Благодаря ти, Мона! Няма какво повече да добавя.. Човекът не съм аз, а моят приятел, за когото бях споманела отдавна. Както ти беше казала, не може да има любов, където има страх. Говорих с него, казах му всичко, каквото чувствам. Оказа се, че доста са го лъгали за мен. Оттам идват и проблемите - няма стъбилност, няма доверие.
Той не ми вярваше, мислеше, че го лъжа...Сега обаче смятам, че е осъзнал истината след толкова време и май му се стовари като гръм от ясно небе..
Ти казваш, че търси решение. Дано да е така, защото аз го обичам, мисля че и той мен. Времето ще покаже, може би има нужда да осмисли станалото.