braman

Всеки човек в даден момент стига до безсмислието на живота, който се изразява в преследването на материални ценности. Целия този кич и блудкави мечти, в които живеят болшинството от хората загубва смисъл. Радостта, която са му доставяли колите, флиртовете, мечтаните имения, парите, вече не е същата. Затова започва с увеличаване на дозата, ако има тези възможности, разбира се. А ако ги няма изпада в мрачни депресивни състояния. Чуди се, търси от някъде спасение и глътка радост. Намира я в това,в което най му е познато - алкохола. Алкохолната глътка радост е винаги достъпна, на една ръка разтояние или просто на няколо часа. Та като свърши работния ден, много голяма част от хората, се потапят в алкохолна медитация. Едни с по сто грама, други с повече, но важното е да са онлайн. Защото то "без градус няма радост". Точно в това е най-голямото коварство на алкохола. Когото ти е криво, тъпо и безмислено, да посегнеш към хладилника, вместо да потърсиш и друг път и здравословен начин, да се почувстваш добре. Истинския духовен живот дава тези неща. Solei: "Но най-голямата загуба за пушещите и пиещите алкохол в по-големи количества,е много по-трудното''свързване''с по-висшите светове и същества." Аз съм още по-радикален: Въобще не е възможна връзка с наистина висши същества и светове, ако земните благинки все още ни примамват.

И е трудно и не е , според зависи . Мила Фют, на тебе ти е лесно, защото си възвишена.

И аз ако съм засегнал някого, моля за извинение.

Който иска да си изтегли само песента в MP3 формат, маже да го направи от тук. Моето мнение е, че името на УЧИТЕЛЯ има голяма духовна сила.

Ако нямаме смирение, ние винаги се правим на Учители. Заставайки пред една ситуация и с лека ръка ако решаваме каква е - ние се правим на Учители. Оставили сме самомнението ни да ни води, доверяваме му се - ние се правим на Учители. Ако с детско любопитство и с ум на начинаещ не подхождаме към ежедневието и към другото, което се разкрива - ние се правим на Учители. Смирението е като позата " шавасана - умрял човек" в хата йога. Много лесно изглежда, но най-трудно се прави.

Донка: "Наистина не е редно да правим каквото и да било, за да променяме нито другия човек, нито виртуалния свят, в който си е харесал да живее..." "Така че как бих могла да знам аз от какво има нужда другият в момента?" От любов има нужда, Донке! Винаги и само от любов! И ако любовта ни е истинска, този човек ще се променя към добро. Както слъннцето разтапя останалите бучки лед. Да, добре е да искаме да му помогнем, което си е промяна. Но трябва да знаем кое в нас може да помогне за тази промяна. Любовта е най-доброто средство - така е според Учителя и според целия западен езотеризъм.

Тomodashi, ревльо, всички разбраха за какво става въпрос, само ти не! Когато Системен ни застрелваше със своите теми, ти къде беше?

http://www.youtube.com/watch?v=51-VDzGgq20

Бих желал да има повече песни за Учителя. Всичко може да бъде молитва и медитация, но най-добре е да отправяме ум и сърце към Белите Братя. На изток отношението към гуру е като към Божество. Гуру е всичко - Безкрайния Бог приел човешка форма, най-красивото нещо на този и онзи свят, най- великата любов... Ако някой не разбира какво искам да кажа, нека се поинтересува от бхакти и тяхното отношение към Гуру. Или пък за отношението на християните към Исус...

http://vbox7.com/play:1458bea4

Ето една медитация и от мен: Най-хубавият ден - днешния. Най-голямата спънка - страхът. Най-лесното нещо - да се заблудиш. Най-голямата грешка - да паднеш духом. Коренътна всички злини - егоизмът. Най-хубавото развлечение - работата. Най-лошото поражение - отчаянието. Най-добрите учители – децата. Най-голямото щастие – да си полезен на другите. Най-неприятния недостатък – лошото настроение. Най-красивия подарък – прошката . Най-добрата защита – усмивката. Най-доброто лекарство – оптимизма. Най-мощната сила на света – вярата. Най-стимулуращия дар – надеждата. Единствената реалност – любовта . Майка Тереза

Точно това и мен ме накара да я пробвам! Усещането ми за мантрата е много добро. Пеенето и наум също дава добър резултат. Но това, което приятно ме изненада, че в някои ситуации реагирам доста по-зряло и стабилно. Все едно съм получил някакъв ъпдейт. Знаех за важноста на името, чел съм затова как някои имена не трябвада се произнасят, а други напротив. Защото името е директна връзка с този, за когото се отнася.

Казано е:" По плодовете ще ги познаете" и по енергиятя, която излиза от тях. Човек не трябва да се страхува да опита нещо ново, нали и Учителя в това е насърчавал. Ако се страхуваме от острите камъни на планината, никога няма да се насладим на нейната гледка. Имам приятели, които комбинират различни духовни пътеки, наблюдават и изследват себе си кое как им влияе. Получават опитности, които са неповторими. Но и тези,които следват само едно учение, стига то наистина да е духовно, също постигат добри резултати. Няма ништо лошо в това да се експерементира интелигентно и съобразно вечните принципи. По-добре е от тинята на застоя. А в Библията беше казано и за тези нито студени, нито топли.

Ако се промени същността на едно Божествено Учение, ще се направи много лошо нещо. Ако тази същност е любов, а бъде заменена с мътилка... Ако е красотата на възвишените и хармонични енергии, а бъде заменено със страхове, раздразнителност и липса на мисловен живот... Такава промяна не е необходима.

Какво представлява тъмната ни страна? Тъмната ни страна е като "тъмна Индия". Като я опознаем вече не е толкова тъмна, а и доста светлина има даже. Тъмната ни страна е това, което не осъзнаваме в себе си, това, което не сме видяли още. За първобитния човек, природните стихии са създавали само пакост, но постепенно той е разбирал, че може да ги впрегне да му служат. Така и тъмната страна в нас с повече наблюдение и осъзнаване, може да ни се покаже, че има и много добри възможности. Тъмното, низшето в нас е лишено от светлина цвете. Нашето осъзнаване е тази светлина и под нейното въздействие то ще разцъфне.

"Любов е - да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш - кому какво си дал."

Ако сто човека отправят към теб хубавата си мисъл, мила azbuki, ти ще литнеш.

Който обича да се моли винаги си намира повод. А молитвата на позитивния човек е като свежи пролетни цветя. Може и ние да направим един експеримент: Ако някой се чувства зле или в мрачно настроение, да се обърне във форума за малко подкрепа. И ако се съберат желаещи за обща молитва, да изберат час и за десет минути да отправят мисълта и сърцето си към Божествения Свят за помощ. Дори и двайсет души да се съберат, ефекта ще е добър, а може и над сто! Може да пробваме. Има ли желаещи да се помолим? А някой, който да е имал труден ден?

Мили съфоромци, защо толко елементарно поглеждате на това, което съм писал? Ами аз съм 100% съгласен със вас. Прочетох цялата история на тази тема и новото, според мен, което посочвам, е че човек всичко може да превърне за добро. Всяко нещо може да послужи за катарзис. Необходимо е само да влезем в него с пълно осзнаване, без абсолютно никакъв страх от евентоална болка. Да, вие сте напълно прави, но това е доста страхливо и първично ниво. Всяка една болка е стимул за развитие. Този, който иска да се развива, не се страхува от болките. Защо трябва постоянно да бягаме и да обвиняваме другите.

Аделаида: "Чувството за вина може да те докара единствено до болест и мъка, ето това." Да, ако егото е тежко като камък, ако е прекалено ранимо и даста честолюбиво. Но вината е сила, която деректно разклаща устоите на егото, стига то да е готово за това. Вината не е само мрак и сълзи, както любовта не е само тъмно червена. За пречистеното его, вината е голяма стимулираща сила. За него всяка отрова се превръща в амрита - вината е една от тях. За този, който в своето развитие е достигнал етапа да е готов на всичко, но да се освободи (надмогне) малкото си аз. Вината е като огън, който те кара да хвърляш от себе си това, което гори, та да остане само негоримото. Стига то да е готово за това...

Home / Дом (2009) Невероятен филм! Но най-много ми харесва, че в момента е в TOP10 в Zamunda. Гледайте го в HD - няма да съжалявате.

Кажете малко повече за духовното име на Учителя. Какво означава, как се произнасят ударенията?

Чувството за вина може да бъде без автоагресия, както виждането на вина в другия може да предизвика в нас приемане, а не агресия към него. Ако в нас по принцип липсва тази настройка за агресивност, няма да я прилагаме както към другите, така и към себе си. Тогава вината придобива съвсем друг отблясък. Да, ние сме свикнали с автоагресия, с нихилизъм и когато осъзнаем, че някъде сме направили голяма грешка, автоматично прибягваме към агресия спрямо себе си. Но според мен има и друг вариант. Ако сме изградили качеството да приемаме другите и себе си, такива, каквито сме и ги приемаме, без да посягаме да хвърлим камък, то тогава и в нас чувството за вина изглежда по съвсем различен начин. Пред нас се открива шанс да осъзнаем своята маловажност. И това не е безотговорността, която казва: От нас нищо не зависи. Зависи, но сме мънички още. Малки спрямо хората като цялост, спрямо Висшите йерархии. Така в нас някакси олеква задължението да се занимаваме постоянно със себе си. Вече не се усещаме с такава голяма сила като център на Вселената. Ето го благодатното въздействие на чистото чувство за вина. Чисто, без мрачните примеси на негативното самосъжаление, на агресивност, на мисълта за безизходица и пълен провал. Напротив! Спокоен си, приемаш нещата, но усещаш една лека болка в сърцето, а то, сърцето, е като добър музикант; и тъжна песен да засвири, пак е хубаво. Тогава си казваме: Благодаря ти, сърце, че те чух. По-добре тази песен, отколкото да живея без тебе.

Донка: "А за мен чувството за вина е симптом на свръхгорделиво его." Виж ти.. Ако не бях срещал голяма дълбочина в постовете на Донка, това бих го подминал само с усмивка. Но какво ли имаш предвид.. Вината и оттекващото чувство да сочат за гордост и свръх гордост.. Казват ти да не бързаш, но ти си бягаш и падаш - появява се чувство за вина, което е излшно.. Не, ти не би могла да възприемаш толкова умалено нещата.. Разбира се знаеш, че има и много по-сериозни постъпки и ситуации където свободната ни воля трябва да се намеси. Сигурен съм, че го знаеш. Но какво ли имаш предвид.. Да, симптом е на свръхгорделиво его, но на его, което осъзнава всичкото това. А съвеста къде е? Нима да се чувсташ истински виновен не е съвест? И да се отдадем на това чувство за виновност не е ли отдаванене на съвеста си? Ами смирението? То е много голяма дълбина, лесно не се стига до него.