uliana

Завинаги?! Не не зная дали съм готова завинаги, да се боря с това! Перидо от време година или две да, но завинаги за сега не! Вече месец мъжа ми е на новата работа в друг град, във времето когато си е в къщи, което е малко се разбираме перфектно, всичко върви идеално, дано само не е временно! Имам някакъв лъч надежда!!!

Моят съпруг реши, че заминава на новата работа. Ще се пребира само събота и неделя, евентуално. За съжаление изплащаме кредит и сме зле финансово, нямаме друг избор, не че го решихме заедно, но няма как да му кажа 'НЕ'. Отчуждението си го има и сега, не мисля че нещата ще се поправят, тъй като той не желае специализирана помощ, а аз наистина не мога да се справя сама. Компромиси съм готова да правя, но не и само от моя страна. 'Начинът да му помогнете да излезе от нея обаче е с любов, с припомняне на онези чувства, които са ви събрали, с толерантност и мекота като сърдечно отношение и женска грижа за него - топлота и обич. А същевременно рационално разпределеня на семейните и родителски задължения, както са писали по-горе Диди и Славка. ' Няма как да припомня на мъжа ми чувствата които са ни събрали, защото той или играе на играте, а вдните когато не играе ляга да спи от 21.00 часа, какво означава женска грижа, аз колкото и да давам няма кой да го оцени, рационално разделяне на семейните и родителските задължения няма как да има, той казва че жената е длъжна да с егрижи з акъщата и детето, а мъжа д аноси пари. Опитах се да последвам съветите на Славка Зидан, но без особен резултат. Все така самотна, тъжна и уморена се чувствам. Може би се изисква време, но аз го нямам, другият петък заминава на новата работа.

Много ви благодаря!!!

Благодаря за съветите на всички ви! Замислих се и наистина ще последвам предложените решения, но той 'бяга' вече и на по далече. Намерил си е работа в друг град и ще работи там по цяла седмица, евентуално по две. Така времето ни става още по ограничено за нас двамата. Може ли да ме насочите към семеен терапевт във Варна? Благодаря ви и ми пожелайте успех и много търпение!

Диди, аз съшо мисля като теб, че той бяга по този начин, НО ... не желае помощ от специалист, защото смята че той си има лично време и може да си прави каквото си поиска с него. Снощи бе поредният ни скандал и някак си се опитва и чувство за вина да 'всява' в мене. Аз много тежко приемам нещата, той вижда това и се притеснява - така казва - и когато му казах че съм на 'ръба' да се разделиме, той ми каза:'То и аз съм на ръба на нервна криза. Да не мислиш че съм от камък. КОй знае къде ще ми избие - в язвата или на рак!!!' Не искам да изпадам в подробности, защото отстрани ситуацията изглежда някак детски, а аз не мога да се справя.

Здравейте! В търсене на решение попаднах на вас. Искренно се надявам да ми дадете съвет и да се справя с проблема. С мъжът ми сме женени от близо две години, имаме дъщеря на годинка и три месеца. Той е на 31, а аз на 25 години. Връзката ни започна бурно и страстнно както при всички връзки. Живяхме заедно около година, аз забременях и с еоженихме. Отношенията ни бяха отлични, разбира се сме се карали, но много бързо ми минаваше и на мен и на него. Купихме си апартамент с кредит. След около 3 месеца от нашата връзка той започна да играе на една игра на компютъра, аз мислех че ще е нещо мимолетно, защото ми отделяше внимание и на мен, говорехме си, вечеряхме заедно, излизахме и т.н. Бременноста ми бе много тежка, но той не забрави хобито си, играеше вече до 2.00 - 4.00 през ноща, от 21.00 часа вечер. Но ми помагаше в домакинството и някак си не съм се чувствала самотна. От момента в който се роди дъщеря ни всичко се промени. Той започна да играе от 20.00 часа до ... (различно) сутринта - два, три, четири. Аз съм говорила с него, викала съм, изпадала съм дори в нервни кризи, реших по едно време че ще се разделяме, но някак си имах все надежда. Освен непрестанната му игра, той не споделя с мене, не говори за нищо, вечер не си ляга с мене, а за секс ако се случи два три пъти в месеца ще е добре. Помислих си че аз съм причината, тъй като много напълнях по време на бремеността той отрича. Говорила съм много пъти с него, той изтъква като причина че аз съм нервна, крещя, не казвам нищо хубаво и весело, че не мога да отида аз първа и да му се извиня, това е така, но всичко е в следствие от неговото поведение.Казва че няма да с епромени повече и е направил, много жертви и компримиси, но като го попитам какви, не ми казва - мълчи или:'Сети се сама' За жалост намесихме родителите си и стана още по голяма каша. Да не говоря за това, че според него той няма никакви задължения в къщи, че не е жена и той като се пребере от работа може да си седне пред компютъра и да си играе, докато аз въртя всичко из къщи. Лошото е, че с течение на времето аз се чувствам ужасно, понякога се обвинявам, че си съсипахме както нашите животи, така и на детето, понякога се опитвам да направя някаква по хубава и ведра обстановка, но отй се възползва от усмивката ми и веселото ми настроение и пак е строен пред клавиатурата. От две седмици се опитва да НЕ играе в понеделник, сряда и петък, като събота и неделя играе почти 10 часа. Ще ме попитате , а когато не играе какво прави - СПИ, ГЛЕДА ТЕЛЕВИЗИЯ,ЯДЕ. Кажете ми аз къде греша? Това неговото заболявание ли е и как да му помогна? Как да направя така, че да не се чувствам толкова самотна, толкова отчайващо безсилна? Нужно ли е да потърсиме семеен терапевт? Искам да си запазя семейството ми, ако може да се нарече така, което се разпада ... Защото аз така не съм пълноценна майка за детето си.