ivail

Срамът е жалкият лукс на онези, които имат високо мнение за себе си. Смирението е огън, използвайки срама за подпалка.

Ориген - За началата: https://docs.google.com/open?id=1Sn-OSoFy-3KtiNqDOErZE1kMC4HhlCwmcUioqeIMJanJJa241CvpN9_tbFrn По-добро от това какво е Бог, Христос, Светия Дух, и връзката ни с Тях и Тяхното проявление в нас, едва ли е писано някога. Кратко и разбрано.

Когато човек не мисли за другите, не излиза от себе си, но се върти все около самия себе си. Но когато се върти около себе си, тогава негов център е самият той, а не Христос. За да започне да мисли за другия, умът му първо трябва да е в Христа. Тогава мисли и за ближния, а след това и за животните, и за цялата природа. Станцията му е отворена и щом получи сигнал, се притичва на помощ. Ако умът му не е при Христа, тогава сърцето му не работи, затова не обича нито Христа, нито събрата си, а още по малко природата, животните, дърветата, растенията. След като имаме такова отношение, как ще можеме да стигнеме дотам да общуваме с животните, с птиците! И ако някой мисли и го боли за създанията, колко повече ще мисли за Създателя им! Ако човек не се държи така, как ще дойде в съгласие с Бога и със самия себе си? Ако някой е равнодушен към себе си от любов към другите, тогава Бог силно се интересува от него, а също и хората се грижат за него.

Когато хората видят някои неща като красиви, други неща стават грозни. Когато хората видят някои неща като добро, други неща стават лоши. Битие и не-битие се обуславят помежду си. Трудно и лесно се пораждат едно от друго. Дълго и късо се определят помежду си. Високо и ниско зависят едно от друго. Преди и след се следват едно друго. Затова Премъдрият действа не-настоятелно, и учи, без да каже нищо. Нещата възникват и Той им позволява да дойдат; нещата изчезват и Той им позволява да си тръгнат. Той има, но не притежава, действа но не обсебен от резултатите. Когато работата Му е завъшена Той я забравя. Ето защо трудът Му остава навеки.

“Който осъжда другите, още не е разбрал себе си, не е водил борба със самия себе си” Свети Филип Ирапски

Родолюбието е началото на човеколюбието. Националното самочувствие е началото на масовия егоизъм.

Радвай се, защото хич не ни е необходим техния масонски модел. Те нямат Любов, но само цинична учтивост, покриваща 2 секундната усмивка докато отминеш.

“Ако Бог оставеше съдбата на народа в ръцете на политиците, бихме загинали. Но Той оставя за малко, за да станат явни намеренията на всекиго”. Из “За съдбата на народите” - 956 година : И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. Само над България тъмнееше мрачина - и звезден ангел не развя криле над нея. И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога звезден дух-другар да му даде. Та се смили над него Творецът, ала нямаше вече звезда и звезден дух. И духна тогава Бог в простора - и осени с божествено мановение Млечния път да властва над България... И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа-близнаци на Междуречието, изгоря Елада, погина Юдея, разсипа се Рим, само Византия и България останаха... Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят и Византия навсегда, а България като Огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде... ...Защото гаснат звездите една по една, ала Божият пояс ще свети вечно - и Млечният път ще бъде светъл саван над мъртвата вселена...”

Цитат от един свят дядо: "И макар Отецът на Светлините да е предал целия съд на Сина, ние, неразумните, като присвоихме съда, съдим ближния без разсъждение, без да знаем неговите деяния и Божествения Промисъл, който има за него Бог. Нему слава и власт вовеки. Амин"

Здравей Духче , Надявам се много ще се съгласят с мен, че вярата ни в Христа през вековете най-чисто се запазила в Света гора(Атон). Именно за там бащата на Учителя е бил тръгнал да става монах(и така да даде обет за безбрачие), обаче по пътя го стреща един атонски монах и му разкрива мисията на живота му, а иманно от него ще се роди... Пиша това та да не забравяме онова тихичко местенца на отшелници и монаси и сестри, които толкова ни обичат и се молят за нас, и не случайно на тях се даде задачата да ни "изпратят" Учител. За тези които желят да придобият представа и имат търпението да се запознаят с част от практиките и опита на атон, нека прочетат следните наставления от един ошелник без светско образование: СТАРЕЦЪТ ИОСИФ ИСИХАСТ

Грехът на осъждането. Като осъжда чуждите недостатъци (действителни или привидни), човек си мисли, че е по-добър, по-чист, по-благочестив, по-честен или по-умен от другия. Но не е така. «Този, чието сърце е чисто, счита всички хора за чисти, а на когото сърцето е осквернено от страстите, никого не счита за чист, но си мисли, че всички са подобни на него» (авва Исайя). Нашият съд никога не е безпристрастен, защото най-често е основан на случайни впечатления или се извършва под влияние на лична обида, раздразнителност, гняв, мимолетно настроение. Православният християнин безусловно може и е длъжен да протестира против неправдата, несправедливостта, да защищава обидените. Но да възстановява истината е призван само този, който е достоен, който е заслужил правото да я защищава, който сам е способен да изслуша със смирение истината за себе си и с кротост да се покае за собствените си грехове. Явното или едва забележимо осъждане е почти най-честият грях, който е и най-трудно да бъде изповядан, тъй като той е посипан като ситни прашинки по целия ни живот и цялата ни дейност. Но този прах е крайно зловреден. Една осъдителна дума, една укорителна мисъл често (както знаем от примерите из житията на св. отци) напълно са отнемали Божията благодат даже от ревностни подвижници. Едно малко осъждане може напълно да лиши християнина от наградата за много и дълги трудове, в един миг да остави душата напълно ограбена, опустошена, унила, дори ако секунди преди това тя се е радвала и веселила с духовна радост. В светото Евангелие от устата на Самия Господ често сме слушали предупреждения относно осъждането на ближния: «Не съдете, за да не бъдете съдени» (Мат. 7:1), «С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете осъдени» (Мат. 7:2), «Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си» (Мат. 6:9). Казвайки Господната молитва «Отче наш» ние направо произнасяме над себе си тежка присъда, когато започнем след това да съдим ближния си и не му прощаваме някой грях. Ако никого не осъждаме, винаги отстраняваме очите си от греховете на ближния и се стараем да видим собствените си грехове, като укоряваме себе си и се поставяме по-ниско от своя брат, то този път към Царството Небесно ще бъде най-кратък, най-лек и най-радостен. Живей така поне един ден и ще забележиш в себе си как веднага ще се приближиш до Бога. Ако никого не осъждаш, то при наличието на много други съгрешения можеш да бъдеш помилуван на съда, а осъждаш ли, дори при достоен, строг във всичко и порядъчен живот ще се намерят и у теб много грехове, за които ще бъдеш съден с цялата строгост. Затова така са се бояли нашите отци от греха, така са пазели всяко свое чувство, слово, мисъл, стараели са се даже с лек укор, с кимване на глава да не покажат осъждане — нито с обвиняващ поглед, нито с въздишка. Ако натрапчиво те нападат осъдителни помисли, внушавани от демоните, не им давай да се вкоренят в сърцето, а ако се прилепват към него, то поне се пази да не ги изказваш. Ако премълчиш, вече по-лесно ще можеш да изгониш тази страст от сърцето си, а ако си казал — тежко си съгрешил!

Слова на свети Игнатий Брянчанинов "Да приложим всичките си усилия, за да придобием познание и духовни състояния, които са съществено необходими за нашето спасение. Нека да не удовлетворяваме празното любопитство, суетната и безполезна любознателност... Да се постараем да придобием нищета на духа(смирение), плач, кротост, жажда за небесната правда. Да измолим от Бога да ни открие нашите грехове и да ни сподоби истински да се покаем за тях... Да измолим от Бога да ни дарува чисто смиреномъдрие, чийто плод е духовното разсъждение, което вярно отличава доброто от злото!... Да измолим от Бога, да ни дарува духовно виждане на духовете, с помощта на което да можем да ги виждаме в помислите и мечтанията, които те ни донасят, да разторгнем общуването си с тях в нашия дух, да отхвърлим тяхното иго, да се избавим от техния плен!... Да се удържим от невежественото, пагубно желание и стремеж към чувствени видения извън установения от Бога ред!.. С благоговение да се подчиним на установеното от Бога, покрил нашите души с тежки завеси и с пелените на телата ни за времето на нашето земно съществуване, отделил ни чрез тях от сътворените духове, закрил и защитил ни с тях от падналите духове. За нашето земно, трудно странстване не ни е нужно сетивно виждане на духовете. За него ни е нужен светилник, и той ни е даден: "Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми" (Пс. 118:105). Пътешестващите в постоянната светлина на светилото - Закона Божий - не ще бъдат измамени нито от страстите си, нито от паднали духове, както свидетелства Писанието: "Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване" (Пс. 118:165). ... Във време, определяно от самия Бог и известно само на Него единия, ние непременно ще встъпим в света на духовете. Недалеч е за всеки от нас това време! Всеблагият Бог ни дарува така да прекараме своя земен живот, че още в него да скъсаме общението с падналите духове и да встъпим в общение със светите духове, за да можем на това основание, когато се съблечем от тялото си, да бъдем причислени към светите духове, а не към падналите. Тогава, в неизречена радост ще видим чиновете на светите ангели и чиновете на светите човеци в чудните им неръкотворни обители, във вечния им духовен празник. Тогава ще познаем и ще видим падналия херувим с неговите тъмни пълчища: тогава даруваното от Бога виждане на демоните - тези най-нещастни същества, ще удовлетвори напълно нашата любознателност за Господа, без всякаква опасност за нас, като запечатани с Божия пръст в неизменяемост и неспособност за прелъстяване и повреждане от злото. Амин"

От беседата "Новият живот"

Свалих файла... Благодаря много

Една молба, Би ли бил така добър да качиш цитирания по горе файл някъде на международен сървър! От Германия http://sveta-marina.hit.bg/ не се отваря. Благодаря!

"Искай и ще ти се даде." е казано, но с мъдрост. Искай, когато имаш крайна необходимост и Той ще ти даде. Ако нямаш крайна необходимост, Той пак ще ти даде, но ще трябва да платиш... Та после да не се чудим, защо стана така и защо стана иначе

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0_%D1%89%D0%B5_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0 http://www.heliopol.com/sevenlacsofrila.htm

Изгрева е част от цикъл, наречен денонощие. Той е символ на част от друг цикъл, наречен раждане. Когато слънцето залязва, то не изчезва завинаги след като залезе . Така и с човешкия живот, когато "умираме", това е просто за да се родим отново. След милиарди години слънцето ще премине в друга фаза( джудже или черна дупка, или кой знае какво ), така някой ден и ние ще преминем в друга фаза - ще спре цикъла на прераждането и ще влезем в нова фаза на израстване, но това не значи че ще се случи по едно и също време за всеки от нас. "Цял живот чуках на вратата на Бог, да ми отвори, и когато тя най-сетне се отвори, се оказа че съм чукал от вътре..."

Здравей Радина, Представи си един механичен часовник. Стрелките са на 12 часа - тогава си се родила, чисто и бяло платно, което още няма боя по него. Чиста душа. Като стрелките отиват към 6 часа, по това чисто плато почва да се боядисва, и тази чиста душа вече не е толкова чиста ... Когато стане 6 часа за теб, в твоя живот, това е момента на падението или както ти сподели: депресия. В 6 часа отдавна сме забравили че сме били въобще души, а си мислим че сме човешки същества, и точно тогава в нас става промяната, стрелките почват да се качват нагоре. Нагоре към 12 часа почваме бавно да осъзнаваме, че сме духовни същества, временно живеещи като човешки същества, придобиващи опит от материалния свят. Освен опита си, от този живот нищо друго няма да вземем. Радост или страдание, важното да се приема като полезност и урок, и да благодари наученото. Ако през целия ни живот сме осъзнавали кой върви неотлъчно до нас, може би нямаше да си губим времето в страхове и стрес. Живей сега!

solej, и за да имаме куража да казваме истината... за да си вадим истински заключения... Това не е истина: Не знам от къде господина има тази информация. Ако започнем да бъркаме фактите, може да объркаме и пожеланията, и преводите на писанията - най-свеж пример са различните преводи на Библията, и за това човеците не я разбират. Истината е че Слънчевата система се върти около центъра на галактиката за около 226 милиона години със скорост 217 km/s. А за да разберем смисъла на 2012, сравнете календарите на старите цивилизации: Египет, Маите, Пра-Българите, Китайците, Индийците, Гърците, и ще видите че периодите в 26 000-я цикъл са едни и същи, с различни имена. И както е писано преди 2000 години за тази дата(2012) от есините: - Който търси покрив вън, няма да намери, защото покрива е вътре в вас. Който мисли, че извън съзнанието има нещо(реалност), живее в илюзията на егото си. Съзнанието създава материята, а не обратното - "В началото бе словото..." т.е. вечното съзнание. P.S. Един атом съдържа в себе си 99,999999999999% празно пространство. Всичко което ви се струва плътно в същност е игра на трилионите магнитни полета на атомите. Лек ден и усмивки

<br><br>&nbsp;Надявам се да можеш да го гледаш сега: <br><br><a href=" http://www.bg-fen.com/ivo/1.flv">Част 1</a><br><br><a href="http://www.bg-fen.com/ivo/2.flv">Част 2</a><br><br>&nbsp;<br><br><br><br>

Цитат от http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b11/kzlatev/2012_(lekcija).html : 2. Космическа перспектива, човешки очаквания и възможности за подготовка: Тук в същност са пропуснати доста важни астрономически цикъла като: 1. Третото движение на Земята. Земната ос както знаем е наклонена на 23° градуса и прави конусообразно движение в полюсите, като пресечната точка е в центъра на земното ядро. Така оста в полюсите прави прави пълен кръг за 26 000 години(25 920 ако трябва да сме точни). На база на това движение екватора "плава"(амплитуда) с 46°, и това води до огромни климатични промени в рамките на тези 26000 години. 2. Ритмичния цикъл на земното магнитното поле, който е 5125 години. 3. 11 годишния цикъл на слънчевата активност За съжаление не мога лично да присъствам на тази дискусия, тъй като не живея в България, но тези дни мога подробно да предоставя повече информация, разбира се ако има желаещи да четат Поздрави на всички

Питам се коя версия на Библията е носил Учителя със себе си? Има ли онлайн копие на нея или някакъв начин да се поръча в печатен вид? Благодаря!

Изгревът на Бялото братство, под ред. на брат Вергилий Кръстев Обзе ме чувство на радост, щастие и лекота... Благодаря ти от сърце братко!