цветна дъга

"Страданиеята са едно благо.

Имаш голяма неприятност в живота си и колко е мъчно да повярваш, че всичко ще се превърне в добро. В дадения случай е важно да повярваш, да надделееш над условията; това е за силните душш. Всеки има препятствия според степента на силата си.

Всеки, който страда, е придобил нещо, без да знае.

Нося дина на рамото си - страдание е, свалям динята да я разрежа - радост е.

Страданията са едно благо за онзи, който ги разбира.

Из главата "Страданията водят към добро" от книгата "Акордиране на човешката душа", том 1

Страданията причиняват едно голямо благо, понеже без тях човек много ще пострада. Без страдание човек може да ръждяса.

Радостта показва, че си чист, а скръбта показва, че си я изгубил.

А Чистотата е закон на Живота.

Страданията са филтър, който филтрира всички мисли, чувства и постъпки.

Страданията са огън, който пречиства.

Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат след това.

Неразбраното страдание състарява. Затова разберете страданието научно. Дойде ли то, внася сериозност и Чистота.

Страданието е един Ангел в работни дрехи.

Страданието ще те заобиколи с един кръг, за да не те подчинят и да те оставят на мира низшите, тъмните същества, които се навъртат около теб.

При страданието ти повдигаш съзнанието си и така се освобождаваш.

Ти се украсяваш с наниз от елмази и смяташ да излезеш навън, но като дойде страданието, не излизаш и няма кой да те обере. Направете превод, защото много добро намерение има страдаинето.

...то удря, но удря с Любов. Агрономът нали обрязва лозата и дръвчетата?

...в мъчнотия кажи си: "Бог ме обича и аз Го обичам. В Бога всичко е добро."

Из главата "Страданията пречистват и развиват добродетелите" от книгата "Акордиране на човешката душа", том 1

тук

тук

Ние се "самоубиваме" и "убиваме" всеки ден с негативните си мисли и чувства, постъпки и думи, с нашата грубост, неосъзнатост и неразумност. Когато нараняваме другите, всъщност нараняваме себе си и когато нараняваме себе си, нараняваме другите около нас. Голям егоизъм е човек да мисли само за себе си - самоубийството и убийството са форми на егоизма, на слабостта и безлюбието и алчността в човека, който иска внимание само към себе си - и колкото и да му дават околните, той е вечно неудовлетворен и недоволен. Така низшите духове черпят силите ни.
Когато човек е изгубил смисъла на живота, значи не е бил истински "смисълът" на този живот - самоубийството, и което и да е насилие, не само не решават нищо, а водят до още по-тежки следствия. Тежко е, когато човек няма вяра в Живота, в себе си, в Доброто под различни форми.
Понякога ние трябва много да страдаме, за да оценим какво имаме, а не постоянно да изброяваме какво ни липсва.

Ето нещо от беседите на Учителя, които са за реалните ситуации в ежедневието ни:

"Неразположение значи следното: например ти кажеш – не искам да уча – не съм разположен – не искам да ходя – не искам да ям – нямам разположение. От горните товари кое е по-силно? Неразположението по-силно ли е от пукването? (Пукването е по-силно). Добре. Сега, ако се пукне, ще изчезне неразположението. Докато не се е пукнал човек, неразположението остава, но щом се пукне, неразположението остава ли там? (Няма го). Като се пукне той може ли да се самоубие? (Не е ли самоубийството следствие на пукването?) Не. Той като не може да се пукне, ще се самоубива. Закон е: Дойде ти едно неразположение, ти може да имаш вяра, може да си следвал университет, дойде ти едно неразположение, ти не можеш да се справиш с него. Ти как ще се справиш със своето неразположение? Ти трябва да изучаваш тежестите. Неразположението е известна тежест. (Чрез музика може да се смени неразположението, казва Цеко). Колкото и да знаете, човек, който не може да употреби науката, той прилича на едно натоварено животно."

" Знанието сега е потребно да можете да ходите свободно. Мнозина от вас казвате: Крайно съм неразположен, ще се пукна. Щом искаш да се пукнеш, много пари имаш. Пусни малко пари. Казва някой: Искам да се самоубия. Защо ще се самоубива? Най-големите престъпници в света са самоубийците. Няма по-големи престъпници от самоубийците. Един човек, който се самоубива, той може да отреже главите на хората от целия свят. Той казва: Дето ще отида да режа главите на всички, по-добре е да отрежа главата си. И човек, който дръзне да убие себе си, няма да дръзне да убие и другите. И като убие 10 души, най-после убива и себе си. Каква работа е свършил той? Самоубийството, пукването и неразположението, това са чужди идеи останали от далечното ваше минало. Сега си неразположен, сега се пукате, сега се самоубивате. Защо човек ще се самоубива? Трябва да намерите равни сили, а друга на неразположение. Какво нещо е неразположението? Коя е равна сила друга на пукването? Да цъфнеш."

Знание и приложение, МОК, 1931 г.

"Като не намираш причината на недоволството си, казваш: „Идва ми да се самоубия!“ – И затова има цяр. Ще те сложат на земята и ще ти ударят 10–20 тояги. Ти започваш да викаш, да се молиш да те пощадят. Ако не можеш да понесеш боя – малкото страдание, как ще понесеш най-голямото страдание – самоубийството? Ти ще страдаш и на онзи свят. Въобразяваш си, че като се самоубиеш, ще благуваш. За предпочитане е голямото страдание на земята, отколкото да мечтаеш за голямото благо след самоубийството. Между вас няма нито един, който мисли за самоубийство. Може животът на някого да е дотегнал, но той не мисли за самоубийство. Защо му е дотегнал животът? – От безразборно ядене и пиене. "

"Казваш: „Нещастен съм, три дни не съм ял, нямам пари, всичко изгубих“. – Радвай се и на това. Твоето нещастие е временно. Ти си изгубил парите си, но с тях са нахранени 40 бедни хора. По-рано ти беше сит, а сега са сити 40 души. Плачеш за своя близък, че заминал за онзи свят. – Радвай се, той е щастлив. На земята беше нещастен. Трябва ли да плачеш за един щастлив човек? Скърбиш за приятеля си, че е в затвор. – Не скърби, той сега учи. Докато е бил свободен, нямал време за учене, а сега учи, придобива знания. Вие не разбирате Божиите пътища. Знайте, че всичко, което става в света, е за добро. Удариш се някъде, благодари, че не си се ударил по-лошо. Някой ти каже една добра дума – благодари; каже ти обидна дума – пак благодари."

" Несъзнателно човек прави такива движения, от които трябва да се освободи. Изпращаш приятеля си и плюеш. Той мисли, че плюеш на него."

Отношение към природата

"Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. "

Ти си!

Ето нещо, което прочетох от Учителя и ме накара да се замисля :

"Процесът на развитието е обратен, т.е. да се издигнеш от това поле, в което си паднал, ти няма да минеш вече по същия път. Сега ти ще започнеш като минеш през тясната врата на единия конус в другия, който допира върха си в другия, и ще почнеш своята еволюция. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в нашия свят.

Едва си влязъл в този нов свят, ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем така, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостоятелно и независимо от всички закони?“

Ти ще го попиташ: „Слизал ли си ти в конуса на живота?“

– „Не.“

– „Слез да видиш, как се живее там. Аз слизах един път и втори път за нищо в живота си няма да сляза.“ Мнозина ще слезете в този конус, и когато минете през тясната врата, ще си спомните моите думи. "

Учителя Бейнса Дуно, "Малкият закон", НБ, юни, 1919г.
тук

Ние се "самоубиваме" и "убиваме" всеки ден с негативните си мисли и чувства, постъпки и думи, с нашата грубост, неосъзнатост и неразумност. Когато нараняваме другите, всъщност нараняваме себе си и когато нараняваме себе си, нараняваме другите около нас. Голям егоизъм е човек да мисли само за себе си - самоубийството и убийството са форми на егоизма, на слабостта и безлюбието и алчността в човека, който иска внимание само към себе си - и колкото и да му дават околните, той е вечно неудовлетворен и недоволен. Така низшите духове черпят силите ни.
Когато човек е изгубил смисъла на живота, значи не е бил истински "смисълът" на този живот - самоубийството, и което и да е насилие, не само не решават нищо, а водят до още по-тежки следствия. Тежко е, когато човек няма вяра в Живота, в себе си, в Доброто под различни форми.
Понякога ние трябва много да страдаме, за да оценим какво имаме, а не постоянно да изброяваме какво ни липсва.

Ето нещо от беседите на Учителя, които са за реалните ситуации в ежедневието ни:

"Неразположение значи следното: например ти кажеш – не искам да уча – не съм разположен – не искам да ходя – не искам да ям – нямам разположение. От горните товари кое е по-силно? Неразположението по-силно ли е от пукването? (Пукването е по-силно). Добре. Сега, ако се пукне, ще изчезне неразположението. Докато не се е пукнал човек, неразположението остава, но щом се пукне, неразположението остава ли там? (Няма го). Като се пукне той може ли да се самоубие? (Не е ли самоубийството следствие на пукването?) Не. Той като не може да се пукне, ще се самоубива. Закон е: Дойде ти едно неразположение, ти може да имаш вяра, може да си следвал университет, дойде ти едно неразположение, ти не можеш да се справиш с него. Ти как ще се справиш със своето неразположение? Ти трябва да изучаваш тежестите. Неразположението е известна тежест. (Чрез музика може да се смени неразположението, казва Цеко). Колкото и да знаете, човек, който не може да употреби науката, той прилича на едно натоварено животно."

" Знанието сега е потребно да можете да ходите свободно. Мнозина от вас казвате: Крайно съм неразположен, ще се пукна. Щом искаш да се пукнеш, много пари имаш. Пусни малко пари. Казва някой: Искам да се самоубия. Защо ще се самоубива? Най-големите престъпници в света са самоубийците. Няма по-големи престъпници от самоубийците. Един човек, който се самоубива, той може да отреже главите на хората от целия свят. Той казва: Дето ще отида да режа главите на всички, по-добре е да отрежа главата си. И човек, който дръзне да убие себе си, няма да дръзне да убие и другите. И като убие 10 души, най-после убива и себе си. Каква работа е свършил той? Самоубийството, пукването и неразположението, това са чужди идеи останали от далечното ваше минало. Сега си неразположен, сега се пукате, сега се самоубивате. Защо човек ще се самоубива? Трябва да намерите равни сили, а друга на неразположение. Какво нещо е неразположението? Коя е равна сила друга на пукването? Да цъфнеш."

Знание и приложение, МОК, 1931 г.

"Като не намираш причината на недоволството си, казваш: „Идва ми да се самоубия!“ – И затова има цяр. Ще те сложат на земята и ще ти ударят 10–20 тояги. Ти започваш да викаш, да се молиш да те пощадят. Ако не можеш да понесеш боя – малкото страдание, как ще понесеш най-голямото страдание – самоубийството? Ти ще страдаш и на онзи свят. Въобразяваш си, че като се самоубиеш, ще благуваш. За предпочитане е голямото страдание на земята, отколкото да мечтаеш за голямото благо след самоубийството. Между вас няма нито един, който мисли за самоубийство. Може животът на някого да е дотегнал, но той не мисли за самоубийство. Защо му е дотегнал животът? – От безразборно ядене и пиене. "

"Казваш: „Нещастен съм, три дни не съм ял, нямам пари, всичко изгубих“. – Радвай се и на това. Твоето нещастие е временно. Ти си изгубил парите си, но с тях са нахранени 40 бедни хора. По-рано ти беше сит, а сега са сити 40 души. Плачеш за своя близък, че заминал за онзи свят. – Радвай се, той е щастлив. На земята беше нещастен. Трябва ли да плачеш за един щастлив човек? Скърбиш за приятеля си, че е в затвор. – Не скърби, той сега учи. Докато е бил свободен, нямал време за учене, а сега учи, придобива знания. Вие не разбирате Божиите пътища. Знайте, че всичко, което става в света, е за добро. Удариш се някъде, благодари, че не си се ударил по-лошо. Някой ти каже една добра дума – благодари; каже ти обидна дума – пак благодари."

" Несъзнателно човек прави такива движения, от които трябва да се освободи. Изпращаш приятеля си и плюеш. Той мисли, че плюеш на него."

Отношение към природата

"Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. "

Ти си!

Ние се "самоубиваме" и "убиваме" всеки ден с негативните си мисли и чувства, постъпки и думи, с нашата грубост, неосъзнатост и неразумност. Когато нараняваме другите, всъщност нараняваме себе си и когато нараняваме себе си, нараняваме другите около нас. Голям егоизъм е човек да мисли само за себе си - самоубийството и убийството са форми на егоизма, на слабостта и безлюбието и алчността в човека, който иска внимание само към себе си - и колкото и да му дават околните, той е вечно неудовлетворен и недоволен. Така низшите духове черпят силите ни.
Когато човек е изгубил смисъла на живота, значи не е бил истински "смисълът" на този живот - самоубийството, и което и да е насилие, не само не решават нищо, а водят до още по-тежки следствия. Тежко е, когато човек няма вяра в Живота, в себе си, в Доброто под различни форми.
Понякога ние трябва много да страдаме, за да оценим какво имаме, а не постоянно да изброяваме какво ни липсва.

Ето нещо от беседите на Учителя, които са за реалните ситуации в ежедневието ни:

"Неразположение значи следното: например ти кажеш – не искам да уча – не съм разположен – не искам да ходя – не искам да ям – нямам разположение. От горните товари кое е по-силно? Неразположението по-силно ли е от пукването? (Пукването е по-силно). Добре. Сега, ако се пукне, ще изчезне неразположението. Докато не се е пукнал човек, неразположението остава, но щом се пукне, неразположението остава ли там? (Няма го). Като се пукне той може ли да се самоубие? (Не е ли самоубийството следствие на пукването?) Не. Той като не може да се пукне, ще се самоубива. Закон е: Дойде ти едно неразположение, ти може да имаш вяра, може да си следвал университет, дойде ти едно неразположение, ти не можеш да се справиш с него. Ти как ще се справиш със своето неразположение? Ти трябва да изучаваш тежестите. Неразположението е известна тежест. (Чрез музика може да се смени неразположението, казва Цеко). Колкото и да знаете, човек, който не може да употреби науката, той прилича на едно натоварено животно."

" Знанието сега е потребно да можете да ходите свободно. Мнозина от вас казвате: Крайно съм неразположен, ще се пукна. Щом искаш да се пукнеш, много пари имаш. Пусни малко пари. Казва някой: Искам да се самоубия. Защо ще се самоубива? Най-големите престъпници в света са самоубийците. Няма по-големи престъпници от самоубийците. Един човек, който се самоубива, той може да отреже главите на хората от целия свят. Той казва: Дето ще отида да режа главите на всички, по-добре е да отрежа главата си. И човек, който дръзне да убие себе си, няма да дръзне да убие и другите. И като убие 10 души, най-после убива и себе си. Каква работа е свършил той? Самоубийството, пукването и неразположението, това са чужди идеи останали от далечното ваше минало. Сега си неразположен, сега се пукате, сега се самоубивате. Защо човек ще се самоубива? Трябва да намерите равни сили, а друга на неразположение. Какво нещо е неразположението? Коя е равна сила друга на пукването? Да цъфнеш."

Знание и приложение, МОК, 1931 г.

"Като не намираш причината на недоволството си, казваш: „Идва ми да се самоубия!“ – И затова има цяр. Ще те сложат на земята и ще ти ударят 10–20 тояги. Ти започваш да викаш, да се молиш да те пощадят. Ако не можеш да понесеш боя – малкото страдание, как ще понесеш най-голямото страдание – самоубийството? Ти ще страдаш и на онзи свят. Въобразяваш си, че като се самоубиеш, ще благуваш. За предпочитане е голямото страдание на земята, отколкото да мечтаеш за голямото благо след самоубийството. Между вас няма нито един, който мисли за самоубийство. Може животът на някого да е дотегнал, но той не мисли за самоубийство. Защо му е дотегнал животът? – От безразборно ядене и пиене. "

"Казваш: „Нещастен съм, три дни не съм ял, нямам пари, всичко изгубих“. – Радвай се и на това. Твоето нещастие е временно. Ти си изгубил парите си, но с тях са нахранени 40 бедни хора. По-рано ти беше сит, а сега са сити 40 души. Плачеш за своя близък, че заминал за онзи свят. – Радвай се, той е щастлив. На земята беше нещастен. Трябва ли да плачеш за един щастлив човек? Скърбиш за приятеля си, че е в затвор. – Не скърби, той сега учи. Докато е бил свободен, нямал време за учене, а сега учи, придобива знания. Вие не разбирате Божиите пътища. Знайте, че всичко, което става в света, е за добро. Удариш се някъде, благодари, че не си се ударил по-лошо. Някой ти каже една добра дума – благодари; каже ти обидна дума – пак благодари."

" Несъзнателно човек прави такива движения, от които трябва да се освободи. Изпращаш приятеля си и плюеш. Той мисли, че плюеш на него."

Отношение към природата

"Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онѣзи висши, разумни сѫщества измѣнятъ вашето твърдо вещество въ въздухообразно, и вие падате отъ скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. Послѣ, искате да се хвърлите въ нѣкоя нагорещена пещь, тамъ да изгорите. Но тия сѫщества прѣвръщатъ материята ви въ огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсѣкѫдѣ търсите смъртьта, но не можете да се самоубиете. Питамъ: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи отъ васъ. Нѣкой пѫть е благословение човѣкъ да умре. Защо човѣкъ иска да умре? – Всички хора, които искатъ да умратъ, то е затова, защото иматъ желание да ликвидиратъ съ старитѣ си дългове. И дѣйствително, тѣ забравятъ дълговетѣ си, като умратъ, но законътъ е такъвъ, че слѣдъ като дойдатъ втори пѫть на земята, пакъ ги хващатъ. А дали приемате прѣраждането, или не, това за природата нищо не значи. "

Ти си!

Ето нещо, което прочетох от Учителя и ме накара да се замисля :

"Процесът на развитието е обратен, т.е. да се издигнеш от това поле, в което си паднал, ти няма да минеш вече по същия път. Сега ти ще започнеш като минеш през тясната врата на единия конус в другия, който допира върха си в другия, и ще почнеш своята еволюция. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в нашия свят.

Едва си влязъл в този нов свят, ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем така, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостоятелно и независимо от всички закони?“

Ти ще го попиташ: „Слизал ли си ти в конуса на живота?“

– „Не.“

– „Слез да видиш, как се живее там. Аз слизах един път и втори път за нищо в живота си няма да сляза.“ Мнозина ще слезете в този конус, и когато минете през тясната врата, ще си спомните моите думи. "

Учителя Бейнса Дуно, "Малкият закон", НБ, юни, 1919г.
тук

"В Школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите.
Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спрямо душата си и спрямо себе си, спрямо всички.

Ученикът трябва да мълчи, за да може да мисли. Мисълта му да бъде строго определена, да не е разсеяна. Никакви противоположни мисли и съмнения!

В Школата не се позволява никой никого да поправя.

Ученикът не трябва нито да завижда, нито да облажава, нито да съжалява.

Който се страхува, ученик не може да бъде. Който не може да учи – също.

Когато дойде една лоша мисъл, ученикът я отхвърля моментално.

Сърцето си не залагайте, умът си не продавайте.

Туй знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го добиете в най-голямото мълчание на вашата душа.

Това учение трябва да се приложи – там е силата и спасението.

Ако може да приложите една стотна от това учение, ще сте щастливи.

Единственото важно за мен и за вас е да изпълним Божията Воля.

За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти.

Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.

Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.

Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат.

Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа нагрубява някого.

Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казали. Той във всичко търси Любовта.

Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.

Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.

На ученика не се позволява да говори празни думи.

Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото пъти иска.

Който иска да флиртува – вън от класа!

Който ревнува – вън от класа!

Ученикът е чист, честен, искрен.

Ученикът е постоянен, не се влияе от мъчнотиите, той е смел и решителен. Умът му трябва да е гъвкав, подвижен, възприемчив.

В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има.

Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука.

Един окултен ученик първо е естествен, не е превзет, а е скромен.

Две правила за ученика: да не губи времето си напразно и направените грешки да ги изправи веднага.

Ако ученикът няма препятствия, мъчнотии, значи стои на едно място.

На ученика не се позволява да спи, съзнанието винаги да е будно.

От ученика се изисква търпение, мълчание, разсъждение.

Ученикът не трябва да има никакъв недъг.

На ученика не му трябва никаква събота и никакво кръщение.

Ученикът не може да бъде беден.

Всякога ученикът да мисли, че е богат.

Ученикът сам разчиства своите сметки.

Ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, а приложението – Божията Истина.

Някои спорят и казват: Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко. Това е илюзия на вашия ум.

На ученика абсолютно се забранява да одумва.

Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има предвид Бога в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди.

Заспали ученици не искам. Спретнати, чисти, умни, добре облечени!


Опитвайте нещата 99 пъти, но не се съмнявайте.

Търпение и послушание – без тези две качества не можете да вземете нито една крачка.

Първото правило: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате.

Заради Любовта към Бога всичко мога да направя.

Станеш ли министър или друг висок пост заемаш, ученик не можеш да бъдеш. Окултният ученик заема скромни длъжности. От завидни длъжности ще се пазите като от огън.

Ученикът трябва да знае поне едно изкуство или поне един занаят.

Дисциплина ви е потребна, за да спестявате време.

Експедитивни в мисленето. Казано и свършено, да няма умуване и протакане. Без: ама нямам време.

Вие младите ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване. Чувствата ви и сърцата да бъдат благородни.

Когато при вас има една сестра – ученичка, вие трябва да я пазите като очите си; ще бъдете великодушни, нежни в отношенията си, мислите и желанията си. Също сестрите към братята-ученици, да бъдат много нежни и деликатни, да ги почитат и уважават, да бъдат внимателни към техните души. Сестрата да погледне брата в очите и да каже мислено: изпращам ти моята любов, моята светлина и свобода.

В мое присъствие искам да сте искрени и свободни и да се ползвате от моята светлина. Очите ви да не играят. Никакви нечисти мисли! Ще се контролирате.

Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете, чистотата е условие, абсолютна необходимост за всеки ученик.

Да се движите отмерено, спретнато, стегнато, не отпуснато, да няма никакво клатушкане, главата да е изправена, погледът ясен и чист. В движението на ръцете и краката да има ритъм. Всяко нещо, което правите, да бъде обмислено и красиво, музикално. Кривото рамо, наведената глава, гърбицата да се изправят.

Едно правило: когато двама приятели вървят един до друг, никога да не се втиквате между тях, като клин. Ще стоите настрана. Имате приятелка, не позволявайте никога да се втиква който и да е помежду ви като клин.

Когато сте вън от града, на чист въздух, гологлави ще ходите, шапките в ръце, но в големите горещини и студове ще носите шапки.
Ученикът се въздържа от изобилно хранене и често пости.

Ученикът никога да не говори за неща, за които не е сигурен дали са верни или не.

Ученикът всякога трябва да придобива знания и да работи за трима: първо за Бога, каквото остане, да внесе в банката на ближния си и каквото още остане, да внесе в своята банка.

Като дойде отчаянието – учете.

Като дойде неверието – учете. При всички отрицателни състояния – учете. Страданията са един материал, върху който ученикът работи.

Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта.

Болният не може да бъде ученик.

Дрехите на ученика са много прости. Не са дрехи като за бал.

“Махар Бену” е песента на Ученика, който най-добре учи и прилага всичко.

Ако ти всеки ден се тревожиш за какво ли не, какъв ученик си?

Бог не те е пратил на Земята да се тревожиш. Пратил те е да учиш.
Ако мислете, че може така да минете, да не се учите, много се лъжете. Като мечка ще ви разиграват и пак ще учите.

Пътят на ученика е път на зазоряване, път на вечна светлина.

Всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма друг близо до него. Той да бъде свободен, да няма кому да се сърди. Не трябва да влизаш нито да ти влизат в мислите и чувствата. Не позволявай да ти се месят, нито ти се мешай в работите на другите. Себе си остави свободен и на другите давай свобода.

Ученици сте на една Божествена школа, а мислите само за обикновени работи, за това, което не може да донесе щастие.

Да имате къща, да градите къща, това е за хората в света предметно учение. За учениците трябва друг градеж.

Скръбният не може да бъде ученик.

Скръбният е егоист, той мисли само за себе си.

Самовладеенето е много важно нещо в една Опитна школа. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине малко време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш и казаното да е на място.

Учениците в една Окултна школа са най-добрите правила един за друг. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте необходими един за друг.

И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите.

Който иска да учи, непременно трябва да има светла и чиста мисъл, за да възприема.

Каквато и погрешка да направите, бъдете готови да се изповядвате. От вас се иска единство на съзнанието, светъл ум, благородно сърце, силна воля, здрав гръбнак, да носи. Хилави, болни ученици тук не се приемат.

Като работите съзнателно и с Любов, като прилагате доброто и сте справедливи, вие може да създадете от себе си каквото пожелаете.

Ще живеете и работите, не както светът иска, а както Бог иска.

Нито в една ваша мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш.

Окултният ученик трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото като военните ще бъде подложен на престрелки от всички страни.

Каквото чуете в клас, не го изнасяйте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше.

Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученикът се е усъмнил в Учителя си и да не е пострадал.

Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено.

На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал някоя лъжа или не, ученикът обаче в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа.

Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието: да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютно точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Окултният ученик трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува и винаги да е готов да прилага.

Задачата на Школата не е да ви направи изведнъж умни и добри. Знанието може да увеличи тревогите ви. Имате мозък от килограм и половина, ограничен ум, а искате да обхванете цялата вселена. Мозъкът на един ангел по интензивност на своите вибрации и по качество представлява съвкупност от мозъците на цялото човечество.

Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си нежност и състрадание.

Аз наричам младежки окултен клас на вечната младост, на божествената нежност и бих желал да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, чисти, нежни.

Няма да мислите, че сте бедни, а ще изисквате условия, при които можете да се развивате. Срамно е ученикът да се обезсърчава.

Благородство се иска от всички ви: в лицето, в поведението, в обноските – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Всички можете да бъдете за пример.

На ученика не се позволява да бъде намусен.

Ученикът не се влияе от външните условия, съзнанието е будно, мисълта трезва; без съмнение и колебание върви към своята цел.

Когато ученикът съгреши, добре е няколко вечери подред да спи на борови дъски, без възглавница, да приеме от качествата на бора. Борът внася импулс за растене нагоре, същевременно смекчава характера.

За да учи добре, човек се нуждае от самота, от проста и скромна обстановка, която да не отвлича вниманието му. Стаята да е просто мебелирана, но красива: стол, маса, печка, шише с вода и книги.

Дружете с хора, с които си хармонирате, ползвайте се от услугите на тези, с които сте в хармония и единство.

Добре е да изучавате астрономия, математика, окултните науки.

Добре е да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за спане, съзнателно се самовъзпитавайте. Вие сте свободни да работите или не, но ако се откажете от днешната работа, ще изгубите условията на деня.

На ученика е позволено да бъде недоволен само при случай, когато е могъл, а не е приложил добродетелите си .

Не питайте с какво се занимава този или онзи, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се иска да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

Външно и вътрешно абсолютно чисти.

Прилагайте знанията в живота си, а не ги трупайте.

Никога не пожелавайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не пожелавайте големи работи, големи радости, защото те носят и големи скърби.

Не приемете ли една скръб, ще ви се прати по-голяма.

За сегашното ви развитие по-добри условия от тия, които имате, не очаквайте. Като работите с любов и радост, ще ви се дадат по-добри условия.

Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага.

На ученика не се позволява да се занимава с отрицателните качества на другите. Никога да не се спира на погрешките на другите, ако иска да се облагороди.

Тия познания, които получавате в Школата ще ви ползват не само в сегашния ви живот, но и в бъдещия, и за хиляди години напред.

Ако вие не знаете как да спите, никога не можете да се учите духовно, защото когато спите се учите духовно. Не можете ли да спите спокойно, не можете и ученик да бъдете.

На окултния ученик не се позволява да спи денем.

Ако бихте знаели тщеславието, лицемерието, любопитството, какви последствия произвеждат в организма, не бихте ги помирисали. Своенравието – също.

Ако вие тук влизате като мъже и жени, никакви ученици не сте.

Учениците са образец във всяко отношение.

Най-великото благоденствие за един окултен ученик е да има мъчнотии и то големи.

Пазете се всякога от следното: да не се подигравате, да не подбивате, да не лъжете, да не губите своето и на другите времето, да не се раздвоявате и да не раздвоявате другите около вас.

Като ученици никому няма да четете морал. Ще си търпите възгледите, ще се изслушвате. Всички, които лъжат и клюкарстват, са вън от школата. Които крадат и одумват, са вън от школата. Онзи, който лъже пред мен е изгубил всичко.

Който не е музикален, ученик не може да бъде.

Ако в една школа не се тури любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат да се постигнат. Бога ние чрез Любовта ще познаем.

На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, защото все едно че изнася своите погрешки. – ние всички сме едно.

Ученик, който пости, на екскурзия да не ходи. На екскурзия ще носи хлебец, ще пие вода и ще благодари на Бога.

Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; възвишена, благородна и широка душа като вселената и дух крепък като Бога.

Дума дадена, обещана – да се изпълни. Малко ще говорите, ще обмисляте и ще изпълнявате.

За един окултен ученик думите “не може”, “не е възможно” не съществуват. Ще преодолявате всички мъчнотии и спънки. За всяка празна дума ще отговаряте.

Окултният ученик се занимава със себе си, а не с погрешките на другите хора. Занимава ли се с другите, той е вън от школата.

Ноктите, дрехите, тялото – всичко в ученика трепти от чистота.

Косата измита, вчесана гладко, обувките чисти, широки, с ниски токове.

Ученикът не бива да очаква големи резултати.

Бог няма да ви даде едно благо, докато не сте готови за него.

Болестите и недъзите не ви препоръчват много.

Без морална стабилност ученикът, колкото и знания да има, ще ги изгуби.

Ученици, които не могат да се почитат едни-други, не могат да почитат и Учителя си.

Всеки от вас сам за себе си да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как се обхождат другите с него.

Няма да слизате долу по волята на света.


Всяка погрешка, която направите, ще я извадите пред себе си и ще кажете: “Ще я изправя”.

Всички трябва да имате мек, приятен глас.

Изслушвайте се. Бъдете търпеливи.

Годините не определят ученичеството.

Първото нещо, което искам от вас, е да си миете ръцете често, най-малко 20 пъти на ден. Когато правите услуга, било на мен, било на друг, предварително ще си измивате ръцете. Също искам от вас да бъдете абсолютно чисти и физически, и духовно.

Черни дрехи в школата няма да носите. Дрехите да са широки, свободно да падат, светли и бели, ленени, с широки ръкави, чисти дрехи и чисти тела.

Като ученици трябва да бъдете доблестни в отношенията си. Туй, което не можете да кажете някому в очите, не го казвайте и зад гърба му.

Ученикът се учи от всичко. Страданията, бурите, неволите, присмехите, обидите са уроци.

Тесногръдие, малодушие, дребнавости – всичко настрана!

Лошият навик е трън в плътта на човека. Ученикът трябва да се занимава специално с изкореняване на лошите навици.

Нямате ли вътрешен мир, вие не можете духовно да растете.

От всички ученици се изисква целомъдрие и великодушие. Няма друг път за придобиване на окултните сили.

Самообладанието е важно качество за ученика. Ако от най-малката случка, противодействие или изненада може да наруши равновесието си, ученикът не може да се надява на успех в работата си.

Ученик, който страда за пари, за богатства, показва, че е още дете, което преждевременно са заставили да учи.

Ученикът работи абсолютно безкористно и с любов.

Ученикът раздава и просвещава даром.

Желая на всички ви да бъдете запалени свещи, отдалеч да светите и всички да ви се радват. Запазете в себе си идеала към съвършенство и към него постоянно се стремете.
Работете да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако някой от вас заболее или отпадне духом, или материално се съсипе, вечер, когато той спи, изпращайте към неговото съзнание и подсъзнание добри мисли. Чрез закона на внушението може да помагате на болни, на бедни, на отчаяни.

Ученикът трябва всеки ден да отделя 20-30 минути за пеене. Развитието на дарбите и способностите зависят от разположението към музиката. Да бъдеш смирен, добър, учен и това е музика.

Силата ви е в приложението. Каквито правила са дадени в лекциите, приложете ги.

Ученикът не се нуждае само от знания, но и от устойчив, добър характер, с нищо да не се подкупва.

Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува, свири, пее, чувства и мисли хубаво, постъпва благородно и красиво.

Какъв окултен ученик може да бъде онзи, който за нищо и никакво се гневи, обижда и не може да носи страдания? Като му кажат една обидна дума, той почва да разправя на всички около себе си, че са го обидили.

Това не е ученик.

Ученикът не се страхува и смущава от нищо. Той има вяра в себе си, в Бога и знае, че всичко може да преодолее.

Ако не изпълните това, което е казано в беседите, вие ще изгубите добрите условия, които ви са дадени; веднъж изгубени, тези условия не се връщат.

Като ученици на живота ще бъдете поставени в условия да ядете един или два пъти в седмицата. Затова още сега се подготвяйте за това време.

Когато окултният ученик заболее, не трябва да прибягва до лекар, защото болестта му е дадена като задача за разрешаване, да опита своя ум, сърце и воля.

Ученикът неизбежно ще опита страданията, сиромашията, болестите – те са почивка за него.

Окултният ученик познава и разбира законите на природата и живее съобразно с тях. Познава тревите, цветята, билките, техните лечебни свойство и сам се лекува. Знае, че всяка болест си има причина, открива причината и отстранява болестта.

Ако някога се е присмял на някого за недъг или болест, тази болест ще го посети и него.

Хубаво е като се движите между хората да не ви смятат за смахнати, но да видят в лицето ви хора с висок морал, със знания, с хубава обхода, носители на нова светлина.

Ученикът трябва да знае произхода на всяко изкушение и да се предпазва от него.

Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото битие. Предаде ли се на човешката любов, той се излага на големи изпитания.

В Школата не се приемат особени мнения. Щом е казано да бъдете боси по време на гимнастика, всички ще бъдете боси. Има ли деление между вас, работата няма да върви. Каже ли се, че трябва да тръгвате на екскурзия, всички ще сте на крак, в един часа, в два часа през нощта – всички в уречения час точно.

Благоприличието е едно от ценните качества на ученика.

Ученикът не трябва да очаква Божията милост. Щом е ученик, сам трябва да работи, да разчита на своите сили.

Когато ученикът изпълнява Божията воля, Бог пък изпълнява неговата воля.

Не може да бъде ученик онзи, който няма нужното уважение и почитание към своя ближен.

Новото учение има своите правила и принципи, които трябва да се прилагат. Който не ги прилага в живота си, той не е никакъв ученик на новото учение.

Ученикът е всякога млад и готов да помага на по-слабите.

Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма на ученика и пречиства кръвта му.

Иска ли ученикът да възприеме нещо, той трябва да се отвори като цвят, да даде възможност на светлината да проникне в него. Така ще дойде и Божието благословение.

Разумният свят не дава възможност на окултния ученик да печели чрез лотарии. Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят на всеки е дал толкова, колкото му трябва.

Ученикът не се жени. Ожени ли се (омъжи ли се) е вън от Школата.

Ученикът не лъже.

Ученикът учи. Не се състезава.

Ученикът сам решава задачите си.

И способните и неспособните ученици могат да изопачат Словото и учението.

Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят. Ако те попитат какво мислиш за Бога, не бързай да отговаряш.

Препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползвайте се от опитността на онези, за които се говори там.

Страданията на ученика са като първо и второ посвещение.

Не се занимавайте с миналото. Мислете само за настоящето.

Колко хубаво би било да можете да вкарате душата си във всичките си действия!

Ученикът малко яде, но е здрав.

Окултният уменик, ако заболее, може да се лекува със силата на молитвата и на своя ум.

На окултния ученик не е позволено да се подлага на операции. Поначало, който служи на Бога , не може да бъде болен.

Всеки от вас, който боледува, е нарушил някои от законите на разумната природа.

Не е позволено на ученика да пие бира, боза, лимонада, вино, спиртни напитки.

Помагайте на тези, които страдат и се нуждаят от помощ. Бъдете образци не на думи, а на дела. Не сте ли образци, думите ви ще бъдат глас в пустиня.

Ученикът трябва винаги да мисли, че Господ живее в него и всякога, и при най-лошото разположение, да не се оплаква, а да благодари за всичко. "

Из "Правила за ученика"
тук

"В Школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите.
Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спрямо душата си и спрямо себе си, спрямо всички.

Ученикът трябва да мълчи, за да може да мисли. Мисълта му да бъде строго определена, да не е разсеяна. Никакви противоположни мисли и съмнения!

В Школата не се позволява никой никого да поправя.

Ученикът не трябва нито да завижда, нито да облажава, нито да съжалява.

Който се страхува, ученик не може да бъде. Който не може да учи – също.

Когато дойде една лоша мисъл, ученикът я отхвърля моментално.

Сърцето си не залагайте, умът си не продавайте.

Туй знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го добиете в най-голямото мълчание на вашата душа.

Това учение трябва да се приложи – там е силата и спасението.

Ако може да приложите една стотна от това учение, ще сте щастливи.

Единственото важно за мен и за вас е да изпълним Божията Воля.

За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти.

Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.

Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.

Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат.

Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа нагрубява някого.

Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казали. Той във всичко търси Любовта.

Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.

Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.

На ученика не се позволява да говори празни думи.

Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото пъти иска.

Който иска да флиртува – вън от класа!

Който ревнува – вън от класа!

Ученикът е чист, честен, искрен.

Ученикът е постоянен, не се влияе от мъчнотиите, той е смел и решителен. Умът му трябва да е гъвкав, подвижен, възприемчив.

В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има.

Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука.

Един окултен ученик първо е естествен, не е превзет, а е скромен.

Две правила за ученика: да не губи времето си напразно и направените грешки да ги изправи веднага.

Ако ученикът няма препятствия, мъчнотии, значи стои на едно място.

На ученика не се позволява да спи, съзнанието винаги да е будно.

От ученика се изисква търпение, мълчание, разсъждение.

Ученикът не трябва да има никакъв недъг.

На ученика не му трябва никаква събота и никакво кръщение.

Ученикът не може да бъде беден.

Всякога ученикът да мисли, че е богат.

Ученикът сам разчиства своите сметки.

Ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, а приложението – Божията Истина.

Някои спорят и казват: Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко. Това е илюзия на вашия ум.

На ученика абсолютно се забранява да одумва.

Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има предвид Бога в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди.

Заспали ученици не искам. Спретнати, чисти, умни, добре облечени!


Опитвайте нещата 99 пъти, но не се съмнявайте.

Търпение и послушание – без тези две качества не можете да вземете нито една крачка.

Първото правило: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате.

Заради Любовта към Бога всичко мога да направя.

Станеш ли министър или друг висок пост заемаш, ученик не можеш да бъдеш. Окултният ученик заема скромни длъжности. От завидни длъжности ще се пазите като от огън.

Ученикът трябва да знае поне едно изкуство или поне един занаят.

Дисциплина ви е потребна, за да спестявате време.

Експедитивни в мисленето. Казано и свършено, да няма умуване и протакане. Без: ама нямам време.

Вие младите ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване. Чувствата ви и сърцата да бъдат благородни.

Когато при вас има една сестра – ученичка, вие трябва да я пазите като очите си; ще бъдете великодушни, нежни в отношенията си, мислите и желанията си. Също сестрите към братята-ученици, да бъдат много нежни и деликатни, да ги почитат и уважават, да бъдат внимателни към техните души. Сестрата да погледне брата в очите и да каже мислено: изпращам ти моята любов, моята светлина и свобода.

В мое присъствие искам да сте искрени и свободни и да се ползвате от моята светлина. Очите ви да не играят. Никакви нечисти мисли! Ще се контролирате.

Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете, чистотата е условие, абсолютна необходимост за всеки ученик.

Да се движите отмерено, спретнато, стегнато, не отпуснато, да няма никакво клатушкане, главата да е изправена, погледът ясен и чист. В движението на ръцете и краката да има ритъм. Всяко нещо, което правите, да бъде обмислено и красиво, музикално. Кривото рамо, наведената глава, гърбицата да се изправят.

Едно правило: когато двама приятели вървят един до друг, никога да не се втиквате между тях, като клин. Ще стоите настрана. Имате приятелка, не позволявайте никога да се втиква който и да е помежду ви като клин.

Когато сте вън от града, на чист въздух, гологлави ще ходите, шапките в ръце, но в големите горещини и студове ще носите шапки.
Ученикът се въздържа от изобилно хранене и често пости.

Ученикът никога да не говори за неща, за които не е сигурен дали са верни или не.

Ученикът всякога трябва да придобива знания и да работи за трима: първо за Бога, каквото остане, да внесе в банката на ближния си и каквото още остане, да внесе в своята банка.

Като дойде отчаянието – учете.

Като дойде неверието – учете. При всички отрицателни състояния – учете. Страданията са един материал, върху който ученикът работи.

Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта.

Болният не може да бъде ученик.

Дрехите на ученика са много прости. Не са дрехи като за бал.

“Махар Бену” е песента на Ученика, който най-добре учи и прилага всичко.

Ако ти всеки ден се тревожиш за какво ли не, какъв ученик си?

Бог не те е пратил на Земята да се тревожиш. Пратил те е да учиш.
Ако мислете, че може така да минете, да не се учите, много се лъжете. Като мечка ще ви разиграват и пак ще учите.

Пътят на ученика е път на зазоряване, път на вечна светлина.

Всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма друг близо до него. Той да бъде свободен, да няма кому да се сърди. Не трябва да влизаш нито да ти влизат в мислите и чувствата. Не позволявай да ти се месят, нито ти се мешай в работите на другите. Себе си остави свободен и на другите давай свобода.

Ученици сте на една Божествена школа, а мислите само за обикновени работи, за това, което не може да донесе щастие.

Да имате къща, да градите къща, това е за хората в света предметно учение. За учениците трябва друг градеж.

Скръбният не може да бъде ученик.

Скръбният е егоист, той мисли само за себе си.

Самовладеенето е много важно нещо в една Опитна школа. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине малко време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш и казаното да е на място.

Учениците в една Окултна школа са най-добрите правила един за друг. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте необходими един за друг.

И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите.

Който иска да учи, непременно трябва да има светла и чиста мисъл, за да възприема.

Каквато и погрешка да направите, бъдете готови да се изповядвате. От вас се иска единство на съзнанието, светъл ум, благородно сърце, силна воля, здрав гръбнак, да носи. Хилави, болни ученици тук не се приемат.

Като работите съзнателно и с Любов, като прилагате доброто и сте справедливи, вие може да създадете от себе си каквото пожелаете.

Ще живеете и работите, не както светът иска, а както Бог иска.

Нито в една ваша мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш.

Окултният ученик трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото като военните ще бъде подложен на престрелки от всички страни.

Каквото чуете в клас, не го изнасяйте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше.

Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученикът се е усъмнил в Учителя си и да не е пострадал.

Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено.

На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал някоя лъжа или не, ученикът обаче в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа.

Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието: да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютно точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Окултният ученик трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува и винаги да е готов да прилага.

Задачата на Школата не е да ви направи изведнъж умни и добри. Знанието може да увеличи тревогите ви. Имате мозък от килограм и половина, ограничен ум, а искате да обхванете цялата вселена. Мозъкът на един ангел по интензивност на своите вибрации и по качество представлява съвкупност от мозъците на цялото човечество.

Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си нежност и състрадание.

Аз наричам младежки окултен клас на вечната младост, на божествената нежност и бих желал да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, чисти, нежни.

Няма да мислите, че сте бедни, а ще изисквате условия, при които можете да се развивате. Срамно е ученикът да се обезсърчава.

Благородство се иска от всички ви: в лицето, в поведението, в обноските – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Всички можете да бъдете за пример.

На ученика не се позволява да бъде намусен.

Ученикът не се влияе от външните условия, съзнанието е будно, мисълта трезва; без съмнение и колебание върви към своята цел.

Когато ученикът съгреши, добре е няколко вечери подред да спи на борови дъски, без възглавница, да приеме от качествата на бора. Борът внася импулс за растене нагоре, същевременно смекчава характера.

За да учи добре, човек се нуждае от самота, от проста и скромна обстановка, която да не отвлича вниманието му. Стаята да е просто мебелирана, но красива: стол, маса, печка, шише с вода и книги.

Дружете с хора, с които си хармонирате, ползвайте се от услугите на тези, с които сте в хармония и единство.

Добре е да изучавате астрономия, математика, окултните науки.

Добре е да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за спане, съзнателно се самовъзпитавайте. Вие сте свободни да работите или не, но ако се откажете от днешната работа, ще изгубите условията на деня.

На ученика е позволено да бъде недоволен само при случай, когато е могъл, а не е приложил добродетелите си .

Не питайте с какво се занимава този или онзи, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се иска да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

Външно и вътрешно абсолютно чисти.

Прилагайте знанията в живота си, а не ги трупайте.

Никога не пожелавайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не пожелавайте големи работи, големи радости, защото те носят и големи скърби.

Не приемете ли една скръб, ще ви се прати по-голяма.

За сегашното ви развитие по-добри условия от тия, които имате, не очаквайте. Като работите с любов и радост, ще ви се дадат по-добри условия.

Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага.

На ученика не се позволява да се занимава с отрицателните качества на другите. Никога да не се спира на погрешките на другите, ако иска да се облагороди.

Тия познания, които получавате в Школата ще ви ползват не само в сегашния ви живот, но и в бъдещия, и за хиляди години напред.

Ако вие не знаете как да спите, никога не можете да се учите духовно, защото когато спите се учите духовно. Не можете ли да спите спокойно, не можете и ученик да бъдете.

На окултния ученик не се позволява да спи денем.

Ако бихте знаели тщеславието, лицемерието, любопитството, какви последствия произвеждат в организма, не бихте ги помирисали. Своенравието – също.

Ако вие тук влизате като мъже и жени, никакви ученици не сте.

Учениците са образец във всяко отношение.

Най-великото благоденствие за един окултен ученик е да има мъчнотии и то големи.

Пазете се всякога от следното: да не се подигравате, да не подбивате, да не лъжете, да не губите своето и на другите времето, да не се раздвоявате и да не раздвоявате другите около вас.

Като ученици никому няма да четете морал. Ще си търпите възгледите, ще се изслушвате. Всички, които лъжат и клюкарстват, са вън от школата. Които крадат и одумват, са вън от школата. Онзи, който лъже пред мен е изгубил всичко.

Който не е музикален, ученик не може да бъде.

Ако в една школа не се тури любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат да се постигнат. Бога ние чрез Любовта ще познаем.

На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, защото все едно че изнася своите погрешки. – ние всички сме едно.

Ученик, който пости, на екскурзия да не ходи. На екскурзия ще носи хлебец, ще пие вода и ще благодари на Бога.

Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; възвишена, благородна и широка душа като вселената и дух крепък като Бога.

Дума дадена, обещана – да се изпълни. Малко ще говорите, ще обмисляте и ще изпълнявате.

За един окултен ученик думите “не може”, “не е възможно” не съществуват. Ще преодолявате всички мъчнотии и спънки. За всяка празна дума ще отговаряте.

Окултният ученик се занимава със себе си, а не с погрешките на другите хора. Занимава ли се с другите, той е вън от школата.

Ноктите, дрехите, тялото – всичко в ученика трепти от чистота.

Косата измита, вчесана гладко, обувките чисти, широки, с ниски токове.

Ученикът не бива да очаква големи резултати.

Бог няма да ви даде едно благо, докато не сте готови за него.

Болестите и недъзите не ви препоръчват много.

Без морална стабилност ученикът, колкото и знания да има, ще ги изгуби.

Ученици, които не могат да се почитат едни-други, не могат да почитат и Учителя си.

Всеки от вас сам за себе си да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как се обхождат другите с него.

Няма да слизате долу по волята на света.


Всяка погрешка, която направите, ще я извадите пред себе си и ще кажете: “Ще я изправя”.

Всички трябва да имате мек, приятен глас.

Изслушвайте се. Бъдете търпеливи.

Годините не определят ученичеството.

Първото нещо, което искам от вас, е да си миете ръцете често, най-малко 20 пъти на ден. Когато правите услуга, било на мен, било на друг, предварително ще си измивате ръцете. Също искам от вас да бъдете абсолютно чисти и физически, и духовно.

Черни дрехи в школата няма да носите. Дрехите да са широки, свободно да падат, светли и бели, ленени, с широки ръкави, чисти дрехи и чисти тела.

Като ученици трябва да бъдете доблестни в отношенията си. Туй, което не можете да кажете някому в очите, не го казвайте и зад гърба му.

Ученикът се учи от всичко. Страданията, бурите, неволите, присмехите, обидите са уроци.

Тесногръдие, малодушие, дребнавости – всичко настрана!

Лошият навик е трън в плътта на човека. Ученикът трябва да се занимава специално с изкореняване на лошите навици.

Нямате ли вътрешен мир, вие не можете духовно да растете.

От всички ученици се изисква целомъдрие и великодушие. Няма друг път за придобиване на окултните сили.

Самообладанието е важно качество за ученика. Ако от най-малката случка, противодействие или изненада може да наруши равновесието си, ученикът не може да се надява на успех в работата си.

Ученик, който страда за пари, за богатства, показва, че е още дете, което преждевременно са заставили да учи.

Ученикът работи абсолютно безкористно и с любов.

Ученикът раздава и просвещава даром.

Желая на всички ви да бъдете запалени свещи, отдалеч да светите и всички да ви се радват. Запазете в себе си идеала към съвършенство и към него постоянно се стремете.
Работете да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако някой от вас заболее или отпадне духом, или материално се съсипе, вечер, когато той спи, изпращайте към неговото съзнание и подсъзнание добри мисли. Чрез закона на внушението може да помагате на болни, на бедни, на отчаяни.

Ученикът трябва всеки ден да отделя 20-30 минути за пеене. Развитието на дарбите и способностите зависят от разположението към музиката. Да бъдеш смирен, добър, учен и това е музика.

Силата ви е в приложението. Каквито правила са дадени в лекциите, приложете ги.

Ученикът не се нуждае само от знания, но и от устойчив, добър характер, с нищо да не се подкупва.

Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува, свири, пее, чувства и мисли хубаво, постъпва благородно и красиво.

Какъв окултен ученик може да бъде онзи, който за нищо и никакво се гневи, обижда и не може да носи страдания? Като му кажат една обидна дума, той почва да разправя на всички около себе си, че са го обидили.

Това не е ученик.

Ученикът не се страхува и смущава от нищо. Той има вяра в себе си, в Бога и знае, че всичко може да преодолее.

Ако не изпълните това, което е казано в беседите, вие ще изгубите добрите условия, които ви са дадени; веднъж изгубени, тези условия не се връщат.

Като ученици на живота ще бъдете поставени в условия да ядете един или два пъти в седмицата. Затова още сега се подготвяйте за това време.

Когато окултният ученик заболее, не трябва да прибягва до лекар, защото болестта му е дадена като задача за разрешаване, да опита своя ум, сърце и воля.

Ученикът неизбежно ще опита страданията, сиромашията, болестите – те са почивка за него.

Окултният ученик познава и разбира законите на природата и живее съобразно с тях. Познава тревите, цветята, билките, техните лечебни свойство и сам се лекува. Знае, че всяка болест си има причина, открива причината и отстранява болестта.

Ако някога се е присмял на някого за недъг или болест, тази болест ще го посети и него.

Хубаво е като се движите между хората да не ви смятат за смахнати, но да видят в лицето ви хора с висок морал, със знания, с хубава обхода, носители на нова светлина.

Ученикът трябва да знае произхода на всяко изкушение и да се предпазва от него.

Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото битие. Предаде ли се на човешката любов, той се излага на големи изпитания.

В Школата не се приемат особени мнения. Щом е казано да бъдете боси по време на гимнастика, всички ще бъдете боси. Има ли деление между вас, работата няма да върви. Каже ли се, че трябва да тръгвате на екскурзия, всички ще сте на крак, в един часа, в два часа през нощта – всички в уречения час точно.

Благоприличието е едно от ценните качества на ученика.

Ученикът не трябва да очаква Божията милост. Щом е ученик, сам трябва да работи, да разчита на своите сили.

Когато ученикът изпълнява Божията воля, Бог пък изпълнява неговата воля.

Не може да бъде ученик онзи, който няма нужното уважение и почитание към своя ближен.

Новото учение има своите правила и принципи, които трябва да се прилагат. Който не ги прилага в живота си, той не е никакъв ученик на новото учение.

Ученикът е всякога млад и готов да помага на по-слабите.

Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма на ученика и пречиства кръвта му.

Иска ли ученикът да възприеме нещо, той трябва да се отвори като цвят, да даде възможност на светлината да проникне в него. Така ще дойде и Божието благословение.

Разумният свят не дава възможност на окултния ученик да печели чрез лотарии. Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят на всеки е дал толкова, колкото му трябва.

Ученикът не се жени. Ожени ли се (омъжи ли се) е вън от Школата.

Ученикът не лъже.

Ученикът учи. Не се състезава.

Ученикът сам решава задачите си.

И способните и неспособните ученици могат да изопачат Словото и учението.

Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят. Ако те попитат какво мислиш за Бога, не бързай да отговаряш.

Препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползвайте се от опитността на онези, за които се говори там.

Страданията на ученика са като първо и второ посвещение.

Не се занимавайте с миналото. Мислете само за настоящето.

Колко хубаво би било да можете да вкарате душата си във всичките си действия!

Ученикът малко яде, но е здрав.

Окултният уменик, ако заболее, може да се лекува със силата на молитвата и на своя ум.

На окултния ученик не е позволено да се подлага на операции. Поначало, който служи на Бога , не може да бъде болен.

Всеки от вас, който боледува, е нарушил някои от законите на разумната природа.

Не е позволено на ученика да пие бира, боза, лимонада, вино, спиртни напитки.

Помагайте на тези, които страдат и се нуждаят от помощ. Бъдете образци не на думи, а на дела. Не сте ли образци, думите ви ще бъдат глас в пустиня.

Ученикът трябва винаги да мисли, че Господ живее в него и всякога, и при най-лошото разположение, да не се оплаква, а да благодари за всичко. "

Из "Правила за ученика"
тук

"Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за Живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото.
Старозаветните търсят богатство и имот; от несгодите на живота те се озлобяват.
Новозаветните търсят съчувствие и симпатия; от страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.
Праведните търсят почит и уважение; противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство – за всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.
Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в Живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в Пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.

И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с грешките на хората, за него те не съществуват. За него съществува само правилният Живот – Животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика.

И ако ме питате какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега."

Из книгата "Учителят гововори"

"В Школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите.
Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спрямо душата си и спрямо себе си, спрямо всички.

Ученикът трябва да мълчи, за да може да мисли. Мисълта му да бъде строго определена, да не е разсеяна. Никакви противоположни мисли и съмнения!

В Школата не се позволява никой никого да поправя.

Ученикът не трябва нито да завижда, нито да облажава, нито да съжалява.

Който се страхува, ученик не може да бъде. Който не може да учи – също.

Когато дойде една лоша мисъл, ученикът я отхвърля моментално.

Сърцето си не залагайте, умът си не продавайте.

Туй знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го добиете в най-голямото мълчание на вашата душа.

Това учение трябва да се приложи – там е силата и спасението.

Ако може да приложите една стотна от това учение, ще сте щастливи.

Единственото важно за мен и за вас е да изпълним Божията Воля.

За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти.

Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.

Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.

Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат.

Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа нагрубява някого.

Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казали. Той във всичко търси Любовта.

Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.

Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.

На ученика не се позволява да говори празни думи.

Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото пъти иска.

Който иска да флиртува – вън от класа!

Който ревнува – вън от класа!

Ученикът е чист, честен, искрен.

Ученикът е постоянен, не се влияе от мъчнотиите, той е смел и решителен. Умът му трябва да е гъвкав, подвижен, възприемчив.

В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има.

Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука.

Един окултен ученик първо е естествен, не е превзет, а е скромен.

Две правила за ученика: да не губи времето си напразно и направените грешки да ги изправи веднага.

Ако ученикът няма препятствия, мъчнотии, значи стои на едно място.

На ученика не се позволява да спи, съзнанието винаги да е будно.

От ученика се изисква търпение, мълчание, разсъждение.

Ученикът не трябва да има никакъв недъг.

На ученика не му трябва никаква събота и никакво кръщение.

Ученикът не може да бъде беден.

Всякога ученикът да мисли, че е богат.

Ученикът сам разчиства своите сметки.

Ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, а приложението – Божията Истина.

Някои спорят и казват: Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко. Това е илюзия на вашия ум.

На ученика абсолютно се забранява да одумва.

Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има предвид Бога в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди.

Заспали ученици не искам. Спретнати, чисти, умни, добре облечени!


Опитвайте нещата 99 пъти, но не се съмнявайте.

Търпение и послушание – без тези две качества не можете да вземете нито една крачка.

Първото правило: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате.

Заради Любовта към Бога всичко мога да направя.

Станеш ли министър или друг висок пост заемаш, ученик не можеш да бъдеш. Окултният ученик заема скромни длъжности. От завидни длъжности ще се пазите като от огън.

Ученикът трябва да знае поне едно изкуство или поне един занаят.

Дисциплина ви е потребна, за да спестявате време.

Експедитивни в мисленето. Казано и свършено, да няма умуване и протакане. Без: ама нямам време.

Вие младите ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване. Чувствата ви и сърцата да бъдат благородни.

Когато при вас има една сестра – ученичка, вие трябва да я пазите като очите си; ще бъдете великодушни, нежни в отношенията си, мислите и желанията си. Също сестрите към братята-ученици, да бъдат много нежни и деликатни, да ги почитат и уважават, да бъдат внимателни към техните души. Сестрата да погледне брата в очите и да каже мислено: изпращам ти моята любов, моята светлина и свобода.

В мое присъствие искам да сте искрени и свободни и да се ползвате от моята светлина. Очите ви да не играят. Никакви нечисти мисли! Ще се контролирате.

Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете, чистотата е условие, абсолютна необходимост за всеки ученик.

Да се движите отмерено, спретнато, стегнато, не отпуснато, да няма никакво клатушкане, главата да е изправена, погледът ясен и чист. В движението на ръцете и краката да има ритъм. Всяко нещо, което правите, да бъде обмислено и красиво, музикално. Кривото рамо, наведената глава, гърбицата да се изправят.

Едно правило: когато двама приятели вървят един до друг, никога да не се втиквате между тях, като клин. Ще стоите настрана. Имате приятелка, не позволявайте никога да се втиква който и да е помежду ви като клин.

Когато сте вън от града, на чист въздух, гологлави ще ходите, шапките в ръце, но в големите горещини и студове ще носите шапки.
Ученикът се въздържа от изобилно хранене и често пости.

Ученикът никога да не говори за неща, за които не е сигурен дали са верни или не.

Ученикът всякога трябва да придобива знания и да работи за трима: първо за Бога, каквото остане, да внесе в банката на ближния си и каквото още остане, да внесе в своята банка.

Като дойде отчаянието – учете.

Като дойде неверието – учете. При всички отрицателни състояния – учете. Страданията са един материал, върху който ученикът работи.

Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта.

Болният не може да бъде ученик.

Дрехите на ученика са много прости. Не са дрехи като за бал.

“Махар Бену” е песента на Ученика, който най-добре учи и прилага всичко.

Ако ти всеки ден се тревожиш за какво ли не, какъв ученик си?

Бог не те е пратил на Земята да се тревожиш. Пратил те е да учиш.
Ако мислете, че може така да минете, да не се учите, много се лъжете. Като мечка ще ви разиграват и пак ще учите.

Пътят на ученика е път на зазоряване, път на вечна светлина.

Всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма друг близо до него. Той да бъде свободен, да няма кому да се сърди. Не трябва да влизаш нито да ти влизат в мислите и чувствата. Не позволявай да ти се месят, нито ти се мешай в работите на другите. Себе си остави свободен и на другите давай свобода.

Ученици сте на една Божествена школа, а мислите само за обикновени работи, за това, което не може да донесе щастие.

Да имате къща, да градите къща, това е за хората в света предметно учение. За учениците трябва друг градеж.

Скръбният не може да бъде ученик.

Скръбният е егоист, той мисли само за себе си.

Самовладеенето е много важно нещо в една Опитна школа. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине малко време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш и казаното да е на място.

Учениците в една Окултна школа са най-добрите правила един за друг. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте необходими един за друг.

И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите.

Който иска да учи, непременно трябва да има светла и чиста мисъл, за да възприема.

Каквато и погрешка да направите, бъдете готови да се изповядвате. От вас се иска единство на съзнанието, светъл ум, благородно сърце, силна воля, здрав гръбнак, да носи. Хилави, болни ученици тук не се приемат.

Като работите съзнателно и с Любов, като прилагате доброто и сте справедливи, вие може да създадете от себе си каквото пожелаете.

Ще живеете и работите, не както светът иска, а както Бог иска.

Нито в една ваша мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш.

Окултният ученик трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото като военните ще бъде подложен на престрелки от всички страни.

Каквото чуете в клас, не го изнасяйте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше.

Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученикът се е усъмнил в Учителя си и да не е пострадал.

Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено.

На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал някоя лъжа или не, ученикът обаче в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа.

Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието: да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютно точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Окултният ученик трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува и винаги да е готов да прилага.

Задачата на Школата не е да ви направи изведнъж умни и добри. Знанието може да увеличи тревогите ви. Имате мозък от килограм и половина, ограничен ум, а искате да обхванете цялата вселена. Мозъкът на един ангел по интензивност на своите вибрации и по качество представлява съвкупност от мозъците на цялото човечество.

Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си нежност и състрадание.

Аз наричам младежки окултен клас на вечната младост, на божествената нежност и бих желал да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, чисти, нежни.

Няма да мислите, че сте бедни, а ще изисквате условия, при които можете да се развивате. Срамно е ученикът да се обезсърчава.

Благородство се иска от всички ви: в лицето, в поведението, в обноските – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Всички можете да бъдете за пример.

На ученика не се позволява да бъде намусен.

Ученикът не се влияе от външните условия, съзнанието е будно, мисълта трезва; без съмнение и колебание върви към своята цел.

Когато ученикът съгреши, добре е няколко вечери подред да спи на борови дъски, без възглавница, да приеме от качествата на бора. Борът внася импулс за растене нагоре, същевременно смекчава характера.

За да учи добре, човек се нуждае от самота, от проста и скромна обстановка, която да не отвлича вниманието му. Стаята да е просто мебелирана, но красива: стол, маса, печка, шише с вода и книги.

Дружете с хора, с които си хармонирате, ползвайте се от услугите на тези, с които сте в хармония и единство.

Добре е да изучавате астрономия, математика, окултните науки.

Добре е да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за спане, съзнателно се самовъзпитавайте. Вие сте свободни да работите или не, но ако се откажете от днешната работа, ще изгубите условията на деня.

На ученика е позволено да бъде недоволен само при случай, когато е могъл, а не е приложил добродетелите си .

Не питайте с какво се занимава този или онзи, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се иска да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

Външно и вътрешно абсолютно чисти.

Прилагайте знанията в живота си, а не ги трупайте.

Никога не пожелавайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не пожелавайте големи работи, големи радости, защото те носят и големи скърби.

Не приемете ли една скръб, ще ви се прати по-голяма.

За сегашното ви развитие по-добри условия от тия, които имате, не очаквайте. Като работите с любов и радост, ще ви се дадат по-добри условия.

Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага.

На ученика не се позволява да се занимава с отрицателните качества на другите. Никога да не се спира на погрешките на другите, ако иска да се облагороди.

Тия познания, които получавате в Школата ще ви ползват не само в сегашния ви живот, но и в бъдещия, и за хиляди години напред.

Ако вие не знаете как да спите, никога не можете да се учите духовно, защото когато спите се учите духовно. Не можете ли да спите спокойно, не можете и ученик да бъдете.

На окултния ученик не се позволява да спи денем.

Ако бихте знаели тщеславието, лицемерието, любопитството, какви последствия произвеждат в организма, не бихте ги помирисали. Своенравието – също.

Ако вие тук влизате като мъже и жени, никакви ученици не сте.

Учениците са образец във всяко отношение.

Най-великото благоденствие за един окултен ученик е да има мъчнотии и то големи.

Пазете се всякога от следното: да не се подигравате, да не подбивате, да не лъжете, да не губите своето и на другите времето, да не се раздвоявате и да не раздвоявате другите около вас.

Като ученици никому няма да четете морал. Ще си търпите възгледите, ще се изслушвате. Всички, които лъжат и клюкарстват, са вън от школата. Които крадат и одумват, са вън от школата. Онзи, който лъже пред мен е изгубил всичко.

Който не е музикален, ученик не може да бъде.

Ако в една школа не се тури любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат да се постигнат. Бога ние чрез Любовта ще познаем.

На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, защото все едно че изнася своите погрешки. – ние всички сме едно.

Ученик, който пости, на екскурзия да не ходи. На екскурзия ще носи хлебец, ще пие вода и ще благодари на Бога.

Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; възвишена, благородна и широка душа като вселената и дух крепък като Бога.

Дума дадена, обещана – да се изпълни. Малко ще говорите, ще обмисляте и ще изпълнявате.

За един окултен ученик думите “не може”, “не е възможно” не съществуват. Ще преодолявате всички мъчнотии и спънки. За всяка празна дума ще отговаряте.

Окултният ученик се занимава със себе си, а не с погрешките на другите хора. Занимава ли се с другите, той е вън от школата.

Ноктите, дрехите, тялото – всичко в ученика трепти от чистота.

Косата измита, вчесана гладко, обувките чисти, широки, с ниски токове.

Ученикът не бива да очаква големи резултати.

Бог няма да ви даде едно благо, докато не сте готови за него.

Болестите и недъзите не ви препоръчват много.

Без морална стабилност ученикът, колкото и знания да има, ще ги изгуби.

Ученици, които не могат да се почитат едни-други, не могат да почитат и Учителя си.

Всеки от вас сам за себе си да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как се обхождат другите с него.

Няма да слизате долу по волята на света.


Всяка погрешка, която направите, ще я извадите пред себе си и ще кажете: “Ще я изправя”.

Всички трябва да имате мек, приятен глас.

Изслушвайте се. Бъдете търпеливи.

Годините не определят ученичеството.

Първото нещо, което искам от вас, е да си миете ръцете често, най-малко 20 пъти на ден. Когато правите услуга, било на мен, било на друг, предварително ще си измивате ръцете. Също искам от вас да бъдете абсолютно чисти и физически, и духовно.

Черни дрехи в школата няма да носите. Дрехите да са широки, свободно да падат, светли и бели, ленени, с широки ръкави, чисти дрехи и чисти тела.

Като ученици трябва да бъдете доблестни в отношенията си. Туй, което не можете да кажете някому в очите, не го казвайте и зад гърба му.

Ученикът се учи от всичко. Страданията, бурите, неволите, присмехите, обидите са уроци.

Тесногръдие, малодушие, дребнавости – всичко настрана!

Лошият навик е трън в плътта на човека. Ученикът трябва да се занимава специално с изкореняване на лошите навици.

Нямате ли вътрешен мир, вие не можете духовно да растете.

От всички ученици се изисква целомъдрие и великодушие. Няма друг път за придобиване на окултните сили.

Самообладанието е важно качество за ученика. Ако от най-малката случка, противодействие или изненада може да наруши равновесието си, ученикът не може да се надява на успех в работата си.

Ученик, който страда за пари, за богатства, показва, че е още дете, което преждевременно са заставили да учи.

Ученикът работи абсолютно безкористно и с любов.

Ученикът раздава и просвещава даром.

Желая на всички ви да бъдете запалени свещи, отдалеч да светите и всички да ви се радват. Запазете в себе си идеала към съвършенство и към него постоянно се стремете.
Работете да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако някой от вас заболее или отпадне духом, или материално се съсипе, вечер, когато той спи, изпращайте към неговото съзнание и подсъзнание добри мисли. Чрез закона на внушението може да помагате на болни, на бедни, на отчаяни.

Ученикът трябва всеки ден да отделя 20-30 минути за пеене. Развитието на дарбите и способностите зависят от разположението към музиката. Да бъдеш смирен, добър, учен и това е музика.

Силата ви е в приложението. Каквито правила са дадени в лекциите, приложете ги.

Ученикът не се нуждае само от знания, но и от устойчив, добър характер, с нищо да не се подкупва.

Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува, свири, пее, чувства и мисли хубаво, постъпва благородно и красиво.

Какъв окултен ученик може да бъде онзи, който за нищо и никакво се гневи, обижда и не може да носи страдания? Като му кажат една обидна дума, той почва да разправя на всички около себе си, че са го обидили.

Това не е ученик.

Ученикът не се страхува и смущава от нищо. Той има вяра в себе си, в Бога и знае, че всичко може да преодолее.

Ако не изпълните това, което е казано в беседите, вие ще изгубите добрите условия, които ви са дадени; веднъж изгубени, тези условия не се връщат.

Като ученици на живота ще бъдете поставени в условия да ядете един или два пъти в седмицата. Затова още сега се подготвяйте за това време.

Когато окултният ученик заболее, не трябва да прибягва до лекар, защото болестта му е дадена като задача за разрешаване, да опита своя ум, сърце и воля.

Ученикът неизбежно ще опита страданията, сиромашията, болестите – те са почивка за него.

Окултният ученик познава и разбира законите на природата и живее съобразно с тях. Познава тревите, цветята, билките, техните лечебни свойство и сам се лекува. Знае, че всяка болест си има причина, открива причината и отстранява болестта.

Ако някога се е присмял на някого за недъг или болест, тази болест ще го посети и него.

Хубаво е като се движите между хората да не ви смятат за смахнати, но да видят в лицето ви хора с висок морал, със знания, с хубава обхода, носители на нова светлина.

Ученикът трябва да знае произхода на всяко изкушение и да се предпазва от него.

Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото битие. Предаде ли се на човешката любов, той се излага на големи изпитания.

В Школата не се приемат особени мнения. Щом е казано да бъдете боси по време на гимнастика, всички ще бъдете боси. Има ли деление между вас, работата няма да върви. Каже ли се, че трябва да тръгвате на екскурзия, всички ще сте на крак, в един часа, в два часа през нощта – всички в уречения час точно.

Благоприличието е едно от ценните качества на ученика.

Ученикът не трябва да очаква Божията милост. Щом е ученик, сам трябва да работи, да разчита на своите сили.

Когато ученикът изпълнява Божията воля, Бог пък изпълнява неговата воля.

Не може да бъде ученик онзи, който няма нужното уважение и почитание към своя ближен.

Новото учение има своите правила и принципи, които трябва да се прилагат. Който не ги прилага в живота си, той не е никакъв ученик на новото учение.

Ученикът е всякога млад и готов да помага на по-слабите.

Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма на ученика и пречиства кръвта му.

Иска ли ученикът да възприеме нещо, той трябва да се отвори като цвят, да даде възможност на светлината да проникне в него. Така ще дойде и Божието благословение.

Разумният свят не дава възможност на окултния ученик да печели чрез лотарии. Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят на всеки е дал толкова, колкото му трябва.

Ученикът не се жени. Ожени ли се (омъжи ли се) е вън от Школата.

Ученикът не лъже.

Ученикът учи. Не се състезава.

Ученикът сам решава задачите си.

И способните и неспособните ученици могат да изопачат Словото и учението.

Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят. Ако те попитат какво мислиш за Бога, не бързай да отговаряш.

Препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползвайте се от опитността на онези, за които се говори там.

Страданията на ученика са като първо и второ посвещение.

Не се занимавайте с миналото. Мислете само за настоящето.

Колко хубаво би било да можете да вкарате душата си във всичките си действия!

Ученикът малко яде, но е здрав.

Окултният уменик, ако заболее, може да се лекува със силата на молитвата и на своя ум.

На окултния ученик не е позволено да се подлага на операции. Поначало, който служи на Бога , не може да бъде болен.

Всеки от вас, който боледува, е нарушил някои от законите на разумната природа.

Не е позволено на ученика да пие бира, боза, лимонада, вино, спиртни напитки.

Помагайте на тези, които страдат и се нуждаят от помощ. Бъдете образци не на думи, а на дела. Не сте ли образци, думите ви ще бъдат глас в пустиня.

Ученикът трябва винаги да мисли, че Господ живее в него и всякога, и при най-лошото разположение, да не се оплаква, а да благодари за всичко. "

Из "Правила за ученика"
тук

"В Школата се забранява всяко одумване, изтъкване, вглеждане в погрешките на другите.
Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спрямо душата си и спрямо себе си, спрямо всички.

Ученикът трябва да мълчи, за да може да мисли. Мисълта му да бъде строго определена, да не е разсеяна. Никакви противоположни мисли и съмнения!

В Школата не се позволява никой никого да поправя.

Ученикът не трябва нито да завижда, нито да облажава, нито да съжалява.

Който се страхува, ученик не може да бъде. Който не може да учи – също.

Когато дойде една лоша мисъл, ученикът я отхвърля моментално.

Сърцето си не залагайте, умът си не продавайте.

Туй знание никъде няма да го намерите, в никоя книга няма да го прочетете, а ще го добиете в най-голямото мълчание на вашата душа.

Това учение трябва да се приложи – там е силата и спасението.

Ако може да приложите една стотна от това учение, ще сте щастливи.

Единственото важно за мен и за вас е да изпълним Божията Воля.

За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти.

Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.

Величието на характера на ученика седи в това – той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.

Ученикът пристъпя в клас с пълна вяра, без съмнение към думите на Учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат.

Ученик е само този, който никога, нито в клас, нито вън от класа нагрубява някого.

Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казали. Той във всичко търси Любовта.

Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.

Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.

На ученика не се позволява да говори празни думи.

Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен. Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото пъти иска.

Който иска да флиртува – вън от класа!

Който ревнува – вън от класа!

Ученикът е чист, честен, искрен.

Ученикът е постоянен, не се влияе от мъчнотиите, той е смел и решителен. Умът му трябва да е гъвкав, подвижен, възприемчив.

В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има.

Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука.

Един окултен ученик първо е естествен, не е превзет, а е скромен.

Две правила за ученика: да не губи времето си напразно и направените грешки да ги изправи веднага.

Ако ученикът няма препятствия, мъчнотии, значи стои на едно място.

На ученика не се позволява да спи, съзнанието винаги да е будно.

От ученика се изисква търпение, мълчание, разсъждение.

Ученикът не трябва да има никакъв недъг.

На ученика не му трябва никаква събота и никакво кръщение.

Ученикът не може да бъде беден.

Всякога ученикът да мисли, че е богат.

Ученикът сам разчиства своите сметки.

Ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, а приложението – Божията Истина.

Някои спорят и казват: Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко. Това е илюзия на вашия ум.

На ученика абсолютно се забранява да одумва.

Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има предвид Бога в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди.

Заспали ученици не искам. Спретнати, чисти, умни, добре облечени!


Опитвайте нещата 99 пъти, но не се съмнявайте.

Търпение и послушание – без тези две качества не можете да вземете нито една крачка.

Първото правило: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате.

Заради Любовта към Бога всичко мога да направя.

Станеш ли министър или друг висок пост заемаш, ученик не можеш да бъдеш. Окултният ученик заема скромни длъжности. От завидни длъжности ще се пазите като от огън.

Ученикът трябва да знае поне едно изкуство или поне един занаят.

Дисциплина ви е потребна, за да спестявате време.

Експедитивни в мисленето. Казано и свършено, да няма умуване и протакане. Без: ама нямам време.

Вие младите ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване. Чувствата ви и сърцата да бъдат благородни.

Когато при вас има една сестра – ученичка, вие трябва да я пазите като очите си; ще бъдете великодушни, нежни в отношенията си, мислите и желанията си. Също сестрите към братята-ученици, да бъдат много нежни и деликатни, да ги почитат и уважават, да бъдат внимателни към техните души. Сестрата да погледне брата в очите и да каже мислено: изпращам ти моята любов, моята светлина и свобода.

В мое присъствие искам да сте искрени и свободни и да се ползвате от моята светлина. Очите ви да не играят. Никакви нечисти мисли! Ще се контролирате.

Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете, чистотата е условие, абсолютна необходимост за всеки ученик.

Да се движите отмерено, спретнато, стегнато, не отпуснато, да няма никакво клатушкане, главата да е изправена, погледът ясен и чист. В движението на ръцете и краката да има ритъм. Всяко нещо, което правите, да бъде обмислено и красиво, музикално. Кривото рамо, наведената глава, гърбицата да се изправят.

Едно правило: когато двама приятели вървят един до друг, никога да не се втиквате между тях, като клин. Ще стоите настрана. Имате приятелка, не позволявайте никога да се втиква който и да е помежду ви като клин.

Когато сте вън от града, на чист въздух, гологлави ще ходите, шапките в ръце, но в големите горещини и студове ще носите шапки.
Ученикът се въздържа от изобилно хранене и често пости.

Ученикът никога да не говори за неща, за които не е сигурен дали са верни или не.

Ученикът всякога трябва да придобива знания и да работи за трима: първо за Бога, каквото остане, да внесе в банката на ближния си и каквото още остане, да внесе в своята банка.

Като дойде отчаянието – учете.

Като дойде неверието – учете. При всички отрицателни състояния – учете. Страданията са един материал, върху който ученикът работи.

Три неща са потребни на ученика: разумност, сила, доброта.

Болният не може да бъде ученик.

Дрехите на ученика са много прости. Не са дрехи като за бал.

“Махар Бену” е песента на Ученика, който най-добре учи и прилага всичко.

Ако ти всеки ден се тревожиш за какво ли не, какъв ученик си?

Бог не те е пратил на Земята да се тревожиш. Пратил те е да учиш.
Ако мислете, че може така да минете, да не се учите, много се лъжете. Като мечка ще ви разиграват и пак ще учите.

Пътят на ученика е път на зазоряване, път на вечна светлина.

Всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма друг близо до него. Той да бъде свободен, да няма кому да се сърди. Не трябва да влизаш нито да ти влизат в мислите и чувствата. Не позволявай да ти се месят, нито ти се мешай в работите на другите. Себе си остави свободен и на другите давай свобода.

Ученици сте на една Божествена школа, а мислите само за обикновени работи, за това, което не може да донесе щастие.

Да имате къща, да градите къща, това е за хората в света предметно учение. За учениците трябва друг градеж.

Скръбният не може да бъде ученик.

Скръбният е егоист, той мисли само за себе си.

Самовладеенето е много важно нещо в една Опитна школа. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине малко време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш и казаното да е на място.

Учениците в една Окултна школа са най-добрите правила един за друг. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте необходими един за друг.

И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите.

Който иска да учи, непременно трябва да има светла и чиста мисъл, за да възприема.

Каквато и погрешка да направите, бъдете готови да се изповядвате. От вас се иска единство на съзнанието, светъл ум, благородно сърце, силна воля, здрав гръбнак, да носи. Хилави, болни ученици тук не се приемат.

Като работите съзнателно и с Любов, като прилагате доброто и сте справедливи, вие може да създадете от себе си каквото пожелаете.

Ще живеете и работите, не както светът иска, а както Бог иска.

Нито в една ваша мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш.

Окултният ученик трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото като военните ще бъде подложен на престрелки от всички страни.

Каквото чуете в клас, не го изнасяйте навън, докато не го обработите, докато не стане ваше.

Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученикът се е усъмнил в Учителя си и да не е пострадал.

Невъзможно е ученик да бъде поставен на място, което не заслужава. Мястото на всеки ученик е строго определено.

На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал някоя лъжа или не, ученикът обаче в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа.

Постиженията на ученика зависят от будността на съзнанието: да следи своите прояви, да не се отпуща, да не се поддава на мързел, да се коригира всеки миг, да бъде абсолютно точен при изпълнение на обещанията си. Точността е хармония, такт, музика. Окултният ученик трябва не само да придобива знания, но и да знае как да ги използува и винаги да е готов да прилага.

Задачата на Школата не е да ви направи изведнъж умни и добри. Знанието може да увеличи тревогите ви. Имате мозък от килограм и половина, ограничен ум, а искате да обхванете цялата вселена. Мозъкът на един ангел по интензивност на своите вибрации и по качество представлява съвкупност от мозъците на цялото човечество.

Пазете се от огрубяване на чувствата и развивайте в себе си нежност и състрадание.

Аз наричам младежки окултен клас на вечната младост, на божествената нежност и бих желал да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, чисти, нежни.

Няма да мислите, че сте бедни, а ще изисквате условия, при които можете да се развивате. Срамно е ученикът да се обезсърчава.

Благородство се иска от всички ви: в лицето, в поведението, в обноските – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Всички можете да бъдете за пример.

На ученика не се позволява да бъде намусен.

Ученикът не се влияе от външните условия, съзнанието е будно, мисълта трезва; без съмнение и колебание върви към своята цел.

Когато ученикът съгреши, добре е няколко вечери подред да спи на борови дъски, без възглавница, да приеме от качествата на бора. Борът внася импулс за растене нагоре, същевременно смекчава характера.

За да учи добре, човек се нуждае от самота, от проста и скромна обстановка, която да не отвлича вниманието му. Стаята да е просто мебелирана, но красива: стол, маса, печка, шише с вода и книги.

Дружете с хора, с които си хармонирате, ползвайте се от услугите на тези, с които сте в хармония и единство.

Добре е да изучавате астрономия, математика, окултните науки.

Добре е да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за спане, съзнателно се самовъзпитавайте. Вие сте свободни да работите или не, но ако се откажете от днешната работа, ще изгубите условията на деня.

На ученика е позволено да бъде недоволен само при случай, когато е могъл, а не е приложил добродетелите си .

Не питайте с какво се занимава този или онзи, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се иска да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

Външно и вътрешно абсолютно чисти.

Прилагайте знанията в живота си, а не ги трупайте.

Никога не пожелавайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не пожелавайте големи работи, големи радости, защото те носят и големи скърби.

Не приемете ли една скръб, ще ви се прати по-голяма.

За сегашното ви развитие по-добри условия от тия, които имате, не очаквайте. Като работите с любов и радост, ще ви се дадат по-добри условия.

Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага.

На ученика не се позволява да се занимава с отрицателните качества на другите. Никога да не се спира на погрешките на другите, ако иска да се облагороди.

Тия познания, които получавате в Школата ще ви ползват не само в сегашния ви живот, но и в бъдещия, и за хиляди години напред.

Ако вие не знаете как да спите, никога не можете да се учите духовно, защото когато спите се учите духовно. Не можете ли да спите спокойно, не можете и ученик да бъдете.

На окултния ученик не се позволява да спи денем.

Ако бихте знаели тщеславието, лицемерието, любопитството, какви последствия произвеждат в организма, не бихте ги помирисали. Своенравието – също.

Ако вие тук влизате като мъже и жени, никакви ученици не сте.

Учениците са образец във всяко отношение.

Най-великото благоденствие за един окултен ученик е да има мъчнотии и то големи.

Пазете се всякога от следното: да не се подигравате, да не подбивате, да не лъжете, да не губите своето и на другите времето, да не се раздвоявате и да не раздвоявате другите около вас.

Като ученици никому няма да четете морал. Ще си търпите възгледите, ще се изслушвате. Всички, които лъжат и клюкарстват, са вън от школата. Които крадат и одумват, са вън от школата. Онзи, който лъже пред мен е изгубил всичко.

Който не е музикален, ученик не може да бъде.

Ако в една школа не се тури любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат да се постигнат. Бога ние чрез Любовта ще познаем.

На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, защото все едно че изнася своите погрешки. – ние всички сме едно.

Ученик, който пости, на екскурзия да не ходи. На екскурзия ще носи хлебец, ще пие вода и ще благодари на Бога.

Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; възвишена, благородна и широка душа като вселената и дух крепък като Бога.

Дума дадена, обещана – да се изпълни. Малко ще говорите, ще обмисляте и ще изпълнявате.

За един окултен ученик думите “не може”, “не е възможно” не съществуват. Ще преодолявате всички мъчнотии и спънки. За всяка празна дума ще отговаряте.

Окултният ученик се занимава със себе си, а не с погрешките на другите хора. Занимава ли се с другите, той е вън от школата.

Ноктите, дрехите, тялото – всичко в ученика трепти от чистота.

Косата измита, вчесана гладко, обувките чисти, широки, с ниски токове.

Ученикът не бива да очаква големи резултати.

Бог няма да ви даде едно благо, докато не сте готови за него.

Болестите и недъзите не ви препоръчват много.

Без морална стабилност ученикът, колкото и знания да има, ще ги изгуби.

Ученици, които не могат да се почитат едни-други, не могат да почитат и Учителя си.

Всеки от вас сам за себе си да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как се обхождат другите с него.

Няма да слизате долу по волята на света.


Всяка погрешка, която направите, ще я извадите пред себе си и ще кажете: “Ще я изправя”.

Всички трябва да имате мек, приятен глас.

Изслушвайте се. Бъдете търпеливи.

Годините не определят ученичеството.

Първото нещо, което искам от вас, е да си миете ръцете често, най-малко 20 пъти на ден. Когато правите услуга, било на мен, било на друг, предварително ще си измивате ръцете. Също искам от вас да бъдете абсолютно чисти и физически, и духовно.

Черни дрехи в школата няма да носите. Дрехите да са широки, свободно да падат, светли и бели, ленени, с широки ръкави, чисти дрехи и чисти тела.

Като ученици трябва да бъдете доблестни в отношенията си. Туй, което не можете да кажете някому в очите, не го казвайте и зад гърба му.

Ученикът се учи от всичко. Страданията, бурите, неволите, присмехите, обидите са уроци.

Тесногръдие, малодушие, дребнавости – всичко настрана!

Лошият навик е трън в плътта на човека. Ученикът трябва да се занимава специално с изкореняване на лошите навици.

Нямате ли вътрешен мир, вие не можете духовно да растете.

От всички ученици се изисква целомъдрие и великодушие. Няма друг път за придобиване на окултните сили.

Самообладанието е важно качество за ученика. Ако от най-малката случка, противодействие или изненада може да наруши равновесието си, ученикът не може да се надява на успех в работата си.

Ученик, който страда за пари, за богатства, показва, че е още дете, което преждевременно са заставили да учи.

Ученикът работи абсолютно безкористно и с любов.

Ученикът раздава и просвещава даром.

Желая на всички ви да бъдете запалени свещи, отдалеч да светите и всички да ви се радват. Запазете в себе си идеала към съвършенство и към него постоянно се стремете.
Работете да създадете около себе си здравословна атмосфера. Ако някой от вас заболее или отпадне духом, или материално се съсипе, вечер, когато той спи, изпращайте към неговото съзнание и подсъзнание добри мисли. Чрез закона на внушението може да помагате на болни, на бедни, на отчаяни.

Ученикът трябва всеки ден да отделя 20-30 минути за пеене. Развитието на дарбите и способностите зависят от разположението към музиката. Да бъдеш смирен, добър, учен и това е музика.

Силата ви е в приложението. Каквито правила са дадени в лекциите, приложете ги.

Ученикът не се нуждае само от знания, но и от устойчив, добър характер, с нищо да не се подкупва.

Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува, свири, пее, чувства и мисли хубаво, постъпва благородно и красиво.

Какъв окултен ученик може да бъде онзи, който за нищо и никакво се гневи, обижда и не може да носи страдания? Като му кажат една обидна дума, той почва да разправя на всички около себе си, че са го обидили.

Това не е ученик.

Ученикът не се страхува и смущава от нищо. Той има вяра в себе си, в Бога и знае, че всичко може да преодолее.

Ако не изпълните това, което е казано в беседите, вие ще изгубите добрите условия, които ви са дадени; веднъж изгубени, тези условия не се връщат.

Като ученици на живота ще бъдете поставени в условия да ядете един или два пъти в седмицата. Затова още сега се подготвяйте за това време.

Когато окултният ученик заболее, не трябва да прибягва до лекар, защото болестта му е дадена като задача за разрешаване, да опита своя ум, сърце и воля.

Ученикът неизбежно ще опита страданията, сиромашията, болестите – те са почивка за него.

Окултният ученик познава и разбира законите на природата и живее съобразно с тях. Познава тревите, цветята, билките, техните лечебни свойство и сам се лекува. Знае, че всяка болест си има причина, открива причината и отстранява болестта.

Ако някога се е присмял на някого за недъг или болест, тази болест ще го посети и него.

Хубаво е като се движите между хората да не ви смятат за смахнати, но да видят в лицето ви хора с висок морал, със знания, с хубава обхода, носители на нова светлина.

Ученикът трябва да знае произхода на всяко изкушение и да се предпазва от него.

Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото битие. Предаде ли се на човешката любов, той се излага на големи изпитания.

В Школата не се приемат особени мнения. Щом е казано да бъдете боси по време на гимнастика, всички ще бъдете боси. Има ли деление между вас, работата няма да върви. Каже ли се, че трябва да тръгвате на екскурзия, всички ще сте на крак, в един часа, в два часа през нощта – всички в уречения час точно.

Благоприличието е едно от ценните качества на ученика.

Ученикът не трябва да очаква Божията милост. Щом е ученик, сам трябва да работи, да разчита на своите сили.

Когато ученикът изпълнява Божията воля, Бог пък изпълнява неговата воля.

Не може да бъде ученик онзи, който няма нужното уважение и почитание към своя ближен.

Новото учение има своите правила и принципи, които трябва да се прилагат. Който не ги прилага в живота си, той не е никакъв ученик на новото учение.

Ученикът е всякога млад и готов да помага на по-слабите.

Живото Божие Слово е храната, която поддържа организма на ученика и пречиства кръвта му.

Иска ли ученикът да възприеме нещо, той трябва да се отвори като цвят, да даде възможност на светлината да проникне в него. Така ще дойде и Божието благословение.

Разумният свят не дава възможност на окултния ученик да печели чрез лотарии. Не съжалявайте, че не печелите. Невидимият свят на всеки е дал толкова, колкото му трябва.

Ученикът не се жени. Ожени ли се (омъжи ли се) е вън от Школата.

Ученикът не лъже.

Ученикът учи. Не се състезава.

Ученикът сам решава задачите си.

И способните и неспособните ученици могат да изопачат Словото и учението.

Нека има нещо в тебе, което хората да не знаят. Ако те попитат какво мислиш за Бога, не бързай да отговаряш.

Препоръчвам ви да изучавате Библията. Ползвайте се от опитността на онези, за които се говори там.

Страданията на ученика са като първо и второ посвещение.

Не се занимавайте с миналото. Мислете само за настоящето.

Колко хубаво би било да можете да вкарате душата си във всичките си действия!

Ученикът малко яде, но е здрав.

Окултният уменик, ако заболее, може да се лекува със силата на молитвата и на своя ум.

На окултния ученик не е позволено да се подлага на операции. Поначало, който служи на Бога , не може да бъде болен.

Всеки от вас, който боледува, е нарушил някои от законите на разумната природа.

Не е позволено на ученика да пие бира, боза, лимонада, вино, спиртни напитки.

Помагайте на тези, които страдат и се нуждаят от помощ. Бъдете образци не на думи, а на дела. Не сте ли образци, думите ви ще бъдат глас в пустиня.

Ученикът трябва винаги да мисли, че Господ живее в него и всякога, и при най-лошото разположение, да не се оплаква, а да благодари за всичко. "

Из "Правила за ученика"
тук

"Често съм слушал с часове как пеят славейчетата и гугутките и с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: много хубаво пеете и ако хората разбират вашия език и биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдание, колкото сега. Славейчетата и гугутките ми отговарят: „Да, и ние бяхме едно време хора, и като не ни задоволи тяхната култура, напуснахме я и днес предпочитаме птичата култура пред човешката“.

Малкият закон

"Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за Живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото.
Старозаветните търсят богатство и имот; от несгодите на живота те се озлобяват.
Новозаветните търсят съчувствие и симпатия; от страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.
Праведните търсят почит и уважение; противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство – за всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.
Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в Живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в Пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.

И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с грешките на хората, за него те не съществуват. За него съществува само правилният Живот – Животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика.

И ако ме питате какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега."

Из книгата "Учителят гововори"

"Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за Живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото.
Старозаветните търсят богатство и имот; от несгодите на живота те се озлобяват.
Новозаветните търсят съчувствие и симпатия; от страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.
Праведните търсят почит и уважение; противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувстват всяко накърняване на тяхното лично достойнство – за всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение.
Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулират в Живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в Пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.

И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с грешките на хората, за него те не съществуват. За него съществува само правилният Живот – Животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика.

И ако ме питате какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега."

Из книгата "Учителят гововори"

"Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Слънчевата светлина се движи с 180,000 мили в секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който за да се премине трябват 31,000 години. Цялото пространство е пълно със светове. Когато нашата земя се движи в пространството на тази Вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които идваме в съприкосновение. И цялото това грамадно пространство с всичките същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой път ви дойде една мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като такива долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило своя дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате радост. Защо? – Защото другите някъде по света, в някой будистки храм, в Китай, някое малко същество изпълнило своя дълг, както трябва. И така, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам, какво става по света и по всичко, което се върши, забелязвам две неща: някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон."

Малкият закон

Мисъл за деня - 11 януари
Аз казвам: когато Вечното реши да се ограничи, само тогава има движение. Следователно ние казваме: движат се само частиците на Цялото, а Цялото всякога седи в покой. И в човека става движение.
Видя го Исус

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за вторник:

Ще се развеселя – песен
Пътят на живота – молитва
Псалом 27

КАКВО ЩЕ СРЕЩНЕ УЧЕНИКЪТ НА ПЪТЯ

Ще ви дам сега някои вътрешни обяснения за живота на ученика. Който и да е ученик, от каквото и да е положение, от каквото поле и да е, каквито знания и да има, дали е той прост, или учен, когато влезе в пътя на ученичеството, в окултната наука, всякога се повдига една вътрешна борба, а борбата е едно вътрешно съпротивление. Няма да ви обяснявам защо става това съпротивление. То е тъй естествено, както тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи, толкова по-голямо е и съпротивлението. Както параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го победи. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в пътя, значи движите се. Ако няма съпротивление, значи стоите на едно място. Следователно всички изпитания, изкушения, които могат да дойдат в живота ви, признават, че вие се движите. Сега, тия съпротивления са от различен характер.

Най-първо ще се яви в ума ви едно съмнение дали вие сте на правия път, дали този път е пътят, по който сте тръгнали, или има друг път някой. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос никога, но щом влезете в този път, ще започнете да мислите дали този е пътят или не. След това, като решите, че този е пътят, ще се роди друга една мисъл: дали този е най-краткият път или не. Като разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да изходите, да извървите този път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили този път, че той е най-добрият път, ще ви дойде следното желание: "Е, като сме на пътя, чакай да си останем малко, тъй да се поразположим малко" - и може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по пътя, не му се позволява да спи. На ученика не му се позволява да спи на пътя. Добре ще схванете това, а не буквално. Ще кажете: "Без спане не може." Може, разбира се. Без спане, то подразбира да е будно съзнанието. Мислите ли, че животът на спането е необятен живот? - Не. При тия условия, при които сега живеем, спане има за земята, нов пътя, по който върви човек, той не трябва да спи.Там например спане се нарича, ако твоят ум се отвлече назад, спомниш си твоето минало, благата, които си преживял, и се поражда едно желание у теб пак да заспиш. Туй е едно заспиване. Преживеете вашето минало, то е заспиване. Вие ще ми кажете: "Какво лошо има в това, човек да преживее своето минало?" - Няма лошо, но и нищо ново няма да научи. Представете си, че някога, след като сте свършили университет, пожелаете да преживеете някой ден от своето детинство. Взимете буквара и го четете отначало. Четете го един-два-три пъти. Питам: Какво разбирате от това, когато в туй време може да четете някоя съдържателна книга, а вие ще четете буквар. Ще кажете: "Едно време тъй четох аз буквара." Оставете вашия буквар в наследство, да го четат другите и когато те го четат, вие се радвайте. На вас стар буквар не ви трябва. И когато някой човек преживява своето минало, то е губене на време в какъвто и да е смисъл.

После има друга една опасност за ученика. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание, де когото срещне от своите другари ученици, да ги подпитва как е разбрал другаря си, какво е разбрал от учението и т.н. Той не се заема сам да чете, ами почва да запитва другарите си. Туй е друго изкушение. Ще кажеш: "Върви си на мястото, но не смущавай!"

Ще дойде четвърто изкушение, ще кажеш: "Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат." В пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого.

....

Из "Какво ще срещне ученикът на пътя", беседа от 1922 г., Велико Търново

"Когато вие сте радостни или скръбни и околните ви имат същото разположение.
Когато имате някоя рана, най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват състояние на състрадание само чрез рефлексия.

Когато вие страдате на земята и свързаните органически с вас ще страдат.
Така че тези същества, които са извън нашите сфери, като по отдалечени, само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме. Те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания.

Обществото трябва да приложи тези два велики закона в политиката, в живота. Всички вярващи трябва да ги приложат, защото тези малки закони са общи за всички и от приложението им зависи спасението на цялото човечество.

Онзи, който може да изпълни малкия закон, може да изпълни и великия. Онзи, който не може да изпълни малкия закон, не може да изпълни и великия. Това е правило.

Ако вие не проявите Любов към една малка буболечка, към една малка мушица, вие не може да проявите Любовта си и към човека. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица или главата на някое агънце, той не говори право. Мушицата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш."

Малкият закон

"Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, в очите на Бога той стои много високо, защото, без да Го познава, е направил добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат символа на вярата, разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова аз ще обърна Христовото учение така: за в бъдеще безбожниците и безверниците ще наследят Царството Божие, а съвременните вярващи ще бъдат изпъдени от Царството Божие."

Малкият закон

"Често съм слушал с часове как пеят славейчетата и гугутките и с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: много хубаво пеете и ако хората разбират вашия език и биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдание, колкото сега. Славейчетата и гугутките ми отговарят: „Да, и ние бяхме едно време хора, и като не ни задоволи тяхната култура, напуснахме я и днес предпочитаме птичата култура пред човешката“.

Малкият закон

Вие, окултните ученици в България, трябва да дадете един пример, ако не на съвършенство, то поне на издръжливост, на храброст, на самоотричане, и при това като ви обиждат, да можете да издържате. Като дойде отчаянието във вас, да не се отчайвате. Като дойде маловерието във вас, да не се обезверявате. Искам да бъдете образци на една жива вяра. Никога не изгубвайте вярата си! Защото ние не гледаме на вас, какви сте сега, но гледаме, какви трябва да бъдете след 5, 10, 22 години. И тогава, който ви срещне, да каже: „Ето една наука, която променя хората!“

Имената са ви записани

Когато невидимият свят е изпратил човека на земята, той предварително е начертал неговия път.
За всеки човек е определена специална служба, която той трябва да свърши.
За всеки човек е предвидена специална задача, която той трябва да реши.
От правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, която му е дадена, зависи да му се даде право да се ползва от богатствата и привилегиите на разумната природа, да бъде съработник с нейните разумни същества. Като работи правилно, човек ще се примири с противоречията в живота.

Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, който да донесе Божествената запалка на щастието.

Без Учител, като висша съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно да се развива. Чрез висша форма се предава висша енергия. Възвишените същества представляват две форми, свързани в едно.
И Христос представляваше такава душа. Той имаше два центъра: един горе и един долу. Затова, именно, Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Значи, по плът Той живееше на земята, а по дух се ръководеше отгоре. В това се състои истинското щастие.

Придобиване на щастие
(Общ Окултен Клас, 30.05.1928 Сряда, София)