цветна дъга

Ще дам друга насока на темата за мозъчната дейност и мисленето, и то е свързано с нещо, което прочетох от Учителя преди време. Мисълта беше свързана с фактите, че тъмните същества ни внушават черни мисли, за да разрушат мозъка и той да не може да фукционира правилно, по този начин ставаме неспособни да възприемаме Светлината на Възвишените Същества, които всъщност желаят нашето Добро. В книгата "Здраве и болест", в началото се обяснява за огромната роля и значение на мозъка и мозъчната дейнст от гледна точка на Духовната наука, а в раздела "Причини за болестите" се говори подробно за изключителната разрушителност на мрачните мисли, дори на една груба дума, която причинява "взрив" на клетъчно ниво и т.н.

Куки, много е важно да се знае кой е "вътрешният глас" - т.е. кой е "хванал телефона" от другата страна . Понякога, доста често хората вземат за "вътрешен глас" всяка прищявка, всяко удобно нагласено желанийце. Ако човек е достатъчно на "ти" с Вътрешния си глас, хубаво. Но колко са такива хора?! Подсъзнанието е една дълга и голяма тема. Иначе в нас гласове много, но за истинския глас... "Повече щях да се зарадвам, ако някой от участниците можеше да каже нещо подобно: Жив и здрав бъди, Бог да благослови храната ти!" И на хранещия се бих добавила наум: Да ти отвори Бог очите и за по-доброто.

"Представете си, че от земята до планетата Нептун, която е на грамадно разстояние от нас, е проточен един човек. Може ли да си представите, колко голям ще бъде той, с какви дълги пръсти? Окото ви не може да обхване големината на тоя човек. Вие ще пипате пръстите му, ще ги разглеждате, и всеки пръст ще бъде за вас нещо цяло, отделно от грамадното тяло на тоя човек. Щом е така, вие свободно ще режете пръст по пръст, без да подозирате, че цялото тяло страда. Помнете: В Битието всяко същество, колкото и да е малко, е част от Цялото. Следователно, когато малкото или частта страда, с нея заедно страда и Цялото. Като не знаят тоя закон, хората си причиняват сами на себе си страдания. Цялото човечество е общ организъм, затова всеки трябва да приложи своята дейност за благото на тоя организъм. Като не разбират това, хората спорят, преследват се, убиват се. Тия спорове не ме интересуват, но и не съм в сила да ги спра. Те имат отношение към ония, които влизат в тяхното течение. " Като го видя Петър

Най-чудно ми е как човек приспособява удобно собствената си представа за "свободен избор" към иначе "свободната" си предствава за "духовна свобода". Не мога да приема изкривената представа за "свобода" на "вегитарианско мислене" с подобни неглижирани идейки: "аз не ям месо, ама от време навреме, що пък да не хапна" или "аз не ям, ама другите са "свободни" да не ядат, няма какво да им казвам" - особено когато се отнася за дете, а и не само. То е ясно, че на сила хубост не става, още по-малко можеш да насилиш човешкото сърце. Вили го каза , че докато човек не е "вегитарианец" отвътре, в ума и сърцето, т.е. докато не престане да бъде месоядец в мислите и чувствата си, никакво вегитарианство и "диета" нямат смисъл. Ние всички имаме майка и татко, нали? Всички животни и те имат майка и татко, нали? И къде е манипулацията на детската психика, когато моето дете знае, че е ужасно тъжно и самотно пухкавото зайче без мама зайка, че пиленцето е уплашено, когато хванат за перушината мама кокошка онези, които не ядат месо, ама дават "чисто" месо на децата си? А други и на себе си? И ако аз искам да живея, защо животните да не живеят? Казано е в Писанието, че убийството е Грях. Не се интерпретира на животно или на човек. Христос защо дойде? За да даваме нашата литературна интерпретация за Неговата смърт ли? Реших да пиша по тази тема, защото човек много умело се крие от Истината и все за "неговата истина" говори. А тя е добре маскирана лъжа. Но Истината - Тя Блести. Някои Я виждат, чувстват, други ослепяват. Ето какво казва Учителят , а Бог - Авторитетът - стои зад неговите думи: "Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалия в природата. Повечето болести се дължат на избиването на млекопитаещите и на птиците. Понеже с това избиване се спира тяхната еволюция, всички сили, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, и с това се явява един хаос, който е причина за разните болести. Знаете ли какво става след безразборното изтичане на тази животинска кръв? – От изпаренията ѝ се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органическия свят. За да се тури равновесие в природата, тя трябваше да отдели около 100,000,000 килограма кръв, за да се балансира тази на животните. Но днес, в тази война се пусна около 200,000,000 килограма човешка кръв. Някои ще искат да докажа това нещо. Аз имам ред доказателства за това и виждам, че законите в природата са верни и по отношение на вашия живот. Ако биете, нагрубявате баща си, проверете след това, дали ще имате такова разположение на духа, каквото сте имали и по-рано. Особено ако този човек е поет, нека се опита след това да напише нещо хубаво." Старият книжник, НБ, 29 юни 1919г

Здравей, Пламъче! Това, за което говориш, ми е много познато. Почти на всеки му се е случвало да изслушва, после да мълчи и да не отговори, защото не знае как, или да се почувства неприятно, било то потиснато "като глупачка" или да изпитва вина, че "не отделя достатъчно внимание". Отдавна нямам такива проблеми. Работата ми е свързана с много хора, с различни характери се срещам; в много провокативни ситуации съм изпадала и имам, но вече нямам притеснение да прекъсна, доколкото е възможно дипломатично, нечия мисъл или разговор, който ми е неприятен. Не изпитвам чувство за вина, когато някой някой търси "да убие малко време" в "приказки", да прекратя комуникацията, без да лъжа, защото наистина нямам време да слушам "колко лош е светът" и "колко са лоши хората", и "колко е тежък животът" или да "поклюкарстваме", или "да пийнем едно кафенце" - няма лошо,като ми се пие, ще пия, и то сама, просто преценям, че нямам вътрешна допирна точка с този човек и мога да бъда учтива само със "здрасти". Но какво ми помогна и помага да преодолея чувството си за ненужна вина, малоценност, потиснатост - учението на Бялото Братство, изучаването на беседите - това води до голямо самонаблюдение над онова, което се случва вътре в мислите ми, в чувствата ми. Човек отсява важното от маловажното, преходното от вечното, истинското от фалшивото. Много пъти във форума не отговарям, не защото не мога, а защото някои от участниците или чувстват вътрешното ми единство с тях, или не. Други може да очакват разговор само за да продължат да търсят нещо, за да критикуват или просто защото са свикнали да спорят и да бъдат "на различно мнение". Отдавна съм престанала да споря и да убеждавам, когото и да е в каквото и да е. Ако имам истинско желание да разговарям с един човек, намирам път. Но все по-категорично не допускам разговори, социални или "приятелски", които да внасят "отровата" си в мисловния ми и емоционален свят. Не мога да се освободя напълно от невидимите влияния, но от видимите в голяма степен всеки може. Това обаче го постигнах с годините, когато започнах да се уча и продължавам да казвам "не" на тривиалното, на шаблонното, на махленското, на масовото "това е нормално" - да, за обществото много неща са нормални, но за ценностната система на онзи, който е видял, че има нужда от промяна и иска да се промени, има неща, които са за боклукчийските кофи. Ти казваш: "започват да разказват премеждията и неудачията си с пълни подробности,дори ги повтарят по няколко пъти.А аз отвреме навреме се опитвам да кажа нещо,но се получава като при рибите - поемам въздух и пак млъквам.Не умея да прекъсна разговора.Понякога съм затваряла телефона,оправдавайки се с това,че е изтощена батерията и съм се чувствала виновна." За такова нещо някои хора са казали, че са като вампирите - изчерпват те. И ти трябва ли да се чувстваш "виновна", че не им даваш от твоята енергия, с която да хранят още повече мисловните си вируси и бактерии? Те това искат. Да ядат. Ама ще ядат, ако има кой да им даде. Ако няма кой, ще гледат, ще се ослушват и ще си дигнат парцалите.

Много бавно е събуждането. Учителят казва, че 8000 години все още хората вярваме на "дявола и неговите лъжи". Болният казва: "Дай да похапна малко печена кокошчица, агънце, заешко ...Може да ми стане по-добре." И колкото и да се говори логически, да се обясняват с доводи и аргументи мъдростта, състраданието, идеята да се поставим на мястото на кокошката..., много е трудно, почти е невъзможно да бъде разбрано това знание. Защото духът спи дълбоко в материята. Може би само нашата вяра, молитвата, която е от сърце, може да стигне до Божиите уши и да има мъничката подкрепа за страдащия. Мъничка, защото дори за светлината е нужно да дръпнем щорите и да махнем завесите, за да проникне в стаята. Иначе тя само ще мъждука между процепите, и то отвън. Крепи ме като диамантена крепост Истинността на Христовото слово, обяснено неуморно от Учителя, Истинност, която с докосва и променя. Няма как да се промени човек, колкото и каквито страдания или както казваме "нещастия", ако съзнанието не се събуди и не проумее нуждата от промяна и креативно действие. Бог е Авторитетът. Абсолютният. Единственият.Той казва(чрез Словото в беседите), че всичко е за добро. Дори най-тежкото изпитание и привидно противоречие. Значи е така. "Сега, аз нямам за цел да изнасям погрешките на хората, това не ме ползува, но питам: кое е онова, което понижава човека? Като не мисли право, това понижава човешката мисъл; като не чувствува човек правилно, това понижава неговите чувства, неговото сърце; а като не постъпва правилно, това понижава неговата воля. Чрез противоречията, които се дават на хората, Бог ги изпитва как разбират живота. За Бога е безразлично, че са се избили няколко милиона хора. Колко континенти досега са потънали. По този начин обаче хората се изпитват. Казват, че при една война са се избили няколко милиона хора. Такава война става и в самия човек. При едно разгневяване в човека умират около пет милиона живи клетки. И след това трябва да минат четири–пет месеца или една година, за да се възстановят всички тия клетки. При страданията много хора умират, но поне свършват някаква работа. Тези хора, на които къщите са разрушени от войните и нещастията, пак ще се съградят, но достатъчно е да вземат поука от всичко, което са преживели." Права и вярна любов

"Друго качество на ученика е Мекотата. Бъди мек като водата, без да си вода. Бъди мек като въздуха, без да си въздух. Като блъснат някого, той се развиква: "Не ме ли виждаш, че се блъсна отгоре ми?" Не така, обърни се с Мекота. Бог е навсякъде, Той е тази Мекота. Ние живеем и се движим в Мекотата. Всичко ще дойде, ако дойде Мекотата. Нямаш това-онова; щом дойде Мекотата в теб, ще дойде това, което нямаш. Защото Мекотата е добрата почва, на която всичко хубаво вирее. За да имаш нормална Топлина, в която Животът расте, трява да бъдеш мек. Искаш да бъдеш добър; мек бъди. Добротата, Смирението са Божествените семена, които растат в почвата на Мекотата. При мекотата ти си долина, всичко се събира там. Смирението е семе, а Мекотата - почва. С това правило много противоречия, които имате, се разрешават. Някой направил погрешка; прояви към него Мекота. Той сам вече се е осъдил, какво ще го съдиш? Към падналия прояви Мекота, превържи го и му кажи, че няма нищо. Ако слушаш Мекотата, тя ще те направи добър, умен и справедлив. А пък, ако не я слушаш, ще ти каже: "Иди си и прави каквото искаш!". Старият с мекота се подмладява, младият без Мекота остарява. Мекота е, когато човек отговаря добре на онзи, който го обижда. А кротък е онзи, който вътре в себе си не го засяга това. Бурите не го засягат. Кротостта е по-дълбоко състояние. А Смирението е още по-дълбоко от Кротостта. казано е: "Кротките ще наследят Земята". Със смирения никой не воюва. Ти не можеш да воюваш с него. При обида кроткият се пита в какво стои причината и урешда добре работите, а пък смиреният няма никакви препятствия. За да приеме човек възвишеното, Божественото, трябва да има Мекота. Мекотата е условие, за да станеш възприемчив към възвишеното. Затова човек трябва да проявява Мекота, нежност, никаква грубост и рязкост. Ти не мисли да направиш нещо, ако нямаш Мекота..." Акордиране на човешката душа, том 1, стр. 446-447

"Търпеливият човек е съобразителен, откъдето мине, не предизвиква никакво противоречие. Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение. Търпението е нещо съзнателно. Вие ще дойдете в Школата на търпението. Има силни души горе на Небето, но като дойдат на Земята са по-слаби. Търпението иде от съзнанието, че всяко нещо иде навреме." Акордиране на човешката душа, т.1, стр. 451

" Страданията, които хората преживяват, носят големи блага за тях. Покажете ми един човек, който е минал само през радости, да е станал добър. Който е минал само през радости, не може да бъде доволен. " Господ му рече П.П. . И търпението, и съзнателното понасяне на несгодите, и любовта, и всяка добродетел е постигната и се съдържа в смирението. Поне така разтълкувам за себе си мислите, които чета. Ето нещо удивително: "Питам: Колцина от вас имат търпението на знаменития гръцки философ, Епиктет, който бил зле третиран от своя господар? Господарят му често се сърдил, карал му се, като при това го натискал силно по крака. Той особено се дразнел, когато виждал как Епиктет понасял спокойно, с пълно самообладание и търпение всички негови хули. Епиктет от време на време само му казвал: „Господарю, ти можеш да се отнасяш с мене, както искаш, но не натискай крака ми така силно, защото може да се счупи и после ти сам ще съжаляваш, че не ще мога да ти служа, както трябва“. Обаче господарят му продължавал да се отнася с него, както и по-рано. Един ден, както бил разгневен, така силно натиснал крака на Епиктет, че го счупил. Пак тъй спокойно, с пълно самообладание, Епиктет му казал: „Нали те предупреждавах, че ще ми счупиш крака?“ За неговото голямо самообладание господарят му го освободил от служба. Оттам насетне Епиктет се прочул като знаменит философ. Казвам: Съществата от невидимия свят постоянно ви наблюдават. Те имат хиляди и милиони очи, с които следят всички ваши действия." Здравословни условия

"Защо проповядвам аз? Като изучавах тая философия, казах си: Искам да видя хората, които Бог обича. – Кои са тия хора? – Грешниците. Като ги обикнах, аз разбрах, че в тях се крият добри заложби. Оная грешница, която се крие от лицето на Господа от срам и от страх, е по-голяма светица от тая, която се мисли за праведна и свободно се явява пред лицето на Господа. Положението на сиромаха е по-добро от положението на богатия, защото по-лесно ще влезе в Царството Божие." Господ му рече П.П. Реших да споделя тези редове, които сутринта останаха в мен.

Тези дни си мислих колко е трудно понякога да приема смирението и колко много ми се иска да има изпитание, ама ако може да е малко и ако може все пак да придобия някаква добродетел ...обаче то не става, както обикновения ми ум мисли и се сетих за думите на Учителя през какъв път изминава скромното житно зрънце: засаждане в мрачната земя, където трябва да се справи със студа, мрака, гниенето и където усеща ласката на слънчевите лъчи и след дългия път успява да пробие и да се покаже свежото зелено кълнче; но и до тук не свършват мъките и страданията за скромното житно зрънце - то трябва да издържи на студа, вятъра, бурите, огнените палещи слънчеви лъчи, на множеството насекоми и гладни птичета; и после - когато узрее - мислим, че е свършило страданието; но не - идва сърпът, ножът, и то пада на ожънатите ниви; вече мислим - край - няма повече страдание за житното зрънце; но уви - започва меленето; когато бъде смляно...; отново мислим - стига - край - но не - започва голямото месене и втасване; вече почти убедени смятаме, че всичко е приключило; но не - слагат го в пещта, в огъня. Край. Страданието приключи. Но - не. Започва човекът да го яде. И ето - животът на жертвата на житното зрънце се приема от милярдите хора чрез хляба. "Когато житното зърно, което е живо същество, се посади в земята, между мъртвите същества, то започва да страда. То побутне едно от тия същества, побутне второ, но никое от тях не му отговаря. Оттук поиска помощ, оттам поиска помощ, никой не му се отзовава. Като види, че никой не му обръща внимание, че никой не му отговаря, житното зърно се вглъбява в себе си и започва да работи отвътре. Първият процес, който става с житното зърно в земята, е процес на пропукване на външната обвивка. След това настъпва разлагане. Когато частиците на житното зърно забележат, че за тях настъпва смърт, те веднага се обединяват в задружна работа: започват да правят канализация нагоре, да пробиват земята, да излязат на бял свят. Щом пробият земята, от житното зрънце нагоре се подава едно малко стръкче. Те наричат този процес прорастване, покълване или растене на житното зърно. Житното зърно нарича този процес спасение, освобождаване от мъртвите и заспали същества в земята. Същевременно житното зърно пуска малки коренчета, чрез които дава живот на някои от мъртвите, заспали същества в земята. Стръкчето пък нагоре развива своите разклонения. Значи задачата на житното зърно не е само в неговото лично размножаване, но и в спасяване на някои свои мъртви или заспали съседи. – Как ги спасява? – Като пробужда живота им. Размножаването на житното зърно не е нищо друго, освен събуждане живота на няколко умрели или заспали клетки. Когато се казва, че едно житно зърно родило 30, друго – 60, а трето – 100 житни зрънца, това показва броя на пробудените клетки. Ако земеделецът разгледа с микроскоп тия житни зрънца, ще види, че те се различават едно от друго по елементите, които са придобили от почвата, от условията, при които са се развивали.Следователно, каквото е положението на житното зърно в земята, такова е положението на някои хора между техните окръжаващи. Те се движат в среда на мъртви хора. Като срещнат някои от тях, те започват да им проповядват своя велик идеал, но остават неразбрани. Тук се обърнат, там се обърнат, никой не им отговаря. – Защо? – Спят хората, почиват си. Някои от живите хора, на които съзнанието е пробудено, вземе цигулката си и отива да свири някъде. " Много знания

Какъв е законът на смирението, как да се смири човек? Какво е състоянието му? Той трябва да се вдлъбне, да стане паница. Та хората тая паница да я употребят за ядене. Щом станеш паница, хората да турят лъжицата си в нея. Ти ще изучаваш характера на хората. Този богатия човек няма да подозира, че ти си смирената паница. Той всичко ще тури вътре. Ще я хваща с ръцете си и ще му е приятно. И ти ще го изучиш. Път, истина и живот

Помня, че от дете съм имала усещането за смъртта като за нещо познато...но съм срещала отказ и до днес също, хора, които отказват да мислят и говорят за нея, дори когато е нужно. Това предават и на децата си - табу на тема "смърт". Приемам, че е грешка от неразбиране. Не знам кой е достатъчно смел и чист, че да не изпитва, ако не страх, то поне безпокойство от мисълта за смъртта - своята, на близките, които обича... Преди години в "Тибетска книга за живота и смъртта" бях чела подробно за умирането. Помня и до днес това - когато плачем за онзи, който си е заминал от този свят, за кого всъщност плачем? За себе си или за човека, който мислим, че обичаме и че вече го няма. И бях поразена от една истина - плачем за себе си. Плачем от егоизъм, че сме останали "сами"..., че сме като изгубени деца в царството на неизвестността... Тогава прочетох и друго - че не бива да безпокоим душите на онези, които напускат и са напуснали физическото си тяло с нашите привързаности, защото им пречим. И ако наистина обичаме, няма да плачем, а да се молим с най-искрената си молитва за помощ -и за заминалия, и за себе си да имаме сили да преодолеем егоистичната си емоционалност. И Учителят е говорил толкова много по този въпрос. Когато баба почина, в колата на родителите ми се появи след погребението й една голяма пеперуда и стоя дълго време там. После просто изчезна. Във Вечността на голямото пътуване до новото й връщане. И това е най-естественото. Докато стигнем до онази Светлина, че да престанем да умираме. Затварям очите си физическия свят. Отварям ги за духовния, ангелския и Божествения. Затварям ума си за физическия свят. Отварям го за духовния, ангелския и Божествения. Затварям устата си за физическия свят. Отварям я за духовния, ангелския и Божествения. формула от Учителя

.................. "... Бях шестгодишен, когато разбрах, че всичко е Бог, и косата ми се изправи - каза Теди. - Спомням си, че беше неделя. Сестра ми - тя тогава беше съвсем мъничка - пиеше млякото си и изведнъж аз разбрах, че тя е Бог и млякото е Бог. И ми стана ясно, че тя налива Бог в Бог, ако разбирате какво искам да кажа. .................................................................................. - Какво би направил, ако ти дадат възможност да промениш образователната система? - попита той хитро. - Мислил ли си по този въпрос? - Наистина трябва да вървя - каза Теди. - Отговори ми само на този въпрос - настоя Никълсън. - Всъщност моята специалност е педагогика. Аз това преподавам. Затова те питам. - Ами... не знам какво точно бих направил - отвърна Теди. - Но съм сигурен, че няма да започна обучението с това, с което сега се започва в училищата. - Той скръсти ръце и се замисли. - Мисля, че първо просто ще събера децата и ще ги науча как да се отдават на размисъл и съзерцание. Ще се помъча да ги науча как да познаят себе си, а не само да знаят имената си и разни такива... И струва ми се, преди всичко друго ще ги накарам да опразнят главите си от това, с което са ги натъпкали родителите и други хора. Ако родителите са ги научили, да речем, че слонът е голям, ще ги накарам да забравят това. Слонът е голям само когато го сложиш редом с нещо друго - с едно куче или една жена например. - Теди се замисли пак. - Дори няма да им обяснявам, че слонът има хобот. Може да им покажа слон, ако имам под ръка, но ще ги оставя само да го гледат, без да знаят за него нещо повече, отколкото слонът знае за тях. По същия начин ще постъпя и за тревата, и за други неща. Дори няма да им казвам, че тревата е зелена. Цветовете са само имена. Мисълта ми е такава: кажеш ли им, че тревата е зелена, те вече очакват тя да изглежда по определен начин - както ти си им внушил, - вместо да я виждат по някакъв друг начин, който може да бъде не по-лош, а възможно и много по-хубав... Не знам. Просто ще ги накарам да повърнат и последното парченце от ябълката, от която родителите им и кои ли не са ги карали да отхапват. - А няма ли опасност да се получи цяло поколение невежи? - Защо? Те няма да бъдат по-невежи от един слон или една птичка, или едно дърво - отвърна Теди. - Когато едно същество е това, което е, и не реагира по очаквания от нас начин, защо трябва да го наричаме невежа?" ............... Из "Теди", Дж. Селинджър

Здравейте! Имам въпрос - кое е най-подходящото хомеопатично лекарство за деца (6-7-годишна възраст) при силна кашлица със секрети от гърлото, които трудно се изхвърлят? Използвала съм Тартефедрил на капки, Коризалия на таблетки, които бяха изписани. Трябва ли да ги сменя след като вече повече от 2 години ги ползвам при нужда, организмът привиква ли? Подходящи ли са Бриония, Пулсатила? Прочетох, че две хомеопатични лекарства не трябва да се смесват. Кое да избера? Благодаря!

Скоро прочетох от Учителя в "Сила и живот" за смъртта следното, ще преразкажа: атеистите казват, че няма ад; добре, давам пример, ако си представите, че един човек се вцепенява, всички констатират смърт; но съзнанието не е напуснало тялото, а човекът не може да каже, че е жив;погребват човека, а такива живи погребани са много; и така, кажете ми какъв по-голям ад от това да виждаш как червеите ядат тялото ти, и да искаш, не можеш да се освободиш, трябва да изтърпиш всичко...; "ако бяхте чисти, щяхте да знаете кога душата напуска тялото"; Подкрепям, че трябва да мислим за смъртта. Всеки ден, всеки час, всяка минута, когато казваме или вършим нещо...Тя е до нас и ни чака тихо...с огромното си търпение на вечността. Така че вече мога да кажа, че чуя или прочета ли нещо самонадеяно по отношение на смъртта и не само, не се дразня. По-скоро разбирам, че не сме достатъчно Живели. Един мъдрец го питали защо всяка нова година, когато всички се радват, пият и ядат, той плаче, а той казал: "Още една година отминава, която ги доближава до смъртта, а те не знаят."

Хамелеона Напоследък се замислям, че ако гледаме на себе си просто като на души, които са дошли да се учат, няма да е толкова трудно. Особено ме докоснаха следните слова от Учителя: Щом нямаш сол, ще кажеш: „Трябва да ме потъпчат“. Всички хора са частички от Бога, от Неговия велик организъм и, като такива, безразлично е, кой ви тъпче; не забравяйте, че това е от Бога и във всички случаи Божествени ръце или крака ви тъпчат. Дълбочината на тази Истина, ако проникне в човешката Душа, ще я преобрази в Божествена Душа в процеса на еволюцията. И всеки ден по малко като правим опити, ще се получи. По пътя ни е нужно постоянство и приложение. Това го казвам от личен опит, иначе няма да приличаме на друго освен на "кимвал, що дрънка", та ако ще да знаем цялото интелектуално знание на света, да се аргументираме особено забележително в очите на индивидуализараното си самовлюбено его, ако ще и да говорим всички езици. Всички противоречия и изпитания чрез хора и ситуации са точно тези Божествени ръце и крака, от чийто масаж се нуждаят умът и сърцето ни, за да се пречистят. И не е важно другите как постъпват, говорят...Важно е аз, Душата, да не нарушавам Светлината, дадена ми от Бог. Ето нещо, което Таня беше публикувала в темата Учителя за Христос и Христовото учение - много ме докосна. Христос казва: „Аз дойдох да разреша въпроса, който смущава човечеството. Аз съм Учител и ще ви покажа как трябва да познавате учителя си и господаря си в себе си“. Ако слушаш твоя Господ, който е дълбоко в тебе, ти ще можеш да направиш нещо, но ако не слушаш твоя Учител, ти ще бъдеш в противоречие. Сега заемете положението на синове и дъщери, на ученици и слуги, а не казвайте, че сте учители, свещеници, майки, бащи, царе, князе, господари и други подобни. Да ви пази Господ от такива грехове! И мен да пази Господ от този грях. И да ни даде да бъдем ученици и слуги на този Велик Учител и слуги на този Велик Господ в света! А Той е жив Господ. Учител и Господ от томчето Солта

Едно от най-големите изпитания и трудности по духовния път е да се справи човек с лошите си мисли и чувства, защото изкушението "да си каже човек своето", е голямо. Чистотата е труднопостижима добродетел, но тя е Ключът. Искам да се извиня на Донка, на Станимир и на Мона, че в горния си пост преди няколко дена бях остра. Може да бъда на различна позиция в даден момент, но това не значи, да бъда"хаплива". Простете ми. А и толкова прекрасни-полезни са извадките по теми от Учителя, които Донка и Станимир правят. Благодаря ви за тази работа - много помага. Латина, много ми харесват мненията ти, тази сутрин прочетох от Учителя беседата "Развълнуваното море" от Утринните слова. Има я в книгата "Трите родословия", 1935 г.: Приложение се иска от сегашните хора, да знаят как да понасят изпитанията. Някой има едно малко изпитание и като не може да го понася, сърди се на Бога. Ако на детето не дадат ябълка, портокал или орех, и то се сърди. Значи детето се сърди на майка си, възрастният – на Бога. Ако кажете обидна дума на някой ваш познат и той се сърди. Какво сте му казали? – Че носът му е крив. Ако носът ви, наистина, е крив, един ден ще го изправите. Защо трябва да се обиждате? Ако това е факт, ще работите върху себе си, да поставите носа си на място. Ако носът ви не е крив, колкото и да ви внушават тази мисъл, не трябва да се поддавате на нейното влияние. Един милионер, американец, извикал един знаменит художник да го рисува. Той искал да се пошегува с него, затова си сложил изкуствен нос. Художникът го рисувал няколко деня, но се измъчил с носа на своя клиент. Всеки ден милионерът помръдвал малко носа си. Художникът се чудел защо този нос не му се поддава. Най-после той казал на клиента си: „Господине, отказвам се вече да рисувам вашия нос. Аз не се занимавам с рисуване на изкуствени носове. Ако искате да ви рисувам, махнете този нос“. Сега и на вас казвам: Не се занимавайте с изкуствените носове на хората. Това са техните недъзи. Недъзите пък представляват неразрешени въпроси. Както и да ги разглеждате, от която страна и да ги бутате, те остават неразрешени. В тях действат неорганизирани сили. Който се занимава със своите или с чуждите недъзи, той не може да успява. Ако Бог търпи всички, колко повече хората трябва да бъдат снизходителни към себе си и към ближните си. Ще кажете, че противоречията ви са големи, те ви правят кисели и недоволни. Противоречията са задачи, които трябва да се решават правилно. Ще се справяте с тях и ще вървите напред. Че вън е бурно, че вятър вее, това да не те смущава. Че си беден, болен, неразположен, и това да не те спъва. Ти трябва да извървиш онзи път, който ти е определен. Ти трябва да изпълниш онзи план, който ти е предначертан. Каквото и да се случи в живота ти, кажи си, че е за добро. Не говори на другите хора какво мислиш; вярвай в себе си, че всичко, което Бог е допуснал да стане, е за добро. Ще кажете, че страданията ви са големи. Без страдания не може. Чрез тях се изпитва силата на човешкия характер.

Чудех се и накрая реших - защо Донче, Мона, Станимир, така упорито нападате и търсите "под вола теле"? И ако нямам наблюдение от доста време, нямаше и да се "обадя". Сигурно ще бъда сега "под наблюдение" - но във форум с духовна насока някои неща са направо недопустими. Или просто става дума за това да има "опозиция", та да става "интересено". Простете ми. Не съм искала да ви обидя, но никой не е сляп. Пиша го с много болка. Желая на всички Пчели, които търсят Бог неуморно - кураж, търпение, любов! Медът на Божественото явно минава през Христовите тръни, с които "украсихме" сърцето Му и продължаваме да забиваме.

Здравей, Киара! Напълно подкрепям мнението на Борислав, защото в него той сочи нещо същностно - създаването на дете е нещо свято, базирано на обичта между две души; и още - никаква астрология не е нужна, за да разбереш Обичта и Доброто. По-добре е сега да проявиш търпение и разумност, и да се успокоиш - тогава Бог естествено ще подреди "пъзела" и ще бъдеш с човек, който те обича - подкрепяте се взаимно, радвате се един на друг, и да говорите, и да мълчите, ще ви е хубаво и пълно. Само така може да имаш и щастливо дете. А съм сигурна, че ти искаш твоето дете да бъде щастливо. Щастливото дете има щастливи родители. А те не се купуват от щанда на глупостта. Много се надявам да чуеш всички, които искрено те подкрепяме.

Прекрасни са нещата, споделени от Късметче, braman, Solej, Добромир - напълно ги споделям и подкрепям. Радвам се, че има духовни хора. Всеки порок носи жестоки последствия не само за онзи, който го проявява, но и за поколенията. Най-тъжно ми е, когато хората подкрепят пороците и се забавляват на "гърба" на другите, гледайки "цирк без пари" - тази коварна психика е не по-малко тежък порок на душата. И казват - "айде бе, кво толкова...една цигара, една чашка, един шамар..." Извинете ме за дългия пост, но съм убедена, че си струва. Ето част от един материал на Рудолф Щайнер за алкохола, може да го намерите в сайта на антропоософското общество. "Действието на алкохола върху човек ЛЕКЦИЯ ИЗНЕСЕНА ОТ Д-р РУДОЛФ ЩАЙНЕР пред строителите напостройката на ГЬОТЕАНУМА в ДОРНАХ /ШВЕЙЦАРИЯ/на 8.01.1923 година" ".... с алкохола нещата стоят така - ..... че той действува направо върху това в човека, което ние винаги сме описвали: НА ЦЯЛОТО ДУШЕВНО СЪСТОЯНИЕ. Първото нещо е това, че чрез алкохола настъпва по определен начин духовно смущение, което така силно действува, че преди всичко човекът е изложен на опасността на страстите, които иначе в него по-лесно могат да бъдат потиснати чрез разсъдъка, така че, когато човек не е пил алкохол изглежда по-разумен, отколкото изглежда, когато е пил алкохол. След това алкохолът действува възпламеняващо върху неговата кръв и настъпва една повишена циркулация на същата. Това е първото: ЧРЕЗ ТОВА СЕ ВЪЗБУЖДА ЖИВОТА НА СТРАСТИТЕ. . Когато обаче деятелността не може да бъде правилно упражнявана, то тогава навсякъде се натрупват отпадъчни продукти, именно продукти на пикочната киселина. Те се натрупват именно в главата, защото за нея най-трудно могат да се положат грижи. И така става с един човек, който през нощта своята телесна деятелност, своята вътрешна телесна деятелност е изразходил чрез пиенето на алкохол, то на следващата сутрин, с неговата собствена глава става така, като че ли тя е неговите черва: В НЕЯ ВЪТРЕ СА НАТРУПАНИ РАЗПАДНИ ПРОДУКТИ. Така, че по-нататъшното пиене сутринта собствено води до това, махмурлукът несъзнателно да премине в останалия организъм. И тогава за първи път пламва мизерията на тялото. Вие виждате, че това, което действува в човека, когато той се разрушава чрез алкохола, дори много тежко напълно вътре в тялото си, е да се бори. Тялото се съпротивлява през цялото това дълго време против този развой на нещата, който се причинява чрез алкохола. И интересното е това, че когато при някои хора съвестта се пробуди, както се казва - да речем, че те дълго са пили, и рано сутринта са продължили да пият, и тогава внезапно съвестта им се пробуди и те престават да пият, те имат още от това малко количество енергия, което те са съхранили, когато вече са престанали да пият Докато именно човек запазва лудостта на пиянството в главата, това положение е още поносимо, защото нещата не са вътре в останалото тяло. Когато нещата обаче отидат в останалото тяло, и след това човек отвиква от алкохола, тогава първо се разбунтува останалото тяло чрез главата, и тогава се бори чрез отказване от пиенето с лудостта на пиянството. Така, че човек може да каже: В КРЪВТА НА ЧОВЕКА Е ТЕЛЕСНАТА СЪОТВЕТНА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ ЗА НАЙ-ВАЖНИТЕ ДУШЕВНИ ДЕЙСТВИЯ. Вие може би знаете, че някои хора се оплакват от мания за преследване, от това, че те виждат всякакви образи, които не съществуват. ЧЕРВЕНИТЕ КРЪВНИ ТЕЛЦА СА ПО-ВАЖНИ ПРИ ЖЕНАТА, БЕЛИТЕ КРЪВНИ ТЕЛЦА СА ПО-ВАЖНИ ПРИ МЪЖА. От къде става така: ЖЕНАТА, ЗНАЕТЕ, ВСЕКИ 4ри СЕДМИЦИ ИМА МЕНСТРУАЦИЯ, КОЯТО СЕ СЪСТОИ В ЕДНА ВАЖНА ДЕЯТЕЛНОСТ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО, НЕЩО ДА СЕ ОТДЕЛИ ОТ ЧЕРВЕНИТЕ КРЪВНИ ТЕЛЦА. Мъжът няма периодично кръвотечение, но вие знаете, че семето на мъжа е такова, че не произхожда направо от червените кръвни телца. То има своя произход от белите кръвни телца. Тези бели кръвни телца се променят многократно, но накрая са най-важното в мъжкото семе. Ето защо, ние трябва да отидем до това, което има отношение към човешката възпроизводителна способност, даже до защитения костен мозък, когато искаме да докажем изобщо, от къде човешката възпроизводителна способност може да бъде повлияна от костния мозък, който е във вътрешността на костите. Последицата от това, когато жената пие е, че детето, което трябва да се изгради, ще стане прекалено тежко, също и вътрешните негови органи няма правилно да се развиват. То ще се оформи вътрешно, но ще има своите вътрешни органи не в ред. И в тези вътрешни органи ще се прояви вредното действие на пиенето на алкохол при жената. При мъжа става така, че при пиенето на алкохол по съответния начин ще бъдат повлияни белите кръвни телца. И тогава, когато под влияние на алкохола настъпи оплождане, или когато оплодяването е заразено изобщо от влиянието на доставките на алкохол при алкохолиците, тогава семето ще бъде развалено по такъв начин, че то ще стане шавливо. Тогава оплодяването става така, че това малко яйце ще бъде отделено от майчиния организъм. Това човек може да види само под микроскоп как става, когато настъпи оплодяването. Така, че яйцето се отделя. Така, че когато жената пие, ще бъдат повредени вътрешните органи, чрез тежестта; КОГАТО МЪЖЪТ ПИЕ, ТОГАВА ЩЕ БЪДЕ ПОВРЕДЕНА НЕРВНАТА СИСТЕМА НА ДЕТЕТО. Цялата деятелност на детето, когато израсне ще бъде увредена, а иначе би трябвало да бъде в ред. Човек може също да каже: ЧРЕЗ ЖЕНАТА ЩЕ БЪДЕ РАЗРУШЕНО ЗЕМНОТО В ЧОВЕКА, КОГАТО ТЯ ПИЕ, А ЧРЕЗ МЪЖЪТ, КОГАТО ПИЕ, ЩЕ БЪДЕ РАЗРУШЕНО ПОДВИЖНОТО, ВЪЗДУШНОТО, КОЕТО Е В ОКОЛНОСТТА НА ЗЕМЯТА И КОЕТО ЧОВЕК СЪЩО НОСИ В СЕБЕ СИ. Така че, човек ще бъде разрушен от две страни, когато двете страни пият. Естествено, тогава това вече съвсем не е едно обикновено оплождане; ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ ОПЛОДЯВАНЕТО Е НАПЪЛНО ВЪЗМОЖНО, НО НЕ Е ВЪЗМОЖНО ЕДНО НОРМАЛНО ИЗРАСТВАНЕ НА ПЛОДА. Защото от едната страна ще важи тежестта на яйцето, а от другата страна е всичко онова, което е в шавливо движение, и едното противоречи на другото. Мъжкото противоречи на женското при едно такова оплождане, където и двамата пият. Така, че за този, който разбира цялостните взаимоотношения, е ясно, че при пиенето станало навик, фактически в плода влизат извънредни вредности..." ................................................................................ .......................................................... НЯМА ЛЮБОК КАТО БОЖИЯТА ЛЮБОВ - САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ Е ЛЮБОВ" УЧИТЕЛЯ

Добър апетит на всички!

Още едно приказно късче от все още девствена красота е село Ситово в Родопите, на разклона от Лилково, трудно достъпно е, но прекрасно. Има и параклис на Богородица.

Ето нещо от книгата на Рудолф Щайнер "Как се постига познание за висшите светове": "Както хората, които в ранните си години не са се научили да пишат правилно и срещат големи трудности да наваксат това умение в зряла възраст, също така е трудно за човек да изгради необходимото самообладание във висшите светове, ако те не са го постигнали вече в обикновения живот, макар и само до известна степен. Нещата във физическия свят остават неизменни и не се подчиняват на нашите предпочитания, желания и страсти, обаче в духовните светове нещата са под непрекъснато въздействие на нашите предпочитания, желания и страсти" "Едно от най-важните качества в тази степен на Посвещението е безусловно здравата и сигурна разсъдъчна способност. Човек трябва да е работил вече върху нея през всички досегашни периоди от живота си; но едва сега кандидатът ще покаже дали притежава тази способност, така че да поеме по пътя на истинското познание. Той може да напредва по този път, само ако е в състояние да различава илюзиите, фантастичните образи, суеверието и всякакъв род други заблуждениея от истинската действителност, а във висшите сфери на Битието различаването е много по-трудно отколкото във физическия свят." "Мечтатели и фантасти са също така неподходящи за окултно обучение, както и суеверните хора. Това обстоятелство трябва да се запомни добре" "Без здрав разум всяка твоя стъпка е напразна" "...Защото сега съществено е да изградим в себе си безусловно присъствие на Духа." "...всеки полъх на нетърпение сковава, дори умъртвява спящите в човека висши познавателни способности" "Когато изпадам в гняв или раздразнение, аз издигам една бариера в околния душевен свят и неговите душевни сили, предназначени за изграждането на моите духовни възприемателни органи, вече не достигат до мен. " "Окултният ученик потиска всяка излишна критика спрямо несъвършенството и злото и се стреми де разбере всичко, което среща по своя път. Както Слънцето свети и за лошите, за злита, така и той не трябва да ги лишава от своята проникновена обич и разбиране. Ако окултният ученик се изправи пред някаква неприятност, той не упреква никого, а се стреми, доколкото му позволяват силите, да тласне нещата в добра посока. Той не само че уважава чуждите мнения, но се старае да се постави на мястото на другия."