цветна дъга

"Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Слънчевата светлина се движи с 180,000 мили в секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който за да се премине трябват 31,000 години. Цялото пространство е пълно със светове. Когато нашата земя се движи в пространството на тази Вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които идваме в съприкосновение. И цялото това грамадно пространство с всичките същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой път ви дойде една мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като такива долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило своя дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате радост. Защо? – Защото другите някъде по света, в някой будистки храм, в Китай, някое малко същество изпълнило своя дълг, както трябва. И така, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам, какво става по света и по всичко, което се върши, забелязвам две неща: някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон."

Малкият закон

"...„Дай ми от излишъка си.“
Да, но в природата няма никакъв излишък.
Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил и ще умре от тази болест. В отчаянието си той се молил Бог да продължи живота му, поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Тогава Господ изпратил един ангел при такива отчаяни хора, които искали да се самоубият и да умрат, за да ги пита: могат ли да пожертват един час от своя живот, за да се продължи с толкова живота на царския син?
Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молила на Бог да вземе час по-скоро душата ѝ, защото ѝ дотегнало да живее в толкова несгоди. Отишъл при нея ангелът и ѝ предложил да даде един час от своя живот на един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече промених намерението си“. Ангелът си спомнил тогава друг случай. Един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее и молил Бога да го вземе. Отишъл ангелът при него и му казал същото, каквото и на бабата.
И богаташът отказал да даде един час от своя живот.
След този си неуспех, ангелът отишъл при младия момък и му казал: „От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час от живота си за тебе, за да видиш своята възлюбена“.
Днес в съвременното общество често се говори за ада, за рая. Злото е, че ние сме свалили ада и рая тук на земята и ги опитваме така, както на нас ни е угодно."

Малкият закон

Следователно, живеем ли със своя минал живот и искаме това–онова да стане, ние живеем в първия конус, а в него е лошият живот. Добрият живот е във втория конус. Аз ще уподобя първият конус на малкото дете, което по-рано е било старият човек, но се е смалил. Едно време това дете е било някой философ, някой брамин, жрец, патриарх, учен, който днес се нуждае от вашата помощ. Сега то крещи, иска да го прекарате през тясното отверстие на конуса. Питате: „Защо това дете се е явило в този дом?“ – Господ го е пратил да му покажете вратата. Майката е вратата. Тя го взема и казва: „Много интелигентно е моето дете“. Знаете ли в какво положение се намират съвременните майки? Като пораснат децата им, тогава едва разбират какви са, защото тогава се проявяват.

За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът, обаче, го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея. Като се изминали 10 години, той си казва: „Чакай да измия стомната и да си служа с нея“. Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата забелязъл в извора едно много красиво детенце. Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо. Расло детенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на пастрока си: „Ще ти дам да управляваш голямо царство, а не в гората да живееш. Светът има нужда от тебе, ще те науча как да живееш и ще те направя царски зет“. Бащата се съгласил и неговият син го завел в друго царство, където го сгодил. Не се минало много време, синът откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издал заповед да се улови зетя и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при него и му казва, че срещу него има големи улики, затова да се пази. Отшелникът не можал да се опази и трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни далеч в пространството и виж, какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо?“ – „Да, виждам три магарета.“ – „Друго не виждаш ли?“ – „Виждам, че са натоварени.“ – „Какво носят?“ – „Те са натоварени с цървули.“ Тогава синът му отговорил: „Това са цървулите, които скъсах, докато те кача на въжето“.

Така е и с вас: дойде ви някоя мисъл, тя ви се вижда идеална и вие започвате да работите за нейното осъществяване. Но осъществите ли я, закачват ви на въжето. Ето защо ние трябва да изпълняваме Божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас. Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога.

Малкият закон

"...Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им. Тези два Божествени закона са поставени у човека така: първият, Великият закон е поставен в ума, а малкият – в сърцето. Следователно, когато искате да изпълните малките работи в света, трябва да ги изпълнявате със сърцето си. С други думи: без Любов към този закон не може да изпълните малките работи. Минавам покрай една вадичка и гледам някаква мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не обръщам внимание. Не, трябва да се спра, да помогна. Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем. Като им дадем помощта си, да не искаме от тях цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно Провидение. Имаме ли желание да помагаме на малките, то ще създаде условия да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази малка мравчица, за в бъдеще това ще бъде условие за лош живот. Ще кажете: „Малко ли мравки се давят?“ Вярно е, много мравки се давят, но тази, която аз видя и за която се породи желание да избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не помогна, тази мравка след 100 години може да ми причини най-голямото нещастие.

Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой и да е друг човек. Мравката е една математическа формула."


Малкият закон

"И Христос плака, докато напълни една бутилка. Той се нае да оправи света, да вземе върху себе си греховете житейски, но като видя, че тази работа е много тежка, плака да му дойде Господ на помощ и само така успя. Като се напълни бутилката Му, Христос рече: „Свърши се вече, бутилката е пълна, дойде спасението на човечеството“. Безразлично е дали си голям или малък в света, всеки трябва да мине през сълзите, за да измие греховете си, както и тези на близките си. Ще ми кажете: „Защо ни безпокоиш с тези твои мисли, защо не ни кажеш някои утешителни думи?“ Именно това последното правя аз. Нима този, когото болят краката, не усеща никаква болка? И не трябва ли да му се направи малка разтривка, въпреки болките? В известни случаи той може да не усеща никаква болка, но ако го нападне неприятел и започне да го гони, какво ще бъде неговото положение? Той не ще може да се спаси, няма да може да избяга и неговата болка ще бъде по-силна, отколкото всеки друг път. Ако аз се загрижа за този човек и започна да разтривам неговите крака, за да оздравеят, ще съжалява ли той за болката, която му причиних с разтриването? Напротив, той ще каже: „Слава Богу, че оздравях, за да мога да бягам с всички други напред при случай на опасност“. Това е истинска философия. Животът на обществото е такъв, какъвто и на отделните индивиди. Между един народ и неговите членове има известно съотношение, но и всяко същество си има свои индивидуални чувства, мисли и желания. "

Малкият закон

" Онази работа, която Провидението ти е определило, не трябва да я отлагаш. За всяка мисъл, за всяко желание има определено време, което като пропуснеш веднъж, няма вече връщане назад. Вашите младини вече не могат да се върнат. Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате. И доброто и злото, което сега сте минали, оставят отпечатък във вашия живот. Втори път вие ще минете през съвсем друго място, през съвсем друг живот, в който ще има само отражения от първия.

Някои казват: „Ами нали земята минава все един и същи път, обикаля около слънцето, значи има повторения в живота?“ – Да, но никога земята не минава през едно и също пространство; пътят, през който е минала предишната година, е друг; сега минава в друга област и опитността е различна.

Това място, през което е минала земята един път, е вече безвъзвратно изгубено. Животът, който веднъж сте прекарали, е вече безвъзвратно изгубен. Ще попитате: „Не може ли да поправим грешките си?“ Никой не може да поправи изгубеното. Псалмопевецът казва: „Само един е в състояние да заличи нашите грехове и беззакония“. Само Господ има тази прерогатива да слезе в тези дълбини, където сте направили престъпления, и да ги заличи със своята четка.

Докато слезе Господ в тези места да заличи вашия грях, вие ще трябва дълго да плачете, да проливате сълзи. Вашите сълзи са потребни на Господ, за да напълните с тях цяла бутилка, която Господ пази. Когато се напълни бутилката, Господ ще я вземе и ще слезе на мястото на прегрешение, на престъпление, за да поправи живота ви, като отвреме навреме ще разквасва устата си със събраните ваши сълзи. Само така ще може да се измени вашият живот. Това е алегория, но ако вникнете дълбоко в нея ще разберете, че тя е една велика истина в характера на Бога. Казвате: „Защо Господ мълчи и не отговаря на нашите страдания?“ – Господ мълчи, защото не се е напълнила още бутилката; като се напълни, Той ще дойде да оправи живота ви, ще запита коя година е извършено престъплението, по кое време и т.н.

Като измие греховете ти, ще каже: „Сега си свободен, но втори път не греши“.


Малкият закон

"...Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им. Тези два Божествени закона са поставени у човека така: първият, Великият закон е поставен в ума, а малкият – в сърцето. Следователно, когато искате да изпълните малките работи в света, трябва да ги изпълнявате със сърцето си. С други думи: без Любов към този закон не може да изпълните малките работи. Минавам покрай една вадичка и гледам някаква мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не обръщам внимание. Не, трябва да се спра, да помогна. Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем. Като им дадем помощта си, да не искаме от тях цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях, освен едно Провидение. Имаме ли желание да помагаме на малките, то ще създаде условия да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази малка мравчица, за в бъдеще това ще бъде условие за лош живот. Ще кажете: „Малко ли мравки се давят?“ Вярно е, много мравки се давят, но тази, която аз видя и за която се породи желание да избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не помогна, тази мравка след 100 години може да ми причини най-голямото нещастие.

Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой и да е друг човек. Мравката е една математическа формула."


Малкият закон

Из книгата "Учителят говори", мисли за Христос:

Ала със своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.

И затова, когато запитват Христа защо е дошъл на Земята, Той отговаря: "Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината." Тези думи обаче са една математическа формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот.

Познават ли Го днес? Когато Истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна. Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да Го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора, дори и учениците Му не Го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа, т.е. Неговата вътрешна страна. В тази вътрешна Светлина те го видяха и познаха такъв, какъвто беше между Ангелите.

"Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?" Като говори за небесните неща, Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето.

И когато Христос се е молел, молитвата за Него е била разговор с Разумния свят. Чрез молитвата Христос е вилзал в разговор с Невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата Невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания.

...На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията - онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието.

...Пред Него е стояла алтернативата - или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи еврейския народ и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята.
И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта - едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив.

...Така Христос разреши една задача, от която завише бъдещето на цялото човечество.

...Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде.

...В страданията на Христа се крие нещо велико.

...две велики качества на Христа - Неговото безподобно търпение и Неговото смирение. От очите Му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов! Това е канара, която нищо не може да разбие.

...Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - Възкресението. Христос възкръсна и чрез Възкресението Си победи смъртта.

...Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква. Той искаше да каже: "Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!

Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе изтялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски.
Погребаха Го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той сам го възкреси.
Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането Си в ада Той причини цяла революция - Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след Възкресението Си Христос беше сам - в ада Той беше вожд на цяло войнство от Ангели, които очистиха ада от всички затворници.

...Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре.
И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообрашение на Живота."

"Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал вчера."

"Господи, какво трябва да изпълня днес? В името на всичко, което си ми дал, искам да Ти служа. Да бъде всичко за Твоя слава."

"Господи, вложи Любовта в сърцето ми, да говоря меко и сладко, да постъпвам винаги благородно, да изразявам Твоята Любов."

Свещени думи от Учителя, т.3, раздел "Мисли за Бога от Учителя"

"Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал вчера."

"Господи, какво трябва да изпълня днес? В името на всичко, което си ми дал, искам да Ти служа. Да бъде всичко за Твоя слава."

"Господи, вложи Любовта в сърцето ми, да говоря меко и сладко, да постъпвам винаги благородно, да изразявам Твоята Любов."

Свещени думи от Учителя, т.3, раздел "Мисли за Бога от Учителя"

Когато човек се намира в най-големи противоречия и страдания, трябва да бъде благодарен на Бога, да има радост и хармония в себе си.





Това е изпит.





Господ казва: „Много работи мога да ти кажа, но по-напред искам да знам дали можеш да носиш товара, който ще ти дам.“





Всеки човек е подложен на изкушение. Някой път все ще дойдат изкушения.





Без страдания може, ако не грешиш; и с радости може, ако живееш чист и свят живот. Но всички трябва да минете през огън; нали златото, докато не мине през огън, не може да се пречисти.






тук

"Има само едно Същество в света, Абсолютно добро в пълния смисъл на думата - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да мине Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за Живот и развитие.

Бог никого не съди. Никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни.

Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа така дребни, така страдащи, така невежи, у Него във величието Му се заражда едно желание да спусне ръката Си и да ни каже: :"Нагоре сега!"

Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което не заобикаля, представлява фон, зад който се крие Бог като велик художник.
Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни.

И понеже Бог е така дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването Му. Обаче Бог не е една същина, която може да се доказва.

...Защото не забравяйте това, възлюбеният на човешката душа, това е само Бог.

Ето защо където и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го, ще ти помогне.
Чуеш ли хората даказват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества!

...където има смисъл, там е Бог. Където няма смисъл, там Бог отсъства. А където Бог отсъства, там е адът.

Питаш кога човек е добър? В момента, в който Бог се прояви у него, човекът е добър.

"Учителят говори" Беинса Дуно

"Има само едно Същество в света, Абсолютно добро в пълния смисъл на думата - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да мине Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за Живот и развитие.

Бог никого не съди. Никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни.

Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа така дребни, така страдащи, така невежи, у Него във величието Му се заражда едно желание да спусне ръката Си и да ни каже: :"Нагоре сега!"

Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което не заобикаля, представлява фон, зад който се крие Бог като велик художник.
Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни.

И понеже Бог е така дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването Му. Обаче Бог не е една същина, която може да се доказва.

...Защото не забравяйте това, възлюбеният на човешката душа, това е само Бог.

Ето защо където и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го, ще ти помогне.
Чуеш ли хората даказват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества!

...където има смисъл, там е Бог. Където няма смисъл, там Бог отсъства. А където Бог отсъства, там е адът.

Питаш кога човек е добър? В момента, в който Бог се прояви у него, човекът е добър.

"Учителят говори" Беинса Дуно

"В Школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите.
Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спрямо душата си и спрямо себе си, спрямо всички.

Ученикът трябва да мълчи, за да може да мисли. Мисълта му да бъде строго определена, да не е разсеяна. Никакви противоположни мисли и съмнения!

В Школата не се позволява никой никого да поправя.

Ученикът не трябва нито да завижда, нито да облажава, нито да съжалява.

Който се страхува, ученик не може да бъде. Който не може да учи – също.

Когато дойде една лоша мисъл, ученикът я отхвърля моментално.

Сърцето си не залагайте, умът си не продавайте.

Туй знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го добиете в най-голямото мълчание на вашата душа.

Това учение трябва да се приложи – там е силата и спасението.

Ако може да приложите една стотна от това учение, ще сте щастливи.

Единственото важно за мен и за вас е да изпълним Божията Воля.

За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти.

Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.

Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.

Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат.

Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа нагрубява някого.

Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казали. Той във всичко търси Любовта.

Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.

Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.

На ученика не се позволява да говори празни думи.

Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото пъти иска.

Който иска да флиртува – вън от класа!

Който ревнува – вън от класа!

Ученикът е чист, честен, искрен.

Ученикът е постоянен, не се влияе от мъчнотиите, той е смел и решителен. Умът му трябва да е гъвкав, подвижен, възприемчив.

В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има.

Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука.

Един окултен ученик първо е естествен, не е превзет, а е скромен.

Две правила за ученика: да не губи времето си напразно и направените грешки да ги изправи веднага.

Ако ученикът няма препятствия, мъчнотии, значи стои на едно място.

На ученика не се позволява да спи, съзнанието винаги да е будно.

От ученика се изисква търпение, мълчание, разсъждение.

Ученикът не трябва да има никакъв недъг.

На ученика не му трябва никаква събота и никакво кръщение.

Ученикът не може да бъде беден.

Всякога ученикът да мисли, че е богат.

Ученикът сам разчиства своите сметки.

Ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, а приложението – Божията Истина.

Някои спорят и казват: Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко. Това е илюзия на вашия ум.

На ученика абсолютно се забранява да одумва.

Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има предвид Бога в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди.

Заспали ученици не искам. Спретнати, чисти, умни, добре облечени!


Опитвайте нещата 99 пъти, но не се съмнявайте.

Търпение и послушание – без тези две качества не можете да вземете нито една крачка.

Първото правило: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате.

Заради Любовта към Бога всичко мога да направя.

Станеш ли министър или друг висок пост заемаш, ученик не можеш да бъдеш. Окултният ученик заема скромни длъжности. От завидни длъжности ще се пазите като от огън.

Ученикът трябва да знае поне едно изкуство или поне един занаят.

Дисциплина ви е потребна, за да спестявате време.

Експедитивни в мисленето. Казано и свършено, да няма умуване и протакане. Без: ама нямам време.

Вие младите ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване. Чувствата ви и сърцата да бъдат благородни.

Когато при вас има една сестра – ученичка, вие трябва да я пазите като очите си; ще бъдете великодушни, нежни в отношенията си, мислите и желанията си. Също сестрите към братята-ученици, да бъдат много нежни и деликатни, да ги почитат и уважават, да бъдат внимателни към техните души. Сестрата да погледне брата в очите и да каже мислено: изпращам ти моята любов, моята светлина и свобода.

В мое присъствие искам да сте искрени и свободни и да се ползвате от моята светлина. Очите ви да не играят. Никакви нечисти мисли! Ще се контролирате.

Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете, чистотата е условие, абсолютна необходимост за всеки ученик.

Да се движите отмерено, спретнато, стегнато, не отпуснато, да няма никакво клатушкане, главата да е изправена, погледът ясен и чист. В движението на ръцете и краката да има ритъм. Всяко нещо, което правите, да бъде обмислено и красиво, музикално. Кривото рамо, наведената глава, гърбицата да се изправят.

Едно правило: когато двама приятели вървят един до друг, никога да не се втиквате между тях, като клин. Ще стоите настрана. Имате приятелка, не позволявайте никога да се втиква който и да е помежду ви като клин.

Когато сте вън от града, на чист въздух, гологлави ще ходите, шапките в ръце, но в големите горещини и студове ще носите шапки.
Ученикът се въздържа от изобилно хранене и често пости.

Ученикът никога да не говори за неща, за които не е сигурен дали са верни или не.

Ученикът всякога трябва да придобива знания и да работи за трима: първо за Бога, каквото остане, да внесе в банката на ближния си и каквото още остане, да внесе в своята банка.

Като дойде отчаянието – учете.

Като дойде неверието – учете. При всички отрицателни състояния – учете. Страданията са един материал, върху който ученикът работи.

Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта.

Болният не може да бъде ученик.

Дрехите на ученика са много прости. Не са дрехи като за бал.

“Махар Бену” е песента на Ученика, който най-добре учи и прилага всичко.

Ако ти всеки ден се тревожиш за какво ли не, какъв ученик си?

Бог не те е пратил на Земята да се тревожиш. Пратил те е да учиш.
Ако мислете, че може така да минете, да не се учите, много се лъжете. Като мечка ще ви разиграват и пак ще учите.

Пътят на ученика е път на зазоряване, път на вечна светлина.

Всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма друг близо до него. Той да бъде свободен, да няма кому да се сърди. Не трябва да влизаш нито да ти влизат в мислите и чувствата. Не позволявай да ти се месят, нито ти се мешай в работите на другите. Себе си остави свободен и на другите давай свобода.

Ученици сте на една Божествена школа, а мислите само за обикновени работи, за това, което не може да донесе щастие.

Да имате къща, да градите къща, това е за хората в света предметно учение. За учениците трябва друг градеж.

Скръбният не може да бъде ученик.

Скръбният е егоист, той мисли само за себе си.

Самовладеенето е много важно нещо в една Опитна школа. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине малко време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш и казаното да е на място.

Учениците в една Окултна школа са най-добрите правила един за друг. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте необходими един за друг.

И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите.

Който иска да учи, непременно трябва да има светла и чиста мисъл, за да възприема.

Каквато и погрешка да направите, бъдете готови да се изповядвате. От вас се иска единство на съзнанието, светъл ум, благородно сърце, силна воля, здрав гръбнак, да носи. Хилави, болни ученици тук не се приемат.

Като работите съзнателно и с Любов, като прилагате доброто и сте справедливи, вие може да създадете от себе си каквото пожелаете.

Ще живеете и работите, не както светът иска, а както Бог иска.

Нито в една ваша мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш.

Окултният ученик трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото като военните ще бъде подложен на престрелки от всички страни.

Каквото чуете в клас, не го изнасяйте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше.

Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученикът се е усъмнил в Учителя си и да не е пострадал.

Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено.

На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал някоя лъжа или не, ученикът обаче в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа.

Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието: да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютно точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Окултният ученик трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува и винаги да е готов да прилага.

Задачата на Школата не е да ви направи изведнъж умни и добри. Знанието може да увеличи тревогите ви. Имате мозък от килограм и половина, ограничен ум, а искате да обхванете цялата вселена. Мозъкът на един ангел по интензивност на своите вибрации и по качество представлява съвкупност от мозъците на цялото човечество.

Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си нежност и състрадание.

Аз наричам младежки окултен клас на вечната младост, на божествената нежност и бих желал да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, чисти, нежни.

Няма да мислите, че сте бедни, а ще изисквате условия, при които можете да се развивате. Срамно е ученикът да се обезсърчава.

Благородство се иска от всички ви: в лицето, в поведението, в обноските – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Всички можете да бъдете за пример.

На ученика не се позволява да бъде намусен.

Ученикът не се влияе от външните условия, съзнанието е будно, мисълта трезва; без съмнение и колебание върви към своята цел.

Когато ученикът съгреши, добре е няколко вечери подред да спи на борови дъски, без възглавница, да приеме от качествата на бора. Борът внася импулс за растене нагоре, същевременно смекчава характера.

За да учи добре, човек се нуждае от самота, от проста и скромна обстановка, която да не отвлича вниманието му. Стаята да е просто мебелирана, но красива: стол, маса, печка, шише с вода и книги.

Дружете с хора, с които си хармонирате, ползвайте се от услугите на тези, с които сте в хармония и единство.

Добре е да изучавате астрономия, математика, окултните науки.

Добре е да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за спане, съзнателно се самовъзпитавайте. Вие сте свободни да работите или не, но ако се откажете от днешната работа, ще изгубите условията на деня.

На ученика е позволено да бъде недоволен само при случай, когато е могъл, а не е приложил добродетелите си .

Не питайте с какво се занимава този или онзи, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се иска да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

Външно и вътрешно абсолютно чисти.

Прилагайте знанията в живота си, а не ги трупайте.

Никога не пожелавайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не пожелавайте големи работи, големи радости, защото те носят и големи скърби.

Не приемете ли една скръб, ще ви се прати по-голяма.

За сегашното ви развитие по-добри условия от тия, които имате, не очаквайте. Като работите с любов и радост, ще ви се дадат по-добри условия.

Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага.

На ученика не се позволява да се занимава с отрицателните качества на другите. Никога да не се спира на погрешките на другите, ако иска да се облагороди.

Тия познания, които получавате в Школата ще ви ползват не само в сегашния ви живот, но и в бъдещия, и за хиляди години напред.

Ако вие не знаете как да спите, никога не можете да се учите духовно, защото когато спите се учите духовно. Не можете ли да спите спокойно, не можете и ученик да бъдете.

На окултния ученик не се позволява да спи денем.

Ако бихте знаели тщеславието, лицемерието, любопитството, какви последствия произвеждат в организма, не бихте ги помирисали. Своенравието – също.

Ако вие тук влизате като мъже и жени, никакви ученици не сте.

Учениците са образец във всяко отношение.

Най-великото благоденствие за един окултен ученик е да има мъчнотии и то големи.

Пазете се всякога от следното: да не се подигравате, да не подбивате, да не лъжете, да не губите своето и на другите времето, да не се раздвоявате и да не раздвоявате другите около вас.

Като ученици никому няма да четете морал. Ще си търпите възгледите, ще се изслушвате. Всички, които лъжат и клюкарстват, са вън от школата. Които крадат и одумват, са вън от школата. Онзи, който лъже пред мен е изгубил всичко.

Който не е музикален, ученик не може да бъде.

Ако в една школа не се тури любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат да се постигнат. Бога ние чрез Любовта ще познаем.

На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, защото все едно че изнася своите погрешки. – ние всички сме едно.

Ученик, който пости, на екскурзия да не ходи. На екскурзия ще носи хлебец, ще пие вода и ще благодари на Бога.

Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; възвишена, благородна и широка душа като вселената и дух крепък като Бога.

Дума дадена, обещана – да се изпълни. Малко ще говорите, ще обмисляте и ще изпълнявате.

За един окултен ученик думите “не може”, “не е възможно” не съществуват. Ще преодолявате всички мъчнотии и спънки. За всяка празна дума ще отговаряте.

Окултният ученик се занимава със себе си, а не с погрешките на другите хора. Занимава ли се с другите, той е вън от школата.

Ноктите, дрехите, тялото – всичко в ученика трепти от чистота.

Косата измита, вчесана гладко, обувките чисти, широки, с ниски токове.

Ученикът не бива да очаква големи резултати.

Бог няма да ви даде едно благо, докато не сте готови за него.

Болестите и недъзите не ви препоръчват много.

Без морална стабилност ученикът, колкото и знания да има, ще ги изгуби.

Ученици, които не могат да се почитат едни-други, не могат да почитат и Учителя си.

Всеки от вас сам за себе си да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как се обхождат другите с него.

Няма да слизате долу по волята на света.


Всяка погрешка, която направите, ще я извадите пред себе си и ще кажете: “Ще я изправя”.

Всички трябва да имате мек, приятен глас.

Изслушвайте се. Бъдете търпеливи.

Годините не определят ученичеството.

Първото нещо, което искам от вас, е да си миете ръцете често, най-малко 20 пъти на ден. Когато правите услуга, било на мен, било на друг, предварително ще си измивате ръцете. Също искам от вас да бъдете абсолютно чисти и физически, и духовно.

Черни дрехи в школата няма да носите. Дрехите да са широки, свободно да падат, светли и бели, ленени, с широки ръкави, чисти дрехи и чисти тела.

Като ученици трябва да бъдете доблестни в отношенията си. Туй, което не можете да кажете някому в очите, не го казвайте и зад гърба му.

Ученикът се учи от всичко. Страданията, бурите, неволите, присмехите, обидите са уроци.

Тесногръдие, малодушие, дребнавости – всичко настрана!

Лошият навик е трън в плътта на човека. Ученикът трябва да се занимава специално с изкореняване на лошите навици.

Нямате ли вътрешен мир, вие не можете духовно да растете.

От всички ученици се изисква целомъдрие и великодушие. Няма друг път за придобиване на окултните сили.

Самообладанието е важно качество за ученика. Ако от най-малката случка, противодействие или изненада може да наруши равновесието си, ученикът не може да се надява на успех в работата си.

Ученик, който страда за пари, за богатства, показва, че е още дете, което преждевременно са заставили да учи.

Ученикът работи абсолютно безкористно и с любов.

Ученикът раздава и просвещава даром.

Желая на всички ви да бъдете запалени свещи, отдалеч да светите и всички да ви се радват. Запазете в себе си идеала към съвършенство и към него постоянно се стремете.
Работете да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако някой от вас заболее или отпадне духом, или материално се съсипе, вечер, когато той спи, изпращайте към неговото съзнание и подсъзнание добри мисли. Чрез закона на внушението може да помагате на болни, на бедни, на отчаяни.

Ученикът трябва всеки ден да отделя 20-30 минути за пеене. Развитието на дарбите и способностите зависят от разположението към музиката. Да бъдеш смирен, добър, учен и това е музика.

Силата ви е в приложението. Каквито правила са дадени в лекциите, приложете ги.

Ученикът не се нуждае само от знания, но и от устойчив, добър характер, с нищо да не се подкупва.

Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува, свири, пее, чувства и мисли хубаво, постъпва благородно и красиво.

Какъв окултен ученик може да бъде онзи, който за нищо и никакво се гневи, обижда и не може да носи страдания? Като му кажат една обидна дума, той почва да разправя на всички около себе си, че са го обидили.

Това не е ученик.

Ученикът не се страхува и смущава от нищо. Той има вяра в себе си, в Бога и знае, че всичко може да преодолее.

Ако не изпълните това, което е казано в беседите, вие ще изгубите добрите условия, които ви са дадени; веднъж изгубени, тези условия не се връщат.

Като ученици на живота ще бъдете поставени в условия да ядете един или два пъти в седмицата. Затова още сега се подготвяйте за това време.

Когато окултният ученик заболее, не трябва да прибягва до лекар, защото болестта му е дадена като задача за разрешаване, да опита своя ум, сърце и воля.

Ученикът неизбежно ще опита страданията, сиромашията, болестите – те са почивка за него.

Окултният ученик познава и разбира законите на природата и живее съобразно с тях. Познава тревите, цветята, билките, техните лечебни свойство и сам се лекува. Знае, че всяка болест си има причина, открива причината и отстранява болестта.

Ако някога се е присмял на някого за недъг или болест, тази болест ще го посети и него.

Хубаво е като се движите между хората да не ви смятат за смахнати, но да видят в лицето ви хора с висок морал, със знания, с хубава обхода, носители на нова светлина.

Ученикът трябва да знае произхода на всяко изкушение и да се предпазва от него.

Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото битие. Предаде ли се на човешката любов, той се излага на големи изпитания.

В Школата не се приемат особени мнения. Щом е казано да бъдете боси по време на гимнастика, всички ще бъдете боси. Има ли деление между вас, работата няма да върви. Каже ли се, че трябва да тръгвате на екскурзия, всички ще сте на крак, в един часа, в два часа през нощта – всички в уречения час точно.

Благоприличието е едно от ценните качества на ученика.

Ученикът не трябва да очаква Божията милост. Щом е ученик, сам трябва да работи, да разчита на своите сили.

Когато ученикът изпълнява Божията воля, Бог пък изпълнява неговата воля.

Не може да бъде ученик онзи, който няма нужното уважение и почитание към своя ближен.

Новото учение има своите правила и принципи, които трябва да се прилагат. Който не ги прилага в живота си, той не е никакъв ученик на новото учение.

Ученикът е всякога млад и готов да помага на по-слабите.

Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма на ученика и пречиства кръвта му.

Иска ли ученикът да възприеме нещо, той трябва да се отвори като цвят, да даде възможност на светлината да проникне в него. Така ще дойде и Божието благословение.

Разумният свят не дава възможност на окултния ученик да печели чрез лотарии. Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят на всеки е дал толкова, колкото му трябва.

Ученикът не се жени. Ожени ли се (омъжи ли се) е вън от Школата.

Ученикът не лъже.

Ученикът учи. Не се състезава.

Ученикът сам решава задачите си.

И способните и неспособните ученици могат да изопачат Словото и учението.

Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят. Ако те попитат какво мислиш за Бога, не бързай да отговаряш.

Препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползвайте се от опитността на онези, за които се говори там.

Страданията на ученика са като първо и второ посвещение.

Не се занимавайте с миналото. Мислете само за настоящето.

Колко хубаво би било да можете да вкарате душата си във всичките си действия!

Ученикът малко яде, но е здрав.

Окултният уменик, ако заболее, може да се лекува със силата на молитвата и на своя ум.

На окултния ученик не е позволено да се подлага на операции. Поначало, който служи на Бога , не може да бъде болен.

Всеки от вас, който боледува, е нарушил някои от законите на разумната природа.

Не е позволено на ученика да пие бира, боза, лимонада, вино, спиртни напитки.

Помагайте на тези, които страдат и се нуждаят от помощ. Бъдете образци не на думи, а на дела. Не сте ли образци, думите ви ще бъдат глас в пустиня.

Ученикът трябва винаги да мисли, че Господ живее в него и всякога, и при най-лошото разположение, да не се оплаква, а да благодари за всичко. "

Из "Правила за ученика"
тук

"Бог говори само на смирените, към тях благоволи, а на големите, горделивите, тези, които се смятат за нещо, Бог към тях не благоволява. Колко голям може да бъде един човек на физическия свят?"

"Свещени думи от Учителя", том 3, раздел "Мисли за Бог"

Най-хубавото, което употребявам за себе си, трябва да дам и на приятеля си и да съм доволен от това. Така се създават добрите нрави в човешкия характер и добрата човешка мисъл.

тук

Бог изисква от своите деца, е послушание. Не робство, но послушание. Понеже има всичко в себе си, Бог знае какво ще допринесе послушанието на хората. Той знае какви резултати ще има послушанието. Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения. Ако вие мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, да имате свобода, вие сте на крива посока.

тук

Много светли коледни мигове за всички съфорумци и за децата ни!

тук

тук

Има един разказ, който характеризира цялото

човечество; той при лича на приказка от „Хиляда и една

нощ“: един богат човек носел на рамото си мотика и търсел

да го наеме някой. Един му казал: „Ще ти платя, иди на

лозето.“ Той казал: „Аз за пари не работя, пари не искам.“

„Какво искаш? Скъпоценни камъни ли?“ Онзи му казал:

„Та аз имам толкова много от тях!“ Другият му казал: „За

Бога помагаш ли?“ Човекът отишъл с мотиката да помага.

Занапред каква ще бъде ценната монета? Думите „За Бога!“

Такава ще бъде бъдещата Култура. Направете една услуга

без да искате да ви платят. Изхвърлете идеята да ви се

заплати, всичко трябва да бъде продиктувано от Любовта.

Всички блага се включват в Любовта, трябва да работим

от Любов към Бога. Ако някому му се плати за труда, то

не е Божествено, понеже изразходваната енергия с нищо

не се заплаща.



Ако работиш, работи с Любов. Ако служиш, служи с

Любов. Ако пиеш, пий с Любов. Яко ядеш, яж с Любов. Ако

правиш добро без Любов, не го искам. Всяко нещо, което е

направено от някого за мен с Любов, и той се ползва, и аз

се ползвам. Това ще турим като един велик закон: вършете

всичко с Любов и бъдете разнообразни в методите.

Най-висшата подбуда за работа е Любовта. Не започвайте

никаква работа без Любов.



Пазете това правило! Трябва

човек да започне да се запитва за кого работи, за кого

мисли, за кого чувства и пр. Това е най-важният въпрос.

Сега всичко в света се върши все с плащане. Съдията съди,

но му плащат. Проповедникът проповядва и му плащат.

Адвокатът – също. Трябва да изменим своите възгледи, но

сега вършим нещата по закона на принуждението.

Когато

има каква да е материална подбудителна причина, то не е

вече Свобода. Нека Доброто само по себе си да те привлече

и то да е силно за теб.


Стр.339-340 ИСТИНАТА И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ВЪПРОСИ




Ученикът трябва да разсъждава обективно,

безлично. Не е важно какво е твоето лично отношение към

въпроса, а как гледа Бог на него. Преценявай нещата не

от лично гледище, а от гледище на Бога; когато хората се

намират в доста гъста материя, отслабва силата им. Днес

всеки усеща нещо несигурно, но не след дълго то ще мине.

Аз препоръчвам на учениците да се занимават с музика, с

рисуване, с други изкуства, с изучаване на език.

И щом човек

има добър, идеен живот, Любовта и всичко друго ще дойде.

стр. 324


Акордиране на човешката душа, том 1

„Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света.

Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света.

Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях. Защото ти обичаш Божественото в тях.

Недостатъците са нещо външно, те не засягат човешката душа. Те са нещо временно, преходно, защото когато човек се издигне на по-висока степен на развитие, те изчезват.

Първи стъпки на ученика – 1
Боян Боев - Доброто разположение

(Това е цитат от Учителя, публикуван от Ася_И в темата "Пет първоначални качества на ученика")

Сега ви оставям с желанието да проявите такава Любов, която да заличи погрешките ви. Не очаквайте да дойдат отвън да ви помагат, вие сами можете да заличите своите погрешки, да изчистите ума и сърцето си, за да приготвите условия за идването на Божия Дух във вас. Бог иска от човека чисто сърце, на което като на чиста книга да напише закона си. Пророкът казва: „Ще отнеме каменните им сърца и ще им даде нови сърца, на които ще напише своя закон“.

Като слушате да се говори за Любовта, не казвайте, че можете изведнъж да я приложите или че сте я проявили вече. Стремете се към необятната Любов, без да говорите за нея. Колкото повече говорите за Любовта, толкова повече изпадате в заблуждения. Тогава ще дойдат в ума ви чужди мисли, а в сърцето – чужди чувства и незабелязано ще правите погрешки. Това състояние е подобно на хипнотично, в което човек понякога изпада. Като излезе от това състояние, човек постепенно отрезнява и разбира, че с него е станало нещо особено, той е служил на чужди мисли и желания. За да се справите с положението си, приложете Любовта, която заличава всички погрешки, и вървете напред.

Който е влязъл в Божествената школа, трябва да бъде готов на всички жертви; той ще мине през много изпитания и ако ги издържи, ще влезе в новата епоха – епохата на Любовта. Казано е: „Който издържи докрай, той ще бъде спасен“. През много сита, едри или ситни, ще мине ученикът, докато се изпита. Любовта изпитва хората. Тя никого не съди, не критикува, но дава възможност на човека сам да се познае и да разбере има ли Любов и как я проявява.

Необятна любов

"Има само едно Същество в света, Абсолютно добро в пълния смисъл на думата - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да мине Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за Живот и развитие.

Бог никого не съди. Никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни.

Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа така дребни, така страдащи, така невежи, у Него във величието Му се заражда едно желание да спусне ръката Си и да ни каже: :"Нагоре сега!"

Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което не заобикаля, представлява фон, зад който се крие Бог като велик художник.
Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни.

И понеже Бог е така дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването Му. Обаче Бог не е една същина, която може да се доказва.

...Защото не забравяйте това, възлюбеният на човешката душа, това е само Бог.

Ето защо където и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го, ще ти помогне.
Чуеш ли хората даказват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества!

...където има смисъл, там е Бог. Където няма смисъл, там Бог отсъства. А където Бог отсъства, там е адът.

Питаш кога човек е добър? В момента, в който Бог се прояви у него, човекът е добър.

"Учителят говори" Беинса Дуно

Ние се "самоубиваме" и "убиваме" всеки ден с негативните си мисли и чувства, постъпки и думи, с нашата грубост, неосъзнатост и неразумност. Когато нараняваме другите, всъщност нараняваме себе си и когато нараняваме себе си, нараняваме другите около нас. Голям егоизъм е човек да мисли само за себе си - самоубийството и убийството са форми на егоизма, на слабостта и безлюбието и алчността в човека, който иска внимание само към себе си - и колкото и да му дават околните, той е вечно неудовлетворен и недоволен. Така низшите духове черпят силите ни.
Когато човек е изгубил смисъла на живота, значи не е бил истински "смисълът" на този живот - самоубийството, и което и да е насилие, не само не решават нищо, а водят до още по-тежки следствия. Тежко е, когато човек няма вяра в Живота, в себе си, в Доброто под различни форми.
Понякога ние трябва много да страдаме, за да оценим какво имаме, а не постоянно да изброяваме какво ни липсва.

Ето нещо от беседите на Учителя, които са за реалните ситуации в ежедневието ни:

"Неразположение значи следното: например ти кажеш – не искам да уча – не съм разположен – не искам да ходя – не искам да ям – нямам разположение. От горните товари кое е по-силно? Неразположението по-силно ли е от пукването? (Пукването е по-силно). Добре. Сега, ако се пукне, ще изчезне неразположението. Докато не се е пукнал човек, неразположението остава, но щом се пукне, неразположението остава ли там? (Няма го). Като се пукне той може ли да се самоубие? (Не е ли самоубийството следствие на пукването?) Не. Той като не може да се пукне, ще се самоубива. Закон е: Дойде ти едно неразположение, ти може да имаш вяра, може да си следвал университет, дойде ти едно неразположение, ти не можеш да се справиш с него. Ти как ще се справиш със своето неразположение? Ти трябва да изучаваш тежестите. Неразположението е известна тежест. (Чрез музика може да се смени неразположението, казва Цеко). Колкото и да знаете, човек, който не може да употреби науката, той прилича на едно натоварено животно."

" Знанието сега е потребно да можете да ходите свободно. Мнозина от вас казвате: Крайно съм неразположен, ще се пукна. Щом искаш да се пукнеш, много пари имаш. Пусни малко пари. Казва някой: Искам да се самоубия. Защо ще се самоубива? Най-големите престъпници в света са самоубийците. Няма по-големи престъпници от самоубийците. Един човек, който се самоубива, той може да отреже главите на хората от целия свят. Той казва: Дето ще отида да режа главите на всички, по-добре е да отрежа главата си. И човек, който дръзне да убие себе си, няма да дръзне да убие и другите. И като убие 10 души, най-после убива и себе си. Каква работа е свършил той? Самоубийството, пукването и неразположението, това са чужди идеи останали от далечното ваше минало. Сега си неразположен, сега се пукате, сега се самоубивате. Защо човек ще се самоубива? Трябва да намерите равни сили, а друга на неразположение. Какво нещо е неразположението? Коя е равна сила друга на пукването? Да цъфнеш."

Знание и приложение, МОК, 1931 г.

"Като не намираш причината на недоволството си, казваш: „Идва ми да се самоубия!“ – И затова има цяр. Ще те сложат на земята и ще ти ударят 10–20 тояги. Ти започваш да викаш, да се молиш да те пощадят. Ако не можеш да понесеш боя – малкото страдание, как ще понесеш най-голямото страдание – самоубийството? Ти ще страдаш и на онзи свят. Въобразяваш си, че като се самоубиеш, ще благуваш. За предпочитане е голямото страдание на земята, отколкото да мечтаеш за голямото благо след самоубийството. Между вас няма нито един, който мисли за самоубийство. Може животът на някого да е дотегнал, но той не мисли за самоубийство. Защо му е дотегнал животът? – От безразборно ядене и пиене. "

"Казваш: „Нещастен съм, три дни не съм ял, нямам пари, всичко изгубих“. – Радвай се и на това. Твоето нещастие е временно. Ти си изгубил парите си, но с тях са нахранени 40 бедни хора. По-рано ти беше сит, а сега са сити 40 души. Плачеш за своя близък, че заминал за онзи свят. – Радвай се, той е щастлив. На земята беше нещастен. Трябва ли да плачеш за един щастлив човек? Скърбиш за приятеля си, че е в затвор. – Не скърби, той сега учи. Докато е бил свободен, нямал време за учене, а сега учи, придобива знания. Вие не разбирате Божиите пътища. Знайте, че всичко, което става в света, е за добро. Удариш се някъде, благодари, че не си се ударил по-лошо. Някой ти каже една добра дума – благодари; каже ти обидна дума – пак благодари."

" Несъзнателно човек прави такива движения, от които трябва да се освободи. Изпращаш приятеля си и плюеш. Той мисли, че плюеш на него."

Отношение към природата

"Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. "

Ти си!

"Страданиеята са едно благо.

Имаш голяма неприятност в живота си и колко е мъчно да повярваш, че всичко ще се превърне в добро. В дадения случай е важно да повярваш, да надделееш над условията; това е за силните душш. Всеки има препятствия според степента на силата си.

Всеки, който страда, е придобил нещо, без да знае.

Нося дина на рамото си - страдание е, свалям динята да я разрежа - радост е.

Страданията са едно благо за онзи, който ги разбира.

Из главата "Страданията водят към добро" от книгата "Акордиране на човешката душа", том 1

Страданията причиняват едно голямо благо, понеже без тях човек много ще пострада. Без страдание човек може да ръждяса.

Радостта показва, че си чист, а скръбта показва, че си я изгубил.

А Чистотата е закон на Живота.

Страданията са филтър, който филтрира всички мисли, чувства и постъпки.

Страданията са огън, който пречиства.

Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат след това.

Неразбраното страдание състарява. Затова разберете страданието научно. Дойде ли то, внася сериозност и Чистота.

Страданието е един Ангел в работни дрехи.

Страданието ще те заобиколи с един кръг, за да не те подчинят и да те оставят на мира низшите, тъмните същества, които се навъртат около теб.

При страданието ти повдигаш съзнанието си и така се освобождаваш.

Ти се украсяваш с наниз от елмази и смяташ да излезеш навън, но като дойде страданието, не излизаш и няма кой да те обере. Направете превод, защото много добро намерение има страдаинето.

...то удря, но удря с Любов. Агрономът нали обрязва лозата и дръвчетата?

...в мъчнотия кажи си: "Бог ме обича и аз Го обичам. В Бога всичко е добро."

Из главата "Страданията пречистват и развиват добродетелите" от книгата "Акордиране на човешката душа", том 1