За много хора, директният контакт с Учителя, би им попречил да възприемат висотата на неговата личност и учение. Какво имам предвид: Обикновеният човек, който още не е тръгнал в пътя на ученика, духовната личност, ако прекалено много се различава от неговите представи, просто не би я възприел. Може много прозаично да звучи, но в ежедневието си всеки с човешко тяло извършва човешки неща. И търсещият, който е още в начална фаза, би си казал - ето и той е човек като всички. Всички знаем за склонността да се търси отрицателното. Много ни се набиват в очите грешките и недостатъците на другите. Но това е най-вече от нашия навик да виждаме отрицателното, да бъдем негативни. Струва ми се, че повечето участници във форума знаят, колко трудно се култивира да бъдеш сляп и глух за грешките и недостатъците на другите. Извиняваме се с това, че все пак трябва да знаем какво става, че трябва да има една трезво различаване и т.н. Но истината е, че критикарчо трябва да си отиде.
Та как хора, които са свикнали да протягат нокти и омърсяват всичко, до което се докоснат, биха възприели чистотата на физическия и оттам и на духовния живот - Учителя? Всичко ще почне да ги дразни, от подсъзнанието им ще излизат какви ли не щуротии.
Точно за това си мисля, че те след време биха разбрали по-добре дълбочината на Учението. Далечината на времето идеализира личността, а те именно от това се нуждаят - идеализация, дори свръхидеализация.
Който не може да възприеме светлината в цялостния й вид, му се дава като преработена. И в това няма нищо лошо. Такъв е животът.