Едното от моите такива всъщност първото ми по силно се случи така: Няколко часа преди да тръгна за училище-бях 9 клас, полегнах на леглото и се отпуснах леко и мислите ми нещо блуждаеха,това което беше интересното,че каквото мислих се случваше.Примерно -ще мине камион и става и така различни такива за около 10 минути няма, и продължих да следвам мислите си и ме отведоха на един асансьор ,който нямаше стени-беше открит.Той ме понесе полека нагоре и бавно ,но се притесних че няма стени и някак си мисълта ме понесе и литнах от асансьора бавно надолу към асфалта и така започна.Стигна ми лицето до самия асфалт,мина през него и продължи нодолу и тогава четох в онзи период книга на големите съногадатели и там пишеше според еди кой си гадател, различно тълкуват посоките нагоре и надолу и понеже попаднах в нещо непонятно за мен положих усилия, да спра това потъване под земята.Със сетни усилия успях,но докато се връщах обратно се засилваше скороста нагоре и в следващия момент минах като изтребител през асфалта и продължих с невероятна скорост нагоре и с нищо неможех да го спра,толкова беше опиянявящо -светлината.....тя е перлена ,като блясъка на седеф на слънце и това се получаваше от скороста .Първо премина на обграждаща светлина и от скороста стана на непрекъсващи светещи в блясък ресни ,които се събираха в средата на една педя разстояние от очите ми...-невероятно. Тялото го почувствах че е потънало в най-блаженното си състояние,нищо не чувствах ,нито дишах нищо, а си жив и от всичко това нямаш нужда.Съвършенно.Много бързо стана всичко .Пробих чорупката на планетата от скороста и седнах отгоре и знаех че нямам време,трябва да реша дали да се върна или да остана.Огледах се наоколо и нямаше нищо,само бездна.Ние тук си имаме нагоре, надолу,изток запад,север ,юг а там седнал си на една малка топка и отвсякъде ,отвсякъде ,отвсякъде бездна и под топката също.Огледах се и за нещо друго, сама ли ще съм и какво ще правя,трябва да има причина ако съм там някаква цел........задача....и времето ми изтичаше за решението,знаех 4е този отвор ще се затвори и няма връщане назад ,за миг се сетих че съм на училище и че като се приберат моите родителите и ме видят в това състояние ,че ще ги оплаша и взех решението на живота си да се върна ,а това стана с една мисъл,много по бързо от отиването.Тогава реших да направя експеримент как е моето тяло , да не би да остана затворена и ще мога ли да го върна в движение.Това беше много тежката задача да се вмъкна в кожата си и в тленното си тяло.Първо пробвах ръцете немърдаха отникъде,после поне пръстите също,после краката-те пък изобщо реших друго, да поработа върху мозъка той да поеме руля. Чувствах се все едно чакам пред лекарски кабинет,чакаш и незнаеш кога ще дойде твоя ред.Започнах умишлено да обяснявам на тялото си и мозъка 4е съм аз да ме провери и разпознае и полека обикалях там някъде вътре в един объл "салон" и няколко "врати" за към различните сектори.Периодично проверявах има ли напредък ,защото се опасявах много да не стоя дълго така.След което реших вече да се активирам и да търся пробив в тялото, където евентуално ще е най-близо отам да задейства и това бяха пръстите на ръката.Най-тежките от всичко бяха клепачите,а тялото си стоеше в същото съвършенно удобство,като върху мек пух.И така малко по -малко за около 10 минути вече размърдах и главата,която изобщо неисках да местя.От тогава даже имах периоди в които неможех да затвора очи защото веднага отново изхвърчах,но незнаех нищо какво се случва и се страхувах и това друг път може да разкажа при силен интерес .....