cvetivi

Здравейте, От доста време един проблем ме занимава и ми причинява сериозен дискомфорт. С мъжа ми живеем със сестра му и неиния приятел. Аз не съм специалист (специален психолог съм), но според мен тя има някакво разстройство. В началото на нашето познанство бяхме много близки и тя се отнасяше към мен като към по-малка сестра. Изведнъж, без видима причина, реши, че искам нещо да й взема - брат й , имотите й. Намира поводи да се скараме, но спорът не се води по конкретния проблем, а по много други. Смята, че правя дадено действие, за да й навредя, нарочно. Изключително нервна е и в такива периоди намира повод да се скара с някой от семейството. Първоначално смятах, че съм сгрешила в нещо, но каквото и да правех тя все не беше доволна. Наскоро роди и сега с мъжа ми сме в период на пренасяне по нейно настояване. Не си говорим, а и аз вече нямам желание за комуникация. Не ми се прибира вече. Покрай ремонта на новото жилище се прибираме след 10 вечерта. Така тя е сама по цял ден и няма на кой да излее нигативните си чувства. Тази седмица й прилошало - падане на кръвното налягане, силно главоболие, спазми в гърлото, състояние пред колапс. Направили й изследвания - всичко в норма. Лекарят казал, че е невротично и изписал валериан и някакво др. лекарство, което тя е пиела и преди за нервите. Има и други симптоми, проявявали се в различни ситуации: параноя, мнителност, егоцинтризъм, свръх висока самооценка, истерия, желание за манипулация на околните, привличане на вниманието на всяка цена, резки промини в настроението и отношението къмоколните, склонност да се оплаква. Според вас тя има ли проблем и как ние, нейните близки, да реагираме на изблиците й. Притеснява ме това, че отиваме да живеем при свекъра, който сякаш има същото поведение. Моля посъветвайте ме - да бягам ли от тези хора или ако не как да да се държа, за да не вредят те на моето психично здраве. Благодаля!!!