illy_83

Здравейте, г-н Баев! Казвам се Весела - като съм тръгнала да споделям, поне да го направя както трябва. В началото се срамувах наистина да разкрия самоличността си, срамувах се от състоянието си, наричах себе си слаба. В последствие изчетох много книги и статии, от които разбрах, че не съм на прав път - щом аз се отнасям така към себе си, какво да очаквам от другите?! Промених много неща в начина си на живот, опитвам се да мисля и реагирам по различен начин. До колко успявам нямам представа, но за самата мен постигнах много - спрях да стискам зъби и да се правя на силна, спрях да се усмихвам насила, изказвам по-често личното си мнение.Не знам дали помагате на всички чрез статиите си, но на мен наистина помогнахте! Прочетох това, което сте написали поне 10 пъти и всеки следващ имах чуството, че е писано единствено и само за мен .Ще се радвам ако чрез сайта намеря и други хора от моя град, които са в подобна ситуация. Знам, че ги има, знам, че са много и знам, че всички малко или много се срамуват да си го признаят. Как да се справим НИЕ в малките градове без специалисти, които в София, Пловдив и Варна са в изобилие? Чудя се как да помогна на себеси и на останалите като мен, които нямат възможност да пътуват до столицата?.Ще е добре поне да се срещаме някъде, да споделяме и подкрепяме.Нека всеки който има мнение по въпроса, ми пише! Г-н Баев, на Вас благодаря още веднъж от сърце!

Здравейте, от скоро съм в този форум, но искам да кажа, че страшно много ми помогна, особено съветите на г-н Орлин Баев, за което му благодаря! Аз съм с диагноза рецидивиращо депресивно разтройство, но по симптомите, които имах повече го доближавам до паническото разтройство. Казвам "имах", защото се лекувам с ципралекс вече 2 месеца и се чуствам доста по-добре. Със същото лекарство ме лекуваха и миналата година за 4 месеца и имаше ефект, но го спрях по лекърско предписание и не след дълго симптомите се появиха отново с още по-голяма сила. Искам да споделя, че при мен всичко започна от нищото - не съм загубила близък човек, семейството ми е здраво и нормално, имам добра работа..общо взето нормалните неща, за това и много се уплаших и разтревожих в началото. Сега се чуствам добре - рядко се замайвам, сърцебиенето престана, изчезна и неприятното схващане в дясната ръка - започнах да се усмихвам, не се дразня от всяко нещо като преди - горда съм със себеси, че вече не правя цял филм от ПА, а ги приемам като нещо нормално за самата мен и просто чакам да отминат. Е, разбира се, че съм имала и тежки ситуации в Бърза помощ, където честичко съм лежала със схванати крайници и лице, уплашена до смърт, че ще остана схваната цял живот. Тук е мястото да благодаря на всички знайни и незнайни лекъри и сестри, които се отнасяха с разбиране, слагаха ми инжекция Диазепам и ми държаха ръката, за да не ме е страх, че ще умра, докато кризата премине. Благодаря и на Бог, че ми помага винаги! Единственият симптом, който все още ме мъчи е често стягане в гърлото /на моменти е, но ме стиска по цял ден/ и неприятните въпроси като "ами ако не е от нервите?" или ако ми предстои някое важно събитие "ами ако ми стане лошо".. Имам нужда от анализ от ваша страна и от мнението ви! От гр. Видин съм и търся психотерапевт, но така и не съм открила. Психиятър единствено ми изписа хапчета, а психолог не знам дали би могъл да ми помогне в случая. Ще се радвам да отговорите и на мен! Благодаря предварително!