Прочетох нещо току-що. Тиха музика от друг духовен форум. Цитирам го. А модераторите, ако преценят, могат да го изтрият.
"Благодаря ти, майчице, че ни напомняш наистина важните неща.
Исках да добавя още... Гурудев казва: Най-важното е да обичаш.
И става дума не само за чувството ЛЮБОВ, но както казва Садху Махарадж, любовта при нас е В ДЕЙСТВИЕ!
А както Гурудев казва: любов = служене.
Той казва и: любов = болка, но това е друга тема...
Понякога сутрин се събуждаш - празен и пуст. Като че не виждаш причина да станеш от леглото и да започнеш някак и този ден... Понякога вечер е толкова безнадеждно, че не ти се вярва, че ще се съмне пак.. и пак....
Но това се случва единствено, когато виждаш само себе си. Веднага щом се сетиш, че съществуват и други хора и че много от тях може би имат нужда от теб, откриваш смисъл във всичко.
Затова - да, най-важното е да обичаш! Най-важното - това са връзките, отношенията между съществата. Това превръща света от студената и пуста сцена на моноспектакъла на твоя личен "духовен" път - в топъл, дишащ, жив, разтреперан свят от струни на чувства, в който да, може би наистина любов = болка...... Но има толкова много неща, които можеш да направиш за тези около теб и дори за онези, които са далече от теб... Най-малкото нещо са няколко топли и нежни думи....
Любовта е даване, не искане. Дано никога не забравяме това.
И накрая искам да направя един обратен завой отново към любовта-чувство. Защото колкото да се опитваме да служим, нищичко почти от любовта няма да успеем да изразим. И макар да приема формата на изявената добрина, любовта е много повече, много повече, неуловима и далеч отвъд всичко в този свят. И ако се чувстваме, че отново нищичко не сме успели да изразим от своята любов, че не сме успели да я приложим на дело нито към децата си, нито към любимите хора около нас, нито в служенето си към Бога, нека се надяваме, че те въпреки всичко я чувстват и да не забравяме все пак какво казва Той: "Те са Ми толкова скъпи не заради познанието си, не дори и заради служенето си, а защото Ме обичат".
Любовта в крайна сметка е чувство. Не просто струна, тя е цялата цитра на душата. Песента й е неуловима, неприложима, непрактична.... но носи най-голямата радост и сладост за всички, които някога са я чули...
Най-важното е да обичаш...."