Ако един вярва, че Бог е всемогъщ и че участва активно в живота на хората, друг вярва, че Бог само е създал света и законите по които да се развива, а трети в това, че няма никакъв Бог и че света сам си се създава, развива и разрушава, то между тези трима философи никога няма да има съгласие.
Християнството и исляма са религии на Абсолютния Бог: "От Него зависи диханието и ударите на сърцето ми!", "Аллах каквото каже - става!", "Познава ме още от утробата на майка ми.", "Той е Господарят на живота и смъртта." и т.н. Разбира се, за някои тези разбирания и нагаласи са наивни и детински. Но това е така, защото закоравялото им сърце не може да усети полъха на абсолютната преданност, на дълбоката отдаденост на Бога. Затова още в древна Индия пътеките са ги разделили на Бхакти, джнана и карма. Още Кришна говори за това в Бхагават Гита.