Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    167
  • коментара
    115
  • прегледа
    51833

За този блог

Беседи от Учителя, мисли, стихове, впечатления...

Entries in this blog

 

Великиятъ законъ

Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!“ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята... Какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която разширява човѣка, дава му подтикъ. Нѣкои хора казватъ, че човѣкъ като се влюби, не учи вече. Това не е вѣрно. Любовьта носи потикъ за знание. Онзи човѣкъ, на когото сърдцето се запали, той учи, той работи. Нѣкои казватъ, че Любовьта прави хората разсѣяни. Това което прави хората разсѣяни, не е Любовь. Когато нѣкой вълкъ иска да изяде нѣкоя овца това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ паритѣ на нѣкого, че иска да ги открадне, това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ нивата на нѣкого, че иска да я вземе, това не е любовь. Въ Любовьта има това качество, че когато човѣкъ залюби, не само, че оцѣнява нѣщата, но неговото сърдце се разширява, и той става щедъръ. Онзи който люби, кесията му е всѣкога отворена, и той мяза на изворъ, който постоянно изтича. Той не е като онѣзи варели, въ които се налива вино, и въ които постоянно се мѣри, колко изтича и колко остава. Той мяза на чешма, която постоянно тече и не изтича. Слѣдователно, можешъ ли да течешъ като единъ изворъ, любовьта е дошла въ тебе. Можешъ ли да виждашъ доброто въ всички хора, можешъ ли да виждашъ смисъла на нѣщата, като погледнешъ горѣ на небето, ти си при вратата на този великъ Божественъ животъ и Любовьта е дошла въ тебе... Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Въ съврѣменната религия сѫ изопачили това учение и казватъ: вѣрвайте въ Бога! Не е казано да повѣрвашъ въ Бога, но великиятъ законъ, който разрѣшава въпроситѣ, казва да възлюбишъ Господа! А сега хората взели този стихъ „да възлюбишъ Господа“ и го претълкували: „вѣрвай въ Господа“! Когато се отнася до служение на Господа, вѣрно е, че не може безъ вѣра, но когато разрѣшаваме най-важния въпросъ, необходимо е друго вѣрую, съ което ще можемъ да го разрѣшимъ. А то с: да възлюбимъ Господа! И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога! Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ. Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико. И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико. Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава. То е Божественото въ човѣка. Из Великиятъ законъ

Слънчева

Слънчева

 

Обичам те

"Няма друго лекарство освен безусловната любов. Не “обичам те, ако” или “обичам себе си, ако”. Няма “ако”. Няма оправдания. Няма обяснения. Просто обичайте. Обичайте себе си, обичайте съседа си, обичайте враговете си. Това е прост, здрав разум, но не можем да обичаме другите докато не заобичаме себе си. Затова трябва да започнем с любовта към себе си. Това е лечението. Три прости неща: истината, прошката и любовта към себе си. С тези три неща целият свят може да се излекува. (Дон Мигел Руис)"

Слънчева

Слънчева

 

Пророчествата на толтеките-Дон Мигел Руис, Мери Керъл Нелсън

Хората са многоизмерни в своето тяло, ум и душа, но по дух ние сме едноизмерни. Като многоизмерно живо същество всеки от нас възприема индивидуално хиляди неща. Като едноизмерни в своя дух ние възприемаме колективно хиляди неща едновременно. На физическо ниво сме открили, че телата ни са изградени от милиарди живи същества, които наричаме клетки. Всяка клетка е индивид, който можем да извадим от тялото и да запазим в лабораторията, където той ще продължи да съществува. В същото време тази клетка ще е все така част от тялото ни. Чернодробната клетка не осъзнава, че е част от едно цяло. Тя не знае, че заедно с другите клетки на черния дроб, мозъка и сърцето, костите и всички клетки в цялото тялотя спомага за образуването на това цялостно живо човешко същество. Всички хора заедно образуват живо цяло, което е орган на планетата Земя. За Земята всяко човешко същество е това, което е клетката за човешкото тяло. Клетките постоянно живеят и умират в тялото ни, както ние, хората се раждаме, растем и умираме. Тази постоянна смяна на човешки същества поддържа човешкият орган на земята жив. По същият начин в други времеви измерения този процес на преминаване от физически живот към физическа смърт се извършва из цялата вселена. Животът на Земята и извън нея е разделен на органи. Отделното човешко същество е част от органа, наречен човечество. Взети заедно, хората образуват орган на планетата Земя, който също като човешкото тяло е жив и има свой метаболизъм.... ******* Представете си хиляда нови компютри, съвсем еднакви, напълно празни, без информация. Когато вкараме в тях данни, всеки става различен от останалите. Нашите умове са биологични машини, подобни на компютъра. Във всяко човешко същество има различна информация, в зависимост от неговите преживявания. Всеки е научил нещо специфично от родителите, обществото, училището, религията. Информацията, която вкарваме в своя компютър, ни казва как да тълкуваме онова, което възприемаме. Всеки човешки компютър си има име, но името е само споразумение, което сме сключили. Аз всъщност не съм човешко същество, на име Мигел Руис. Ти също не си човещко същество. Ние просто се съгласяваме, че сме хора. Всичко, което вкарваме в компютъра е споразумение. Не е задължително то да е добро или лошо, правилно или грешно. То е просто информация. В съответствие с тази информация ние възприемаме света и го наричаме реалност. Тази информация е източникът на нашите ограничения. Ние създаваме образи на себе си и всичко останало. После искаме да повярваме в тези образи. Процесът на вкарване на информация в компютъра е Опитомяването. Всички ние сме животни, опитомени от други животни, други хора. Опитомили са ни, точно, както ние опитомяваме кучетата-чрез награда и наказание. Опитомяваме децата си по същия начин, по който са опитомявали нас. Страхуваме се, че ще бъдем наказани. Страхуваме се, че няма да получим награда. Създаваме свои образи, които имат за цел да се харесат на другите. Искаме да сме достатъчно добри, да радваме мама и татко, учителите, обществото, църквата и Бог. Поведението ни се определя от образа, който сме създале за себе си, с всички онези ограничения. За нас е много важно какви изглеждаме в очите на другите. Своя живот водим според чуждото мнение. Вместо да радваме себе си, се стремим да разваме всички останали. Когато бъдем наказани, имаме усещане за несправедливост, което отваря рана в ума ни. Раната поражда емоционална отрова. В сърцето си чувстваме болката като емоционална, а не физическа. От тази рана безплътната отрова прониква в ума. Поражда се страх, който започва да контролира поведението ни. Страх ни е, че ще бъдем наказани, страх ни е още, че няма да получим награда. Наградата идва под формата на приемане. Опитомяването ни кара да се борим със себе си, за да заслужим наградата на приемането. Опитомяването добива такава сила, че вече няма нужда някой друг да ни опитомява-ние сами поемаме тази задача, като се наказвам и от време на време се награждаваме. В себеопитомяването участват активна три елемента на ума. Първият е съдникът в ума ни-той преценява действията ни. Вторият е жертвата-тя получава отсъждането, а обикновено съдията намира жертвата за виновна. Жертвата изпитва нужда да бъде наказана. Третият елемент, който участва е системата от убеждения, на която са ни научили и която включва правилата за това, как да сънуваме живота си. Тази система от убеждения е нещо като наша конституция или свето писание. Там е всичко, на което сме повярвали, без да го подлагаме на съмнение, и което сме превърнали в своя истина. Тази система от убеждения аз наричам Книгата на ада. Можем да излезем от Книгата на ада, като пожелаем да изоставим стария сън на планетата. Можем да излезем от ада, като започнем да си представяме, че се намираме в Рая на Земята. Появата на Шестото Слънце оказа върху мен лична промяна... Дотогава вярвах, че имам специална мисия, предопределение, но в мига, в който светлината на Новото Слънце проникна, всичко изчезна. Нямаше мисия. Нямаше човек. Нямаше живот. Вътрешно се чувствах преизпълнен с радост, покой и любов. Вече нямаше защо да доказвам нещо на себе или на другите. Смисълът на работата ми се промени. Вече не чувствах, че имам да дам на другите нещо специално. Преди това си мислех, че служа на Бога, че Той ме е пратил с някаква цел. Това вече не е моя истина.... Истинското блаженство е да знаеш без невинността на детството, че този свят е справедлив. Не можем да накараме кошмара да изчезне ако останем невинни като деца. Трябва да разберем съня на ада, за да можем да се измъкнем възможно най-бързо. Всички Учители на Земята се опитват да ни кажат едно и също-в нас има нещо удивително и ние можем да се свържем с него. Умът е живо същество. Умът приема и асимилира емоциите, които идват с идеите. Колкото повече Учители говорят за безмълвното познание, толкова повече хора, ще приемат тези представи. Това е пророчеството за Новото човечество. Човешките същества ще узнаят кои са. Предай се. Каквото и да се случва, то се случва, защото така трябва. Нашата задача е все повече да се наслаждаваме на живота и да изразяваме онова, което е в нас, за да създадем Новото човечество. Ако в нас има омраза, тази омраза споделяме с другите. Ако сме изпълнени с тъга, споделяме тъгата. Можем да споделим с другите щастието само, когато сме щастливи. Не можем да споделим любовта си, ако първо не обикнем себе си. Въпреки, че ще минат поне 200 години, преди този процес на събуждане да завърши, след 1992 г. той се ускори и мнозина почувстваха въздействието в живота си. Това е поколението, което поставя началото на пробуждането и ти си част от него. ***** Ние не разбираме защо страдаме. Не осъзнаваме, че имаме избор, но ние ИМАМЕ избор. Отговорността за стария сън не е изцяло наша, тъй като той е бил тук, когато сме се родили. Въпреки кошмарния сън ние се опитваме да направим този свят по-добро място за нашите деца. Сънят на планетата се е развил в хода на вековете, така че той се променя и сега, като посоката е към нещо по-добро. Все още обаче, сънят е кошмарен, все още е ад. Задачата ни в този живат е да се избавим от стария сън, без да изпитаме съпротива. Началото на новия сън е вече тук и набира скорост, но старият сън упорито се държи за вината, гнева, съдията и жертвата. Човешкият модел на духовно израстване е като вътрешна война, в която се сблъскваме със себе си. Ние сме своят най-суров съдник. Всеки от нас ще изживее криза на предаването, но после способността ни да обичаме ще се засили. Тази промяна се случва, както в индивида, така и в цялото човечество. Трябва да очакваме продължителни изкушения. Други хора ще се опитат да ни върнат в стария сън, като манипулират емоциите ни. Исус ни е показал как да се противопоставяме на изкушението-с Любов, без да се опитваме да спрем чувството на гняв, просто му позволяваме да премине. Всички пророчески книги описват съпротивата на Съня на планетата в периода на промяната. Предсказателните ужаси се отнасят за мъчителни тревоги, които страхът от промяната поражда. През последните 50г. човешкият род правеше опити да се самоунищожи от страх, но не успя. Светът на хората беше в хаос, но старият сън е вече разрушен и съпротивата отслабва. ***** Интуицията ще управлява следващият период. Интуиция значи да се уповаваш. Да знаеш без да мислиш, без да се съмняваш! Ето къде се намираме в цикъла. Разсъдъкат, който управлява фалшивия сън, се е трансформирал в интуиция у онези, които вече са се променили. Когато осъзнаем, че сме директно свързани със Слънцето, можем да предложим ново поведение на друг от органите на Земята. Интуицията ни свързва с нашият личен лъч от Светлина. Ето защо молитвата е толкова въздействаща, когато очакваме отговор... ...Натрупаните знания ни държат настрана от интуицията. Интуицията ни води към Истината. Истината е жива. Любовта е противоположност на страха. Любовта е огънят, който не унищожава, докато страхът е онзи огън, който изгаря всичко, до което се докосне. Любовта на другите може да пробуди нашата любов, може да ни направи щастливи. Тази любов е нашата истина. Тя е нашата свобода. Тази любов ще трансформира стария сън в нов сън за рай на Земята. Любовта поражда най-голямата трансформация в света на хората. В продължение на хиляди години хората са потискали любовта. Забравили са какво значи истинска любов. Когато казваме на някой-"Имам нужда от теб", това не е любов. Това е желание за притежание. Ако изпитваме ревност и искаме да контролираме другия, това не е истинска любов. Собственическата любов е като всяка друга нежда на човешкото тяло. Представете си, че не ядете цяла седмица. ще се почувствате така, сякаш умирате от глад. И ако някой ви даде малко хляб, ще почувствате: "Имам нужда от този хляб. Обичам този хляб." Влюбването е нещо подобно... ...Любовта на другите може да пробуди нашата любов, но само нашата собствена любов може да ни направи щастливи. Тази любов е нашата истина. Тя е нашата свобода. Тази любов ще трансформира стария сън в новия сън за Рай на Земята. ***** Основното в новата реалност е действието. Силата е в действието, не в съня. Чрез действията си имаш способността да промениш всичко. Имаш свободата да избириш да действаш в името на трансформацията и да изразиш своя личен сън, като твориш живот, изпълнен с красота и лzбов. Сега, когато започваш да се пробуждаш за новия сън, попитай себе си: "Доколко красив е животът ми? Какво е моето намерение? В каква степен обичам? Доколко съм щастлив?" Насърчавам те да бъдеш върховният творец на своя личен сън и на съня на планетата. Направи ги възможно най-красиви. Ти си светлината. ти си любовта. Изразявай своята красота с Любов! Благодаря ти за това, че прочете казаното от мен и че ми позволи да те обичам такъв, какъвто наистина си - същество от светлина, свързано със Слънцето чрез своя лъч слънчева светлина, същество, което е Бог. Обичам те. Дон Мигел Анхел Руис /публикациите са със съкращения/

Слънчева

Слънчева

 

Дете

Прекрасен, щастлив, слънчев ден. Излязохме с Лоринка навън. Тя е щастлива, радва се на хората, на децата, които тичат около нас. Обича да ги гледа. Казва ми, че ме обича, защото съм я завела при тях... Седнахме на пейка в парка. Две малки момиченца дойдоха при нас, усмихнати. Попитаха ме тя какво говори, но майките им побързаха да ги дръпнат встрани... Видях страх и объркване в очите на младите жени. Защо? Лоринка не е заразно болна. Тя е различна. Дете, с ДЦП. Радващо се на всички и им казва, че ги обича... Незнанието, страха, различното все още плаши. Разбирам. Разбирам, защото дори лекари имат неадекватно и осъдително отношение към нашите деца. Разбирам, че е нужна любов, за да можеш да преодолееш зависимостите, страха, срама... Обичам дъщеря си. Тя ме учи на Любов и прошка. Обичам всички, въпреки всичко. Деня е изпълнен с красота. С обичта и красотата на децата. Те не се страхуват да питат и да обичат...

Слънчева

Слънчева

 

Агарта

"В Рила е най-старата Школа. Хималаите са нови планини. В Рила има стар институт, та някой път от Хималаите идват да се учат от библиотеките на Рила. В Алпите има школа, но Рила е най-старата школа. В Рила са складирани знанията за Индия, за Египет, все от Рила е отивала културата. - Какво е значението на тези свещенни центрове? - Те работят за Новата Култура. Тия светли същества не се явяват на хората, освен ако не изпитват любов към тях. Клон от Агарта има и на Рила - между Рупите и Мусала - Скакавците и на Рупите. Има клон и на Седемте Езера. Жителите на Агарта са с етерни тела. Те си имат разкошни обзаведени жилища, на езерата има врата, която води към жилищата на Агарта." Петър Дънов

Слънчева

Слънчева

 

Имало един човек...

Имало един човек, дето казал на Бога-искам онзи, дето ме ядоса вчера да се разболее, искам да убия онзи, дето погледна жена ми. Искам да взема богатството на съседа си, защото мира няма и искам да съм богат като него... И Бог разрешил всичко това... Но-с всички последствия произлизащи от тези желания. Имал пари, богатство, жени, но нещо все го притеснявало. Минало време. Човекът малко се вразумил и започнал да иска друго-да му е спокойно, да не се занимава с другите, но да постига целите си, да опознава света... И Бог му разрешил, като му дал последствията... Но човекът още не разбирал и все бил недоволен. Не бил здрав, семейството му не било задружно и нямало разбирателство. Поискал да ръководи другите, по-слабите, по-глупавите... Да им помогне, да бъдат като него. Бог му позволил, но хората били недоволни от начина по който им помагал. Това били последствията... Искал да го обичат, търсел признание, но все му поставяли условия... Накрая човекът се смирил и казал-Господи, каквото и да ми даде, все не бях щастлив, все на някого пречех, не можах да угодя на хората... Сега нищо не искам. Искам само това, което ти ми дадеш. Каквото и да е то, ще му се радвам, дори и да е страдание, то е най-доброто за мен, защото е от Теб. Тогава Бог се усмихнал и казал на човека, че най-сетне разбрал смисъла на живота си. Бог го понесал на ръце и му показал истинската красота на живота, дал му Радостта и Мира...

Слънчева

Слънчева

 

Бяло

Земята ми разказа своя сън и свойте тайни довери ми водата ме понесе и прегърна нежно. Обичана и бяла, назад не искам да се върна обичам да говоря с птици и цветя и да дочувам само ангелския звън... Ще бъда в бяло. Да тичам боса, по тревата и да танцувам танц със Слънцето... (дори не бях мечтала...) За Теб ще съм пречистена с роса окъпана и носеща родена Истина.

Слънчева

Слънчева

 

На българския народ

На българския народ Народ-объркани души, нуждаят се от будност и от Вяра. Той-Бог е тук, за да ни утеши, но се бои от наш'та изневяра. Народ-уж, горд. А днес е роб на суетата. Ако забравим личния комфорт Ще се изправим, вдигнали главата! Народ-на кръстопът и кръстът не е лек, но с Любовта не ще сме само пръст, а Дух със Сила, показващ Пътя в този век. И ще вървим, ще сеем и другите ще ни се поклонят. Ще се покланят на Новия Човек!

Слънчева

Слънчева

 

Искра

Искра проблясва в нечии очи и смесва минало и настояще. Дали ще ме погалят слънчеви лъчи или звездите студена светлина ще пращат? *** Искрата ме събуди-от съня. Поведе ме напред, към Светлината откри ми свят красив, изпълнен с Любов и тишина, но трябва да се върна на Земята...

Слънчева

Слънчева

 

размисъл...

Преди няколко дни гледах филма-"Херкулес". Хареса ми и се замислех, колко мъдрост има..., ако се вслушаме в думите.... Жреците, които винаги са се старали, чрез своите тълкувания на природните явления и закони да управляват хората. А чрез страданието, което причиняват учат и ни учат на ценните уроци на Битието. Тълкуванието на хората, с техните слабости и грешки, обърква другите... А наистина Хера /Майката Земя/ и Зевс /небето, Слънцето ако щете/ не трябва да воюват. Любовта е, която ни помага да разбираме всичко, да приемаме света, в който живеем. Кентавърът научи Херкулес да се владее-или по-точно "Преди да бъдеш, герой, преди да бъдеш Бог, трябва да се научиш да бъдеш Човек!"... След множество изпитания, след битките с Демоните /чужди и наши/, разбираме, че не Боговете искат от нас и ни карат да вършим глупости, а ние самите... Когато /ако / се справим със собствените си страхове, разбираме, че сме просто човеци, които са дошли да научат нещо важно-Земята и Небето са заедно, а ние ги делим...

Слънчева

Слънчева

 

Земята

Вече се усеща, че тя се протяга и разбужда. Чуруликат пиленцата сутрин и внасят нов живот наоколо. Цветята, напъпилите дръвчета... всичко се усмихва..... Въздиша тежко Майката Земя. Приютила ни е за малко, да се учим, а ние я затрудняваме все повече. И тя има нужда от почивка, от промяна... Тежко и е, но ни обича. А ние дори едно Благодаря не се сещаме да и кажем... Втурнали сме се да печелим пари, да сеем асфалт и циментови блокове навсякъде... Оставяме рани по тялото и, а тя ни обича... Понякога, като въздъхне ни дава знаци, да я разберем, а ние не-нали сме си въобразили, че сме силни и можем много.... Ще ни търпи тя, ще се опитва да ни понаучи, дано повече от нас се събудят и я разберат... Всяко животинче, всяко камъче и всяко изворче по нея ни нашепват да сме разумни и да видим красотата. Благодаря ти Майчице, че ни търпиш! Дано има чисти извори да покажем на децата си, колко Любов и красота има по теб...

Слънчева

Слънчева

 

мислички

Ако не си страдал, ще разбереш ли страдащия? Ако не си обичал, ще разбереш ли Любовта? Ако не си дарил усмивка, дали ще усетиш радост? Детството, чистотата на детското съзнание, усмивките, беличките докато опознават света... Дали има нещо по-хубаво от това?... Запознах се с детето в себе си и го разбрах. Сега познавам всички деца и ги разбирам. Ако знаете как се радвам на беличките им.-Учат се. И аз от тях. Прекрасен е светът.

Слънчева

Слънчева

 

стихове

Сезоните един след друг се нижат, сезони на човешкия живот. Объркани съдби, лица загрижени подвеждащата власт на времето не дава плод. Въртят се пак, един след друг-объркани; уж кръговрат, а сменят се без ред. Човешките съдби са сиви и изтъркани- годините вървят безмилостно напред. Минава бързо времето на щастие и лятото освобождаващо за миг отлита, в хладна есен и мъдростта нещастна е, но топли цветове оставя в очите. ******************************************************************** СЛЪНЦЕ Като дете дочувах тук и там, че Бог е Светлина. И мислех си, щом тъй е значи на Слънцето живее и затова най-светъл лъч изпраща детските главички да погали..... А възрастният свят това не схваща, на силна светлина се мръщи-очите много пари... ********************************************************************* Когато сивотата се изкъпе в цветове и мрачното ни ежедневие отплува, ще слязат Ангели от други светове, от свят възвишен, който съществува. И музиката нежна, звучаща в нашите души с музиката на Земята ще се слее. А който се опита да я заглуши ще се пречупи, няма да успее. *********************************************************************** ХОРО На поляната под изгрева, върху росата се чува музика на тъпани, вълшебна. Сякаш звуци от сърцето на Земята за събуждане на красота потребна. През вековете ритмите преминали послания на прадедите носят; зли мисли и магии са надалеч отминали в очите на танцуващи девойки светят слънчеви откоси. Хоро на самодиви, божествен ритуал. С движения отсечени, ту плавни. Душевността на цял народ е в себе си събрал с музика ту радостна и бърза, ту тежка, бавна.... *************************************************************************** Седнала върху криле на любовта, отпусни се нека да те носи... Накъдето пожелае тя; не мисли, че може да си боса. Затвори очи и и се отдай, тя знае накъде те води. Отпусни се, даже не мечтай, просто остани свободна! Ако имаш сили да познаеш обичта- понеси се върху нейните крила. Потъни в безбрежието, волността знай, че граници и време не познава тя....

Слънчева

Слънчева

 

стихове

Мечта На луната пращам своите послания разговарям с нея - пак за теб. Любовта ми цяла е едно страдание, със звезди изписвам име - Ф е б... Колко ли ще чакам още твоята усмивка, твоите очи в мойте да се вгледат?.. В нощта потъвам, в облачна завивка топлината търся. А звездите моля тебе да намерят. И в съня те каня, чакам и от него бягаш още... И небето с мен заплака, ще те чакам още, много дълги нощи. ******************************************************************************* Сделка Премерената доза светлина, е лъч случаен в тъмнината. Премерена и дозата любов уви, не предизвиква красотата. Раздаваме отмерено-не себеотдаване. Любов и чест-в обяви за продаване. Предлагаме и получаваме на "подобаваща" цена - купувайте и не намирайте махна!.. ********************************************************************************* Не понесе никой Любовта, която в мен звучи. Звук на безпределни честоти, от който струните опъват се жестоко... Изгаряща любов, завинаги затворена дълбоко. Докосна я със чистотата мъничко дете /от обичта неземна не се страхуват те/... те носят я в себе си от Там,... но с нея в този свят оставаш сам... ********************************************************************************** Отвъден свят Русалки нежни, самодиви и разни там митични същества, Летяха в пространство приказно красиво /за мъничко и аз бях част от тези небеса/. Видях и ангелите с хубост нежна, и змейове със зейнали уста. В хармония съжителство на доброта и грубост дива, светли, вълшебно-обаятелни места. Към нас дали ще приближава невидим свят, прекрасен и щастлив? - Бавно, изчаква ни, очите ни отваря ще се превърне и Земята в Рай красив. ***** От неизвестното сега боим се, но Отвъдното с необятността си мами. Неволно, със сърцата си натам стремим се, от там енергия почерпва любовта ми. ************************************************************************************ Като приказка Светкавица огромна, разцепваща небето попаднала стрела, дълбоко в сърцето. Любов самотна от недоверие несподелена към друго търсещо сърце, от любовта ранено. За да докаже любовта красива "Обичам те!" в небе изписа облаче игриво Светът от летен дъжд окъпан, от радост потрепери - сърцето пламнало, раненото сърце намери. И розовото облаче със синьо се прегърна, защото на обичта му нежна тя отвърна. А Слънцето въздъхна със усмивка, към залез се отправи за радостна почивка. *************************************************************************************** Дочувам музиката на Земята природата ми шепне нещо. Заслушах се в приказката на гората, желае да ме поучава вещо. Усетих стъпките на древен индианец дошъл да ми покаже Вечният живот, от мъдростта си да ми предаде. В молитвен танец потънал, да измоли за слепците благослов. Дочувам музиката. С нея ще се слея. От нея част съм и дали ще я обичам и в хармония с нея ще живея, или ще затъна в глупост, както и преди?... '98 ****************************************************************************************** Изгубих се сред хаоса на хора търсещи, изгубих се, за да намеря Него! По пътя срещам изгубени души, все бързащи напред, нагоре, отдадени на свойто Его. Животът преминава, ей така, в търсене - на себе си, на обич, секс, пари и свобода. От глупави лъжи, с лицемерие изтърсвани се отвращавам. Нима живеем за това? Приятелство и обичта си чиста опитвам да раздавам на приятели, без ред. Приятелства, наниз от нашарени мъниста се късат, пръскат се, от егоизъм и лъжи безчет. И тръгвам пак към вас да диря път, напред с обичта и с Него. Без обич чиста обидите не могат да заспят, май трябва да позабравим за глупавото Его. '98 ******************************************************************************************** Цигански танц Танцувай циганино своя танц в него и любов е скрита. Танцувай и ми пей, но не ме поглеждай в очите. Че твойте цигански очи два въглена горящи крият, а в мойте самота личи... жив въглен може и да я убие. Танцувай циганино. Вземи ме в твоя танц с усмивка в него ще участвам. Върху горящи въглени и нестинарски ритъм с магията на танца се пречиствам. '99 ******************************************************************************************** Потопих се във вълните на водата станах част от нея. Поисках сили от Земята да мога любовта да проумея. За нея в огън влизах и горях, за нея молих се и плаках, но да я повикам не посмях. А тя живеела в мен и в очите ми била. Не огнено-горяща и не като бушуваща вода. В дълбоките очи докосващи безкрая... Познах я. Онази, дето все я търсех, познах я дълбоко в сърцето. Познава ме сега и тя... Поглъща сили от Земята потича - бистра, утихнала река... '04 ********************************************************************************************* Живота е за тези, които го живеят. Живот. По пътя към Смъртта. Спирала, игра или какво е? Над своите вини да можеш да се смееш. Родени за Живота, но не от целомъдрието, а родени от греха! Дошли сме в свят фалшив. Играем по чужди правила, а всеки по-различен тук е Луд. И аз избрах. Е, Луда съм сега. А Лудите поправят схемите фалшиви Лудите от своята вина горят. От вас са неразбрани и даже да са диви. Живота през смъртта без страх ще извървят! '04 ***********************************************************************************************************************************

Слънчева

Слънчева

 

поздравче от приятел

Искам да те поздравя с това стихотворение (казвали са ми, че в него се съдържа сентенцията на будизма) Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш Краха - зъл предател, еднакво с Триумфа - стар циник; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакаш без да се отчайваш; наклеветен - не сееш клевети, или намразен - злоба не спотайваш. но ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако злодеи, клетвата ти свята превърнат в клопка и го понесеш; Или пък видиш сринати нещата, градени с кръв - и почнеш нов градеж; Ако накуп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; ...... Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в дворците - своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; Ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута със шейсет секунди спринт поне веднъж Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж! …………………………… Ръдиард Киплинг

Слънчева

Слънчева

 

стихове

Елате, елате всички в моя свят, елате и подайте си ръце! Там ни болка има, ни духовен глад, там всичко е огромно, пламнало сърце! Там няма роби на комерсиални чувства, там няма завист и омраза. Освободени всички, без духовни блудства, освободени от житейската зараза. Елате в моя чуден свят кадето любовта не гасне. Там ни болка има, ни духовен глад, там всичко бяло и прекрасно е! ******************************************************************* "......и създаде Господ Човека. Мъж и Жена Го създаде......" Когато замечтая със затворени очи твоите очи отсреща пак ме гледат. Нахлуваш в спомени и в мечти и твоето лице от неизказана любов е бледо. Жена съм аз, а мъж си ти - какво ли повече да искаме? Живеем прагматично в безлюбието си желания съвсем човешки да потискаме. Че неприлично е да си жена и в женственост от плът-безплътна да догаряш. Мъжът е по-прието да има и права, макар и той от страх желанията да затваря. Предпочитаме да бъдем там, където има кяр от нещо материално. Но любейки се всеки си е сам, дори да няма обич, топлина не е фатално. Сега сме роби на разни правила, стремеж към положения обществени. Забравихме, че ти си мъж, а аз жена - любов и топлина умират девствени. '98 *********************************************************************** Аз исках да докосна любовта ти. Направих жертви и не съжалявам. Но Бог отсъдил е така - в страданието любовта да изживявам. И няма думи, нямам вече нищичко, което да заложа и обричам. Защото всичко взето е от мен... и ми остава само да обичам. '96 ************************************************************************ "Душата ми обрулена и мъртва пустее без икони и олтар. В нея аз ви пуснах, като в църква, а трябваше да сложа катинар..." Д. Дамянов Над стиховете ти притихнала съм като пред икона. Ръката ми сама повдига се за кръст. Душата ти ме гледа от висотата на амвона, макар и в тялото създадено от пръст. Мъката голяма ще възпея, щом ражда толкова любов. Макар и аз за обич да копнея и мислено да пращам своя зов... Не знам дали е наказание, дали награда да носим в себе си сърца такива. Но участта любов да даваме, на нас се пада. И ще я раздаваме докрай. - Животът бързо си отива. Благодаря!-ще кажа на поета, докоснал моята душа ранена. А мъката ми, дваж проклета! Щом обич ражда да е благословена! ************************************************************************** Родилни мъки - нов живот, в чистилище с подли същества. Бродираме живота - бод след бод, тъчем пътека - собствената си съдба. Изграждаме света. О, не - рушим! Дали със сила или със слова. Уж с намерения добри, а все грешим, живеем. А какво остава след това? Душата си не чуваме, не се поглеждаме, не търсим градивната, пречистена частица в нас. В живота глупост и суета отглеждаме. И няма Ние, има само АЗ! **************************************************************************** Политическа действителност Европа. Европа казвате. Към нея трябва ний да се стремим. Да забравим петвековна епопея, Европейско място да си отредим. Къде да хвърлим Българската гордост? Духът на наще прадеди? Европа казвате, тя и народност и граници отново да определи. Та тази именно Европа с пет века политически стремеж остави цял народ да гине и пускаше в действие най-лицемерния брътвеж. А тук един народ измираше. И клан, и бит, духовно обруган. Европа смисъл не намираше да обуздава башибозушки ятаган. ***** Смятат ни сега за прости и диваци. Да! В пет века робство, дивота дедите ни са расли. Но пък си имаме герои и юнаци духовно войнство, измъкнало ни от чуждопоклоническа нищета! Гордея се със миналото диво на народа див, но оцелял! - За Паисий тук ще ви попитам дето нещо незначително е бил създал?.. За век и половина лутане, свободни спасители си търсим и все ровим. Стараем се да угодим на влиянията модни, а своята духовност, гордост тровим. Ех, политици родни, наши, уж най-лични ви избираме. А пък България в света да се изправи все се плаши достойно място с гордост не намираме. За да има Българска държава, за да може с гордост тук детето ми да порасте, опознайте си предците главно! И се вижте вий какво не сте! 9.07.97г. ********************************************************************************** Отдавна вече всичко е казано. Няма стих, нито проза различни. Най-великото, най-просто е и не трябва да бъде доказвано, че в доказване на Великото сме безлични! *********************************************************************************** Бях вятъра бушуващ вън разлюлявах тревите, дървесата, понесох се, докосната от тихия любовен звън затоплена на Слънцето с лъчите колесати. Превърнах се в нежен полъх и вдъхнах аромата на цветята. Погалих всички с нежният си дъх, за да се влея с вик в Светлината. '99

Слънчева

Слънчева

 

стихове

Шут Приемам ролята на Шут, зад нея лесно ще се скрия. Ту глупав, смешен, ту надут с привидна глупост болката си да надвия. Добрият, умният са неудобни, а Шутът истините ще ви казва. Надраснал себе си и присмехите злобни с насмешка и със съжаление ще ви наказва. ********************************************************** За мене никой не написа стих с мойта болка никой не заплака. А аз със вас проливах сълзи и моите мечти за щастието земно бяха. Не съм жената сънища тревожила- аз свите копнежи скрих. Онази сила, в сърцето ми красива обич вложила, мечтите ми превръща в стих. ********************************************************** Богатство Насаме със себе си оставам, самотата си не искам да ви дам. Далеч от материалност, завист да избягам, а на връщане мечтите си да ви раздам. Най-силна съм във самотата си. Във самотата-не сама! Оставам насаме с душата си в красиви, споделени мигове е тя. И нея искате да ми отнемете усетили, че сила черпя там. Ще трябва първо от душата ми да вземете. Тогава всеки от мен ще е по-сам. Живот Живот-не си свирепо куче. Живот за вълци-от вълците живян. Хората тук няма кой да ги научи, животът им от глутница е завладян. На верност ни научи живота ни кучешки, но надяваме кожа на вълк-единaк. Скришом, по кучешки си ближеме раните, живееме някак си...Но не питайте как! '95 Блудница Захвърлена блудница скита сама преливат се дните и в нощи. Отвътре гори я онази вина от извършен грях, незабравен още. Изгубена блуднице, дарявай любов! Единствено тя ти остава. В жвота окаян, в живота суров, повярвай ми, тя ще те сгрява! Не плачи грешнице, потанцувай им блуднице. И нека Любов те гори. И с ранено сърце от нея дарявай. Пък нека те съдят! Никой от тях не обича колкото грешник дори! '98

Слънчева

Слънчева

×