Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мисли от Учителя за Христос и Христовото учение


Recommended Posts

  • 4 weeks later...
Guest Apocatastasis

"Идването на Христос е една необходимост, която Той трябваше да изпълни от Божествено гледище. Преди създанието на света беше определено да дойде Христос."

"Това, което е говорил Христос, се пази. Един ден тези беседи ще се възпроизведат. Нищо се не губи! Плочите с това, което е говорил Христос, съществуват в Акашовите записи и могат да се възобновят. И не само ще чуеш, но и ще видиш това, което е ставало тогава. Христос е говорил неща, които не са писани в Библията. Онзи, който иска да изучи по-пълната истина, трябва да знае, че не всичко е изложено в Писанието."

"Основателите на другите религии са от човешка еволюция, а Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество."

"Разговори на Ел Шадай"

Link to comment
Share on other sites

из "Учителят говори", изд. "Бяло Братство" София, 2005.

стр.120 "Христос - това е Бог, Който се разкрива на света."

"Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос, все едно как Го схващат хората - като историчен, като космичен, или мистичен."

стр. 122 "Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си Неговите думи:"Даде ми се всяка власт на небето и на земята".

стр.123 "Той очерта Пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва:"Аз съм пътят, истината и животът." "

стр.125 "Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос."

стр. 125 - 126 "Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. (...) С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за Вечния живот."

стр. 131 "Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило? Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде Повторното идване на Христа на Земята."

Учителят говори - избрани мисли по теми

Edited by Ася_И
Link to comment
Share on other sites

Из"Петър Дънов и българите",изд.Астрала 1994г.

За правилното схващане на Христовата мисия потребно е да се познават законите на великата Божествена наука.Потребно е да се знае,че земята е планета,на която въплътените човешки души изплащат своята карма.Тази земя има своя аура-невидимата част,която,както магнитното и гравитационното поле,има свое духовно поле,в което се намират отразени в специална форма и вид достъпен за зрящите в четвъртото и по-горно измерение,същността на човешките състояния.По времето на Христа тази земна аура е била гъсто изпълнена с неблагоприятни форми и е показвала деградираното състояние на човечеството и дори на тогавашния израилски народ.

Учителят по този въпрос казва следното:

"Христос донесе на земята една нова Светлина и нова Сила,чрез която се подобри аурата на земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството.Без това вливане на нова Светлина и нова Сила,донесени от Христа,човечеството нямаше сили и условия да се промени.Христос трябваше да пострада,за да се изкупят хората и да се изплати част от натрупаната карма на човечеството.Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята....."

Link to comment
Share on other sites

Из"Петър Дънов и българите"

"Христос е поставил три основни положения:

-да възлюбиш Бога Господа твоего с всичкото си сърце,с всичкия си ум,с всичката си душа и с всичката си сила;

-да възлюбиш ближния си като себе си;

-да възлюбиш и врага си.

Да възлюбиш врага-това е едно от най-трудните учения,което е дадено на хората."

Link to comment
Share on other sites

И тогава вие питате: „Защо Господ създаде света такъв?“ – Не, Господ е създал света много добър, но ние и всички други преди нас го развалихме. Тъй както днес е развален външният свят, той се отразява вътре в нас. Светът е направен така, че като страда господарят, страдат и слугите, и обратно.

Христос казва: „Вие ме зовете Учител и Господ и добре казвате, защото съм“.

За да обясня моята идея – Учител и Господ – ще ви разкажа следния пример.

В древността живял един млад цар, на 33 години, възраст, която само умните и мъдрите хора имат. Той написал една прочута книга за живота, която посочвала как трябва да се живее.

В него се влюбили две царски дъщери. Ще кажете: „Колко честит бил той!“ Когато видя двама млади, които се обичат, аз казвам, че се занимават приятно. По-приятно забавление от любовта няма в света. И когато виждам, че хората се любят, казвам: Те се забавляват. Ще ми възразите, че любовта е нещо много сериозно. Нима когато някой велик цигулар изпълнява едно хубаво музикално парче, извършва нещо много сериозно? Сериозни положения са, когато имаш да даваш на кредитори или когато хирургът те постави на масата и започне да прави операция.

И тъй, ние често казваме, че трябва да сме сериозни. Сериозни хора наричам ония, които имат дългове. Докато не се освободите от вашите дългове, не можете да разберете Словото Божие в дълбокия му смисъл.

Когато отидеш на църква и дойде при тебе кредиторът да ти напомни, че трябва да му платиш, де ще остане твоята сериозност?

Първата царска дъщеря, която се влюбила в царския син, изразявала своята любов в това, че носила навсякъде портрета на своя любим, по цял ден го целувала, направила му параклис, да му служат хора, палила му кандило и т.н.

Другата царска дъщеря взела „Книгата на живота“, която написал царския син, и от любов към него се заела с изучаването ѝ, като се стараела да прилага всички принципи, които били вложени в нея. Започнала да посещава болни, страдащи и по този начин проверявала всичко писано в книгата. С това тя още повече се привързвала към царския син, защото виждала добрите резултати от неговото учение.

Тези две царски дъщери образували два различни култа.

Култа на едната царска дъщеря ще видите изложен във всички храмове на света; нему служат всичките будисти, брамини, жреци, турските ходжи и християнските свещеници.

Другият култ се среща дълбоко в сърцата на някои хора, които прилагат, без да знаят, че служат на някакъв култ.

Първите хора са тъй наречените правоверни, те мислят, че Христос ще дойде в плът, и Го чакат в тоя образ.

Как мислите, коя от двете царски дъщери е разбрала царския син и е изразила по-добре любовта си към него?

Първата култура наричам култура на егоизма, дето човек иска само да обсеби някого, да го владее. Днес момък или мома, като се обичат, искат да се владеят един друг, да се обсебват. Докато са млади, какви хубави работи си говорят, но като се оженят, не минат 5 години, и всичката им любов се изпари, нищо не остане от нея.

Когато ви говоря, аз не искам да ме разбирате по първия начин; аз бих желал да разберете правилно втория принцип и да го прилагате в живота си.

Трябва да знаем, че пред Бога всичко е открито, няма нищо скрито в тоя свят.

Вие казвате, че дърветата са безсловесни същества, а човекът бил словесно същество. Аз съм против това: няма безсловесни същества в природата, но по различен начин говорят. За мене всичко е словесно. Като казвам за мене(?), не подразбирам онзи царски син, чийто портрет носи царската дъщеря, а другият, който носи в себе си Божествените истини за този свят.

Христос казва: „Наричате ме Учител и прави сте“. Но Христос не е Учител като Мойсей, който проповядваше: „Око за око и зъб за зъб“. Днес вие служите на Христа, но служите и на много други учители, служите и на Мойсей. Вие казвате: „Аз съм християнин, православен“, но ако ви обиди, докачи някой малко, вие веднага започвате дело против него. Това е старото учение, което прилагаме в живота, а говорим за новото.

Христос казва: „Вие ме наричате Учител, но аз не съм Учител като Мойсей, защото аз ще ви уча на закона на разширението, а Мойсей ви учеше на закона на смаляването“. Като слеете тези два закона в един, ще намерите начин за свободата. Христос казва: „Като те ударят от едната страна, обърни си и другата; ако ти вземат горната дреха, дай си долната“. Какво разбираше Христос под долна и горна дреха? Това има приложение към физическия и духовния свят.

Христос казва: „Аз дойдох да разреша въпроса, който смущава човечеството. Аз съм Учител и ще ви покажа как трябва да познавате учителя си и господаря си в себе си“. Ако слушаш твоя Господ, който е дълбоко в тебе, ти ще можеш да направиш нещо, но ако не слушаш твоя Учител, ти ще бъдеш в противоречие.

Сега заемете положението на синове и дъщери, на ученици и слуги, а не казвайте, че сте учители, свещеници, майки, бащи, царе, князе, господари и други подобни. Да ви пази Господ от такива грехове! И мен да пази Господ от този грях. И да ни даде да бъдем ученици и слуги на този Велик Учител и слуги на този Велик Господ в света! А Той е жив Господ.

Учител и Господ от томчето Солта

Link to comment
Share on other sites

„Казвате: апостол Павел е проповядвал някога в миналото Христовото учение. Не, той не е проповядвал само в миналото; той проповядва и сега. Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение, като на минало нещо; ние не гледаме на Христа и на учението Му, като нещо, което ще дойде в бъдеще; ние гледаме на Христа и на Неговото учение, като на етично настояще. Казвате за някого: този човек се мисли за нещо по-горе от Христа. Така може да мисли само този, който живее в закона на самосъзнанието. Ръката не може да се отдели от тялото и да каже, че тя седи по-високо от него. Всички трябва да знаете, че съставлявате едно цяло, в което всеки заема своето определено място.“

Из „Влизане“, НБ, 9с, 2т, София, 1930 г.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

„Когато дойде Христос в света, какво беше положението на тогавашното човечество? – Упадък имаше. Христос дойде и със своя живот именно даде тласък на човечеството. И днес 500 милиона хора живеят по-добре, по-културно, отколкото са живели във времето на римската империя. Неговото дохождане даде тласък, повдигане на жената. Оттогава у жената има един по-благороден импулс, който се дължи на този тласък, който Христос донесе.“

„Христос е най-възвишеното проявление на Бога. Досега, човек с такава любов, с такава широчина на душата, от която да диша такова пълно безкористие, с такова забравяне на себе си, като това в Христа, не се е явил. По това именно се отличава Христос. Като говоря за Христа, разбирам човек, на когото душата е напълно погълната в Бога, и Бог напълно се проявява чрез него. Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас, и ние да се погълнем от Него. Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост. Каквото ни дойде, да кажем: Господи, да бъде Твоята воля. Тогава и в ада, и в рая да сме, ще знаем, че сме с Него, и Той ще ни избави и възкреси. Това не значи, че трябва да бъдем индиферентни, но да забравим себе си, да бъдем в пълно очакване и да проверим този закон. Христос провери този велик закон на Божията Любов и с пълна вяра се предаде на Бога, като каза: „Боже, в Твоите ръце предавам духа си.““

Из „Който се учи“ – НБ, 30 ноември 1924 г.

Link to comment
Share on other sites

„Христос обръщал вниманието на своите слушатели за този тесен път. Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото учението не е изпълнено. Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа. И в това отношение, Христос не е техен Учител. Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си. Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той? Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста. Днес Христос още страда на кръста. Не мислете, че Той е свободен. И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята? На апостол Павел, на апостол Петър същото им казват. Един ден и на вас ще кажат: Ето вашите ученици долу, вижте ги! Вие мислите, че сте свободни, и че като умрете, Христос ще ви посрещне горе, ще ви прегърне и ще ви целуне. Не, никакво целуване и прегръщане!“

Из „Тесният път“ – НБ, 11 януари 1925 г.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 months later...

Ако седиш и мислиш за Христа Който е живял преди две хиляди години, твоята работа е изгубена. Какъв е бил Христос едно време, не знаеш ; важно е, какъв е сега. Ти се намираш в мъчнотия, в нещастие. Дойде един човек отвън и ти помогне. Ти се чудиш, кой е тоя човек. Христос е, Който помага. Докато Христос е при вас, съмнявате се и казвате: Или е Той, или не е. Когато Христос беше между евреите, и те се колебаеха. Вече две хиляди години минаха от това време, те още не могат да се убедят, че Той е техният Месия. Не е Той, Когото очакваме.

Факти, закони, причини

Link to comment
Share on other sites

  • 11 months later...

А сега ще се създават разни теории, ще идват разни проповедници да говорят, че Христос ще дойде да спаси света и всички Го очакват. Че какво е Христос? – Христос, това е Любовта в света. Има ли Любов между хората, има и Христос; няма ли Любов между хората, няма и Христос. Има ли Истина и свобода, има Христос; няма ли Истина и свобода, няма и Христос. Има ли Правда и равноправие, има Христос; няма ли Правда и равноправие, няма и Христос. Има ли Добродетел, има Христос; няма ли Добродетел, няма и Христос. Има ли доброта, благост, кротост, въздържание, милосърдие между хората, има и Христос; няма ли тези неща, няма и Христос.

Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга някаква форма. Ако е за форма, ето аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по-красива от сегашната. Не, под думата „Христос“ ние подразбираме цялото човечество, сложено в едно тяло. Това е физическата страна на Христос. Значи всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христос, съставляват физическата страна на Христос. Всички ангели, събрани в сърцето на Христос, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христос, съставляват Божествената Му страна. Това значи Христос, т.е. Христос е проявеният Бог в света. Навсякъде трябва да виждаме Христос. Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас и ние трябва да се радваме!

Отвън и отвътре

Link to comment
Share on other sites

  • 2 months later...

Ще ви прочета една част от 16 глава от Евангелието на Матея. Ще говоря върху 16 стих: „И рече Петър: Ти си Христос, Син на Бога живаго.“

2000 години как се разисква тоя въпрос. Кой е Христос?

Във всички църкви Христос не е разбран. Ако Го бяха разбрали, щяха да приложат Неговото учение. Оня Христос, Който дава живот, Той е друго нещо. Вярата подразбира всяка връзка, съединение с Бога – да имаш контакт с живото слънце. „Ти си Христос, Син на Бога живаго…“ Христос отговаря: „Това человек не ти го е открил, а Бог Отец.“ Онзи, който може да открива кой е Христос, това не може да бъде плът и кръв.

~~~

Какво нещо е Христос? Той е една топлина за развитието на человеческата душа. За да се развива душата, трябва да има светлина и топлина. Христос е носител на Любовта и Мъдростта. Мъдростта е знание. Любовта е отражение на топлината. Щом имаме тия два принципа, ние сме във връзка с Христос и ще Го разберем. Тогава само ще сме свободни. Сега казваме, че сме християни. Що е християнин? Свещеникът казва: „Да отидем в църква, да запалим свещи, да кадим тамян и пр.“ Да сме християни, значи да имаме знания. Да имаме знания, значи да вървим по стъпките на Христа. Майстор е оня, който си умее добре занаята и го изпълнява. Всякой може ли да бъде християнин? – Не. Трябва да има знания, да има дълбоко в себе си законите на природата, да ги спазва и да знае да върви по стъпките на Христа. Например милосърдие е да пожертвува целия си живот за Христа, а не да раздадеш имота си на хората и те помежду си да го изпият и изядат. Милостта е да дадеш имота си като семе за плод и да го оползотворят. Сега в Европа всички са християни, и един малък въпрос не могат да изгладят. Съвременните християни са с разгласени тонове и всеки казва, че цигулката му е нагласена. Някой казва: „Аз съм християнин.“ – С какво си започнал? – „С милосърдието – но не върви; с друга добродетел – но също не върви.“ Християнинът трябва да върви със закона за самопожертвуванието. Християнството не е за светски деца галени, които искат да ядат и пият, но е за големи деца, които искат да работят за Баща си. Самопожертвувание значи да повдигнеш живота си. Христос казва: „Който изгуби живота си за Мене, ще го намери и който го запазва, ще го изгуби.“Имате жито в хамбара си и друго посято на нивата. От кое се ползувате? – От това, което е посято. Законът за самопожертвуванието не разбира да загубим душата си, а да почерпим сила...

~~~

Пътят за Царството Божие е отдолу. От земята стават самопожертвуванията – отдолу нагоре се отива в Царството Божие. Корените на Христа са долу и Христос казва: „Който не слиза при Моите корени, няма дял с Мене.“ Сега хората се отказват от болни души, сиромаси и пр., а това значи, че бягат от Христа и затова са страданията на человеците, че не си помагат. Не говоря само за физически болните и страдащите. Всеки трябва да се качи като разбойника на кръста, а това са страдания, мъки, неволи и пр. в света. Христос каза на разбойника: „Днес ще бъдеш с Мен в Царството Божие“, а то значи „Ще бъдеш вече днес в Мене – това е Царството Божие.“

Това, което в тоя свят ще извършим, то е за нашето повдигане. Не трябва да имаме никакви сенки над нашата глава – Христос ни учи да живеем на светлина, т.е. с Божията Мъдрост и Любов.

Няма по-добро учение от това да дадем един плод. Това е плод от дървото на живота и той е плод за изцеление.

~~~

Разказва Учителят примера за един германски граф годеник, който винаги се хвалел на своята годеница, че е готов да умре за нея. Един ден, когато били на разходка и преминали една река, били нападнати на брега от разбойници. Графът избягал, за да се спаси, а годеницата била спасена от лодкаря, който ги пренесъл през водата.

На другия ден графът отишъл да поздрави годеницата си за избавлението ѝ. Тя му казала: „Вече, господине, да не ти гледам втори път гърба.“ И Христос казва: „Гърба да не ви видя вече, ако не се самопожертвувате.“

~~~

Христос не е отвлечено същество. Той е същество, което влиза с всякого във връзка и всякой человек ще влезе с Него във връзка с ума и сърцето си. Казва Христос: „Ще живея във вас и още тия – Любовта и Мъдростта – ще живеят във вас“, и ще се изяви кой? – Истината. Тя е изявената Божествена Любов. Тя е плодът, който носи съвременният живот. Та всички вие трябва да дойдете в съприкосновение с Христа. Сега се печете на огъня, а ще дойде ден, става ви студено. Хората трябва да бъдат във връзка с вечната светлина, с вечното слънце, а то е онова, което има да дойде в света. Да познаем Христос, значи да изучаваме, да се запознаем с Неговото учение, а то е да сме свободни.

~~~

Един Христос не може да се подчинява на други освен на Бога. Но щели сме да умрем! Всеки човек е умрял от глад. Също и баща ти, и майка ти – все от глад умират. Докато хората не възприемат учението Христово, не ще ликвидират със смъртта. Трябва да ликвидирате със смъртта и тогава ще бъдете истински господари-християни. Истинският християнин е господар на смъртта. Нему не са потребни свещи, попове, кадилници… Те са за световните хора. Истинският християнин не признава смъртта, преминал е от смъртта към живот, а старите евреи казват: „Заспа и отиде при отците си.“

„И ще ги възкреси в последния ден“ – казва Писанието. Кой е последният ден? Той е денят, в който ти си станал истински християнин. „Свещи палете“ – дайте на бедни и нуждаещи се.

Да си християнин, трябва да си герой. „Който не напусне баща, майка, мъж, жена, дом, имот, не е Мой ученик и нищо не ще получи.“

~~~

Някои чакат да дойде Христос в света, но аз казвам, че Той е в света. Това, което става сега в света, е под ръководството на Христа. Той ликвидира всичко. Вече е късно да се спечели нещо с измама. За в бъдеще условия да живеят имат само честните, справедливи хора. Лошите хора ще изчезнат както предпотопните животни. Животът има смисъл да сме във връзка с Източника, от Който сме излезли – с нашия Баща, Който ни пази и винаги е в нас. Онези, които Го слушат, ще ги благослови; онези, които не Го слушат, ще ги прати на изпитание. Дал е право на хората да правят каквото искат и е запазил в Себе Си правото да дава всекиму заслуженото.

~~~

Сега Христос кани клосните, хромите, слепите и те са тия, които не могат да крадат, да лъжат. Сега Господ не иска да се доказва Неговото съществувание. Да се отрича, то значи, че Той не е в нас, а вътре в нас е, когато казваме, че има Господ. Следователно за едни хора Господ е вътре в тях, а за други е вън от тях. Във всякой случай и единият, и другият са под влиянието на Господа.

Трябва да работите, за да стоите всякога във връзка с Христа. Той е в растенията и в овощията, и в цветята. Те говорят.

~~~

Оформявам моето учение така: спазарявате една кола дърва. Всякоя от спазаряващите страни казва: „От теб да замине.“ Новото учение казва: „От мен да замине.“

Щом жената казва: „От мен да замине“, братът – „От мен да замине“, сестрата – „От мен да замине“ и т.н., тогава всички ще са разбрали, че са в свръзка с Христа и са разбрали Христовото учение. Това е новото учение, новата култура, с което можем да бъдем братя. В новото учение ще има правда, любов, добродетел и, истина, а това е да прилагаме Христовото учение – „От мен да замине.“ Като ти откраднат хиляда лева, ще казваш: „Благодаря Ти, Господи, че от мен замина. Съжалявам, че е дошъл до мен и труд си е правил да дойде.“

От мен да замине

Edited by Eлф
Link to comment
Share on other sites

  • 2 months later...
Guest devashaktika

И Христос е един такъв велик извор! Велик извор е Той, Който изтича от Бога. И казва Той: „Жива вода ще има“. Сега този Христос някои от вас сте Го намерили, слушайте Го, приложете учението Му. Аз не казвам, че не познавате Христа, но казвам, че вие още не сте приложили учението на вашия учител. 2,000 години откак е дошъл Той, не че не Го знаете, знаете Го, говорил ви е, но вие не сте имали достатъчно вяра и доблест да приложите Неговото учение. Вие сте казвали: „Учителю, почакай малко“. 2,000 години все сте отлагали. И понеже иде последният цикъл на този живот, Христос ще каже: „Затварям училището“. Тогава?

НБ, V серия, беседа "Христа разпят"

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Днес хората очакват Христа втори път да дойде на земята, да оправи света.

– Не, по външен път светът не може да се оправи. Христос трябва да дойде вътре във всеки човек. Само по този начин светът ще се оправи. Ако поставите милиони железни стърготини една до друга, те няма да се сплотят, да образуват едно цяло. Поставите ли ги, обаче, под известна температура, те ще се стопят, ще се слеят една с друга и ще образуват течна маса. В случая, огънят представя онази вътрешна сила, която споява железните стърготини и ги превръща в едно цяло.

Следователно, Христос трябва да дойде в сърцата и в умовете на хората като вътрешна сила, която ще ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е любовта, която носи живот за човешките души.

Само чрез любовта хората могат да работят в единство.

Желаният мир

(Съборни Беседи, 28.08.1938 10:00 Неделя, София)

Edited by Слънчева
Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

icon12.gifИз книгата "Учителят говори", мисли за Христос:

Ала със своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.

И затова, когато запитват Христа защо е дошъл на Земята, Той отговаря: "Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината." Тези думи обаче са една математическа формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот.

Познават ли Го днес? Когато Истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна. Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да Го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора, дори и учениците Му не Го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа, т.е. Неговата вътрешна страна. В тази вътрешна Светлина те го видяха и познаха такъв, какъвто беше между Ангелите.

"Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?" Като говори за небесните неща, Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето.

И когато Христос се е молел, молитвата за Него е била разговор с Разумния свят. Чрез молитвата Христос е вилзал в разговор с Невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата Невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания.

...На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията - онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието.

...Пред Него е стояла алтернативата - или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи еврейския народ и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско-Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята.

И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта - едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив.

...Така Христос разреши една задача, от която завише бъдещето на цялото човечество.

...Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде.

...В страданията на Христа се крие нещо велико.

...две велики качества на Христа - Неговото безподобно търпение и Неговото смирение. От очите Му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов! Това е канара, която нищо не може да разбие.

...Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - Възкресението. Христос възкръсна и чрез Възкресението Си победи смъртта.

...Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква. Той искаше да каже: "Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!

Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе изтялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски.

Погребаха Го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той сам го възкреси.

Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането Си в ада Той причини цяла революция - Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след Възкресението Си Христос беше сам - в ада Той беше вожд на цяло войнство от Ангели, които очистиха ада от всички затворници.

...Христос бе сърцето на Бога и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре.

И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообрашение на Живота."icon12.gif

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Човешката душа не е произлязла така, както е произлязла неговата къща, или както човешкото тяло е произлязло.

И в Писанието е казано, че човекът е направен от пръст.

Преводът не е прав.

Може би учените, които са обяснявали този въпрос, за да не съблазняват хората, като малките деца, те са направили този превод, като им казват, че човек бил направен от пръст. Това не е човекът. Казва се в Писанието, че Бог вдъхнал в човека дихание на живот. От този момент човек почнал да чувствува, в него се пробудило съзнанието. Вдъхнал в носа жива душа, т. е. това се отнасяло за момента. Сегашният момент е още по-важен от тогавашния. Сегашната епоха е по-важна от онази, когато Господ е създал човек в рая. Сегашният момент е много по-важен от миналия.

Иди повикай мъжа си!

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...
Guest Дриада

Сега Христос туря един обект-"търсете".Не казва:"искайте" Царството божие, а търсете.Търсенето е обект на сърцето.

Христос казва:"но търсете първом Царството Божие и неговата правда."Този стих е цитиран много пъти.Царството Божие за нас е един велик обект, и в туй Царство Божие са вложени всички ония сили, с които можем да работим.То е кредит, то е основата, върху която ние можем да градим."Търсете, казва Христос, Царството Божие, и всичко ще ви се приложи", т.е. ще дойде само по себе си.

Сега друго.Казвам на хората:Трябва да се живее по Бога, а те казват:"по Бога, но човек трябва да живее за себе си."Ето една идея пак не разбрана.Те разбират Бога като един съдружник отвън.Тази идея е лъжлива.Бог не е наш съдружник, и всеки, който мисли така поддържа една лъжлива философия, върху която са основани някои религи, които считат Бог като наш съдружник и искат да го убедят с своите молитви, да го склонят, да го вземат на своя страна.Не, не всичко в света е негово, то е тъй хубаво направено!Бог е тъй хубаво направил света, и знае защо го е направил.Ние, които не разбираме далечната цел на това същество казваме:Защо Господ е направил тъй света?"Той много добре го е направил, а ние не разбираме живота.Христос казва:"за да разберете великия живот, търсете първом Царството Божие и правдата Негова.

И тъй, основната мисъл:търсете Царството Божие!Направете един коренен преврат в себе си, да бъдете готови на смърт и живот, за Бога.Да кажете:"от сега нататък каквото и да ме сполети, аз ще живея по Бога."Но не да знае целия свят!Вие в душата си да знаете.Вътре в душата ви да стане един преврат.Някой казва:"Раздай имането си", да но разумно ще раздаваш.Апостол Павел казва":Ако раздам всичкото си имане, а любов нямам, нищо не съм"Разумно ще даваме, разумно ще мислим, разумно ще чувстваме.Разумност трябва навсякъде и във всичко, което е вложено вътре в това Божествено Царство, което трябва да търсите в сърцето си.

"Търсете първом Царството Божие и правдата, Негова и всичко това ще ви се приложи".То е разумното!

Царството Божие 26.02.1922г."Сила и живот"пета серия"Защо твоите ученици ядат и пият"

Link to comment
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Съвременният свят ще бъде много пречистен, ще му бъде сложена хубава инжекция за повдигане на нов живот. Хората, които идват на помощ на цивилизацията, трябва да приложат Христовите принципи, да се научат как да слугуват, и ония, които не знаят да слугуват тъй, както иска Христос, нямат шанс за развитие. Дарвиновата теория казва, че преживяват само способните, здравите хора. Действително, ще преживеят само онези, които са духовно и морално здрави; ще преживеят и телесно здравите, ако имат тази вътрешна морална сила.

Хората търсят истината, и Христос турва тази истина в живота, в онова синапово зърно. Ако турим тази малка подкваса, Любовта, в сърцата си и в сърцата на ближните, на деятелите, на управляващите, тя ще преобрази целия свят. Незачитането на Христовото учение създаде в света сегашния катаклизъм.

Христос се обръща към юдеите и ги пита кои искат да бъдат Негови ученици. Някои от нас казват: „Аз съм вярващ, вярвам в Христа“. Ония, които само вярват в Христа, те са слушатели; Неговият въпрос обаче се отнася към онези, които искат да приложат Неговия Закон. Ако можете да се спрете и да размислите върху думите „слугувам на Христа“; ако бихте се опитали цяла година да научите да слугувате на Христа, бихте научили великата тайна на тия думи, която не може да се каже тук. Тя е много проста, но трябва да имате светлина, Христос да ви даде тази светлина, условията, при които може да се развива тя; само Той може да ви я даде. Аз мога да ви дам семенца, но условията, за да израстат те, може да даде само Христос. Туй чувство на Любов не зависи от нашите сили и желания, то зависи от този контакт, който бихме имали с Христа.

Ние можем да бъдем спокойни при тези събития, които застрашават целия свят. За нас е важно да знаем в коя категория ще попаднем. Мнозина сте искали да видите Христа; наближава денят, когато ще Го видите – някои отблизо, други отдалеч; някои само горе на облаците. И затуй казвам: моментите, които преживявате, са най-трудни за вас. Ако отсега нататък имате илюзията да постигнете туй или онуй, много се лъжете. Аз ви давам съвет: в малкото време, което остава, да се научите да слугувате на Господа, за да не ви завари неприготвени. Да не мислите, че има още време; няма никакво време; за цялото туй поколение няма време. И деца, и възрастни, и свещеници, и управляващи, и царе – всички трябва да се научат да слугуват на Господа

Ако Бог толкова хиляди години ни кани, как трябва да ни намери на земята, като се върне? Бащата, когато се върне и намери децата в къщи, че са се хванали за косите и се бият, какво ще помисли? Че майката не ги е възпитала добре. Всеки има против някого по нещо: хората все се съдят, обикновени граждани, учители, свещеници, либерали, консерватори, тесни и широки социалисти, между религия и учители и наука – навсякъде има разделение на възгледите; но ние трябва да дойдем до убеждението да отхвърлим всичко онова, което трови нашия живот, и в този поне момент да се примирим, да станем тихи и спокойни, да очакваме със смирение великото събитие, което настъпва. Досега хората питаха има ли друг свят или няма; настава един момент, когато Небето ще каже има ли духове или няма, има ли ангели или няма; до някоя година ще видите има ли Господ или няма; ще видите може ли Господ да оправи света или не може. Ако някой не вярва, нека почака и ще провери. С аргументи няма да ви говоря сега – умните ще разумеят това, което казвам. Който не ще, ще остане в бъдеще пак да се учи наново.

Законът на служенето

Неделни беседи, Беседа, държана на 27 юли 1914 г. в София, Сила и Живот, I серия, 1914

Edited by helen
Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

Пилат казваше на Христа: „Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ Христос му отговори: „Не би имал власт, ако не бе ти дадена отгоре.“

*

Съденето на Христа се започна преди две хиляди години, но още не е завършено. И до днес още Христос стои пред съвременния Пилат да го съдят. От Пилата на миналото Христос се освободи, но от сегашния Пилат още не е свободен. Христос се освободи от старите римски вериги, но от съвременните вериги още не е свободен. Христос се освободи от Пилата, от Ирода, от Каиафа, от първосвещениците и от книжниците на миналото, но от съвременните съдии, от първосвещениците на двадесети век още не е свободен.

Много от сегашните християни се намират в положението на апостол Петър, който искаше да умре заедно с Христа, но скоро след това се отрече три пъти от него. Други пък се намират в положението на евангелист Йоан, любимия ученик на Христа, когото, щом хванаха за дрехата, остави я в ръцете на онези, които го преследваха, и избяга. Останалите ученици на Христа, вън от дванадесетте, се разпръснаха по различни посоки, кой дето очите му виждаха. Дванадесетте ученици на Христа представят дванадесет вида убеждения, религии, които се пръснаха по света. Христос обаче остана сам със своето верую.В какво се заключава веруюто на Христа? В любовта, в геройството му, в умението му да страда и накрая да излезе победител. Христос смело понесе своя кръст, за което го увенчаха като победител.

Днес всички задават въпроса, защо Христос носи кръста само до едно място и после го захвърли? Има една тайна в това. Христос носи кръста до известно място, но после каза: „Оттук нататък не нося кръст. Дотук аз го носих, а сега той ще ме носи.“ След това разпнаха Христа на кръста. Обаче от възкресението до днес Христос не е носил никакъв кръст, но кръстът го носи.

Хората обаче още носят кръста. Благодарение на кръста те са направили много изобретения. В страданията човек става изобретателен. Като влезе в някой дом, кръстът разплаква всички. Няма човек в света, който да не е плакал на кръста. Кръстът е един от страшните ангели. Кръстът е едно от страшните, но разумни същества, което чрез човека разрешава една от великите задачи на живота. Заедно с него и човек разрешава тази велика и трудна задача. Защо трябваше да разпнат Христа? Това е негова работа. Защо човек трябва да умира? Това е негова работа. Защо живееш? Това е моя работа. Защо ти живееш, това е твоя работа. Пари ми трябват, за да уча. Това е твоя работа. При каквото положение да се намира, човек трябва да съпоставя нещата, правилно да решава въпросите си, да не очаква други да му ги решават. Човек трябва да знае, че всички въпроси, които се отнасят до неговото сърце, до неговия ум и до неговата душа, са лични, и той сам трябва да ги реши.

*

„Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна.“ Всеки човек може да каже същото, но той трябва да прилага онази власт, която му е дадена отгоре. Обиди ли те някой, не бързай да се саморазправяш, но запитай Христа, т.е. Божественото в себе си, как да постъпиш. Ще ти се отговори: постъпи според властта, която ти е дадена отгоре. Не приложиш ли тази власт, един ден и тебе ще съдят.

Ще дойде ден, когато Пилат ще бъде изправен на съд пред Христа. И Христос може да му каже, както едно време Пилат му е казал, но любовта никога не отмъщава. Христос ще му каже: „Имам власт да те разпна, но имам власт и да те пусна. Аз ще постъпя според властта, която ми е дадена отгоре. Бъди свободен.“ Пилат ще се освободи от позорния стълб, но от любовта, от Христовото учение няма да се освободи. Докато не приеме любовта дълбоко в себе си, човек е изложен на постоянни разочарования независимо от това, дали е богат, или беден, учен или прост, млад или стар. Кой баща или коя майка не са се разочаровали от синовете и дъщерите си? Кой учен не се е разочаровал от работата си? Това не значи, че женитбата е лошо нещо. Нито женитбата е лошо нещо, нито науката. Всичко, което става в живота, е добро, но има нещо, което човек още не разбира, вследствие на което преживява големи разочарования.

Сега ние желаем да ви поставим на правия път. За тази цел казвам, забравете миналото си и започнете да работите оттам, дето сте стигнали. Голяма част от човечеството са дошли до положението на Пилата, но за да не направят същата грешка, те трябва да дадат място на Христа в себе си, да приемат неговата светлина. Пилат не можа ли да приложи към Христа властта, която му бе дадена от Бога? Той можа да направи всичко, за да не осъди Христа.

Ще възразите, че ако Христос не беше разпнат, човечеството не би могло да се спаси. Това беше един от начините за спасяване на човечеството, и то най-слабият. Хиляди начини има, чрез които Бог може да спаси света. Ще кажете, че Пилат е бил лош човек, затова осъдил Христа на смърт. Много пилатовци има и днес в света. Колко хора, колко семейства са изпъдени от къщите си благодарение на правото на собствениците на тия къщи. Без да мислят много, тия собственици влизат в правата си и пъдят навън всред зима бедни и нещастни хора.

Щом има право и власт, човек може да я приложи, но от отговорността на делата си няма да се освободи. Човек носи отговорност за всяка своя постъпка. Отговорността носи страдания за човека, а страданията турят отпечатък – бръчките на лицето. Те говорят за сухота на сърцето, за безлюбие. Щом любовта напусне човека, старостта го посещава. Дето е старостта, там е безлюбието. Дето е младостта, там е животът. Когато безсилието обхване човека, животът го напуща. Мъдростта изключва глупостта. Истината изключва лъжата и насилието. Любовта изключва безлюбието и разрешава всички въпроси в живота.

Имам власт, Неделни Беседи, 22.12.1929 г.

Edited by Лъчезарна
Link to comment
Share on other sites

Guest Дриада

Да повярват хората в любовта, да я възприемат и усвоят.Не приемат ли това учение, всяко друго учение е нищо.Исус Христос, това е символ на любовта.Нямате ли любовта, никого нямате в света.

Воля в най- простия смисъл означава акт, проявен в разумния живот.А в разумния живот има три основни елемента, три основни проявления, от които ние заключаваме:разумният живот е смислен живот, живот на разумни желания и разумни действия.Значи, влиза мисъл, чувствувание и действие.Но това е само външната страна на живота, защото тия три елементи са преходни, не са съществени, макар, че ние се спираме и казваме, че мисълта е всичко, обаче нашите мисли постоянно се менят:имаме добри мисли, имаме лоши мисли.Следователно туй, което се мени и променя в себе си не е реално.Като казвам не е реално, не че не съществува, съществува , но е дисхармонично, а разумния живот подразбира вечна хармония в себе си.

Сега Христос казва:"слезнах от небето, не своята вола за изпълня, но волята на онзи, който ме е пратил"-И най- голямото заблуждение, което днес съществува в света е, че ние мислим, на земята никой не ни е пратил.И учени и прости, всички са под един знаменател.

И тъй, Христос е дошъл на земята да изпълни волята на този, който го е изпратил.И вие казвате:"колко е блажен този Христос, че го е пратил господ да изпълни неговата воля", а вие сте нещастни, че вас не ви е пратил.но това е една квадратна лъжа!И вас господ е изпратил, да извършите неговата воля, но вие като дойдохте се изпооженихте, направихте си къщи и забравихте защо сте дошли, и после трябва да дойде Христос да ви намери.И казва някой"аз ще направя като Христа".Да като Христа, в това отношение, че той не забравя, че не е двоумен като вас.Един ум има той, едно сърце има, което не забравя.Любовта е, която не забравя, при всичките условия на живота!

А сега казват:" повярвай в господа Исуса Христа и ти ще бъдеш спасен"И в какво ще повярваш?Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на земята и да направиш неговата воля.Ти ще кажеш"ще сторя неговата воля, на този, който ме е пратил, а не моята воля".И ти ще бъдеш едно с Христа.Духът Христов и нашият дух са едни и същи духове по произхождение.Нашата душа и Христовата душа са едни и същи души, от едно и също произхождение.

Волята на отца 09.04.1922г."Защо твоите ученици ядат и пият" пета серия- Сила и живот

Edited by Дриада
Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...
Guest Дриада

При своето идване преди две хиляди години на земята Христос ни показа дамо едната страна на своя образ.Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания.Ние го виждаме като герой на изкуплението.Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила.

Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи.Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи- те мигом ще се разтопят.В миналото разпънаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпънат.Христос не може да бъде разпънат втори път!

Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца.Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения-всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот.Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, които повдига и събужда у тях любов към всичко.

Христос "Учителят говори"Беинса Дуно

Link to comment
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Една интересна подробност в характера на Исус. „Христос каза на учениците си: Вие възлезте на този празник, а Аз няма още да възляза, защото времето Ми не се е още изпълнило. А като възлязоха братята Му, тогаз и Той възлезе на празника, не явно, но тайно някак си. После започнаха да се чуват глъчки между народа, да казват, че Той не говори право.“ Това е патриотическото чувство, което е говорело в евреите. Това чувство говори и днес; евреите и днес са такива, каквито са били преди 2000 години.

Интересен е 16-ият стих от 7-а глава от Ев. на Йоана:

„Отговори им Исус и рече: Моето учение не е Мое, но на Оногози, който ме е проводил.“

Значи Онзи, Който Го е проводил. Следователно всеки, който е проводен и носи това учение, той и учението имат един и същ източник.

А когато дойде някой и каже: „Аз тъй казвам“, друг дойде и каже: „Аз пък тъй казвам“ – това са учения, които раждат спорове. А всяко учение на онзи, който говори, и Онзи, Който го е пратил, е едно и също. Това е Учението на Бялото Братство. Когато едни кажат: „Ние тъй мислим“, а други кажат: „Ние пък тъй мислим“ – това е учението на света.

Христос ясно казва, че туй учение не е Негово, а на Оногова, Който Го е проводил.

Сега, когато у вас се зароди едно учение, вие ще се запитате това учение ваше ли е, или на Оногова, Който ви е проводил. Ако то е на Оногова, Който ви е проводил, то е право, а ако е ваше, то е учение на света.

Отговори на зададени въпроси

(Съборни Беседи, 23.08.1921 16:00 Вторник, Търново)

Link to comment
Share on other sites

  • 2 months later...
Guest Дриада

Във вашия ум може да изпъкне мисълта, че Христос имаше силата да изпъжда бесовете.В тази глава виждаме как, когато им е говорил, цялото събрание се разгневява.Хващат го, искат да го хвърлят някъде.Недоволни са от него.Но той ги укротява и си заминава.Всеки от вас може да направи това, което Христос е направил.Че ако не може да направи това, което Христос е направил, то всичките усилия са напразни.Христос е започнал да изпъжда бесовете, но вие трябва да отидете в пустинята и да станете господари на духовете да ги изпъдите.Във вас често има толкова много духове, че често пъти не знаете вие ли сте или не.

Вие очаквате да дойде Христос, да изпъди от вас духовете.Може би ще дойде някой път.Ние виждаме,че когато дойде в Израиля, той не изпъди всички духове, а само някои.Тези духове, които бяха в хората те си останаха.Той си замина без да ги изпъди.

Христос казва:"По- големи чудеса от тези ще направите".Идването на Христа се ознаменува с това, че даде власт на вярващите да се очистят.Това е най- великата работа.

Ако дойде днес Христос в света, светът пак ще си остане такъв, какъвто си е бил.И след 2000 години хората пак ще проповядват, че Христос така и така е направил.Има една работа, която трябва да се свърши.Всички трябва да станете едно с Христа, по стремеж да почнете да работите.Да сте готови за Царството Божие.Сега има един лесен начин.Казва се:"Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти"

Небето е място за същества, които са станали напълно господари на своите слабости.Някой казва:"Аз имам известна слабост"Царството Божие не е за слабите.Царството Божие не е за децата, а за силните, за разумните същества.Царството Божие е място дето живеят разумни души, които се разбират и всеки човек е толкова внимателен, че той счита интересите на другите, като свои интереси.Той не поставя своите интереси по- горе от интересите на другите хора.Вие се приготвяте да влезете в този, новия живот.Тогава на земята може да опитате.Живеете между хора, които не ви разбират- вие се опитайте да имате мир в душата си.Първите християни ги били и те се връщали радостни и весели,че ги били.Колко е мъчно, след като си изгубил богатството, да поблагодариш на Бога, че си се освободил от една тежест, от един товар.Болен си, благодари на Бога.Пак ще оздравееш.Болестта не значи, че ще умреш.При болестта ще научиш нещо.При сегашните условия болестите са едно благословение.Ако знаеш как да се отнасяш с хората и условията ти си в новия живот.

Ако вие имате любов към Бога, то е нормално състояние.Не се старайте да определите какво нещо е Бог.И когато имате любов към Христа, не ходете да го търсите в историята къде е бил, как се е родил.

Как искате вие да започнете живота си?Ако се моля, щях да се помоля на Бога да ми даде сила, знание, мъдрост, любов, истина, свобода.Ще кажа:Дай ми Господи, сила, знание, любов, мъдрост, истина и свобода.Знанието трябва да знаем как да го добием и как да го използваме.Също и мъдростта трябва да знаем как да я използваме.И любовта трябва да знаем как да я употребим.Също истината и свободата, които Бог ни е дал.На всички ви трябва малко повече сила.Не само мускулна сила, но и мозъчна сила.Не само сърдечна сила, но и сила, която подкрепя живота, сила, която е свързана с вечния живот, с това непреривното, Божественото.Защото е казано, че Бог е всесилен.Говоря за силата, която излиза от Божието всесилие.

Сега вие може да кажете"Аз се трудя"Във вършенето на Волята Божия няма никакъв труд.То е най- приятната работа, която човек може да има.Никакъв труд, никакво мъчение, никакви спънки.Мъчнотии има преди да се научиш да вършиш Волята Божия, но щом се научиш да я вършиш, по- хубава и по- приятна работа от нея няма.

Изпълнение на волята 04.02.1934г."Новото разбиране на връзката в живота"УС

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

Мислите ли, че като запалите на Господа кандило, ще се спасите? Не. Ако запалите вашата свещ с Любов, ако запалите вашето кандило с Любов, каквото попросите от Господа, Той ще ви даде. Такава е великата Истина и нека се опита някой да я оспори. Всичко това ние го прилагаме и призоваваме и вас да го приложите и да го опитате. Съвременното християнство трябва да излезе от своето езичество. Ако православното духовенство иска да води българския народ, трябва да го поведе към Бога. Само тогава ще се въдвори дух на единство. Но то иска да го води в името на патриотизма, който се нуждае от пълни хамбари и масълце, нуждае се от майки, които да народят деца, за да се бият за отечеството. Това е добре, но къде са сега тези българи, които ще се жертват? Само Любовта може да ги роди.

 

Следователно трябва да се върнем към онова основно Учение, което Христос е проповядвал на евреите. Те обаче не го приеха и две хиляди години вече откакто се разпръснаха по лицето на земята. И българите мислят, че като не приемат Новото Учение, ще прокопсат. Евреите постоянно избиваха пророците и не харесаха. Няма народ, който де е злоупотребил с Любовта и да не е приел своето възмездие.

 

 

Аз съм вратата на овцете

Link to comment
Share on other sites

  • 4 weeks later...

"Сега има много школи, които препоръчват. И в религията препоръчват един метод, той е добър за насърчение. Казват, че Христос дошъл да спаси света – никак не са дали Христовото учение така, както трябва. Че Христос дошъл в света, но учението Христово спасява света, само ако се приложи Любовта към Бога. Като започнат хората да любят Бога, спасяват света."

 

Мъдростта съгради, Неделни Беседи, 28 февруари 1943 г.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...