия, но тя не се дава за да страдаш и да се мъчиш непрестанно, защото това е сломяващо за духа, а за да отправиш своите мисли и чувства на Добро към нуждаещите се, да се помолиш за всички страдащи, да намерят утеха, покой и щастие. Когато страдаш, опитай да се помолиш за всички страдащи, с твои си думи, както сърце ти подскаже. В света има и огромно щастие и то трябва да бъде изпитвано. Нека зарадваме Бог, нека си позволим да изпитаме щастието - Той е създал хубавото за нас! Да не подминаваме страдащи красивото и доброто в живота. Още повече сила е нужна за да живееш за другите, както и ти сам пишеш. Ти си по-силен човек от баща си, защото ти понасяш всичката му отрицателна енергия . Ако не беше така, щяхте да сте в разменена ситуация, той да ти е син, а ти да постъпваш така безсърдечно с него. Някои хора вярват, че преди да се роди душата на човек избира съзнателно следващия си живот, условията. Ти си избрал живот с големи изпитания, нека пожънеш и големи плодове, на които да се радваш! Самотата е едно от най-страшните неща, но кой е сам? Чувството да си самотен е като да усетиш, че си в ада, но то е субективно. Не че не е истина за човека, който го изпитва, и още как! Но то е нещо, което подлежи на промяна, нещо ,което отвътре можеш да измениш. Ти се питаш какво да правиш. Защо не пробваш една екскурзия сред природата, но където наистина да има простор и да си сам, без други хора, например планина. Понякога точно в самота сред природата човек усеща, че не е сам, че може да разчита на себе си, чувства се подкрепен от невидими сили. Давай напред!
  9. Елена123

    Класическата музика в имена и дати

    На 1 март 1810 г. е роден полския композитор и пианист Фредерик Шопен. Шопен - Ноктюрно, изпълнява Мария Жоао Пиреш
  10. Нормално е да си объркана, отчаяна, уплашена, дори да упрекваш себе си без вина. Животът ти поднася изпитание. Не забравяй и за миг обаче, че ти заслужаваш да си щастлива и спокойна, а от това има нужда и детенцето ти. Ти ще успееш да се справиш. Опитвай да се освобождаваш от чувството за съжаление, от болката и горчивината. Няма да се даваш на лошото, на страха, на обезверяването, нали? Никакви упреци към себе си, моля те, направи го заради себе си! Във време на изпитания човек не е сам - много добри същества се стараят да му помагат. Съдействай им! Човек има нужда да си поплаче, да потъне в мъката си, за да му олекне после, но не е длъжен да се дави в нея. Учителя казва "Чувството, което те огорчава, не е за тебе, чувството, което носи радост и веселие, то е за тебе - приеми го в себе си". Не мисли сега, че си се провинила в нещо и за това си наказана. Не е добре да се прибързва с решението за развод, но много по-добре за детето ще бъде да расте в спокойствие и обич, макар и без баща вкъщи, отколкото всред мъките на един брак, който не върви.
  11. Четейки Учителя не съм намерила думи, които пряко да засягат темата за хомосексуализма. Учителя по принцип съветва към живот във въздържание, но във всичко е толкова благ и разбиращ, че човек лесно усеща, че Бог живее в него. В други учения, съм се натъквала на крайно праволинейни и заклеймяващи мнения. Имам предвид Тибетеца чрез Алис Бейли, ако сте чели книгата "Сексът (тематична селекция)". В нея е засегнат този въпрос, но на никого не бих я препоръчала. С нея един разтревожен и стремящ се към правилен начин на живот и ученичество човек би могъл направо да си навреди, ако приеме за чиста монета тези ограничаващи човешката свобода изказванията. В "Следите на душите" на д-р Майкъл Нютон темата не е толкова нашироко развита, но според мен е много полезно да се прочетат неговите изводи и разсъждения. При всички случаи трябва да опита да приеме себе си. Не всякога е по възможностите на човек да промени себе си в това отношение. И никога не бива да се самонасилва. Това са специални условия дадени за растене на душата. По-скоро да благодари за условията и да се опита да извлече максимална полза за вътрешното си развитие. Да размишлява, да изучава себе си, но да да не се самоотрича и да се бори срещу природата си. Никога да не позволява други хора да се намесват в интимния му живот и да си забранява елементарни физиологични потребности, защото човек е отговорен и пред себе си. Едно самоограничение може да доведе и до болест, а както знаем болестта не благоприятства правите мисли. Ако става дума за любов между двама души, те трябва да и се радват, а не да се занимават с това кой би заклеймил връзката им. Сигурно има хиляди начини. Ако се самообвинява за наклонностите си, нека например да се опита да погледне на себе си отстрани. Как би реагирал, ако ставаше дума за друг човек. Самотата е по-скоро проблемът. Маже да помисли за това, че планетата е пренаселена с бедстващи хора, поради неконтролирано голяма раждаемост в някои части на света. Също , да не забравя, че има много негови ближни, които редовно работят по въпроса за осигуряване на нови тела. Всеки човек има различна задача на този свят и не бива да робува на шаблони, когато се опитва да си даде отчет дали изпълнява добре предначертаното за себе си. Според мен единствено човекът, когото обича, е необходимо да знае. Също близки и изпитани хора и приятели би могло. Афиширането на сексуалната ориентация може да е продиктувано от най-различни подбуди. То може да е неприятно, но не може да се съди - просто човек не познава другите така добре , че да се изказва с присъди над тях. Може да има само мнения, които подлежат на коригиране. Съгласна съм с приятеля ви. И за жените отношението на Библията е същото. Содом - за мъжете, Гомор - за жените. Все ми се струва, че тъй като мнението за мъжете е някак по-високо, и те повече са ценени, към тях се отправят и повече критики, за да станат още по-достойни за възхвала. Пък и жените някак по-малко се забелязват от обществото. Може би е и някакво подценяване по отношение на жените с хомсексуални наклонности. По-скоро разликите са между отделните души, без разлика в пола. Но вероятно могат да се направят интересни статистики. Учителя казва, че болестта е благословия, защото дава условия за растене. Това припомням в случай, че вярвате, че е болест. При Щайнер съм чела, че Бог е създал човека едновременно мъж и жена; че етерното тяло на мъжа е женско, а на жената - мъжко и че астралното е еднакво и за двата пола. В книгата "Египетски митове и мистерии" има много интересни описания за връзката между пола и степента, в която се изявяват физическото, етерното, астралното тяло и Азът. Това специално е в гл.8, но ако се зачетете, най-добре не започвайте от нея . Да приемеш себе си или като мъж, или като жена е нещо невъзможно и кошмарно за някои хора. На тях бих казала да си помислят за следното: Бог ми дава право да живея, но еди-кой си - не. Еди-кой си може да казва всичко, уважи първо Божието мнение - Той ти дава право да съществуваш и да се развиваш. Не отричай себе си, не спирай сам развитието си, не се отказвай от духовния си път, поради човешки преходни мнения. Може да е така в някои случаи, само ще допълня, че според мен не винаги е грешка и оплитане. Противоречията са необходими условия за растене.
  12. "В Любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка Любов, която повдига човека е от Бога". "В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си". "Когато обичате някого, с това вие му помагате, като това и на вас съдейства да се издигнете". из "Няма престъпна любов"
  13. Елена123

    Имате ли хоби?

    Ето какво казва Уикипедия за "хоби": http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D0%B8. За мен хобито е нещо, към което все те тегли да го вършиш, толкова е приятно и интригуващо. Ако трябва да кажа някакъв синоним, това е любимо занимание. Не го свързвам с "навик", защото навикът е нещо, което може да е и малко досадно. Полезно е да си имаш хоби, защото приятните занимания хранят душата. Но сигурно може да е и приятен навик - това би давало чувство за сигурност, почивка в един по-спокоен "свят".
  14. Елена123

    Имате ли хоби?

    Напълно е възможно. Понякога можеш да избереш едно от хобитата си и да го превърнеш в професия. В тази професия другите ти хобита могат да се окажат полезни и да ти помагат. Такъв е моят личен опит. Жаждата за знания може да е и много повече от хоби, например смисъл на живота, но разбира се, можеш и така да я наречеш - всеки най-добре усеща за себе си в коя категория да я постави.
×