braman

Чак сега разбирам защо в айкидо противника толкова го въртят, та го прегръщат...

Ако рекламната кампания е попривършила да кажа на Елф нещо: Елф ако Бог е решил да ни завърти по един шамар и триста дяволи да хванем за ортаци, пак няма да ни отърват. Това е истината сестро! А пък то всеки нека да си се чекне на каквото си иска.

Еее, Диана... Какво да ти кажа, хващаш се за последното изречение, без да си разбрала и дума от горните. Е няма нищо, карай. Ама всеки който употребява хубави думи непременно ли е куха лейка? Думите щели да се изтъркат, хората придобивали зависимост към духовното... Нека към такива неща да стават зависими! Има ли по-хубаво нещо от това човек да знае, че е зависим единствено от Бога, да е готов да се раздели по-скоро с дишането си, но не и с мисълта си за Бога!

Този въпрос не е зададен към мен, но ми стана интересно като се замислих... И цялата работа е в това, че не само не може да се даде смислен отговор, но въобще никакъкъв отговор не може да се даде. Виждал съм вайшнави, които с чиста любов и преданост гледат изображинието на своя Бог, виждал съм евангелисти, които произнасят името Исус с все едно пълна със мед уста, поздравяват се с думите: "Слава на Бога!", с грейнали лица. Защо го правят? Това някакво живуркане в дебрите на "свещенната простота" ли е? Та така и с думите: дух, благост, спокойствие. За едни са мед от първа величина, за други шкурка, или по-скоро - ренде.

Ако искаме да се развиваме, ще желаем предизвикателства. От сън спомен няма и от лежане добра фигура. Глад и пот му е майката! Някой ще каже: О, ужас! Ужас е, защото фитнест до сега е бил форма на изнасилване, а не радост от движението, не е бил очарование от познанието на себе си. А живота е един фитнес в който переодично се извършват ако не състезания, то поне контроли на резултатите. И щангата ни смачква, защото когато е било време за тринеровки, ние сме били в отсрещното заведение и сме се наливали с деуретици.

Любими фитнес уреди - имаме ли такива?

Всички сме чували тези думи на Христос, но това не е ли една шега от от космичен характер, едно хайку, захвърлено по нас, хората, от самия Бог? Защото там онова: да чуеш звука от пляскането с една ръка или действай бездействайки, е доста вяло в сравнение с разцепващото обичай врага си, например. Как става тази работа? Айде, дори да не стигнем някакво просветление, толкова ли е трудно да измърморим някаква благословия, когато ни направят някакъв келешлък? Уви, не е толкова лесно. Или просто е въпрос на навик, но то пък с навици и стереотипи какъв духовен напредък и реален живот би имало?! И все пак, дали Христос не се е шегувал, дали това не са от онези неща, които не трябва да се приемат буквално? Колко по-естествено звучат думите: "Око за око, зъб за зъб". Имате ли мнение по въпроса?

Ами духовете къде ги забравихме?! Или на такива места те не са в "свои води"?! И дали добрата физическа подготовка може да е на вятъра ако дърпаме енергийното коте за опашката?!

http://www.youtube.com/watch?v=Gp7XT4B_xEw&feature=related

Няма никакъв мъртвец.

Да обичаш, е най-хубавото нещо. А има ли условия, тогава едва ли вече е любов.

Това е една мнаго добра идея! Интересно е дали по света има подобни реализации. Аз телевизия въобще не гледам, но една плеада от добри новини би ми се харесала мноого.

"Как да разпознаем такива обсебващи чуждите животи "гуру" от един истински Учител?" Преди всичко истинският Учител ти дава свобода да си тръгнеш, когато пожелаеш. Няма намеци от рода на: ще си навлечеш тежка карма, това твойто е форма на предателство и т.н. Истинският Учител не ти се сърди за това че си тръгваш, а се усмихва и казва: Благодаря ти, че бяхме заедно. Не му казва "сбогом минувачо", а бъди щастлив и на добър път. Обсебващият никога не иска да пусне жертвата, оплита я все повече и повече, манипулира и заплашва. Та тя е неговият донор, крава с промит мозък, на която е забранено да мисли самостоятелно и няма защо - пътят и е ясно очертан - от доилката до хранилката. Другото правило е: Не ги слушайте какво приказват, а ги гледайте какво вършат. На думи всички сме много добри и благородни, но Христос е казал: По делата ще ги познаете. А те стават все по-съвършени в прикритието си. Учителя казва, че дявола отдавна не е с рога и копита. Действат подмолно, троянския кон е тяхното оръжие, макар публично върло да го отричат. А и как иначе. Да направят самопризнание ли?! П.П. Та... като енергийните вампири. Едни го правят несзнателно, други пък съзнателно... Сами преценете кои са по-опасни.

А отностно разпознаването... Нали Христос беше казал:" Не вие ме избрахте, но Аз вас."

Е-е, велика мъдрост. По-точно и кратко казано няма и накъде. П.П. Помислил ли си за стихосбирка?

Хари Боол! ...

Някои постове са чистосърдечни, но доста наивни. Шввинизъм, егомания... Защо не гледаме повече собствените си проблими, а под собствени разбирам не на обществото, не на групата, а тези на собствения ни умствен и сърдечен свят. И какво като някой смятал учителя си супер, най- и т.н. Та това е най-масовото нещо. До сега не съм срещал някой, които иска да е последовател на обикновен или посредствен гуру. Ами нали и на Йогананда дадоха титлата Парамаханса. Ами Баба джи, най великия от великите.

"И тъй, един млад човек дойде при Христа и го запита: Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен? Какво означава вечният живот? Живот на абсолютна свобода. Този човек иска да обикаля цялата вселена със свободен билет, да го посрещат навсякъде тържествено като господар, но Христос му каза:” Още едно ти не достига!” Какво е то? Иди продай всичкото си имане, останало от деди и прадеди, то не трябва за новия живот. След това раздай всичко на сиромасите и ела та ме последвай! Нека тия бедни хора те помнят за вечни времена! Този млад момък се поспря малко и се замисли върху Христовите думи. Той се намери в положението на някой съвременен адвокат, който за всичко си прави сметка и запита Христа: ако продам всичкото си имане и го раздам на сиромасите, а сам тръгна със скъсани дрехи и не получа след това вечния живот, какво ще правя тогава? И този млад човек се отдалечи от Христа наскърбен и със съмнение в себе си. Христос като го видя каза на учениците си: “колко мъчно може да влезе богат в Царството божие!” По същия начин, колкото и да се говори на съвременните хора, все ще се наскърбят и усъмнят. Има един закон, според който като наскърбиш или обидиш някого, тази скръб ще се върне към тебе. Гледам някое малко дете си играе с едно пумпалче. Трябва ли да му развалям играта? Като учен човек, аз трябва само да го попитам: върти ли се добре твоето пумпалче? Докато това дете си играе,аз не трябва да го занимавам с нищо сериозно. Престане ли да играе, насити ли се на детинския живот, тогава аз имам право да му говоря и за по-сериозни неща, за които той вече е готов да работи съзнателно." "Раздай го на сиромасите" 17 октомврий 1926 г

Казано е много отдавна: Всичко е Божия собственост. Човек няма нищо. Илюзията за егото го кара да има мисли като аз и мое. Тук изниква въпроса, възможно ли е да има аз без мое?

" Който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха." А това сега какво е? Някой иска да ни вземе ризата, а ние да му дадем много повече. Не ви ли се струва абсурдно?! И това заповед ли е, препоръка ли? А не усещате ли някаква голяма мекота в тези думи.

Нещо не е в унисон. По-скоро е в дзен стил или в стил карма йога, но не е и християнство. Да бъдем независими от това, което правим си е вътрешна дистанцираност, която ако проявяваме когато си подлагаме и другата буза, може да е и проява на надменност, а не на любов. " На става въпрос за пътя, нито за ризата, нито за нещо друго, а за това да осъзнаем, че ние сме над тези неща.." Разсъждения пак в далекоизточен стил, които не са лоши, но Христос засяга по-дълбоко и в нов цвят, нещата. Когато дадем нещо скъпо за нас, жертвата е по-голяма. Извървяваме пътя не защото на нас ни е все едно и не ни пука, а защото обичаме врагът си.

Ами то и Ошо беше казал, че не е гуру на бедните, а на богатите и не знам да е дал дори и един долар дарение, но книгите му са с много толяма дълбочина и оригиналност. Външните признаци не винаги са достатъчни. А Сай Баба да е жив и здрав! Починал, ама друг път. Моето отношение към него е добро, поради това, че не знам защо пък тряба да е лошо.

"Казано ви е око за око, зъб за зъб, но Аз ви казвам: Като ударят по едната буза, дай и другата." "Ако някой ви кара да вървите с него една миля, вие вървете две." " Който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха." Как мислите, тези заповеди приложими ли са? Според Христос това е същината и новото в Неговото Учение, до колко светът се е опитал да ги разбере? Старозаветните схоластици винаги ли са ознаменували победа?

Божия план за света човек едва ли може да разбере, но важното е да разбере какво Бог иска от него. Това е най-важно от всичко. Ще спаси ли давещия се в реката или ще спре замисъла на потенциялния убиец, това си е лично негово изпитание и то доста трудно. Ние много често приличаме на запалянковци, които пред телевизора гледат футболен мач. И викаме: не така бе левак, айде раздвижи се малко бе... Обаче когато ние стъпим на терена, разбираме жестоката истина. Така е! Пред чаша бира можем да си говорим за велики неща колкото си искаме, но когато доиде сблъсъка на съдбата, сме хипер изненадани ... като американцине в Пърл Харбър.

"Сега на всинца ви, които ме слушате тук, все ви липсва по нещо. Не е докачане – липсва ви. Един отшелник, светия, живял 40 години в пустиня. Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още? Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания. Той му казва: „Красиво здание“. – „Но там липсва един камък“. – „Да, този е камъкът, който ти трябваше да туриш отдавна, а не си го турил още." Интересна притча за недоволството и критицизма. Много често вижаме, че на този или онзи му липсва нещо. А всъщност ние не сме сложили ъгловия камък в него, т.е. не сме помислили, че Бог е и във него.