Вещичка

хихи аз притихвам само по време на сън ... транзитния Мерк ми се мота върху Плутона тия дни, така че купона е пълен... не зная за отработките, но за мен лично лоша планета няма - има само неразбрани енергии или неправилно използвани

винаги съм имала осъзнато сънуване, но едва преди година осъзнах аз самата какво значи "осъзнато сънуване" в сънищата си винаги знам, че това е сън, помня абсолютно всичко, но почти никога не се намесвам - обичам да наблюдавам и да си вадя изводи. намесвам се само тогава, когато стане напечено за мен самата и реакцията ми е мигновено събуждане - ума ми е толкова трениран в това занятие, че вече не изпитвам нужда да му давам нареждания преди да заспя. обикновено насън обикалям из измеренията или в астрала. случвало се е да срещна себе в различен живот, в различно измерение - многоизмерният АЗ... снощи пък пред очите ми се случи - прегъване на времето и пространството - отново бях наблюдател на ситуацията, но в тази ситуация загубих близък човек и се събудих от ужаса... има моменти в които не помня сънищата си, но това само означава, че в такива случаи мозъкът ми си е почивал и няма нищо интересно за помнене

добре заварили ами така си е - трудничко достигаш Пътя, но един път стъпиш ли на него - няма връщане назад!

абе фъфленето ще да е от напоен Нептун ми се струва и аз си обичам ретро с летящите сандали защото си ми е такова и в радикса...

точно тук бих поспорила малко когато транзитният Хирон е навлязъл в 12я ми дом, горе-долу по него време започнах да се занимавам с езотерика и духовност. сега когато беше точният съвпад на светата троица - Хирон, Нептун и Юпитер - тя се случи точно върху Асцедента ми - 26,34* Водолей и задейства големия калабълък на АС-то /съвпад на Мерк с Юпи, които тригонират Уран в 8 дом и Сатурн+Луна в 4 дом - голям въздушен тригон/. освен, че се разхождах насън из астрала и други реалности, нищо по-особено не ми се е случило. за сведение Нептун ми управлява Слънцето, Юпитер МС, а натален Хирон е на К2 в овен...

целта на духовното развитие е да достигнеш истинската причина за твоето съществуване, да я изпълниш и да преминеш на по-високо ниво. крайната цел на поредицата от прераждания на душата е да се слее с Божествената същност... но както са казали древните китайци: Не е важно достигането на целта, а пътят по който вървиш – самото пътуване!

въпросът за прераждането поне за мен не подлежи на съмнение. изборът обаче е доста спорен сред повечето хора. значи личното ми мнение е следното: при първото си прераждане на Земята човек /душата/ си избира сам/а като какъв/а да се прероди, оттам нататък обаче в следващите прераждания започва да действа закона на кармата - каквото си посееш, това ще жънеш. кармата е неумолим съдник и от нея няма измъкване... е има всъщност, но доста трябва да се потрудиш в дъъълга поредица от прераждания, докато достигнеш истинската си същност и поемеш по личният си път набелязан от собствената ти душа - твоята дхарма. когато достигнеш до нея, вече кармата губи своята сила и Вселената започва да те подкрепя...

най-много ми харесва дефиницията за безсмъртие на Друнвало Мелхизедек - безсмъртието е това, че когато физическото ти тяло се трансформира, то душата си запазва спомените от предишните прераждания и в следваща инкарнация иначе безсмъртието е постижимо и тук, но първата и най-важна крачка е човек ЗАВИНАГИ да се отрече от морталистичната си нагласа към живота. ако изходим от първият херметичен закон: Цялото е ум, Вселената е ментална, то оттук следва, че човек сам кодира съзнанието си да умре например на 80 години. масово се спекулира с факта, че хората на 40,50,60,70 са видиш ли много възрастни и требе задължително да са болни и нефелни... когато и АКО даден човек успее да изкорени всички тези генетично заложени постулати в себе си и да осъзнае идеята, то неминуемо следва един по-следващ етап в който вече започва енергийното пречистване на физическият носител на душата - тялото. лошото е, че се оказава, че тази първа крачка е най-трудната за един съвременен човек лично за себе си мога да кажа, че години наред съм се бъзикала с познати и приятели, че първите 300 години ще ги тровя и дразня, а после се надявам да ми дойде малко акъла - и това много преди изобщо да започна да се занимавам с езотерика. това, което ви пиша - аз наистина вярвам в него и заставам зад всяка една своя дума. цветето на алхимията - превръщането на оловото в злато си е принципно тръгване по Пътя и осъзнаването на душата, връзката с Божественото Начало и Цялото. един път човек прекрачи ли прага и осъзнае ли макар и малко зрънце истина, то той никога не би се върнал назад вече... има една много сладка книжка "откажи се от изкуството да умираш" на Ленард Ор - сега не го знам човека дали е жив още но определено самата идея заложена в книжката е върха в самоконтрола и автосугестията

здравейте много хубава тема! дълги години изпадах в ужас от думата "медитация", защото си мислех, че аз не мога да медитирам. умът ми е бърз и много образен и няма укротяване по никакъв начин... много хора ми обясняваха, аз четях и пробвах и ... нищо ... мина време и една приятелка просто ми каза: "откъде знаеш, че не можеш! не слушай никого за това, ами просто пробвай за няколко минути." доста мислих след това над думите и и май се оказа права. всеки човек е преживял много инкарнации и не се знае до къде е стигнал в минал живот, което води след себе си и това - не се знае какво има скрито у него в този живот. оказа се, че аз преминавам в медитация само за минута-две, когато имам нужда от отговори и всичко трае не повече от 5-10 минути при мен. на другото аз му викам съзерцание - просто да потънеш в нищото и да се наслаждаваш... или пък да седнеш сред природата и да се отдадеш само на слънчевите лъчи и повея на вятъра - умът изчезва и ти се сливаш с природата. наистина е красиво