pencil

Днес се откри детска асамблея "ЗНАМЕ НА МИРА" във Враца... но защо ли никой не знае?. Там ще бъде осветена и първата камбана, която за пръв път се изнася извън София. Тя е поставена в центъра на града. Ще има ретроспективна изложба на детски рисунки от Златния фонд на Асамблеята. Асамблеята "Знаме на Мира" е едно светло, красиво начинание, неповторимо по рода си в световен мащаб, нещо с което България с право може да се гордее. Но кой ли сякаш се опитва да скрие умишлено от съзнанието на българина красотата и достойнството му? Един поглед на днешната преса го доказва: "Цистерна с киселина се обърна заради куче", "86-годишна жена пропадна в изкоп" и прочие черно ежедневие. Нито дума за асамблеятя. Не е дори упоменато в рубриката за българска култура. Нима ще се оставим така лесно да ни убеждават ден след ден, че у нас нищо красиво не се случва? Вижте само заглавията -- цигани, престъпност, трупове... НЕ! Всеки един ден в България стават чудесни неща, всеки ден някой самороден талант сътворява изпод ръцете си красота, композитор композира хубава мелодия, някой неизвестен човек прави благородна саможерва... Ала за тях никога не чуваме, защото дирижираните ни медии хвърлят усилията си да се ровят в живота ни за нечистото, обезверяващото и ни го представят като единствената сива реалност. Aла все повече хора осъзнават медийната манипулация. Ще цитирам по-долу едно открито писмо от общото събрание на БАН: "Стига национален нихилизъм От членовете на Общото събрание на БАН В последно време българската общественост е подложена на сериозен медиен натиск, който води до усилване на напрежението в социалния и обществено-политическия живот. Вместо обективна информация и разумни обяснения, в част от медийното пространство се насажда национален нихилизъм, недостатъчно отразяване на положителни достижения, като в замяна на това се акцентира върху единични негативни явления. Типичен пример в това отношение е разразилата се медийна истерия във връзка с една лична семейна трагедия. “България уби дете" на цяла първа страница в един български всекидневник е груба клевета и очерняне на Република България, на нейния трудолюбив и дълбоко хуманен народ. Това очерня България не само в нашите собствени очи, но и в очите на света. И това в момент, когато светът и Европа оценяват положително България и отварят вратите си пред нея. Българската академия на науките като национална институция е отговорна, съгласно закона и традициите за развитието на много духовни аспекти в страната, за чистотата на българския език и литература, за българската история и култура, за хуманитарните и природните науки. Учените от БАН призовават всички обществено отговорни личности към толерантност, съблюдаване на истината, спазване на законите и съхраняване на националното достойнство. Националното достойнство на България трябва да стои над всичко. Българският национален възрожденски дух е показвал завидна устойчивост и сила в тежки ситуации. Да пазим чисто и свято името на България! " Няма съмнение, че НЯКОЙ желае българина да е черноглед, унил, беден, обезверен и без достойнство? Ще му позволим ли?

Ще ви кажа моето мнение, от мой опит: Ако живеете здравословно няма да ходите често на доктор Ако отидете то ще е веднъж годишно за профилактичен преглед или консултация, което ще ви струва 10 лв. Наистина може да ви се наложи да речем веднъж на 5-6 години да се лекувате при лекар, за счупена кост или нещо друго, което не зависи от здравето ви. Но дори и да дадете повече пари, пак ще е по-малко от здравните вноски за 5 години. Здравното осигуряване съвсем не ви осигурява здраве срещу парите ви.

Ето ги пак: нашата къщичка през пролетта ето така изглежда околността около мене Пред къщата в околността. ... и през зимата. през есента с нависнало грозде ей така се става мъж! и за какво ми са катерушки, като има лиани щастие на реката ето я и реката с вировете чисто, екологично, направо от дървото гущер край пътя, сниман по време на разходка Ако ви кажа, че тези неща снимки са oт Швейцария ще кажете "блазе им на швейцарците" .

Това за клекналата поза е едно от нещата, които човек сам открива, когато се завърне към природосъобразния живот. Като клечиш и садиш или човъркаш земята, сам усещаш колко по-комфортна е тази поза. Вече дори като се храня предпочитам да сядам на земята, като старите българи. Усещам се, че и в момента, докато пиша този постинг, съм със свити колене на стола, толкова неестествена ми е станала седящата поза. Истината е, че колкото повече човек се опитва да спечели, толкова повече се увеличават разходите му. Вселената изглежда не търпи вакуум. Животът в града ти дава възможност да спечелиш повече но и разходите са повече: парно, топла и студена вода, транспорт, данъци, храна, а качеството не е по-добро. Целта ми беше не просто да живея "на село" а да намеря свой балансиран начин на принципа "качество а не количество" -- максимална самостоятелност без загуба на комфорта, физическата активност да е балансирана със здравословна храна и чист въздух (все неща дефицитни за града), да разполагам с времето си. Продадох всичката си налична собственост и вложих средствата в закупуването на малка къща с 1 декар двор в провинцията, хем недалеч от град, хем на тихо място, с чист въздух, далеч от индустрия и смог, всред природата (намират се такива места в момента). Направих изолация отвън, парно на дърва, слънчев колектор и водозахранване от независим водоизточник. Разликата сега е, че вече не съм зависим от капризите на ВиК и Топлоснабдяване -- като ми е студено слагам дърва в камината и се топля. Дървата са безплатни от гората, разхода е малък заради добрата топлоизолация -- тази зима изкарахме с 5-6 кубика дърва, като се има в предвид, че отопляваме 90 кв. площ с тях. Топлата вода зимата се топли от парното а лятото от колектора на покрива. Пералнята тегли топла вода направо от бойлера. Водата идва от кладенец -- чиста, без хлор и ръжда (смених тръбите с PVC). По-нататък планирам и независимо електрозахранване. И ще се учудите ли, ако ви кажа, че къщата + всички подобрения струва колкото една мухлясала гарсонера в Люлин. По настоящем задължителните разходи се свеждат до 30-на лв. ток на месец, останалото се набавя главно от природата или се заменя/купува от местни хора. При това положение семейството ни се справя със 70-100 лв. на месец, като това включва и незадължителни работи като интернет, телефон, разходки с кола и др. Здравни осигуровки не плащаме а и не са ни трябвали, защото на лекар ходим много рядко и то за дребни неща. За храна използваме тикви, картофи, боб, плодове, зеленчуци, козе мляко, козе сирене. Хляба е пълнозърнест, житото го мелим с каменна мелница и го печем в печка на дърва. За качеството му може да ви говори факта, че местни хора предпочитат да купуват от питките ни, вместо бял хляб от магазина. Животни не гледаме. Парите, които са ни нужни изкарваме различно всеки път, понякога идват по най-неочакван начин. А от по-малкото но по-качествени продукти умелата домакиня може да приготви невероятни вкуснотии. Например тиквеник от настъргана тиква смесена с мармалад от сливи, орехи и царевичен грис -- все наше производство. Става нещо, направо да си оближеш пръстите. Въобще мога да кажа, че не жиевеем в лишения. За транспортни цели имаме автомобил, който ползваме лятото, но главно ходим пеша -- разходката до града е приятна, минава се през гора и поляни. Малкия ходи на училище пеша, само при лошо време го карам с колата. Като казах за децата -- няма нищо по-хубаво от това едно дете да живее в естествена близост до земята. Никакви зали с компютри и видео-клубове не могат да заместят радостта от общуването с Живата природа. И мисля, че ако един родител наистина обича детето си, би жертвал кариерата си за да му даде тази радост. Малкия така обича да помага в градината, когато майсторя нещо, когато плуваме в реката или ходим за дърва. Расте силен и здрав, работи наравно с нас. Месо и захар не яде а вече е по-силен от съучениците си. Когато има грип в училище той никога не се разболява. Учи почти без усилие и е пълен отличник. Най-ценното, обаче, е това, че разполагам изцяло с времето си. Например ако ми омръзне да копая и чистя земята хващам четката и започвам да варосвам дърветата или да опъвам оградна тел. Ако се почувствам уморен си лягам за половин-един час или чета книга. Винаги има нещо ново и разнообразно. Имам и всякакви инструменти с които от стари железарии и дърво може да се изработи какво ли не. Идеята е, че за да съм здрав човек и да живея дълго и щастливо трябва да слушам подсъзнателните импулси в себе си. Когато искам да слушам музика си пускам такава без да преча на никого. Ако ми се ходи бос навън, събувам се, ако искам да се опъна гол под слънчевите лъчи -- правя го (колцина могат? ). Докато прекопавам градината, вадя корени от троскот и глухарче, мия ги и ги ям -- пречистват кръвта и тонизират по-добре от всякакви там таблетки и energy drinks. За 2 години всички неща като кафето, захарта, телевизията, седящата тоалетна, козметика и т.н. сами отпаднаха, защото когато ги използваш имаш интуитивно усещане за нещо противоестествено, натрапено. Има дни в които (следвайки естествено биоритмичните цикли) се чувствам силен за физическа работа и тогава събирам дърва, цепя ги, пренасям тор и т.н. Други дни подрязвам овошки, работя на компютъра или ремонтирам нещо по къщата. Има дни в които просто чета на слънце, размишлявам, разхождаме се... А представете си човека прикован на работното място, било зад волана, зад бюрото, в класната стая или където и да е. Той не може да си позволи да си почине след обяд, да се поразходи бос, да изкубне някон-друг корен и да го изяде, дори тялото му неистово да го иска. Живота му не е съобразен с циклите в природата. И затова идват болестите, мъчителното деградиране, нервността, депресията, осъждането. Човек е забравил, че здравето и щастието са естественото му състояние! Чувал съм много да ми казват "Абе както и да живея все ще умра" но това е по-скоро параван, зад който крият слабостите си, защото голяма е разликата да се гътнеш от инфаркт или да умреш в болница, разяждан от мъчителна болест и да си отидеш честито, съзнателно, в пълно здраве и доволен от живота. А за възрастта -- няма значение. С жената сме на по 40 години и тепърва започваме, планираме още деца и т.н.

Искам да ви насоча към един откъс от известна книга, където пише за парите: http://redsky.hit.bg/money.htm

И така да помечтаем... ... ето ме с 10 милиона в джоба. Отивам в Евробанк и депозирам 1 милион на Златен депозит за една година. Изтеглям лихвата 75'000 лв. С част от тях ще помогна на приятел да основе школа за талантливи деца. Той отдавна работи с такива прилагайки иноваторски образователен метод, където предметите се преподават под формата на театър, паневритмия, музика и стихове. С друга част ще купя книги, музика, музикални инструменти, инструменти за творчество (длета, четки и т.н.), които ще изпратя в дом за сираци -- всяка година в различен дом. Още един милион депозирам в ПроКредит. Месечният доход от лихвата е 6250 лв. С тези пари наемам просторен офис и избирам хора чрез конкурс, на който на базата на комплексен астрологически, психологически, графологичен и френологичен анализ ще се набере екип които да поддържа информационен сайт наречен "Блага Вест". В този сайт ще се излагат само хубавите неща, случили се в България (а те са много, противно на медиите, които се опитват да ни убедят в обратното), ще има подбрани материали свързани с отглеждане и възпитание на децата като граждани на шестата раса, по методите дадени от Беинса и прилагани в Тиберкул, ще има най-доброто от алтернативната медицина, новата музика (new age) и т.н. За тези, които нямат интернет ще се отпечатват и изпращат по пощата резюмета от материалите на сайта. 3 мил. ще дам за разраработка и изследване на свръх-ефективни алтернативни източници на енергия в които ние сме пионери, като например Торсионния генератор на Деметра (който е вече факт и се продава на пазара), слънчевите модули на Емил Минев, възстановяване на Машина Статика -- генератор за безплатно електричество създаден от гениалният български учен Стефан Маринов (по обясними причини напълно заличен от съзнанието на българина но много тачен на запад) Колко останаха... 5 милиона. Още не съм помислил за тях. Ще ви кажа по-нататък.