braman

"Третият начин да се справите с кармата е да излезете извън обсега й. Да излезеш извън обсега на кармата означава да станеш независим от нея. Това се прави чрез непрекъснат контакт с пролуката, с Бога, с Духа. То е като да переш мръсно парче плат в реката. При всяко изпиране няколко от петната изчезват. Продължаваш да го переш отново и отново и всеки път то става малко по-чисто. Като влизате в пролуката и отново излизате от нея, вие изпирате постепенно своята карма или напускате нейния обсег." Ето го християнския подход. "Не мислете за утрешния ден каква ще ви бъде съдбата, той сам ще се погрижи за себе си. На Мен дайте всичките си проблеми, Аз ще платя всичките ви дългове. Покайте се дълбоко и истински, приемете Ме и греховете ви ще бъдат простени. Който живее в Мене, живее в Отца Ми, защото Аз и Отца едно сме."

"... щом тези разбирания са над разбиранията за кармата, значи няма нужда от вярата в кармата, тя е излишна." Ето това е попадение! Понякога няма нужда от стари знания. Законът на карма действа сравнително на низш план, сравнено с това, за което говори Христос. Както много от знанията от атлантида са забранени, защото са атавистични, така и погледа на човечеството може пък да е отправен в съвсем правилна посока. "Низшите" закони да си действат, защо да се занимаваме чак толкова много с тях. Важното е да отправим поглед към Висшия Етаж! И така, ще се опитам да не кажа голяма дума, но липсата на вяра в законите на карма и прераждане може да бъде и помощ те да бъдат надмогнати.

Хриско: "Понякога и на мен ми се иска да имам само един живот и след него някаква извънтелесна вечност. ." Може би не е чак толкова лошо да вярваш, че имаш само един живот на земята и след това цяла безтелесна вечност. Представата, която създаваш, че ако живееш добър и свят живот, Господ ще те възнагради с вечна благодат, е могъщ източник на вдъхновение. Да не забравяме силата на съзидателното въображение. Разбира се, че то няма да ни освободи от прераждания, но ще ни подготви по-дълготрайни жилища, където по-добре ще се заредим с енергия за новия живот. Законът: Каквото мислиш, това става. П.П. Това е само една вариация по темата.

На Слънцето живеят Същества от много висш характер. Чрез светлината Те поддържат живота в нашата система. Гледането на Слънцето дава не само зареждане и възможност за неприемане на физическа храна - приетата духовна храна е много по-съществена, а физическия резултат е само следствие. Очите, които гледат Слънцето свързват с него душата, но трафика на тази връзка, зависи от съзнанието с което се прави тава.

Ето идеи от същата беседа, които ме накараха да се замисля: " Някои окултисти се чудят как човек се е решил да слезе на земята, да се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича. Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала да слезе на земята и да се облече в плът. Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души. Една от тези примки са витрините с богати, разкошни костюми. Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре да си купят един костюм. Щом облекат костюма, не могат вече да го съблекат и остават в него. Те започват да ритат, да се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът. Когато се казва, че човек сам създава съдбата си, това значи, че той сам избира костюма си, с който слиза на земята. Какъвто костюм е избрал, такава е неговата съдба." "Колкото са щедри и великодушни съществата на онзи свят, толкова са строги и взискателни. Като срещнат добър човек, те отварят сърцето си за него и започват да му пеят и свирят."

Да, така е. И аз смятам така.

"Истината не прилича на някоя уличница, та когато и да минем покрай нея, тя винаги да ни се хвърля на врата, а на галантна красавица, спрямо която целият си чар и добро ухажване да употребим, пак не сме сигурни в нейното благоволение." ПП: Извинете, не можах да се сдържа. Това е от Шопенхауер.

продължавам със спама любов към текста, а към Буш??? Понякога един текст, мисълта, от която е изграден, е с такъв голям енергиен заряд, че си прикован, закован от нея. Едно произведение на велик композитор - хайде, опитай се да го изсвириш с твои ноти! Разбира се, че е възможно да го направиш. Имаше една такава история с младия Моцарт.

Преди време много лошо впечатление ми правеха евангелистите как цитират Библията - подробно - глава, стих и т.н. Смятах ги за "кухи лейки", наизустили изреченията, без да ги разбират, без никакво творчество и собствено разбиране. Но не съм виждал нещо друго - голямата любов у някои по отношение на тези текстове.

А аз въобще не смятам така. Понякога написаното от някой друг е толкова хубаво и добре казано, че да се опитваме да го кажем със свои думи е умаляване. Виждал съм доста хора, които се кичат с оригиналности, приписвайки ги за свои. Според мен е дълбоко уважение и смирение да цитираш текст и да посочиш автора.

Мона: " няма как всички да се обичаме, а и да обичаме еднакво нещо. Дори си мисля, че е и нездравословно " Мислих, мислих и се сетих - ти имаш предвид групов секс!

"Хората са странни същества - днес нещо не разбират и веднага спрятат кладата, а утре вече го възнасят и му правят пуджа! Удивително!" Това си е най-нормалното нещо. Тяхното развитие ги кара да си променят възгледа. Да, законите на еволюцията са удивителни. Христос не се е сърдил, че ще го разпънат. Иначе няма как после да ядът от Него. Евхаристия!

Крис, не можа добре да ме разбереш. Загриженоста ми е за тебе. Пистолета е в ръцете на дете.

Крис, не знам до колко вярваш в силата на мисълта, но какъвто образ имат другите за теб, като магнит превличаш точно такива мисли. Отношението, което имат те към аватарът ти, ще се полепва и по теб. Нещо повече - дори и да се опитват да приемат доброто в теб, тяхното подсъзнание ще ти ги праща. Това не е шега Крис. Много любов е нужна, за да се обича такъв образ. Висока летва. Подлагаш много хора на изпитание. Жива руска рулетка с дуло насочено към теб.

Така е, ние посрещаме по дрехите. Името и аватара които си си сложил, наистина са голямо изпитание. Ако имаш желание, може би е добре и малко разяснение.

Благодарността ми за този Ден!

"Писма на Елена Рьорих";том1;изд. Славена;гр. Варна;2002г. Стана ми интересно за Изкупителя Христос. Да, когато човек се свърже с висшето си Аз, наистина и цялостно се изкупва, но възможно ли е и външно такова изкупване? "Всеки трябва да си носи кръста", но Симон Киринееца да не би да помогна на мен? Според мен, всички събития в Евангелието, са някакви тайни. Щом Симон Киринееца е могъл да облекчи пътя на Висшето Същество, макар и не по своя воля, то какво тогава остава за помоща на Христос, която може да даде. Изкупителят с огромната си любов може да направи невъобразими за малкия ни ум неща. Самата Му любов, като външна действена сила променя и облагородява дори и неискащите това. А какво остава за тези, които Го търсят с цялото си сърце и душа. Да, изкупва им греховете и ако се налага към себе си насочва ударът на кармата. "Докато не почне да расте в любовта, човек не може да познае какво нещо представя тя." Беинса Дуно

"Умният човек се проявява в повече области, а разумният – само в известни посоки." Разликата, според мен, е в динамичното и статичното. Област е обособено, територия, а посока е лъч, който може да преброди много области, но винаги ще бъде нещо повече от тях, поради своята нематериалност."Известни посоки" - известни т.е. някъде не бива да се ходи.

Спокойно. Ще опитам да доизясня какво имам предвид. Всеки, когато прави нещо, оставя в него своя отпечатък - собствените му чувства, мисли. За това няма спор, нали? Но когато посвещава и жертва и живота си от дъното на своята душа, то неговият отпечатък е неизмеримо по-голям и качествено различен. Той е вложил Животът си в своя отпечатък. Един вид е разпръснал Себе си. Учителите, тези Висши Същества, идвайки да помагат за мировата еволюция, не оставят само идеи, а нещо много повече - това е разковничето. Когато вливат Живота си, той придобива самостоятелно Битие. И това Битие започва да Живее в техните последователи. Когато последователите напуснат дадено учение и Учител, все пак в тях остава един духовен плод - един градеж. Христос не е протестант, нито католик, нито евангелист, нито православен и т.н. Да, повърхностно е да се приема тълкуването на мисълта ми, че Христос е християнин по този начин. Христовият Дух е в във всички тях. Буда е будист по същата линия на изложената мисъл за Христовия Дух. Точно, защото Той е Животът в тях, Животът, Който те трябва да усвоят все по-пълно и цялостно, и в това това усвояване Той Самият ги води към Себе Си стъпало след стъпало, форма след форма. ПП: Сега пак прочетете внимателно пост № 70

Едно твое дете, дори и да порасне, няма ли да ти пука за него? Та ти в него си вложил толкова енергия, кръв, себе си дори. Възможно ли е да прекъснеш връзката нацяло? Арабинът, като си роди арабче, да не би да става европеец или той винаги си е бил европеец,а сега, според случая, си е родил арабче? Добре, така е. Ама това арабче не е ли пак негова плът и кръв?

Не може да чете между думите. Максим не е толкова елментарен, колкото си мислите!

Е-е... Милостив е Бог. Иначе досега отдавна да беше дал слана за всички нарциси.

Буда будист ли е? Да - будист сто процента! Ако под религия разбираме прилагането на висшите енергии в земното поле. Буда е вдъхновителят и създателят на формата, която виждаме като ритуал и религиозно ежедневие. Да, много форми за различните видове съзнание. Не всеки може да разбере първичната чистота на Учението, затова той я смила, смила...на малки хапчици за малките устички. Това е. Те нямат избор. По-добре е да пият не толкова чиста вода, от колкото да умрат от жажда. Според мен всеки голям Учител участва активно в живота на своите последователи и в това, в което те превръщат Неговото Учение. Знам, че от двеста години е модерно да се твърди точно обратното, но поне аз не мога да си представя дух от такава величина, да остави импулса, който е дал, на произвола на съдбата. Ако хората нямат възможност да го разберат в първичната му чистота и необходимоста от смаляване е належаща, сам Той ще даде съвет и вдъхновение за належащата редакция. Защото алтернативата е да умрат от жажда. Хората като не могат да схванат висшето, си го нагласят според техните възможности. За това по-добре е Знаещ да им го приспособи. Той, Знаещия, върви до търсещата душа и според нейното ниво приема далеч от същинската си чистота форма. Да, според мен Исус ги учи как да палят свещи. Показва им по себе си как би я запалил, каква молитва и благодарност би отправил. Исус - сто процентовия християнин.

"Всеки знае, че алкохоликът е човек с болен черен дроб. Повечето от нас мислят, че това е единственото вредно влияние, което алкохолът оказва върху нашия организъм. А всъщност нещата са къде-къде по-сложни и сериозни. Повечето хора, употребяващи вино и бира, дори не могат да си представят страшните и необратими последствия, които се случват в организма им. Попадайки в кръвта, молекулите на етиловия спирт въздействат върху червените кръвни телца (еритроцитите) и те се слепват като гроздове. Това пречина свободното им придвижване в капилярната мрежа, както и в главния мозък и ретината на очите. По този начин кръвоснабдяването, а заедно с него и предаването на кислород към мозъчните неврони се прекратява. При това организмът изпитва кислороден глад, който се възприема от нас като състояние на леко опиянение. Засегнатите неврони умират, а заедно с това нашата памет отслабва. Дори от бутилка бира, в която дозата алкохол е много малка, за възстановяването на организма се изискват около две години. Процесът “махмурлук” не е безопасен Какво точно представлява махмурлукът? Това е процес на отделяне на умрелите клетки на главния мозък, който се съпътства с повишено вътречерепно налягане поради увеличения приток на течности. В резултат на такова “промиване” на мозъка загиналите неврони излизат от организма с урината." Източник