boby

Здравей, Мартина след като започнах лечението си при психиатър нещата си дойдоха на мястото. Тези състояния почти отминаха, имам проблеми само като лягам след по-тежък ден. Тежък - психически. По-нагоре съм писал, че пия Milgama. Оказа се че пия Xanax. Предстои ми още един месец да го пия. Много голяма роля изигра този форум. В такива моменти хората искат да имат някой до себе си. Та в този ред на мисли подкрепям и поздравявам всички специалисти в тази сфера и съветвам всеки да не се стеснява да посети психиатър, психолог, психотерапевт (познавам много хора, които силно отказват да посетят тези професионалисти, което е безумна грешка). Всеки ще ти каже, че този проблем е вътре в теб и от теб зависи да го решиш, действително е така, но трябва да има някой, който да те побутне. Тези кризи не са шега работа и показват, че нещо наистина не е наред в живота на преживяващия ги. Затова - споделяй, споделяй и най-личното си при някакъв специалист. И го раздавай по-леко за бъдещето. Звучи смешно от човек, който е маниак на тази тема, но си е истината. Дали аз умея да го правя? Ако трябва да съм честен - Не знам! И това, че гоня целите си безумно не ме прави грешник (и за мен не е НЕправилно), но изглежда, че психически не ми се отразява добре и съм принуден да успокоя топката. Спирам лечението до 1 месец, ако след отнемането на Xanax-a кризите се завърнат ще опитам без лекарства (и чрез съветите на хората тук) да се укротя. Ако не стане, започвам пак с хапчета (малко инатливо, но периода беше много тежък и не мога да си позволя да го преживея отново). PS : късметче беше писала по темата, но не успях да и благодаря тъй като пиша тук, когато усетя, че е дошло времето и имам какво да кажа. Пост-а и е изтрит и съм малко объркан. Много се надявам да не се е обидила за това, че не съм отговорил. Наистина ще последвам съвета, който получих на ЛС................... Благодаря, късметче. Модераторска бележка: Текстът на личното съобщение е изтрит по желание на автора му. Моля публикувайте подобни текстове само след изричното съгласие на авторите им.

Здравейте на всички, които се обърнаха към мен с помощ, а и на тези, които преглеждат темата. Реших да направя нещо като "ъпдейт" на темата с огромни благодарности на Катя, която забелязах много се е постарала да помогне и вярвам, че това ще ми се отрази по чудесен начин. Понеже мина известно време ще обясня на кратко (надявам се да успея) как протекоха нещата. Консултирах се с невролог и психиатър. Неврологът ми постави диагноза "нервна криза", съветва ме да започна здравословен живот и ми предписа няколко вида лекарства. Също така ми каза, че нямам нужда от психиатър. Въпреки това аз реших да направя консултация и с такъв специалист. Имахме дълготрайна среща, в която изпаднах в куп откровения. В крайна сметка до колкото разбрах аз самия, проблемът е в мен. Тоест Катя, Вие бяхте права. Контактът ми с останалите ме довежда до нещо като комплексираност. Аз съм човек, който държи да изглежда отлично отвътре и отвън, да бъде харесван и обичан. А дали за добро или зло, понякога държа да бъда и доминиращ (като се замисля, доста често). Но след като се търкулнаха ученическите години, в които по горните ми желания бяха на лице, се появиха проблемите за бъдещето. Срещнах се с някои успели хора, с други, на които родителите им са успели хора. Общо взето видях доминиращи фигури, които отклоняваха вниманието от мен дотам, че сякаш вече не го искам върху себе си. Усещам притеснение, когато попадна под прожекторите. Нещо нетипично за мен в миналото. Разбира се има още доста подробности, но ще отнеме още много мое и ваше време. Не че в 4 часа сутринта ми е притрябвало тва време за нещо, освен за сън, но от кризата насам страдам и от доста тежко безсъние. Пия millgama (предписано от психиатъра) нямам идея дали безсънието е страничен ефект. По-скоро май пак аз съм си виновен, трудно ми е да се справя със състоянието си. Онова странно чувство, което описах в 1вия пост се появява доста по-рядко, предполагам заради лекарствата. Наложи ми се да го спра за 1 ден и не искам да описвам колко отвратителен ден имах, сякаш кризата ме дебнеше да го спра, за да ми се изсипе с двойно повече сили. Имам силна параноя за здравето си, страх от тежки заболявания. Минават ми мисли през ума, че родителите ми ме лъжат, че ми няма нищо сериозно, че специалистите крият нещо от мен или не са си свършили добре работата. И това е предимно вечер, когато си лягам. Имам чувството, че ще се пристрастя към лекарството ако след лечението нещата продължат на по-зле (нямам си на идея кое е това "на по-зле" и не искам да разбирам ). Ще последвам съвета Ви Катя и ще си взема книжката, имам нужда да прочета нещо. Разбира се, като по закон опитът ми да обясня нещо на кратко е тотално неуспешен, за което много се извинявам. Светлина и любов, както каза Катя!

Много благодаря за помощта. До някъде отговорът ви ме успокоява, защото ме кара да мисля, че състоянието е временно и не нещо сериозно. Опитвам с игнориране на проблема, когато се появява и донякъде помага. Всъщност не мога да съм сигурен дали го игнорирам или просто несъзнателно свиквам с новият начин на живот, което никак не ми се харесва. Надявам се е първото. Ще следвам съветите ви, за които искрено благодаря. Поздрави.

Здравейте. Много се радвам, че открих това място, защото притеснението ми започна много да расте. От около 5-6 дни имам много странни преживявания. Трудно е да се обяснят, по-скоро бих ги сравнил с преживявания след употреба на психотропни вещества (по-точно марихуана), но не толкова силна. Чувствам се много странно, заобикалящата ме среда понякога ми изглежда различна, чужда. Виждам я някак различно. Не мисля, че губя връзка с реалността, напълно контактен съм и доколкото знам хората, с които се обграждам ежедневно не са забелязали някаква промяна в поведението ми. Забелязал съм, че се опитвам да се навъртам само около познати места, където се чувствам, като у дома си. Избягвам новите места и срещи с нови хора, определено има някаква тревожност в мен свързана с новите социални контакти. Докато шофирах току що към нас усетих, че някак се заплесвам (точно това е много трудно да се обясни, не е точно заплесване), може би по-скоро е това, че се съсредоточавам много силно и стабилно в/у нещо, като съсредоточеността ми в/у останалите неща изчезва - това става неумишлено. Като допълнителна информация бих добавил факта, че преди да започнат тези преживявания бях доста черноглед и маниакално притеснен за бъдещето си, денонощно ме занимаваше мисълта за парите и развитието ми за напред (на 20 години съм - студент). Имам самочувствие под необходимото ниво според мен, не е много ниско, но си мисля, че определено трябва малко повече да се обичам. Мисля, че това е максимално добре описано от мен, но все пак бих се радвал ако ме улесните с конкретни въпроси относно състоянието ми, за да може по-лесно да се установи проблемът. П.С. : Ще ми се да добавя, че има моменти, в които тези неща отминават. Като пристъпи са. Днес цял ден в нас се чувствах нормално, но когато излезнах отново се появиха. Много ви благодаря предварително и искрено ви моля, ако е възможно, да ми помогнете.