Maria Chubrieva

iliana27, здравейте! на мен ми направи впечатление във Вашия пост, че на няколко места пишете, че този бивш приятел не Ви е дал 'почти нищо' и въпреки това се връщате към него в мислите си от години и когато сте се видели отново сте изпитали желание да сте с него. Аз бих си позволила да не се съглася, че той не Ви е дал нищо. Според мен, онова, което Ви измъчва, е, че не знаете какво точно Ви дава този човек, зашото той Ви дава нещо и то е нещо голямо, нещо от което се нуждаете, макар че не знаете какво е. На съзнателно ниво знаете, че имате семейство, две деца, добър съпруг - не е ли това, за което всяка жена мечтае? и съзнанието Ви казва - Да! това е, което всяка жена иска! какво повече му е нужно на човек - дом, любов, семейство! Но друга, несъзната част от Вас има нужда от нещо друго - нещо, което другият мъж й дава. Тези две части влизат в конфликт. Мисля, че онова, което е най-мъчително и фрустриращо е, че не знаете защо се връщате към бившия си приятел и именно за това трябва да помислите, да си зададете този въпрос. Първата крачка обаче е да приемете, че той Ви дава нещо, от което се нуждате, а не да го отричате като 'почти нищо'. Какво точно Ви дава той трябва сама да откриете, това никои психолог, приятел, роднина не може да Ви каже. Психолозите можем само да Ви помогнем да вървите по пътя към откриването на това 'нещо'. Трудното е да откриете какво е това 'нещо', веднъж щом разберете с какво Ви привлича бившият Ви приятел, мисля, че ще е много по-лесно за Вас да контролирате чувствата си към него. Знанието е сила

Здравейте name_, много хора все още се притесняват да споделят проблемите си и наистина - за това се иска кураж! Бих искала да Ви поздравя за смелостта. Съобщението Ви е изчерпателно и разбираемо, изразил сте своите опасения и тревоги. Това, за което пишете, много прилича на Обсесивно-компулсивно разтройство, при което са възможни непрестанни обсесии да броиш нещата. Това не ти дават мира, изпълва живота ти, заема по-голямата част от деня ти, пречи ти да общуваш с другите. Обсесиите могат да бъдат и други видове, но при Вас е броенето. Това разтройство често започва след травматично преживяване особено в юношеска възраст. Вие много интуитивно пишете за подобна травма, която 'не е изнасилване', 'не е и смърт'. Травматичните преживявания не са свързани само със сексуално насилие или смърт. Травматично може да бъде всяко преживяване, което води до психичен, физически, емоционален дискомфорт. Травматични могат да бъдат взаимоотношенията между хората и това, което Вие описвате в началото на съобщението Ви: 'чепатия' характер на дядо Ви и избухливия темперамент на баща Ви, както и понастоящем недобрите отношения с тях. В следствие на травматично събитие са се появили Вашите обсесии за броене, като не казвам, че отношенията с Вашите близки са причинителят! За да се изясни травмата, са нужни поне няколко разговора със специалист. Обсесията за броене като цяло се свързва с нуждата от подреденост, яснота, правила, ред. С тези обсесии (мислите, че трябва да броите и мислите за това 'защо трябва да се брои') и компулсии (самото ритуално броене) се тушира високото ниво на тревожност, за което също споменавата : 'аз просто винаги съм яко напрегнат'. Имено тази постоянна тревожност седи в основата на Вашия проблем и точно с нея трябва да се работи - да се открие травматичното събитие, което я е причинило и да се работи по преодоляването му. Обсесиите и компулсите за броене са само опит на Вашата психика да сложи ред в света и нещата, които Ви тревожат. Разпознаването на травмата обаче е само първата стъпка по преодоляването на проблема. Още повече, че причинителят може да са няколко събития, отношения, различни стечения на обстоятелствата. Следва работа по преодоляване на тревожните мисли, на броенето, което също не е лесен и кратък процес. Тъй като от Вашето съобщение става ясно, че обсесиите и компулсиите са силни и Ви пречат на нормалния живот, аз силно препоръчвам консултация със специалист. Психиатър е добър вариант, но може би Когнитивно-поведенческа терапия би Ви била повече от полза. При този вид терапия се работи с Вашите мисли и поведение като това би Ви помогнало да намерите повече приятели, да общувате с повече хора, ще Ви даде напътствия и за момичето, което харесвате. Ето и сайт с терапевти. Не всички са когнитивно-поведенчески: http://bulgarian-psychology.com/index.php?...2&Itemid=22

Здравейте, anonym55, поздравявам Ви за решителността да споделите Вашите мисли и терзания. Понякога наистина се иска кураж за това. На първо място бих искала да кажа, че много хетеросексиални хора (мъже и жени) често поставят под въпрос сексуалната си ориентация. Така че поставянето под въпрос е нещо нормално. От друга страна у всеки човек има както мъжка, така и женска част като 'пропорцията' между тях е различна при различните хора. Има жени, които притежават доминиращо мъжки качества, има и мъже, които са доминирани от своята женска страна. Но дори и у най-големия 'мачо' или най-женствената девойка има и другото, обратното. В тази връзка - може би Вашите приятели виждат у Вас Вашата женска част. Обикновено мъже, които имат трудност да си намерят приятелка, стават обект на коментари от страна на обкръжението, че са хомосексуални. И когато нещо се повтори убедително няколко пъти и от различни хора, дори в началото да си убеден, че не е така - започваш да се съмняваш в себе си и да се питаш 'Хм, може би наистина съм гей?!?'... Така сме устроени Вие сте споделил, че имате приятелка и когато сте с нея нямате съмнение относно своята сексуалност. Не сте споделил как точно хората около Вас Ви вменяват чувството, че се гей, защото има (макар и малка) вероятност идеята, че другите Ви мислят за хомосексуален, да идва от Вас, а не от заобикалящите Ви. Бих препоръчала консултация със специалист, тъй като в един разговор на живо това би станало ясно. Ако коментарите идват от другите пък - психологът ще Ви даде насоки как да се справите с тях и как да накарате другите около Вас да не Ви мислят за 'такъв', което е и Вашия основен въпрос