val68z

http://www.vbox7.com/play:53419929

ей Канел поне да беше избрал друг раздел, може би в раздела за Хитлер. а може и чичко Гугъл да има оформено определение, ако ти нямаш обяснение

http://www.youtube.com/watch?v=75y3N1R15aw&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=ECW4QeV2YhE

Всъщност, ако планетата разчиташе само на нас ,неразумните и палави деца, едва ли щяхме да я забистрим много . Хубавото е ,че има далеч по- висши същества,които се грижат и за оцеляването на планетата ,и за развитието на човечеството, но и тези същества не са само с един поляритет и понякога равновесието е доста колебливо. Все пак има план и за Земята , и за човечеството, а какво ще стане ,поживем ,увидем.

Казват че когато човек стане религиозен, той започва да изисква от другите край себе си - защо не са такива или онакива ,защо не спазват това или онова. но Бог търпи всички ни еднакво ... За Него времето не съществува и той е дал шанс на всички да се учат и да се развиват. Да ,не е важно откъде ще минем или през какво ще преминем , важна е целта която преследваме или към която се стремим , важното е постигането на целта , а пътища към една и съща цел обикновено има повече от един. А и пътят е равен на целта, защото той все някога ще ни отведе до нея...

Вярата идва и смирява човек или човек се смирява и идва вярата? Не стана ясно от думите ти! Да, вярата идва по два начина, когато вече си видял като Тома и си повярвал или без да видиш си повярвал. И още блажени били тези, които без да са видели са повярвали. Какво му е лошото на Тома, че като видял повярвал? Без вяра ,че нещо можеш или е в твоите възможности да го промениш ,ти не би се задвижил да се измъкваш /и след нея идва смирението/ Но и мисълта изложена в обратен ред също е вярна, защото ако не се смириш не можеш да видиш важни неща за теб ,не можеш да се докоснеш до много важни нещица , така че най -вероятно процесът е двупосочен. ...мисля че вярата на Тома в определена степен е по -силна /или поне по -изпечена от ветровете или огъня / ...но явно за всеки си има начини на убеждение и приложение

Тъмната страна на нашето настояще и минало "... Сега ще поговорим малко за някои неприятни неща. Ще кажете: „Той пък сега ще ни плаши, след като ни каза да не се страхуваме", но аз просто се стремя да обхвана всички аспекти - както положителните, така и отрицателните - от живота на планетата Земя. Искам да видите общата картина, а не само добрите неща. И когато я видите цялата - и хубавото, и лошото - ще разберете, че хаосът е просто част от истината и част от раждането. В този момент се извършва феноменална промяна в човешкото съзнание, макар че ако вземете само един фрагмент от общата картина на днешната ситуация или ако се замислите за всички тези войни, глада и емоционалния боклук, с който са пълни вестниците, бъдещето не изглежда никак розово. Но когато имате цялостна представа за живота, ще видите, че тъкмо в този момент от човешката история на фона на всичко негативно на този свят се надига нещо значително по-голямо, всеобхватно, свещено и възвишено. Ще разберете: животът дори и сега е цялостен, съвършен и прекрасен! Нашата Земя е в опасност От друга страна, най-консервативните учени по света, които успях да издиря, не дават на нашата планета повече от 50 години живот - 50 години! Дори и най-предпазливите казват, че ако продължаваме в същия дух, след 50 години на нашата планета няма да остане никакъв или почти никакъв живот. Много от тях ни дават само три години или малко повече; някои - 10 години. Други - не повече от 15 години. Зависи на кой автор попаднете. Дори и да ставаше въпрос за 100 или 1000 години, това би ли ви харесало? Днес вие нямаше да узнаете нищо от тази информация, ако през последните осем години в нашето правителство не бяха станали известни промени, които позволиха тя да бъде публикувана. Въпреки че те не ви разрешават да знаете всичко, все пак сред управниците станаха някои изменения, след което те започна да сътрудничат с хората. Те не могат да ви позволят да научите докъде са стигнали нещата, защото смятат, че тога-ва повечето хора просто ще напуснат работа, ще пратят всичко по дяволите и ще настъпи пълен хаос. Само че не е ли сега времето напълно да се концентрираме, вместо да се предадем? Човешкото съзнание притежава огромна сила. Ние ще знаем какво да правим. Ние сме нещо повече, отколкото смятат обик-новените хора. Помните ли това? И така, нека сега поговорим за тъмната страна. Ето броят на списание ТШе от 2 януари 1989 г. . През 1988 г. тайното Световно правителство реши да ни позволи да научим някои проблеми във връзка с околната среда. Това беше първата в света голяма публикация на тази тема. Вместо да обяви „Мъжа" или „Жената на годината", списание 7ше наруши традицията си и обяви Земята за „Планета на годината". Целият му брой беше посветен на нашата застрашена планета и нейните проблеми. Ако прочетете как те бяха представени през 1989 г., а след това сравните материалите в днешните статии, ще разберете, че фактите, публикувани през 1989 г., са една твърде разводнена версия на истинското положение на нещата. Те бяха доста далеч от действителността. Но така поне се постави началото - за да може светът да научи истината за онова, което сме сторили с Майката Земя. Тук ще разгледаме само четири или пет от проблемите на Земята, макар че в момента се разиграват много различни сценарии. Ако дори само в един от тези сценарии нещо се обърка, всичко живо на Земята ще загине окончателно. Днес всички те са на ръба - въпросът е само кой от тях ще поддаде пръв. И ако само една от системите изчезне, всички останали ще я последват и на Земята повече няма да има човечество. Това ще бъде нашият край и ние ще свършим като Марс или като динозаврите. Не много отдавна, в началото на XX век, на Земята е имало 30 милиона живи организми - 30 милиона различни форми на живот. През 1995 г. бяха останали 15 милиона. За да се създадат тези живи форми, са били необходими милиарди години и само за няколко мига - някакви си сто години - половината от живите същества на нашата мила планета изчезнаха. Сега на различни места по света измират по 30 в минута. Ако можехте да наблюдавате Земята от Космоса, щяхте да видите, че тя умира много, много бързо. Ние обаче си живеем така, сякаш нищо не се е случило и всичко е наред. Трупаме пари в банките, караме си колите и продължаваме да живеем в заблуда. Така че, ако бъдем откровени, ситуацията на Земята в момента е въпрос на живот и смърт, но сякаш много малко хора са наистина сериозно загрижени за проблема. Когато през 90-те години беше направен опит да се съберат представители от целия свят в Рио де Жанейро, за да разискват световните екологични проблеми, президентът на САЩ дори не пожела да отиде. Защо? Защото проблемите са толкова сериозни, че ако започнем да ги решаваме, ще възникне друг проблем, който според президента би бил още по-сериозен: ще бъдем из-правени пред световен финансов крах, в резултат от което по-голямата част от населението на Земята ще умре от глад или по подобни причини. Всъщност, ние не можем да си позволим да възстановим околната среда. От друга страна, обаче, нима можем да си позволим да не го направим? През 1992 г. представители от всички страни се срещна-ха на конференция на най-високо равнище в Рио де Жанейро, за да обсъдят екологичните проблеми на Земята. Поради реалната опасност да изгубим нашата планета беше свикана най-голямата в световната история конференция на държавни глави. Дойдоха представители на повечето страни, но САЩ, най-големият замърсител на света, дори не пожела да участва. Беше очевидно, че политическата администрация сметна парите, работните места и икономиката за по-важни от въпроса за оцеляването на Земята. След пет месеца, на 18 ноември 1992 г., излезе д о к у м е н т под заглавие „Учените от цял свят предупреждават човечеството". Този документ беше подписан от повече от 1600 известни учени от 71 страни, включително повече от половината Нобелови лауреати. Това беше най-тревожното съобщение, отправяно някога към света от толкова значима група учени. Може би си мислите, че такъв документ би имал огромна тежест и че хората ще се вслушат в него с внимание. Ето как започва той: „Човечеството и природата вървят към дълбока криза. Дейността на хората нанася големи и често необратими разрушения върху околната среда и жизненоважните ресурси. Ако не поемем контрол над този процес, много от днешните ни действия ще поставят под сериозна заплаха онова бъдеще, което желаем за човешкото общество, растителното и животинското царство, и могат така да променят живия свят, че няма да бъде възможно да се за-пази животът в онзи вид, в който го познаваме. Налагат се бързи и фундаментални промени, ако искаме да избегнем катастрофата, до която ще ни доведат сегашните ни действия". Налагат се бързи и фундаментални промени, ако искаме да избегнем катастрофата, до която ще ни доведат сегашните ни действия". След това в документа-предупреждение се изброяват кризисните проблеми: замърсяване на водите, океаните, почвата, атмосферата, изчезващите видове растения и животни и пренаселеността на Земята. (Повече от половината биологични видове сега са изчезнали и продължават да измират.) Документът продължава със суровите думи: „Остават не повече от едно или няколко десетилетия до момента, когато вече няма да имаме възможност да предотвратим бедствията, пред кои-то сме изправени, и перспективите на човечеството значително ще намалеят. Ние, долуподписаните, най-известните членове на световната научна общност, чрез този документ предупреждаваме всички за онова, което ни очаква. Необходими са кардинални промени в начина, по който се отнасяме към Земята и живота на нея, за да избегнем огромните човешки страдания и за да не бъде безвъзвратно осакатен нашият общ дом на тази планета." Обаче по-голямата част от света не обърна внимание този документ, въпреки че той беше създаден на една от най-значимите научни срещи, които някога са се състояли на Земята. Ще кажете, нека спрем за момент и да попитаме: „Ако това е истина, какво можем да направим ние? Хайде да оставим всичко друго и да вземем всички необходими мерки." Но правителствата знаят, че ако искаме да се справим с тази криза, трябва да променим начина си на живот, а това е политически неудобно. Нито един политик не желае да започне пръв тези непопулярни мерки. Според правителствата, ако спрем да замърсяваме околната среда, икономиката ще пострада и дори може да рухне. Така че това се превърна във война на парите срещу самия живот - ужасно е, но е истина. Вестниците Тке 1Уеь> Уогк Лтез и \Уа5Мп%1оп РоМ, двата най-известни новинарски лидера, не обърнаха внимание на този документ и решиха, че не си струва да го публикуват. Това ще ви даде ясна представа доколко смятаме за важна нашата планета. (Можете да прочетете по-подробно за това в книгата на Дейвид Сузуки „Свещеното равновесие. Преоткриване на нашето място в природата". Замислете се за миг: този предупреждаващ документ ни дава „едно или няколко десетилетия", за да предотвратим кризата - а той е написан преди седем години. Тази Земя е на милиарди години. На човечеството са му били нужни милиони години, за да достигне до това равнище на съзнание, и въпреки това след не повече от 10-30 години - от гледна точка на геологията това е един миг - можем да станем „безвъзвратно осакатени", ако не започнем да действаме както трябва. Думата „загинали" е избегната, но ние знаем, че и това е възможно. У м и р а щ и т е океани В броя си от 1 август 1988 г. списание Тгте насочва вниманието си към океаните и към онова, което става с тях През 1978 г. Жак Ив Кусто написа книга на тази тема. Той беше много уважаван човек, но след като публикува книгата си, загуби доверието на научните кръгове, защото направи изявление, на което никой не повярва. Твърденията му бяха основани върху строги научни данни, но хората не можеха или не искаха да признаят истината. Той твърдеше по-конкретно, че до края на 1990 г. Средиземно море ще бъде един мъртъв воден басейн, а до края на XX век Атлантическият океан също ще загине. Хората си помислиха: „Този човек е полудял. Такова нещо не може да се случи." Е, то започва да става. Сега Средиземно море е мъртво до 95%. Процентите наистина не са 100, така че той не беше съвсем прав. И все пак то ще загине, ако хората продължават да живеят по същия начин. Скоро същото ще стане и с Атлантическия океан. Може би няма да е през 2000 г., но много скоро след това. Ако нещо не се промени радикално, Атлантическият океан ще умре - в него няма да остане нито риба, нито делфини - нищо живо. Ние не можем да живеем без океаните. Основата на хранителната верига - планктонът - ще изчезне, а ако изчезне той, изчезваме и ние. Ако не се отнесем сериозно към това, все едно че казваме: „Е, за какво ми е всъщност сърцето?" Планктонът е основен компонент на земната екосистема,а той изчезва много бързо. Няма никакви замърсени морета") съмнения, това е научен факт. Въпросът е единствено, кога. Това наистина става. Никой не вярваше, че ще се случи, защото хора-та просто не можеха да приемат истината. Например, в Ню Йорк Сити има тръбопроводи, които излизат на повече от 32 км навътре в океана и през които се изхвърлят всички отходни канали на града. Хората си мислеха: „Е, океанът ще се справи с това." Но за последните 60 години се натрупа огромна планина от фекалии. Сега тази планина от човешки изпражнения се движи към Ню Йорк Сити. Вече е съвсем близко и на практика навлиза в залива, а хората не знаят какво да правят с нея. За да се справят проблема, са нужни повече пари, отколкото има в целия град. Ето каква далновидност показваме ние, хората. Човешкият тор, който се приближава към Ню Йорк, е проблем за Атлантическия океан. Този проблем, обаче, не важи само за Атлантика или за Средиземно море. Тихият океан е най-големият в света воден басейн и може би ще издържи по-дълго време, но там също има огромни проблеми, особено в някои райони. Червеният прилив е първият смъртоносен белег на замърсяването. Това са водорасли, които унищожават всички живи организми под себе си - убиват всичко. А тези червени приливи започнаха да се разпространяват навсякъде, особено край Япония, където замърсяването, е доста сериозно. Напра-вихме много грешки по цялата Земя, защото не ни достигаше съзнателност, за да разберем как да живеем в хармония със собственото си тяло - с Майката Земя. Това прилича на симптомите на рака или на друго смъртоносно заболяване. Озонът ЕТО още един проблем. Озонът е тънък слой с дебелина около 180 см. Той наистина е тънък и крехък, един жив пласт, който непрекъснато се самовъзстановява. Ние знаем много малко за него, и щяхме да знаем още по-малко, ако ги нямаше ултравиолетовите лъчи С, които сега проникват през дупките. Когато приборите започнаха да регистрират огромни количества 1Л/С-лъчи, особено над Южния полюс, както се вижда на снимката, хората не можеха да разберат защо точно там те са толкова много, тъй като компютрите им не показваха такива данни. След това се разбра, че компютърните програми са направени по такъв начин, че да не отчитат подобна информация. След като препрограмираха софтуера, се оказа, че дупката наистина съществува. Това стана преди няколко години. Всъщност учените търсеха съединението хлорен моноокис - на фиг. 3-5 неговата молекула е последната в дясно. Те предположиха, че озоновата дупка е причинена от различни химикали, едни от които са хлорофлуорвъглеродите (ХФВ). ХФВ влизат в реакция с озона по такъв начин, че когато хлорът се съедини с озона, озоновата молекула се разпада на кислород и хлорен моноокис. Учените пресметнаха, че при скоростта, с която според тях ХФВ се движат към озона, ще се окаже, че там горе съдържанието на хлорен моноокис е 30 пъти над нормата, и дос-та се разтревожиха. Тогава правителствата се опитаха да заставят компаниите, произвеждащи ХФВ - фреони и редица други химикали, които причиняват този проблем - да преустановят производството им и да търсят други възможности. В отговор всичките компании казаха в хор: „Няма да го направим. Това е природно явление. Нямаме нищо общо с него." Тогава правителствата по света трябваше да доказват в съда, че причината е в тези компании, и успяха. За да получат необходимите им доказателства в това рисковано начинание, управляващите се нуждаеха от сътрудничеството и съвместните действия на всяка една държава на планетата- за пръв път в историята на Земята. Такова нещо никога досега не се беше случвало. В продължение на около две години високо над Южния полюс летяха самолети и събираха данни, а получени-те накрая резултати бяха наистина плашещи. Разрушителната съставка - хлорният моноокис, не беше 30 пъти над нормата - беше 500 пъти над нормата и се движеше значително по-бързо, отколкото се очакваше. Тази статия излезе, струва ми се, през 1992 г. В нея за пръв път се съобщава, че американската агенция ЕРА (ЕпуггоптепШ! Рго1есйоп А§епсу - Агенцията за защита на околната среда)пред-вижда още 200 000 смъртни случая от рак на кожата поради озоновата дупка. Но горе в дясната колона има кратък текст, в който ЕРА казва, че първоначално цитираният брой заболявания с фатален изход не е верен и че всъщност броят над вишава 21 пъти предвидената цифра. 21 пъти - това наистина е много. Не можеш да кажеш: „Е, голяма работа, малко повече." Ето какво прави правителството: то изнася трошици информация в малки статийки, които ни казват много малко, без да им придава особено значение. Но по закон то е длъжно да изнесе информацията публично, затова я обявява в някаква малка ста-тийка и не се връща повече на въпроса. После вдига мизата в друга незначителна статия - като например в тази на фиг. 3-6, където се казва, че опасността е 21 пъти по-висока от първоначалната оценка. След две седмици същият вестник се връща на тази тема и пише: „О, между другото, преди две седмици сбър-кахме, всъщност цифрата е два пъти по-голяма." Е, два пъти не е чак толкова страшно - ако не обърнем внимание, че цифрата е нараснала от 21 пъти до 42 пъти спрямо първоначалните дан-ни, което говори за доста внушително влошаване на ситуацията. Ако най-напред бяха публикувани истинските цифри, те щяха да звучат ужасно и да предизвикат страх. Ето какво става по света от доста време. Единственият начин, по който световните правителства се опитват да се справят със ситуацията, е като изнасят информацията малко по малко и признават все повече и повече. Те знаят, че трябва да ни кажат истина-та (по причини, които ще разберете по-късно), но се страхуват да ни съобщят, че наистина сме в беда. Те просто ни казват: „Е, не е чак толкова лошо, но става все по-зле", или нещо подобно. А озоновата дупка не е само над Южния полюс, сега има една и над Северния, а останалата част от озоновия слой прилича на швейцарско сирене. През 1991 или 1992 г. имаше голямо телевизионно предаване на тази тема. Бяха поканени всички из-вестни учени, които се занимаваха с изследването на проблема, и те обсъждаха всичките „за" и „против". Имаше интервю с двама от тях - съпружеска двойка - не помня имената им, но преди няколко години те написаха книга по този въпрос, в която предвиждаха появата на озонова дупка. Според телевизионното предаване тези хора са изследвали проблема много преди ние изобщо да сме чували за него. А сега озонът се променя точно според предвижданията им и точно в такива мащаби Тези хора бяха поканени в предаването като експерти и водещият ги попита: „Е, какво мислите по въпроса?" Този водещ се правеше на голям юнак, като ги питаше: „Какво предлагате? Вие, приятели, знаете всичко по въпроса, така че кажете ни как-во да правим с този озон?" Мъжът отговори: „Нищо не можем да направим." Не мисля, че на управниците им харесва да чуват подобни изявления по големите телевизионни канали. Водещият попита: „Какво искате да кажете, как така не можем нищо да направим?" Учените отговориха: „Е, смятате ли, че ще успеем да убедим целия свят да си сътрудничи?", а това е първото необходимо условие; ние обаче все още не можем да го постигнем, след цели 15 години! „Представете си, че накараме цялата планета да каже: Добре, от днес прекратяваме това. Никога повече няма да използваме химикали, които разрушават озона." Ученият каза: „Добре, да речем, че го направим. Да предположим, че сме накарали целия свят да спре с химикалите. Това все още не решава проблема." Журналистът попита: „Какво искате да кажете? Няма ли озонът да се възстанови сам?" Ученият отговори: „Не, защото дезодорантът, с който се пръскахте вчера, е останал на повърхността на земята, а на ХФВ молекулите им трябват 15-20 години, за да стигнат до озоновия слой. Облакът от вредни вещества, който бавно се издига и разяжда озона, ще съществува още 15-20 години, дори ако още днес спрем произ-водството им. И ще продължи да го разрушава все по-бързо и по-бързо, защото през последните години ние използвахме все по-голямо количество от тези химикали." Той заяви: „Вече няма да има озонов слой", мисля, че каза до 10 години, „и не виждам никакъв изход." Ако изгубим озоновия слой, ще се окажем в голяма беда. Всички животни по света ще ослепеят. Няма да можем да излизаме през деня без скафандър - всеки квадратен сантиметър от тялото ни трябва да бъде покрит - и без специални очила с 11УС-филтър и т. н. За кратко време ултравиолетовите лъчи просто ще ни убият. И ние бързо напредваме в тази посока. Ако не вярвате, прочетете съобщението в списание 1Уа1181гее( Лигпа! от януари 1993 г. ...Там пише какво се случва в южната част на Чили, близо до озоновата дупка над Южния полюс. Животните започват да ос-лепяват. Хората, които живеят там, имат дебела и тъмна кожа и цял живот са прекарвали на открито, но сега по телата им се появяват изгаряния, докато вършат ежедневната си работа. Проблемът се разпространява в Северно Чили и започва да се среща навсякъде другаде. Тъй като целият озонов слой прилича на швейцарско сирене, по Земята вече няма безопасни места. Никой не може да предвиди къде над повърхността на планетата ще се появят дупки, защото те се местят от година на година. След още няколко години ще бъдем в голяма беда. За проблема с озона се е знаело още по времето на президента Рейгън. Когато агенциите по защита на околната среда го питаха: „Какво ще правим с проблема с озона?", Рейгън отговори твърде лекомислено. Той каза нещо от рода на: „А, да, за да решим проблема, ще произведем шлифери и тъмни очила." Чиста работа, какъв ви е проблемът? Тук става въпрос за живота на Земята, за самото ни съществуване, а правителствата продължават да се държат така, сякаш това няма никакво значение. Актуална информация: От юни 1996 г. пред нас се откри нова възможност. М о ж е би намерихме начин да излекуваме Земята от екологичните й проблеми. Това е резултат от работата на една нова програма, която наричаме „Земя-Небе". М н о г о бих искал да ви к а ж а д о к ъ д е ни доведе работата с Цветето на Живота, но сега не му е времето. Трябва да се напише друга книга, защото тази нова информация е твърде обширна, за да я представя накратко в тази актуализация. Всичко, което мога да ви кажа, е че съм голям оптимист по отношение на оцеляването на Майката Земя в третото измерение. О т парниковия е ф е к т към ледниковия период През първата седмица след избирането му на президентския пост към Буш се обърнаха 700 екологични организации - и 700-те в пълно единодушие и съгласие. Те казаха: „Има един проблем, който е още по-голям от този с озоновата дупка и океаните; най-големият проблем, който ни е известен, е парниковият ефект. Ако не го спрем в най-скоро време, той ще разруши планетата." Всичките организации бяха постигнали съгласие помежду си по този въпрос и бяха убедени, че нещата стоят точно така. За известно време Горбачов и правителствата по света говореха как ще изведат в орбита космически станции, с които да наблюдават екологичната ситуация и да предприе-мат съответните мерки. Горбачов беше много ентусиазиран по този въпрос. След това те според мен изоставиха всичко това, просто се отказаха, макар че и до сега наблюдават внимателно развитието на нещата. Положението е твърде безнадеждно. На фиг. 3-7 е показана спътникова снимка на океана, направена над Австралия. Тъмното петно над Австралия и Нова Гвинея показва, че през 1992 г. водата в океана е достигнала най-високата си температура, отбелязвана някога в историята - 86 градуса по Фаренхайт (30° С). Океанска вода с температура 30° С! Ако петното се разпространи по екватора, ще се случи точно това, което беше предсказал Джон Хеймакер. Няма да разглеждам подробно така наречения парников ефект, но в основата си той е свързан със скалите, минералите и дърветата. Един акър (около 4 декара) дървета съдържат средно 50 000 тона въглероден диоксид. Когато дърветата се отсичат, изгарят или просто умират сами, целият този въглероден диоксид се освобождава в атмосферата; когато се натрупа определено количество от него, започва ледникова епоха. Хеймакер е намерил доказателства, че именно това е довело нашата планета до последните няколко ледникови периода. Той ги е събрал предимно от образци от земната кора, взети от дъното на древни езера. Дори при разглеждане с просто око слоевете по тези образци показват, че в продължение на милиони години Земята е преминавала през определени цикли: 90 000 г. ледников период, последван от 10 000 г. с умерен климат, след това отново 90 000 г. ледников период и 10 000 умерен климат. Тези цикли са се повтаряли много, много дълго време. И още нещо, което е открил Хеймакер - и други учени го потвърждават - че периодът на умерен климат е преминавал в ледников само за 20 години! Хората, които от доста време проучват този въпрос, смятат, че ние сега сме в 16-та или 17-та година от този 20-годишен преходен период, но разбира се, никой не знае това със сигурност Те дори казват, че когато този 20-годишен период свърши, само за един ден (едно щракване с пръсти) - за по-малко от 24 часа всичко ще свърши. Облаци ще покрият Земята, средната температура ще падне до 10° С под нулата и повечето райони по Земята няма да видят Слънцето през следващите 90 000 г. Ако тези хора са прави, имаме още няколко години да се радваме на слънчевата светлина. Ще става все по-топло и по-топло, все по-горещо и по-горещо, докато един ден, хоп! и всичко ще свърши. Няма да ви описвам подробности от работата на Хеймакер, но ако искате да се запознаете с нея, ви предлагам да я прочетете сами. Тя е озаглавена „Оцеляването на цивилизацията". Б ъ р з преход о т л е д н и к о в и я период към затопляне Учените току-що откриха още нещо удивително, което потре-се мнозина: трудно им беше да повярват. Те смятаха, че когато ледниковият период отстъпи, за новото затопляне ще са нужни хиляди години. Но сега разполагаме с доказателства, че всъщ-ност това ще отнеме само три дни - както се твърди в една статия от списание Пте. Преходът от топлина към студ продължа-ва 20 г., а от студ към топлина - три дни. Така че парниковият Никой не знае отговора, но стряскащото е, че учените се опитват да предложат възможни отговори, които не са проверени и доказани. Те спорят помежду си чий отговор ще се окаже най-добър и кой какво трябва да нап-рави, но никой не знае със сигурност. Също като проблема с озона - има може би 15 различни идеи как да постъпим с озона, но всяка от тях може да подобри или да влоши положението. Никой не знае как ще се развият нещата, защото никога досега не ни се е случвало подобно нещо. Като че ли сме склонни да експериментираме върху себе си, за да разберем ще оцелеем ли, или не. П о д з е м н и т е а т о м н и бомби и хлорфлуоркарбонатите ( Х Ф В ) И като капак на всичко, се появяват много други проблеми. Някои от тях са толкова страшни, че правителствата се боят изобщо да ви споменават за тях. Те няма да ви съобщят за един от тях, но аз просто трябва да ви го кажа, защото е толкова важен, че някой наистина трябва да ви го каже. Зная, че те не ис-кат за ви говоря за него, но не мисля, че могат да ме спрат. Ние откриваме ХФВ в горните слоеве на атмосферата. Сега „авторитетните експерти" в правителството казват, че ХФВ-продуктите като фреона се издигат нагоре, защото са по-леки от въздуха. Но истината е друга - и ако сте учени, можете да проверите това - ХФВ не са по-леки от въздуха, те са четири пъти по-тежки от въздуха ! Те слизат надолу, а не се изди гат нагоре! Как тогава са се озовали там горе? Може би чрез 212-те надземни атомни бомби, които нашите правителства са взривили из целия свят. Много хора подозират, че точно така ХФВ са попаднали там и всъщност не ние с нашите климатици сме предизвикали голямата част от проблемите. Причината е в правителствата, разполагащи с атомно оръжие. В един момент всички те слязоха под земята със своите бомби и ние си помислихме: чудесно, те взривяват бомбите под по-върхността; сега нищо няма да се случи. Е, приятели, това изоб-що не е чудесно. Това вероятно е най-опасното нещо на света в момента, по-опасно дори от проекта НААКР*, а те продължават да го правят. Сега ще ви кажа нещо, което не мога да докажа, затова можете да не ми вярвате, докато сами не получите доказателства. Адам Тромбли, известен учен, изиграл важна роля в наука-та, наблюдава подземните атомни взривове по целия свят. Той вероятно е най-добре осведоменият човек на Земята по този въпрос - това се признава дори от правителствата. Тромбли обяснява какво се случва, когато се взривяват атомни бомби под повърхността. Енергията не може просто да остане там, на едно място; тя трябва да отиде някъде, така че се разпространява под Земята, като разкъсва вътрешността й, разрушава пластовете й и нанася неописуеми разрушения, докато се мята вътре като топка за пинг-понг. Това „подскачане" продължава около 30 дни след взрива. Тромбли, както Жак Ив Кусто и други, също има теория, ко-ято предсказва какво ще се случи - и всичко това се случва в момента\ Почти преди 10 г. Тромбли предсказа, че за кратко време водите на Индийския океан ще спаднат с около 7 м - също както Жак Ив Кусто предсказа, че Средиземно море ще загине за 10 години. Много известни хора днес заявяват високо исти-ната, но малцина ги слушат. Ако Тробмли е прав, трябват ни само още няколко атомни взрива и цялата планета буквално ще * НААКР - Проект за високочестотно активно изследване на северното сияние. - (бел. прев.) се разпадне на малки парчета. От 1991 г. насам правителства-та по цял свят са в състояние на тревога от първа степен във връзка с предсказаните от Тробмли промени със Земята . Те са изплашени до смърт. И все пак, струва ми се, че Китай току-що взриви още една бомба, а САЩ говорят, че ще взривят следващата просто защото го е направил Китай! И все пак животът продължава. Добре, че съществуват други нива за нашия дух, освен физическото. Ако ги нямаше Извисените учители и нашият висш аспект, щяхме да бъдем в безнадеж-дно положение. Но благодарение на работата на други извисени души, вие, както и цялото човечество, едва сега започвате да живеете. Не след дълго ще се родите в нов, чист и прекрасен свят - да благодарим на Бога, защото няма на кого другиго да благодарим, освен на Бог. С нас всичко ще бъде наред и ние ще се справим. И все пак, да продължим понататък... Актуална информация: Спомнете си, че преди да бъде взривена първата атомна бомба, проф. Айнщайн не е знаел със сигурност дали верижната ядрена реакция ще спре, след като първоначалният запас от гориво се из-разходи. Правителството е било наясно, че взривяването на атомна бомба би могло да предизвика края на света и всичко живо да изчезне за няколко минути. Но все пак те са го направили! Това е духовно невежество! Сега сме изправени пред друг исторически момент, когато правителството отново е решило да рискува живота на хората. Когато през 1997 г. стартира проектът НААКР, то не знаеше със сигурност дали атмосферата няма да се разруши. Те все още не са наясно с продължителния му ефект във времето, също както през Втората световна война не знаеха как ще завърши проектът Манхатън. Какво е НААКР? Вие имате право да знаете. НААКР озна-чава Нщп-Ргециепсу Астлуе Аигога1 Кезеагсп Ргозес* - Проект за активно високочестотно изследване на северното сияние. Всъщност това е оръжие, значително по-страшно от атомната бомба. Намерението им е да пуснат свръхмощно лъчение от 1,7 гигавата (милиарда вата) в йоносферата и на практика да на-карат горния й слой буквално да закипи, за да създадат огледало и/или изкуствена антена, с която да предават колосално количество енергия до всяка точка на Земята. Тя може да бъде използвана, за да се управлява климатът на цялата планета, да се поразяват или разрушават определени екосистеми, да се изкарват от строя комуникационните мрежи и освен това да се въздейства върху нашето настроение и психично състояние Да не говорим, че могат да се опитат да използват това съоръжение, за да разрушат или да управляват новата решетка на Хрис-товото съзнание около Земята. Прочетете книгата на Жан Менинг и д-р Ник Бегич „Ангелите не свирят на тази арфа" (1еапе М а п ш п § , Бг. № с к В е § к п „Ап§е18 Боп'1 Р1ау Т1ш Н А А К Р " ) * . Тепърва ще научавате повече. Актуална информация: През 1995 и 1996 г. тайното правителство взриви шест атом-ни бомби в район близо до остров Мурея, част от Френско Таити. Франция заедно с няколко други страни постави тези бомби на едно свещено място във физическото тяло на Майката Земя. Ако бяха направили това с вашата родна майка, бихте го нарекли жестоко изнасилване. Това бяха неутронни бомби, които не разруша-ват постройките, а „само" всичко живо наоколо. Ако Земята беше жена, то мястото, на което те умишлено пос-тавиха бомбата, би бил нейният перинеум. Ако оттам прокараме права линия през центъра на Земята, ще стигнем до нейната коронна чакра, т.е. Великата пирамида в Египет. Това място беше обект на особено внимание - тайното правителство затвори цяла-та Велика пирамида за три дни, като не позволяваше на никого да се доближи до нея, за да провери как резултатите от действията му се отразяват върху съзнанието на планетата. Те се опитваха да разрушат определено енергийно поле, създадено, за да защитава Земята. Можем да го наречем една от банките на земната памет. Аз и вие го наричаме Христово съзнание. Те - тайното правител- * Игра на думи, НААКР звучи като англ. дума „Ьагр" - арфа. (бел. прев.) ство - се страхуваха от това ново съзнание, но смятам, че сега този проблем до голяма степен е решен. Полярностите на Земята започнаха бавно да се сближават. До-като пишех това през 1993 г., ние живеехме в период на планетарно себеосъзнаване. Сега, през 1997 г., вече сме пред прага на обединението на планетата, основано върху разбирането. Все още ни предстои голямото изпитание, особено ако тайното правителство реши да използва НААКР, за да се опита да разруши Решетката на Христовото съзнание. Меморандумът на Стрекър за С П И Н ЕТО още една драма. Всъщност, има много други опасни ситуации (мога да ви говоря с часове), но ще ви запозная само с тази - за СПИН. Ако не сте чели Меморандума на Стрекър или не сте гледали видеоматериала, препоръчвам ви да го направите. Правителството наистина се опитва да потули информацията. Д-р Стрекър направи видео-меморандум по въпроса за СПИН, като изложи своето мнение. Той е изключително умен човек. Работил е с ретровирусите и е специалист по тези въпроси. Той показа видеоматериала по телевизията и беше заплашен от правителствени служители. Вероятно те убиха брат му и сенатора, който го спонсорираше. Но не направиха нищо на самия Стре-кър, сигурно защото би било твърде очевидно. Той разпростра-ни много от своите видеоматериали. Изнесе ги пред света, макар че вие може и да не сте чули. Във филма си д-р Стрекър показва как ООН се опитват да разрешат екологичните проблеми. Те знаят, че основният еко-логичен проблем в цял свят е пренаселеността. При тогаваш-ните темпове на нарастване на населението то би се удвоило до 2010-2012 г. Но процесът се забави благодарение на това, че Китай ограничи раждаемостта до едно дете в семейството, както и на сериозните усилия на останалите държави по цял свят. Но все пак те смятат, че това рано или късно ще стане. Изчислено е, че някъде до 2014 г. населението на Земята ще се удвои. Компютърните модели показват, че ако това стане, всички хора на планетата ще загинат или, според твърдението на ООН, ще предпочетат да са мъртви, защото и без това вече ни е доста трудно да живеем при население от почти 6 милиарда души. Представяте ли си какво би било, ако бяхме 11 или 12 милиарда? Това просто е невъзможно, поне при сегашната система. Така че, ако вие бяхте в ООН и знаехте за това вероятно бъдещо бедствие, и ако можехте да вземате решения, какво бихте направили? Аз не съдя хората, които го сториха - представете си, че бяхте на тяхното място и разполагахте с огромна власт Виждате, че Земята се приближава до задънена улица и ще бъде тотално разрушена, ако нещо не се промени. Така че те взеха решение - и д-р Стрекър показа меморандума по телевизията. ООН решиха, че вместо да се чудим какво да правим с тези 11 милиарда души, по-добре веднага да се създаде вирус или заболяване, което да убие точно три четвърти от населението на Земята. С други думи, вместо броят на хората да нарасне до 11 милиарда, сегашното население да се намали с три чет-върти. Д-р Стрекър показа оригиналния документ на ООН, в който се планира да се унищожи три четвърти от населението на Земята. Той доказа научно как именно ООН е направило това. Взели са вирус от овца и вирус от крава и са ги кръстосали по определен начин, за да получат вируса на СПИН. Но още преди да го разпространят, са създали и лек срещу него. Според д-р Стрекър, в момента правителствата разполагат със средството за лечение на вируса. Хората, измислили всичко това - и историята ще го потвърди - очевидно са били доста предубедени, защото са под-брали две групи хора: цветнокожите и хомосексуалистите. Сред общността на хомосексуалистите в Хаити избухнала епидемия от хепатит В; на всички трябвало да се направи вакси-на срещу него. Тогава агенти на ООН взели вируса на СПИН, вкарали го във ваксината и го инжектирали на хората. Ето как е започнало разпространението на вируса според д-р Стрекър. Има още едно неоспоримо доказателство за истинността на ду-мите му - в останалия свят вирусът е бил инжектиран не само на хомосексуалистите. В Африка, където най-малко 75 милиона души са болни от СПИН, още от самото начало и до днес съотношението между заразените мъже и жени е почти 50 на 50. Само в Хаити и вероятно в САЩ инфекцията е разпространена изключително сред хомосексуалистите. Ако погледнете статистиката за страната, ще забележите, че сега жените се разболяват от СПИН по-бързо от останалите групи население. Скоро при-родата ще приведе всичко в равновесие и ще видим същата картина, която наблюдаваме навсякъде по света, т. е. еднакъв брой мъже и жени, заразени със СПИН. Това не е болест на гейовете - те нямат нищо общо. Причината е в предубедеността на хора-та, които са я създали. Според д-р Стрекър, Световната Здравна Организация, ста-нала инструмент в създаването на тази болест, е разтревожена от някои други заболявания - както и лекарите навсякъде по света. Да вземем например рака: лекарите се безпокоят, че в един момент ракът ще стане заразен и ще се предава като грипа чрез въздуха или водата, а няма да се дължи на замърсена околна среда, неправилно хранене или нещо такова. Просто минавате покрай човек, болен от рак, и се заразявате. Но броят на различните ракови вируси е толкова малък, че вероятността от такова заразяване е твърде незначителна. Това би могло да стане, но в много редки случаи. Що се отнася до СПИН, обаче, съществу ват 90 004 или 6 561 000 000 000 000 съвършено различни видове вируси на СПИН - това е доста голяма цифра. И всеки път, когато някой се заболява от СПИН, възниква съвсем нов вирус, който дотогава не е съществувал. Това значи, че от математическа гледна точка е неизбежно СПИН да започне да се разпространява много бързо по целия свят, също като простудните заболявания - всичко е въпрос на време. Според някои слухове, Световната Здравна Организация е сигурна, че процесът на бързо разпространение на СПИН вероятно вече е започнал. През 1990 или 1991 г. СЗО изследва едно африканско племе от 1400 души, включително малките бебета и старците, които едва ли упражняват някакви сексуални практики (знаем, че бебетата нямат отношение към секса), и се оказа, че абсолютно всеки (без изключение) член на племето е болен от СПИН. Тогава СЗО тайно обяви, че този тип вирус вероятно вече се предава чрез въздуха и водата, което означава, че може да се разпространи като горски пожар или като обикновена настинка. Както при всяко друго ново заболяване, ще има латентен период от няколко години. Ако това стане, как можете да бъдете сигурни, че сте в безопасност? Вие трябва да знаете всичко това - вие сте нещо повече, отколкото мислите! Актуална информация: Да видим и положителната страна на нещата. Преди около 5 г. в Калифорнийския университет в Лос Анджелис лекарите започнаха да изследват едно момче, родено със СПИН. То е било наблюдавано при раждането си, на 6 месеца и на 1 година. Тогава все още било заразено със СПИН. После го изследвали чак след като навършило 5 г. Когато направили тестовете, от СПИН нямало и следа. Сякаш детето никога не е било болно. Те не можели да раз-берат как е придобило имунитет; знаели само, че това наистина е станало. Проверили всичко, за което се сетили, включително и неговата ДНК. И тук открили промяната. Това момче нямало нормална човешка ДНК! Ние и м а м е 64 нишки Д Н К , но в нормалното човешко тяло само 20 от тези нишки са активни. Останалите са инертни или не работят, освен три, които са стоп- и старт-програми. При това дете се оказали включени 24 нишки - то намерило начин да мутира, което му създало имунитет срещу С П И Н . В с ъ щ н о с т тестовете показали, че има имунитет срещу абсолютно всичко. Оказало се, че имунната му система е 3000 пъти по-силна, отколкото при нор-малните хора. След това било открито още едно дете в същото състояние: отначало имало СПИН, после включило тези 24 нишки и получило имунитет срещу СПИН и други болести. Били открити 100, после 10 000 деца. Сега учените от Калифорнийския университет смятат, че такава промяна се наблюдава при 1% от населението.Те мислят, че днес 55 милиона деца и възрастни вече не са човешки същества от гледна точка на своята ДНК. В момента това се случва с толкова много хора по света, че според науката сме свидетели на раждането на нова човешка раса, ко-ято преодолява проблема със СПИН. Новите хора практически не могат да се разболеят. Интересно е и друго: през ноември 1998 г. беше обявена статис-тиката за 1997 г. на заболелите от С П И Н , според която процентът им е спаднал до 47%, което е най-големият спад в историята, що се отнася до едно такова сериозно заболяване. Може ли това да е една от причините? И още нещо: в книгата на Джефри Сетъновър „Разшифроване на Библейския к о д " се казва, че когато д у м а т а С П И Н е прекарана през кода, са излезли всички свързани с нея думи. Появили се думите „в кръвта, смърт, унищожение, под формата на вирус, НГУ7, имунна система, р а з р у ш е н и е " и т. н. Но имало и други думи, които изследователите по онова време не могли да разберат, и едва сега, в светлината на гореизложената информация, те придобиват смисъл. Думите били „краят на всички болести". Това вероятно е най-голямото събитие в съвременния свят. Решаване на проблемите на З е м я т а Ако не бяхме многоизмерни същества, ако бяхме само физически тела, свързани със Земята, и нямаше къде другаде да отидем, щяхме да се окажем в много сериозно положение. Но тъй като сме онова, което сме, събитията на нашата планета могат да станат средство за нашето огромно израстване. И все пак, ако осъзнаем тази изключително опасна ситуация, в която се намираме, бихме могли да пробудим в себе си своята истинска същност. Единствената причина, поради която казвам тези думи, а не ги запазвам в тайна, е че ние приличаме на група * „Майя (от санскрит „измама", „илюзия") - в дзен-будизма така се нарича светът на явленията и формите, който непросветленият дух чрез илюзорната сила на мисленето вижда като единствената реалност, като по този начин видимото, илюзията, се смята за същност на нещата, за разлика от непроменливата, абсолютна същност (Брахман), постигана чрез пробуждане, просветление и нирвана, (бел. прев.) хора в потъващ кораб. В него има огромна пробойна и вътре нахлува вода. Сега не е време да си седим и да си играем игрички, да се занимаваме с нашите си работи и да мислим по обикновения начин. Ако не знаехме истината за състоянието на околната среда, можехме просто да си живеем както преди и да не предприемаме нищо. Не ви предлагам да станете активисти в някое движение за защита на околната среда, макар че в това няма нищо лошо. Онова, което ме вълнува, е по-скоро вътрешното действие, медитацията, чрез която можем съзнателно да възстановим връзката си с всичко живо около нас. За това говорят даоистите: „За да направиш нещо, трябва да го бъдеш." Няма нищо лошо в активните дейности, но мисля, че тук са необходими друг вид действия. Нужно е състояние на ума, при което ние осъзнаваме ситуацията, започваме да я приемаме сериозно и действаме така, че наистина да променим съзнанието си. И докато напредваме, онези аспекти вътре в нас, върху които трябва да се съсредоточим, ще започнат малко по малко да ни се разкриват. Ако хората осъзнаят „другата страна на медала" на живота, ще разберат и факта, че когато висшето съзнание навлезе в третото измерение, екологията няма да бъде реален проблем, въпреки че от гледна точка на третото измерение ще изглежда като края на света..." източник: "Древната тайна на цветето на живота" - Друнвало Мелхизедек

Може да се разбира по много начини, но преди всичко децата са доверчиви, както се споменава за любовта/1Корл13/, че на всичко хваща вяра, не търси своето, не се гордее. Навярно това се има в предвид, а не самоволното смирение, тоест смирението пред Бога. Може ли човек без вяра, да е смирен пред Бог? А кога идва вярата и кога си отива? А какво е вярата и колко вида вяра има , вяра от изпитани опитности, от това че си се убол, или опарил от нещо, вярата на убеждението, на доказателствата. Вярата че си на прав път защото някой просто е прогласил това/ примерно ,че един е неверник ,а другият правоверен./ какво ще накара атеистът да повярва ,че има и друг свят извън този, че съществуваме и извън тази сегашната, материална обвивка, ако не доказателствата. кое кара човек да следва десният или левият път? или дори и да се е отклонил временно да се завърне отново, за да му служи ,от убеждения ,а не от сляпа вяра. Доколко устойчива е сляпата вяра. ако човек не се смири, не може да се запознае с вярата , а точно тя е силата, която го мотивира , че и когато е трудно, ще може да се изправи . ако нямаш смирение как ще имаш любов, мекота, сила , вяра, търпение . вярата идва когато бръкнеш като Тома с пръст в раната. вярата идва когато острието е опряло в костта . вярата идва когато търсиш, когато се стремиш . вярата идва когато мечтаеш за нещо по- добро а който търси намира и на който хлопа, ще му се отвори.

http://www.vbox7.com/play:ff1ccce2c2 http://www.vbox7.com/play:a28bce7928 http://www.vbox7.com/play:96deb974

Земята като жив организъм ... и нейните рожби отгледани в скута и Незавършените картини на един художник или незавършените скулптури на ваятел . Кой движи длетото на скулптора, може би карма, може би свободна воля, стремеж към съвършенство, познание ,истина, опитности ... всеки избира сам.

...нещо не схващам ,за какво са всички тези препирни, нека всеки работи на своята си нивичка, пък тогава най-вероятно и общата ще се оправи. вместо да влизате в конфликти тук, по -добре пишете в темичката- какво ще обедини българите. относно това що за стока е българинът, българинът по моето скромно мнение е доста талантлив , но мисля че едно от нещата ,които му липсват е колективният дух. ...специалисти и кадърни хора у нас има и ще има, тъжното е че се реализират на запад ,след като тук се подиграват с труда им , а относно темите за "голямата екскурзия" /без да ставам адвокат на никого / искам да спомена, че някои от новоизлюпените софиянци , хабер си нямат понякога за някои процеси, които протичат в провинцията ... София не е БЪЛГАРИЯ , толкова е просто, мнозина го забравят и нека не делим хората на такива от провинцията, и на такива от "столицата" нека не ги делим и според вкусовите им предпочитания / шкембе чорба , чесън, или кебапчета/ нерядко точно невегетарианците, имат повече стойностни качества, отколкото високопарните претенции на вегетарианците. всички сме в един кюп , дами и господа , така че дерзайте и Успех.

"‎...Душа, която не иска да свети, е душа, която се бори с Бога. Такава борба е имал един от видните представители на Израил – Яков. Като се е връщал при баща си, той цяла нощ се е борил с Бога. Най-после този неизвестният го бутнал в бедрото, и той охромял. Сега всички се борите с Господа. Вие искате да го заставите да ви даде всичко в този свят, каквото вие искате. Казвам: Било ли е време, когато Господ да не е давал на хората, каквото са искали? Не е било. Ние сме най-своенравните деца. От памтивека Бог постоянно се жертва. Ние живеем в неговия живот. Ние сме всички храненици. Разбирате ли? Храненици, ама хиляди и хиляди същества дават своя живот за вас. Житните зърна дават своя живот, черешите, орехите, кокошчици, патици, агънца, теленца и други тям подобни, всичко в света дава своя живот. За кого? За тези храненици, които имат особено мнение, че всичко за тях трябва да се жертва, а те за никого да не се жертват. И когато ние направим някой път едно добро, то е една жертва от излишъка. Имаш някоя варена кокошка, държиш я няколко дена, и когато се развали, дадеш един копан на някого и казваш: „Да знаеш, че аз ти направих едно добро“... Тогаз те ще просветнат! Братя и сестри на Христа, НБ Сила и живот 5 сер. 23 октомври 1921 г. Петър Дънов, Учителя с благодарност към Веселин Стоянов.

КНИГАТА ЙОВ 1:1 Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото. 1:2 И родиха му се седем сина и три дъщери. 1:3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток. 1:4 И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях. 1:5 И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно. 1:6 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. 1:7 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея. 1:8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? 1:9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога? 1:10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята. 1:11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице. 1:12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа. 1:13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, 1:14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях, 1:15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя. 1:16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя. 1:17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя. 1:18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, 1:19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя. 1:20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се. 1:21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име. 1:22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога. 2:1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа. 2:2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея. 2:3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина. 2:4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си. 2:5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице. 2:6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази. 2:7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му. 2:8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел. 2:9 Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри. 2:10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си. 2:11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат. 2:12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърлиха към небето. 2:13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма. 38:1 Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза: 38:2 Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи? 38:3 Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай. 38:4 Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен: 38:5 Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея? 38:6 На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък, 38:7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост? 38:8 Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка, 38:9 Когато го облякох с облак И го пових с мъгла, 38:10 И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати, 38:11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни? 38:12 Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й, 38:13 За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците 38:14 Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло, 38:15 А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши? 38:16 Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната? 38:17 Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта? 38:18 Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това. 38:19 Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й, 38:20 За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й? 38:21 Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни! 38:22 Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката, 38:23 Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война? 38:24 Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър? 38:25 Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма, 38:26 За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек, 38:27 За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне? 38:28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата? 38:29 От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? - 38:30 Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва. 38:31 Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона? 38:32 Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й? 38:33 Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята? 38:34 Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води? 38:35 Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни? 38:36 Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци? 38:37 Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове 38:38 Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят? 38:39 Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки, 38:40 Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват? 38:41 Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога? 39:1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите? 39:2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? - 39:3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си. 39:4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях. 39:5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец, 39:6 За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище? 39:7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара. 39:8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина. 39:9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли? 39:10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе? 39:11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си? 39:12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти? 39:13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са? 39:14 Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта, 39:15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче. 39:16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности: 39:17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум. 39:18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му. 39:19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива? 39:20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно. 39:21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията. 39:22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча, 39:23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата. 39:24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост. 39:25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането. 39:26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг? 39:27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините? 39:28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места. 39:29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч. 39:30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той. 40:1 Господ проговори на Иова и каза: 40:2 Тоя, който е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него? Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на всичко това. 40:3 Тогава Иов отговори Господу, казвайки: 40:4 Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си. 40:5 Веднъж съм говорил, и не ща да отговарям вече, Дори дваж, но няма да повторя. 40:6 Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза: 40:7 Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай. 40:8 Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си? 40:9 Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него? 40:10 Украси се сега с превъзходство и достолепие, И облечи се в чест и величие. 40:11 Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го; 40:12 Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им; 40:13 Скрий ги купно в пръстта; Вържи лицата им в скритото място. 40:14 Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси. 40:15 Ето сега речния кон {Еврейски: Веемот.} който съм направил както и тебе; Яде трева като вол. 40:16 Ето сега, силата му е в чреслата му, И якостта му в мускулите на корема му. 40:17 Клати опашката си като кедър; Жилите на бедрата му са сплотени. 40:18 Костите му са като медни цеви; Ребрата му са като железни лостове. 40:19 Той е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, го е снабдил с меча Си. 40:20 Наистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове. 40:21 Ляга под сенчестите дървета, В скривалището на тръстиката, и в блатата; 40:22 Сенчестите дървета го покриват със сянката си; Върбите на потоците го обкръжават. 40:23 Ето, ако би придошла река, той не трепери; Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му. 40:24 Може ли някой да го хване когато е на щрек. Или да прободе носа му с примка? 41:1 Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже? 41:2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука? 41:3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи? 41:4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга? 41:5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си? 41:6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците? 41:7 Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия? 41:8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това. 41:9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек? 41:10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене? 41:11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое. 41:12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство. 41:13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}? 41:14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни. 41:15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани; 41:16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях; 41:17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят. 41:18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората. 41:19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат. 41:20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики. 41:21 Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му. 41:22 На врата му обитава сила, И всички заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него. 41:23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати. 41:24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък. 41:25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват. 41:26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела. 41:27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво. 41:28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама; 41:29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието. 41:30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята; 41:31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро. 41:32 Остава подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост. 41:33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх. 41:34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}. 42:1 Тогава Иов отговори Господу, казвайки: 42:2 Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано. 42:3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал. 42:4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай. 42:5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда; 42:6 Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел. 42:7 А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов. 42:8 Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов. 42:9 И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова. 42:10 И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше по-напред. 42:11 Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица. 42:12 Така Господ благослови последните дни на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици. 42:13 Още му се родиха седем сина и три дъщери; 42:14 и първата си дъщеря нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-апух. 42:15 И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на {Еврейски: Между.} братята им. 42:16 Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си до четири поколения. 42:17 И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.

.КНИГАТА НА ПРОРОК ЙОНА 3:1 И Господното слово дойде втори път към Иона и рече: 3:2 Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам. 3:3 И тъй, Иона стана и отиде в Ниневия според Господното слово. А Ниневия бе твърде голям град, който изискваше три дни за да се обходи. 3:4 И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана. 3:5 И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния; 3:6 понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел. 3:7 И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; 3:8 но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им. 3:9 Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем? 3:10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи. 4:1 А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува. 4:2 И помоли се Господу казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото. 4:3 Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра отколкото да живея. 4:4 А Господ рече: Добре ли е да негодуваш? 4:5 Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града. 4:6 И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Иона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата. 4:7 А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна. 4:8 И щом изгря слънцето Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Иона, така щото примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра отколкото да живея. 4:9 А Бог рече на Иона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт. 4:10 Тогава рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина. 4:11 А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?

http://www.youtube.com/watch?v=wI_OpZiMdeU&feature=player_embedded ...оказва се , че и Слави има попадения понякога...

39 И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.'' ' 42 Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.'' ''35 И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки: 36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.''

...

Матей 21 33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. 34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му. 35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. 36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. 37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми. 38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. 39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. "...Тържественото влизане на Христос в Ерусалим стана в първия ден на седмицата. Тълпите, които се бяха стекли във Витания, за да Го видят, Го придружиха, за да бъдат свидетели на Неговото посрещане. Мнозина, които пътуваха към града, за да отпразнуват Пасхата, се присъединиха към придружаващото Исус множество. Цялата природа сякаш се радваше. Дърветата бяха облечени в зеленина и цветовете им пълнеха въздуха с приятния си аромат. Хората се въодушевяваха от нов живот и нова радост. Пак бе възникнала надеждата за новото царство. Във въображението си евреите виждаха римските войски изгонени от Ерусалим и Израил установен пак като независим. Всички бяха щастливи и възбудени. Надпреварваха се да Му отдават почести. Не можеха да Го приветстват с външно великолепие, но Му отдаваха поклонението на своите щастливи сърца. Не можеха да Му поднесат скъпи дарове, но постилаха дрехите си по пътя като килим и разхвърляха пред Него маслинени и палмови клончета. Не водеха тържествената процесия с царски знамена, но сечаха и постилаха палмови клонки, естествен символ на победата, и ги развяваха със силни възклицания и викове “осанна!”. ... " ...Само след няколко дни, подстрекавано от книжници и фарисеи, вместо "Осанна" и палмови клонки звучи зловещото "Разпни Го!"... ...А нима еврейският народ не е имал свободната воля да избира от " Осанна "до "разпни"...? А нима фарисеите не са имали свободната воля да избират . А римският управител... облечен във власт? А този свят, нима не можеше да се промени, ако Христа не беше разпнат ....? За какво са идвали пророците . За какво е дадена свободната воля на избор. Нима Бог е пращал пророците ,за да бъдат избивани с камъни..

Темата може да вземе такава насока, каквото вие пожелаете ,всичко зависи от участниците ,все пак има маркирани общи рамки . А относно разрешенията ,мисля че Станимир и Донка не биха имали нищо против

Все пак никой не твърди, че движението е задължително да бъде само напред и нагоре, а не и назад , надолу или с почивчици, още повече че същестува и правото на свободен избор. Въпросът е в скоростта, докато някои осъзнаят, че далеч не са само тела ,може и да не остане планета ,която да изхранва телата им. Винаги има различни гледни точки ... има интересни моменти и в споменатото от Канел - за камикадзетата ... всеки вярва че изпълнява Волята Божия, но дали е така наистина. Между другото точно на другия полюс седи и идеята за страданието като елемент на обучение, нерядко точно болката и страданието могат да принесат повече отколкото години розов, безоблачен , лесен и безпроблемен живот. това съвсем не значи, че не трябва да търсим промяната както в себе си, така и в света . но може би тук е мястото и на онова цитатче от Беинса - "който иска да променя света ,нека започне първо от себе си"

Обикновено повечето хора ,когато започват дадена дейност или работа имат предварително създаден план ,идея . Какво искат да направят, как да го постигнат, как биха го постигнали най- рационално или с минимален разход на усилия и време ,/това разбира се е според вкуса на изпълнителя/ Така че, съвсем логично е преди да дойдем тук за да изпълним набелязани цели / защото съм убеден, че някои са имали такива преди да дойдат тук, и са знаели защо идват тук/ да е имало съставен план, дали от други нива в нашата същност, или от други същества , едва ли е толкова важно в случая. Съответно при изпълнението на един план или задача , винаги могат да изникнат възможности за различни решения , които съвсем условно бихме могли да разделим на правилни и неправилни., които от своя страна могат да доведат до ускорението на поставената задачка или план, или обратното. ...Дали ще си жив или мъртъв в материален план и това е доста относително,защото като цяло това си е просто преход от твърдо материално състояние към нематериално ,най-общо казано. ...За колко време охлювът ще пресече пътното платно , на Вселената и е все едно, тя и той имат цялата вечност пред себе си , по- ценно е охлювът да усвои уроците и опитностите си ,за които е дошъл, да ги осмисли . Да си оставен сам на себе си, и това е добре , дадена ти е възможност да бъдеш индивидуалност, да се учиш ,да се развиваваш, да се трудиш . Дадено ти е богатството на свободният избор. Да сами сме, почти винаги в минутите на изборът, който правим / но и това е относително..../ Сам си ,за да се научиш да поемаш отговорност за постъпките си , за решенията Си . А не да прехвърляш отговорността за недачите или несполуките си, на някой друг или на обстоятелствата, случайностите. ...Човечеството ,както не е трудно да се досетим ,изобщо не е достигнало толкова далеч в духовен план, и е логично да се предположи ,че съществуват далеч по -развити цивилизации или йераррхии. И съответно те не са на върха на пирамидата... Ако те забележат ,че имаш нужда от нещо не биха те оставили да се провалиш...а едното от качествата ,които те притежават е да помагат, когато сметнат за необходимо. Така че, никой не е сам във Вселената. Но има един малък проблем, когато след време погледнем в огледалото, и разберем че това сме ние . Като цяло забелязваме само твърда материална обвивка и много често се отъждествяваме само с нея. Не помним какви сме били или какво сме били, не помним нищо от това,което сме научили и предстои пъзелът да бъде подреден отново, мисля че не без случайни събития и помощници. /... лично на мен, винаги ми е било интересно -какво кара другите да осъзнаят ,че са нещо повече от материя , и дали всички търсят доказателства за това ,защото това определено дава стимул и мотивация , да започнеш да променяш себе си и света в който живееш ,дори и по- малко/ А моето скромно мнение е, че когато човек започне да се възприема не само като тяло и неговите прилежащи нужди , или като личност и нейните цели /на моменти доста егоистични / тогава човек, започва полека да възприема и Планът ,който е бил предначертан за него.