Eлф

хехе Хриско възрастта не ме притеснява въобще годинките са ми 35 и си ги обичам

Ами хубаво де, няма лошо

Евалата, честно ти казвам, някак розовото хич не им върви на мъжкарите. Може и старомодно да звуча но...така ми се струва. Сега, ако е човек с различна сексуална ориентация ще го разбера, наистина, но истински мъжага да ми се носи с розовко някак хич не върви, незнам... Традициите не са това което бяха...

Ти верно си Злинчо, не ми мислиш доброто искаш да ритна попа в кесията :3d_065:. Преритах хахахахахаааааааааааааааааа

Знаеш ли, по този повод ще ти разкажа. Веднъж ми беше много тежко, страдах за нещо и незнаейки какво да правя отворих книгата Авалира- Книга на мъдрите индианци, ето какво прочетох -

Превърни сълзите си в свещена вода

Сълзи ли имаш в очите си, приятелю?Да, сълзи виждам, приятелю. Превърни ги в Свещена Вода, защото само свещеното ще те заведе при Уахира Танка. Не е ли скрита вечна радост в тези сълзи?
~~~
И още нещо от същата книга -

Можеш ли да носиш болката достойно

Искам да знам можеш ли да седиш с моята или твоята болка, без да направиш дори едно, каквото и да е движение, за да я скриеш, потушиш или изцелиш.

Евалата, честно ти казвам, някак розовото хич не им върви на мъжкарите. Може и старомодно да звуча но...така ми се струва. Сега, ако е човек с различна сексуална ориентация ще го разбера, наистина, но истински мъжага да ми се носи с розовко някак хич не върви, незнам... Традициите не са това което бяха...

Странни неща се случват напоследък. Вчера например се разминах с мишок, днес с мачарок т.е. много мъжествен мъж който мина покрай мен с котешка фръц походка като нощно привидение облечен в в розова риза. Мъжка все пак, но розова . Питам се, откога розовото е навлязло в мъжката мода!? Явно не съм в крак с времето. Хмммм

"Питам се, откога розовото е навлязло в мъжката мода!? Явно не съм в крак с времето. Хмммм "
Да, вече е модерно розовото за мъжки дрехи. Но на мен лично не ми допада, предпочитам да съм старомоден. За бала абитуриентски, родители и продавачка ме навиваха да взема по - свеж цвят риза ( май розовка... или лилава, не помня), но аз устоях на натиска им и заложих на по - делови цвят.

направиха ми забележка да попълня "репертоара" с традиционото: "родобската фолклорна област се намира в северна България"

Отдадена на съзерцание...

Eто затова знаеш как изглеждат звездите над Мадара

Благодаря за прекрасната усмивка!
какво да се прави като съм си вечно ...
до късно в моя живот съм си представяла,че работя какви ли не професии, за да не се изненадам като ги работя след време, представете си!
в крайна сметка се оказва (сега си давам сметка),че съм работила все неща,които не съм си представяла...
друга една моя детска, да го наречем мечта е свързана с пословичната ми ленивост, която е известна нашир и надлъж. когато бях в детската градина много ясно си спомням как гледах някаква кукла в двтския кът и си задавах екзистенциалния въпрос: защо съм аз, а не съм тази кукла? така щях да си седя по цял ден в детския кът и да не правя нищо.

Който от каквото го е страх все го застига да му се не знае. Мен например много ме е страх от мишоци и затова дори не смея да погледна към мазетата. Стане ли въпрос за мазето всичко мога да направя само и само да не ме карат да влизам там, а неизбежно ли е гемиите ми потъват тотално. Та такааааа, слизам си аз преди малко най- спокойно от асансьора и един див мишок с такъв спринт слезе от втория етаж и мина покрай мен при което въздуха така се разцепи от бойния ми крясък че ако посмея (всъщност то ми се налага) да изляза отново ще трябва да поогледам мазилките наоколо дали не са се разцъфнали като майски рози. Много съм бърза в отстъплението да знаете, въобще не разбрах как съм се озовала отново у дома...

П.П. Ще трябва да хвана кварталната котка Рута, да си я вържа на сиджимка и да си я водя с мен като куче пазач.

Благодаря,Елфчо! как бях забравила тази песничка. гледам сега из Сф се разхождат коминочистачи за късмет. дали ,верно, и аз да не се пробвам в този бранш

Порасна ми в очите с това мнение . Поздрави:
http://www.vbox7.com/play:8a96eafa

Който от каквото го е страх все го застига да му се не знае. Мен например много ме е страх от мишоци и затова дори не смея да погледна към мазетата. Стане ли въпрос за мазето всичко мога да направя само и само да не ме карат да влизам там, а неизбежно ли е гемиите ми потъват тотално. Та такааааа, слизам си аз преди малко най- спокойно от асансьора и един див мишок с такъв спринт слезе от втория етаж и мина покрай мен при което въздуха така се разцепи от бойния ми крясък че ако посмея (всъщност то ми се налага) да изляза отново ще трябва да поогледам мазилките наоколо дали не са се разцъфнали като майски рози. Много съм бърза в отстъплението да знаете, въобще не разбрах как съм се озовала отново у дома...

П.П. Ще трябва да хвана кварталната котка Рута, да си я вържа на сиджимка и да си я водя с мен като куче пазач.

Който от каквото го е страх все го застига да му се не знае. Мен например много ме е страх от мишоци и затова дори не смея да погледна към мазетата. Стане ли въпрос за мазето всичко мога да направя само и само да не ме карат да влизам там, а неизбежно ли е гемиите ми потъват тотално. Та такааааа, слизам си аз преди малко най- спокойно от асансьора и един див мишок с такъв спринт слезе от втория етаж и мина покрай мен при което въздуха така се разцепи от бойния ми крясък че ако посмея (всъщност то ми се налага) да изляза отново ще трябва да поогледам мазилките наоколо дали не са се разцъфнали като майски рози. Много съм бърза в отстъплението да знаете, въобще не разбрах как съм се озовала отново у дома...

П.П. Ще трябва да хвана кварталната котка Рута, да си я вържа на сиджимка и да си я водя с мен като куче пазач.

ама, как така? всеки знае, че всички деца като малки си мечтаят да са боклукчии-за да се возят отзад на камиона и юнашки да въртят кофите. поне ние всички деца гледахме с истинска завист и възхищение,когато тези велики хора събираха боклука от квартала.

Сега се сещам и за нещо друго, за съпругата на стария ни пастор който премина. Тя никога не е била емоционална, по- скоро сдържана и винаги точно изразяваща се, но винаги е намирала начин да се изрази правилно така че човек да усети дълбочината и. Дали чрез жест или поглед или сдържана усмивка която повече се е изразявала чрез сиянието на очите... Нещата са комплексни. Хубава и дълбока тема сте подхванали, поздравления!

Хм, мисля си колко малко хора всъщност го осъзнават и си дават сметка за това, но пък от друга страна всеки несъзнателно търси точните думи и когато попадне на тях и ги изговори се чувства изпълнен с енергия. Наблюдавала съм го при разговорите на най- обикновени хора, как търсят начин да се изкажат съкровено. Трогателно е, особено когато човек е на досадна семейна сбирка . Общо взето на такива мероприятия май не се събират сродници по душа ).

E да де, но хората изказвайки го не влагат чак толкова дълбока философска мисъл в това изказване. Понякога човек е толкова радостен, толкова щастлив, толкова обичащ, че всички думи на земята не биха му стигнали да го изкаже и покаже, затова от умиление може да се изкаже по този начин. Нали, важен е езика на тялото в такива ситуации, също е важно и излъчването най- общо казано. Аз смятам че всеки усеща и разбира с какво чувство се обръщат към него . Поздрави!

Мушеринке на къде си се залетяла така сестрице, мяууууу !?

За Ани -
http://www.youtube.com/watch?v=uKIiggO8ofI&feature=related