geotoni
Участници-
Общо Съдържание
8 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
geotoni's Achievements
Newbie (1/14)
4
Репутация в Портала
-
Лъчезарна reacted to мнение в тема: Какво мислите за духовната дейност на Михаил Иванов?
-
Дъгата reacted to мнение в тема: Какво мислите за духовната дейност на Михаил Иванов?
-
Какво мислите за духовната дейност на Михаил Иванов?
geotoni replied to solej's topic in За Учителя и Учението
Каквото е съотношението на причината към следствието, такова е на Учителя към Михаил Иванов. Това следствие породи множество други следствия от своя страна, с които ние, днешните последователи на Учението, можем да се идентифицираме или - не. Причината е наясно със своите следствия! -
Интересен въпрос, който битува в съзнанието на хората, откакто съществува изкуство. Тук имаме две ключови понятия, които да осмислим и свържем [ако е възможно]: „Що е изкуство?” [вж. обширната монография на Толстой по темата] и „Що е еротика?”. Понятието „еротика” (от гръцкото Ерос – любов) е дефинирано от изкуствоведите като „изкуство за предаване на сексуалната емоция и чувство [т.е. на любовта по същество]. Те се изразяват с художествено произведение най-често изобразително изкуство и литература, но понякога и музика. Еротичните произведения могат да са с искрено, почти божествено чувство на любов, но също така могат да показват полов акт, половите органи, вторичните полови белези и голи тела, изразяващи сладострастни изживявания. За разлика от порнографията еротиката не акцентира на детайлите на половите органи и половия акт. Много често присъства елемент на незавършеност, недоизказаност, което оставя останалото на въображението на зрителя, читателя или слушателя. Понякога такива художествени произведения могат да са предмет на цензура.” Тук възникват някои въпроси: 1. Кога започва и къде свършва еротиката? 2. Как да избегнем субективността в дефинирането на понятието „еротика”, за да придобие то общочовешки характер, какъвто има изкуството като същност? 3. Това, което ние [поколението преживяло сексуалната революция] разбираме под еротика, древните автори дали са го осмисляли и назовавали с това понятие [сега то съдържа определена оценка]? Ето какво казва и Мъдрецът за изявата на Любовта в изкуството: „Представете си двама души художници. Свършили са академия. Но единият художник трябва да го произведат доктор на художеството. Задават му една тема – трябва да рисува една картина, хубав някакъв пейзаж. Вещо лице трябва да бъде. Представете си, че той трябва да нарисува една художествена картина, която да представя любовта, вярата и надеждата. Като погледнеш картината, отпред да представя любовта, отляво, като погледнеш, да представя надеждата, отдясно ­ да представя вярата. Отдето погледнеш, да можеш да видиш. Ако ти погледнеш отдясно, не можеш да видиш вярата. Като погледнеш отпред, не можеш да видиш любовта. Като погледнеш отляво, не можеш да видиш надеждата. Това картина ли е? Сега да нарисуваш един човек, да знаеш как да нарисуваш очите му, да знаеш как да нарисуваш носа му, да знаеш как да нарисуваш устата му. [т.е. надеждата, вярата и любовта]” И още нещо: „Някой път, запример, художникът иска да нарисува любовта с езика на художеството. Как ще я нарисува? За да нарисува любовта, той трябва да намери две моми: едната да е влюбена, а другата да не е влюбена и да сравни устата на едната и на другата. Той ще намери най-красива уста в онази мома, която е влюбена. Любовта е теглила красиви линии на устата. Като говоря за влюбена мома, аз разбирам мома, която свети, а не която гори. Момата, която свети, се радва, че се е влюбила, а другата съжалява, че се е влюбила. Онези, които познават и разбират любовта, радват се, че са я познали, а онези, които не я познават и не я разбират, съжаляват, че са минали през нейната школа.”
-
Здрасти, Розалина! За третия период още не е минало необходимото време за преосмисляне на събитията. Ако някой иска,обаче, може да направи проучване и да напише нещо по въпроса - темата наистина е оворена. Ние също имаме определени опорни точки, около които може да се изгради нещо. По втория въпрос сме категорични, че историята обхваща не само Паневритмията в България, а навсякъде другаде. Това е област, върху която също малко е работено. Необходимо е от всяка държава, където играят Паневритмия, да си направят проучване: кога, как и кой започва този процес. Нивата е голяма, наистина трябват хора - ентусиасти!
-
Чудесни препоръки от Донка, дано се намерят и ентусиастите!
-
Донка reacted to мнение в тема: История на Паневритмията
-
Розалина reacted to мнение в тема: История на Паневритмията
-
Здравейте, приятели!Това е едно предложение за история на Паневритмията, което идва по инициатива на група от Бургаското братство. Ние нямаме претенции за изчерпателност, нито за абсолютна точност на фактите. Текстът може още да се доизглади и доредактира. Всеки, който има желание и възможност, нека го погледне и да сподели своите забележки и допълнения. С общи усилия ще достигнем до желания резултат! История на Паневритмията - проект
-
Здравейте, драги приятели! Искам да споделя нещо, на което се натъкнах преди два дни. Тази беседа не е на Учителя, което не значи, че е маловажна. Просто да знаем, че тя с голяма вероятност е на Михаил Иванов и това лесно може да се разбере. Имам конкретни доказателства! Ако някой се интересува за подробности, да пише на geotoni@abv.bg Г.
-
Двата метода на проповядване І. Работа в света. Когато работим в света, трябва да изберем такъв начин, който е достъпен – в това седи всичката тайна. Ще употребиш един начин, втори, трети, сам ще избираш догдето стане възможно да предадеш една истина. Методите трябва да се изменят всеки ден така, както учителят изменя методите всяка година. Този, който пита какъв метод трябва да употребява при работа в света, дълбоко се мами, ако мисли, че се прилага един и същ метод веднъж завинаги. За духовното говорете само с онези, които ви разбират, а с другите водете обикновен разговор. Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Да работи докато не е уредил своите работи, уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде, където иде да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр. Трябва да се работи разумно в света, да се представи на хората това, което е достъпно за техните умове и сърца. Някои искат да възприемат Истината по научен начин и по този начин ще им се представи; на всекиго ще се представи Истината по такъв начин, по който му е най-достъпен. Трябва да се изработят методи за предаване на една Истина на света. Когато човек върши дадена работа, трябва да я осмисли предварително и чак тогава я върши! ІІ. Методът на теменужката. Как трябва да се работи за Бога? Трябва да се работи по пътя на най-малкото съпротивление. Едно цвете си стои на мястото, но като дойде вятър и го разлюлее, то пръска своите семенца навсякъде. Значи и ние като цветята можем да стоим на определеното нам място и да пръскаме семенцата навсякъде. Семенцата са мислите. А малките дървета, ако не се поливат, изсъхват, т.е. трябва да се посещават тези, с които се прави връзка. ІІІ. Методът на събуждането. 1. Обръщане на души към Бога. Важен е методът на събуждане на душите. Да се събудят и да станат работници за Делото Божие, които са готови ще се пожертват за успеха на делото. Това не е нещо, което изведнъж става. То е като цвят, който се разцъфтява постепенно и като плод, който вързва и узрява постепенно. Днес – малко, утре – малко, но ако се предаде наведнъж цял урок, няма да се разбере; малко по малко да се навлиза в материята. Ще дойде време, когато нашите хора смело ще излязат да работят – те всички чакат. Човек го е страх, докато е сух, но като се намокри, не се бои. Отсега нататък ще станем по-нападателни, по-агресивни. Доста работехме вътре и сега ще се мъчим да работим в широкия свят, да направим нашите идеи достъпни на света. Добрите хора, като се събудят, отиват да работят между другите, за да ги просветят, защото знаят, че ако стоят настрана, сами ще пострадат. Най-великата работа всред масите е пробуждането на душите, тяхното спечелване за Бога. Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие. Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас. Чак тогава ще му покажем духовната пътека, така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да служи на Господа С вътрешно усърдие човек трябва да се стреми да служи на Бога. Казано е: „Който обръща души към Бога, той печели”. Не само да се посее, но силата стои в това – посятото да израсте. Обърнат към Бога е онзи, който не само вече почва да вярва в Бога, но и се захваща за духовна работа – и той почва да обръща души към Бога. Когато човек говори на някого за Бога, той има вече контакт с Духа, само че да съзнава това. Ние искаме да обърнем хората към Бога, но не сме ние, които ще ги обърнем. Ние трябва само да подкрепим човека – „Стани, братко!” и да си отминем. При сегашните условия първото нещо е да бъдете добри, умни и смели. Не да събудим и да обърнем всички хора – това е работа на бъдещето, а сега да обърнем тези, които са готови. Защото има хора, които се нажежават, но после изгасват, а нам ни трябват хора, които горят и не изгарят. Не е в количеството, но в качеството на хората, които ще се обърнат към Бога. Обръщането на една душа към Бога е много нещо. Всеки човек в живота си трябва да заведе при Бога поне 30 нови души. Много трябва да се работи, за да се разпръснат заблужденията на хората и когато се пробудят душите им, трябва навреме да им се даде необходимата храна. Като се събудят, трапезата да бъде приготвена, за да ядат. Има много готови души. И специално за тези, които сега се пробуждат, трябва да се направи нещо като буквар, ръководство с подходящи школни беседи, които постепенно да ги въведат в окултното познание, а това ще им даде вътрешно разширение и свобода. В Новото учение няма време за спор. Като намериш готова душа, ще кажеш „Тръгни!” и без да убеждаваш, който е готов, ще разбере всичко и за прераждане, и за вегетирианство, и за всичко останало. А като не е готов, не иска, тогава не спори, но ще му кажеш: „Карай както си знаеш и то е хубаво”. Ще работите върху тези, които са пред прага на събуждането, а другите остават за следващата епоха. Бог, като изпраща някого на работа, не го изпраща при богатите, а при бедните. Когато Кортеза обикаляше България, пращаха я при някоя бедна жена. Та сега вие не отивате там, където ви изпраща Господ, а – там, където не ви е изпратил. Всеки човек, който отива да говори, трябва да даде нещо на хората. Той трябва да е изпратен като посланик и всеки, на когото ще проповядва, трябва да има вътрешна необходимост, не е нужно всички хора да се обърнат. Човек трябва да работи в света за Бога с пълно съзнание, с вяра и да остави на Невидимия свят и на Бога за крайните резултати. Нали се казва: „Словото няма да се върне, без да принесе своя плод”. В света ние сме тези, които Бог предузна, предопредели и призва. Видиш ли един призван, ще му кажеш: „Ти си призван, ела”. Човек трябва да бъде като пчелите. Пчелата знае къде се намират цъфналите цветя, усеща миризмата им. Още като излезе от кошера е ориентирана. И човек, като се посвети да работи за Бога, да чувства къде се намират тези души, при които трябва да отиде. Най-напред помоли се за този, при когото отиваш. Изучавайте Стария и Новия Завет, опитността на апостолите, как са работили тогава и вижте как ще работите вие днес. Например, днес на един ученик от гимназията като му говориш, той сам ще се подбуди да работи между своите другари. Важна работа е да се печелят души за Бога. 2. Опасности, които крие методът. а) В духовния живот има една своеобразност, например, един човек проповядва на друг, но при обърщането към Бога, той влага повече от елемента на амбицията и на личната заслуга, навлиза в тази деликатна работа с тщеславие и тогава у този, който е обърнат, се проявяват същите черти и след време заприличва на благодетеля си. б) Духовният живот е едно богатство, но той трябва да се проповядва с голямо умение. Ако вложиш духовния живот в един човек, който е негативен, ще го развратиш, защото той няма да може да го употреби. в) Като работиш между хората, давай, но за да не осиромашееш, мисли за Бога, храни светли мисли и дълбоко размишлявай, така отново ще забогатееш. Препълниш ли се с богатство, пак давай. Така правете всякога – човек трябва да има, за да раздаде. г) Ако някой ти каже, че си се заблудил, няма нищо, той вижда себе си. Друг някой иска да повдигне хората, а пък себе си не е повдигнал и затова няма успех. Така не може, трябва да повдигнеш най-първо себе си, иначе се допускат грешки, няма резултат, оплитат се и страдат от това, страдат и тези, на които помага. 3. Практически правила. А. Без догматизъм. а) Освободете се от догматизма. Трябва да се намерят връзки и допирни точки със сродните течения – да се намерят общи идеи и общи принципи с тях. б) Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади семенце в душата му и се отдръпни, после се върни втори път, за да го полееш и си замини. Човек трябва да бъде съобразителен, да говори на хората това, което могат да разберат по-добре. И той ще говори нещо реално, не към коя страна да се застане, а да се възприемат новите идеи. Някои са работили преди теб върху душите, върху които ти сега работиш, и са ги подготвили. Те не могат да им предадат това знание, което ти можеш да им дадеш, но и ти не можеш да им предадеш, ако не са ги учили отвътре. Да няма никакво колебание. Онези, които са определени, ще дойдат. Ще отидете да работите там, където влагата и топлината са работили преди вас, значи Бог трябва да е подготвил условията, а вие ще отидете само, за да довършите започнатата работа. При изнасянето на сказки е хубаво да има диалог, но и да се даде материал за самостоятелна работа, така човек ще осъзнае, че се интересувате лично от него и по-успешно ще види специфичното, което се отнася за него. в) Във вестникарските статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всякакъв догматизъм. Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защищава това или онова. Да се използват по-меки думи, в кряскането не седи силата. И този, който пише статията, да не изглежда като дълбоко заинтересован и пристрастен, но – като един зрител. Трябва да се избягва морализаторския тон, а да се изтъкнат принципите и методите на Природата. Освен това в тези статии не трябва да се съобщават много дълбоки неща, тъй като читателят не е подготвен, ще махне с ръка и ще каже, че това не е научно. Б. Разпространяване на Словото. Образувайте подвижни библиотеки. Създайте ги навсякъде, заедно и всеки поотделно. Едно семе ще падне в тръни, друго – на пътя, трето – на камък, а четвърто – на добра почва. Трябва една мълчалива работа за разпространение на беседите. Може да се проповядва, може да се работи, но ако отгоре не дойдат Съществата да помагат, не би вървяла работата. Ако се заема, за един ден мога да разпространя много книги. Ще изтъквам, че ако се прочете тази книга, в живота им ще потръгне, болният в дома им ще оздравее. И ще заявя: „И ако не ви потръгне, върнете книгата назад, а ние ще ви върнем парите”. А пък вие си казвате: „Кой ще ходи сега?” и се тюхкате, че не се разпространяват книгите. Отидете ли при някой човек, ще му препоръчате това отлично мляко, от което все още не е пил. Той не може да живее добре с жена си или децата му не са послушни, ще го бутнете на болното му място и ще му кажете, че като прочете тази книга, ще бъде щастлив. Вие мислете, че така ще го подведете, не, от тази книга той ще се научи как да живее. Тези книги съдържат мъдростта на живота и трябва всеки сам да направи опит. В. Работа с начинаещите. Когато вярваш в Бога, понеже се намираш в деня на своя живот, ти виждаш слънцето, но този, който не вярва в Бога, той е в нощта на своя живот и спи спокойно, но щом слънцето изгрее и за него, то ще го види и той. В събранията на Братството да не се приемат хората прибързано, оставете ги да се учат отвън, в света. Попитат ли какво е вашето верую, ще кажете, че вярвате точно в това, в което те вярват и че те вярват точно в това, в което и вие вярвате. Темата „В какво ние вярваме” трябва да я изнесем в една брошурка, в един катехизис. Ще си признаете, че сте най-богатите хора в света, без да носите нещо и че това, което могат да ти го вземат, то не е чак толкова необходимо. Г. Ядката на българския народ. Всички, които съставляват ядката на българския народ, трябва да се привлекат. Не са много, но тази ядка е същината на народа и тя може да образува всичко останало. Трябва да се създадат и групи: по двама, по трима да се събират в името на дадена идея, но да има точен метод в работата им. В тайно да се съберат, за да четат, не толкова да се молят, после молитвата сама ще дойде. Нека първо да се създаде правата мисъл в човешкото съзнание, да се събуди този ум, за да се почне интензивно и свободно да се мисли и чак след това ще да последва истинска молитва. Такива групи могат да се образуват навсякъде и да има връзка помежду им, мнозина могат да вземат участие, чрез кореспонденция. Д. Как и какво да говорим на хората. Според дадения случай ще ви се дадат и темите. Но когато говорите пред интелигенцията, ще изтъквате повече научната страна, а когато сте между народа, вземете примери от Природата, която ги заобикаля. А когато се намерите в една среда, която не ви обръща внимание, например, между хора, които пушат и пият, седни между тях и си мълчи, но вътрешно пейте някои от духовните песни и ще видите, че те постепенно ще млъкнат, ще се обърнат един след друг към вас и ще искат да им говорите. Вашата мълчалива песен им е подействала и е насочила цялото им съзнание към идейното. Почнете да правите опити с това. Аз съм правил ред опити. Изобщо, на селяните ще се говори повече с примери, без да се морализират. Символичният език е красив език и дава работа на мисълта, ако се даде направо готов принцип, слушателят няма желание да го прилага. Не давайте готово знание, а винаги говорете с притчи и със символи. Кажете нещо, заинтригувайте и сетне изтъкнете Божественото, така слушателят ще се запали, дори ще иде да пали и други. Да кажем, че говорите на хората, но мислите, че не са ви разбрали, тогава пак опитайте, но с нови средства. Ще се учите догдето всички хора почнат да ви слушат, но никога не бива да предизвиквате с речта си – да се говори не е лесна работа. Хората имат нужда, когато се говори с тях, да се засегне болното им място. Винаги има някой повод, по който да поговорите с тях. Ще започнете постепенно и ще им говорите разумно, като се поставите на тяхно място. Ако човек работи за Бога, той се благославя. Когато се пътува из страната с духовна цел, трябва да се дават съвети и да се лекуват болните. Българите много се интересуват от окултни науки, те са много любознателни. Разговарях с тях, правех им френологични изследвания и чак след това почвах да им говоря за Новото учение. Когато държах сказка в Айтос, целият салон бе пълен, а извън него имаше още повече хора. Започнах с онова, с което се занимава аудиторията и вървях към това, което най-малко разбира. А и всеки се интересува от това, за което малко е слушал, и чака, за да види какво ще се каже. Бургас 13. 04. 09 г. Мисли от Учителя, подбрани от "Акордиране на човешката душа“, т. 3, "Работа в света", Б. Боев съставил geotoni