Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    217
  • коментара
    150
  • прегледа
    69664

За този блог

Entries in this blog

 

Реприз

Мой, копнежен друм, откърмен с небе по теб поех с босите стъпки и вяра в ръце... Още ме питаш, дали ще те следвам и аз рисувам с онова, подарено от феи, перце. До сетен акорд на пиано и звън от нежния припев ~ на влюбено в красотата, сърце...

Milena

Milena

 

...

Чираци в изкуството да обичаме, тихо прехвърляме баира на нощта потни и прашни, от жад прималели, непогалили душите си с онази мекота с която светулки роят се и пробягва в гората сърна; а може да е извор и от нас да пият живата вода наричана с обичане в храм на мъдростта... Моля се, когато Девата отново зажъне, пълните със зърно, класове-човеци ~ посей ме, Боже! за гладните и за нощтвите своя дан да дам за хляба на Любовта... </SPAN>

Milena

Milena

 

...

‎ ~ с тази музика мога да пускам в небето своите светещи~фенерчета мечти и да знам, че вятърът на новото ще ги отведе към сбъдване чак до Сириус...

Milena

Milena

 

пространство, наситено с цвят...

...чета Толе и е чудесно да споделя, че ...музиката е един от начините, за достигане до чувството на единение, до усета за безкрайна радост, извираща в сърчицето... Защото когато слушам/е музика, ние "не я мислим", а директно `я преживяваме ~ ставаме едно с нея... Много пъти се шегувам, че композиторите сигурно живеят почти постоянно в нирвана творейки чрез докосване на струните на Битието... Което не е мисловност, а черпене от извора на вдъхновение... Ехкарт Толе ~ "Думата просветление извиква в съзнанието представата за някакво свръхчовешко постижение - и на егото му харесва да поддържа тази представа, но всъщност просветление просто вашето естествено състояние на почувствано единство с Битието. То е състояние на свързаност с нещо неизмеримо и нещо, което - почти парадоксално - сте по същество вие и въпреки това е много по-голямо от вас. То е да намериш истинската си природа отвъд името и формата." ...и бих допълнила да откриеш пространство/то, наситено с цвят...

Milena

Milena

 

с дъха на юлско лято

С дъха на юлско топло лято света отново ще изваят с копнежи бродират звездите в нощната доба грее светулчено ято по лунния мъх и дъбрава в шепот малинов и ехо на песен ябълков цвят се тихо заронва... Със синьо от дъгата и огнено перо на фениксова птица, с устрема на див жребец и ромона на ручей хладен, в абаносова усмивка на танцуваща жрица приижда Любовта, прелива и Слънце в сърцето изгрее... ...

Milena

Milena

 

...

„Само онзи, който чрез Любовта е станал знаещ, ще бъде освободен от Кръста на причината и следствието, към който го е приковало незнанието. Само любовта слага край на танца на преражданията.” из "Напевът на Вечността" от "Съдбата като шанс"

Milena

Milena

 

...

кога ми е хоро в сърчице заиграло и бяла кърпа повяла ~ душа на вятъра пристана тога Майчице, очи ми видяха Любовта коя струеше от небесата и как се раждаха душите и тихо им пеят и наричат звездите кога ми, Богородице Майко сърце в Любов затрептя пътят един към Сина е и се върви в тишина...

Milena

Milena

 

Да се срещнеш със себе си

Вървя към сутрешното си кафе и новия работен ден, а клепките на очите ми са още сладки за сън и кожата ми попива топлината на изгрялото слънце. Юни е и седем сутринта. В ума ми вече се подрежда списъка със задачите, които ще свърша, има две важни делови срещи и срочен проект, който ще приключим... Бавно задминавам жена, която води детенце. Държи пухкавите пръстчета на къдрокосо момченце на около три ~ то ме поглежда и синьото в очите му е странно познато... също като облаче над тихо море. Обръщам поглед и към жената ~ белите сандали контрастират на малиновите й устни, и отново същото небе в погледа, който минава през мен. Тя дори не ме забелязва, държи топла питка в ръце и чупи малки залчета хляб, които поставя в устицата на детето. В този момент вдъхнах аромата на липите, чийто цвят се разлива върху ни... Сякаш отдалеч чувам мелодията за събуждане на мобилния ~ отварям очи и сънено виждам дисплея... Юни е и седем сутринта...

Milena

Milena

 

Цвят на съвършена роза

Божествена искра разлиства се в цвета на съвършена роза ръбчетата светлина нашепват бяла красота свещено цвете на Изида листенца безкрайното събрали ~ с полъх свобода изприда на тленното залеза приспива погалена от тишина допира безплътни устни Любовта и най~съкровено място засиява обляно от музика в съня на ангелите която се явява...

Milena

Milena

 

съвършенство на извиране

Harp Angel~Josephine Wall когато брилянтите засветят в огледалото на мая когато струните усетят топлината и ръце, които ваят е постигане на безмерна простота в съвършенство на извиране и покоя на безмълвие където пее тишината и огряла е на единството зора

Milena

Milena

 

късче, закичено с цвете

неизпепелено късче от душата ми остана закичено с цвете и към звездите с протегнати ръце сред сияние доведен е светилникът запален и топлина от извора прелива, трепти и просветлява над твоите събрани в смирение криле...

Milena

Milena

 

Гальовно целунах дъжда

Гальовно целунах дъжда и в дъгите му от капки оцветих се първо в червеното се премених цвета на лавата втечнена в мене после в оранжа на дъга ~ като искриците от злато в тебе и жълтото от светлината на звезда в прохладно зеленото се втурнах чак до синевата на Безкрая плувах във виолета на хилядолистника битувах та в белота на красотата усмихна се Душата...

Milena

Milena

 

И слушаме песента на небесата

И слушаме песента на небесата вдъхвайки теменужено Млечния път когато ни гали ласката на зората и сетивата ни долавят акорда на Лунния лък цигулчица ~ пее в човешкото сърчице по-нежна от леко пухено перце по-силна от гръмовния тътен на нова Вселена по-ярка от дъга пременена уханна като цъфнала вишна кълн в угар изпръхнала медена пита със Слънце препълнена сладост омайна, цяла с Любов ...изпълнена

Milena

Milena

 

Божурено

пендари златни звънтят по бялата струя на момина гръд устни росни божурени целуват на Слънцето първия лъч дванадесет божура алени разлистват дванадесет пълни Луни всяка луна осветява порта една пред която божура тихичко оставя и в копнежното на огнения дъх със звън пендара златно зрънце в тишина засява кълн неръкотворен избуява дванадесет арки все към Слънцето водят към звездите нова душа да проводят

Milena

Milena

 

Дванадесетте избора

...всеки от нас избира (много преди да дойде тук...) датата, място и часа, в който да се роди. Това определя опитностите, които Душата иска да преживее в настоящото въплъщение... Дванадесет избора и дванадесет Слънчеви знака, чрез които можем да го направим... Нека бъдем, колкото можем по~осъзнати за Любовта, част от която сме... ... Бяха дванадесет ~ всяка със собствен цвят. Крилете им потръпваха, когато преминаваха отвъд, а нежният пеперуден прашец тихо се сипеше по челото на Вселената… И като немирни деца, пеперудите се гонеха и впускаха в бяг към топлото Слънце, което милваше крилцата им. Чудех се, този път, коя ли да си избера (да бъда)? Ето, тази обагрена в алено червено, напориста и бърза като амазонка, щеше да е първа във всичко и безстрашна като воин… По крилете на друга, бе изписано бебешко розово ~ също толкова пухено и смарагдовозелено, което бе дълбоко и обичащо като самата Венера… Звездите бавно изплуваха на хоризонта, а аз все още не можех да реша… Следващата пеперуда, бе изтъкана от ментално изящество, толкова въздушна и лека. А тази до нея – о, по крилете й течаха реки, преливаха и отразяваха сребърната пътека на Луната; а тя срамежливо изписваше пируети… Другата е събрала злато от Слънцето и щедро случва вълшебства, знаейки, че всички й се възхищават. Пред погледа ми попадна и едно диамантено крило ~ което може да е само на девойката, носеща житния клас; леко въздъхнах, защото знаех, че имам още много път, докато стигна до нейната мъдрост. И ето, отново полъх от криле, рисуващи с музика, докато изведнъж разбрах, че следващата е много специална ~ тя знаеше тайната на прераждането и смъртта, подобно на фениксова птица. После ме заля ведър Юпитеров смях и препусках в едно с пеперудите-кентаври, опънали своите лъкове. А тези, оловносиви криле на следващата могат да бъдат толкова сигурни и преданни. Да, а другата е просто непредсказуема – сякаш живее в бъдещето и носи, чрез маха на крилете вести от там… И последната, дванадесетта ухае на тайни, морски бряг и коралови чудеса… Погледнах красотата на дванадесетте пеперуди и разбрах…която и да изберях (да съм) ~ всяка една щеше да е частичка Любов, дошла от самото сърце на Вселената… * вдъхновение за горното е прекрасния разказ на Радислав (благодаря ти!), публикуван тук - http://www.pisalka.net/?p=381

Milena

Milena

 

...

Измечтах я тази космична, обсипана с низ от светулки и комети от огън Любов... измечтах я приласкавам я ...усещайки как приближава, зад ъгъла на това, което наричам съдба... също тъй, както от Слънце цвете пие, за да ухае в аромат и плоден клас, за да покълне ~ зрънце също тъй в лотус бял, потръпват чудеса сигурно и светът, така роден е ~ от една мечта... http://www.youtube.c...=watch_response

Milena

Milena

 

...и ангелските дни

...ангелските дни, през които Любовта сърчицата напоява и донася утеха ~ тук на Земята толкова много съдби и толкова много животи пребродих и само във Вяра едничка покълнах когато отново се тленното в прах разпилява, Надежда за утре цвета на роза, с милувка оживява събирам в букет вихрогонните си мисли и най-нежни майчини молитви ~ и това ще занеса, когато с трепет у Дома се завърна...

Milena

Milena

 

...

За най~нежната сила в света ~ Любовта преминава през всички светове отвъд носейки благост и майчина милувка цветът плод да завърже и тук да съгледа всяко човешко сърчице е път всеки пулс и всяко дихание, Майко ~ молитва са за Любовта...

Milena

Milena

 

Когато разбрах, че тя е дошла...

Когато разбрах, че тя е дошла Любовта дъхът ми за миг замълча топли черешови устни под ябълков цвят наваляха ... сълзи по дома отново намерен, за който ангели пяха нова одежда и нови светове ~ Любовта ще извая...

Milena

Milena

 

Божурено време...

Божурено време е и Слънце в божурите пулсира; Май цветни камбанки в косите на зюмбюлите заплита, с топли пръсти по устните нова приказка да нарисува... пред нетленен взор блаженство избуява трептящо и светло, с дъх на простори ~ божурена песен да напои таз земя зажадняла...

Milena

Milena

 

Ние и времето ...Времето и ние...

Странно усещане е да разбереш, че времето всъщност не е минало, сега и бъдеще, а непрекъснатост, която просто се проявява... или по-скоро дава "пространство" на нещата и събитията да се случват. Всъщност минало и бъдеще няма ~ това е субективност на възприятията ни, вероятно обусловени от навика ни да "делим" събитията по този начин... Би било интересно да се запитаме тогава, защо определени факти, се случват именно в един определен момент... От гледна точка на астрологията и циклите, които описва тя /циклите, като периоди от време на развитие на дадена личност/ има ~ време на жътва и ~ време за сеитба... Малко по-абстрактно погледнато, "времето на една личност", т.е. настоящото прераждане е вероятно част от един по-голям цикъл... Всъщност, това, което ми се искаше да изпиша е, че има искрица чиста светлина, недокосвана от времето, която е в пулса на сърчицето ни и ни напомня за Дома... Тя познава състоянието на постоянна радост, на покой и хармония ...когато е достатъчно, просто пеперудено да вдъхваш ...светлина... ...че същата тази искрица съзнание е част от звездите и от онези далечни галактики, пулсиращи с дъха на Вселената... и че Ние сме във времето и Времето е в нас...

Milena

Milena

 

Аглая (или едно връщане назад във времето...)

Както всяка сутрин Аглая погледна към небето на изток; беше още много рано и зорницата, като едър и блестящ бисер се разливаше по росата на тревите навън. Което извъднъж я подсети, че утре луната се пълни и трябва да набере нови ароматни треви. Изсушаваха ги на големи снопове, които после вплитаха в главните на факлите... Уханието, което се носеше, когато горяха бе много особено - смесваха се лавандула, синьо кокиче и лунна трева. Лунната трева използваха още при наричанията за дъжд, защото вярваха, че луната управлява водата... Аглая привърза с плетения колан робата си и потърси с поглед малките сребърни гривни, които носеше за сутрешния ритуал... Чу как отвън започнаха да приидват другите послушници; тихо и напевно подрънкваха техните гривни, движейки се с малки стъпки към вътрешната зала,... Време е да запалят свещниците и да налеят нова вода в съдовете за поръсване... Бе 1400 година преди Христа и малкият храм се приготвяше за първия ритуал за деня... Аглая вече бе на 23, но започна обучението си едва на четири, когато я заведоха в една от малките зали, където имаше и други деца... Пееха, заедно рисуваха с шарени камъчета и ситния пясък, който използваха и за оцветяване на специални рисунки... Повече приличаха на икони, но на тях бяха нарисувани цветя, толкова много цветя, всяко отговарящо на определена планета и цвят... На осем Аглая вече познаваше фигурите по звездното небе и чертаеше такива с цветния пясък... На тринадесет бе първият ритуал, в който участва ~ вплетоха в косите й сини иглики и сложиха на ръцете й сребърните гривни. Когато танцуваха гривните пееха заедно с тях... Винаги бяха дванадесет момичета - всички живееха на платото, където бе храма, когато навършеха 25 им позволяваха да напуснат и ако желаят да се омъжат; дотогава бяха обречени на тревите, музиката и ритуала... Това, което правеха - бе да танцуват, свързвайки тези, които живееха в долините до платото, а и по нататък, с това, което наричаха сила ~ светлината във всеки човек... Когато някой умираше, те казваха, че е изгубил своята сила... Хората се нуждаеха от постоянно попълване на своята светлина и послушниците, горе в храма, с ритуалите и танца довеждаха повече сила за тях и другите... Аглая запали първия свещник и сложи жасмини в съдовете с вода за поръсване... Когато идваха, раздаваха от нея в малки бели глинени купички. След това се събу - винаги танцуваха боси и разпусна косите си; леко навлажни връхчетата на пръстите си с масло от божури и тихо въздъхна. Време е... Дванадесет бели роби се залюляха в едно и първият напев тихо затрептя... ръцете им полетяха като малки птички, сетили радостта на свободата... Сребърните гривни подрънкваха в ритъма на стъпките им, описващ събуждането на сила... Призоваваха я, принасяйки й в дар, аромата на цветята и горящите свещи. Все по-бързо прелитаха босите нозе по белия под, припукваха главните на факлите, докато започна да става все по-светло и първите лъчи на Зората, проникнаха през арката високо горе и робите, затрептяха в розова шеметност... Трелите на напева се сляха в ръцете им, хваната една за друга, докато Слънцето в цялото си великолепие, огря стените на храма ~ силата отново бе тук... Аглая притвори очи, усмихвайки се ~ денят бе започнал...

Milena

Milena

 

Обичам те Живот!

"Heart Song" Обичам те, Живот! Обичам ви звезди, обичам те Космични ветре, прекланям чело пред мъдростта ти майко Вселена... В уханието на изгрева, когато пеят цветята и нозете ми стъпват в топлата милувка на лятото възторгът плисва като криле на реещи се птици, люляци цъфтят в косите ми с бялото и с копнежите си ваем светове, които отново се завръщат в цялото...

Milena

Milena

 

...

когато ухаеш на онези безбрежни морета, където вълните се носят от песента на делфина и слънце изригва през пролуки на кентавър, размятал небесната грива а облаче тихо целува танца на лотуси в сърцата и в тях покълват на вярата и любовта, от светло озарени, ...семената

Milena

Milena

×