S.L.

Благодаря на всички ви Не съм се и надявала на толкова бързи отговори, специално и от Орлин. Истината е, че наскоро открих, че и майка ми е носител на вируса, но не знам как ще я накарам да се изследва по-обстойно.Мисълта,че тази гадина живее и в двете ни ме побърква на моменти. Проблема е, че се сблъсквам с хорското мнение, че "това е просто жълтеница". Не искам да ви обременявам с медицински термини и тн, но не е толкова безобидно и всъщност ме вбесява а в същото време и- обезсърчава всеобщият поглед на нещата. Не знам... може би просто трябва да отида някъде, да се усамотя и да помисля. Ако това не помогне - ще крещя и викам, дано има ефект Свалих си от Спиралата двете части на книгата, която Орлин ( нали може на малко име?) ми препоръча и скоро пак ще ви пиша.

Здравейте на всички, Днес се регистрирах във Вашият форум с надеждата да получа насоки и съвети. Страдам от нелечимо хронично заболяване-хепатит Б, преминах едно много тежко но неуспешно лечение. За тези които може би не са запознати със заболяването,мога с две думи да обясня- това е заболяване,което се причинява от вирус и с течение на времето разрушава черният дроб причинявайки цироза и рак. Прогнозите по принцип са неблагоприятни-един на всеки трима хронично болни умира до 20тата година. Проблемите са много- как да свикна с мисълта, че го имам и как да приема реалността? Как да обясня на всички заобикалящи ме хора,че не мога да пия алкохол( на това в Бг се гледа с лошо око,явно трябва да се оливаш всяка вечер); да не говорим за страха с който те гледат зъболекари и не толкова запознати със заболяването- все едно си чумав или прокажен. Знам за хепатита от 3 години и донякъде съм свикнала с мисълта, но се надявах, че лечението ще ми помогне- уви,не помогна. Вируса си е все още в мен и бушува с голяма сила. Предполагам не съм единствената тук със някакъв здравен проблем и ще се радвам ако споделите и ме посъветвате. Благодаря предварително! С.Л.