braman

Не, ние се правим на интересни във живота си и там е голямата ни грешка. Кичим го със всевъзможни глупости, вързваме му какви ли не теории; омръзва ни да се кланяме на гурута - започваме да се кланяме на философи. А после и това ни омръзва! Почваме метани към всеки нов кич, стига да е оригинален. А живота няма нужда от грим, още повече, когато гримът е токсичен. Да, животът. Но за да го опознаеш, трябва първо да го обичаш. Да му се довериш и отдадеш. А колко смелост се иска за това.

Напротив, толкова е просто. Няма световен калкулатор на греховете. Може би за жалост... За грешниците :-) Свободен си, останалото е поетическа наброска и историческа препратка въз основа на някой неработещ архетип, недостатъчно интегриран от несъзнаваното. В момента, в който човекът осъзнае самотата си, ще осъзнае и свободата си. А ямадутите къде ги забрави?!

"... А като умреш - вече си свободен ..." Ех, мечти... Де да беше толкова просто... свободен от оковите на тялото... Но, уви! Който е бил роб на тялото, няма как след туй да бъде свободен. Умърсената душа, впримчена в изкушенията на мая, няма как да бъде свободна след смърътта. По-скоро... ще бъде посетена от бирниците, за да си плати сметките.

"...говоря за Бога, не като същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, Който не знаете къде е, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича – кара да се раждаме и умираме." "Сила и Живот" том1

Честито Рождество Христово! Нека Христос да се роди в душите ни!

Едва ли пък е толкова лошо да се молим и за дребните неща. Да, Божията Любов и световния мир и хармония са най-важното нещо, но ние в ежедневието си се натъкваме на много тривиални неща. Защо да не прокараме благословение и в тях? Нима не ни е нужна помощ отгоре, когато отиваме да пазаруваме, когато отиваме на среща с приятели, дори когато извършваме рутинна дейност в работата си? Когато си мислим за наши приятели, защо да не потърсим Божията подкрепа, милост, напътствие за тях? Ами нека да е още по-травиално: отиваме до хлебарницата за хляб, защо да не си кажем "Господи, помогни ми да избера най-добрия хляб!" Отиваме на пазара за зеленчуци: "Господи, насочи ме към най-добрите плодове с най-малко нитрати, защото Ти искаш здраве за мен и моето семейство". Преди да се включа във форума: "Господи, нека да не се проявявам тоя път като магаре!"

Един филм във връзка с темата: Fearless / Безстрашен (1993)

Смелост и истина са едно и също нещо.

" Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния. Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и той сам. Някой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея. Държи ли тази мисъл в себе си, не се минава много време, и той заболява: в организма му става някакво подпушване, в резултат на което жизнените сили в него пресъхват." Учителя, ООК 1930г.

Гарантираш ли? Защото имам няколко негови книжки - да не спретна аутодафе?!

Гневът е сладък като мед. Хвани ли ни, не щем да го пускаме да си ходи. Вино.

Аз знам един разказ, в който се казва същото, от същия светец. Разказът се казва "Светите застъпници", автор е Елин Пелин. Творбата е част от сборника философски разкази "Под манастирската лоза". http://balgarin.bravehost.com/elinpelin/loza/svetitez.htm Хриско, прочетох разказчето. Хубаво, че по време на час по литература съм блял някъде, или съм оглеждал дъскалицата, защото иначе можеше повече да се покваря. Ами то е жива боза. Язък! Имах по-добро мнение за Елин Пелин. Язък! Шербет! Коктеил от боза и шербет. Мани---....

Аз съвсем не съм Буда. Т. е. онова, което е възможно за Буда, не е възможно за мен. Гневът е естествена човешка реакция, както и споделянето и показването на радостта. Ако има такива безумци, които да отрекат подобни чувства у себе си, то те не са хора, а завършени невротици. П.С. И невротиците са хора, но не го знаят Лорд Буда, не преминавай покрай Мона. Ошо, по-добре мини ти.

Едно време бяха ми казали един виц: от кога Йоан Златоуст започнали да го наричат така? И така... Събрали се всички светии да разискват въпроса, от сега нататък, как да се зачеват децата. Разисквали, спорили, предложения най-различни. Йоан Златоуст казал: Да се прави както се е правило досега! А Света Сетка възкликнала: Златна ти уста Йоане. Та от там и Йоан Златоуст.

'granat1' Точно така е!Един холерик и без кафе си е холерик. Какво ще му стане на огъня като му сипеш бензин.

Сигурно сте чували бъларската народна песен: Тази хубава, мелодия де да беше с друг текст. П.П. А правили ли сте опити да го смените?

Това е карта таро! Медитацията върху нея ще ти открие неподозирани възможности. Може и като визуализация, но само докато си на ръчна. Смисъла на глупака е много дълбок - това може би е най съществената карта в таро!

[quote name='НиколаДамянов' Добре! Да предприемем, че "съденето" не е позволено ... Как Бог например ще каже на един човек, че е сгрешил ? Ще му говори ? Чрез ясновидец ? Ще му се яви лично да му каже ? - все възможни варианти, но за тях се иска много енергия, а като се има предвид,че хората са милиарди и непрекъснато грешат, А БОГ Е ЕДИН, ... май проблемите трябва да се решават по друг начин... Кой каза, че Никола няма чувство за хумор? Кой?!

А с елексира на любовта ефекта може да е и по-голям. Няма нужда да къртим леда с глето ако можем към него да насочим нашето слънце. Колко е лесна критиката, макар и градивна - много по-трудно е да говорим и мед да ни капе от устата. Не си ли готов да умреш за някой, по добре не го поучавай. П.П. Ех, мечтии....

Савел спрямо старозаветниците беше предател, но за целия християнски свят е апостол Павел. Подобни примери много. Но като говорим за най-тежкото кармическо престъпление, едва ли трябва да посочваме предателството и предателите, защото както виждаме, то като термин е доста общ и относителен. Да предадеш своята обшност, може да бъде от най-различни мотивации, а те именно определят, според мен, тежеста.

Мисля си, възможно ли е виждащия да бъде предаден? Наричат Юда предател, но Христос сам се предаде, позволи им да го разпнат. Предаден може да бъде Левски, Ботев или друг някой от обикновенните хора, но Висшето Същество, Великия Посветен как могат да бъдат предадени? Прилича ми на това, да описваме Бог като стар дядо с брада и мустаци. Разбиранията ни са прекалено малки за да обхванат действителноста. Подлост, нож в гърбът, като синоними на предателството, могат да бъдат извършени от същества към други същества на едно и също йерархическо равнище.

Има един израз в народа като иската да кажат, че лъжеш: Не си криви душата! И това е точно така. Не го забелязваме, защото нямаме осъзнаване за по-финните ни пластове. Всяка лъжа е един гърч, едно обезобразяване на по-висшето ни естество. После искаме да видим Истината през "крив макарон". Това няма да стане никога.

Не прави непоискано добро! Ами то Светлите Същества ако ни питаха, отдавна щяхме да сме с двата крака в батака. Не че сега не сме, но все пак е по-малко. Затънали сме, а Те са ни закачили със своята лебедка и ни дърпат ли дърпат... П.П. Интересно правило - преди да изпратиш на някой хубава мисъл, първо го питай: Извинете, мога ли да ви дам една благословия?

Предателство към Бога ли имаш предвид?

Нещо не можах да те разбера. А всъщност говориш за обикновенни неща. Би ли пояснила малко?