камък връз камък не остана
пресъхнаха гераните също майчина гръд
без кърма и един само сълзеше
като окото на стареца с треперещи нозе
черни ластари плъзнаха по дворищата
суховеят гонеше псетата из пепелищата
дорде Росина девойчица не запея
и сякаш бисери й устица ронеше
та вятърът бърже дъжда гонеше
и към сухото вода носеше
изпея Росинка всички песни
ръце й литнаха в малки птички
устни й в розовото на зората
да милва с утрото избуяли росни полята
Огненото бяло и лъчът светлина
събрали за сетен път копнежа
по тази друга тишина
и дъха, въплътен в летежа
на мъничката шепичка душа
в зелените стръкчета трева
и капките от синьо време
по устните на влюбена жена...
когато тонът в топлота и милувка се разлива
ритъмът в пулс на сърчице прелива
едно са Космическият ек
бризът, затрептял във вишневия цвят
и мах с крило на пеперуда
в този разлистен под дъгата свят
между струните се вие звезден път
рисуван от цигулковия лък
изгрява с розовия лъч на Любовта
и цъфтейки Роза в тишина запява
някой ден ще се завърнем след
плътта изтляла...
Слънцето тече по пръстите ти
милват ме с устните ти макове
пристъпя ли в градината с вълшебствата
просветват свръх-новите в чанове
с пулса си бродираме цветя
в звездните полета на Вселената
всяко цвете е молитва с изгрева
и бяла птица от ръцете ни литнала
по спиралите пътуваме на Времето
роним се в златното на цветето
с аромата му изтляваме
и в тишина безплътно зазоряваме...
eкзотична
красота изящна
сладка пожелана
вкусената деликатност
на танц с боси пръсти
в ритъма на тамбури
сокове благоухание
и нежен аромат се сливат
в мистична музика преливат
опиума на касисна нощ
отпиван на капки в
разтворена пъпка живот...
...
стъпчица във времето
през перваза на синьото
за разходка в безнебие
и въздъхвам в съзвездие
приютило мъничката капка земя
сърце в море от дъги разцъфтяло
за всички нови лета
е огнена песен запяло
и когато затворя очи
виждам онези светове отвъд
обливани от златните лъчи
на Любовта по този древен път...
Сок от лято и заченато тайнство
уханно налива слънце в плода
прашец от тичинки посипва
тихо с вълшебства света
нежността на вишневия цвят целувам
дъжд~листенца устните погали
пулса на сърца сънувам
от небето синева и благослов вали...
Деца сме на звездите
просторите космични са ни дом
галактики~реките с брегове от Време,
обливани от цветове различни
в топлина и майчината ласка
на Земята покълва мъничкото
житно зръце ~ милват го лъчите
на Слънцето, изгряло в душите...
Призовавах духа си да се върне
в тленното и кръстно тяло;
отново обещах да се завърне
в светлото единно цяло
милвах с поглед пътеките~цветя
в града от звездни небосводи;
грееха луни в деня, облян от светлина
и пееха дъги в златната роса
и само нощем тихо стъпвам
в края на дъга,
нежното вълшебство вдъхвам
и мечтая за дома от светлина
същности съзирах на прага
на Луната
можех да избирам кръстните
недели на земята
избрах пръстта
с мъничкото синьо цвете
и на плодното дърво коруба
да прегръщам
със струните на Лира
Бялото ми люлчица изплете
по светлината на изгряли небосводи
при звездите нощем ...да се връщам
Когато се любят звездите
нови светове се раждат
и изгряват седемцветни дъгите
дъха на Космичния ден въплъщават
Галактики зачеват от вихрите
и светлици ги кърмят с нежност
на Времената от бялата гръд
Любовта се прелива в копнежност
по Оня първия звук~топлина
дошъл само от светлина,
покълнало утро в душите човешки
... за благост и доброта
Сребра, ле малка мома
тежък кафтан носила
слънце да не гори бяло
й лице, кърпа пребрадила
Сребре, ле малкай моме
нозе кошутени изула
кафтан на тревица хвърлила
нагазила в бистра водица
лилии й плитки красиха
славеи с птичите песни
гизда премяна ушиха
росата~елмази за ръцете нейни
Сребра, ле кога пристъпяше
цвеке разцъфтяваше
клонки й милваха снагата
и птици си виеха нови гнездата...
"Отколе нощем бродят
самодиви... бели и красиви"
mariniki
в ирисите на нощта
отбират лъчистото на минзухара
със звъна на росата
гердани нижат
в доби потайни с лунната
лодчица идват
който биле омайно
от устните на самодива отпие
и от копнежа й бяла риза ушие
босоногата забравя дъгите~пътеки
негова да бъде ...навеки
Със устни пиша.
За белия табун в небесата
обяздили копнежите от светлина.
Рисувам пръсти.
Нетленни чашата държаха
надежда отпивайки и кръсти.
За змиеносеца
с целебните треви постлал
ложето на древността...
за бяло обичане в обятията
на мъдростта...
в тишината на стъпките повикана
наричана в дъгите от Слънце
в прозирната нежност на бялото милвана
непразни очите докосват я
заченали от светлината обич
плодът в цветовете на танца
разлиства я тук ...в синовете
Самодивско хоро се леком води,
та жъне Лунният сърп и
цветът на билки по стъпките им рони
венците цветните косите им сплитат
росата бисерна ~ устните пои,
тънкокрили елфите долитат
да се на самодивско хоро надеят,
че кога самодивите тихо запеят
вода от извора потича
за пътя отвъд им нарича...
Дъхът нахлува в ефира на материята
чрез звуците и в игра на цветове
да лети с криле на птиците;
открехва в съзнанието врата
и облачното синьо на Тавор
везмото изпълва с простор
утаява се в спиралите на Времето
и завръщане е в разплитане
на цветното, творено животи наред;
вълните на Любовта обливат нозете
~ положено в ръцете й тупти
всяко човешко сърчице...
когато душата ми на пръсти се събужда
в приливите на Нептун и повея
светулки рояха се в безкрая ~
светликът цвете в сърчицето си извая
рукнали билата са от Слънце,
и мъничкото житно зрънце
в капчиците от Любов просветва
ефира си целува с милувка сетна...
...
когато идва светлината
разжарила искриците до бяло в сърчицата
в музика омаята попива и светът
от тленността в копнежност се прелива
тон и капе тишината
сребърните нишки свързващи душите
трептят в кресчендото на светлината
в съвършенството на Любовта ...едната...
дето стъпя тревица никне
и ръцете й тихо рисуват дъгите
минзухари с цвят на слънце
си кичат нежни главици
та ги милно погали
и запеят цветята
огън водата запали
цветни ...със синьо са й крилата
изумрудени пият росата
навалялата песен цигулки
там извира водата
от която се раждат светулки...
и толкова могъща е огнената сила
стаена в крехкостта седефена
превръщаща люспите на дракон
в криле на фениксова птица
елмазени дири прогаря във вихрите
до теменужено цъфтящото в бяло
с вълшебната мекост на бликналост
в която небето се е видяло...
понякога танцувам с вихрите бели
родени в пламъка на Словото
потапям косите във водите си цели
претворени в живо и новото...
виждам брегове на река изначална
до която въздигат се храмове
ек на молитва сакрална изписва
стожери, които в светлина изливат се...
звездоструйни са първите
лъчи на Любовта, погалили
пеперудения полъх на веста
за докосната искрица в сърчицето,
безкрая събрала на небето
и синьото, преливащо от цвят
пламъче ~ трепетна свещица
и росица капе прозирна
по заискрила нова звездица...
от теб са Любов
рисувани зениците
~ пламнали сияния
наниза слънчеви перли
изворче от розовите листи
в мечтание изпети цели
от теб са Любов загърнати
в косите ти приспивани дъгите
милно да будят очите ни
...всичко е от теб Любов ~
ухание на утро копнежно
приливно дихание...
