Linki_Green

Съжалявам за загубата ти. Немога да се примиря туко така. Аз също се радвам, че я сънувам, но понякога се и плаша. Останала съм без думи вече.

Здравейте искам да споделя с вас какво сънувам в последно време. На 06.08.2009 година моя много близка и добра приятелка почина. Причините за смъртта и не са ясни, според нас (приятели, роднини, родители) не е нещастен случай, но за полицията е точно обратното. Както и да е това. Бяхме много близки. И от както почина аз я сънувам. Деня преди погребението сънувах духа й. Няколко дни след това сънувах как всичко си е наред с нея, събуждам се и първата ми мисъл е "Олее Настя си е добре, тя е жива" и в следващия момент осъзнавам, че нея я няма. На няколко пъти съм се опитвала да я питам "Какво се случи горе на скалата?" (там от където тя "падна"), но все не успявам, защото тя много бърза за някъде, и винаги трябва да тръгва. Една вечер сънувах как нейния глас ми казва: "Пете, те ме бутнаха, аз не паднах сама, Пете те ме хвърлиха!" (бях уплашена като се събудих) Имах и друг сън в който аз обикалям из едни тъмни улици и крещя "НАСТЯ КЪДЕ СИ?, МОЛЯ ТИ СЕ НАСТЯ ПОКАЖИ СЕ, МОЛЯ ТЕ!" и плача и крещя, след което Тя се появява и аз и се извинявам за нещо което още приживе и бях казвала а не трябваше, и се разплакахме заедно, прегърнати плакахме много, след което аз я попитах "Добре човече, аз като ти говоря ти чуваш ли ме?" (т.е. в реалния живот дали като и говоря нещо дали ме чува) и тя каза "Да Пете, спокойно чувам всичко" Онази вечер (18.10.09, към 4:30 заспах) сънувах как я прегръщам, как си говорим, чувставах се цяла, но и усещах, че скоро пак ще си тръгне, аз не исках, исках да я прегръщам колкото може по-дълго, по едно време тя стана и тръгна аз се опитах да я поселедвам, но се засуетих в един подлез и не успях, след което тръгнах да тичам сред хората. Спирах непознати, хващах ги за раменете и им крещях много исплашена "НАСТЯ КЪДЕ Е??, ВИДЯХТЕ ЛИ КЪДЕ ОТИДЕ НАСТЯ?" тичах и крещях, "НАСТЯ КЪДЕ СИ, НАСТЯ КЪДЕ СИ???" не я намирах. След което изведнъж се пренесох някъде другате, в съня си знаех, че това е нейния дом, говорих с майка й, говорих с адвокатката, говорех и с някакви други хора, след което ми казаха да седна и ми дадоха нещо метално голямо, беше като огледало и една жена казваше така: "Сега който има вярата ще я види, аз я видях" Както го държах и съвсем леко го завъртях под ъгъл и само видях нослето й, и всякаш се исплаших адски много, в съня си започнах да усещам как след малко ще умра. Имах чувството, че ще умра в съня си и се разкрещях "О, Боже мой, видях я, АЗ ВИДЯХ НАСТЯ, хора аз я видях, Мони (майка й) аз я видях, видях я бе, това беше Настя". И изведнъж сякаш испаднах в безтеглонност, и все едно щях да се пренеса някъде другада, усещах как ще изчезна, сякаш бях под действието на някакви опиати. Тръгнах по някакви стълби и само мисля,че казах "някой да ме хване, защото ще падна и ще умра" и майка ми се появи и ме хвана през ръцете и ме сложиха да седна, плискаха ме с вода. В съзнанието си виждах само нейното носле, знаех, че това беше Тя. След което мисля че се оправих, но продължавах в съзнанието си да виждам само тази сцена, и някак си се пренесохме с Мони (майка й) и адвокатката на мястото (Скалата) от която "падна" Настя, и от там на татък не помня какво беше. Имала съм и още много сънища, будила съм се на сън и съм крещяла: "НАСТЯ КЪДЕ СИ??" Благодаря на тези който са прочели всичко това. Искам да продължавам да я сънувам, но след това се чувствам много подтисната и сякаш безсилна за всичко около мен. Как да тълкувам това, че тя все бърза за някъде, как да си обясня това, че на няколко пъти ми е казвала "Пете те ме хвърлиха" Както и това, че тя ме чува докато и говоря.??