braman
-
Общо Съдържание
587 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
2
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от braman
-
-
И кое е бързо и кое бавно ... Верно е, че бързата работа е срам за майстора, ама и от много мислене, умуване и уж изпипване на детайлите - накрая няма да има и физическо време за осъществяването, на която и да е идея или проект.
Ха-ха! Ако някой види японците как правят чаена церемония и не знае нищо за тях, ще каже: Е, тези сигурно са още в каменната ера!
Майсторството винаги е било в детайлите.
-
Думата "героизъм" рядко се среща в речника дори на светците, независимо от коя религия. Това е по-скоро социалната оценка, на хората от света. Поне аз не съм чел за някоя духовна личност, тръгнала към своята пещера на познанието или аскетизма, да счита, че трябва да извърши героизъм. За нея това е път към спасение, път който въобще няма да е лек, но в собствените си очи да е герой?!
Спомням си за Миларепа. Изключително тежък аскетичен живот. Около неговата пещера нямало нищо за ядене освен малко коприва - храни се само с нея (трябва да задържи душата си в тялото). След време сестра му го вижда, и започва да плаче покрусена от външния му вид, нещо наподобяващ по-скоро на скелет, от колкото на човек, зелено на цвят (от копривата) и без дрехи. Но той и казва, че не плаче за когото трябва. За хората оплетени в Мая трябва да плаче, а не за садхуто вървящ към просветление...
Но не останах с впечатление Миларепа да се мисли за герой. Просто нещата се случват и това е.
А защо Учителя споменава този термин? Много неща, които са били с краката на долу, Учителя ги изправя. Хората ръкопляскат повече на външното - на него слагат епитети, пеят му песни. Невидимия труд не се вижда.
П.П. Относно "сивата тълпа". За Бог хората не са сива тълпа, а цветя, някои напъпили, други пред разцъфване, а трети са още толкова малки, че приличат на тревички. Но Бог знае - цветя са, и тяхния ред щедойде.
-
Как може някой да ти въздейства дотолкова, че да се откажеш да бъдеш Мирови Учител, защото осъзнаваш, че той е Мировия Учител и в същото време въобще да не покажеш по никакъв начин това през следващите 60 години от живота си?
Тсва не е доказателство. Може мисията му да е била такава - някои неща не трябва да се казват. Посветените си имат други средства на общуване.
Че за какво ми е да доказвам каквото и да било. Не съм си поставял подобни цели. Иначе щях да се запозная по-обстойно с написаното от Кришнамурти и да направя сравнителен анализ на неговите трудове и на тези от Б. Дуно. Щях да сравня и написаното от Кришнамурти отпреди разглежданите в темата събития и след тях, за да открия евентуално влияние.
Ето го! Най-смешното е че си мислиш, че можеш да докажеш каквото и да било.
-
Как може някой да ти въздейства дотолкова, че да се откажеш да бъдеш Мирови Учител, защото осъзнаваш, че той е Мировия Учител и в същото време въобще да не покажеш по никакъв начин това през следващите 60 години от живота си?
Тсва не е доказателство. Може мисията му да е била такава - някои неща не трябва да се казват. Посветените си имат други средства на общуване.
-
Спомняте ли си във филма Матрицата, Смит колко лесто влизаше в обикновените хора, как веднага ги преобразяваше за собствената си цел - въплътяваше се в тях, имаше контрол до такава степен, че те ставаха самия него. Направете паралела. Казва се: И Сатана влезе в Юда. Срещу черно същество от висша йерархия почти е невъзможно да се противодейства, освен ако за теб не се застъпи Йерархията на светлината. Затова посветените не прекаляват с упреците към сгрешилите, но казват: "И Аз не те осъждам, но повече не греши." Дори една учителка в началното училище е търпелива и избягва осъждането - и щеше да е пълна идиотия, ако беше нещо друго. Колко дълго време детето ще пише ченгелчета, после ще срича, понякога няма да внимава, някои ще се плезят зад гърба на преподавателя. И мили съфоромци, трябва ли за едно плезене или бягане от час, да обвиним едно дете за предател или за враг? А преподавателят с какво може да бъде предаден? Дал е задача на някой за другия път да се подготви и да изнесе урока. Обаче детето нищо не е направило - става и само мълчи. Учителят предаден ли е? Щеше да бъде, ако и той не знае за какво дрябва да се говори, започва да сипе обвинения по адрес на лошия ученик, нарича го какво ли не и т.н. Слава Богу Христос не е такъв, а не са такива и повечето учители в родното ни школо.
А относно прошката, ако не беше толкова важна, в Евангелието нямаше да се говори толкова за нея и Христос на кръста, щеше да каже нещо от рода на: "Копелета мръсни, като сляза, ще ви размажа", а не ...... (няма да цитирам какво каза, нека някои да си го прочетат - явно имат нужда да обърнат повече внимание на тази книга).
-
... не трябва ли в същото време да започнем да се учим на самостоятелност, да бъдем себе си, да проявяваме собствената си духовност, а не да повтаряме: татко е всесилен – той ще дойде и ще оправи нещата; татко знае всичко – той ще ни каже какво да правим; татко ще напляска лошите и аз пак ще мога спокойно да си играя необезпокояван от тях...
Всъщност по-важно е да разберем Тати какво иска. Защото ако вземем да се правим на луди или на много велики, Тати ще има още много да ни оставя на "лошите" да ни пляскат. Защото една куха лейка, колкото и да се опитва да бъде себе си, ще си остане куха лейка. Но съвсем друго ще е ако се сприятели с водата. Тогава ще бъде вече пълна лейка и нещо по-висше ще я вземе да полива с нея.
-
" Като чета живота на Йов, аз не се спирам върху неговите страдания, но разглеждам разумните линии, които се чертаят на лицето му от големите страдания и изпитания."
Благодаря и на Куки за великолепните постове!
-
Безкрайно съм благодарна на Бог, че светло същество като Учителя е живяло по нашите земи.
-
Много светлина видях в някои постове и това ме радва, въпреки, че срещам в други, дълбоко неразбиране на християнството. Но:
"Моите овце познават Гласът Ми."
Така че:
Може би пък ние всички, опониращи в тази тема имаме нужда да простим на тези, които яростно отричат и заклеймяват злото.... да ги разберем и да простим? И просто да ги оставим да заклеймяват...
-
Човек според нрава си, си избира верою. На някои много им харесва образът на Христос с бич в ръка да гони търговците от храма. На други пък сърцето им проговаря, когато четат за момента на кръста: Прости им Отче, те не знаят какво вършат.
Има двама Юда: Единият е историческата личност, чиято мисия и съдба едва ли знаем дори в малки подробности. Другият - това е литературния герой, т.е. евангелския - едно кошче за боклук, в което почти всички са плюли в него. За кого от двамата говори Учителя като ни казва да се освободим от Юда? От Юдата в нас, от този окарикатурения, известния. А колко малко са мислили за истинската историческа личност! И няма как да е друго - много по-лесно е да се усъди, от колкото да се прости. Да не говорим, че трябва да се види и доброто.
Колко невъзможно става вече... Но не и за любовта. Любовта пита: Юда имал ли е майка? Тя плакала ли е за него? Ако беше толкова лош защо пък се разкая до такава степен, че стигна до крайност? Защо първо не изпи парите и тогава да се обеси? Учителя това, Учителя онова. Какво знаем ние за възвишената му Природа?
И Стан, ако беше вникнал във втората част от поста ми нямаше да ги вадиш тези цитати, защото аз мога да извадя пък други. Но нали идеята е в разсъждаването.
- Слънчева, Донка, цветна дъга и 1 other
-
4
-
В една много дълбока книга - "Последното изкушение на Христос" се описва Юда като герой. Никой друг от апостолите не е бил способен за тази роля и Христос натоварва именно него. Разбира се Никос Казандзакис е много голяма тема, но като се има предвид, че, Учителя също не осъжда Юда, вече би трябвало да се замислим.
Как може Висшето Същество да бъде предадено? Кой може да му скрои някакъв номер? Та нали от Горе се дирижира всичко.
Предаден или даден? Даден без Той да Го е искал, т.е. предаен или даден по Негово желание, т.е. ... изпратен?
Ама тоя Юда какво направи? Нищо особено, изпълни си ролята. Но се обеси защото не осъзна, че нищо лошо не е направил, а после репродуцираха собственото му чувство за вина в драмата за невинния страдалец.
-
Когато упрекват К.Г. Юнг, че пекалено много се занимава с източните философии, той отговаря: "Господа, онези хора са се занимавали с психология от хилядолетия, а нашата дори не е от вчера, а от днес сутринта."
Оценяването е финиширане и илюзия в голям размер, когато се касае за вътрешната ни личност. Там не можем да кажем: Ето, това е!
Няма такова нещо, има непрестанно потъване, благодарение на постоянното осъзнаване на собствения вътрешен свят. Самонаблюдение без констатации. Чисто внимание - без оценка. Гледане в себе си без вербални характеристики. Защото всяка оценка е котва, която спира, която привързва към старото, към вече познатото. А как ще се направи смела крачка напред в низвестното, ако, когато тъкмо сме се отделили, се връщаме да пипнем за късмет брега?
Поради големия ни страх ние се хващаме за нещо сигурно - напр. доброто и злото. Един учен, който е тръгнал да изследва някаъв континент или животински вид, обвързан ли е с понятията добро и зло? Те много биха му пречели за адекватното изследване.
Отвъд доброто и злото, означава наблюдаване с голямо внимание, толкова голямо, че да нямаме време за някоя мисъл, която да вземе да ни разказва какво гледаме. В тишината ...
Ако не накараме дървения философ в нас да млъкне, дълго време ще чукаме на кухо.
-
Не беше точно това. Преди като отидеш в профила на даден потребител, цъкаш вурху мнения и излизаха всичките му мнения от стъпването му в Портала. А сега са само пет. Това, което посочваш пак ги дава, но трябва да ги търсеш в морето от мнения в дадената тема.
-
Здравейте! Преди имаше една опция, където се виждат всички теми и мнения на даден потребител. Няма ли я вече или аз не мога да я намера?
Благодаря предварително!
-
Давам пример - какво според вас би си помислил човек/родител,които отива например на концерта на Бялото братство преди няколко дни в залата на ул. "Чехов" и какво да види - майка с 2 деца е права, едното дете (5-6г.) е право до нея, а другото - седнало на перваза на прозореца.
След почивката едното детенце няколко пъти се опита да седне на празните столове и бе любезно изгонено,
една тяхна позната искаше да вземе по-малкото (3-4г.), но и тази жена бе изгонена.
Накрая един много стар дядо стана и й предложи стола, а тя отказа, ама я побутнаха и тя седна за малко с едното дете и скоро след това излезе,за да си седне човекът.
Това е много интересен казус! През цялото време някой да варди празните столове при условие, че залата е претъпкана - това е много любопитно. Аз бих отишъл да проверя и с усмивка до ушите бих попитал: Извинете, да не би да са боядисани?
-
"Добрите желания, щом не са обмислени, са най-опасни.Разумен ли е човек, и Небето е с него."
Една случка: бяхме на едно национално мероприатие. Пълна зала с хора. Един приятел взима думата да се изкаже - излиза отпред на сцената. Последва малко мълчание. И тъкмо щеше да каже нещо - пак мълчание. После още един опит да каже нещо - пак мълчание. Слезе. седна си. Помислиха си, че се е притеснил. Дадоха му някакво успокоително, изпи чаша вода. След време го попитах: "Абе, ти, да не искаше да направиш онова, за което се казва в Библията:... и не мислете предварително, какво ще говорите, защото Святия Дух ще ви научи." Падна голям смях!
П.П. Случката е истинска.
-
-
Ферарито е хубва кола. Почти изцяло се прави от сложни машини, който се проектират от много висококвалифицирани инженери, самата кола е плод на труда на много инженери. Материалите в нея са висококачествени и за да се добият и пригодят за изработка много хора са вложили най-доброто от себе си, това важи за кожата, гумите, металите, високотехнологичните нано материали. Тази кола преди да дойде при мен, дълго време е била фантазия на много хора, тя е тяхно бебе, те са я кърмили в съзнанието си, участвали са в състезания, защитавали са я с мечтите си, тя е резултат от тяхните пот и усилие. А колко хора са участвали в транспорта при направата на тази кола: човека който транспортира металите или сглобява колата, парите които ще занесе на семейството си; колко хора са правили рекламата на тази кола, за да достигне тя до мене и да стане част от мен и още и още... колко много неща има във нея, тя е ооогромна инвестция. Купувайки си я, аз казвам "ДА" на всички тези хора, плащам за труда им; така тези хора ще могат да продължат да творят, да издържат живота си; така аз ставам част от тази магия и тя започва да работи за мен, и към мене идва и още и още, защото участвам в сътворението; това е служене към толкова много хора, и е огромна положителна карма.
Много добре казано! И това може да се отнесе към всеки битов уред.
Но по-духовно ще е да си купим ферари за да го разглобим и да направим още по-голям звяр, пък какво от това, че няма да става за каране.
-
Да изгубиш живота (душата) си, за да го спечелиш - това не е продължаване по познатите ни друмища, а отказване от тях. Не е нищо друго, а инодумно: "Да бъде твоята воля", но изживяането не се осъществява чрез прашната ни запъхтяност към "духовно усъвършенстване". Стремежите човешки създават кристализации и закостенелости - макар да звучи радикално и да е трудно да бъде приемано (от стремежите човешки), то е съвсем логично и обяснимо, както за езотерика, познаващ природата на финоматериалните сфери, така и за физика, занимаващ се с квантово-механични и вероятностни полуопределености.
Нека да поемем дъх, след миг да го изпуснем, но да издишаме и себе си, напълно. И краткият миг, преди следващото вдишване, ще ни прошепне нещо за жертвата (и света, човека, пътя, истината, живота - в една дума, неизречима).
Да, истинската жертва е, когато не си правим сметка какво ще придобием после.
-
Една майка, която обича детето си, е готова за него всичко да направи. От страни това ще изглежда като жертва, но за нейната любов това е най-естественото нещо. Дори с радост го прави.
Мисля, че и Висшето Същество така я прави - ако не и с по-голяма радост. Ние казваме: а-у пожертва се - а Той просто нахранва децата си.
-
-
Не можем да дадем ,нещо което нямаме.
Значи не можем и да жертваме нещо което нямаме.
А можем ли да вземем/получим нещо, което не можем да дадем самите ние? Това не е ли пладнешки обир! Дори и да е замаскиран зад откровено незнание или пък осъзнато лицемерие?
Разбира се, тези мои размисли са поровокирани от конкретен случай: единият се отнася до самата мен, другият - до обществена личност и то обществена в буквалния смисъл на думата.
Имам предвид феномена Вера Кочовска. Че е феномен, феномен е, но е и човек - боледува и страда, но малцина явно искат да го разберат. Всичките тия пълчища от търсещи помощта й хора, не спират да я търсят, да говорят за проблемите си, да изискват специално внимание и едва ли не се сърдят на съдбата, че ги лишава от "услугите" на тази велика жена.
Жертвала е години наред от живота си да помага на тези и на онези, на всички. Жертвала е живота си, защото е отдадена.
В нейния случай архетипа е победил, егото е било низвергнато в служба на общността. Същата тази общност, която е просмукана от един жесток егоизъм ... Егоизъм, който не признава граници.
Няма ненаказано Добро спокойно може да се трансформира в Няма ненаказана Жертва.
Защото всеки извор пресъхва и живата вода си отива с пожертваното добро ...
Мона, уважавам мнението ти. Но не се ли малко драматизира. Ако тя самата не се чувства вече способна защо не им го каже? Защо не сложи табелка на врата та си: Повече пациенти не приемам.
Ако един лекар каже: извенете ме, но не съм в състояние да оперирам - няма ли да бъде разбран? Нали човек за да се научи да казва Да, трябва да може да казва и Не!
Ако не сме напълно затворили "дюкяна" защо да упрекваме хората във върл, жесток егоизъм?
-
-
Историята ще покаже, braman, дай Боже да имаш право и такъв призив да е ненужен...
Истинската промяна започва от вътре! Ние първо себе си трябва да променим. Ние трябва да " скъсаме всички полици на тези, които ни дължат". Защото " единствената ни защита срещу лошите духове е да нямаме тяхните недостатъци."
Тези могъщи финансови групировки - тайни и явни - точно това искат: да пренесат войната в полето където най-много разбират. Но "Йова ире!"
Бързо духовно израстване?
в Себепознание
Добавено
Бях чувал за един художник, който цял живот рисувал едно листо.
Духовното израстване става най-бързо, когато човек не бърза. В равномерния ритъм е формулата. И в наслаждението. Най-вече в наслаждението (от Пътя).