Тънка върба калина
снага си към ясена виеше
листите й като пендари звънтяха
премяна от зората си шиеше.
Ясен висок източен в небето
й думаше ~ калинчице
мила си ми звездице
ала най-свидно ми е Слънцето
него отпивам и дишам
с клонки лъчите му милвам.
Дочу ги Слънцето
та им славеи изпрати
да попеят сладко омайно
за неначенaто езеро тайно
невестински венец където
отплува незнайно...
свещички в новото изтляли
пламъчета ~ с дъх за обич сбрани
ранима цветност разпиляна
нали знаеш ...там тя е отново изгряла
искрата, наречена Ирис ~ Богиня на дъгата
вода на облаците със златна чаша дава
та сухите устни да напоят на земята
нектарът на цветето Ирис лекува душата
отворена врата е през която се постига
на света същността съкровена...
метличина ~ дихание в синьо
приютило на гълъб нежността
камбанка от облаче, което е било
росица по разцъфнали цветя
панделки аквамарин
вплетени в косите на нощта
споделени сънища в шепичка
от синьост една...
танцувайки с вятъра
докосвайки незримото
и цветове втечнени енергии
да мога да опиша неназовимото
въплътено в огнени феерии
когато белият лотус разцъфтява
и Вселената своята песен създава
копринена бледозеленост мечтана
Любов несънувана и толкова много
копняна...
във времето сме потопени
безначална е реката
на забравата и бреговете
му има тя до бяло стопени
водите й към извора текат
съцветията уханни гали
воалът на малките вълнички
хронос в градините божурени
цветно е тайнството в
прекадения обреден хляб
изрисувани символите оживяват
въгленче търкулва се
по следа от звездите
оставена и огнивото изпълва се
с рояк от малки светлинки
прашец от феите дошли
да наричат чудни бъднини...
и в оная стръмна нощ
когато очите ми без глас останаха
пропука се светът
звездите на вихрите пристанаха
сля се началото с края припознат
отвориха се портите ~
материята прозирна е през тях
светъл и лъчист и бял
топъл, от сила огласен,
в житно зрънце сбран е цял
светът, който е спасен...
задъхано се случва
да минавам покрай
пулса на дните си
сещайки аромата на
времето по ресниците си
притискайки се до дъха
изпълващ с живост и
белите стъпчици на милостта
отново да съм тук
и облачния свян
и червеното на залеза
туптят в косите ми
посоките на вятъра
изпили са росиците
изкласила светлина е
в дланите
по лунния сърп разлива
вода
разтварят се малки венчелистчета
зора
отплувал е като мечтание
венецът от бели цветя
събирам роса по тревата
светеща
самодивите тук
са седели
бисери от косите си
разпилели
смарагди от гърдите им
посребрени
несетили плът, а само ефирния
звън
дошъл от световете
отвъд
Звездите нашепват за любов
потрепват пеперудени
късчета светлинки
цигулкова нежност блести
ангелска въздишка е
и милувка зюмбюлена
по пръстите на Нептун
се стичат мечти
улавям аромата им
и навивам разноцветни
кълбенца искри
нишка с вретеното
на времето изпридам
наметка вълшебна съшивам
с илици обточени от звезди
сини красят я топази
между световете пътешественик си с нея
галактическите спирали са кея
през прага на материята пристъпваш
във феерията от светлини...
http://www.youtube.com/watch?v=R9hNNFJONUA&feature=related
Звукът като песен дошъл е
в пристанището тихо на мечтите
отвело ме до бряг отпреди
измит от вълните на еони
погубени следи...
сред сиянието на Регулус
с бяла роба и дълги коси
и само звукът на морската пяна
изронила вековете като песъчинки
попили уханието на Вселената цяла
в повика на неназовимото
и отблясък на етерни дъги
почти докоснали новите изгряващи звезди
в прегръдката на ефирна светлина
вдъхваме пътя къ
Облачето пое си дъх~сълза
вятърът изрони и последните
листа, с които завивах
ярко синия си блян
втъкан в стихове изпетите
дошли в утрините медени
попили от росата свян
нежността ми е на гости дошла
пантофките на елфите съзирам
сън или наистина тя е била
феята с белите пухени крила
бисерни усмивки събирам
огърлица вълшебни цветя
Слънчице най ми е изгряло
лъчи от светлина улових си
златни плитки извих си
та чак до небето изтляло
да се стълбица изписва
бързах задъхано нагоре
към висините в бяла лила
дорде и птичите песни отгласяха
и остана само крайче земя
а лъчите в кълнове избуяха
и тогава цвят съвършен разцъфтя
в най-нежните гънки незрими
в света ~ изтъкани от светлина
http://www.youtube.com/watch?v=9Mw5vGaZHFg&feature=related
в накъсания пулс на
ретро танго
рокля на точки
и ритъм извън времето
муселин по раменете
и стъпки по покривни плочи
и движение към себе си
с посока небето
кладенчово тихо е
с екота на литнал по водата звън
смълчана до дъха
на момина сълза присядам
до поникналата нежност
просветва сутрешна роса
попила и последна сетност
в трепета на вишневи листа
и напъпил по лозниците светлик
отново събужда се денят
светло е до вик
оризови полета
и малки бели зрънца
от спомени разпръсват
се по гърбицата на времето
ухаят жълти и нови слънца
прогорили воала на сънуването
и когато тихо дойде нощта
и последната ласка
отпие облачната диря
стопила се след дъха ми
на прощаване...
Periwinkle (a small blue or white flower) ~ Josephine Wall
Ангелският звън
и напъпили цветя
оглежда се Слънцето в тях
любувайки се на света
детелини посипани с роса
и азалии в лила
обличат усмивките в цвят
и светът по~чист е и благ
Блян по красотата е
безплътно дихание
и свод от цветя
и само невиността
пристъпва под дъгата
седемцветна изгрялата
водопад светлина
в необятната шир
излива потоци звезди
този свят се нуждае
от толкова много
любов~топлина...
http://www.youtube.com/watch?v=OwfbTVzN-fc
Светът се стича в дланите й
горещо топли от времето
което пулсира
до първото течно докосване
и плисък вълна
с глас е изписване
капнала бяла сълза
Freedom - Josephine Wall
И лилиите нацъфтели в небето
и облачният полъх погалил
на залеза косите
идват с дъха на морска пяна
и синьото в покоя
поникнали лъчите са в
прибоя и отминалия шум
на суетата
допряно чело в хладното
на тишината
от дълбини на вековете
през вихрите на времето
до начало на семето
поливано и избуяло от сълзи
и хиляди усилни дни ~ сято
отново и отново в тези земи
жътва е, а ръкойки са човеците
за хляба небесен да носят
пълни от извора менци...
Погалени жасмините ухаят
в тишината на капчици
нефрити проблясват
загадъчно мечтани
в глас от мекота
и идване е
от бликащите светове
в сребристото бяло
където светят лъчите
в сърцето, тъй дълго
отделно стояло
Земя и колоните на Световете
всяка белязана с печата на
времето, което поддържа
течащо през твърдта й
и Светът, който в нея
се съдържа
седем колони и седем небеса
всяко на планета наречено
и Слънце~звезда греещо
в синева...
