jolie

Да,така е наистина ще се освободиш. Ще се освободиш от бремето и спомена да мразиш. Ще се освободиш и когато легнеш да спиш или когато се помолиш, няма да чувстваш тежеста на омразата,да те дърпа и не оставя душата ти да полети и да обича,да живее в мир,не е способна дори да отдава правилно ,защото е затисната от тези мисли.Ти като мразиш го помниш,докато го помниш това е тежък камък за теб.Ако виновника е виновен с какво е виновна твоята душа,че да я смазваш.Ако някой е направил зло, защо отмъщтаваш на себе си с това. Виж Матея-10:28,39; 12:17-21 По тази причина Исус на кръста е казал преди да даде Богу дух:Господи прости им те незнаят какво вършат!

Много ти благодаря за отговора, но съм на друго мнение. 1.Любовта не е елементарна.Когато видиш че Бог е Любов.Това е сигурен знак ,че си в градината на Бога,но само в градината за малко пак от любов. Нямя да продължа да говора на темата ,защото това е тайнство. А за тези енергии и пренасяния всичко това си става по естествен път. Когато си чист ,ставаш като мембраната на тъпанчето ,няма да ти обегне.

"Моля те не свързвай човешката дума любов с Бог." Изобщо нищо общо няма човешката любов с това което искам да кажа.Аз говора за божествената любов. Бог е любов .А човек не познава любовта, дори отдавна не е живял в обкръжението на Бога и е забравил всичко. Той само обича или привързва или като кученце майка си. При човек любовта идва за кратко и си отива,дори при най-силно влюбените.На тези които Бог ги дари да се влюбат силно те могат с малко повече от останалите до почувстват силата.Силата е в Любовта. Но мога да кажа че когато се говори за любов по -описание много си приличат,но няма нищо общо.Малко хора са я изживяли и са я възпяли,те знаят. А за Бог -непосилно ми е да опиша. Когато спомиенавам Любов в нея не включвам интимността между двама разгорещени от страст полудели от нагон и да приключат бързо в ласки и търкане.Изключвам напълно това.Нищо общо. Любовта е чиста и свята както Бог ни я дава. Хората злоупотребяват с нея.

Едното от моите такива всъщност първото ми по силно се случи така: Няколко часа преди да тръгна за училище-бях 9 клас, полегнах на леглото и се отпуснах леко и мислите ми нещо блуждаеха,това което беше интересното,че каквото мислих се случваше.Примерно -ще мине камион и става и така различни такива за около 10 минути няма, и продължих да следвам мислите си и ме отведоха на един асансьор ,който нямаше стени-беше открит.Той ме понесе полека нагоре и бавно ,но се притесних че няма стени и някак си мисълта ме понесе и литнах от асансьора бавно надолу към асфалта и така започна.Стигна ми лицето до самия асфалт,мина през него и продължи нодолу и тогава четох в онзи период книга на големите съногадатели и там пишеше според еди кой си гадател, различно тълкуват посоките нагоре и надолу и понеже попаднах в нещо непонятно за мен положих усилия, да спра това потъване под земята.Със сетни усилия успях,но докато се връщах обратно се засилваше скороста нагоре и в следващия момент минах като изтребител през асфалта и продължих с невероятна скорост нагоре и с нищо неможех да го спра,толкова беше опиянявящо -светлината.....тя е перлена ,като блясъка на седеф на слънце и това се получаваше от скороста .Първо премина на обграждаща светлина и от скороста стана на непрекъсващи светещи в блясък ресни ,които се събираха в средата на една педя разстояние от очите ми...-невероятно. Тялото го почувствах че е потънало в най-блаженното си състояние,нищо не чувствах ,нито дишах нищо, а си жив и от всичко това нямаш нужда.Съвършенно.Много бързо стана всичко .Пробих чорупката на планетата от скороста и седнах отгоре и знаех че нямам време,трябва да реша дали да се върна или да остана.Огледах се наоколо и нямаше нищо,само бездна.Ние тук си имаме нагоре, надолу,изток запад,север ,юг а там седнал си на една малка топка и отвсякъде ,отвсякъде ,отвсякъде бездна и под топката също.Огледах се и за нещо друго, сама ли ще съм и какво ще правя,трябва да има причина ако съм там някаква цел........задача....и времето ми изтичаше за решението,знаех 4е този отвор ще се затвори и няма връщане назад ,за миг се сетих че съм на училище и че като се приберат моите родителите и ме видят в това състояние ,че ще ги оплаша и взех решението на живота си да се върна ,а това стана с една мисъл,много по бързо от отиването.Тогава реших да направя експеримент как е моето тяло , да не би да остана затворена и ще мога ли да го върна в движение.Това беше много тежката задача да се вмъкна в кожата си и в тленното си тяло.Първо пробвах ръцете немърдаха отникъде,после поне пръстите също,после краката-те пък изобщо реших друго, да поработа върху мозъка той да поеме руля. Чувствах се все едно чакам пред лекарски кабинет,чакаш и незнаеш кога ще дойде твоя ред.Започнах умишлено да обяснявам на тялото си и мозъка 4е съм аз да ме провери и разпознае и полека обикалях там някъде вътре в един объл "салон" и няколко "врати" за към различните сектори.Периодично проверявах има ли напредък ,защото се опасявах много да не стоя дълго така.След което реших вече да се активирам и да търся пробив в тялото, където евентуално ще е най-близо отам да задейства и това бяха пръстите на ръката.Най-тежките от всичко бяха клепачите,а тялото си стоеше в същото съвършенно удобство,като върху мек пух.И така малко по -малко за около 10 минути вече размърдах и главата,която изобщо неисках да местя.От тогава даже имах периоди в които неможех да затвора очи защото веднага отново изхвърчах,но незнаех нищо какво се случва и се страхувах и това друг път може да разкажа при силен интерес .....

Откъде идва страха? Откъде идва злото? Страхът ни обвзема,когато ни съпровожда безверие и злост. как можем да го изтръгнем? доброто и злото са като гъбите...Едните ще те нахранят,а другите убият. Как да се предпазиш? Доброто побеждава злото елементарно. Когато неядеш от отровната гъба, тя с времето губи сила и изсъхва, а през това време докато си ял от добрите си станал по-силен добил си сила, издръжливост и познание. Така доброто побеждава злото , а злото губи същноста си. Злото е силно и го има докато Човекът го консумира и използва, така му дава живот и значение. Как да направим разлика от добро и зло? Като започнем с тези, за които знаем че са добри. Ако искаш да видиш хоризонта от покрива ,трябва да тръгнеш от първия етаж и виждаш само до него. До светлината има дълъг път и дано си избрал правилната кула,от която ще видиш Бога. А как да разбереш коя кула е правилната? Като използваш Душата си и я пазиш чиста, за да я разпознаеш...въпреки всичко. Човекът от грешките си или се изгражда или се изражда. Или в истината ще се бориш или с оправданието си ще се оправдаеш и с него ще се осъдиш. По пътя към Бога, всичката плява, която Човек носи със себе си ще изгори, защото няма да удържи на Божия огън. Никога не е късно, да започнеш горенето на плявата от себе си, с тази разлика, че повече ще боли и повече огън ще го гори, а огънят е съвестта, която се разкрива в истината и открива плявата ти. А трябва само сам да я хвърлиш в пеща. Или ще се очистиш или ще се криеш зад позора си и това ще бъде твоят "щит и оръжие" . Когато грешим, трябва да благодарим на грешките си, че са ни поучили и да им кажем: Благодаря и Сбогом!

Да не забравяме ,че Бог най -много страда ,защото любовта му е най-голяма . Матея:10:28-40

Мисля ,че улавям нотки на обвинение към Бога за твоето състояние...Таиш гняв,който не е справедлив.Трябвало ли е Исус да хленчи и да се сурка по гъз ,като дете пред сергия докато изпълни своите дела и дали ако е правил така ,изобщо щеше ли да остави всичко за света...Винаги преди да страдаш за нещо помисли, дали твоето страдание е по голямо от Исусовото и на това, пред очите на Бога да умъртвим Сина Божи.Замисли се ако Исус Беше жив истината щеше да живее с нас, здравето щеше да съпровожда нашето тленно тяло, справедливоста щеше да тържествува, човекът щеше да е свободен, защото щеше да е в по-добрите ръце от на майка си и баща си.Замислила ли си се, че докато ние спим дали Бог го прави....А всъщност той бди над всички денонощтно от време което е без край.....За нас е дошло това време от някъде и ние сме във времето в което имаме шанса да извършим най-великото си дело, миг и съберем и оставим най-доброто.....,защото това време ще отмине и мисля че трябва да мислим върху това време тук . Защото Бог е мислил и за тук, защото тук ще се берат плодовете, затова ни изпрати Възлюбения Си Син, в когото е Неговото Благоволение.Нали не очакваш да ни изпрати пързалка и да се веселиме? Да, весели се! Защото Синът Божи изкупи нашите грехове и никой нямя право никого да съди, защото вече сами се осъдихме, останало ни е едното разкаяние и преданост в молитвите си поне ...към Бога. А когато губим нещо, това означава че някъде там сме пропуснали Бога.

Предимно преживяваме кошмари ,защото имаме и много страхове,а страхът те прави роби на всичко друго,не и водачи на светлината. Сънищата са ни зависими от нашия дух и състояние.Това което може да изживееш на сън,преживе може и никога да не ти се случи,това укрепва духа ти и ти придава знания, но в много случаи те предупреждава за събитие и ти представа урока и изпитанието ,което ти предстои и това може да стане по хиляди начина.Целта е да имаш познания и да си подготвен ,да не допускаш духът ти да бъде жертва.За да съм разбрана правилно ще дам пример какви жертви е направил Исус,но духът е останал в позицията си.Ами Бог каква жертва направи за нас? Ние ли бяхме по-ценните за него? Незабравяйте,че това е все пак Бог,а Бог е Любов и всички ние побеждаваме от Любов с Любов.

За себе си мога да кажа ,че благодарение на сънищата и кошмарите си и никога да не забравя да пропусна Бог ,който ми е показвал пътя на победата и съм добила не само безстрашие. Не бих искала да разказвам,защото ще настъпи истински трилър а не е и необходимо.По важната идея е че каквото и да ни се случва,то ни е необходимо,а кошмарите и сънищата ни известяват за много неща,нормално е ,духът ни е локатор за всичко.

За мусюлманите котката е свещено животно,защото спасила Мохамед от змия докато спял.