geotoni

Каквото е съотношението на причината към следствието, такова е на Учителя към Михаил Иванов. Това следствие породи множество други следствия от своя страна, с които ние, днешните последователи на Учението, можем да се идентифицираме или - не. Причината е наясно със своите следствия!

Интересен въпрос, който битува в съзнанието на хората, откакто съществува изкуство. Тук имаме две ключови понятия, които да осмислим и свържем [ако е възможно]: „Що е изкуство?” [вж. обширната монография на Толстой по темата] и „Що е еротика?”. Понятието „еротика” (от гръцкото Ерос – любов) е дефинирано от изкуствоведите като „изкуство за предаване на сексуалната емоция и чувство [т.е. на любовта по същество]. Те се изразяват с художествено произведение най-често изобразително изкуство и литература, но понякога и музика. Еротичните произведения могат да са с искрено, почти божествено чувство на любов, но също така могат да показват полов акт, половите органи, вторичните полови белези и голи тела, изразяващи сладострастни изживявания. За разлика от порнографията еротиката не акцентира на детайлите на половите органи и половия акт. Много често присъства елемент на незавършеност, недоизказаност, което оставя останалото на въображението на зрителя, читателя или слушателя. Понякога такива художествени произведения могат да са предмет на цензура.” Тук възникват някои въпроси: 1. Кога започва и къде свършва еротиката? 2. Как да избегнем субективността в дефинирането на понятието „еротика”, за да придобие то общочовешки характер, какъвто има изкуството като същност? 3. Това, което ние [поколението преживяло сексуалната революция] разбираме под еротика, древните автори дали са го осмисляли и назовавали с това понятие [сега то съдържа определена оценка]? Ето какво казва и Мъдрецът за изявата на Любовта в изкуството: „Представете си двама души художници. Свършили са академия. Но единият художник трябва да го произведат доктор на художеството. Задават му една тема – трябва да рисува една картина, хубав някакъв пейзаж. Вещо лице трябва да бъде. Представете си, че той трябва да нарисува една художествена картина, която да представя любовта, вярата и надеждата. Като погледнеш картината, отпред да представя любовта, отляво, като погледнеш, да представя надеждата, отдясно ­ да представя вярата. Отдето погледнеш, да можеш да видиш. Ако ти погледнеш отдясно, не можеш да видиш вярата. Като погледнеш отпред, не можеш да видиш любовта. Като погледнеш отляво, не можеш да видиш надеждата. Това картина ли е? Сега да нарисуваш един човек, да знаеш как да нарисуваш очите му, да знаеш как да нарисуваш носа му, да знаеш как да нарисуваш устата му. [т.е. надеждата, вярата и любовта]” И още нещо: „Някой път, запример, художникът иска да нарисува любовта с езика на художеството. Как ще я нарисува? За да нарисува любовта, той трябва да намери две моми: едната да е влюбена, а другата да не е влюбена и да сравни устата на едната и на другата. Той ще намери най-красива уста в онази мома, която е влюбена. Любовта е теглила красиви линии на устата. Като говоря за влюбена мома, аз разбирам мома, която свети, а не която гори. Момата, която свети, се радва, че се е влюбила, а другата съжалява, че се е влюбила. Онези, които познават и разбират любовта, радват се, че са я познали, а онези, които не я познават и не я разбират, съжаляват, че са минали през нейната школа.”

Здрасти, Розалина! За третия период още не е минало необходимото време за преосмисляне на събитията. Ако някой иска,обаче, може да направи проучване и да напише нещо по въпроса - темата наистина е оворена. Ние също имаме определени опорни точки, около които може да се изгради нещо. По втория въпрос сме категорични, че историята обхваща не само Паневритмията в България, а навсякъде другаде. Това е област, върху която също малко е работено. Необходимо е от всяка държава, където играят Паневритмия, да си направят проучване: кога, как и кой започва този процес. Нивата е голяма, наистина трябват хора - ентусиасти!

Чудесни препоръки от Донка, дано се намерят и ентусиастите!

Здравейте, приятели!Това е едно предложение за история на Паневритмията, което идва по инициатива на група от Бургаското братство. Ние нямаме претенции за изчерпателност, нито за абсолютна точност на фактите. Текстът може още да се доизглади и доредактира. Всеки, който има желание и възможност, нека го погледне и да сподели своите забележки и допълнения. С общи усилия ще достигнем до желания резултат! История на Паневритмията - проект

Здравейте, драги приятели! Искам да споделя нещо, на което се натъкнах преди два дни. Тази беседа не е на Учителя, което не значи, че е маловажна. Просто да знаем, че тя с голяма вероятност е на Михаил Иванов и това лесно може да се разбере. Имам конкретни доказателства! Ако някой се интересува за подробности, да пише на geotoni@abv.bg Г.

Двата метода на проповядване І. Работа в света. Ко­га­то ра­бо­тим в све­та, тряб­ва да из­бе­рем та­къв начин, който е достъпен – в това седи всичката тайна. Ще упот­ре­биш един на­чин, вто­ри, тре­ти, сам ще из­би­раш дог­де­то ста­не въз­мож­но да пре­да­деш ед­на ис­ти­на. Мето­ди­те тряб­ва да се из­ме­нят все­ки ден та­ка, как­то учи­те­лят из­ме­ня мето­ди­те вся­ка го­ди­на. То­зи, кой­то пи­та ка­къв ме­тод тряб­ва да упот­ре­бя­ва при ра­бо­та в све­та, дълбоко се ма­ми, ако мис­ли, че се при­ла­га един и същ ме­тод вед­нъж зави­на­ги. За ду­хов­но­то го­во­ре­те са­мо с оне­зи, ко­и­то ви разби­рат, а с дру­ги­те во­де­те обик­но­вен раз­го­вор. Все­ки ден чо­век тряб­ва да има ед­но мал­ко при­ло­же­ние, а не да ча­ка пър­во да се уре­ди и чак то­га­ва да за­поч­не ра­бо­та за Бо­га. Ня­кой човек схва­ща погреш­но не­ща­та и каз­ва, че ка­то зас­та­рее, то­га­ва ще ра­бо­ти за Бога, но как, ко­га­то то­га­ва не ще бъ­де спо­со­бен. Да ра­бо­ти до­ка­то не е уредил сво­и­те работи, уре­ди ли ги, ня­ма да мо­же да ра­бо­ти. Чо­век тряб­ва да сее све­ще­но­то се­ме нав­ся­къ­де, къ­де­то иде да ос­та­ви сле­да. Без­с­пир­но тряб­ва да се сее, а на мно­го хо­ра кар­ма­та не им поз­во­ля­ва да ра­бо­тят за Бога – гри­жат се за ни­ви, къщи, имо­ти, за служ­би, же­на, дъ­ще­ри и си­но­ве и пр. Тряб­ва да се ра­бо­ти ра­зум­но в све­та, да се пред­с­та­ви на хо­ра­та това, което е достъпно за техните умове и сърца. Ня­кои ис­кат да въз­п­ри­е­мат Ис­ти­на­та по научен начин и по то­зи на­чин ще им се пред­с­та­ви; на все­ки­го ще се пред­с­та­ви Ис­ти­на­та по та­къв на­чин, по кой­то му е най-дос­тъ­пен. Тряб­ва да се изработят методи за пре­да­ва­не на ед­на Ис­ти­на на све­та. Когато чо­век вър­ши да­де­на ра­бо­та, тряб­ва да я осмисли предварително и чак тогава я върши! ІІ. Методът на теменужката. Как тряб­ва да се ра­бо­ти за Бо­га? Трябва да се работи по пътя на най-малкото съпротивление. Ед­но цве­те си стои на мяс­то­то, но ка­то дой­де вятър и го раз­лю­лее, то пръс­ка сво­и­те се­мен­ца нав­ся­къ­де. Зна­чи и ние ка­то цве­тя­та можем да сто­им на оп­ре­де­ле­но­то нам мяс­то и да пръс­ка­ме семенца­та навсякъде. Се­мен­ца­та са мис­ли­те. А мал­ки­те дър­ве­та, ако не се по­ли­ват, изсъхват, т.е. тряб­ва да се по­се­ща­ват те­зи, с ко­и­то се пра­ви връзка. ІІІ. Методът на събуждането. 1. Обръщане на души към Бога. Важен е методът на събуждане на душите. Да се съ­бу­дят и да ста­нат ра­бот­ни­ци за Де­ло­то Бо­жие, ко­и­то са го­то­ви ще се по­жер­т­ват за ус­пе­ха на де­ло­то. То­ва не е не­що, ко­е­то из­вед­нъж става. То е ка­то цвят, кой­то се раз­цъф­тя­ва пос­те­пен­но и ка­то плод, кой­то вър­з­ва и уз­ря­ва пос­те­пен­но. Днес – мал­ко, ут­ре – мал­ко, но ако се пре­да­де на­вед­нъж цял урок, ня­ма да се раз­бе­ре; мал­ко по мал­ко да се нав­ли­за в мате­ри­я­та. Ще дой­де вре­ме, ко­га­то на­ши­те хора сме­ло ще из­ля­зат да ра­бо­тят – те всички ча­кат. Чо­век го е страх, до­ка­то е сух, но ка­то се на­мок­ри, не се бои. Отсе­га на­та­тък ще ста­нем по-нападателни, по-аг­ре­сив­ни. Дос­та ра­бо­тех­ме вътре и се­га ще се мъ­чим да ра­бо­тим в ши­ро­кия свят, да направим нашите идеи достъпни на света. Доб­ри­те хора, ка­то се събудят, оти­ват да ра­бо­тят между дру­ги­те, за да ги прос­ве­тят, за­що­то зн­аят, че ако сто­ят нас­т­ра­на, сами ще пос­т­ра­дат. Най-ве­ли­ка­та ра­бо­та всред ма­си­те е про­буж­да­не­то на ду­ши­те, тяхно­то спечел­ва­не за Бо­га. Ко­га­то един чо­век ис­ка да ра­бо­ти за Бо­га, той всич­ко мо­же да нап­ра­ви с всич­ко­то си сми­ре­ние, без ни­как­во тщес­ла­вие. То­ва пра­ви­ло да пос­та­вим в ума си: не да прив­ле­чем чо­ве­ка да дой­де при нас, а да го пра­тим при Гос­по­да и Той да го при­об­щи към нас. Чак то­га­ва ще му по­ка­жем духовната пъ­те­ка, та­ка пак ще го пра­тим към Гос­по­да, ка­то го пре­дуп­ре­дим откъ­де да вър­ви и как да слу­жи на Гос­по­да С вът­реш­но усър­дие чо­век тряб­ва да се стре­ми да слу­жи на Бо­га. Казано е: „Кой­то об­ръ­ща ду­ши към Бо­га, той пе­че­ли”. Не са­мо да се по­сее, но си­ла­та стои в то­ва – по­ся­то­то да из­рас­те. Обърнат към Бога е онзи, който не само вече почва да вярва в Бога, но и се захваща за духовна работа – и той почва да обръща души към Бога. Ко­га­то чо­век го­во­ри на ня­ко­го за Бо­га, той има ве­че кон­такт с Ду­ха, са­мо че да съз­на­ва то­ва. Ние ис­ка­ме да обър­нем хората към Бога, но не сме ние, ко­и­то ще ги обър­нем. Ние тряб­ва са­мо да подкрепим човека – „Ста­ни, брат­ко!” и да си от­ми­нем. При се­гаш­ни­те ус­ло­вия пър­во­то не­що е да бъ­де­те доб­ри, ум­ни и сме­ли. Не да съ­бу­дим и да обър­нем всич­ки хо­ра – то­ва е ра­бо­та на бъ­де­ще­то, а сега да обър­нем те­зи, ко­и­то са го­то­ви. За­що­то има хо­ра, ко­и­то се нажежават, но пос­ле из­гас­ват, а нам ни тряб­ват хо­ра, ко­и­то го­рят и не изгарят. Не е в количес­т­во­то, но в ка­чес­т­во­то на хо­ра­та, ко­и­то ще се обърнат към Бо­га. Обръща­не­то на ед­на ду­ша към Бо­га е мно­го не­що. Все­ки чо­век в жи­во­та си тряб­ва да за­ве­де при Бо­га по­не 30 но­ви ду­ши. Мно­го тряб­ва да се ра­бо­ти, за да се раз­п­ръс­нат заб­луж­де­ни­я­та на хо­ра­та и ко­га­то се про­бу­дят ду­ши­те им, тряб­ва навреме да им се даде необходимата храна. Ка­то се съ­бу­дят, тра­пе­за­та да бъ­де при­гот­ве­на, за да ядат. Има много готови души. И спе­ци­ал­но за те­зи, ко­и­то се­га се про­буж­дат, тряб­ва да се напра­ви не­що ка­то бук­вар, ръ­ко­вод­с­т­во с под­хо­дя­щи школ­ни бе­се­ди, ко­и­то пос­те­пен­но да ги въ­ве­дат в окул­т­но­то поз­на­ние, а то­ва ще им да­де вът­реш­но раз­ши­ре­ние и сво­бо­да. В Но­во­то уче­ние ня­ма вре­ме за спор. Ка­то на­ме­риш го­то­ва ду­ша, ще кажеш „Тръг­ни!” и без да убеж­да­ваш, кой­то е го­тов, ще раз­бе­ре всич­ко и за пре­раж­да­не, и за ве­ге­ти­ри­ан­с­т­во, и за всич­ко ос­та­на­ло. А ка­то не е готов, не ис­ка, то­га­ва не спо­ри, но ще му ка­жеш: „Ка­рай как­то си зна­еш и то е ху­ба­во”. Ще ра­бо­ти­те вър­ху те­зи, ко­и­то са пред пра­га на съ­буж­да­не­то, а дру­ги­те остават за след­ва­ща­та епо­ха. Бог, ка­то из­п­ра­ща ня­ко­го на ра­бо­та, не го из­п­ра­ща при бо­га­ти­те, а при бедни­те. Ко­га­то Кор­те­за оби­ка­ля­ше Бъл­га­рия, пра­ща­ха я при ня­коя бед­на жена. Та се­га вие не оти­ва­те там, къ­де­то ви из­п­ра­ща Гос­под, а – там, където не ви е из­п­ра­тил. Все­ки чо­век, кой­то оти­ва да го­во­ри, тряб­ва да да­де не­що на хо­ра­та. Той тряб­ва да е из­п­ра­тен ка­то пос­ла­ник и все­ки, на ко­го­то ще про­по­вяд­ва, тряб­ва да има вът­реш­на не­об­хо­ди­мост, не е нуж­но всич­ки хо­ра да се обърнат. Чо­век тряб­ва да ра­бо­ти в све­та за Бо­га с пъл­но съз­на­ние, с вя­ра и да оста­ви на Невиди­мия свят и на Бо­га за край­ни­те ре­зул­та­ти. На­ли се каз­ва: „Сло­во­то ня­ма да се вър­не, без да при­не­се своя плод”. В све­та ние сме тези, ко­и­то Бог предузна, пре­доп­ре­де­ли и приз­ва. Ви­диш ли един приз­ван, ще му ка­жеш: „Ти си приз­ван, ела”. Чо­век тряб­ва да бъ­де ка­то пче­ли­те. Пче­ла­та знае къ­де се на­ми­рат цъфналите цве­тя, усе­ща ми­риз­ма­та им. Още ка­то из­ле­зе от ко­ше­ра е ориентира­на. И чо­век, ка­то се пос­ве­ти да ра­бо­ти за Бо­га, да чув­с­т­ва къ­де се намират те­зи ду­ши, при ко­и­то тряб­ва да оти­де. Най-нап­ред по­мо­ли се за този, при ко­го­то оти­ваш. Изу­ча­вай­те Ста­рия и Но­вия За­вет, опит­ност­та на апостолите, как са ра­бо­ти­ли то­га­ва и виж­те как ще ра­бо­ти­те вие днес. Например, днес на един уче­ник от гим­на­зи­я­та ка­то му го­во­риш, той сам ще се подбуди да ра­бо­ти меж­ду сво­и­те дру­га­ри. Важ­на ра­бо­та е да се пе­че­лят ду­ши за Бо­га. 2. Опасности, които крие методът. а) В ду­хов­ния жи­вот има ед­на сво­е­об­раз­ност, нап­ри­мер, един чо­век проповяд­ва на друг, но при обър­ща­не­то към Бо­га, той вла­га по­ве­че от елемента на ам­би­ци­я­та и на лич­на­та зас­лу­га, нав­ли­за в та­зи де­ли­кат­на рабо­та с тщес­ла­вие и то­га­ва у то­зи, кой­то е обър­нат, се про­я­вя­ват съ­щи­те чер­ти и след вре­ме зап­ри­лич­ва на бла­го­де­те­ля си. б) Ду­хов­ни­ят жи­вот е ед­но бо­гат­с­т­во, но той трябва да се проповядва с голямо умение. Ако вло­жиш ду­хов­ния жи­вот в един чо­век, кой­то е негативен, ще го раз­в­ра­тиш, за­що­то той ня­ма да мо­же да го упот­ре­би. в) Ка­то ра­бо­тиш меж­ду хо­ра­та, да­вай, но за да не оси­ро­ма­ше­еш, мис­ли за Бо­га, хра­ни свет­ли мис­ли и дъл­бо­ко раз­миш­ля­вай, та­ка от­но­во ще за­бо­га­те­еш. Пре­пъл­ниш ли се с бо­гат­с­т­во, пак да­вай. Та­ка пра­ве­те вся­ко­га – човек тряб­ва да има, за да раз­да­де. г) Ако ня­кой ти ка­же, че си се заб­лу­дил, ня­ма ни­що, той виж­да се­бе си. Друг ня­кой ис­ка да пов­диг­не хо­ра­та, а пък се­бе си не е пов­диг­нал и за­то­ва няма ус­пех. Та­ка не мо­же, тряб­ва да пов­диг­неш най-пър­во се­бе си, ина­че се до­пус­кат греш­ки, ня­ма ре­зул­тат, оп­ли­тат се и стра­дат от то­ва, стра­дат и те­зи, на ко­и­то по­ма­га. 3. Практически правила. А. Без догматизъм. а) Освободете се от догматизма. Трябва да се намерят връзки и допирни точки със сродните течения – да се на­ме­рят об­щи идеи и об­щи прин­ци­пи с тях. б) Ка­то об­ръ­щаш един чо­век към Бо­га, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади семенце в душата му и се отдръпни, пос­ле се вър­ни вто­ри път, за да го по­ле­еш и си за­ми­ни. Чо­век тряб­ва да бъ­де съ­об­ра­зи­те­лен, да говори на хората това, което могат да разберат по-доб­ре. И той ще го­во­ри не­що ре­ално, не към коя страна да се зас­та­не, а да се въз­п­ри­е­мат но­ви­те идеи. Ня­кои са ра­бо­ти­ли пре­ди теб върху ду­ши­те, вър­ху кои­то ти се­га ра­бо­тиш, и са ги под­гот­ви­ли. Те не могат да им пре­да­дат то­ва зна­ние, ко­е­то ти мо­жеш да им да­деш, но и ти не мо­жеш да им пре­да­деш, ако не са ги учи­ли от­вът­ре. Да ня­ма ни­как­во ко­ле­ба­ние. Оне­зи, ко­и­то са оп­ре­де­ле­ни, ще дой­дат. Ще оти­де­те да ра­бо­ти­те там, къ­де­то вла­га­та и топ­ли­на­та са работили пре­ди вас, зна­чи Бог тряб­ва да е под­гот­вил ус­ло­ви­я­та, а вие ще отиде­те са­мо, за да до­вър­ши­те за­поч­на­та­та ра­бо­та. При из­на­ся­не­то на сказ­ки е ху­ба­во да има ди­а­лог, но и да се да­де ма­те­ри­ал за са­мос­то­я­тел­на ра­бо­та, та­ка чо­век ще осъз­нае, че се ин­те­ре­су­ва­те лич­но от не­го и по-ус­пеш­но ще ви­ди специ­фич­но­то, ко­е­то се от­на­ся за не­го. в) Във вес­т­ни­кар­с­ки­те ста­тии, при ко­и­то об­щес­т­во­то се за­поз­на­ва с наши­те идеи, да се избягва всякакъв догматизъм. Ми­съл­та да бъ­де свободна и изложени­е­то да бъ­де без­пог­реш­но и яс­но, да не се съз­да­ва впечат­ле­ние, че се за­щи­ща­ва то­ва или оно­ва. Да се из­пол­з­ват по-ме­ки думи, в кряс­ка­не­то не се­ди си­ла­та. И то­зи, кой­то пи­ше ста­ти­я­та, да не изглеж­да ка­то дъл­бо­ко заинтересован и прис­т­рас­тен, но – ка­то един зрител. Тряб­ва да се избягва морализаторския тон, а да се изтъкнат принципите и методите на Природата. Ос­вен то­ва в те­зи ста­тии не тряб­ва да се съ­об­ща­ват мно­го дъл­бо­ки не­ща, тъй ка­то чита­те­лят не е под­гот­вен, ще мах­не с ръ­ка и ще ка­же, че то­ва не е на­уч­но. Б. Разпространяване на Словото. Образувайте подвижни библиотеки. Съз­дай­те ги нав­ся­къ­де, за­ед­но и все­ки по­от­дел­но. Ед­но се­ме ще пад­не в тръ­ни, дру­го – на пъ­тя, тре­то – на ка­мък, а чет­вър­то – на доб­ра поч­ва. Тряб­ва ед­на мълчалива работа за разпрос­т­ра­не­ние на бе­се­ди­те. Мо­же да се про­по­вяд­ва, мо­же да се ра­бо­ти, но ако от­го­ре не дойдат Съ­щес­т­ва­та да по­ма­гат, не би вър­вя­ла ра­бо­та­та. Ако се за­е­ма, за един ден мо­га да раз­п­рос­т­ра­ня мно­го кни­ги. Ще изтъквам, че ако се про­че­те та­зи кни­га, в жи­во­та им ще пот­ръг­не, бол­ни­ят в до­ма им ще оз­д­ра­вее. И ще за­я­вя: „И ако не ви пот­ръг­не, вър­не­те кни­га­та на­зад, а ние ще ви вър­нем па­ри­те”. А пък вие си каз­ва­те: „Кой ще хо­ди се­га?” и се тюх­ка­те, че не се раз­п­рос­т­ра­ня­ват кни­ги­те. Оти­де­те ли при ня­кой човек, ще му препоръчате то­ва от­лич­но мля­ко, от ко­е­то все още не е пил. Той не мо­же да жи­вее доб­ре с же­на си или де­ца­та му не са пос­луш­ни, ще го бут­не­те на болното му мяс­то и ще му ка­же­те, че ка­то про­че­те та­зи книга, ще бъ­де щастлив. Вие мис­ле­те, че та­ка ще го под­ве­де­те, не, от та­зи кни­га той ще се нау­чи как да жи­вее. Те­зи кни­ги съ­дър­жат мъд­рост­та на жи­во­та и тряб­ва все­ки сам да нап­ра­ви опит. В. Работа с начинаещите. Ко­га­то вяр­ваш в Бо­га, по­не­же се на­ми­раш в де­ня на своя жи­вот, ти виж­даш слън­це­то, но то­зи, кой­то не вяр­ва в Бо­га, той е в нощ­та на своя жи­вот и спи спо­кой­но, но щом слън­це­то из­г­рее и за не­го, то ще го ви­ди и той. В съб­ра­ни­я­та на Брат­с­т­во­то да не се при­е­мат хо­ра­та при­бър­за­но, оставе­те ги да се учат отвън, в све­та. По­пи­тат ли как­во е ва­ше­то ве­рую, ще ка­же­те, че вяр­ва­те точ­но в то­ва, в кое­то те вяр­ват и че те вяр­ват точ­но в то­ва, в ко­е­то и вие вяр­ва­те. Те­ма­та „В как­во ние вяр­ва­ме” тряб­ва да я из­не­сем в ед­на бро­шур­ка, в един катехизис. Ще си приз­на­е­те, че сте най-бо­га­ти­те хо­ра в све­та, без да но­си­те не­що и че то­ва, ко­е­то мо­гат да ти го взе­мат, то не е чак тол­ко­ва необходимо. Г. Ядката на българския народ. Всички, които съставляват ядката на българския народ, трябва да се привлекат. Не са мно­го, но та­зи яд­ка е съ­щи­на­та на на­ро­да и тя мо­же да образу­ва всич­ко ос­та­на­ло. Тряб­ва да се съз­да­дат и гру­пи: по два­ма, по три­ма да се съ­би­рат в име­то на да­де­на идея, но да има то­чен ме­тод в ра­бо­та­та им. В тайно да се съберат, за да четат, не тол­ко­ва да се мо­лят, пос­ле мо­лит­ва­та са­ма ще дой­де. Не­ка пър­во да се съз­да­де пра­ва­та ми­съл в чо­веш­ко­то съз­на­ние, да се съ­бу­ди то­зи ум, за да се поч­не ин­тен­зив­но и сво­бод­но да се мис­ли и чак след то­ва ще да пос­лед­ва ис­тин­с­ка мо­лит­ва. Та­ки­ва гру­пи мо­гат да се об­ра­зу­ват нав­ся­къ­де и да има връз­ка по­меж­ду им, мно­зи­на мо­гат да взе­мат учас­тие, чрез кореспонденция. Д. Как и какво да говорим на хората. Спо­ред да­де­ния слу­чай ще ви се да­дат и те­ми­те. Но когато говорите пред интелигенцията, ще изтъквате повече научната страна, а когато сте между народа, вземете примери от Природата, която ги заобикаля. А когато се намери­те в ед­на сре­да, ко­я­то не ви об­ръ­ща вни­ма­ние, напри­мер, меж­ду хо­ра, ко­и­то пу­шат и пи­ят, сед­ни меж­ду тях и си мъл­чи, но вът­реш­но пей­те ня­кои от ду­хов­ни­те пес­ни и ще ви­ди­те, че те пос­те­пен­но ще млък­нат, ще се обър­нат един след друг към вас и ще ис­кат да им говори­те. Ва­ша­та мъл­ча­ли­ва пе­сен им е по­дейс­т­ва­ла и е на­со­чи­ла ця­ло­то им съзнание към идей­но­то. Поч­не­те да прави­те опи­ти с то­ва. Аз съм пра­вил ред опи­ти. Изоб­що, на се­ля­ни­те ще се говори повече с примери, без да се морализират. Сим­во­лич­ни­ят език е кра­сив език и да­ва ра­бо­та на ми­съл­та, ако се даде направо готов принцип, слушателят няма желание да го прилага. Не давай­те го­то­во зна­ние, а ви­на­ги го­во­ре­те с прит­чи и със сим­во­ли. Ка­же­те не­що, заинтригувайте и сет­не из­тък­не­те Божест­ве­но­то, та­ка слушате­лят ще се за­па­ли, до­ри ще иде да па­ли и дру­ги. Да ка­жем, че го­во­ри­те на хо­ра­та, но мис­ли­те, че не са ви раз­б­ра­ли, тога­ва пак опи­тай­те, но с но­ви сред­с­т­ва. Ще се учи­те дог­де­то всич­ки хо­ра поч­нат да ви слу­шат, но ни­ко­га не би­ва да пре­диз­вик­ва­те с реч­та си – да се го­во­ри не е лес­на ра­бо­та. Хо­ра­та имат нуж­да, ко­га­то се го­во­ри с тях, да се засегне болното им място. Ви­на­ги има ня­кой по­вод, по кой­то да по­го­во­ри­те с тях. Ще за­поч­не­те постепен­но и ще им го­во­ри­те ра­зум­но, ка­то се пос­та­ви­те на тях­но мяс­то. Ако чо­век ра­бо­ти за Бо­га, той се бла­гос­ла­вя. Ко­га­то се пъ­ту­ва из стра­на­та с духовна цел, тряб­ва да се да­ват съ­ве­ти и да се ле­ку­ват бол­ни­те. Бъл­га­ри­те много се ин­те­ре­су­ват от окул­т­ни на­у­ки, те са мно­го лю­боз­на­тел­ни. Раз­го­ва­рях с тях, пра­вех им фре­но­ло­гич­ни из­с­лед­ва­ния и чак след то­ва поч­вах да им говоря за Но­во­то уче­ние. Ко­га­то дър­жах сказ­ка в Ай­тос, це­ли­ят са­лон бе пълен, а из­вън не­го има­ше още по­ве­че хо­ра. За­поч­нах с оно­ва, с ко­е­то се занима­ва ау­ди­то­ри­я­та и вър­вях към то­ва, ко­е­то най-мал­ко раз­би­ра. А и все­ки се ин­те­ре­су­ва от то­ва, за ко­е­то мал­ко е слу­шал, и ча­ка, за да види как­во ще се ка­же. Бургас 13. 04. 09 г. Мисли от Учителя, подбрани от "Акордиране на човешката душа“, т. 3, "Работа в света", Б. Боев съставил geotoni