pencil

Най-сетне нещо по същество! Такава има навсякъде и е все красива. Но мисля, че засега е добре да се отренира в близост до малък град, защото е сложно, когато за шепа пирони трябва да пропътуваш 20 км. до най-близката железария, а и част от провизиите, като олио, жито все още трябва да се купуват. Ние избрахме околностите на Търново за целта, защото тук има добра майсторска школа по всякакви занаяти, а това е важно за малчуганите -- да усвоят занаят. Освен това има много училища и ВУЗ-ове в града. Добре е да се започне с малка градина -- половин декар, да се изпробват различни техники на засаждане, отглеждане поливане. Ние пробвахме различни варианти -- с парник, с тор, без тор, с пръскане, с музика, с капково напояване. Преди да се премине на вариант "дивен Балкан", т.е. живот в отдалечен район, трябва да можем да изкараме поне една зима само с наша продукция. До колкото знам Анастасийците вече са направили първите крачки и им прави чест. За къщите -- най-добре е да се направят нови, от кирпич, вижте тази: (eто повече снимки). Не излиза скъпо, купува се единствено дървеният материал за покрива и останалото по желание. При нас стана така -- продадохме всичко налично в града и с парите взехме къщата и я ремонтирахме. Когато сме повече хора може на смени да се работи за да се финансират нещата, например аз работя през зимата а с парите, които заработвам се прави стопанството, ремонтират се къщите и др. После друг се хваща през лятото, в строителството, да речем. Освен това няколко пъти хора от София проявяват интерес да купуват екологична продукция -- хлябовете, които печем, ошава и др. но двама човека не можем да смогнем с голямо количество, че да има и за продан. В момента не се получава, защото докато аз съм на работа, няма кой да върши мъжката работа, да поддържа колата, да ремонтира покрива, да закърпи наилона на парника и т.н.. Налага се да плащаме на майстори и всичко се обезсмисля... Тук вече диапазона е широк. Всяко нещо, изработено с любов носи голяма ползва за ближния, защото творецът влага душата си в него. Може да се използват и съвременните средства -- да се поддържат и създават сайтове, за алтернативно стопанство, отглеждане на деца по нов начин, за здраве от природата и т.н. Мога да кажа как е при нас. Има разпръснати няколко постоянно живущи овчари. Образованието не е проблем, защото училища има на 3-4 км. и то такива с художествени занаяти. Аз лично съм за домашно образование, по системата на Щайнер или Мария Монтесори, но трябва да са повече хора. Тук идва и най-сложният, за мене, въпрос. Как да се съвместят интересите, вижданията и стремежите на група хора? Обикновено, когато има централен лидер/идея/религия това е по-лесно. Имам опит с българския нрав и предишни "помагачи" при нас и знам какво става, когато всеки реши, че е прав и иска да прави това, което му е на кеф. Анастасийците се обединяват около идеята за Родово Имение на Мегре. Виссарионците -- около идеята за град на Майсторите на Виссарион. И за всяко течение си има точни и ясно правила, закони, норми. С Анастасийците в Русия не знам как се справят, те са от скоро, последователите на Виссарион вече 15-на години са заедно в Сибир и се справят добре. Но те се допитват до учителя си за най-различни ситуации или ги разрешават заедно. Можем да почерпим богат опит от тях а и от анастасийците -- също. Въпросът е как да съвместиш група българи, всеки със своето мнение и вярвания? Може би да се изработи правилник, синтез от най-добрите ПРАКТИЧЕСКИ учения и да се спазва със желязна дисциплина?

Как излекувахме Самуил без лекарства и се разминахме с болницата Искам да ви опиша една история, която се разви в продължение на 2 седмици. Около коледа отидохме с жената и детето (на 8 месеца) на гости в града. Там имаше хора, които имаха грип. И така се случи, че Самуил се зарази. Това го разбрахме късно, защото отдавахме кашлицата и неразположението на растенето на зъбите. Но когато се появиха хрипове в кашлицата го заведохме до болницата, където направиха ренгенова снимка. Според диагнозата детето бе с бързо развиваща се пневмония и трябваше незабавно да постъпи в болница за лечение на системи. Аз бях доста разтревожен от диагнозата, защото имах представа колко опасно нещо може да е пневмонията. Жената, обаче, бе на мнение, че след като сме стигнали толкова далече, с раждането у дома, отказа от ваксинация е глупаво точно сега да се поддаваме на страха. Тук искам да направя едно отклонение и да кажа, че за всичките "опасни неща" като раждането у дома се намираха "дорожелатели" да ни убеждават каква грешка правим, колко страшно и опасно е всичко и т.н. После, когато всичко минеше добре, същите хора казваха, че сме имали късмет. И не им идва на акъла, че не може човек толкова пъти да е все "късметлия", трябва да има и нещо друго, което му "носи добър късмет"... Прибрахме детето у дома и приложихме пълно лечение според нашите знания и разбирания: 1. жената реаранжира стаята според правилата на Фън Шуи 2. сложихме в аромалампата масло от мента и пелин, което изпълни цялата къща с приятно ухание. 3. жената започна уринотерапия, втриване в краката, гърдите на детето. 4. налагане на гърдите с непрана вълна и ракия и редуване със синап 5. прегледахме основно всички наши отношения в предишните седмици, и където открихме грешки помолихме се за прошка, защото вярваме, че грешките на родителите се отразяват върху детето. 6. пусках специално подбрана музика След 4-5 дена хриповете и тежкото дишане постепенно започнаха да отзвучават и до 10-на дена детето вече се чувстваше добре. Онзи ден ходиха на преглед и докторката била удивена, че детето е напълно здраво, все едно никога не е боледувало. Модераторска бележка: Моля имайте предвид, че никое мнение във форумите на сайта не трябва и не може да бъде разглеждано като препоръка за лечение на конкретни заболявания. Мненията във форумите могат да бъдат разглеждани единствено като споделен личен опит.

... Писах тук, защото има шанс да има шансът тук да се навъртат готови хора. Хора, готови да станат майстори с ръцете си, не с езика си. Затова и темата се казва "обръщение към готовите" не "обръщение към философите" Защото нямаме равни по надприказване мъдрувания, дълги философски обяснения. Но с това не се помага по никой начин на децата ни и на Земята....

Ако нещо в момента не достига за този начин на живот, това е още хора. Тежко е един сам човек да нареже, да пренесе и после нацепи 8 кубика дърва, когато го чака и градина и дете и друга работа. Но ако има такъв, който да се грижи само за градината, един само за природните блага (гъби, билки и др.) тогава всичко ще дойде на мястото си. Просто забравих да пиша в началото на темата -- МОЛЯ, ХОРА, КОИТО НЕ СА ГОТОВИ ДА ОБЪРНАТ ЖИВОТА СИ НА 180 ГРАДУСА ДА НЕ ПИШАТ В ТАЗИ ТЕМА. Защото ВИНАГИ се получава едно и също -- изписват се дълги страници с философстване ЗА и ПРОТИВ, но най-вече като собствено оправдание... Всеки е там където е, защото там се чувства най-добре. Но така е докато живе за себе си. Имаше период, в който живеех в Америка. Там хората живеят охолно, без да се лишават. Но знаете ли, каква голяма част от земите им е негодна, защото е била свръх-експлоатирана? Колко гори са загинали за да се строят луксозни къщи и ненужни мебели. Животните, свободно бродили по земите им са само в митовете... Америка е принадлежала на индианците. Те са били там откакто се помнят (поне 10000 години) и въпреки това, когато идват първите заселници намират девствени гори, непокътната красота, изобилие. И за по-малко от 200 години й разказват играта... Днес те са замърсител номер 1 на планетата, тяхна е културата "ползвай и хвърляй", която успешно навлиза у нас. Идва момент, в който някои хора осъзнават, че със всяка своя крачка рушат, че със всеки ден изкаран в града го укрепват, със закупено билетче дават своя дан за отровния въздух, че купувайки сандвич със шунка плащат за убийството на още едно живо създание, че хвърляйки в кофата поредното шише от боза или наилонова опаковка дават своя дан за стотиците декари отровена земя и подпочвени води... А сондите, които вадят кръвта на майката Земя, за да могат да се правят пластмаси? И т.н. и т.н. И това осъзнаване се стоварва със страшна сила и отговорност върху тях. И всяка проспана минута вече е присъда над тях.

Е, вероятно става дума за визията, дадена във Учителя, за хората след стотици години, които ще летят, ще променят формата си и няма да имат нужда от храна... А наистина докато се раждаше Самуил в камината гореше силен огън... и се носеше ухание на тамян... Излизането от града ще му даде повече сила на човека и ще го изкара частично от натиска върху съзнанието му. Тогава ще започне да осъзнава, усеща неща за които ДОРИ НЕ Е ПРЕДПОЛАГАЛ. Виж няма нужда от дълги философски мъдрувания. Никой не иска да станем светци или утпоисти, но най-малкото да се махнем от средата, която е така създадена, че щем-нещем съсипваме всичко околно, на всяка крачка. Поне това. Утпоията -- после.

99% от хората, които са ни посещавали казват -- хубаво е тук, но.... и се изрежда един дълъг списък с оправдания: какво ще ядем, какво ще работим... Разберете, промяната не представлява да караш по старому на ново място, под нов покрив. Промяната изисква да обърнем гръб на стария модел: Аз работя за г-н. Х, отдавам му силите и таланта си а той ми дава хартийки в замяна. С които хартийки ще пазарувам, ще плащам на майстори и т.н. С пари в джоба, под покрива на мама и тати, лесно се говори за вяра и духовни неща, но, уви, това не е пътят. Защото само осланяйки се на Бога а не на парите човек ще постига духовното. Например допреди да се роди детето имахме период от 2 години в "родовото" ни имение, в който не работехме и нямахме доходи... поне не по традиционния начин. Но в това време достойно се трудехме, според силите ни и духовни и физически. И Вселената ни подкрепяше... няма да стигне мястото да ви опиша на колко "чудеса" станахме свидетели, така че никога да не останем гладни, без ток...

Здравейте! Пиша тук, защото чувствам голяма промяна в света днес. Отсяването на плявата от зърното е започнало. Не знам дали чувствате, но ние живеем в най-интересното, динамично и отговорно време от 10-на века насам. И да го проспиш ще е голяма загуба. На всеки трезвомислещ и информиран човек му е пределно ясно, че начинът, по който ДНЕС вършим всичко е разрушителен за планетата, за видимият и невидимят свят -- начинът на създаване на храна, вещи, изкуство, начинът, по който общуваме със света и помежду си, агресията, хладът който излъчваме към Вселената... Вижте какво става с времето. Нима мислите, че като са пълни магазините и сте на добра служба, света си върви по старому???? Не ви ли е ясно, че Вселената няма да допусне тази дисхармония да продължи? Аз лично се чувствам лицемер и предател на собственото си дете да продължавам да живея по този разрушителен за всички начин. Истината е, че нещата не са никак сложни. Необходимо е просто да се оттърсите от страха и да направите решително крачката. Всеки от вас знае, че трябва да я направи, но страхът му го кара да отлага, да измисля оправдания. И да остане там, където си е, в града, където ще бъде лесен за контрол и манипулация. Други пък си измислят уж благородния призвания и мисии, само и само да останат там, където са. Защо? Кого чакате? Майката природа стене под гнета на неразумните си деца, разврата, душевния студ, болестите и насилието са обзели градовете. Какво чакате още? Защо не можем да се обединим? Достатъчно е да направите достойна крачка, която Отец отдавна очаква, цялата Вселена ще ви помага, защото това е пътят на човека -- да се завърне в лоното на природата, да заживее спокоен, чист живот, воден от искрена вяра а не от страха. Да отдаде сърцето си в служене на останалите, да твори с ръцете си... Говори ви човек, който изпита всичко на гърба си -- от сигурен живот и кариера в богата страна до живот изцало поверен в ръцете на Отец. Много, много пъти съм чувал да ми казват -- "забрави, това е лудост, няма да стане, невъзможно е". После чувах същите хора да казват -- "ти си късметлия", когато всичко се получи отлично, било служба, пари или раждането на Самуил у дома. И разбира се са прави... в един свят без вяра в Бога чудеса няма, има само късмет и нещастие... Но тези, които са познали Истинатата или дори частичка от нея повече нямат оправдание, те ще съдят себе си. Защото Бог ги е призовал тук и сега, в това време.

това си мислех тези дни -- много пъти чувам реплики от рода на "дядо ми пушеше/ядеше месо пък живя до 95". Да, но може би дядо ти е доживял до толкова, защото цялото си детство е тичал (бос) и се е движил, дишал е чист въздух, не е бил изложен на негативна медийна помия от телевизия и вестници, освен това през живота си е употребявал е чиста вода, нерафинирана храна, богата на баластни вещества и минерали, ползвал е трикраки столчета и традиционното българско клекало, което го е предпазило от ред болести. А дори и да е ял месо, то не е било от животни отглеждани на лампи, с антибиотици, хормони и фуражни смески...

Няма страшно -- довери се на интуицията си, тя е по-добра от всяка книга. "Говори" с растението, то ще ти каже от какво има нужда. Миналата година, например, не пръсках дори със син камък лозите, доматите и краставиците. Пусках му само музика. И нямахме никаква мана! Стана разкошно грозде, краставици, домати... Няма страшно, ние двамата сме на по 40 и сега се подмладяваме, взаимният труд, допирът със земята, чистият въздух и храна си казват своето.

Eх, оттогава много неща се промениха, на света се появи още едно ангелче...

Подарък за всеки грижовен родител: Детето -- как да го обичаме истински

погледнете тази тема

На всичките хора, които са ни питали дали могат да родят у дома като нас отговаряме по един и същ начин -- ако нямаш пълна безприкословна вяра в Отец и в човека до тебе, по-добре роди в болницата. Съмнението (анти-вярата) у жената може да докара фатални последици в последния момент.

Ами това е, което можах да споделя с вас. Надявам се да съм бил от полза.

Toва е защото те не вярват, че е възможно. Децата от ден първи общуват със света, но има ли кой да ги "чуе"? Изглежда живота в града с неговата негативна енергетика е накарал хората да изработят толкова дебели защитни щитове върху чакрите, че дори собствените си новородени деца да не могат да възприемат. Важно е детето да усети, че го разбират, защото само от неговото желание зависи дали ще си казва. При децата с памперси се получава така, че никой не ги "слуша" и след първият месец те престават да съобщават, свикват да седят напишкани. Ние започнахме от 15-ти ден първо да следим сигналите му. Оставяме го по голо дупе и забелязахме, че когато ще пишка той започва да рита. Докато прави пиш казвахме сигнал "пишшшшш" за да го запомни и го свърже с действието. За аки също имаше сигнал. Така до 20-ти ден той свикна със звуците и постепенно започнахме да го изхождаме над гърне, ето така или така. Първоначално, като го сложим над легенчето казвахме ключовите звуци "пишш" или "аа...аа..." за да знае какво да прави. С времето той свикна с легенчето и позата и щом го сложехме над него се изхождаше без да му казваме. Нощно време обикновено се напишкваше, първите 2 месеца, жената му слагаше парченце тензух с непромокаема постелка отдолу и завит с одеало. Тя спи с него и го усеща, щом се събуди го изпишква. Сега фаловете намаляха до 1-2 пропуснати пиша на ден, акиатата ги хващаме 100%. Той, както всяко дете си има определен ритъм и изхождането става в синхрон с него -- например след събуждане пишка. Така знаейки ритъма му го слагаме "на гърне", когато знаем че трябва. Има и интуитивния момент, когато майката усеща, че на детето му се прави нещо, преди още да е подало сигнал. Знам какво си мислите, защото всички това си представят -- напикани килими, майката непрекъснато дебне детето за сигнали, цял ден трябва да го държи над легена. Нищо подобно! По-сложно е само първият месец, по-нататък влизате в крачка. На 4 месеца всичко е отработено и не по-сложно от това да обслужваш нуждите на 2 годишно дете. Разликата е, че не се налага да чакаш 2, 3 че даже и 4 години. Предимствата на метода са очевидни: детето има достойнство, защото прави нещо самостоятелно и защото е чисто благодарение на собствените си усилия. Спестява се стреса от по-късното приучаване към гърне детето става рано самостоятелно развива се чувство за лична хигиена от най-ранна възраст избягват се обриви, подсичания и др. (Самуил никога не се е подсичал) създава се близка връзка между родителите и детето, която продължава за цял живот удобно е да ходиш на гости или на почивка без да мъкнеш пакети с памперси и кърпички а само едно гърне (ние дори и гърне не носим) запазва се природата, която децата ни ще наследят. Днес тонове памперси гният по бунищата и ще надживеят и внуците ни. Хиляди декари гори се секат по за направата им. Всевъзможни токсични химикали се използват за избелването им... За интересуващите се има материали тук: http://nodiaper.atspace.us/#alternatives

Никой по света не осъжда неасистирано раждане у дома, достатъчен е един бърз поглед в Интернет за да се убеди човек в това -- стотици страници посветени на това, отразяващи стотици неасистирани раждания в Европа и Америка. Освен товараждането на Самуил беше планирано с присъствие на лекар, но стана неасистирано заради алчността на медицинското лице. Такава е била Божията воля, при раждането на Самуил да не присъстват хора, мотивирани от печалби и невежи за тайнството на молитвата. Ako говорим за статистики, всички статистики, сравняващи раждане у дома и в болница показват по-ниска смъртност при домашните раждания, като най-ниската е при неасистираните, справка http://cleansing.atspace.com/alternative_mothering.htm#myth4

Нека плодовете ни да говорят вместо нас.

медицинската реалност е плод на страха и отчаянието, духовното невежество на хората, на алчността на докторите. Когато баща ми умираше в болницата от рак, никой не го поглеждаше, докато не здрависам някой доктор с петдесетачка. Безброй са случаите, когато жени раждат секцио по внушение на лекаря, само защото секциото е два пъти по-скъпо и доходно. Днес болниците са търговски дружества (да, изумях като го чух, но е факт), които търгуват с болестите на хората. Не е нужно да убеждавам никого, влезте в една болница и потърсете жизнерадостни и весели хора. Болестите на 99% от хората започват на емоционален план далеч преди да се проявят на физическият -- омраза, ревност, негодувание, непрощаване -- това са отрови, разяждащи човека. Лекарят, лекуващ само симптомите прави най-големият грях, защото не отстранява душевната отрова, дори не се стреми да изчисти емоционалният свят на пациента си. И продължавайки живота на плътта му с лекарства, без да отстрани емоционалната първопричина на болестта той дава път за още по-голямо падение на душата му. Не виждам на кого ще навредя, като "агитирам" за раждане у дома? Домашното раждането под наблюдение на лекар е стандарт в цяла Европа. Единствената разликата в нашия случай е, че лекарят поиска 800 лв. за да присъства и минахме без него. Нито смятам, че ще увредя някое дете, защото под внушение на моя сайт са му махнали памперсите и са го приучили да казва "пиш"

Виж, всичките "опасности" са все резултат от излизане от Божествената хармония. Светът е изначално създаден идеален, но хората са нарушили хармонията и сега теглят последствията. Хората живеят в страх, защото са загубили живата вяра, загубили са връзката си със източника на знание от Вселената, с Първоизточника, затова сега се нуждаят от болници, ЗА-СТРАХ-овки, полиция, лекарства, памперси и т.н. И това, което описваш е така... но важи само за твоята реалност... За мен всичко, което се случва в този свят е Божия воля. И този велик Небесен Отец прави най-доброто за всекиго. Неговите пътища са неведоми за нас и често са неразбираеми, но ВИНАГИ ЗА ДОБРО. Сещам се за една случка с Беинса, когато разговарял с ученици и покрай тях минала група малки деца. Едно от тях ненадейно се откъснало от групата, изтичало до Учителя, погледнало го в очите, целунало му ръката и се върнало при другите. Когато групата отминала Учителя казал тихо: "Това дете утре ще си замине. То е дошло само за да ме срещне на Земята. Тази среща се състоя." За незнаещия, за родителите това ще е голяма трагедия, но истината е, че душата е вечна и е избрала този миг от вечността за да се срещне с Учителя и да се върне обратно горе... Има една друга реалност, паралелно на твоята и ти не я познаваш. Там нещата стават по интуиция, там разумът следва сърцето, там нещата се случват ненадейно но идеално, леко, с финес, с благословия, с радост, защото текат по други неведоми закони, непознати на обикновения човек. Един голям мъдрец беше казал: "В човешкия свят първо стават нещата и после вярваш в тях. В Божествения свят първо повярваш в нещо и после то става". Това е ключът към другата реалност -- вярата. Живата вяра, с която Христос казва, че хората ще местят планини (пък какво да говорим за едно раждане ) Хората са велики, богоподобни същества, способни да моделират реалността, да направляват потока на съдбата си, да боравят с творческите енергии на Вселената. Уво, ние сме изпаднали в амнезия, забравили за своя произход и способности, живеем като животни, с първосигнални цели в живота -- да осигурим храна, жилище, сигурност, да се размножим и да умрем отегчени от живота. Лутаме се в един свят на несигурност и материално заробване, робуваме на готови модели на поведение и мислене. Да, ние сме магьосници, използващи магическият си жезъл за оборка на боклуци... НО веднъж пробуди ли се човек за своята магична природа, приключва с "АКО", "СЛУЧАЙНО", "МОЖЕШЕ" и ги замества с "ЩЕ", "ВЪЗНАМЕРЯВАМ", "СТАНЕ" P.S. Не ти повтарям наизустени философии от книги, това са житейски принципи, които съм приложил и проверил в живота. Живял съм и от "другата страна", в света на несигурността, на "АКО"-тата и "случайностите". Never more.

Първо, реално ние нямаме статистики за тези неща, много от нещата, разпространени като знание в наше време са чиста пропаганда (като идеята, че децата НЕ МОГАТ да се отглеждат без памперси). Освен това, ако погледнеш чисто статистически, ще видиш, че днес загиват много повече майки от тогава -- за справка, само за тази събота и неделя са загинали 21 човека от катастрофи. вчера са загинали 3-ма. Говорейки за вяра, нека да уточним една малка подробност -- те са вярвали В Бога, но той и Сатана вярва, че има Бог. Да вярваш НА БОГ е друго нещо. Ако човек има тази вяра той би правил чудеса и възкресявал мъртъвци...

Да, наистина за нас думите "случайност", "риск" нямат стойност. Тях сме ги заместили с "Божия воля". Ако едно нещо е предначертано да стане, то става. Поне тук го знаете, по другите форуми единодушно ни обявиха за сектанти като го казах. Атмосферата, която усетих при посещението в родилния дом напълно ме убеди в правилността на нашите решения -- държаха се грубо, без любов, в крайна сметка там израждат "на конвейр", за тях това е рутина като да печеш хляб. В приемната на централно място стои ценоразпис на видовете раждания, сякаш е фирма за недвижимо имущество а не родилен дом. Въобще там биха посрещнали детето на бял свят не с любов а със шок -- отнемат го от майката, правят разни процедури докато то реве от ужас... после го оставят само в стая със десетки ревящи бебета, далеч от майка му. Това още повече ще го шокира, шок, който ще отеква после през целият му живот. Не бих искал да причиня това на сина си. Затова раждането у дома беше единственият правилен избор. Сега Самуил е едно много лъчезарно дете, смее се и гука на всичко около себе си, има дълга коса, като 2 годишно дете и смешни криви крака. Всеки ден е всред природата, в градината или на разходка из околността. Активно общува с всичко около себе си, измисля си какви ли не звуци, крещи от радост. Често изпада в съзерцание и тогава не го прекъсваме. Мирена го кърми на поиксване, спят заедно (това се нарича Attachment Parenting) а от втората седмица след раждането активно използваме ЕБХ (Естествена Бебешка Хигиена), ефективен метод на комуникация с детето, с който бебето само си казва естествените нужди и няма нужда от памперси или пелени. ЕБХ не е просто алтернатива на памперсите, това е единственият начин малкият човек да развие чувство за лична хигиена, достойнство и самостоятелност от най-ранна възраст. Това става благодарение на комуникацията между майката и детето и е работа в екип. Детето съобщава, с думи, с мисъл, с жестове своите нужди и се радва, когато е разбрано. Тази връзка продължава и по-нататък в живота му. Сега Самуил, само на 4 месеца, в повечето време носи обикновени гащички и има контрол като 2-3 годишно дете -- съобщава ни ако му се прави нещо, може да стиска и докато го обслужим и така всичко отива по предназначение, в легена или навън, но не и в гащите. (за последен, когато си спомням да е изцапал гащите беше преди 4 седмици). Знам, невероятно звучи за вас, особено за медицинските лица, които са учили, че децата не могат да задържат и да се контролират преди 2 годишна възраст, но е факт за нас. И не вярвам да е защото детето ни е някакво природно чудо, милиони майки в Индия, Китай и Африка отглеждат децата си с ЕБХ (спретнал съм един малък сайт с материали за този метод, на http://nodiaper.atspace.us). Ето ви малко снимки от вчера: Мирена измисли нов вид слинг Дори докато режем ноктите на краката се смеем сън в гората на слинга ми е по-добре тате, ще ме вземеш ли?

Истината е че ние бяхме наели доктор-акушер да присъства на раждането но ден преди това, дали от алчност или от страх, ни поиска 800 лв. Такава сума за да дойде да си изпие кафето у нас е малко множко са скромния ни бюджет, затова минахме и без него

Това, всъщност, се случи преди 4 месеца и аз писах по другите форуми. Във този вече не пиша, но по изключение ще публикувам един постинг заради настоятелната молбата на моя позната. Това е компилация от предишните ни постинги в различни форуми: ============================================= "Драги приятели, дойде време и на практика да проверим истините за раждане у дома. Днес (20 април) в зората на утрото синът ни вдъхна първата си глътка въздух в живота си и видя белия свят в родния си дом, в хола, до камината, под акомпанимента на мека музика и птичи песни. Там аз, жена ми и Бог бяхме единствени свидетели на свещенният акт на раждането. Тя в ръцете на любимия си, аз подкрепяйки я с окуражаващи думи. През време на това тя сменяше позите, остави се на природната интуиция да я води до края. Резултата -- никакви разкъсвания (за дете 3.5кг!), пъпната връв нормална и раждане с главата напред. Детето изплака веднага, после се успокои и заспа. Не сме го тормозили да го мерим, къпем, режем пъпната връв и му капем разни капки. Най-важното беше то да легне върху гърдите на майка си, да се успокои след дългото пътуване от топлото й сърце, докато аз държах плацентата високо за да се източи. Засука веднага (противно на разбиранията, че трябвало да минат 12 часа), много спокойно. ето го веднага след раждането: Според нашите разбирания (на мен и жена ми) днес много от нещата в родилният дом се правят неправилно. Това бе една от причините да предпочетем детето да се роди у дома. Някои от доводите ни са: В жената, както във животните има "програма за раждане", която се включва в нужният момент и я води през целия процес на раждането. Тя знае каква поза да заеме, какво място да избере, всичко. В крайна сметка тази програма е резултат от стотици хиляди години еволюция, нали? И тя е проверена. НО.... се включва само ако родилката бъде оставена на мира. А какво става в болницата -- "ще легнеш така а не иначе, дишай, не дишай, напъвай, не напъвай" и жената слуша други а не интуицията си и програмата й не се задейства. В родилния дом има само един вариант за раждане -- в леглана поза, която е НАЙ-УДОБНА ЗА ЛЕКАРИТЕ И НАЙ-НЕПОДХОДЯЩА ЗА РАЖДАНЕ След раждането детето продължава да разчита на плацентата от която се захранва по пъпната връв, защото белият му дроб и други органи още не са заработили. Затова пъпната връв трябва да се среже по-късно, когато плацентата е спряла да подхранва детето, А НЕ ВЕДНАГА, КАКТО СЕ ПРАВИ В РОДИЛНИЯ ДОМ. По време на раждането подпомагах скъпата с молитва в трудните мигове. Кой доктор би го направил? ВЪобще, кой доктор би разчитал на това? Зачетието и раждането са свещенни актове, които повдигат и жената и мъжа, които спояват още по-силно любовната им връзка и създават егрегор над семейството. Дълго време не исках да имам деца, защото вярвах в идеите на Кастанеда, че зачатието оставя дупка в енергийното тяло на мъжа. Но откакто повярвах във словото на Виссарион; откакто го видях с очите си -- живият Христос на Земята, който има 6 деца, взех решение... И няма да скрия, че именно вярата в него ни даде сили. Говоря за осъзнато зачатие. Преди ние да се решим на този свещен акт жената направи пълно изчистване на храносмилателната система, на лимфната система и накрая на черния дроб. После отидохме на едно силно и девствено място, където с молитва към Бога и духовните спътници поставихме начало на нов живот. Естествено бе това същество да се роди при нас и "да сети майчина милувка най-напред" под родния си покрив. За да каже един ден достойно -- "това е родният ми дом". Помислете ни за луди, ако щете (няма да сте първите ) но при раждането участваха и нашите котки, които стояха по прозорците и гледаха, давайки наставления. Участваха и трите големи бора-пазители на имението, в етерната си форма, то просто се усещаше, едно чувство, че не си сам, че всичко е наред. Бях запалил камината, пуснах духовна музика, окадих с тамян. Мнозина ни обвиняваха в безумие, че сме рискували живота на детето, че съм рискувал живота на жената и т.н. Вероятно не биха имали на ум друго, защото, човек непознаващ вярата във Христос, в силите на Отец живее в един свят на несигурност, страх, неизвестност; свят в който доктора е бог а болницата -- светая светих. Жената още преди раждането говори с бебето като му каза как да застане (да не тръгне с краката напред или с ръка). Аз самият се бях подготвил физически, умствено, духовно. Изчетох доста материали, консултирах се с доктори и други жени, раждали у дома, гледах филми. Раждането мина като по учебник без разкъсвания, без никакви усложнения, жената избираше свободно най-удобната й поза. Когато се появи бебето не беше посиняло и сбръчкано, както съм вилждал по филмите, които гледах, а розовo като прасенце. Радостта ми беше голяма, никога не съм бил толкова щастлив, майката също, макар и изтощена. Въобще, няма да изпадам в подробности, това така или иначе не може да се опише с думи. * * * Ето, намерих малко време (току що къпахме бебето), коластрата свърши и минахме на кърма... Сега спят с майката, съжалявам, че все аз пиша и то във форум за майки но тя почива, трябва да лежи за да й се наместят органите обратно. Нещата тръгнаха много по-отдалече, когато напуснах добре платена работа в софийска фирма и купих малка къща в провинцията, където се преместих да живея. Тишина, градина, овошки, ръчен труд, ароматни сутрини и спокойствие, ето това търсех. Tози начин на живот премахна много мои догматични схващания. Осъзнах за първи път пълнотата на простия живот и това да правиш което ти е по душа в момента, да си бъдеш сам шеф. Вече не мислех за бизнес планове и корпоративна политика а за лехите със зеле, събиране на гъби, сушене на плодове и т.н. Ако преди имах за цел да постигна благосъстояние, респект и имидж сега имах за цел да заживея максимално просто и самодостатъчно. Малко по-късно се запознах със приятелката ми, която е живяла в по този начин 3 години в Еленския балкан. Заедно сме неоценим екип, създадохме малко стопанство, тя усвои печене на хляб, мелене на зърно, работата по градината, усвоихме разпознаването и събирането на десетки видове билки, гъби, плодове и т.н. Искахме да възстановим най-доброто от живота на нашите прадеди. Аз се научих да майсторя неща от дърво, метал, да ремонтирам и поправям. Денят ни протича в шарено разнообразие, един ден може да боядисвам, друг ден да чета книга и да почивам, трети ден да събирам дърва за отопление за зимата. Нужните пари за семейството (а те са 10 пъти по-малко, отколкото бяха разходите ми в София) набавям с работа на парче, като консултации за местни фирми и др. Телевизия не гледаме, радио не слушаме, единствената информация черпим от интернет. Като продължение на това дойде и желанието да си имаме дете, което да отрасне във възможно най-близо до природата, в красива среда, да развива фантазията си и да се радва на простия и хармоничен живот на древните българи. А това, разбира се означва то да се роди под родния си покрив, в прегръдките на майката и бащата, тези, които са го призовали на света. Или както казва поетът "Бяла спретната къщурка, с две липи отпред. Тука майчина милувка сетих най-напред". И наистина, погледнете тази снимка, на първия ми постинг. Тя е снимана почти веднага след като се появи детето на бял свят! Вижте колко спокойно спи, защото се чувства защитено и уютно. Далеч по-различно от посиняло от ужасен рев новородено, върху което сестрите извършват рутинни процедури. А колкото до самото раждане, аз се бях подготвил предварително, изчетох литература, говорих с хора и т.н. Всички показатели на жената бяха добри и не даваха изгледи за проблемно раждане. Всичко беше приготвено -- стерилни ножици, конци, черги, пелени, корито и т.н. Контракциите започнаха в 10 вечерта и постепенно зачестиха. Имаше контракции и предишните седмици затова жената не им обърнала толкова внимание и дори не ме събудила. Но към 3 часа през ноща се събудих от пъшкането на жена ми, която се разхождаше напред-назад и нещо ми каза, че това е нощта на събитието. Станах, запалих камината, пуснах специално подбрана релаксираща музика, запалих благовония и свещ. Постепенно паузите между контракциите се съкращаваха, болките бяха силни (но после се забравят, ако раждането е естествено). Жената каза, че от болката й се замъглява съзнанието, аз й преливах сила и я окуражавах. Околоплодните води бяха вече изтекли (по-късно се разбра) но тя не е разбрала, мислела, че ходи по малка нужда в тоалетната. Към 4.50 контракциите вече бяха един непрекъснат поток, жената ги вокализираше със всевъзможни звуци. През това време тя беше полу-легнала на една страна, после смени позата с кучешка и в един момент усети прорязването. Темето на детето се подаваше! И спря. Тя се уплаши, че не иска повече да излиза, че е заседнало там, аз й казах да напъва полека и след няколко напъна синът ми беше в ръцете ми. Детето изплака на мига а аз изживях най-щастливият миг в живота си. Казах му: "ДОБРЕ ДОШЪЛ" или нещо такова, не си спомням вече. Ведната (по препоръка на наша позната, която също е раждала у дома) му нахлузихме предварително приготвена шапка и го увихме в една хавлия и вълнен шал (тогава е снимана и снимката в постинга ми най-отгоре). Беше целият обвит в бял "крем", който не бива да се мие, защото го предпазва от инфекции в тази нова за него среда. Това бяло нещо постепенно попи и бебето придоби розов цвят. Майката полегна на една страна, болките продължаваха, 10-на минути по-късно излезе плацентата, доста голямо нещо... Огледах я внимателно дали е цяла (защото се случва да остават парчета в майката) и я сложих в една тавичка, която вдигнах над детето за да се изтече кръвта и то да поеме нужните вещества в тези първи и важни мигове, когато заработват дробовете и други органи. Оттам нататък имаше около 30 минути още болезнени контракции, които затихваха. Имаше леко кървене от матката, но никакви разкъсвания (както се потвърди и в болницата по=късно). Кървенето и болките спряха около час по-късно и жената си направи промивка с отвара от лайка, която бях предварително приготвил После се изкъпа. После взе бебчето в ръце и му даде да кърми. Дали имаше кърма или не, но то се успокои и заспа. Оттам нататък имаше формалности, закарх жената 10-на часа по-късно в болницата да регистрират детето. Задържаха я 12 часа за преглед и ваксинации на бебето и на другия ден си ги прибрах у дома. ==================================================== chrisi Написа: ------------------------------------------------------- > Добре дошла,мамче и честито бебенце > На мен лично ще ми е много интересно,ако имаш > време някой път да разкажеш повече за разликата > между първото раждане и раждането вкъщи и > възприемането им от теб самата - сигурно всичко е > коренно различно И дали те беше страх - страхът > също си е част от раждането,на прага на даването > на живот - и как се справяше с тези чувства.И > каквото още намериш за подходящо да споделиш - и > от разказа на таткото станаха ясни повечето > неща,но друго си е да се види женското усещане за > нещата > не си позволявах да ме е страх, съзнателно не си позволявах да ме е страх. МИРЕНА: Иска ми се да ти отговоря първо за страха - наистина отношението към страха е най-основното нещо във всяко начинание. С риск да ме обявят за сектантка единственият отговор на въпроса "Как се справи със страха?" е, че вярвах, че след като Природата и Отец са ми помогнали да отгледам бебчето 9 месеца в корема си, не биха допуснали нещата да се провалят в последния момент. Вярвам в силата на молитвата и на няколко пъти правех точно това, когато ми беше най-трудно. Просто от известно време насам виждам как в живота ми се случват точно нещата, за които си помисля - когато се осъмня в нещо или допусна страх то сякаш нарочно ми се случва. Страха не ме предпазва, а напротив, просто се реализира. Просто си моделирам реалността, правя си картинки какво искам да ми се случи, само в позитивен смисъл и това и става. Даже и да звучи като приказа ако искате да ми повярвате опитайте. Разликата между двете раждания е, че просто няма никаква прилика. Подробностите от раждането в болницата въобще не ги помня - какво са ми говорили, как съм напъвала, дали са ми дали детето веднага след като се роди... Не знам какви упойки са ми дали и на какво се дължи това но просто сякаш не съм участвала в процеса. Затова казах, че раждането в къщи е най-истинското нещо, което съм правила досега - просто го правех аз, съзнателно и дори при най-силните болки успявах да контролирам нещата и да усещам какво става в мен. По логиката, че на човек не му се дават непосилни товари, бях сигурна, че каквото и да е, мога да го изтърпя и е по силите ми. И пак повтарям - там където започна да ми се изплъзва вярата в силите ми, ми помогна вярата на таткото в мен, просто се допълнихме. ================================== В момента Самуил е на 4 месеца и е едно прекрасно лъчезарно дете, заедно научихме системата ЕБХ (Естествена Бебешка Хигиена), която позволява да се отглежда чисто и здраво дете без памперси, виж сайта http://nodiaper.atspace.us/ Eто няколко снимки на Самуил сега (на 4 месеца): всред родовото имение ден 14 -- детски сън ден 35 -- време за сън den 100 -- Юнак Самуил след баня след баня 1

Имаме нова ценна придобивка: филм със заснето НЕАСИСТИРАНО раждане на близнаци. Ето го.