Vespertine

и една книжка, която се казваше и поредица от книжки за джуджета в гора, които си правеха близалки от смола.. с много красиви рисунки!!

уникално! http://www.youtube.com/watch?v=81gn2oLeC_U&feature=watch_response_rev космически изглед към хубавата земя..

Jose Gonzalez - Cycling Trivialities

....

Дъгата, може ли да споделиш линкове на източници онлайн, които предават на живо? Аз отвроих сайта на BBC и гледам това, но не са най-актуалните новини.

Нещо и от Библията: 1. Призив за покаяние В същото време присъстваха някои, които известиха на Исус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. 2. И Той им отговори: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така? 3. Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. 4. Или мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Йерусалим? 5. Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. 6. Притча за безплодната смокиня Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери. 7. И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята? 8. А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; 9. и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш. Лука 13:1-35

Ето информация и във фейсбук.

"Събитията идват и си отиват, а животът си тече, остават спомените." това ми напомни на нещо ретро, което обаче много обичам! Отвъд смъртта... Йон и Ана бяха застанали на ръба на огромна черна скала. - Какво е това под нас? - попита тя. - Това са световете, Ана - отговори той - Ето, виждаш ли, всичко се върти кръгообразно под нас. - Всичко ли е това? - Да - каза Йон. - А ние къде сме? -попита тя. - Чуй ме Ана - ти знаеш че ние отчитаме времето и реалността по това, което си спомняме за нас. За всичко, което се е случило ние бъркаме назад в спомените си. Ако не бяха те, ние нямаше да знаем кои сме, следователно, нямаше да ни има. Но след като ние си спомняме всичко,което ни се е случило и можем със същата сила и въздействие да си представим различни неща и случки, които са измислени чрез нашия разум, то тогава къде е разликата между това, което ни се е случило и това, което си представяме. Няма разлика. Това означава, Ана, че ние никога не сме съществували, не сме били, няма ни сега и никога няма да бъдем. Никога. Ана го погледна просълзена. Слънцето залязваше далеч под тях. Йон каза: - Някой ни вика, Ана! Ние сме птици. Разпери крила и ме последвай. - Страх ме е Йон - отговори тя. - Не се плаши. Така е трябвало да стане. И той разпери крила и полетя в огромната бездна. Световете се пръснаха в безпорядък. Светлината се сви на кълбо и простена уплашено. - Ана, ела! Аз виждам отвъд смъртта - извика Йон. Ана скочи и разтвори крилата си. Направи един кръг и потъна надолу. Последното, което се чу беше: - Почакай! Не мога без теб в нощта. Димитър Воев, 29.02.1992г.

"...когато НАИСТИНА открием другия." Да, точно тогава се случва любовта, когато хората свалят маските си и се открият един друг, сякаш отдръпват завесите пред себе си и пред другия и успяват да се видят изцяло. Така започва и изненадването, да откриваш света през другия, да виждаш как той се отразява и преминава в него, какво го радва и какво обича.А с всеки ден се случват нови промени във всеки, тъй като търсим.. Но си мисля също, че ние няма как да знаем кой е най-подходящ за нас, това само Бог знае и когато спрем да се питаме този въпрос сякаш отваряме вратите към себе си и така светлината прониква.. и тогава се появява този човек, с който, когато се прегърнете усещате усмивката на Бог отразена в съединяването на душите в едно.. и даже да не бъдете заедно след това във физическия свят, защото наистина се случва една борба- но главно със страхове, съмнения в единия или в двамата, това са духовете, които искат да разделят тези две души в чисто физическа форма и ако някой от двамата се поддаде на това, те не успяват да ви разделят в духовния свят обаче, просто защото сте съединени преди още да бъдете създадени тук и се радвате и обичате през времето и се молите да бъдете заедно в отвъдното, където всичко е Едно. Мисля си, че това е възможно да не се случва чисто съзнателно, а подсъзнателно, където е неуловимо поради съмненията, които изпитваме и даже повечето хора не си позволяват да срещнат тази душа тук, именно поради неверие..

А срещали ли сте тази приятелска душа? Успявали ли сте да се хармонизирате, така че да бъдете заедно с нея и във физическия свят, освен в духовния?За колко дълго е било това? Ако сте се разминали усещате ли тази връзка и по чисто духовен път даже и да не сте заедно? Бихте ли изпитали със същия интензитет любовта, която сте изпитали с нея/него и с някого друг?

Ето канал в youtube откъдето може да се следят на живо новините около Япония, а също и по света..Във второто клипче по-надолу явно върви ТВ онлайн. Чудя се тези земетресения и цунами дали нямат общо и с това.

Слушай, я се стегни!....На 23г. не се умира!....Някога точно на твоите години едно момиче ми направи същото, което ти се е случило, точно така и аз се бях цял раздал....но уви!... Трябва да знаеш че съдбата си прави лоши шегички докато човек няма опит, някои млади хора се раждат без вътрешен опит,други напротив...Този човек просто не е бил за теб... Заблуждение,....нищо повече. При мен, този срив(сякаш целият свят беше бесмислен, и ужасяващо чувство на самота, точно до самоубийственост) ,точно този ужас и безизходица ме накара да потърся Бога. Останах с впечатлението че хората са предатели, и сега много внимавам, наистина рядко се намират истински приятели. Но непознатият Бог, незнайният Бог, стана за мен единствен най-верен приятел. От няма накъде, се обърнах, разбираш ли?...Когато човекът в когото си вярвал, и си му подарил всичката си любов те предаде, това го наричам "убийство на любовта". .... Кой, може след това да ти върне радоста, смисъла...вярата в живота? Казвам ти, единствено Бог, но трябва да го потърсиш....Не отвън , ...Отвътре.....дълбоко в себе си.....И може би ще чуеш тихия му глас....Думи на спасение... Вярвай има такова нещо,....Има такъв човек, който ще те обича, и когото ти ще обичаш, няма да си сама....Но първо, трябва да намериш вътрешният Бог, дълбоко в душата си...И след това едва ще намериш, онова което ти е "писано", не по рано..... Благодаря!

Синхронно слушане... + едновременно с

П Р О Л Е Т Пролет моя, моя бяла пролет , още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет. Пролет моя, моя бяла пролет – знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, бурна страшно, огненометежна да възвърнеш хиляди надежди и измиеш кървавите рани. Как ще пеят птиците в житата! Весели ще плуват във простора... Ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя. Пролет моя, моя бяла пролет... Нека видя първия ти полет, дал живот на мъртвите площади, нека видя само твойто слънце и – умра на твойте барикади! Никола Вапцаров

томи, не знам дали защото теглим от един и същи сайт, но снощи, без да съм видяла, че си публикувал филма тук, си изтеглих филмчето "Аромат на зелена папая" и много ми хареса. Напомни ми на нещо забравено, нещо от минали времена... толкова спокойно и подредено. Даже по едно време разбрах колко малко неща каза героинята, а всичко някак й беше изписано на лицето и усетено по начина, по който са го предали във филма..

Мммм, много са красиви!! Благодаря, Inatari Още в първия момент, когато ги видях ми напомниха на структурите на водата. Дали са наричани думи докато са рисувани, за да се отрази в тях матрицата на дадената дума?

http://www.youtube.com/watch?v=vsp9MAPE6hI&feature=related