LUCIUS

Да де, прави сте - чувството за хумор и искреността не бива да са извинение за грубостта към другите. И аз си го повтарям, ама нещо понякога устата ми е по-голяма от нужното.. за което се извинявам!
Пък за семейните ценности – май нямам много какво да кажа, защото не изхождам от списъци и правила, нито някой ми ги е налагал на мене. Харесвам си семейството, в което съм била и персонажите в него – с мама, тате и батковците. Отстрани на другите им е изглеждало хипер либерално и неестествено, на база на техните авторитарни модели родители-деца. Но, пък аз си го харесвам, защото е оказало благотворно въздействие да се формирам като свободен самораслек и да проявявам тая либералност и към другите. Това прилагам и в личните си връзки - и виждам, че сработва повече от всичко друго. Това ми е достатъчно като критерии дали постъпвам правилно - фактът, че връзката се изживява пълноценно и с взаимно удовлетворение.
Сега като гледам неврозите на приятелите си, отрасли в "семейства с ценности и модели” и стремящи се да създават и те "семейства с ценности и модели” – ми иде да подхвърчам от благодарност към мама и тате за дадената свобода да бъда себе си, без да ме прекрояват според "ценности и модели".
Пък и аз, като човек, който предпочита да се влюбва по-скоро като шамандура и да си изживява пълноценно живота – други "ценности" не искам, пък били те и "правилни по учебник"

Ники, моите уважения към източниците, които посочваш... обаче са доооооста старички и неактуални вече да обяснят всички процеси, свързани с извънсетивното възприятие и съпоставени с настоящата еволюция на човешкото съзнание.

Ясновидството (телеестезията) може да бъде както спонтанен и неосъзнат, така и напълно съзнателен мисловнонасочен процес.
Получаването на информация от бъдещето (прогностика, проскопия, ясновидство и т.н.) или от миналото - става като факторът време почти се изплъзва от контрола на съзнанието. В редки случаи е възможно по косвен път да се стигне до извод за възможното време на проявление на минало или бъдещо събитие.
Важно: И в двата случая се мобилизират психически и физически сили, които могат да коригират събитието!

Опростено процесът на "ясно виждане" в бъдещето (чрез сънища, астрология, проскопия и т.н.) протича по следната схема:
При съзнателното търсене на информация, човек изпраща своята енергия към интересуващия го обект, слива се с него, включва го към своя енергиен обем и по създадения по такъв начин канал, получава интересуващата го информация.
При несъзнателното търсене на информация, но при улавянето й, механизмът е същия - но, просто не го осъзнаваме, не можем да го контролираме и той настъпна епизодично "извневиделица"..

Осъзнаването и използването на тази информация може да направи живота по-интересен и вълнуващ. Но.. само толкова. Защото, следва развитието на способностите за осъзнаване на информацията да се подчинява на контрол! За целта е необходимо пределно внимание към собствената физика, психика, задълбочено осмисляне и максимално осъзнаване на собствените действия.
Пренастройването на съзнанието, насочването му към външната среда или навътре, с цел да бъде получена информация, може да бъде постигнато и да стане навик в резултат на повече или по-малко упражнения. Човек приема огромно количество енергия и информация от околната среда. Но, да я задържи и използва целенасочено може само подготвения за това човек.
В резултат на усилията за овладяване на енергията, човек неминуемо ще се усети като една естествена, органична част от огромна сила, като съзнанието става част от общото информационно поле. Човек може да се научи да владее чувствата, мислите, усещанията си, да облекчава или отстранява болка, да изпраща и получава каквато пожелае информация, да стане едно цяло със свръх-Аза си и т.н.
Задължителни условия за успехи в тази насока са отличното физическо здраве, добрата и здрава психика, реалистичният светоглед. Чувствата трябва да бъдат управлявани толкова успешно, колкото успешно командваме ръцете или краката си, например. Трябва да се овладее умението да бъдат потушени емоциите при необходимост, както и да бъдат засилени до крайност, ако решим. Това ще съхранява силата ни и тя ще може да бъде използвана при необходимост.
Контролът на мислите е също задължително условие, което осигурява възможностите ни да насочим силата си в определен момент към конкретна цел. Контролът над усещанията (за да можем да притъпяваме или отстраняваме физически дразнители, които възпрепятстват насочването на енергията в определена посока) е другото необходимо условие за успех при превключване на съзнанието.

Ако човек осъзнае необходимостта или желанието за повишаване на личните си знания и умения - има конкретни промени и упражнения, които следва да създадат необходимите предпоставки за осъществяване на тази цел. Както всяка една практика - и тук е нужна работа..
Защото всички хора в различна степен притежават способности, които дори на самите тях не са добре познати, но чрез упражнения могат да бъдат засилени, динамизирани, опознати и в последствие да намерят приложение.

п.п. Тук в Портала имаме разгледани теми (в подфорум "Езотерични методи и практики"), където аз и мои колеги сме изложили и практическите си знания и наблюдения под формата на статии и преживяни разкази, а както има и много други ценни мнения и опитности на други потребители - които също могат да бъдат полезни на всеки.

Вчера докато се молех в леглото и изведнъж усетих как нещо хладно се доближава/надвесва над мен. Може и да е било студения ветър, който необезпокоявано влазяше в приветливата одая през притворената врата. Но сякаш усещането бе по - различно, по - ново. Понеже до преди това не усещах такъв хлад, а вратата пак си беше отворена. Сякаш докато се молех и студа се появи над мен, сякаш имаше очертания/форма макар и невидима за очите ми и ми се стори, че влезе в мен както си се молех. Не знам дали не си внушавам, но ми се стори че студът Влиза в мен и най - вече го усетих в долната част на тялото ми, по - специално в краката. Сякаш усетих и трептене в тялото и най - вече в краката ми, в следствие на влизането на този студ. Може и да е било зложелателно същество, но ми се искам да вярвам че било ДОБРОжелателно, все пак се молех за бога. През последната година при мен започват да идват/попадат материали съдържащи интересуваща ме информация, до които материали се докосвам малко ( поради една или друга причина) , но които малко ми увеличават знанията по отношение на интересните ми неща. Който търси намира. Явно в случая действа принципа за засмукването.

Цвети, имам идея: Хайде да си направим една "Задруга по телепатия" и да си пращаме съобщения? Виж, колко е романтично - почти като да си пращаме сови .. че даже е и по-сигурно от совите в тия времена
Какво ще кажеш?
И има ли доброволци за упражненията?

Венци, пак говорим за различни неща..
Телепатията НЕ Е възприемчивост (такава е телеестезията), а Е точно "пръскане" или казано по-научно - излъчване.
Станимир най-добре го каза. Той посочи и един друг момент - как колкото по-фини са тези излъчвания, толкова по-недосегаеми са за низшите полета и толкова повече резонират с фините излъчвания на по-висшите. Тук се крие както мощна формула на защита, така и на достъп до "базата данни" на душата.

Иначе, наивност и романтичност нямам - първо защото твърде добре познавам тези процеси, и второ защото твърде реално и болезнено усещам излъчванията около себе си, отвъд привидно красивата им външност.. Обаче, имам Вяра! Вяра, че чистотата за която говорим - някой ден, в някое друго хилядолетие, ще дойде. И най-доброто, което можем да направим - е да подготвим нейното идване. И тук не помагат романтиката и наивността от пасивното приемане реалността такава, каквато е в момента и носенето на розовите очила - а съзнателна работа по видоизменението на тази реалност, започвайки от нас самите!

Да, телепатията е естествено заложена способност. Нужно е не просто да го разберем, а и да я използваме. Това ще ни сближи.. и промени. Ще ни направи по-съпричастни, внимателни и деликатни един към друг. Както и по-самокоригиращи се в излъчванията си. Оттам и чистотата ще е повече - и в нас, и в навсякъде около нас.

Приятели, колко от вас познават и работят съзнателно с телепатията? Май никой
Защото аз пък искрено се радвам на романтичните ви представи за нея, макар и далече от действителността. И ми се иска всички да мислят като вас така чисто за нея, за да дойде ден, когато тя да се използва само за добри цели.

Мила Лор, истината е точно обратната.. Едно изчистено и подредено съзнание - не излъчва нищо и няма какво да му уловиш. То е като да си общуваш с фризер, например Докато искрицата на задействане механизъма за размяна на мисли - са точно онези мятащи се в мрежата на съзнанието като златни рибки мисли Помисли или най-добре пробвай - и сама ще се убедиш.

Здравей и добре дошла при нас!
Въпросите ти са интересни..
Много зависи от това дали се сънува послание, свързано с близък човек, т.к. можем да говорим за наличие на телепатична връзка само с такъв или с някого, когото познаваме. В този случай - имаме ли телепатична връзка, все едно е по какъв начин ще получаваме посланията и дали насън или наяве.
При изключително силните телепати - се получава приемане на информация и от всякакви източници, но това е рядкост и плод на усилена практика
Затова, ако е нещо, свързано с непознат или чужд човек, както и събитие касаещо лично нас или пък събития свързани с обществения живот - тогава става въпрос за пророчески сънища. Те са по-близо до телеестезията (ясновидството) и са проява на потисната способност, която "избива на воля" по време на сън.
Осъзнатото сънуване пък е нещо друго. Там режисурата и съ-творяването в/на съня е в наши ръце.
И именно: осъзнато сънуване + телепатия-телеестезия = промяна на реалността и събитията наяве.

п.п. Ако желаеш да продължим разговора за сънищата - нека го изместим в подфорума за сънища, а не тук.
Ако ти се говори за телепатията - знай, че сънищата са някаква абстрактна нейна потисната форма, не винаги точна, а по-скоро картинно-интерпретивна.

Не Орлик, телепатията не е магия (това ти го каза по-горе).
В основата на магията лежи трансформацията, а в основата на телепатията – резонанса (общо казано).
Те не са и нещо “делнично за всички ни”. Да, някои хора го правят, без да го знаят. Други се учат да го правят, а трети – съзнателно го използват.
Вбъдеще, когато стане “делнично за всички ни” – голяма част от тези “всички” просто няма да са тук. Поради простата причина, че те не биха оцелели на подобни честоти на вибрация и не биха имали шанс.
Когато всеки започне да “вижда” съдържанието на другите – от самосебе си ще станем много по-внимателни и съпричастни един към друг (както загатна и xameleona).

Делнични примери за телепатия и телеестезия:
Срещу мен стои човек и ми говори – и аз знам дали ме лъже или не (стига и той да го знае). Или нищо не ми говори, даже може и да не ме вижда – но, аз мога да “виждя”, че в този момент той се тревожи за нещо (информацията за какво конкретно той мисли, идва сама).
Представи си го като все едно да разполагаш с оптика за далечно виждане, която действа и като сонда.
Или срещу мен стои пациент. Той мисли за проблема си такъв, какъвто е в неговата глава. Може да мисли и как да ме излъже, че има проблем. И аз “виждам” целият този процес, ставащ в главата му.
Важно! Телепатията диагностицира и предава информацията такава, каквато е в главата (съзнанието и/или подсъзнанието) на отсрещният. Но, не е гаранция, че тази информация е обективна. Просто това е информацията, която другият има в себе си (за себе си, за другите, за света..)
Телепатията е нещо като получаване на огледален образ или ксерокопие на информацията от главата на другия.

А процесът на предаване на информация – се нарича телеестезия.
Отличен пример за това е когато си отвориш хладилника и видиш, че вътре няма това, което търсиш или хлябът вкъщи е свършил. И ти се прииска другарчето, с което живееш, да купи хляб (или друго) по пътя към дома.

Делничен пример за телепатия-телеестезия:
Или така да си “поръчваш” подарък. Например, наближава рождения ми ден и аз съм си харесала един намордник, който ми е точно по калъп – един такъв синичък, мекичък.. И си викам:”Я да вземе Орлин да ми го купи за ЧРД!” И, о чудо! Ти прихващаш инфото и ми го купуваш. Чиста работа – хем аз доволна, хем ти няма да се чудиш какво да ми подариш

(Повечето така наречени “ясновидци” всъщност боравят с телепатията, получават информация за намеренията и желанията на клиентите си /дори и клиентите да не осъзнават ясно желанията си – те са в главата им!/ и после внушават самоизпълняващи се пророчества. Въпросните “ясновидци” също рядко си дават сметка, че боравят с телепатия /къде ти толкова мозък у селската врачка!/ и си вярват, че са успели да предскажат бъдещето.)

Делнични примери за магия:
Всяка една съзнателна трансформация на нашето състояние (физическо, емоционално и психическо).

xameleona, абсолютно!

Много хора се плашат от думи като магия (телепатия, внушение..) - т.к. не познават от какво естество са.
Всъщност, те ги интерпретират погрешно като жажда за власт, "любов", пари.. и щом попаднат в техният плен - към света тръгват с "тигрови крачки".
Но, в един неизбежен момент осъзнават, че на "хищника" в тях - те са всъщност същинската плячка.


А относно питането на търсещата1: Надявам се, че нямаш намерение да му внушаваш неща, против волята му. А каква е волята му - той сам трябва да реши. Защото всякакви други твои сметки, ако са егоистични и неправомерни вмешателства - рано или късно ще се разбият на пух и прах и ще те затрупат с отломките на неразумните ти желания

Да Орлик, дали ще наречем нещата по езотеричному или по научному - няма значение.

За другото: Телепатията е именно директен метод. В предаването на мисли няма нищо директно, т.к. ако просто мислим за някого нещо - той може да улови нашите мисли, но да не реализира действието.
Докато в предаването на намерението - това предполага извършването и на конкретното действие.
В първият случай имаме внушаване на мисъл и/или образ, а във втория мисълобраз+действие.
Същото е и при предаването на състоянията. Ако излъчваме само определено чувство - другият ще го почувства като наше, а не като свое. А когато предаваме състояние - имаме вече чувство+съпреживяване.

Ей, ама вие нищо не сте разбрали, значи
По време на телепатията не се предават мисли, а намерения.
Не се предават чувства, а състояния.

Например, искам някой да ми се обади по телефона. Аз не си мисля как той го прави, а го виждам как го прави.
Или както е с примера на shining_star. Тя не прехвърля собствени чувства, а внушава състояние.

Просто нещата не се разбират правилно, бъркат се понятията - и оттам няма успех.
С упражнения и практика, когато се овладее телепатията и започне да се прилага съзнателно и всеки я изпита на гърба си - всичко ще му стане ясно.

Накратко, телепатията може да се определи като канал за връзка между два ума, без посредничеството на известните пет сетива.
Според материалната наука, ако хората нямат непосредствен контакт помежду си, то не са възможни никакви връзки.
Окултистите обаче знаят, че съществуват и други сетива извън известните на науката. Петте сетива имат съответни астрални двойници, чрез които в астралната област човек може да вижда, чува, вкусва, мирише, и дори да осезава без употребата на физическите органи. Нещо повече - той притежава "шесто чувство", което може да приема мисли от други умове на големи разстояния. Петте астрални чувства са съответни астрални части на петте физически - те функционират в астралната област така, както физическите във физическата област. Телепатичното чувство също има физически орган и съответен астрален двойник. Физическият орган на телепатията е също тъй осезаем, както и носът, ушите, устата. Вдълбано в мозъка, близо до средата на черепа, почти право над върха на гръбначния стълб се намира малко тяло с червено - лилаво или лилаво - син цвят, конусообразно, поставено върху основата на третия отдел на мозъка през церебела. Това е маса от нервни клетки и т.нар. "мозъчен пясък". Познато е на западната биология и физическата наука го нарича "Конусообразно тяло", но учените не знаят функцията, целта и употребата на този орган в мозъка.
В някои учебници се отбелязва фактът, че този орган е по-голям у децата и по-развит у жените, а това е забележително явление.
Йогите и много други окултисти от дълбока древност знаят, че това конусообразно тяло е органът на телепатията. Чрез него мозъкът приема трептения от мисли, изпратени от други мозъци. Не е необходимо за този орган да има специално отверстие, както имат ухото и носът, например.
Трептенията на мислите преминават през физическите тела. Когато някой мисли, той произвежда трептения, с по-малка или по-голяма интензивност в обкръжаващия етер, който, подобно на светлинните вълни, се разпространява в различни посоки. Тези трептения, достигайки телепатичния орган, възбуждат мисли в мозъка на получателя. В зависимост от обстоятелствата тези мисли могат да преминат в областта на съзнанието или да останат в инстинктивния ум.

Следователно: Телепатията е получаване, съзнателно или не, на трептения или мисли от дадено лице, изпратени, съзнателно или не, от ума на друго лице. Мисловните вълни се различават по своята интензивност и сила. Целенасоченото получаване или изпращане, или съсредоточаването от страна на двамата увеличава силата на връзката, както и точността, и яснотата на получаваните мисли.
На първо време, хората би следвало да се запознаят какво е телепатия. Да разберат, че тялото ни разполага с достатъчно рецептори в закърняло състояние. Че има реален орган на телепатията.
После, да я приемат за факт и да започнат практики за нейното развитие. Защото само с четене на книжки и констатиране - не става.
Именно затова навсякъде се говори и пише за практики.
Резултатът след това - е въпрос на време да стане реален.

В книгите си Джон Бейнс (псевдоним на д-р Дарио Салас Сомер) изхожда не само от принципите на идеалната връзка и отношения между половете (в духа на чистия херметизъм), но и от позицията на дългогодишните си изследвания на психолог.
Но, подобни връзки, макар и напълно възможни - са рядкост.

В този смисъл, се има предвид точно това, което каза и Станимир, че:



При връзки от този тип има наличие на свръхчувствителност и повишеното ниво на осъзнатост всъщност прави бременността творчески идеен акт, при който плодът се явява като отворена мембрана, резонираща и попиваща изцяло всичко около себе си, а както и транслатор на всичко, ставащо "в" и "с" родителите. Затова е и нужната прецизност тук.
Но, при повечето връзки - въпросната свръхчувствителност, отвореност и осъзнатост липсва (и в самата връзка, и в самият творчески акт при създаването на дете) и поради това плодът се оказва много по-защитен от всичко около него (предвид е неговата затвореност и отделеност от родителите като цяло). Затова и сексуалният акт няма почти никакво или съвсем слабо въздействие върху него.
Тоест, с други думи: при връзки от първия тип - душата (общо казано) на детето е в колективна духовна симбиоза с тези на родителите и е привлечена съзнателно като част от духовна група, а при връзки от втория тип - самостоятелна (чужда, а често и случайна) единица, привлечена за въплъщение в състояние на неосъзнатост и подлежаща на кармични (родови) зависимости.

Напълно съм съгласна и не виждам противоречие в мненията ни. Просто смятам, че нещата са различни когато става въпрос за двустранна връзка и за едностранна. В конкретният случай не говорим за истинска връзка, а за интимни отношения, в които има лъжа и бягство от отговорност. Единият (daniela71) иска да запази отношенията такива, каквито са били и не може да даде свободата на другия (като в случая дори не споменаваме позицията на съпругът на daniela71, който надали е в пълно безхаберие и със сигурност усеща хладината на жена си). А другият търси щастието си, нехаейки за чувствата на любовницата си и за това на каква основа изгражда бъдещата си връзка с майката на детето си. Именно това е разликата - в наличието на лъжа и безотговорност към другия. Тогава, за каква любов говорим!?! На мен много повече ми прилича на зависимост, чувство за притежание, егоизъм...

Вярно е, няма лесни връзки и безспорно всяка от тях е със своите императиви, водещи ни до опитност, себепознание и израстване. Но, въпросът тук е да отсеем реалността от самозаблудата, перспективата от неоснователните очаквания и претенции. Защото има съществена разлика между това двама души да гледат в една посока и да полагат равностойни усилия да спасят връзката си, преминавайки през житейските изпитания един до друг, и това само единият да го иска, а другият да се чуди само как да си спести отговорностите, търсейки "нещо навън".

Не бива човек насила да се опитва да възражда една връзка само от страх пред загубата й и от привързаност и навик. Никому не е нужна фалшива любов и усложнения. Защото, говорейки за истинска Любов – тя е равнозначна преди всичко на Свобода. Свободата да приемеш другия и себе си каквито сте, и да даваш правото на избор на другия, без да го съдиш.

Относно страха от гръмотевици - това издава по-властен характер, страх от бъдещето и от загуба на контрол над живота ни.
При жени с "по-мъжки" характер също се среща този страх.
Смята се, обаче, че в основата му е подсъзнателното чувство за самота и желание за опора и закрила.
Идеята е, че ни е страх от определени неща именно поради символизма, който изпраща сигнала в подсъзнанието ни. Тоест, напипва оголена струна там.
Някои хора пък се "зареждат" от гръмотевичното и дъждовно време. Това е така, защото подобни климатични бури отнемат статичното електричество и успокояват превъзбудената нервна система - при по-сензитивните хора.

Всички двойки, които познавам или идват при мен на консултации, се опитват да решават проблемите си чрез бягство - като се женят или си раждат деца, надявайки се че по този начин изместват фиксацията си другаде и временно подсилват хоросана между тухлите на връзката си.. Според мен, това са последните две неща, които следва да бъдат правени в тези случаи. Защото има нещо още по-лошо от това да си самотен и нещастен. И то е да си с някого и да го караш да се чувства така, сякаш наистина го обичаш, докато всъщност единственото, заради което си с него - е да избягаш от самотата си. И да си играеш на този фарс, докато се измориш, престанеш да искаш каквото и да било и си създадеш един свят, в който да се подслоняваш винаги, когато имаш нужда: свят, който да не е прекалено далече, за да не създаваш впечатлението, че имаш собствен живот, но и да не е много близо до неговият, за да не изглежда, че превземаш личното му пространство..
Аз лично намирам всичко това за безсмислено, уморително и за лъжа.
Всички уж пишем за значението на Любовта.. А на практика, в живота си често постъпваме като хора, които не прилагат напълно това, което пишат и бъркат Любовта с условностите, приключенията, задължението..

Всем влюбленным и тем кто только собирается посвящаем

Картинките са страхотни, а текстът.. просто трябва да се чуе

А това по-долу - специално за Хриско и Ева - Азбуки

Трям! Здравствуйте! - Rammstein - Sonne

Чел съм, че в китайските села е разрешено да имат по две деца в семейство, поне това си спомням от училище. А иначе можело само по едно дете. Както пише в поста на Вики, някои си убиват децата. Обаче за многолюдна страна като Китай не е чак толкова лошо, че има ограничения в раждането. Според Томас Маутус храните нарастват в аритметична прогресия, а населението на света в геометрична. Тоест ресурсите все по - малко ще стигат на хората. Според него войните и природните бедствия, както и болестите са средства за регулиране на числеността на населението. Съгласен съм, че това не е никак хуманно и би трябвало проблемът с пренаселението да намери мирен изход, но ако такъв изход не се намери рано или късно, ще се стигне до сблъсъци между хората, което ще доведе до намаляване на тяхната бройка. Може би изходът е в гмо ( огромни плодове и зеленчуци : но пък нали се тръби за гмо-то, че е вредно ..., но то кое ли не е вредно днес ...) и другият начин е регулиране на раждаемостта, което не виждам как би станало в някои части на света на този етап. А пък именно в тези части на света, населението нараства най - бързо ...

В случая, който е писал тази статия - явно е представил нещата умишлено злонамерено. Първо, защото понятия като "Китай" и "комунистическа пропаганда" - не са еквиваленти в случая, напротив. Помним че у нас, в комунистическа България, а както и в Русия и целият соц-лагер - пропагандите бяха "плодете се, множете се", бяха стимулирани и поощрявани многодетните майки-героини с предимство, абортите бяха забранени и т.н. Просто в Китай проблемът е съвсем друг и няма общо с комунистическия режим. Впрочем, те китайците (а както и кубинците) си харесват много режима и не искат и друго.
И второ - въпросните ел-импланти (т.нар. чипове) се предлагат свободно, за всеки, който преценява, че не може да се справи с проблема за контрол върху възпроизводителните си способности. Не са задължителни, не са дали и странични ефекти засега. И при всички случаи е много по-хуманен метод от насилственото заставяне от страна на "милият съпруг" жена му да се тъпче с хормони (от които в най-добрия случай заприличва на Карабас Барабас и той отвратен бърза да си хване любовница ), или да се подложи нещастната му жена на касапска операция за "връзване на тръби или други такива", поставяне на силиконови спирали..., а не дай си, Боже, и до аборт.. и нека не изброявам други....Пък, ако духовните ни убеждения не го допускат - какво пък?, ще си навъдим една дузина малки ангелчета и ще живеем в мизерия.. И всичкото това унижение и болка на жената, в името на това, че "милият съпруг" има навика често да пропуска да внимава.. и да става белята. Обаче, той миличкия, и дума не може да става да се подложи на вазектомия.... Абсурд! Къде се е чуло и видяло такова нещо у Бай Ганя
А въпросните чипове, са може би нов, безболезен и интелигентен начин да се справим с проблема.
Затова, нека преценим реалните плюсове и минуси и да не бързаме да скачаме срещу всяко ново нещо.. Още повече, че миналото съвсем не ни е донесло кой знае какво хуманно решение на проблема. И защо това решение да не стане сега, благодарение на новата мултиелектроника, а не с касапските някогашни кръвни методи, които е крайно време да забравим...

Ани, отново се присъединявам към обективния ти поглед.
Моето мнение съвпада с твоето и също се базира на безпристрастност и много разговори с „обикновени” хора. А „обикновените хора” – са по-обективно огледало за нашите слабости и грешки като Братско Общество. И мисля, че определено нямаме интерес да се правим, че мнението на външни хора е без значение, защото така си оставаме все още общество, затворено в своята същност и криещо се зад оправданието, че е „неразбрано” и че другите са ни виновни.
Не зная предимно какви са контактите на останалите и с какво разнородно количество хора общуват, но се съмнявам, че всеки говори по въпроса за Паневритмията с външни хора или прави сериозно проучване. Повечето общуват по тези въпроси само с братски хора. А естествено, че мненията в братските среди ще бъдат оптимистични и хипербализирани, но те далеч не са обективни, защото са пристрастни и се базират само на факти, в полза на затвореното ни общество..
А останалите хора, все още подигравателно ни наричат „ония там откачалки по белите нощници”..(други по-остри епитети – няма да казвам..) Така са ни наричали и по времето на Учителя и сигурно и ще продължат така, ако ние не променим основни неща в нагласата и PR-ра си.

И тук искам да благодаря на Орлин, който каза неща от изключителна важност в първия си пост – за промяна в парадигмата на самите личности (участници и организатори), както и осъвременяване и адекватност към реалната обстановка на времето ни.
(Не искам да навлизам в подробности за „тъмните петна и компромати” в Обществото ни – повечето ги знаят. Но, стари грешки продължават да се повтарят и не се търси излизане от тази схема.)

Вярно е и, че има много нови хора – но, те са от най-близкия или семеен кръг на последователи на Учението. И като такива – имат предимството дори да вземат „лични частни и безплатни уроци”.
Всички други, напълно нови хора – определено се отказват, именно поради причините, които посочва Ани. Аз лично, макар уж да съм от „старите сестри”, т.к. съм в братските редици още по апокрифно време от 88-89г., трябва да призная, че много неща ме дистанцираха. Навярно преди съм била „млада, наивна и зелена”, но отдавна няма как да си затварям очите. И тези неща са най-вече новопоявилите се „авторитети по всичко”, в чието поведение се забелязва една надута компетентност и демонстративно превъзходство пред останалите, с което си поведение именно те стават причината много хора (и то от най-ревностните дългогодишни последователи) да се оттеглят. Както и е причина да не се привличат външни хора в редиците, или да не се задържат други, освен близки на наличните, които се чувстват страхотно в „играта на йерархичност и власт”. (Който е от години в тия среди – го знае по-добре и от мен, че истината е точно такава.)

Предполагам, че думите ми не са лице- и ушо-приятни, но като ще си говорим честно – нека е с обективни факти. Аз не съм от хората, които си заравя главата под юрганчето и се прави, че проблемът го няма. Но, за жалост, повечето хора предпочитат да продължават така.
Изказването ми се базира на много разговори и споделени мнения с хора от Братството, които имат смелост само в частен разговор да изказват разочарованието си, от страх, че ако го направят публично – ще загубели авторитет и изява пред другите.
Базирам се и на много разговори с всякакви хора, включително и през многократните ми пътувания зад граница – и всички те нямат никак добро отношение към Общество Бяло Братство (и многото му частни организацийки тук) и изучават Учителя индивидуално и в самота. Повечето споделят само разочарования от срещите си и мнението, че ни липсва единност и толерантност към външните хора, а я проявяваме само към „себеподобни братя и сестри”.

Темата е от сериозно и наболяло значение. Мисля, че заслужава разискване и активност, изразяваща се в конкретни предложения за действие, а не замазване на проблема с красиви цитати и мечтани картини.. които няма как да се нарисуват сами в реалността. За сто години нищо от самосебе си не е станало – няма и да стане!

Ани, такава е обективната действителност у нас, за съжаление.
Дори и понастоящем – играещите Паневритмия предимно са или потомци на ученици, или такива, които са били последователи и по време на тоталитарния режим.
Разбира се, благодарение на ежедневния ви труд в този сайт и в другите сайтове, посветени на Учителя – се популяризира Учението и много нови хора се присъединяват. Надявам се и вбъдеще да останат последователи и благодарение и на Новите хора да се спомогне за утвърждаването на Новата култура. И нека това бъде една активна, действаща и смела култура, която не се крие – а е горда със собствената си духовност и дава личен пример.

От личен допир знам и как медиите гледат на обективното отразяване на информацията.. У нас все още с приоритет е злободневието, вместо да се търсят начини за прослава на културното ни, историческото ни и духовното ни богатство. Медиите все още отpазяват събития от подобен характер - или благодарение на частни спонсори на предаванията, или за да запълнят "медийни дупки в програмата си".

Обаче, според мен, не става въпрос за това, че:



.. защото истината е, че режим имаше и в Китай, както и в далечния изток. Наистина там практиките са предимно индивидуални, но са толкова много, че успяха да запазят общото си ядро и разпространение.
А паневритмията е уникална. И като всяка уникалност – явно уязвима.
Не е вярно и че тя няма дълбоки корени. За пръв път по нашите земи е въведена по времето на Орфеевата школа (наричана е -Танцът с бели одежди), после и при богомилите, а благодарение на тях е и разпространението й в Европа.
За сравнение – предполага се, че Орфей е живял през 1400 г.пр.н.е., а Конфуций е роден "едва" през 551 пр.н.е.

Затова мисля, че както и да го увъртаме – стигаме пак до вината у самите себе си. За това, че позволяваме да изтръгват корените на душата ни и че нямаме самочувствието да се зовем българи.. Руснаците ни присвояват азбуката, светът ни присвоява научните открития, учените ни ги е срам да кажат откъде са и си променят имената.. или в най-лошият случай – сами ставаме предатели на апостолите си.. Примери болезнени в историята ни – много.

Усилието на волята е едно, издевателството над себе си - друго, а борбата пък с демони - трето
За да се изгради правилен начин на хранене - е нужна воля. Както и за всяко нещо - поне в началото. Без прилагане на волята си, човек не може да води осъзнат живот и ще се движи по течението на натрапените отвън модели и клишета.
Когато се самоосъзнаем и открием истинските си потребности и желания - определено е нужно голямо количество воля, упоритост и постоянство (поне в началото, докато изградим навикът да следваме собствената си свобода).
Именно защото и "Вегетарианството е осъзнатост", както казваш Мона
За да бъдем осъзнати, обаче - не е достатъчно да мислим по определен начин. Нужно е да приложим тази мисъл към себе си и да й дадем израз и форма във външния свят, като действаме по съответния на тази мисъл начин.
Например, има ли полза че осъзнаваме вредата от алкохола и цигарите, ако не прилагаме воля да ги откажем?

Смятам, че наличието на подобни теми, дискусии и споделяне на личен опит - е много важна подкрепа за всички, които са решили да тръгнат по стъпките на промяната към воденето на един съзнателен физически и духовен живот. Форумът предлага уникална възможност за докосване до дълбочината на Учението, но и споделяне на много друга ценност и знания. Дава свободата и всеки да избере дали това е неговият Път или не, да срещне съмишленици и приятели или не.. и т.н.
Но, никому не е нужно да бъде обезкуражаван или съден за избора му или различията му. Винаги е по-добре човек просто да замълчи, но не и да убива ентусиазма на някого чрез личните си разочарования.
Всички вървим по свой път и няма гаранция, че нашият опит е единственият възможен, правилен и градивен.
Аз също си го повтарям всеки ден и се старая да не натрапвам своите емоции и "истини" като меродавни.., но, разбира се, не винаги успявам

Споделената от Чебурашка информация е изключително полезна, тъй като в книгата си Пиер Дако обръща внимание на общо приетите символи. Но не трябва да забравяме, че при тълкуването на сънищата образите съответстват на индивидуалното възприемане за даден предмет, животно, ситуация и прочее. Ето защо считам, че емоцията е основния критерий при анализа.

Работейки със сънищата можем да получим отговори на въпроси, да се излекуваме, да прогнозираме бъдещето и дори да предотвратим нежелани събития. Работата е там, че не всички ги помнят – психофизическото и биохимическото състояние на спящия и неспящия човек са толкова различни, че “скокът” между съня и будното състояние е способен да заличи спомените за видяното от паметта. Ето защо за да бъдат те осъзнати е необходим специален навик. Когато заспиваме нашето съзнание се отпуска, контролиращата функция за възприемане на реалността отслабва и потокът на съзнанието може свободно да тече навътре в тялото и да проникне там, където през периода на бодърствуване достъпът е блокиран.

Изучаващите природата на сънищата считат, че сънуването е трансформиране в образи на енергетични импулси, произлизащи от дълбочината на безсъзнателното към “будните” възприятия, в който образите съответстват на емоционалната окраска от подадените импулси.

Така се стига до момента в който мозъкът подбира подходящи за ситуацията образи, в съответствие с жизнения опит на сънуващия и ги синтезира в сценарий. По този начин видените по време на сън сюжети са единствено върхът на айсберга на сънуването. А емоциите, намиращи се вътре в картината, дават достъп към смисъла на видяното.

С други думи, една от функциите на сънуването е продължаване на емоционално значимите процеси от ежедневието, тяхното развитие и хармонично разрешение. Резонен тогава е въпросът защо мнозина не помнят или не разбират сънищата си? Работата е там, че на човек, “отделен” от своя дух и живеещ само в обусловената реалност не му е изгодно, не му е “неудобно” да слуша гласа на мъдростта.

Ще дам нагледен и реален пример. На един познат му предложиха нова и добре платена работа, но изискваща голяма ангажираност. Докато той размишляваше дали да се премести или не заради парите сънува, че дебела, лигава жаба му скочила в ръцете, а след което се опитала да се прехвърли върху главата. Този сън с аналогичен сюжет се повторил няколко пъти. И всеки път събуждането било с чувство на отвращение, придружено от главоболие. Сънуващият бе леко притеснен от което, но друг негов познат му казал, че жабата е на пари. Въпреки предизвиканото от сънищата интуитивно чувство за нещо неблагоприятно, моят познат сметна символа на жабата в съня си за добър знак и се премести на новото място. След половин година, имайки много пари, беше принуден да постъпи в болница с остри пристъпи на шийна остеохондроза, в резултат на преумората и голямото натоварване по време на работа.

Сънищата винаги предпазват и предупреждават за някакви важни събития от ежедневието. Защо тогава, ако те са толкова важни, са толкова неясни? Пространствената структура на обитаване на сънищата не е линейна, а обемна. И съответно начина за предаване на информацията не е директен, а символен, образен. Поради което трудно разбираем. Въпреки това образите са едва свръзката на сънищата. Картините се подбират от съвкупността на целия жизнен опит на сънуващия – от преживяното, видяното, прочетеното, чутото или дори измисленото. Затова сънищата могат да бъдат хаотични и объркани. Основната информация при това носят емоциите, които човек изпитва, виждайки образите. А чувственото изживяване на образите разкрива енергетичните ресурси за хармонично решение на дадена жизнена ситуация.

Така например, ако моят познат не бе взел под внимание чуждата интерпретация за жабата, а се бе вслушал в собственото си усещане за отвращение, то би могъл да осъзнае неблагоприятния изход от смяната на работно място. Нещо повече, сюжетът го предупреждаваше за предстоящите проблеми със здравето. И преминавайки през различните аспекти на съня си, същия мъж след време стигна до внезапно “банално” прозрение, че жабата може да бъде не само източен символ на богатство и просперитет, а и прекалена алчност, която му е свойствена.

Някои ще кажат, че е лесно да бъде интерпретиран сън, когато събитията вече са се случили. Но можем ли да разберем предупрежденията за предстоящи събития? Разбира се, че да и е лесно постижимо. Въпросът е искаме ли да приемем подобна информация. Защото много често тя противоречи на ежедневните намерения или на дългосрочните планове и стил на живот. Ако намерението е на лице, значи сме готови не само да разберем посланието, но и да го приемем.

Първата стъпка е да нагласим алармата 15 мин. по-рано от времето, когато би следвало да станем. Звукът, който ще ни събужда следва да бъде приятен и мек. Много е важно да не скочим от леглото като ужилени. Постепенно събуждайки се и без да включваме обичайното възприемане за реалността, трябва да се опитаме да запомним фрагментите и отново да ги преразгледаме.

Припомняйки си съня или негов фрагмент, трябва да изберем най-заинтересувалия ни образ или персонаж. Концентрираме се върху него и наблюдаваме чувствата и емоциите, които ще възникнат. Работейки със съня или с негов фрагмент е необходимо да отделим неговата емоционална съставна и да я съпоставим с реалното си ежедневие. Понякога това е достатъчно за разбирането на смисъла от сънуваното. Ако пряка връзка между емоционалната съставна на съня и събитията от ежедневието липсват, то трябва да се опитаме да направим следващата стъпка.

Избераме образ или предмет от съня, който най-много ни привлича или интересува. Няма значение дали това е приятен или предизвикващ отвращение и ужас образ. Важното е, че именно този образ или сюжет са привлекли вниманието ни. Избирайки, се концентрираме върху него с цялото си внимание. Трябва да го усетим и след това се "въплътим" в него. "Превъръщаме" се в този предмет или образ, в този персонаж. По какъв начин се промени състоянието ни? Какво почувствахме в новия образ? Какви ще са нашите действия в този нов образ? Продължаваме разнищването на сюжета на съня. Какво искаме да направим или да кажем чрез този образ? Именно в тези действия, а също така в това емоционално състояние на образа се крие едно от възможните послания на съня.

Предлагам ви извадки от книгата на Пиер Дако "Тълкуване на сънищата".
Включва само част от символите. Останалите - животни, предмети и превозни средства - още не съм ги направила, но се надявам тези дни да мога да ви предложа и тях.

----------------------------------------------------------------------------------



ЧИСЛАТА, ФОРМИТЕ, ПОСОКИТЕ, ЦВЕТОВЕТЕ:

Този тип сънища са твърде важни. Числата имат древна символика. В сънищата те обикновено са свързани с идеи, усещания, “осови линии” на личността.

1
Числото едно е отправна точка. То е единствено по рода си. В легендите представлява единственият Бог. Символ е на единението. Ето защо рядко се явява в сънищата като цефра.
То е вертикално и изправено. В този смисъл то е фалически символ и изобразява силата.Означава и началото, базисен елемент, обещание за приемственост, за действена и положителна духовност. Олицетворява мъжкото начало, понякога Анимуса, когато се появява в сън на жена. Символ е на принципа Ян и на бащата.

2
Това е прекрасно символично число. То е много важно и се среща често в сънищата, където може да приеме многобройни образи – конкретни или прикрити.
Двойката изразява двойнствеността на всяко човешко същество. Двойнственост и често противопоставеност между положително и отрицателно, добро и зло, Аз и Свръхаз, сянка и светлина..
Между елементите на всеки от тези два полюса може да съществува съгласие или да се разрази конфликт, който поражда тревожност. Двойката е също символ на противоположностите като любов и омраза, мъжко и женско, както и символ на взаимност.
Следователно, в съня числото 2 олицетворява всичко двузначно, което трябва да потърсим у себе си.

3 и триъгълник
Три е сбор от 1 и 2 ; то е съюз между бинарното и единството; то е триединството, редът и хармонията, съвършенството. 3 символизира завършеното, постигнатото. Може да означава и трите нива на човешкото съществуване – материално, духовно, божествено.
Равностранният триъгълник символизира хармонията, пропорционалното и божественото. Олицетворява огъня, мъжествеността, мъжкото начало.
Масонски триъгълник – основата му представлява трайността; двете му страни са мракът и светлината, а върхът символизира съвършенството.

4 и квадрат
Четири е знак за пълнота, здравина, цялост, универсалност.
Квадратът е съвършено затворен, уравновесен, солиден, непоклатим. Символ на стабилност и вътрешно здраве, мъжественост. В съницата може да изразява стабилност, превърнала се в истински затвор за афективността. Стереотипен вътрешен свят, ограничен вътрешен живот, липса на гъвкавост и мащабност.

Кръст – рамената му сочат четирите посоки на света. Символ на вътрешното ориентиране. Космическата цялост, както и единството на противоположностите. При тълкуването му е необходимо да се уточни вътрешното състояние на сънуващия, защото кръстът символизира страданието, но и духовното съвършенство, съединяването на двойствените ни страни.

Кръстопът – предполага сблъсък на съдбата. Сочи, че трябва да се направи избор и повдига въпроси. Означава, че положението, в което се намираме, е критично – кризата, породена от избора. Може да е вариант ва Мандалата с центъра и лъчите й.

5
Рядко се среща в сънищата и е сбор от 2 и 3. Символизира обикновено активната воля, дълбоката и творческа личност. Геометрично съответствие – Пентаграма.

6
Също рядко срещано и произведение на 2 и 4. Означава противоречиви ситуации, трудности, борба, изпитания. Два слепени триъгълника сочат в четири противоположни направления.Често означава, че човек се разкъсва от вътрешни съмнения. В общи линии – затворен кръстопът.

7
Свещено число, магическа цифра. Седем дни от седмицата, седем степени на съвършенство, седем небесни кръга, седем енергийни тела, седем листенца на розата, седем клона на космическото дърво и т.н.
В съницата означава завършек, съвършенство, цялост, съединение. Може да символизира и страха от непознатото при обновяването на афективния цикъл. 7 е и динамичност, организиран труд, посвещаването в дълбинния живот на личността. Рядко се явява в сънищата.

8
На Розата и ветровете; наподобява кръст плъс четирите междинни посоки. Формата му напомня и за колело със спици. Осмицата е също и кръстопът с четири допълнителни направления.
Тъй като притежава център и осем посоки, тя може да се възприеме и като мандала. В този случай символизира мъдрост и афективно равновесие, както и самокритичност. Благодарение на уравновесените си очертания, 8 означава правосъдие, справедливост, търпимост, лоялност.

9
Както и 7, тя играе важна универсална роля. Тя е едновременно край и обещание за продължение и обновление. В сънищата може да означава, че някакъв вътрешен цикъл е завършен и е необходимо да се продължи нататък. Деветте музи. Число на пълнотата, която се отваря към нови хоризонти.

Кръгът
Обратно на квадрата, той представлява овалните светове. Свързан със съвършенството. Развитието на централната си точка. Той е Мандала. Разпространен символ на небесните цикли и на това, че всичко във Вселената се върти, от електроните до планетите, от звездите до галактиката.
Според много вярвания той притежава магически свойства и прави неуязвим всеки, който се намира в него. Обиколката му няма нито начало, нито край.
Може да символизира вътрешен затвор; или да означана страх от излизане от кръга, в който се намираме в афективно отношение.
Понякога символизира “майчиното лоно”, което не смеем да напуснем поради страха ни от живота. Тогава се превръща в център на кръстопът, където стоим и не знаем накъде да поемем.

Напред или нагоре
1. Напред означава да се стремиш към бъдещето, към някаква цел. Понякога може да се изгубиш, т.к. придвижвайки се напред, не виждаш какво има зад теб, загърбваш миналото и те интересува само целта.
Тази посока обикновено е положителна, макар и прекалено категорична. Нерядко я избират личности, страдащи от чувство за малоценност или от тревожност, които “потеглят” за да избягат от страховете си, без разумно да са проверили възможностите.
2. Нагоре е посока на извисяването на духа или на материалното издигане. Човек “се изкачва” към славата, почестите, красотата, светлината, към нещо по-висше от себе си.
Тази посока води към постепенно пречистване, ведростта и динамизма. Но понякога човек “се катери” прекалено бързо и нависоко; тогава рискува да се изгуби в композицията на отрицателните си чувства и да падне, което често се случва в сънищата.

Назад и надолу
1.Сънуващият отстъпва, връща се към лоното си. Или отново се отправя към невротичната сигурност, от която не може да се лиши. Става дума за регресия, или връщане назад за да се почерпи силата, позволяваща да се тръгне напред.
2. Посоката на слизането в себе си, положително или отрицателно. Може да е слизане в собствения си ад, регресия, афективен или духовен срив. Посоката на бруталното падане, но може да означава и интроспекция, търсене на собствения си център, завръщане към живителното детство, дълбоко сдобряване с майката. Посоката на падането (и в собствените си очи), на опозоряването, тъмнината, тъгата, депресията и на всички подземия на несъзнателното.

Дясно – бъдещето, посоката, която се изкачва. Активен труд, ред, вярност към себе си, чест, почит – почти като “напред”.
Ляво – миналото, детството, тъмнината, дълбините на несъзнателното. Смекчено “назад”. Понякога е посоката на срама, на безчестието.


ЦВЕТОВЕ:
Синьо – то е “студен” или освежаващ цвят. Синьото разширява пространството и е цветът на хоризонта. Както и на духовното.
В християнския свят се носи синьо на празниците на ангелите. За Англиканската църква – е цветът на надеждата, на любовта към Бог, милосърдието, на съвестта и любовта към Прекрасното. В хералдиката кобалтовосиньото изразява справедливост, вярност, радост, благородство. Лазурносиньото символизира вечното блаженство, целомъдрието, кротостта, смирението.
В сънищата – най-често е цветът на безкрая. Синьото е нематериален, прозрачен цвят, който се размива в ослепително бялото. То е цветът на пустотата. В този смисъл може да стане символ на смъртта. Може да е символ на философските истини и на метафизичните изследвания.
За християните то е цветът на Богородица. Оличетворява също верността, но не земното, а небесната, душевния покой в смъртта, божествената ведрина.
Така синьото е едновременно цвят на надежда за душата и на смъртта за слялото се с безкрая тяло.
В музиката то може да се свърже с неуловимата мелодичност на флейтата.

Зелено – цвят на равновесието, на почивката. Научно е доказано въздействието на зеленото върху кръвното налягане.
В древен Египет този цвят се е свързвал с надеждата. В християнския свят той също символизира надеждата и желанието за вечен живот. Според Англиканската църква олицетворява вярата, безсмъртието, светото кръщене, съзерцанието. В хералдиката е символ на чест, учтивост, надежда, радост. Зеленото е и цвят на любовта и плодородието.
В сънищата олицетворява земята и пролетта. Възраждането след зимата и дълготрайността. Търпението, очакването и непосредствената надежда ( а не метафизичната надежда като синьото ).
Символ е на майката-кърмилница, но и на детската и пролетната любов.
Зеленото притежава и злотворни свойства. То е цветът на дълбоките, заплашително тихи и поглъщащи води. Обагря и израждането, лудостта, заплахата; традиционно зелени са очите на Сатаната, на фаталната жена… и на котката.
В музиката зеленото се свързва с полското звучене на кавала и английския рог.

Червено – То е огънят, топлината, страстта и любовта. Цветът на кръвта, на раните, но и на здравето, на живота. Войнствен цвят, който лесно се налага. Особено го обичат децата, както и примитимните племена.
За християните е символ на Божията кръв, носи се на празниците на Светия Дух и се смята, че разгаря пламъка на Божествената Любов. Според каноните на Англиканската църква то е цветът на мъчениците и на благотворителността. В хералдиката олицетворява любовта, смелостта, гневът и жестокостта. Както и разрушението и Страшния съд (унищожение с огън).
В сънищата символизира главно огъня, енергията и страстите – понякога всепоглъщащи. Както и борбения, екстровертния дух. Пурпурното е цветът на кралете.
Червеното има и обратна страна – кървавочервеното е символ на насилието, омразата, убийството, клането.
То е и “утробен” цвят, напомня майчиния корем с тревожната символика, свързана с него.
В музиката се родее със звучността на тромпета.

Жълто – на слънцето или глината, според оттенъка. При християните жълтото е цветът на смирението; то намеква, че тялото ще се превърне в глина и прах. Англиканската църква не му придава особено значение. В хералдиката е заместено от златното.
В сънищата – соларен цвят. На лъчението, на интелигентността и на сияйните сърца. Цветът на Бащата. Чистото жълто е ярко, изкрящо и клони към ослепително бяло. Когато изразява чувства, то е в по-топли, не толкова крещящи нюанси. Бледоожълтото е знак за тъга, за разочарование; понякога за нелоялност, за предателство.
Жълтото е “мъжки” цвят. То “доминира” със своето богатство. В златния си вариант олицетворява вечността, вярата и трансцедентното.
Символизира края на лятото със сияйните дни, пищното изобилие преди смъртта.
В музиката се свързва с тръбата; топложълтото – с рога.

Оранжево – То е сърдечния прием; не толкова натрапчиво като червеното или жълтото. В хералдиката е отрицателен – означава лицемерие и прикритост.
В сънищата е соларно. Символизира топлината на сърцето и на приема. Цвят на действието, донякъде хибриден, дори “хермафродитен”. Цвят на душевния комфорт, на дълбокия покой.
В музиката се свързва със звучността на рог или на тромпет със сурдина.

Лилаво – студен цвят. Обикновено символизира разкаянието, както в християнския свят, така и според Англиканската църква. В хералдиката (лазурно+червено) означава истина и лоялност. Когато се доближава до пурпурното, е знак за въздържание.
В сънищата често поражда чувство на тъга, на душевно “разкаяние”, дори на вътрешен траур. Символ е на умерената страст (червеното, донякъде укротено от синьото – цвят на здрав разум и духовност).
В музиката – поражда асоциации с с приглушената звучност на виолата или цигулката със сурдина.

Черно – То не отразява, а поглъща цветовете. За християните е цветът на очакването и на траура. Англиканската църква не му придава значение. В хералдиката самуреночерното олицетворява болката, траура, продължителната тъга. Но също очакването, мъдростта и благоразумието.
В сънищата – траура, но главно мрака и недиференцирания живот. Цвят е на нощта, на съня; и на безсънието.
Като символ на очакването (погълнатите цветове могат да бъдат възстановени) съдържа възможности за надежда. Така то става знак за зараждане, за пробудено несъзнавано, за примитивен инстинкт, който може да се насочи към възвишена цел. Защото този цвят напомня и Сянката, а човешката Сянка е тъждествена не със смъртта, а с осъществимата надежда.
В музиката би могло да се припише на барабаните и тимпаните. Тези инструменти често се свързват с траур, мъчения, но и с очакване нещо да се случи…

Бяло – синтез на всички цветове, бялото напомня за лунна светлина, както и за ослепителни далечини. То е образът на светлината и чистотата. В християнството – невинност, радост, безсмъртие, блаженство. Същото значение му придава Англиканската църква, както и хералдиката (сребристобялото).
И в сънищата е символ на чистота и надежда. Но може да означава (като синьото) смърт на личността, безкрайни хоризонти, в които човек се загубва. В този смисъл олицетворява и траура. Като цвят на снега – символизира радостта, но и самотата и смъртта.
В музиката го свързваме с оркестър от струнни инструменти.