Елена123
-
Общо Съдържание
20 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Елена123
-
-
Кристияне, ти казваш в един от предните си постове: "Явно имам да науча някакъв урок, но все още не знам какъв." Мисля, че това е основният ти въпрос.
"Цял живот се чувствам виновен за нещо, за което не разбирам защо е така, цял живот се ограничавам от всичко, сам си налагам забрани за много неща, само и само да изкупя греховете си, които вероятно съм направил в предишните си животи."
Чувството на вина е много енергоемко, също като страха. Човек губи сили, които би могъл да вложи в хубаво замислени промени. Опитай да оставиш Животът ти да ти наложи забраните, не се плаши, може да се окаже по-леко, отколкото когато си ги налагаш сам. Твоето поведение ми е близко, а съветът ми е директно опитът, който получих, кагато опитах да го спазвам.
Станимир написа:” Важното е да отстраниш проблема и в никакъв случай да не го потискаш. Това означава, да не го отричаш, да не бягаш от него, а да го държиш на повърхността, да го наблюдаваш, да го изучаваш.”
Мисля, че това е основен и изключително ценен съвет, защото подтискането е опасно за здравето, а лошото здравословно състояние е по-голям проблем за духовно развитие, отколкото сексуалната ориентация.
-
Може би си права, аз просто написах моето виждане по въпроса. Колкото до кармичната обвързаност с някого, в крайна сметка при мен такова нещо засега няма, поне да изясним каква друга може да бъде моята карма? Много неща не са ми ясни с кармата, но ми се струва, че в предишен живот съм прекалил много със секса и вероятно затова съм наказан така. Всеки приема нещата по различен начин. За някои може да не е наказание, за мен е. Не осъждам никого, всеки има право сам да избира как да живее.
Мисля, че човек в себе си трябва да търси отговор на въпроса каква е неговата карма, защото ако разчита на чужди мнения, може да се заблуди. Всички ние сме хора
Кой човек има право да ти каже какъв си, какво си сгрешил и т.н. Не бих се осмелила да търся подобен отговор за теб. Не те съветвам да се предоверяваш на евентуални такива мнения. В един форум, пък било то и за духовно развитие, можеш евентуално да получиш храна за размисъл, но винаги трябва да се пазиш. Каквото и да бъде твоето мнение е ценно. Следвай вътрешния си глас. Когато човек искрено търси, той непременно ще намери разумни съвети в себе си Това, което ти пиша е продиктувано от моя личен опит, за теб може и сигурно е различно. Ценно е да се споделя, защото така можем да разширим изходната точка за нашите разсъждения. Нашите най-съкровени размисли, каквито и да са, можем да споделяме само с този който най-много ни обича и това е Господ. С него и да споделим винаги е безопасно и винаги е полезно. Той е винаги добронамерен.
По въпроса за кармата, според това което съм чела, а аз не съм никакъв специалист
само бих казала, че грешки правим разбира се, но може би важното е, че си искал да добиеш една нова опитност. Нали сме изследователи в този свят. Струва ми се, че понякога грешим, за да научим повече по даден въпрос. Може би и за това някои забранени неща привличат човек, понякога сякаш против волята му и са като че ли неустоими. Неустоимото може би е желанието да имаме нова опитност.От всичко, което пиша основната ми мисъл е, да сме настроени в по-голяма степен към това какво можем добро да направим, отколкото в това какво сме сгрешили. Това ни дава сили да вървим напред, да понасяме наказанията си, или уроците - въпрос на израз и усещане (това и на себе си го казвам).
Горе главата, успехи при намирането на отговорите и хубав ден!
-
не знам колко вида хомосексуализъм има, но със сигурност знам, че при такива отношения истинска любов НЯМА. Да се говори за любов при обратните е повече от цинично, понеже всичко се свежда само до секс.
Здравей! Поздравявам те за избора ти да се стремиш към духовност и да надмогваш нещата в себе си, които смяташ за нередни.
Абсолютно съм несъгласна с изречението, което цитирах - не забравяй, че светът е достатъчно широк и в него има място за всичко, което се сетиш а и за неща, за които не се сещаш и не вярваш, че съществуват. Естествено е всеки да се стреми към обич, независимо дали е с повече животинска природа или много издигнат духовно. Проявите на любовта са различни. Разбира се всеки осъзнат донякъде човек иска да напредва духовно. Не е разумно да осъждаш тези ( или себе си), които са в момента на по-ниско според теб равнище. Първо това не е сигурно. После, всеки има право да извърви пътя си, според възможностите си и той е дълъг и минава през много битки и заблуждения и падения и издигания...
И при хомосексуална ориентация може да има голяма и много силна обич. И въобще не е задължително да има интимна връзка. Причините за тази насоченост към собстения пол може да са много дълбоки. А може би понякога има някаква кармична обвързаност към конкретен човек, в който изпадаме в странни взаимоотношения. По-добре да се стремим към разбиране, отколкото да осъждаме себе си и другите.
Не искам да те обърквам, или да ти противореча, напротив допада ми начина ти на мислене, но доколкото ние хората сме едно цяло, само искам да ти кажа - не воювай със себе си, бъди по-гъвкав при решението на такива деликатни проблеми и проявявай повече благост и разбиране към себе си - така можеш да постигнеш повече.Успехи!
-
Току що прочетох съобщение от библиотека "Виделина" за предстоящото посещение на Хира Манек в България - на 13 и 14 във Варна, след това два дни в Пловдив и Търново. При това безплатно всичко. Много се развълнувах като прочетох за него - той някакси беше в съзнанието ми като един далечен недостижим идеал. А ето, че сега идва тук при нас, на крака ни идва, както се казва. За мое огромно съжаление, целия юли съм ангажиран и няма как да отложа... Остава да се надявам на разказите ви!!!
п.п.: Хира Манек е човекът, който от 1995-та се храни, като съзерцава слънцето (изгрев, залез) и пие малко вода. Изследван е двукратно за дълги периоди от НАСА.
Звучи вълнуващо, но повече опасно, отколкото полезно. Понякога и големи неприятности идват на крака. Представете си, че някои хора решат да последват примера му и се преселят на оня свят.
-
Можете ли да усетите вътре в себе си ето това листенце, скрито в утробата на своята пъпчица докато расте? А нежността на неговата майка и пожълтялото му братче, което му разказва за слънцето и вятъра....
Усещам жълтите листенца като по-близки, а за да вляза в пъпчиците изисква повече вътрешна тишина. Листенцата ми се усмихват. Плоско е и играе на вятъра, жилесто е и има гъдел. Волно е, скоро ще полети. Не мисли за това, че ще падне на земята. Може би докато се носи от клонката до пръстта ще мисли за това?
Какво усещате докато съзерцавате тези растящи кокичета?
Чистота и енергия, която е концентрирана във върха на покълващите кокиченца. Толкова енергия, колкото е необходима, няма пресилване, напрягане, целесъобразност и вяра.
-
При повечето психотици имаме достатъчно запазена личностова структура и това, което психологията нарича "връзка с реалността". Аз имам такива пациенти. Просто количеството инвестирана психична енергия в налудностите и халюцинациите е количествено по-голямо от това влагано в нормалните когнитивни изкривявания при средния нормален човек (ако условно приемем, че има такъв) или при невротичния такъв. Но егото/ личността си е там, при това поради постоянната съпротива срещу болезнените налудни мисли още по-нащрек и силна.
Да осъзнаваш, че имаш проблем (да не си загубил връзка с реалността), едновременно да искаш и да не искаш да се бориш с него, това вид раздвоение на личността ли е? Или е само забелязването на проблем, с който е трудно да се справиш сам?
Имам пред вид състояние, при което мислиш сякаш по два начина едновременно, имаш две гледни точки за нещата; едната оценяваш като болестна, но пак изхожда от теб, или поне си срастнат с болестта, другата е тази, с която знаеш как е редно да възприемаш нещата.
Това, което забелязвам също е, че стандартните методи на когнитивната психотерапия: анализ, сократов диалог, осъзнаване, рационално и позитивно когнитивно реструктуриране и т.н., които така доказано мощно работят при депресията и личностовите проблеми, при натрапчивостите, хипохондрията и още повече при налудностите само подсилват борбата между една и друга психични части и задълбочават разцеплението в психиката. Това донякъде е нужно, като засилване на егото, на работната памет и вниманието. Но е удачен подход само временно - ако борбата се поддържа прекалено дълго, напрежението от разцеплението расте, което подхранва емоционално базираните базови несъзнавани комплекси (схеми) в крайна сметка. А това влошава цялостната картина. Тук идва медитацията - майндфулнес - пълносъзнателността - съзерцанието !Как би стоял въпроса при личност, която страда едновременно от тежка дапресия и от налудности? Може би това не е рядко срещан случай.
Оказва се, че медитацията или преживяването на "нещата каквито са, във всеки момент пълносъзнателно, без логическо фрагментиране и борба" води до оцялостяване на когнитивните нива, елементи и процеси! Активиращите стимули от реалността, които автоматично задействат базисните схеми (комплекси), а оттам и характерово - поведенчески защитни борбено - отбягващи реакции и автоматични мисли (в случая с качество и сила на налудности) - тези активиращи стимули сега се приемат такива каквито са, а задействаните базисни страхове, вина, тъга, убеждения и въобще комплекси медитиращият преживява "на място", директно, без обичайните си характерови (правила, допускания) и като автоматични мисли защити. Вместо това въздействието на реалността върху базовите емоционално наситени комплекси бива преживявано директно, а човекът се учи да остава спокойно в тези емоционално - когнитивни базисни програми, разбунени от реалността. Реалността може да бъде както външно общуване (обективна) и т.н., но и вътрешните гласове и визии (субективна). Вместо да реагира както обичайно персонализирайки всичко и налудно придавайки му таен скрит опасен конспиративен смисъл и знаци (както при параноичните налудности), човекът се учи да остане в момента. Това умение десензитизира базовите комплекси, обезсилва ги и прекъсва връзката между тях и налудностите. Един вид майндфулнес преживяването прекъсва автоматичните когнитивни връзки и обгръща свръхнапрегнатата психика приемащо с тишината си. Разбира се, иска се практика, а на пациента му се предлагат съвсем простички упражнения като фиксация на ума в тялото, дишането каквото е, околните звуци и гледки без анализирането им, фокус в "разстоянието" между звуците и по-късно "между" мислите! Чувствата се приемат каквито са, без стремеж за модификацията им. Именно това им приемане обаче ги успокоява и свежда до едно спокойно мъдро стабилно вътрешно присъствие. Психиката се оцялостява!Звучи много полезно да се учиш да не се бориш със себе си, или с всички мисли, които могат да те "нападат". И при здрав човек изглежда би имало много позитивни резултати. Нали и Учителя казва, че в борбата със себе си всъщност се разрушаваш.
Не винаги човек е така буден, че да осъзнава кое му принадлежи и кое е чуждо в съзнанието му. Може би борбата с болестното започва с това разграничаване? Но мисля това важи напълно и за здравия човек.
Всъщност нима не съществува безкрайно разнообразие от състояния, които хората изкуствено и за облекчение сортират в две групи - здрав и болен?
От друга страна къде е границата, отстрани на която стоят нещата, които да приемаш и нещата, с които да се бориш? Изглежда тя е подвижна граница, защото се мени непрекъснато във времето. На един етап трябва да приемеш болестните симптоми, за да намалиш вътрешните си противоречия, а когато укрепнеш и спечелиш енергия посредством това приемане, ще имаш и силата да ги отдалечаваш постепенно.
Благодаря за тази толкова интересна и полезна тема!
-
Въпросът е какво да правя и как да се доверявам на хората и как те да се доверят на мен.Трябва нещо да правя,но какво.
Никои ми няма доверие защото съм нямал доверие в собствените си сили.
На човек като този, който ти е казал това, че щом нямаш доверие на себе си, не може да ти се довери, няма и ти защо да му се доверяваш. Да имаш доверие в хората е прекрасно качество. Доверието се отдава безвъзмездно. Важно е също и да умееш да се пазиш от хората, или ако искаш, от лошите им и нередни прояви. Понякога дори човек, който ти мисли доброто, може да ти навреди, може дори да не разбере, че те е съсипал.
Какво да правиш? Конкретно ти сам ще усетиш, но бих искала като пожелания да отправя към теб следните мисли: да се стараеш да се пазиш от лошото и негативното, да знаеш, че доброто в тебе е много ценно и да се радваш, че има и хора като теб, които са силни да запазят доброто в душата си, въпреки тежките изпитания. Да знаеш, че светът има нужда от теб. Да потърсиш доброто в живота, защото светът е шарен, нито черен, нито бял. Да не се насилваш за нищо.
От 30 години всеки ден за него е краят на света.В никакъв случай не те подтиквам да го съжаляваш, но баща ти, както го описваш, изглежда е човек с големи проблеми. Лошо е, че като общуваш отблизо с него и така продължително, неговите проблеми навреждат и на теб. Не се отваряй за лошото, което се излъчва от него. Никога и не си мисли, че си длъжен от синовен дълг, или друго, да попиваш лошите чувства и черни излъчвания към теб. Най-боли не от думите, макар че те могат да довършат човека, а от чувството, с което са изречени.
Но ако можете ми даите десетина линка за да се запозная с по-интересните неща от учението.По принцип не се кланям на идоли,единственото нещо което ми харесва е доброто и неговите проявления.Ако в някакво знание съм открил добро,значи то ще е полезно за мен.Искам да ти споделя една от моите моята любими книги от Учителя. Това е "Учителят говори". Ето оттук можеш да си я изтеглиш: http://www.beinsadouno.com/downloads.php?id=1 От това, което пишеш словото на Учителя навярно много ще ти допадне.
Според мен разговора с човек може да ме промени повече отколкото прочитането на книга.Може би защото усещам чуждата енергия и чуждата информация на човека с които общувам.Много правилна мисъл. Точно силно развитата чувствителност, която прави човек лесно раним, е и качеството, с което той може да се излекува от негативното. Само трябва да имаш хора, с които да можеш приятелски да се разговаряш. Тук в "Съзнателния живот" мисля, че можеш да намериш много такива.
Светът е изпълен с по-голяма болка отколкото можете да си представите.Това, че изживяваш болката в света е Божия благословия, но тя не се дава за да страдаш и да се мъчиш непрестанно, защото това е сломяващо за духа, а за да отправиш своите мисли и чувства на Добро към нуждаещите се, да се помолиш за всички страдащи, да намерят утеха, покой и щастие. Когато страдаш, опитай да се помолиш за всички страдащи, с твои си думи, както сърце ти подскаже. В света има и огромно щастие и то трябва да бъде изпитвано. Нека зарадваме Бог, нека си позволим да изпитаме щастието - Той е създал хубавото за нас! Да не подминаваме страдащи красивото и доброто в живота.
Лесно е да живееш за себе си,ако си достатъчно силен.Трудно е да живееш за другите.
Още повече сила е нужна за да живееш за другите, както и ти сам пишеш. Ти си по-силен човек от баща си, защото ти понасяш всичката му отрицателна енергия . Ако не беше така, щяхте да сте в разменена ситуация, той да ти е син, а ти да постъпваш така безсърдечно с него. Някои хора вярват, че преди да се роди душата на човек избира съзнателно следващия си живот, условията. Ти си избрал живот с големи изпитания, нека пожънеш и големи плодове, на които да се радваш!
Винаги да си сам,нима това е пътят към щастиетоСамотата е едно от най-страшните неща, но кой е сам? Чувството да си самотен е като да усетиш, че си в ада, но то е субективно. Не че не е истина за човека, който го изпитва, и още как! Но то е нещо, което подлежи на промяна, нещо ,което отвътре можеш да измениш. Ти се питаш какво да правиш. Защо не пробваш една екскурзия сред природата, но където наистина да има простор и да си сам, без други хора, например планина. Понякога точно в самота сред природата човек усеща, че не е сам, че може да разчита на себе си, чувства се подкрепен от невидими сили.
Давай напред!
-
На 1 март 1810 г. е роден полския композитор и пианист Фредерик Шопен.
-
-
Е то не ми остана вече нищо за чудене. Прибра се тази вечер и каза, че се разделяме. Казах ОК. Няма смисъл от драми. Но страхът, че я оставям без баща, дали ще се справя, с какво заслужих това и болката ме скапват. Обезверена съм, а зная че не трябва. Благодаря виНормално е да си объркана, отчаяна, уплашена, дори да упрекваш себе си без вина. Животът ти поднася изпитание. Не забравяй и за миг обаче, че ти заслужаваш да си щастлива и спокойна, а от това има нужда и детенцето ти. Ти ще успееш да се справиш. Опитвай да се освобождаваш от чувството за съжаление, от болката и горчивината. Няма да се даваш на лошото, на страха, на обезверяването, нали? Никакви упреци към себе си, моля те, направи го заради себе си! Във време на изпитания човек не е сам - много добри същества се стараят да му помагат. Съдействай им! Човек има нужда да си поплаче, да потъне в мъката си, за да му олекне после, но не е длъжен да се дави в нея. Учителя казва "Чувството, което те огорчава, не е за тебе, чувството, което носи радост и веселие, то е за тебе - приеми го в себе си". Не мисли сега, че си се провинила в нещо и за това си наказана. Не е добре да се прибързва с решението за развод, но много по-добре за детето ще бъде да расте в спокойствие и обич, макар и без баща вкъщи, отколкото всред мъките на един брак, който не върви.
-
Това, което мен ме интересува, е по-скоро как се тълкува наличието на хомосексуални наклонности от гледна точка на духовните и окултни учения, и по-специално от Учението на Петър Дънов - какви биха могли да са причините и кармичните предопределености някой да се роди с влечение към своя пол (може и астрологични обяснения да има), и оттук - какъв път следва да избере за себе си една такава личност, за да спомогне за духовното си развитие.
Четейки Учителя не съм намерила думи, които пряко да засягат темата за хомосексуализма. Учителя по принцип съветва към живот във въздържание, но във всичко е толкова благ и разбиращ, че човек лесно усеща, че Бог живее в него. В други учения, съм се натъквала на крайно праволинейни и заклеймяващи мнения. Имам предвид Тибетеца чрез Алис Бейли, ако сте чели книгата "Сексът (тематична селекция)". В нея е засегнат този въпрос, но на никого не бих я препоръчала. С нея един разтревожен и стремящ се към правилен начин на живот и ученичество човек би могъл направо да си навреди, ако приеме за чиста монета тези ограничаващи човешката свобода изказванията.
В "Следите на душите" на д-р Майкъл Нютон темата не е толкова нашироко развита, но според мен е много полезно да се прочетат неговите изводи и разсъждения.
Дали следва да приеме себе си и да съществува така, дали следва да се опита да се промени?При всички случаи трябва да опита да приеме себе си. Не всякога е по възможностите на човек да промени себе си в това отношение. И никога не бива да се самонасилва. Това са специални условия дадени за растене на душата. По-скоро да благодари за условията и да се опита да извлече максимална полза за вътрешното си развитие. Да размишлява, да изучава себе си, но да да не се самоотрича и да се бори срещу природата си.
Ако приеме себе си като хомосексуалист, следва ли да осъществява контакти (интимни) с хора от същия пол или следва да се отдаде на пълно въздържание в живота си чрез опит да трансформира енергиите на физическото привличане в друг тип енергии?Никога да не позволява други хора да се намесват в интимния му живот и да си забранява елементарни физиологични потребности, защото човек е отговорен и пред себе си. Едно самоограничение може да доведе и до болест, а както знаем болестта не благоприятства правите мисли. Ако става дума за любов между двама души, те трябва да и се радват, а не да се занимават с това кой би заклеймил връзката им.
Какъв е пътят към приемането на себе си? Тук не става въпрос за войнстващо себеутвъждаване в обществото, а за чисто човешко лично себеприемане. Ако човек не се приеме, няма как да работи за повдигането си.Сигурно има хиляди начини. Ако се самообвинява за наклонностите си, нека например да се опита да погледне на себе си отстрани. Как би реагирал, ако ставаше дума за друг човек.
Как да приеме един такъв човек мисълта, че ако не се промени, няма да може да има потомство, няма да може да допринесе за слизането на повече души на земята да работят и да се учат?Самотата е по-скоро проблемът. Маже да помисли за това, че планетата е пренаселена с бедстващи хора, поради неконтролирано голяма раждаемост в някои части на света. Също , да не забравя, че има много негови ближни, които редовно работят по въпроса за осигуряване на нови тела.
Всеки човек има различна задача на този свят и не бива да робува на шаблони, когато се опитва да си даде отчет дали изпълнява добре предначертаното за себе си.Също така - докъде да се простира споделянето на тази особеност с останалите? Един приятел наскоро изказа мнението, че ако един хомосексуален човек иска да се промени, би трябвало да сподели на колкото се може по-малко хора за своите наклонности, защото така препотвърждава в тях именно мисълта, че е хомосексуален.Според мен единствено човекът, когото обича, е необходимо да знае. Също близки и изпитани хора и приятели би могло. Афиширането на сексуалната ориентация може да е продиктувано от най-различни подбуди. То може да е неприятно, но не може да се съди - просто човек не познава другите така добре , че да се изказва с присъди над тях. Може да има само мнения, които подлежат на коригиране. Съгласна съм с приятеля ви.
Зная какво пише в Стария завет за мъжете, които лягат с мъже. Интересно ми е защо не се споменава нищо за жените, които лягат с жени - това изключва ли ги или и за тях е същото?И за жените отношението на Библията е същото. Содом - за мъжете, Гомор - за жените. Все ми се струва, че тъй като мнението за мъжете е някак по-високо, и те повече са ценени, към тях се отправят и повече критики, за да станат още по-достойни за възхвала. Пък и жените някак по-малко се забелязват от обществото. Може би е и някакво подценяване по отношение на жените с хомсексуални наклонности.
Има ли всъщност според вас разлика между жените и мъжете с хомосексуални наклонности?По-скоро разликите са между отделните души, без разлика в пола. Но вероятно могат да се направят интересни статистики.
Знам и за обясненията, според които хомосексуализмът е наследство от лемурийската раса. Някои духовни учители го третират като болест, която трябва да бъде излекувана. Защо обаче за хората да си болен от това носи много повече срам и невъзможност за приемане на себе си, отколкото редица други болести?Учителя казва, че болестта е благословия, защото дава условия за растене. Това припомням в случай, че вярвате, че е болест.
От друга страна, отново в Библията се казва, че сме храм Божий и Дух Божий живее в нас. И Учителят много е говорил за това, че във всеки човек е вложено Божественото. Дали сте срещали обаче нещо конкретно за хомосексуализма в беседите? Ще се радвам, ако някой, който е чел повече, може да каже, защото досега малкото, което срещнах, касае по-скоро мъжката или женската форма, в която се раждат хората и необходимостта да се приемат в тази форма и да развиват съответните качества. Приемането на себе си в мъжка или женска форма обаче не изключва влечението към хората от същия пол.При Щайнер съм чела, че Бог е създал човека едновременно мъж и жена; че етерното тяло на мъжа е женско, а на жената - мъжко и че астралното е еднакво и за двата пола. В книгата "Египетски митове и мистерии" има много интересни описания за връзката между пола и степента, в която се изявяват физическото, етерното, астралното тяло и Азът. Това специално е в гл.8, но ако се зачетете, най-добре не започвайте от нея
.Да приемеш себе си или като мъж, или като жена е нещо невъзможно и кошмарно за някои хора. На тях бих казала да си помислят за следното: Бог ми дава право да живея, но еди-кой си - не. Еди-кой си може да казва всичко, уважи първо Божието мнение - Той ти дава право да съществуваш и да се развиваш. Не отричай себе си, не спирай сам развитието си, не се отказвай от духовния си път, поради човешки преходни мнения.
Други мои познати пък имат теорията, че хомосексуалните са високо развити души, комбиниращи в себе си мъжкото и женското, които като слязат на земята, понякога се оплитат в материята и страстите тук и се привличат от същия пол. Което не дава ясен отговор защо пък дане се оплитат в привличане към противоположния пол.
Може да е така в някои случаи, само ще допълня, че според мен не винаги е грешка и оплитане. Противоречията са необходими условия за растене.
-
"В Любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка Любов, която повдига човека е от Бога".
"В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си".
"Когато обичате някого, с това вие му помагате, като това и на вас съдейства да се издигнете".
из "Няма престъпна любов"
-
А какво значи самата дума хоби? Нещо от навик ли?
Ето какво казва Уикипедия за "хоби": http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D0%B8.
За мен хобито е нещо, към което все те тегли да го вършиш, толкова е приятно и интригуващо. Ако трябва да кажа някакъв синоним, това е любимо занимание. Не го свързвам с "навик", защото навикът е нещо, което може да е и малко досадно. Полезно е да си имаш хоби, защото приятните занимания хранят душата. Но сигурно може да е и приятен навик - това би давало чувство за сигурност, почивка в един по-спокоен "свят".
-
Възможно ли е при някого интересите му да са фокусирани дотам, че работата му да е вършена с онзи сърдечен интерес и плам, с удоволствие и огън, присъщи на хоби заниманията? Как мислите?
А възможно ли е хоби да бъде жаждата за знания?
Напълно е възможно. Понякога можеш да избереш едно от хобитата си и да го превърнеш в професия. В тази професия другите ти хобита могат да се окажат полезни и да ти помагат. Такъв е моят личен опит.
Жаждата за знания може да е и много повече от хоби, например смисъл на живота, но разбира се, можеш и така да я наречеш - всеки най-добре усеща за себе си в коя категория да я постави.
-
"Любовта се дава на тези, които я заслужават. Следователно, щом обичате някого, той заслужава вашата любов, той има нужда от Любовта. На кого дават пари? - На сиромасите. На банкерите, на милиардерите, давате ли пари? И на тях може да дадете пари, но те не се нуждаят. Значи, Любовта е за бедните, за страдащите, за немощните, за слабите, за грешните."
"Учителя Петър Дънов за мистичните учения", изд. "Бяло Братство", стр. 55 -56.
-
Разумът е за предпочитане, но не и изсушаващият механичен интелект , при който надали е възможно духовно пробуждане, а разумът като съзнателност. Съзнателното духовно пробуждане може да носи и екстаза в себе си.
-
Florestan пише: "Иначе, човек дори може да си набави енергия и от самата прана, дори без храна, но колкото по-независим иска той да бъде от физическия свят, толкова по-развит трябва да бъде, а съответно и да положи по-големи усилия за това. Аз наскоро четох една статия за един йога, който от доста време (май години) не е консумирал никаква храна, а дори и вода. Гледал всяка сутрин слънцето и се зареждал с енергия от там."
Според мен да имаме за идеал човек, който от година не се е хранил по обичайния начин с хранителни продукти, е доста опасно. В далечното бъдеще може за повечето хора това да се превърне в нормално, но засега по-добре да сме умерени. С прекаленото старание да се спазва някакъв режим, можем сериозно да си навредим, особено най-старателните и доверчивите от нас. Трябва предимно да се вслушваме в нуждите на собствения си организъм, да опитваме да се храним здравословно, но и да се пазим да не станем фанатици на режим, който не е подходящ за нас и да загубим мярка.
Човек, който веднъж в годината си позволява риба и никога не е вкусвал месо, определено е вегетарианец. Вегетарианството има различни по-строги и по-меки разновидности.
Според мен изборът на вегетарианско хранене най-добре да е продиктуван от любов към животните. За мен това е най-мотивиращият довод.
-
из "Учителят говори", изд. "Бяло Братство" София, 2005.
стр.120 "Христос - това е Бог, Който се разкрива на света."
"Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос, все едно как Го схващат хората - като историчен, като космичен, или мистичен."
стр. 122 "Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си Неговите думи:"Даде ми се всяка власт на небето и на земята".
стр.123 "Той очерта Пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва:"Аз съм пътят, истината и животът." "
стр.125 "Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос."
стр. 125 - 126 "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. (...) С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за Вечния живот."
стр. 131 "Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило? Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде Повторното идване на Христа на Земята."
Хомосексуалност - защо, накъде?
в Себепознание
Добавено
Не, не, в никакъв случай не ти казвам, че грешиш. Ако грешиш в някои, в също толкова неща сигурно успяваш чудесно. Лично на мен много ми допадат мненията на Максим. Макар че той застъпва различно от твоето мнение смятам, че е много полезно да се замислиш и над неговите съвсем добронамерени постове (а може би и точно заради това, че мисли различно, в смисъла на препоръчаното от Станимир ако искаш); т.е. опитай да извлечеш полезното, не е нужно да променяш мнението си. Ето например кратко разговаряхме, но забелязвам, че ти чудесно го отстояваш и това е много ценно и полезно качество.
От последния пост Максим всъщност ти дава идея как да се почустваш по-добре в собствената си кожа в настоящия момент и да ти е по-леко, поне аз така го схванах и много ми хареса. Всъщност и аз затова се включих в дискусията, защото не искам да се самоизмъчваш. Няма да пиша повече, че ме е страх че ставам назидателна пък нямам това намерение.
Е това е от мен, много позитивно мислене и успехи в постигането на целите ти!