braman

Думата "героизъм" рядко се среща в речника дори на светците, независимо от коя религия. Това е по-скоро социалната оценка, на хората от света. Поне аз не съм чел за някоя духовна личност, тръгнала към своята пещера на познанието или аскетизма, да счита, че трябва да извърши героизъм. За нея това е път към спасение, път който въобще няма да е лек, но в собствените си очи да е герой?! Спомням си за Миларепа. Изключително тежък аскетичен живот. Около неговата пещера нямало нищо за ядене освен малко коприва - храни се само с нея (трябва да задържи душата си в тялото). След време сестра му го вижда, и започва да плаче покрусена от външния му вид, нещо наподобяващ по-скоро на скелет, от колкото на човек, зелено на цвят (от копривата) и без дрехи. Но той и казва, че не плаче за когото трябва. За хората оплетени в Мая трябва да плаче, а не за садхуто вървящ към просветление... Но не останах с впечатление Миларепа да се мисли за герой. Просто нещата се случват и това е. А защо Учителя споменава този термин? Много неща, които са били с краката на долу, Учителя ги изправя. Хората ръкопляскат повече на външното - на него слагат епитети, пеят му песни. Невидимия труд не се вижда. П.П. Относно "сивата тълпа". За Бог хората не са сива тълпа, а цветя, някои напъпили, други пред разцъфване, а трети са още толкова малки, че приличат на тревички. Но Бог знае - цветя са, и тяхния ред щедойде.

Тсва не е доказателство. Може мисията му да е била такава - някои неща не трябва да се казват. Посветените си имат други средства на общуване. Че за какво ми е да доказвам каквото и да било. Не съм си поставял подобни цели. Иначе щях да се запозная по-обстойно с написаното от Кришнамурти и да направя сравнителен анализ на неговите трудове и на тези от Б. Дуно. Щях да сравня и написаното от Кришнамурти отпреди разглежданите в темата събития и след тях, за да открия евентуално влияние. Ето го! Най-смешното е че си мислиш, че можеш да докажеш каквото и да било.

Тсва не е доказателство. Може мисията му да е била такава - някои неща не трябва да се казват. Посветените си имат други средства на общуване.

Спомняте ли си във филма Матрицата, Смит колко лесто влизаше в обикновените хора, как веднага ги преобразяваше за собствената си цел - въплътяваше се в тях, имаше контрол до такава степен, че те ставаха самия него. Направете паралела. Казва се: И Сатана влезе в Юда. Срещу черно същество от висша йерархия почти е невъзможно да се противодейства, освен ако за теб не се застъпи Йерархията на светлината. Затова посветените не прекаляват с упреците към сгрешилите, но казват: "И Аз не те осъждам, но повече не греши." Дори една учителка в началното училище е търпелива и избягва осъждането - и щеше да е пълна идиотия, ако беше нещо друго. Колко дълго време детето ще пише ченгелчета, после ще срича, понякога няма да внимава, някои ще се плезят зад гърба на преподавателя. И мили съфоромци, трябва ли за едно плезене или бягане от час, да обвиним едно дете за предател или за враг? А преподавателят с какво може да бъде предаден? Дал е задача на някой за другия път да се подготви и да изнесе урока. Обаче детето нищо не е направило - става и само мълчи. Учителят предаден ли е? Щеше да бъде, ако и той не знае за какво дрябва да се говори, започва да сипе обвинения по адрес на лошия ученик, нарича го какво ли не и т.н. Слава Богу Христос не е такъв, а не са такива и повечето учители в родното ни школо. А относно прошката, ако не беше толкова важна, в Евангелието нямаше да се говори толкова за нея и Христос на кръста, щеше да каже нещо от рода на: "Копелета мръсни, като сляза, ще ви размажа", а не ...... (няма да цитирам какво каза, нека някои да си го прочетат - явно имат нужда да обърнат повече внимание на тази книга).

Всъщност по-важно е да разберем Тати какво иска. Защото ако вземем да се правим на луди или на много велики, Тати ще има още много да ни оставя на "лошите" да ни пляскат. Защото една куха лейка, колкото и да се опитва да бъде себе си, ще си остане куха лейка. Но съвсем друго ще е ако се сприятели с водата. Тогава ще бъде вече пълна лейка и нещо по-висше ще я вземе да полива с нея.

Благодаря и на Куки за великолепните постове!

Много светлина видях в някои постове и това ме радва, въпреки, че срещам в други, дълбоко неразбиране на християнството. Но: "Моите овце познават Гласът Ми." Така че:

Човек според нрава си, си избира верою. На някои много им харесва образът на Христос с бич в ръка да гони търговците от храма. На други пък сърцето им проговаря, когато четат за момента на кръста: Прости им Отче, те не знаят какво вършат. Има двама Юда: Единият е историческата личност, чиято мисия и съдба едва ли знаем дори в малки подробности. Другият - това е литературния герой, т.е. евангелския - едно кошче за боклук, в което почти всички са плюли в него. За кого от двамата говори Учителя като ни казва да се освободим от Юда? От Юдата в нас, от този окарикатурения, известния. А колко малко са мислили за истинската историческа личност! И няма как да е друго - много по-лесно е да се усъди, от колкото да се прости. Да не говорим, че трябва да се види и доброто. Колко невъзможно става вече... Но не и за любовта. Любовта пита: Юда имал ли е майка? Тя плакала ли е за него? Ако беше толкова лош защо пък се разкая до такава степен, че стигна до крайност? Защо първо не изпи парите и тогава да се обеси? Учителя това, Учителя онова. Какво знаем ние за възвишената му Природа? И Стан, ако беше вникнал във втората част от поста ми нямаше да ги вадиш тези цитати, защото аз мога да извадя пък други. Но нали идеята е в разсъждаването.

В една много дълбока книга - "Последното изкушение на Христос" се описва Юда като герой. Никой друг от апостолите не е бил способен за тази роля и Христос натоварва именно него. Разбира се Никос Казандзакис е много голяма тема, но като се има предвид, че, Учителя също не осъжда Юда, вече би трябвало да се замислим. Как може Висшето Същество да бъде предадено? Кой може да му скрои някакъв номер? Та нали от Горе се дирижира всичко. Предаден или даден? Даден без Той да Го е искал, т.е. предаен или даден по Негово желание, т.е. ... изпратен? Ама тоя Юда какво направи? Нищо особено, изпълни си ролята. Но се обеси защото не осъзна, че нищо лошо не е направил, а после репродуцираха собственото му чувство за вина в драмата за невинния страдалец.

Когато упрекват К.Г. Юнг, че пекалено много се занимава с източните философии, той отговаря: "Господа, онези хора са се занимавали с психология от хилядолетия, а нашата дори не е от вчера, а от днес сутринта." Оценяването е финиширане и илюзия в голям размер, когато се касае за вътрешната ни личност. Там не можем да кажем: Ето, това е! Няма такова нещо, има непрестанно потъване, благодарение на постоянното осъзнаване на собствения вътрешен свят. Самонаблюдение без констатации. Чисто внимание - без оценка. Гледане в себе си без вербални характеристики. Защото всяка оценка е котва, която спира, която привързва към старото, към вече познатото. А как ще се направи смела крачка напред в низвестното, ако, когато тъкмо сме се отделили, се връщаме да пипнем за късмет брега? Поради големия ни страх ние се хващаме за нещо сигурно - напр. доброто и злото. Един учен, който е тръгнал да изследва някаъв континент или животински вид, обвързан ли е с понятията добро и зло? Те много биха му пречели за адекватното изследване. Отвъд доброто и злото, означава наблюдаване с голямо внимание, толкова голямо, че да нямаме време за някоя мисъл, която да вземе да ни разказва какво гледаме. В тишината ... Ако не накараме дървения философ в нас да млъкне, дълго време ще чукаме на кухо.

Това е много интересен казус! През цялото време някой да варди празните столове при условие, че залата е претъпкана - това е много любопитно. Аз бих отишъл да проверя и с усмивка до ушите бих попитал: Извинете, да не би да са боядисани?

Една случка: бяхме на едно национално мероприатие. Пълна зала с хора. Един приятел взима думата да се изкаже - излиза отпред на сцената. Последва малко мълчание. И тъкмо щеше да каже нещо - пак мълчание. После още един опит да каже нещо - пак мълчание. Слезе. седна си. Помислиха си, че се е притеснил. Дадоха му някакво успокоително, изпи чаша вода. След време го попитах: "Абе, ти, да не искаше да направиш онова, за което се казва в Библията:... и не мислете предварително, какво ще говорите, защото Святия Дух ще ви научи." Падна голям смях! П.П. Случката е истинска.

Поради наивноста и незнанието ни и нас така ни ловуват. http://vbox7.com/play:18ec1c81

Много добре казано! И това може да се отнесе към всеки битов уред. Но по-духовно ще е да си купим ферари за да го разглобим и да направим още по-голям звяр, пък какво от това, че няма да става за каране.

Да, истинската жертва е, когато не си правим сметка какво ще придобием после.

Една майка, която обича детето си, е готова за него всичко да направи. От страни това ще изглежда като жертва, но за нейната любов това е най-естественото нещо. Дори с радост го прави. Мисля, че и Висшето Същество така я прави - ако не и с по-голяма радост. Ние казваме: а-у пожертва се - а Той просто нахранва децата си.

Е, спокойно де. Какво толкова казах?! Всяка тема винаги е мегдан. Виж, ако беше козя пътека щеше да е друго.

А можем ли да вземем/получим нещо, което не можем да дадем самите ние? Това не е ли пладнешки обир! Дори и да е замаскиран зад откровено незнание или пък осъзнато лицемерие? Разбира се, тези мои размисли са поровокирани от конкретен случай: единият се отнася до самата мен, другият - до обществена личност и то обществена в буквалния смисъл на думата. Имам предвид феномена Вера Кочовска. Че е феномен, феномен е, но е и човек - боледува и страда, но малцина явно искат да го разберат. Всичките тия пълчища от търсещи помощта й хора, не спират да я търсят, да говорят за проблемите си, да изискват специално внимание и едва ли не се сърдят на съдбата, че ги лишава от "услугите" на тази велика жена. Жертвала е години наред от живота си да помага на тези и на онези, на всички. Жертвала е живота си, защото е отдадена. В нейния случай архетипа е победил, егото е било низвергнато в служба на общността. Същата тази общност, която е просмукана от един жесток егоизъм ... Егоизъм, който не признава граници. Няма ненаказано Добро спокойно може да се трансформира в Няма ненаказана Жертва. Защото всеки извор пресъхва и живата вода си отива с пожертваното добро ... Мона, уважавам мнението ти. Но не се ли малко драматизира. Ако тя самата не се чувства вече способна защо не им го каже? Защо не сложи табелка на врата та си: Повече пациенти не приемам. Ако един лекар каже: извенете ме, но не съм в състояние да оперирам - няма ли да бъде разбран? Нали човек за да се научи да казва Да, трябва да може да казва и Не! Ако не сме напълно затворили "дюкяна" защо да упрекваме хората във върл, жесток егоизъм?

Айде Ице едно поздравче от мен. http://vbox7.com/play:6cb59579

Истинската промяна започва от вътре! Ние първо себе си трябва да променим. Ние трябва да " скъсаме всички полици на тези, които ни дължат". Защото " единствената ни защита срещу лошите духове е да нямаме тяхните недостатъци." Тези могъщи финансови групировки - тайни и явни - точно това искат: да пренесат войната в полето където най-много разбират. Но "Йова ире!"

Именно, защото една промяна не става талкова лесно, то пък само с голи емоции въобще няма да стане. Много често големите риби предварително си опичат работата, остават трохите за другите и т.н. Винаги е било така - керванът си върврви, а пък кучето си лае. А относно "чистото съдебно минало", добре е да го има, въпреки че не е задължително, защото човек може да се покае и да промени живота си тотално. Но тука едва ли за това става дума. П.П. Може ли един доказан педофил да стане президент на някоя европейска държава? Може, но ако след това започне да ходи по водата.

Всъщност, Мона, би трябвало да е обратното - няма значение кой казва нещо, а какво казва. Другото се нарича "прехвърляне върху личността (ad hominem)" и е една от пропагандите техники. Тук Мона много на място цитира индиректно Библията, където е казано, че по-плодвете ще ги познаете и още за вълците с овчи кожи. И не го слушай какво говори, но го виж какво прави и т.н. Не вербалната комуникация винаги е била по-достоверна от вербалната. Браво Мона!

Аз вече за себе си реших от кои банки да си изтегля парите.

"Правителствата в Европа продължават натиска над Швейцария и нейните прочути закони за банковата тайна в опит да извадят на светло милиони, укрити в алпийската република, предаде Ройтерс. По оценки на експерти в швейцарски банки са вложени около 6 трлн. долара, като потенциално около една трета от тях не са декларирани. Банкерите вече се опасяват, че сериозният натиск може да промени изцяло банковия модел на страната." източник